Отиди на
Форум "Наука"
Monarh

Душо Хаджидеков – бунтовният търговец. ,,Българска история"

Recommended Posts

Душо Хаджидеков – бунтовният търговец

15 ноември 2016
541
 
2
 

Пъстрота в градското население – вероятно най-правилното определение за Пловдив през втората половина на XIX век. През този период в най-големия ни южен град по численост след българите е общността на гръко-власите. Не трябва да ни изненадва фактът, че много голяма част от населението се е гърчеело, а между българи и елинисти неведнъж има и ожесточени сблъсъци.

Будни възрожденци, в желанието си за възраждане на българщината, се противопоставят и на гъркоманията, и на властимащите, включвайки се в църковно-националната борба, но често са подлагани на репресии заради защитаването на позицията си. Един от тези хора е и герой на настоящия ни разказ.

Душо Хаджидеков е роден в Чирпан около 1936 година. Започва образованието си в местното училище, а след това е изпратен в Пловдив, за да го продължи. След дипломирането си започва да се занимава с тахтаджийство (търговия с дърво), коeто му се отдава и бързо натрупва капитал. Със своя борчески дух и явно противопоставяне на чуждопоклонничеството, той не остава незабелязан от гръцката буржоазна класа.

Около 1860 година една от българските църкви в Пловдив – „Света Петка” (стара), преминава в чужди ръце и в нея започва да се служи на гръцки език. Група българи, начело с Душо, нахлуват една неделя в храма и прогонват гърците. Тяхната позиция е, че искат своя църква, в която да се молят на своя език. Патриаршията обаче полага усилия и с под протекцията на султана отново завзема храма.

Този неуспех не отчайва бунтовния търговец. Образован за времето си и със здрав разум, той осъзнава необходимостта от просвета. През 1872 година със свои средства възстановява старата сграда на училището „Св. Троица” и остава негов дарител до края на живота си. От личното му тефтерче, което единствено се запазва като източник на сведения за житейския му път, се разбира, че той е дарител и на още три училища – Голямото, Девическото и Гюлбахченското.

Паметник на Душо Хаджидеков в град Пловдив. Снимка: Георгия Кинева Паметник на Душо Хаджидеков в град Пловдив. Снимка: Георгия Кинева

По естествен път идва най-върховият момент в борбата за независимост – революцията. Към нея будният Душо не остава безпристрастен, въпреки че е заможен търговец, а по това време голяма част от тази социална прослойка не се чувства ангажирана с националноосвободителното движение.

През 1869 година става съосновател на тайния революционен комитет в Пловдив. В негово лице Васил Левски намира верен другар, с когото често се среща под покрива на една малка стая в църквата „Света Петка” (стара), която е дом за Душо през почти целия му живот. По-късно, след трагичната смърт на Дякона, той установява връзки с апостолите на IV революционен окръг – Георги Бенковски и Тодор Каблешков.

Душо Хаджидеков взима активно участие в подготовката и осъществяването на Априлското въстание, но след разгрома му се оказва един от първите арестувани по настояване на елинистите. Те го обявяват пред турската власт в бунтовничество, интриги и сплетни. Четиридесетгодишният мъж е осъден и изпратен в затвора „Таш Капия”. Там той прекарва две години, изпълнени с мъчения и страдания.

В навечерието на Освобождението, на 4 януари 1878 година – денят, когато Пловдив е освободен от турска власт, башибозуци извеждат от затвора 123-ма българи, един от които е Душо Хаджидеков. Той е изнемощял, но все още вярва в светлото бъдеще на Родината. Турците разсичат българите на късове в близост до воденицата в местност Остромила. Така трагично си отива от този свят един заслужил деец на революцията, дал своя значим принос за културно-просветните процеси по българските земи в периода на Възраждането.

През целия си живот Душо Хаджидеков живее скромно и дарява всичко, което печели честно и с труд. Характерни за него са острият ум и кипяща във вените му народност. Във време на страх и предразсъдъци той защитава всичко българско, превръщайки се в символ на безкористност и скромност. В своето завещание той пише „Сичко оставям на милия си народ”. Днес в негова чест е издигнат бюст в Цар-Симеоновата градина, патрон е на пловдивско училище и една от улиците в подножието на Стария град носи името му.

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

 
4.25 от общо 4 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хубава статия ! Харесва ми. Доколкото знам Пловдив е не към Българската Екзархия а към Цариградската патриаршия. От Делтата на дунава до Охридското езеро хриятияните в Османската империя са административно а Българската Екзархия. А Пловдив е изключение към Цариградската Вселенска реално гръцка Патриаршия. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...