Отиди на
Форум "Наука"
nik1

Правна уредба на съдебната власт в страните от ЕС

Recommended Posts

 

http://www.parliament.bg/students/index.php?action=displays&id=225

ПРАВНА УРЕДБА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В СТРАНИ-ЧЛЕНКИ НА ЕС И РУМЪНИЯ

Законодателното проучване е проведено в следните насоки: 

  1. Ниво на нормативната уредба 
  2. Структура на съдебната власт 
  3. Органи на управление на съдебната власт 
  4. Място на прокуратурата в системата на държавните органи
  5. Организация на прокуратурата 
  6. Място на разследващите органи в системата на държавните органи 
  7. Взаимоотношения между прокурорските и следствените органи

Ниво на нормативната уредба

Законодателното проучване установи нормативна уредба относно съдебната власт в конституциите на всички изследвани държави. Изключение правят Англия и Уелс, които нямат писана конституция. Проучването установи специална законова уредба, регламентираща структурата, правомощията и функциите на органите на съдебната власт във всички разгледани държави. Законодателството съдържа принципа на разделение на властите, който осигурява независимостта на съдебната власт от законодателната и изпълнителната. 

Структура на съдебната власт

В хода на изследването бяха установени четири модела на устройство на съдебната власт. В повечето от включените в проучването държави, към структурата на съдебната власт принадлежат само съдилищата (Англия и Уелс, Естония, Холандия, Германия, Чехия, Полша, Шотландия, Дания, Швеция, Ирландия, Русия, Малта). При втория модел на структуриране на съдебната власт към нея е включена и прокуратурата. Този модел е възприет от Австрия, Латвия, Португалия, Италия. Съществува и трети модел, при който прокуратурата формално принадлежи към съдебната власт, но тъй като контролът и ръководството на дейността й се осъществяват от министъра на правосъдието, може да се направи извод, че прокуратурата е част от изпълнителната власт. Този извод следва от анализа на законодателствата на Испания, Белгия, Франция, Люксембург и Румъния. Във Франция и Белгия прокурорите са магистрати и се ползват с магистратски имунитет, като същевременно те не са несменяеми и са подчинени на министъра на правосъдието. В Румъния прокурорите също осъществяват своята дейност под контрола на министъра на правосъдието. В Испания  съдебната власт се състои от съдилища, трибунали и аудиенции. Всички те осъществяват правосъдни функции, като разликата между тях е в мястото, което заемат в йерархията на правосъдните органи. Прокуратурата,  макар и да не съставлява органична част от съдебната власт, се намира  в тясно взаимодействие с нея. Конституционният съд също не е част от съдебната власт. Изключение от посочените три модели са Унгария и Русия, където прокуратурата е независима институция.

Органи на управление на съдебната власт

В повечето от изследваните държави управлението на съдебната власт се осъществява от органи, които имат различни наименования (Висш съдебен съвет – Португалия, Унгария; Висш съвет на магистратурата – Италия, Румъния; Съвет за управление на съдилищата - Естония; Генерален съвет на съдебната власт (Съвета) – Испания; Съвет за съдебната власт – Холандия; Департамент по конституционни дела – Англия и Уелс; Национален съдебен съвет – Полша; Департамент по конституционни дела – Англия и Уелс; Комисия за съдебна администрация – Малта.). Те имат задачата да организират дейността на съдебната система и да провеждат общата политика в правораздаването. Доколкото съществуват разлики те се откриват по отделните детайли на състава на органите, срок на действие, правомощия и т.н. Специфичен е подходът във Франция, където органът на управление на съдебната власт се нарича Висш магистратски съвет (Le Conseil Supérieur de la Magistrature) и включва две сравнително обособени структури, компетентността на едната от които касае съдиите (т.нар. седящи магистрати – magistrats du siège), а на другата – прокурорите (т.нар. паркет - magistrats du parquet). Откриват се разрешения, при които има два отделни органа на управление на съдебната власт. В Дания това е Съдебна администрация и Съвет по назначаване на съдии. Съдебната администрация е натоварена с текущите административни въпроси, а Съветът по назначаване на съдии определя съдиите, които се препоръчват от министъра на правосъдието за назначаване от краля/кралицата на Дания. В Латвия, Чехия, Швеция, Германия и Австрия липсва единен орган за управление на съдебната власт. Органът по управление на съда в Латвия е Общото събрание на съдиите, а прокуратурата се ръководи от главния прокурор и административен директор. Административният директор е държавен служител, който се назначава и освобождава от главния прокурор. В неговата компетентност е управлението на финансите и доставките на необходимите за работата на прокуратурата материали. В Чехия няма специален орган, който да осъществява управление на съдебната власт. С такава задача е натоварено Министерството на правосъдието. То е компетентно по въпросите на организацията на съдебната власт, материалните и финансови източници, човешките ресурси и програмата за подготовка на кадри в Академията по правосъдие. В Швеция е създаден специален орган - Национална съдебна администрация. Този орган се занимава с административни, информационни и образователни въпроси без да може да се намесва в дейността на съда. Управлението на съдебната система в Германия е възложено на федералното правителство и правителствата на отделните провинции, по-конкретно на правосъдните министерства на федерацията и на провинциите. В Австрия управлението на съдебната власт се осъществява изцяло на федерално ниво. Друго решение, което се открива в преобладаващия брой проучените държави, е свързано с правомощията на органа на управление на съдебната власт. Той е компетентен по избора, назначаването, преместването, повишаването в длъжност, дисциплинарното производство и освобождаването от длъжност на представителите на съдебната власт. Такава е например уредбата в Португалия, Италия, Франция, Белгия. В Италия и министърът на правосъдието взема участие в процедурата по назначаване на висшите управителни длъжности в органите на съдебната власт. Той присъства на заседанията на Висшия съвет на магистратурата, когато иска да изкаже мнение по даден въпрос. В някои държави обаче съдиите се назначават от президента на републиката ( Малта, Естония, Чехия, Румъния, Унгария, Полша ). В Латвия и Русия назначението е от Народното събрание по предложение на министъра на правосъдието.

Място на прокуратурата в системата на държавните органи

В хода на законодателното проучване бяха установени различни модели на структуриране на прокуратурата в системата на държавните органи. При единия прокуратурата е част от изпълнителната власт. Такъв е подходът в Англия и Уелс, Естония, Германия, Испания, Швеция, Дания, Полша, Чехия, Ирландия, Шотландия, Малта. Правителството обаче няма право да се намесва в работата на прокуратурата по същество. То може да има само организационни и административни правомощия - осигурява бюджета, сградния фонд, администрацията, щата и др. В тези държави прокуратурата е подчинена на министъра на правосъдието. Той осъществява общ контрол и надзор над дейността на прокуратурата. В Полша Министерството на правосъдието може да създава и закрива районни и апелативни прокуратури. Вторият модел отнася прокуратурата към съдебната власт. В държави като Австрия, Латвия, Румъния, Италия, Португалия и др. прокуратурата е част от съдебната власт. Това е така, за да се осигури независимостта на прокурорската институция от изпълнителната власт. От това обаче не следва, че прокурорите имат съдебни функции. Съществува и междинен модел, чийто представители са Франция, Белгия, Люксембург и Румъния. При него прокурорите са вид магистрати, но от друга страна, те са представители на т.нар. публично министерство, чиято цел е защитата на интересите на обществото. В този смисъл те имат междинен статут, тъй като се ползват с имунитета на магистратите, но същевременно не са несменяеми и са пряко подчинени на непосредствено горестоящия прокурор и на министъра на правосъдието. Подобно е и решението в Испания, където въпросът за мястото на прокурорската институция в системата на държавните органи и, респективно, принадлежността й към някоя от трите власти няма еднозначен отговор в правната доктрина. Така например, в Устройствения статут на прокуратурата е посочено, че тя разполага с функционална автономия в рамките на съдебната власт. Преобладаващият брой юристи и голям брой държавници обаче считат, че тя е независима институция, която не може да се причисли като съставна част към нито една от трите власти, макар и да се намира в постоянни взаимоотношения с всяка от тях. Сътрудничеството с органите на съдебната власт се осъществява най-активно в рамките на наказателното производство. По – специална е уредбата в Холандия, където прокуратурата е подотчетна на две власти. От една страна това са съдилищата (те са част от съдебната власт), които наблюдават и контролират дейността на прокуратурата и полицията. От друга – министърът на правосъдието, който е отговорен за прокуратурата пред двете камари на Парламента. В Унгария и Русия прокуратурата е независима институция. Главният прокурор се назначава от парламента по препоръка на президента на държавата и се отчита пред  парламента с годишен доклад.

 

Организация на прокуратурата

Във всички разгледани държави прокуратурата поначало е единна, централизирана и субординирана институция. В повечето държави организацията на прокуратурата следва тази на съдилищата, с особеностите във всяка система. Изключение е Естония, където териториалната компетентност на прокуратурата не съответства на териториалното обособяване на съдебните райони. Тя е структурирана като държавна прокуратура, градски и районни прокуратури. В повечето  държави прокуратурата е централизирана и йерархично организирана структура, начело на която стои главен прокурор. Особен подход се открива в Полша, където главен прокурор е министърът на правосъдието. В Австрия Генералната прокуратура е непосредствено подчинена на Федералния министър на правосъдието и няма право да дава задължителни указания на прокурорите и върховните прокурори. Тя изпълнява функции, свързани със съблюдаването на правното единство и правната сигурност в наказателното право. Прокуратурата в Германия е организирана съобразно с федералното устройство на страната – наред с йерархично организираните прокурорски институции във всяка провинция, действа и генерална прокуратура на федерално ниво. Съгласно действащото законодателство генералният федерален прокурор е “политически служител”, т.е. дейността му трябва да е в съответствие с принципните насоки и цели на правителството.  В Испания главният прокурор се назначава и отстранява от длъжност от краля по предложение на правителството, след предварителна консултация с Генералния съвет на съдебната власт и встъпва в длъжност пред пленума на Върховния съд след полагането на клетва пред краля. Към настоящия момент, сред испанската правна общност се дискутира вариантът за законодателни промени, съгласно който главният прокурор да се избира от парламента.

Място на разследващите органи в системата на държавните органи

Във всички разгледани държави разследването като правило се осъществява от органи, които са в системата на изпълнителната власт. Изключение е Латвия, където част от полицейските органи са под ръководството на Министерството на вътрешните работи, а другата част е инкорпорирана в системата от органи на местната власт. В част от държавите, включени в проучването, разследващите органи са под ръководството и надзора на Министерството на вътрешните работи – Холандия, Германия, Англия и Уелс, Естония, Румъния, Чехия, Швеция, Унгария, Полша. Според правната система на Румъния най- тежките престъпления и квалифицирани състави на други престъпления се разследват задължително от прокурор. В Румъния има и други органи, които разследват престъпления като военни офицери и капитани на кораби. В Дания, Шотландия и Ирландия разследващите органи, в лицето на полицията, са подчинени на министъра на правосъдието. В Дания началниците на полицията действат и като прокурори, като по този начин в една фигура се сливат полицейските правомощия и дейността на местната прокурорска служба. В Италия, Португалия, Испания, Франция и Белгия съществува и съдебна полиция, която е част от изпълнителната власт и също осъществява функции по разследване. Във Франция, Белгия и Испания съдебната полиция подпомага съдията – следовател и задължително изпълнява неговите предписания. В Италия тя е основният орган, който осъществява предварителното разследване по наказателни дела. Съдебната полиция в Португалия извършва разследването на престъпления, които се характеризират с особена фактическа и правна сложност и тежките престъпления. В редица държави в разследването участва и съдия – следовател. Такова е решението във Франция, Белгия, Испания и Холандия. Процесуалната фигура на съдия-следователя е основна в досъдебната фаза на наказателния процес. Той е компетентен да образува наказателното производство. Съдия-следователят предприема всички необходими по негова преценка процесуалноследствени действия. Може да извършва и други действия по разследването, ако бъде сезиран с искане за това от прокурора или от друг заинтересуван процесуален субект. В Австрия освен криминалната полиция и прокуратурата, разследващ орган може да бъде и съдът в случаите от публичен интерес. В Русия разследването се осъществява под формата на предварително следствие и дознание. Органите по разследване са съответно следователи и дознатели. Следователите са част от прокурорските органи. Дознанието се провежда от органите на милицията, която е в системата на изпълнителната власт.

Взаимоотношения между прокурорските и разследващите органи

Прокуратурата има различна степен на ангажираност в разследването, като може да го ръководи или да участва в него заедно с полицията. Полицията обаче няма никакви правомощия по поддържане на обвинението пред съда. Изключение е Дания, където полицията и прокуратурата осъществяват тази дейност пред съда. Началниците на полицията се считат за част от прокуратурата и са отговорни за поддържане на обвинението в районните съдилища. В някои от изследваните държави, прокуратурата упражнява контрол и надзор върху законосъобразността на  действията на разследващите органи. Такава е уредбата в Румъния, Чехия, Естония, Латвия, Португалия, Полша и Унгария. В хода на изследването бе установено и сходство в правната уредба на страните по отношение на възможността прокуратурата да дава указания и препоръки на разследващите органи. Това сходство се открива в законодателствата на Германия, Англия и Уелс, Полша, като в Испания, Франция, Белгия и Румъния те са задължителни. При анализа на различните изследвани законодателства освен сходствата се откриха и следните различия: В Ирландия, Холандия и Шотландия прокуратурата започва преследване на престъплението след като й бъде връчен доклад от разследващите органи. В Ирландия, Испания, Унгария и Шотландия в определени случаи прокуратурата може да провежда собствено разследване. В Ирландия прокуратурата извършва собствено разследване при леки престъпления, а в Испания при престъпления, извършени от непълнолетни. В Шотландия прокуратурата може да извършва собствено разследване при тежки престъпления, като в такива случаи прокуратурата заедно с разследващия орган имат 110 дни до внасяне на делото в съда. В Германия и Холандия съществуват структури (Федерална криминална служба и Национална служба за криминални разследвания съответно) за разследване на организирана престъпност и тежки престъпления с международен характер. В Холандия в определени случаи полицията може да предложи на заподозрения извънсъдебно споразумение, при той плаща определена сума, с което се освобождава от отговорност. Този метод на освобождаване от отговорност се използва все по-често.

Share this post


Link to post
Share on other sites

http://www.tvevropa.com/bg/news/commentmr/view/112748

Как е уреден статутът на главния прокурор в големите държави по света?

 
 
 

Как е уреден статутът на прокуратурата и в частност на главния прокурор в останалите държави - членки на Европейския съюз? Има ли унифициран модел, или не. Отговорите на тези важни въпроси дава международният ни редактор Станимира Шикова.
 

Правата и задълженията на главния прокурор, както и неговата зависимост или пълна свобода, са регулирани по различен начин в законодателството на различните държави. Главният обвинител във Франция например е подчинен на министъра на правосъдието. В Италия - страна пък главният прокурор е абсолютно независим, както и у нас, и не подлежи на отчетност пред никого.


Именно устройството на съдебните власти във Франция и Италия се разглеждат като базови юридически модели на европейската континентална правораздавателна система. По един от двата модела са изградени съдебните системи на всички европейски държави, твърдят експерти.


Във френския модел експертите посочват като недостатък прекалената йерархична зависимост на прокурорите от министъра на правосъдието. Този проблем е бил забелязан и коригиран с две последователни реформи през последните 10 г. В резултат на тях министърът на правосъдието вече има право да дава указания на обвинението само в писмен вид и те трябва да са обвързани с мнението на отделните нива в прокуратурата. Освен това е променена и системата за професионална оценка и израстване на прокурорите в йерархията. Тази функция е възложена на Висшия съвет на магистратурата, аналог на българския Висш съдебен съвет. Във Франция обаче е отчетено, че попълването на висшия съвет на магистратурата единствено от действащи прокурори я превръща в орган, който защитава корпоративни интереси.


Според експертите италианският модел пък страда преди всичко от пълната независимост на прокурорите. Италианските прокурори де факто определят кръга на разследваните престъпления и ръководят полицейското разследване. В резултат на това в Италия се появил феноменът "юридическо преследване" - магистрати завеждат дела по политически причини, без да имат убедителни доказателства.


В същото време, прокурорите не носят отговорност за инициираните от тях скъпи и продължителни разследвания, дори в случаите, когато няма осъдителна присъда.


Във Великобритания, която принадлежи към друга юридическа система - тази на Общото право, прокуратурата има съвсем различно място. Обвинението стои като филтър между органите на разследването, каквато е полицията и съда.
По време на съдебната фаза във Великобритания обвинението се поддържа от специално наети за целта юристи, на които Короната плаща. Те обаче не пледират за размера на наказанието, а единствено представят доказателствата, събрани от полицията по време на разследването.


Ако излезем от Европа и погледнем към Съединените щати, ще видим, че там длъжността на главния прокурор на всеки щат е избираема, като финансирането на предизборната му кампания идва от частни лица.


Ролята на държавен обвинител номер едно пък играе министърът на правосъдието, тоест прокуратурата не е част от съдебната система, а от изпълнителната власт. Самият правосъден министър се избира от Сената по предложение на президента и е част от кабинета на държавния глава.


В САЩ също има проблеми с независимостта на прокурорите на различните щати именно поради факта, че те са избираеми и кампаниите им се финанисират с частни средства. Интересно е, че прокурорите в САЩ нямат имунитет, те могат да бъдат подведени под наказателна отговорност дори заради шофиране в пияно състояние. Американските обвинители носят отговорност и заради злоумишлено повдигнато обвинение.


Иначе всички прокурори в страната се отчитат на Главния прокурор, тоест на министъра на правосъдието.

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще направя няколко коментара на първо време:

1. При нас имаме условно казано "италиански модел" на прокуратурата (вижте в статията от втория пост)

2. Във всички държави от ЕС съдебната власт е обхваната от нормативната уредба и конституциите на държавите. (По отношение на ниво на законодателство, Англия и Уелс са изключение от общите случаи и практики в Европа, защото нямат писана Конституция)

3. По отношение на това как е конституирана съдебната власт, конкретно  структурата и органите на управление на съдебната власт:
Ние не сме изключение от общите случаи и практики. Нашата съдебна власт и система е най-близко до италианската.
(В някои източноевропейски страни, разделението на властите не е много ясно изразено. Нашата система донякъде споделя същия недостатък, но не в такава степен, колкото да кажем в Полша, където съдиите се назначават от Президента)

4. По отношение на организацията на прокуратурата в страните от ЕС има различни практики, но практически навсякъде тя е единна, централизирана и субординирана структура.
Личното ми мнение е тази структура може да е напълно подходяща за Австрия и Германия, но не е най-добрата и подходящата за страните с "по-средиземноморска" и "източноевропейска" култура,т,е за по-ориенталските страни и култури (в статията от втория пост са описани "патологиите" и изкривяванията при италианската прокуратура)

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Цитирай

Съдейки по названието на линка, някой явно се опитва да пробута невярна информация под миловидния предлог, че това е някакво студентско упражнение, та лъжите в текста са тъй да се каже някакви неволни грешки на недоучил младеж.

Но от текста се вижда, че някой внимателно е селекционирал съдържанието, като в него има само угодни за мераците на българските олигарси неща, но липсват тези, дето не им отърват.

Например не става дума да съотношението професионална : политическа квота в аналозите на нашия ВСС. Обикновено в другите страни професионалната квота е поне 2/3, а политическата не повече от 1/3. Как е у нас: "Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт." Освен тях по право членове на ВСС са назначените от президента трима главни: Чл. 129. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.

Излиза, че политическата квота е 11 от парламента + 1 министър от парламента + 3 главни от президента = 15.

Освен това у нас има и инспекторат, който уж е към ВСС, но всъщност си се назначава от парламента:

Цитирай

Чл. 132а. 
(Нов - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори.
(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. 
(3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.

Или както е прието да се казва: Съдебната власт в България е независима - от нея нищо не зависи.

Та именно това е от нещата, което се критикува от ЕС - твърде голямата политическа квота. Но този проблем някак се е оказал маловажен за статията и липсва квотното сравнение.

А сега да посоча няколко неща, които не са верни - няма да изброявам всички, защото ситуацията е като със статията на Мартина Балева за Батака  - когато съвсем малко е вярно, то обясняването ще трябва да е няколко пъти по-дълго от статията:

Цитирай

При нас имаме условно казано "италиански модел" на прокуратурата (вижте в статията от втория пост)

Всъщност моделът е съветско-руски. Сиреч имаме главен прокурор - батюшка или както се превежда у нас - бащица. Сиреч той е нещо като самодържец на съдебната система. Казано по-просто - може всичко и навсякъде в страната. Та именно това в евродокладите искат да се реформира - да се въведат инстанционни нива и да се премахне института на самодържеца-батюшка, който може да се меси навсякъде и във всичко.

Цитирай

 

Ролята на държавен обвинител номер едно пък играе министърът на правосъдието, тоест прокуратурата не е част от съдебната система, а от изпълнителната власт. Самият правосъден министър се избира от Сената по предложение на президента и е част от кабинета на държавния глава.

В САЩ също има проблеми с независимостта на прокурорите на различните щати именно поради факта, че те са избираеми и кампаниите им се финанисират с частни средства. 

 

Тук едното изречение изключва другото. Както вече споменах, у нас пък главния прокурор се назначава от президента по предложение на ВСС. Това означава ли, че българската прокуратура е част от изпълнителната власт? А, да останалите прокурори у нас се назначават от ВСС, ама пък в САЩ се избират пряко от избирателите. Сиреч докато у нас имаме двустепенен избор подобен на този на президента на САЩ - сиреч една избирателна колегия като ВСС доминирана от посочени от политическата квота електори избира прокурорите, докато в САЩ те си се избират направо от народа. По тези объркани сметки в момента българската прокуратура в изпълнителната или в съдебната власт е? Да вметна също, че за САЩ у нас за министър на правосъдието се говори с приблизителна точност, защото тамошния не е точно такъв, а е нещо средно между нашия министър на пръвосъдието и правния съветник на нашия президент.

Цитирай

 подходът в Англия и Уелс, Естония, Германия,

ЪЪЪЪ, авторът явно не се оправя много добре с това, що е държава и що не е. Действително във Великобритания Англия има свой парламент, а Шотландия свой и доста по-различна система. След това обаче е наредена Германия, която също е федерация и там също си имат собствени съдебни структури на лендерите със свои главни прокурори. За най-добър модел се смята баварския.

Казано по-просто не се прави никаква разлика между унитарни държави и федерации. Защото то и България е в ЕС и за нея имат значение решенията на съда в Люксембург примерно.

Що се отнася до т. нар. кралски адвокати в Англия те са си прокурори. Между другото думата прокурор си значи точно пълномощник - такъв, какъвто е и адвокатът на частните лица. Даже някои доста се бъркат от названието прокурист на търговския пълномощник, заради сходството на думите. А че там не е единна, централизирана и субординирана н Англия показва и фактът, че най-висшата съдебната инстанция е Тайния съвет на кралицата, който всъщност е крайна инстанция не само за поданиците на кралицата във Великобритяния, но и на други държави от Британската общност (или по новому ОН). Камарата на лордовете като съдебна инстанция не е горната камара на английския парламент. Самата горна камара не правораздава, но лорд-съдиите може да участват в работата й тъй да се каже като депутати.

Всъщност в белите държави практически съдът, прокуратурата и разследващите са доста обособени от изпълнителната власт и в интерес на истината много по-несменяеми от българските си колеги. Когато чужди магистрати се запознаят с това, което може да върши у нас правосъдния министър по отношение на правосъдието и за широтата на неговите възможности предизвиква у тях такива физиономии на изненада, недоумение и ужас, все едно пред тях се е появило чудовището от Лох Нес и с човешки глас им е казало: "Сега ще ви изям".

А иначе и в Сирия правосъдния министър беше главен прокурор - та гледайте колко добре са се уредили в момента и си правете изводи що за идеи се пробутват.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 13 часа, Galahad said:

Всъщност моделът е съветско-руски. Сиреч имаме главен прокурор - батюшка или както се превежда у нас - бащица. Сиреч той е нещо като самодържец на съдебната система. Казано по-просто - може всичко и навсякъде в страната. Та именно това в евродокладите искат да се реформира - да се въведат инстанционни нива и да се премахне института на самодържеца-батюшка, който може да се меси навсякъде и във всичко.

:) 

Затова написах условно казано "италиански модел"   (внимавам какво пиша след като не знам кой от коментарите ми ще бъде  приет за полиитика, и темата - затворена)

Напълно съм съгласен, моделът на прокуратуратра ни е съветско-руски:

 

Цитирай

 

При разписването на текстовете в конституцията касаещи прокуратурата, българският законодател е решил да препише прилежно от Руската конституция:

Чл. 129 от Конституцията на Русия:

„Прокуратурата на Руската федерация е единна и централизирана структура, прокурорите са подчинени на по-горестоящите прокурори и на Главния прокурор на Руската федерация.”

Чл. 136 от Закона за съдебната власт на България

Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на Главния прокурор. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура”.


 



В същото време, Законът за съдебната власт противоречи на...българската Конституция

 

Цитирай

 

В чл. 117 от Конституцията се казва, че Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.” Това гарантира функционалната независимост на прокурорите като магистрати. Изразът „само на закона” не е случаен и изключва подчиненост на лица и институции.

 

Някъде из лутанията на прехода българският законодател е решил да „пришие” в Закона  за съдебната власт една кръпка от миналото. И в отмененият ЗСВ от 1994 г., и в сега действащия закон от 2007 г., е заложено следното:  (3)Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на Главния прокурор. (4) Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура”. (Чл. 136)

 

Този член е преписан почти дословно от Конституцията на Руската федерация: „Прокуратурата на Руската федерация е единна и централизирана структура, прокурорите са подчинени на по-горестоящите прокурори и на Главния прокурор на Руската федерация.”(чл. 129).Подобен текст е имала и Димитровата конституция: „Всички останали прокурори(….) при изпълнение на длъжностите си са подчинени само на съответните по-горни прокурори, а всички те - на главния прокурор на Народната Република.” (Чл. 64).

 

Проблемът е, че в последните две конституции - Димитровата от 1947 и Конституцията на Русия ( - съдиите и прокурорите имат различен статут. В Руската конституция единствено за съдиите е посочено, че са независими: „Съдиите са независими и са обвързани единствено с Конституцията и федералния закон.” (чл. 120 от руската Конституция). Не само че руските прокурори не са независими, но главният прокурор се назначава от Федералния съвет по предложение на Президента, тоест от изпълнителната власт. По същия начин е разграничен статутът на съдиите и прокурорите в Димитровата конституция, като единствено за съдиите е посочено, че са независими и подчинени само на закона.



Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/podinyavaneto-na-prokurorite-protivorei-na-konstituciyata-/#ixzz4aAW64Viz

 



Малкото акъл на законодетелите не е дошъл на време (още не дошъл), защото в последните промени в Закона за съдебната власт "подчинението" на прокурорите на началниците, е останало като императив в  точка 4

 

(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При упражняване на функциите си по ал. 3 всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители.

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Преди 16 часа, Galahad said:

Например не става дума да съотношението професионална : политическа квота в аналозите на нашия ВСС. Обикновено в другите страни професионалната квота е поне 2/3, а политическата не повече от 1/3. Как е у нас: "Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт." Освен тях по право членове на ВСС са назначените от президента трима главни: Чл. 129. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.

Излиза, че политическата квота е 11 от парламента + 1 министър от парламента + 3 главни от президента = 15.

Освен това у нас има и инспекторат, който уж е към ВСС, но всъщност си се назначава от парламента:

Съгласен съм.

Ще добавя и следното:

Цитирай

По отношение на отчетността на ръководството и на самата институция проф. Мария Павлова като конституционен съдия отбелязва: „Като се има предвид, че съставът на Висшия съдебен съвет включва лица, които се намират в подчинено служебно положение спрямо тримата висши магистрати или в приятелски отношения с тях, напълно реална е хипотезата Висшият съдебен съвет да не може да формира мнозинство за освобождаване на висшите магистрати или да не желае това въпреки закононарушения, извършени от тях по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията (…)Толерирането на липсата на контрол и безотчетността е в противоречие с духа на Конституцията.”[2

Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/podinyavaneto-na-prokurorite-protivorei-na-konstituciyata-/#ixzz4aB4a37Ro

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...