Отиди на
Форум "Наука"

Начало на цикличните процеси


Recommended Posts

  • Потребител

Никой смислен електротехник не пита „Кой момент е начален за синусоидата на напрежението?” Не само, че това не е въпрос, чийто отговор има техническо приложение, но и абсолютно всеки от моментите може да бъде взет за начален, без от това цикълът да се промени. Не така стои въпроса за хората, които си изкарват парите като се правят на умни. Те са водили спорове и са подбуждали царе да убиват тези, които не им вярват, че годината започва на Коледа, или пък на първи януари по Григорианския, или пък по Юлианския календар, или от преселването на Мохамед, или от новолунието, свързано със слънцестоянието. Цели дискусии са палели умовете на хората, по казуса дали кокошката или яйцето е първото.

Простият електротехник, би казал „Което ви е по- удобно, господине” и би изтрил върха на отвертката си. „Най- популярно е за начало да се сложи момент, когато кривата минава през нулев потенциал, но съм виждал и графики, в които започва от минимум, или от максимум, или от нула с нарастваща амплитуда. Както е по- удобно. Това е само въпрос на илюстриране, при който искате да изпъкне това, което пояснявате”.

Не! Това е много важно!- поставя въпроса ребром учения на заплата. Много важен е Първият момент. Първият момент на поява на човека, Първият момент на света!

„Както ви е удобно”- би казал земеделецът. „Избирате значим момент и започвате от него. Най- лесно е, когато процесът е по- продължително време в постоянно състояние. Примерно семето е зряло, сухо дълго време, после следват покълване, поникване, трети лист, братене, вретенене, изкласяване, цъфтеж, наливане, млечна, восъчна зрелост, жътва, вършитба, веене, съхранение. Много трудно ще откриете някакъв точен и безспорен момент, всичко се променя непрекъснато. Има и някои по- продължителни етапи, но разберете ме правилно, те не са начало. Това са последователни цикли. Аз не мога да ви кажа дори началото на селектирания от хора сорт „Тервел”, а кой би сложил начало на пшеницата? Те, състоянията се редуват непрестанно.”

В някои случаи за значим момент, който може да послужи като начало на описанието на цикъла, може да послужи пресичането му с друг цикъл, но той никак не и начало на цикличните промени. Примерно лунния и слънчевия цикъл. Ако изберем за значима точка зимното слънцестоене, то последващото новолуние може да е отправна точка за календарната година. Естествено, че можем да изберем равноденствие или другото слънцестоене, или пък някоя проекция на слънцето върху небесния екран от съзвездия,  или не на Слънцето, а на Вечерницата... В търсене на цикличност, там където има уникалност, астролозите свързват погрешно уникалното раждане на човек с цикличното повторение на слънчевото движение и еклиптиката, и от това извеждат някакви свои изводи, които ще им оставим да развиват, без обсъждане тук. Този принцип обаче, както и тяхната грешка са достатъчно интересни и полезни. От пресичането си с цикличен процес, нецикличният не придобива по подобие качества на цикличния.

„Но нали, все пак животът се е появил, преди да започне да се повтаря в циклите раждане- зрелост- раждане ново поколение! Ами от кой момент клетките в матката на бременната стават човек? Нима това трябва да оставим така?” инати се ученият, който обича да е важен и да си придава особено положение от това, че не го разбират. „Да,- отвръща му електротехникът- И синусоидата на променливия ток не започва от нула с максималната амплитуда, но началната посока на тока, зависи от случайното взаимно разположение на ротора и статора,  истинското начало само случайно може да съвпадне с илюстративното. Самото тръгване е несъизмеримо кратко в сравнение с целия живот на генератора и може да се игнорира. Да се абстрахира. Нали абстракцията е важна част от науката? Пробите, случайните движения, всичко това не ни интересува. Нас ни интересува, след като сме включили машината от тази марка на тази дата и онази от другата, на друга дата, коя ще работи по- дълго и безупречно. В интерес на истината, в моя занаят е по- лесно. Началото на електрическите периодични явления започват с видимото механично движение на ротора. Аз зная и мога да измеря онези модерни неща, като маса, сила, енергия, момент на движението, които задвижват процеса. Зная стартовата и работната сила. При сложните и бързи процеси това е задача пред специалистите в областта, а не пред философите.”

„Лично за мен, човек придобива опит да определя значимите моменти.- казва земеделецът.-  Мога да кажа кога е восъчна и кога млечна зрелост, но точния миг на преминаването им от едно в друго, убий ме, не мога. Нали ви казвам, относително по- продължителния период може да се определи, но краткия, в случая граничния е много трудно.”

„Мисля, че Първият, Нулевият момент е много важен, когато имаме предвид времето- Би казал философът.- Времето се отчита чрез периодични събития и ако искаме да измерим траенето на някое, то трябва да го мерим чрез събитие с по- малки периоди или с такива големи, които имат изразени части. Животът на човека, човечеството, пък и живота на Земята, измерваме с периодичното въртене на Земята около Слънцето, като трайността на това въртене значително надвишава живота, не само на човека. Можем да го измерим и с части от периода на въртене на Галактиката, естествено. Животът на една звездна система вероятно ще бъде по- практично описан с периодичността на галактиката, но това поражда сложни въпроси за изучаване.

Всъщност, „Първият момент” е плод на конвенция. Това не е безусловен избор, а такъв, който сме приели за такъв. Дори за из-бухването на вулкан, за който начален момент е това „бух”, има предистория. Има незначителни размествания, изливания на лава, кал, или газове, има някакви тътнежи и слаби земни трусове. После се издига огромният пепелен облак, пускат ни прекъсващи новините съобщения и светът научава, че в толкова часа на тази дата е избухнал вулкан.”

Накрая обобщавам заключението си или основната теза, както щете. Началото на цикличните процеси е неясно, често не притежава характеристиките на процеса. Поради това избираме някакъв момент от процеса, който е с разпознаваеми основни характеристики, има достъпна за измерване продължителност и съответства на необходимостта за по- разбираемото му представяне. Необходимостта от знание за Началния момент е породена от измерване на продължителността на съществуване и за сравняване на траенето на различни процеси.

Под формата на шега ще се включа в спора за яйцето и кокошката. Обектът кокошка, с неговите характерни черти, е много по- късен от обекта яйце. Обектът „кокоше яйце” като етап от цикличния процес кокошка- яйце и въпросът кое е първото е от полза само за ефективността на преподаването.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 57 минути, Skubi said:

1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

Не-е-е

1. В начало Бог сътвори небето и земята. Битие 1:1

:564da112d749c_wink(1):

Което пък е уникален акт, начало на нецикличен процес.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Но сътворяването на небето и земята е станало чрез Логоса (Словото):

3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
 

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/ioan.htm

Християнската представа за времето е нециклична, така че едва ли е удачен пример за поставяне на начало на циклични процеси.

Но пък идеята за Светата троица  - Бог Отец, Христос(въплътеното Слово) и Бог Дух е несравнимо по-заплетена от въпроса за началото и края на какъвто и да било процес.

 

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Doris said:

Но пък идеята за Светата троица  - Бог Отец, Христос(въплътеното Слово) и Бог Дух е несравнимо по-заплетена от въпроса за началото и края на какъвто и да било процес.

Което прочетох в уики, направо ме изкърти

Цитирай

 

„съществува един Бог в три лица“ и всичките три лица са вечни и имат една божествена природа и отделно съществувание (битие). Тъй като мнозинството християни са тринитаряни, то вярата в Св.Троица е тест за ортодоксалност на вярата. В противоречие с тринитарианството съществуват групи като: бинитарианизъм (един Бог в две лица), унитаризъм (един Бог в едно лице), Бог като семейство или три отделни личности (църква на Иисус Христос на Светиите от последните дни, мормони) и модализъм (Бог съществува в определени моменти само като Отец, или само като Син, или само като Св.Дух)

В добавка на идеята за един Бог в три лица (личности), Синът (Иисус Христос) има две различни природи – напълно човешка и напълно божествена природа. Поради това той е наричан и Богочовек или Бог въплътен.

 

Тези хора направо осмислят немислимото.:564da112d749c_wink(1):

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Втори след княза said:

Накрая обобщавам заключението си или основната теза, както щете. Началото на цикличните процеси е неясно, често не притежава характеристиките на процеса. Поради това избираме някакъв момент от процеса, който е с разпознаваеми основни характеристики, има достъпна за измерване продължителност и съответства на необходимостта за по- разбираемото му представяне. Необходимостта от знание за Началния момент е породена от измерване на продължителността на съществуване и за сравняване на траенето на различни процеси.

Под формата на шега ще се включа в спора за яйцето и кокошката. Обектът кокошка, с неговите характерни черти, е много по- късен от обекта яйце. Обектът „кокоше яйце” като етап от цикличния процес кокошка- яйце и въпросът кое е първото е от полза само за ефективността на преподаването

Е, тази 2018 г. - да сме живи и здрави да й се радваме!.. е ... Времеви Цикъл, започващ  в ПОНЕДЕЛНИК!!!

Винаги с малко главоболие, като всеки понеделник в живота, ама ... е цикъл на цяла Нова година, ей!:) Рекох си - да й се радваме!:) Пожелавам го!:)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, Малоум 2 said:

Е, тази 2018 г. - да сме живи и здрави да й се радваме!.. е ... Времеви Цикъл, започващ  в ПОНЕДЕЛНИК!!!

Винаги с малко главоболие, като всеки понеделник в живота, ама ... е цикъл на цяла Нова година, ей!:) Рекох си - да й се радваме!:) Пожелавам го!:)

...

Честита! Веднъж в годината цикъл, ама яко боли на сутринта!:ag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Малоум 2 said:

Под формата на шега ще се включа в спора за яйцето и кокошката. Обектът кокошка, с неговите характерни черти, е много по- късен от обекта яйце. Обектът „кокоше яйце” като етап от цикличния процес кокошка- яйце и въпросът кое е първото е от полза само за ефективността на преподаването

Това го забавих - философският отговор е лесен - за философията не съществува такъв въпрос. Все едно е да се питаме: Кое е първично: материята или материята. И двата обекта - яйце, кокошка - са вещева форма на материя.

Съвсем друг е въпросът за Първичното яйце - начало на Големия Взрив (ГВ). То може да е първично, щото е полева форма на материя. И от нейната организираност се появява вещевата форма на материя - по-кротко и видимо движение за разните енергии, щото са светнали със светлина.:) - демек, пак полевата форма на материя си "показва рогата" в наглед. И всяка друга - Черна Дупка (ЧД), ореол и т. н. - също е полева форма на материя, но са тъмна структура, следствие на съществуваща вече и организирана от физическите закони вещева форма на материя, която е извън дупката. В този смисъл - нашето Първично яйце се е развило във вид Вселена, докато ако е имало и др. подобни яйца - са станали на омлет и ... толкоз... опапали са ги на вселенска гощавка... Затова - всяко начало започва с "лапаница"! и следващо главоболие, ако има какво да боли в глава. Синусите - и те болят, понякога, с гадна периодичност.:)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност въпросът се разглежда твърде елементарно с поставяне на всякакви процеси под общия знаменател "цикличност". Разликата между различните цикли е толкова голяма, и нуждите за отчитането им са толкова различни, че общ знаменател трудно може да се постави. Все едно да сложиш под общ знаменател слънцето, черните дупки, тенис топките и сачмите за пушка под един знаменател "сфера" без да отчиташ спецификите им. Тоест от гледна точка на философията може да има дискусия дали е важно началото, но от гледна точка на науката началото е важно само когато учения има нужда от него.
 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дилемата дали яйцето или кокошката е първо, също не съществува от научна гледна точка. Дилемата съществуа единствено в популярните кръчмарски и всекидневни разговори, но не и в науката. За науката яйцето Я1 е преди пилето П1, което е преди кокошката К1, като след нея е друго яйце Я2, след него е друго пиле П2, а след него друга кокошка К2, и т.н. Тоест няма цикъл, тъй като в системата влизат гените на извънсистемните оператори петли ПЕТ1, ПЕТ2...., и ако такъв оператор не влезе в системата от яйцето ще излезе запъртък З1...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, makebulgar said:

Дилемата съществуа единствено в популярните кръчмарски и всекидневни разговори, но не и в науката. ...

Безспорно, makebulgar. Но в древността такива са им били симпозиумите. Ето един такъв разговор у Плутарх, който не блести със задълбоченост, но е готин за срещане на Новата година. Източник тук и тук

Вопрос III
Что родилось раньше, курица или яйцо
Участники беседы: Александр, Плутарх, Сулла, Фирм, Сосий Сенекион
1. Некое сновидение заставило меня уже с давнего времени воздерживаться от яиц. Помимо прочего, я хотел на яйце, как на подопытном предмете [175], проверить правдивость неоднократно посещавшего меня наяву видения [176]. И вот однажды на обеде у угощавшего нас Сосия Сенекиона возникло подозрение, что я привержен к орфическим или пифагорейским учениям и, считая яйцо — как другие сердце и мозг — за начало рождения, отношусь к нему с благоговением [177]. Эпикуреец Александр со смехом: привел известный стих: [178]
Голову тот поедает отца, кто бобы поедает,
говоря, что под бобами, само название которых означает беременность, подразумеваются яйца и что есть яйца — это то же самое, что есть рождающих эти яйца животных [179]. Сослаться на сон, как на причину моего воздержания, показалось бы эпикурейцу еще более нелепым [180], чем само это воздержание. Поэтому я не возражал против предложенного объяснения, поддерживая шутку Александра, человека с литературным вкусом и филологически образованного.
2. Отсюда и возник трудный и вызывающий много споров вопрос о том, что раньше появилось на свет, курица или яйцо. Наш товарищ Сулла сказал, что этим мелким вопросом мы затрагиваем как рычагом большой и важный вопрос о происхождении мира, обсуждать который он не берется, Александр с усмешкой заявил, что это обсуждение ни к чему толковому не приведет. На это замечание откликнулся мой зять Фирм: «В таком случае одолжи мне ненадолго твои атомы. Если мы принимаем мельчайшие частицы за исходное начало крупных тел, то естественно предположить, что яйцо появилось ранее курицы. К тому же оно как ощутимое тело представляется простым, тогда как курица — нечто более сложное и разночастное. Вообще начало есть нечто первое [181], а началом является семя; яйцо же есть нечто большее, чем семя, но меньшее, чем живое существо: подобно тому как преуспеяние есть промежуточная ступень между добрыми задатками и добродетелью [182], так и яйцо есть некое преуспеяние природы на пути от семени к одушевленности. Кроме того, если в живом теле первыми, как говорят, возникают артерии и вены [183], то разумно заключить, что и яйцо, как объемлющее, возникло ранее живого тела, как объемлемого [184]. Ведь и художники сначала создают нечто необработанное и неоформленное, а затем доводят каждую часть до ее окончательного вида. Ваятель Поликлет говорил, что самая трудная работа — это последняя отделка изваяния ногтем: так и природа должна, исподволь воздействуя на косную материю, сначала создавать простые неоформленные чурки, каковы яйца, а затем, придавая им определенные очертания, вырабатывать из них живые существа. Подобно тому, как сначала рождается гусеница, затем она ссыхается и застывает и, наконец, лопнув, выпускает из себя другое, крылатое существо, называемое бабочкой, таким же точно образом первым возникает яйцо, как материя для дальнейшего становления. Ибо во всяком преобразовании преобразованному предшествует то, из чего оно преобразовано [185]. Вот, например, древоточцы и короеды: они зарождаются в древесине при гниении [186]или самонагревании ее влажных частей, и никто не решится отрицать, что именно этим явлениям присуща сила изначального зарождения. Ведь материя, по слову Платона, относится ко всему рождающемуся как мать и кормилица [187]; а материя — это то, из чего состоит все рождаемое. Помимо того, добавил он с усмешкой,
тем, кто способен понять, пропою я вещее слово [188];
орфики не только считают яйцо предшествующим курице, но и отдают ему общее первородство во всей совокупности вещей. И соблюдая, по Геродоту, «благочестивое молчание» [189]о прочем, как более таинственном, можно сказать, что сколько ни объемлет мир животных пород, никакой из них не чуждо рождение из яйца: порождает оно и пернатых, и рыб многие тысячи, и земных, и земноводных — ящериц, крокодилов, и двуногих птиц, и безногих змей, и многоногую саранчу. Поэтому не без основания яйцо освящено участием в обрядности дионисийских действ [190]как образ того, что все из себя рождает и все в себе содержит».
3. Когда Фирм закончил свое рассуждение, Сенекион возразил, что его заключительный образ противоречит основной его мысли. «Ты, Фирм, не заметил, что в отличие от поговорочного лидийца [191]открыл против себя не дверь, а целый мир. Ведь мир предшествовал всему, будучи наиболее совершенным; а разумно полагать, что совершенное предшествует несовершенному, как ущербному целостное и части целое [192]. Ибо противно здравому смыслу, чтобы существовала часть, пока нет целого, частью которого она является. Так, никто не скажет «человек семени» [193]или «курица яйца», а только «яйцо курицы» и «семя человека», в соответствии с тем, что первое порождается из второго, получая в нем свое зарождение и рождением как бы отдавая долг природе. В нем нет еще всего, что ему свойственно: поэтому и стремится оно по своей природе создать нечто подобное тому, из чего оно выделилось. Семя в его сущности можно определить как зародыш, ищущий воспроизведения (γενεσία) [194]. Но невозможно воспроизведение того, что еще не родилось и не существует. И в яйце вполне можно усмотреть природу того же строения и состава, что и у живого существа, но лишенную его органов и сосудов. Ведь нигде не упоминается о земнородном яйце, и даже яйцо Тиндаридов у поэтов называется явлением с неба [195]. А животных, целых и законченных, земля производит еще и поныне [196]— в Египте мышей, во многих других местах змей, лягушек и цикад — при возникновении какой-то внешней воздействующей силы. Так, в Сицилии после войны с рабами, когда на земле осталось много крови и непогребенных разлагавшихся трупов, наплодилось множество саранчи, которая истребила посевы, распространившись по всему острову. Этих животных растит и питает земля, а избыток питания создает у них способность размножаться [197]и влечение к спариванию, и одни из них, смотря по своей природе, рождают яйца, а другие живое потомство. И что первое зарождение они получили из земли, с наибольшей очевидностью явствует из того, что дальнейшее размножение происходит различным образом и требует общения особей. Вообще же твое решение поставленного вопроса равносильно утверждению, что матка появилась раньше женщины: ведь как относится матка к человеку, так и яйцо к детенышу, который в нем и вынашивается и нарождается. Так что нет разницы, недоумевать ли, как могли родиться куры, пока не родились яйца, или допытываться, как родились мужчины и женщины, прежде чем появились половые органы и матки. Ведь большинство частей возникает вместе с целым, за частями порождаются их способности [198], за способностями их деятельность, за деятельностью ее создания. Созданием рождающей способности половых частей являются семя и яйцо, следовательно, они рождаются позднее целого. Смотри же, разве не одинаково невозможно, чтобы возникновению животного предшествовало пищеварение, как и появление яйца или семени: ведь и то и другое возникает вследствие некоего переваривания или преобразования избытков пищи, и невозможно, чтобы такие избытки могли существовать до рождения самого животного. И семя еще можно в каком-то смысле уподобить исходному началу, яйцо же нельзя счесть ни за начало, ибо оно не возникает первым, ни за целостную природу, ибо оно несовершенно. Поэтому мы не говорим, что возникновение животных было безначальным, но за начало жизни принимаем силу, которая придала материи первичное изменение, вызвав некое жизнеродное смешение и взаимопроникновение; а яйцо — это вторичное порождение живого существа, питающегося и созревающего, подобное крови и молоку. Не видано, чтобы яйцо возникало из ила, и только в животном теле оно получает свой состав и рождение; а животные сами собой возникают в бесчисленном множестве. Да вот, нужны ли другие примеры: сколько ни ловят угрей, никто не видал угря с икрой или с молоками; а если вычерпать где-нибудь всю воду и очистить от ила дно, то достаточно, чтобы в это место снова стеклась вода, и там разведутся живые угри [199]. Итак, необходимо признать: то, что для своего рождения нуждается в чем-то ином [200], родилось позднее, а что еще и ныне может возникнуть само по себе, без чего бы то ни было другого, то предшествовало в изначальной последовательности рождения. Но только об этом и идет у нас речь: ведь если птицы вьют гнезда до кладки яиц, а женщины заготовляют пеленки до рождения детей, то ты не скажешь, что гнезда возникли ранее яиц, а пеленки ранее детей. «Ведь не земля подражает женщине, — говорит Платон [201], — а женщина земле», и то же относится ко всем существам женского пола. Итак, естественно, что первое рождение, силою и совершенством рождающего начала самодовлеющее и безусловное, произошло из земли, не нуждаясь в тех органах, покровах и сосудах, которые теперь природа создает в рождающих животных, прибегая к этому вследствие своего ослабления».

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.01.2018 г. at 18:37, makebulgar said:

Дилемата дали яйцето или кокошката е първо, също не съществува от научна гледна точка. Дилемата съществуа единствено в популярните кръчмарски и всекидневни разговори, но не и в науката. За науката яйцето Я1 е преди пилето П1, което е преди кокошката К1, като след нея е друго яйце Я2, след него е друго пиле П2, а след него друга кокошка К2, и т.н. Тоест няма цикъл, тъй като в системата влизат гените на извънсистемните оператори петли ПЕТ1, ПЕТ2...., и ако такъв оператор не влезе в системата от яйцето ще излезе запъртък З1...

Мисля, че проблемът с "другото" яйце и "другото" пиле е разрешим. Достатъчно е да използваме абстрахирането. Никоя година не е като предишната, но вече ги броим за 2018 път, като началото на летоброенето не е свързано изобщо със самите причини за годишния цикъл. Както би казал електротехникът :animatedwink: "След всеки оборот се износват лагерите, затоплянето и токовете, мрежата, променят намотките, водата и парата изменят турбините, но ние можем да се абстрахираме от тези неща докато разсъждаваме за цикличните процеси, поне философски."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Именно поради тази причина философията не може да се нарече наука. Философията не се оповава на научния метод. Затова и пролбема с цикъла на яйцето и кокошката може да се дефинира като кръчмарски и ненаучен, като с него могат да се занимават задълбочено така наречените дървени философи на по чаша ракия. В подобна дълбоко философска задушевна среда философите могат на спокойствие да се абстрахират от мисленето и науката.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Примера със цикъла на календарните години също е твърде елементарно поднесен и елементарно обмислен с цел да ни даде право да се абстрахираме от разни неща във философстването си по темата с циклите. От научна гледна точка цикъла на календарните години не зависи по никакъв начин от това колко дъжд е валял през юли, колко слънце е пекло през март, и колко дълга е била зимата през годините които не са еднакви. Цикъла на календара в днешно време е привързан към движението на земята около слънцето, като това движение много точно може да бъде научно проследявано, а цикъла си е истински цикъл, доколкото представлява въртене на едно тяло около друго. (cycle - кръг, период, такт, оборот, цикъл.) Началото на календарния цикъл който следваме в днешно време е преди 2018 години, но това е както казахме по-рано просто човешка нужда, която е била задоволена, и по никакъв начин не влияе на въртенето на земята около слънцето. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, makebulgar said:

Примера със цикъла на календарните години също е твърде елементарно поднесен и елементарно обмислен с цел да ни даде право да се абстрахираме от разни неща във философстването си по темата с циклите. 

Съгласен съм. Абстрахирали сме се от високосните години, от незначителните изменения на земната ос и от промените поради тектонични и астрономични явления, защото в битов план не са съществени. Като илюстрация на цикъл, също. Непростимо би било да се абстрахираме от съществени характеристики и при високо точни измервания.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Повторяемостта във веригата причина- следствие (и отново, и отново), я прави сходна с това, за което стана дума при цикличните процеси. Търсенето на начало за нея (причинно- следствената последователност) е "нелегитимен въпрос", се съгласява Б. Ръсел в Дебата за съществуването на Бога с отец Копълсън от 1948 г..(http://kultura.bg/web/дебат-за-съществуването-на-бога/). Естествено, търсенето на Извечното начало е доходоносно за посредствените учени и теолози, които могат цял живот да се изхранват само с този "дълбок" проблем. Изхождайки от това, че всяко явление има по презумпция начало и край, би било любопитно да намерим момента или пък причинното Начало на Началата. От въпросите на малчуганите обаче знаем, че това е една безкрайна и досадна верига, а с отдалечаването изникват само непроучени зависимости. Поради това, както и при календарите можем да сложим произволна точка за начало на причинността, за предпочитане- да е достатъчно полезна.

Например причинно- следствените явления на земята да тръгват с появата й, което е доста условно, тези в слънчевата система- с появата на Слънцето, по същия начин по който биографията на човека започва от раждането му, пренебрегвайки схоластичните въпроси за това дали мъртвият плод от аборт е човек. При необходимостта от решаване на правни и медицински въпроси обаче, отправната точка може да е друга- предполагаемата дата на оплождането, а при планетите може би взрив, материя от който ще зароди планети. Поставяйки някаква условна точка, можем да изследваме явленията преди и след нея и да не се грижим за безкрайното минало с абсолютната безкрайната първопричина.

Използвайки един и същ подход към периодичните процеси, били те с идентични периоди или с последващи елементи  без сходство, означава, че за всяка безкрайна последователност, която може да се дели на части, може да бъде избрана случайна точка на отчет и това не създава трудности при осмислянето й. За безкрайното пространство можем да използваме начална точка както настоящата точка на местонахождение на изследователя, но също и Гринуичкия меридиан, а също и Земята като планета, Слънцето или центъра на Млечния път. Всяка от тези точки може да бъде позиционирана чрез другите и има разумност в избора й, определен само от полезността за решавания проблем. Аналогично и при времето…

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 Обективно - Нещата не могат да съществуват, ако не са резултат от някакъв периодичен или повтарящ се процес (цикъл).

Една от задачите на науката е разкриване на такива процеси - по-скоро - границите им, посредством договорени параметри и връзките между цикли. Без да има повторяемост на случване на нещо - няма как да се изучи. Проблем е употреба на времето! При разкрит цикъл - имаме "интервал време" или "времеви интервал" за сравнима продължителност по време, на различни цикли. Философски трудно е въведено понятие едновременност - със СТО-Айнщайн. Трудно и почти неразбираемо, защото се спекулира с възможността за опитно проследяване на времеви интервал на съществуване на някакво явление. Или - защото съществуват "мигновени" явления: бързината на правещите ги да съществуват цикли е значително по-голяма от възможностите за измерване на времетраенето им от Изпълнител. За пример - излъчване на фотон от йонизиран атом. В кой момент от време ще се случи - не е възможно да се установи (но може да се предскаже вероятността с която ще се случва - с математически модел).

Мигновеността на случване е доста "вредна" в последно време, с развяване на байрака със сплетените частици. Няма никакво "мигновено действие на разстояние", та затова е и наречено "призрачно" и, естествено - не е действие.:) Всичко е спекулации с времето. А при цикъл - повторяемостта му е във времеви интервал. Мерим го като цяло! Дори и да не знаем същността която предизвиква цялото, то цикълът участва в други събития - и можем да говорим за едновременност с други. Но - за вътре-действията в обективен цикличен процес - не можем да твърдим, че са едновременни. (затова са разбивали атома и ядрата, и са видели, че са недостижими за измерване, времена).

Циклите са "скрити" в обвивки. И, ако няма външни въздействия върху тях (за превръщания)- става дълговременно съществуващ кръговрат. Е, Вселената е такъв вселенски кръговрат на превръщания: полева, вещева и пак полева фирми на материята. Затова Вселената няма "начало" и няма "край". Отпадат въпросите за начало и край, защото за нас - по време - тя е вечна.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

 Обективно - Нещата не могат да съществуват, ако не са резултат от някакъв периодичен или повтарящ се процес (цикъл).

...

С респект и благодарност се отнасям към забележките и коментарите ви. Бързам да го напиша. Ще чета внимателно за отговор по същество.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 20.01.2018 г. at 17:57, Малоум 2 said:

Вселената няма "начало" и няма "край". Отпадат въпросите за начало и край, защото за нас - по време - тя е вечна.

Това удовлетворява и моите виждания. При постъпване на нова информация могат да бъдат изяснени някои неясни за сега явления, но безкрайността като потребна концепция си остава. 

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител
On 2.01.2018 г. at 10:35, Втори след княза said:

Много важен е Първият момент. Първият момент на поява на човека, Първият момент на света!

Гор Видал е положил голям труд за да напише "Сътворението". Глождила го е тази мисъл. Но дори да му каже някой "В началото е бил Големият взрив", няма ли да попита "А как се(кой) събра материал за него?" 
Всеобщият интерес към един въпрос не го прави по- смислен.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...