Отиди на
Форум "Наука"

Психологията има нужда от философски поглед


Recommended Posts

  • Потребител

... всички ползват едни или други методи и похвати. Както се вижда - и в науките се ползват едни други, и по форумите тече "ползването"  - на едни или други похвати, с лични цели. В края на краищата целите... Математиката е само инструмент на статистиката. Чрез статистиката се представят резултати, но тяхната интерпретация и възможностите за синтез - вече не е по силите на самата статистика, нито на математиката. Те са само инструменти.

А иначе - едно чувство, плюс още едно чувство не правят "две чувства". Няма как.

Нито чувството се дели на "малки чувства" чрез дроби. няма как.

Фантазията - не виждам как може да се представи чрез цели... или прости числа, нито да се изведе в уравнения. Извеждат се все пак зависимости, но техния комплексен характер е проблема.

Има положения, в които едни инструменти са невалидни и неадекватни спрямо тяхното задълбочаване. Вече написах по това - статистика и математика... не са инструментите за подпомагане при вникване и структуриране на психичните знания и техните натрупвания. Поне аз самият не виждам как, но и не че съм великия познавач и говорител на 'психичното', нито на математиката или статистиката.  В тия посоки аз съм обикновен и прост емпирик и практик, като също ползвам всичко от гореизброеното. И съответно - къде се греши, къде се отсява... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 97
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Всяка празнота между реалните си познания човек има склонност да запълва с проекциите си. Хората почти винаги са убедени, че познават истинския характер на "другите" и дори точно знаят какви са, за какво си мислят, какво ги мотивира. Нещо повече - често сме убедени, че някакъв си човек се явява носител на всички "лоши" качества, които не можем да различим в самите себе си. В очите ни тези хора са затънали в "грехове", които в никакъв случай не са нашите собствени. :) 

Разумният човек следва да бъде много внимателен да не проектира собствената си Сянка, тъй като психиката е препълнена с възможни за проектиране илюзии…

Представи си човек, който е толкова смел, че желае да изчисти психиката си от всичките й проекции, и веднага ще видиш човек, осъзнаващ каква гъста и дълга сянка се точи след него… Такъв човек неминуемо ще се сблъска с нови проблеми и конфликти. Той ще се превърне, преди всичко, в сериозен проблем за самия себе си, тъй като повече няма да бъде в състояние лицемерно да твърди, че "другите хора" постъпват така и така, че те са неправите, нито ще може да се "разочарова" от тях, защото е заживял в дома на самосъсредоточението. Такъв човек е осъзнал не само на думи, че всичко несправедливо и пошло, което се случва в света, се случва в него самия, че това е неговата собствена Сянка. Такъв "измислен" човек ще е намерил практично решение в себе си за огромната част от социалните проблеми, така характерни за нашето време. Ще знае, че причината за тези проблеми са отровените от взаимни проекции отношения. Но кой може да различи собствените си проекции, ако не е в състояние да види в себе си онази тъмнина, която сам подсъзнателно проектира?

Развитието на съвременната психология значително подпомогна разбирането за множество процеси в самите нас. Боговете, изначално живели със своята свръхчовешка сила и красота по върховете на планините, в пещерите и в океаните, на по-късен етап се слели в идеята за един-единствен Бог, а не толкова отдавна Бог стана Човек. Днес боговете живеят в психиката на обикновения човек, но продължават да са все така могъщи и да предизвикват предишния трепет, независимо от новите си "дрешки" - т.нар. "психични функции". Хората си мислят, че държат управлението на психиката си в собствените си ръце, дори създават за нея наука. На практика обаче, психиката е тази, която създава психическия субект и дори самата възможност за съществуване на осъзнатост. Психиката дотолкова е отвъд осъзнатостта, че последната може да бъде сравнена с малък, тесен остров насред океана. За това не е чак толкова важно съществуват или не съществуват Богове, както и съответните доказателства за тяхното (не)съществуване. Защото ако еволюционния процес на "детрониране" на Боговете или на изчистване на проекциите продължи, то и божественото, и демоничното ще се завърнат естествено точно там, където винаги са били - вътре в самия човек, съвсем не подозиращ за тези процеси…

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето една тема за размисъл: клиент или пациент е лицето, което отива по собствено желание при психолог?

Ако е клиент, то трябва да му бъде продадена услуга, която да може да си позволи финансово; трябва да му бъде продадена каква да е услуга, но трябва да остави пари при психолога; трябва да излезе доволен; трябва да бъде отговорено точно на исканата услуга (релевантност).

Ако  е пациент, то трябва да бъде открит проблема, за да се преструктурира личността (пертинентност), а не толкова да се удовлетвори искането ; трябва да се помага съобразно Хипократовата клетва

Цитирай

 

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо. Също така не ще дам

на жена песар за унощожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление. Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на тези които са специалисти в тази област.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Втори след княза said:

Ето една тема за размисъл: клиент или пациент е лицето, което отива по собствено желание при психолог?

 

 Зависи от профила на психолога. Пациент е, ако психологът е клиничен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, dora said:

 Зависи от профила на психолога. Пациент е, ако психологът е клиничен.

Благодаря. Безукорен отговор в целта. :116:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 57 минути, Втори след княза said:

Благодаря. Безукорен отговор в целта. :116:

Хаха, здравейте :) Видя ми се някак, че на въпроса не върви философски отговор, затова.

Всъщност проблемът е  с това, че откриването и прилагането на подходящата грижа, под формата на терапевтичен подход, не е лесна работа. Не са изключени опити и грешки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, dora said:

Не са изключени опити и грешки.

Сложността е по всички линии - психологичната намеса няма нищо общо с ходене при личния лекар. При психолога се разчита на насочване на вътрешните процеси в самия пациент. В това основната активна роля е именно в последния. Да се реализира това, се разчита на инициация на вътрешни процеси от един субект в друг. Разликите между тия субекти са огромни и ролята да ги преодолее се пада на терапевта. Освен това в огромна част от самите проблеми пациента има вътрешни съпротиви, включително и срещу външни вмешателства...

А в днешно време, според разговорите ми с психолози, се наблюдава един доста характерен момент - образоването на клиентите им от интернет и популярна литература и плачевните резултати от това спрямо терапията... Голяма част от самите клиенти несъзнателно търсят начин да контролират очакваното вмешателство от самия психолог и четат или разучават всичко, което намерят по темата си, без оглед на това че не са наясно с основни неща... Някои пациенти направо се вманиачават и ако са интелигентни четат и научна литература, ходят на курсове и лекции... с някаква идея да реализират 'самоподготовка' и самостоятелно да си "помогнат", докато намерят подходящата конструкция с която да си обяснят личните си проблеми, конфликти или травми...  По-голямата част от същите си намират и задължителната ниша за същото сред окултизма и парапсихологията... с т.н. "духовна литература"... И понеже и така не става, накрая пак стигат до терапевт... но вече вътрешното поле на "пациента" е толкова замърсено от шлаката на представностите от всичко това... Отгоре на всичко пациента вече е сякаш 'подготвен' и е с идеята че всичко му е ясно, даже съветва психолога, насочва го, дава му "компетентни съвети" и у разяснява каква е неговата собствена психична 'картина'... :) Но пък това са реалностите днес...

Дали е клиент или пациент, няма нищо общо с психологията, нито с философията, а са частни случаи спрямо формалното разглеждане и финансовите закони в държавата.

Преди 12 часа, dora said:

прилагането на подходящата грижа, под формата на терапевтичен подход, не е лесна работа.

За съжаление, твърде много са и самите "психолози", които тръгват в тази 'професия' чрез личната мотивация от личните си травми. А само малцина от тях имат същински качества и дадености, за да решават огромните съвременни проблеми в тази територия на терапията и извършват компентентна помощ.

Това до голяма степен компрометира и самата идея за 'ходенето при психолог'... А и няма какво да се заблуждаваме - психологът е длъжен да помогне... Но при много хора това е направо "невъзможно", още повече че те самите вътрешно са изградили предварително серия от защитни сработвания и се бетонират именно срещу такова вмешателство.

Изглежда парадокс - хем отиваш за помощ... но и хем правиш всичко възможно да я провалиш, чрез съпротивата си... Но парадокс е само за философите и логиците - в психичните територии няма парадокси...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, ramus said:

...Да се реализира това, се разчита на инициация на вътрешни процеси от един субект в друг. Разликите между тия субекти са огромни и ролята да ги преодолее се пада на терапевта...

Ето един философски проблем. Терминологията на различните психологически школи не е общоприета и често това създава проблем на комуникирането. Моля, разяснете какво имате предвид:

Под "инициация" аз разбирам ритуалът с който юношата бива приет сред мъжете (https://bg.wikipedia.org/wiki/Юношество). Интуитивно схващам в текста ви, че при вас това е нещо като възбуждане на вътрешни процеси. Така ли е? Не схващам също, кои са тия два или няколко субекти, разликите между които трябва да преодолее терапевтът. Дали Терапевт и Пациент или отделни личности у пациента?

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възможна е и философска гледна точка в психологията, но самата наука Психология, за да е наука, е емпирична, и се придържа към феноменологичната гледна точка. Принципите на научния емпиризъм не се нарушават, ако се отдаваме на размишления/интерпретации, които излизат извън рамките на събиране и класификация на опитни данни. Нещо повече - според психолозите, какъвто и да било опит без рефлексия е невъзможен, понеже опитът представлява процес на асимилиране на информация, а рефлексията спомага за адекватно разбиране и ориентиране в случващото се. Използването на философски подход в психологията може да бъде както обогатяващо, така и неадекватно, тъй като не всеки психолог е достатъчно компетентен и подготвен, за да прилага този подход грамотно…

Но един добър брейнсторминг никога и никому не е навредил.:ab:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, caress… said:

Възможна е и философска гледна точка в психологията, но самата наука Психология, за да е наука, е емпирична, и се придържа към феноменологичната гледна точка. Принципите на научния емпиризъм не се нарушават, ако се отдаваме на размишления/интерпретации, които излизат извън рамките на събиране и класификация на опитни данни. Нещо повече - според психолозите, какъвто и да било опит без рефлексия е невъзможен, понеже опитът представлява процес на асимилиране на информация, а рефлексията спомага за адекватно разбиране и ориентиране в случващото се. Използването на философски подход в психологията може да бъде както обогатяващо, така и неадекватно, тъй като не всеки психолог е достатъчно компетентен и подготвен, за да прилага този подход грамотно…

Но един добър брейнсторминг никога и никому не е навредил.:ab:

Аз намирам за добро, че вече психологията се откъсна от философията. Все още обаче ползва проходилката на "Аз-а", което си е остатък от "душата", "хомункулусът". Лично за мен, Аз-ът губи смисъл, след като бе установено, че човек реагира като цяло на стимулите, а не по отделно- тяло, личен опит, социални влияния. Примерно аз, когато някой ми е неприятен не само се държа дистанцирано, в социален план, но и изпитвам негативни емоции, а и нещо ми се обръща в стомаха.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, Втори след княза said:

Така ли е?

не, става въпрос че в психологическата помощ, основните взаимодействия текат в самия пациент - в неговото вътрешно поле. В същото негово вътрешно поле са и самите проблеми, заради които той по принцип търси помощ.

Под "иницииране" става въпрос за това че в пациента е активното начало под формата на желание и мотивация да реши своите проблеми, нужно е той да предприеме първата стъпка и е ясно че решението би дошло с някакви промени. Но от друга страна в него самия, дълбоко в неговото несъзнавано (или не толкова дълбоко) е налице съпротива срещу всякакво изменение, дори и да му носи негативни усещания и изживявания...

Терапевта се натоварва с доста задачи, които идват с неговата функция, но същия НЕ МОЖЕ ДА РЕШИ проблемите на клиента - той може само да спомогне на последния да намери решението, чрез рационализации или чрез множество от други способи, прийоми, похвати и начини, стратегии... за да представи всичко това в точния и адекватен вид, спрямо особеностите на всеки клиент, за да извърви той своя път до промяната. Намесват се очаквания и страх от разочарования, намесват се хиляди особености, много от които са скрити в клиента, дори от самия него си.

Това имам предвид под "инициация" - терапевтът да инициира действия... или бездействие, с цел да подтикне към действие самия клиент. Играта е изключително сложна и често в терапевта е налична неяснота по множество от казусите в тази игра. Те се компенсират с почти творчески похвати, техники, интуиция, тънък усет... Разбира се всичко това е по силите на малцина. И малцина са същински психотерапевти. Също така да кажа, че освен горните изредени "изисквания и наличности" - успехите се основават и на "проба-грешка", в хода на самото общуване - вербално или невербално... Но дори и гениален, няма идеален терапевт - възможностите в психичното са безрамкови... и голяма част от тях са "невидими", дори непроявени, прикрити, защитени...

В името на всичко това един терапевт ако е с претенции че е от "класа", са му нужни много специфични лични качества и дадености. За да играе ролята на "стълб" най-малкото на него му е нужно да е изключително стабилен и да издава правилните сигнали при комуникацията - пак, вербални или не. самият терапевт е нужно вътрешно да е устойчив, търпелив... но най-вече стабилен и балансиран вътрешно. Защото ако не е такъв, компенсира това със заучени сигнали, сред заучени роли и сценарии "как се прави", но често те са недостатъчни. И сред "пациентите" също са налични често доста 'тънки' усети и дори несъзнателно те много прецизно и последователно (със стръв и страст) търсят слабите места в терапевта, като част от техните съпротивителни импулси... Да не говорим за проблемите с интелигентността и че някои пациенти развиват изключителни форми на компенсации на емоционалните си неадекватности и травми, чрез силен изблик на интелектуални качества, особено ако те са и като дадености... А терапевта трябва да е винаги "над всичко това"... да жонглира, да търси баланса, да не се поддава на непрекъснатия защитен рефлекс, изразяващ се често в сложни игри в търсене на доминация и контрол...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, ramus said:

...Играта е изключително сложна и често в терапевта е налична неяснота по множество от казусите в тази игра. Те се компенсират с почти творчески похвати, техники, интуиция, тънък усет... Разбира се всичко това е по силите на малцина. 

Благодаря, разбрах.

Бих коментирал и горния откъс: Именно това, че едни и същи техники не дават един и същ резултат, че има прекомерно влияние на личността на терапевта поставя психологията сред изкуствата. Медицината е по- напреднала. Прим. има сравнително подробна класификация на болестите, повтаряем алгоритъм за лечението им, а милиграми от някое си вещество предизвикват едни и същи последици. Поради това психиатрията я смятам за по- научна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Втори след княза said:

има сравнително подробна класификация на болестите, повтаряем алгоритъм за лечението им, а милиграми от някое си вещество предизвикват едни и същи последици.

всъщност никое от изброените не е така - това е доста схематична представа... и тя е съвсем идеализирана.

Класификацията в психичните 'болести' е чисто условна и е за цел все пак да е налична някаква систематизация. Именно заради това тя се променя с годините, в опит да се доближи до практиката. И това продължава - като само по себе си издава сложността на проблема...

По същият начин стоят и казусите с "алгоритмите за лечение", с "предизвикват едни и същи последици"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

милиграми от някое си вещество предизвикват едни и същи последици. Поради това психиатрията я смятам за по- научна.

Това не може да се абсолютизира. Лекарствените средства също влияят на различните хора по различен начин и трябва да се дозират за всеки, както и индивидуално да се тестват и променят според реакцията. Като цяло психиатрията има в инструментариума си възможността да въздейства по химичен път на мозъка, но това далеч не е достатъчно без терапевтичната грижа.

Всъщност по-скоро хората намаляваме чувството си за тревожност с идеята, че едно лекарство е длъжно да ни помогне.

Едно лекарство може да въздейства на биохимията на мозъка, но не може да промени порочните ни навици, които ни правят в някаква степен недостатъчно функционални, порочните поведенчески стратегии, които сме си изградили, и да ни научи да се справямв в ситуации, в които редовно се проваляме. От гледна точка на психотерапията, понякога медикаментът се явява помощното средство, което я прави възможна. Медикаментът не може да изличи човека от човека, нито да го реформира, за да подобри качеството му на живот. Той може да контролира симптоматиката, и пак, с известни ограничения. Защото има и случаи, в които човекът просто потъва, съсипва се, защото нищо, известно досега на медицината, не помага. С което не отричам постиженията на медицината, напротив - казвам, че има още много за откриване*.

-------------

Иначе, социалните науки според мен са обект на един и същи проблем. Понеже всички живеем в общество и имаме социален опит, понеже всички общуваме с хора и имаме някакви наблюдения  или интуиции относно човешката природа, понеже обществата ни са организирани някак си политически и живеейки в тях, ние учаастваме в политически процеси или ги наблюдаваме отвън, много хора се заблуждават, че разбират от психология, социология, политология и т.н. А всъщност просто следват собствените си създадени по интуитивен път заключения на "наивни" (в смисъл на необучени) наблюдатели и ти проектират върху цели науки, от които фактически нямат никаква представа. Едва когато човек започне сериозно да ги изучава, си дава сметка колко много неща си е въобразявал, без да имат нищо общо нито с научността, нито дори с действителността.

Това обачв не прави споменатите науки по-малко научни. Само че поддържането на добрата самооценка на човека зависи от чувството му за компетентност в социалния свят, ерго потребността му да си мисли, че той му е ясен като пръстите на едната му ръка. 

 В случаяе обач важи проблемът с кучето, което гледа кремвиршите пред месарницата, но не може да ги произведе.

Точните науки нямат този проблем, защото никой не може интуитивно да каже, че може да решава диференциални уравнения, без през живота си да е учил математика.

--------

-------

*Една от тези сфери примерно е бактериологията, все още знаем твърде малко за бактериите, които ни обитават, живеят в човешкия организъм,  и какво правят те. Как техният метаболизъм влияе на нашата биохимия.

Няма обяснения примерно защо при някои хора промяната на хранителния режим, изключващата диета, помага за значително намаляване на депресивните симптоми, в степен, която им позволява да преустановят лекарствена терапия, продължавала с десетилетия. А този тип лекарства са много проблемни за намаляване и спиране. Това с промяната на хранителния режим, разбира се, не важи за всички. Но ако научим повече по въпроса някой ден, това също би помогнало на хората.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, ramus said:

всъщност никое от изброените не е така - това е доста схематична представа... и тя е съвсем идеализирана.

Класификацията в психичните 'болести' е чисто условна и е за цел все пак да е налична някаква систематизация. Именно заради това тя се променя с годините, в опит да се доближи до практиката. И това продължава - като само по себе си издава сложността на проблема...

По същият начин стоят и казусите с "алгоритмите за лечение", с "предизвикват едни и същи последици"...

Не отричам несъвършенствата на медицината.

Съгласен ли сте, че психологията е още изкуство и смятате ли, че може да стане наука със съответния инструментариум?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, dora said:

...Всъщност по-скоро хората намаляваме чувството си за тревожност с идеята, че едно лекарство е длъжно да ни помогне.

Възразявам. Смятам, че медикаментите действат. Фелдшер или професор, с медикаменти се получава едно, а с плацебо- друго.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Втори след княза said:

Съгласен ли сте, че психологията е още изкуство и смятате ли, че може да стане наука със съответния инструментариум?

Не е изкуство. Изкуство е дейност, в която е налице "резултат" от него - под формата на музикално произведение, картина, стих или танц... Разбирам аналогията ви с популярната народна представа за "изкуство"... Има и аналогии, но е налице и съществени разлики за да се ползва за заместване по смисъл.

Психологията и психиатрията са само аспекти от огромния океан на психичните процеси. Няма да станат никога "наука", с никакви "инструментариуми" - става въпрос по настоящите критерии за "научност"... Това, разбира се е само мое лично мнение...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Втори след княза said:

Смятам, че медикаментите действат.

ок, няма никакъв проблем вие да смятате каквото си ви е удобно и както си е то във вас.

Не е работа на никого да оспорва, нито да се бори вие да промените или актуализирате нещо си... Това е и малък аналогичен пример колко е трудно да се работи с иначе вградения уклон към 'застопоряване' и всякакъв тип съпротива срещу изменение, които са чисто инстинктивни. Целият форум и темите в него, както и извън него, и извън виртуала - е пълен с хора които яростно защитават устоите си, независимо от това че същите им е нужно да се изменят.

Това се нарича САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ. Обикновено всички предпочитат същата да се реализира само на повърхностни и несъществени за базовите им нагласи, положения. А всъщност същинските проблеми, обикновено са именно в базовите нагласи, именно заради това те предизвикват конфликти в техните "надграждания"... но основните проблеми са в "основите"... А там - е най-защитено, защото вътрешните кодове за защита припознават като АЗ (идентификация) именно тия несъзнателни първични структури. И след като го припознаят, вече имат "обект за защитаване", израз на инстинкта за самосъхранение...

По същество, като разглеждаме горните казуси, да напомня, че сложността в разглеждането е налице и поради множеството варианти на самите 'болести'., Някои от тях са основани на физиологични дефицити и изменения. Други от тях - се приема че възникват при израстването и формирането на психичните скелет и конструкции, по време на социализирането... А какво да кажем за вариантите при които в даден психичен проблем са налице и "двата типа" основания - физиологични изменения, заедно със психични такива. А какво да се каже за вариантите когато физеологичните изменения са също два типа - вродени, генетични... или пък впоследствие на някакви фактори от живота на субекта...

А това са само формални разделения, защото проблемите се наслагват едни върху други, докато се стигне до "резултата"... Всичко в живота е така - сложно, с наслагвания. Заради това по-горе в другата тема посочих че елементарни логични способи от рода на "дуалния изключващ" са съвсем неадекватни спрямо задълбочения поглед към сложността на живота, изразяващи и реализирани от една сложна осъзната личност.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, ramus said:

Психологията и психиатрията са само аспекти от огромния океан на психичните процеси. Няма да станат никога "наука", с никакви "инструментариуми" - става въпрос по настоящите критерии за "научност"... Това, разбира се е само мое лично мнение...

Това, че психолозите и психиатрите още изучават обекта си и опитват да му влияят, показва, че те са Извън. Смятам, че те действат от позиция на изследователи. Мисля, че натрупвайки феномени и методи, те ще се доближават до науката.

Един "факт". Изучавайки и влияейки на общественото мнение може да се променят резултати от избори. Това си е наука- изучават, прилагат метод, получават очакван резултат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, ramus said:

ок, няма никакъв проблем вие да смятате каквото си ви е удобно и както си е то във вас.

Не е работа на никого да оспорва, нито да се бори вие да промените или актуализирате нещо си...

Оспорването е част от диалога. Аргументираното оспорване е част от търсенето на истината. Промяната на мнение при логични аргументи е белег за сериозност и здрав разум.

По въпроса за сложността на материята, не си правя илюзии. Но това е твърде дълга дискусия. Оставям я за после.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Втори след княза said:

Възразявам. Смятам, че медикаментите действат. Фелдшер или професор, с медикаменти се получава едно, а с плацебо- друго.

Извинявам се, добавих още в постинга, вероятно след като сте го прочели, Погледнете го пак, ако искате. Обяснявам малко повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, ramus said:

А само малцина от тях имат същински качества и дадености, за да решават огромните съвременни проблеми в тази територия на терапията и извършват компентентна помощ.

Съгласна съм, че откриването на подходящия специалист не винаги е лесно.

Има и друг фактор, за да може да му бъде помогнато, човек трябва да желае да участва в процеса на собственото си подобряване, като следва това, което му е препоръчано. Много хора не желаят да поемат собствената част от тази отговорност с очакването, че психолозите разполагат с магическа пръчка и отиването при тях автоматично ще реши всичките им проблеми: "ей ме на, аз съм тук, а ти си длъжен да ме поправиш. Прави, струвай, от утре искам да съм друг човек."

Така не става изобщо.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

Аз намирам за добро, че вече психологията се откъсна от философията. Все още обаче ползва проходилката на "Аз-а", което си е остатък от "душата", "хомункулусът". Лично за мен, Аз-ът губи смисъл, след като бе установено, че човек реагира като цяло на стимулите, а не по отделно- тяло, личен опит, социални влияния. 

Различните школи в психологията, всъщност, са различни подходи и методи за изучаване на феномена "психика". Това, че през вековете, а и до днес, един и същ феномен е бил описван с различни думички, не е най-големият проблем. Основният проблем е в неизбежната редукция на психичното на неговите елементи и съответните "противоречия" между школите, когато се прави опит нещата да се изведат от детайлно на по-общо ниво…Защото дори на детайлно, обектно ниво разполагаме с различни теории или парадигми в зависимост от изучаваните явления и/или обекти - пример за това са практичната психология, която се занимава със съставянето на обща, цялостна характеристика на личността, и академичната психология, чийто обекти са предметни - поведение, когниция и т.н.. Това дава огромна свобода на интерпретация, която не е характерна за нито една от останалите естествени науки. Но може би е напълно естествено, ако вземем предвид сложността на самите психични явления,което предполага и значително повече аспекти/контексти при анализа им. Като добавим към всичко това и личните пристрастия, способности и вярвания на самите изследователи, плюс несъзнаваните такива, то става очевидно, че времето за универсална концепция в психологията не е настъпило. 

Лично за мен не са проблем нито отрицанието, нито поставянето на психологията сред естествените науки, защото смятам, че нейният статус все още е междинен.

1 hour ago, Втори след княза said:

Примерно аз, когато някой ми е неприятен не само се държа дистанцирано, в социален план, но и изпитвам негативни емоции, а и нещо ми се обръща в стомаха.

По написаното мога да предположа, че сте по-скоро интровертен тип, тъй като изпитвайки дадена емоция, обръщате по-голямо внимание на собствените си преживявания, отколкото на хората, предизвикали тези емоции. :ab:

Редактирано от caress…
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

може да стане наука със съответния инструментариум?

Тя си го има инструментариума, напр. психометрия.

Както и различните емпирични изследвания и методи, където научният принцип и методология са точно същите, каквито са и другаде: валидност, измерявмост, повтаряемост (като под последното се разбира възможността някой друг да възпроизведе същите резултати в друго изследване).

Плюс заимстване/интегриране с други науки - невронаука, лингвистика, медицина, статистически анализ...

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 39 минути, caress… said:

Основният проблем е в неизбежната редукция на психичното на неговите елементи и съответните "противоречия" между школите, когато се прави опит нещата да се изведат от детайлно на по-общо ниво…Защото дори на детайлно, обектно ниво разполагаме с различни теории или парадигми в зависимост от изучаваните явления и/или обекти - пример за това са практичната психология, която се занимава със съставянето на обща, цялостна характеристика на личността, и академичната психология, чийто обекти са предметни - поведение, когниция и т.н.. Това дава огромна свобода на интерпретация, която не е характерна за нито една от останалите естествени науки.

От гледна точка на клиничната практика има възглед, че човек е по-полезен на пациентите си, (добре,де,  клиентите си :)) ) ,ако е системен, тоест следва една парадигма, отколкото ако се опитва да интегрира множество, защото тогава става жертва точно на противоречията, различната логика на анализ, приложена от различните школи.

А много често на пациента/клиента е необходима точно тази системност, създаването на рутинност и правила, за да може като начало да внесе някакъв ред в живота си, от който да започне да надгражда. И разнообразието от подходи - или избирателното им прилагане - всъщност не помага, а пречи.

Вие споделяте ли това наблюдение?

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...