Отиди на
Форум "Наука"

Юнгианска психология


Recommended Posts

  • Потребители
Преди 1 час, ramus said:

За четящите тук искам да напомня нещо просто, но важно. Нещо в основата на самото явление ПСИХОТЕРАПИЯ.

Единственият, който опитва да постави психотерапията на твърде научна постановка - е Фройд, с "Труд за научна психология", през 1895 година. Той следва просто една своя мечта, н о и една заблуда. Още при пподготовката на въпросният труд става ясно че това е "невъзможна мисия". Оттогава никой не опитва да постави психотерапията в областта на "НАУКАТА"... Дора, да не би да не става ясно "защо" и че подобни "публикации" оправдават финансирането на секции към институти и не само те прибягват до играта със статистика.

Това мнение, представено по този начин, няма да стане ясно на никого, защото е манипулация. Забавното е, че на теб също не ти е ясно, щом смяташ всичко това аргумент в своя полза. Защо не вземеш да ни обясниш какво точно е смятал той, според теб,  за "невъзможна мисия"?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 585
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 14 часа, ramus said:

За четящите тук искам да напомня нещо просто, но важно. Нещо в основата на самото явление ПСИХОТЕРАПИЯ.

Единственият, който опитва да постави психотерапията на твърде научна постановка - е Фройд, с "Труд за научна психология", през 1895 година. Той следва просто една своя мечта, н о и една заблуда. Още при пподготовката на въпросният труд става ясно че това е "невъзможна мисия". Оттогава никой не опитва да постави психотерапията в областта на "НАУКАТА"...

Това откровено не е вярно, защото бъркате термините.

Фройд не се опитва да направи от психотерапията наука, а от психоанализата.

Психотерапията може да следва психоаналитичен подход, но може да следва и множество други, напр. поведенческо-когнитивната терапия няма нищо общо с психоанализата.

Тук има списък на видовете психотерапия:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_psychotherapies

Психоанализата има съществени проблеми с научността си.

Психотерапията се явява практическо приложение (едно от практическите приложения, защото има и други) на постиженията на психологическата наука. Като има основни видове психотерапия и спомагателни видове психотерапия, като терапията с животни, терапията чрез изкуства (музикална и с изобразително изкуство) и т.н.

Освен това има и терапии, конкретно разработени за даден синдром или разстройство, като Pivotal response therapy  за аутизъм...

Всички те се основават на проверка и събиране на статистика, с цел подобряване на методологията си.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, caress… said:

свързана с въображението по един изключително интелигентен и аналитичен начин. 

чудесен разказ, колежке. Много прочувствен и пълен с идеализъм. Чудесно е, но идеалното не е реално. И вие самата нито сте изключително интелигентна, нито изключително аналитична. Нито хората които се занимават с психотерапия - са такива. Те са просто хора, а не идеални фигури с които ви е нужно да изпълвате идеалния си свят.

Всеки път говорите за идеалите си точно така - идеално. И когато четете думите ми, просто непрекъснато ги интерпретирате според идеала си, а той е просто идеално сглобен, но не и реален.

В реалността - психотерапията страда именно от идеалисти, съградили един идеален митологичен свят, но които не са реалисти. И тук, в тази тема, и тримата се опитвате да поддържате идеализма си именно така - чрез идеални теоретични и концептуални описания и възвишени клиширани фрази, с достатъчна емоционална прочувствена обагреност.

В реалния обмен между терапевт и клиент - проблемите на двамата не са идеални. И до голяма степен те са в сферата на разликата между два идеални свята, с реалността. И който и да е терапевт , се опитва да вкара клиента в един идеализиран концептуален свят, подвластен на някаква система от описания. И двамата "потеглят" в него... но това е само обикновен идеал и мечтано фантастично положение.

Вие говорите за всичко това именно като идеално. Защото самата вие въобще не практикувате тази професия. По това беше лесно да се разбере че не я практикувате и нямате въобще практика - именно по идеалистичните и принципни положения които защитавате с плам и хъс - защото те са опора за вас самата. И ви служат за шелтер в живота. В социалните служби вие се натъквате на стандартни социални резултати от социални кризи и проблеми, но това не е работа "на терен" - в психотерапията. Да, в някакъв смисъл - това също е вид психотерапия, толкова колкото е и една изповед, или причастие - в храма.

Но идеализма, който струи тук от трима ви, няма нищо общо с това, което се случва в "кабинетите" и там - на кушетката. И критичният аналитичен разрез на всичко това, не показва нищо от идеалите които вие редите и пламенно защитавате.

Колкото до "шамана" - това беше добре да го прочете и лайкналата ви Дора. Както и колектива, който тя цитира - като "доказателство" че "терапията по юнгиански" "РАБОТИЛА"... защото имало статистически резултати... Творчеството, както и подсказката за "ролята на шамана" като "лечител" - свалиха научността от пиедестала на психотерапията.

Колкото до "творчеството" - всяка човешка дейност... може да включва, може и да не - творчески аспект в себе си. ВСЯКА човешка дейност - без никакво изключение, защото и с мотика сред доматените редове, човекът с творчески импулс в себе си, може да го изразява, каквото и да прави, където и да е, когато и да е.

Но твореца, според вас, задължително си е обикновен идеалист. Но при мотиката и редовете с домати - творчеството е само допълнение, а практиката - е просто реалността и това, което се случва между субекта и реалната му обективна среда около него. А не идеалистични концепции, направени като за деца и приказката за пепеляшка... 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, dora said:

защото бъркате термините. 

просто техническа грешка - психотерапия, с психоанализа. Да, сгрешил съм думата. Надявам се да не влизам в "ада" заради това :)

И тази грешка не е системна, нито смислова - защото психотерапевтичните различни клонове имат за основи някои научни разработки, но не са наука и никога не са били. Тя не е и нещо само по себе си, а е сборно понятие включващо  онова, което вие вече написахте. Както и че вашият линк също не предпоставя за "научност", а дава някои насоки относно това как и според какво терапията по Юнг "работила".

Така концептуално можем да си пишем до безкрай, но за мен това са празни приказки, без всякаква стойност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, ramus said:

чудесен разказ, колежке. Много прочувствен и пълен с идеализъм. Чудесно е, но идеалното не е реално. И вие самата нито сте изключително интелигентна, нито изключително аналитична. Нито хората които се занимават с психотерапия - са такива. Те са просто хора, а не идеални фигури с които ви е нужно да изпълвате идеалния си свят.

Всеки път говорите за идеалите си точно така - идеално. И когато четете думите ми, просто непрекъснато ги интерпретирате според идеала си, а той е просто идеално сглобен, но не и реален.

В реалността - психотерапията страда именно от идеалисти, съградили един идеален митологичен свят, но които не са реалисти. И тук, в тази тема, и тримата се опитвате да поддържате идеализма си именно така - чрез идеални теоретични и концептуални описания и възвишени клиширани фрази, с достатъчна емоционална прочувствена обагреност.

В реалния обмен между терапевт и клиент - проблемите на двамата не са идеални. И до голяма степен те са в сферата на разликата между два идеални свята, с реалността. И който и да е терапевт , се опитва да вкара клиента в един идеализиран концептуален свят, подвластен на някаква система от описания. И двамата "потеглят" в него... но това е само обикновен идеал и мечтано фантастично положение.

Вие говорите за всичко това именно като идеално. Защото самата вие въобще не практикувате тази професия. По това беше лесно да се разбере че не я практикувате и нямате въобще практика - именно по идеалистичните и принципни положения които защитавате с плам и хъс - защото те са опора за вас самата. И ви служат за шелтер в живота. В социалните служби вие се натъквате на стандартни социални резултати от социални кризи и проблеми, но това не е работа "на терен" - в психотерапията. Да, в някакъв смисъл - това също е вид психотерапия, толкова колкото е и една изповед, или причастие - в храма.

Но идеализма, който струи тук от трима ви, няма нищо общо с това, което се случва в "кабинетите" и там - на кушетката. И критичният аналитичен разрез на всичко това, не показва нищо от идеалите които вие редите и пламенно защитавате.

Колкото до "шамана" - това беше добре да го прочете и лайкналата ви Дора. Както и колектива, който тя цитира - като "доказателство" че "терапията по юнгиански" "РАБОТИЛА"... защото имало статистически резултати... Творчеството, както и подсказката за "ролята на шамана" като "лечител" - свалиха научността от пиедестала на психотерапията.

Колкото до "творчеството" - всяка човешка дейност... може да включва, може и да не - творчески аспект в себе си. ВСЯКА човешка дейност - без никакво изключение, защото и с мотика сред доматените редове, човекът с творчески импулс в себе си, може да го изразява, каквото и да прави, където и да е, когато и да е.

Но твореца, според вас, задължително си е обикновен идеалист. Но при мотиката и редовете с домати - творчеството е само допълнение, а практиката - е просто реалността и това, което се случва между субекта и реалната му обективна среда около него. А не идеалистични концепции, направени като за деца и приказката за пепеляшка... 

Ох, пак ли реши да ми обясняваш като какъв образ се явявам в твоето съзнание? Сериозно, направи си тема за мен в раздела Литература и лично творчество и ми посвещавай всякакви писания. Тук обаче дискутираме Юнг.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, caress… said:

Питал ли си се защо няма да срещнеш човек, който да не търси друг, на който да повери историята си (мита си)? Нали не мислиш, че всичко, което човек разказва за себе си е чистата и пресвета истина - да се свети името й? Но не съществува взаимоотношение, което да не е базирано на разказването на историята, обмена на историите, поуките от тях? Защото макар и твърде субективен, опитът е основен източник за обмяна на информация, за обучение, за развитие. Човек е обречен да се развива между абсурдността и смисъла, между вярата и знанието и да ги трансформира в психичното си пространство. Със самото си събуждане човек е обречен да вярва, ти искаш да е винаги знаещ? Няма как да знаеш дали след малко няма да получа инсулт! Това пък е другата крайност на вярата във всесилността на рационалността, която пък е клишето и лозунга на модерното време. Човекът не е само разум, 4 са водещите психични функции и когато една преобладава, тя е винаги за сметка на другите. Винаги. Идеалът е непостижим, понеже той е пълнотата и равномерната и балансирана работа и на 4-те основни функции. Дора ти обясни още в другата тема защо човек е принуден да вярва и как няма да посмее да прекрачи дори прага на вратата си, ако вярата му е сломена. 

И да, взаимопомощта е в основата на оцеляването ни като вид, основна стратегия. Така сме еволюирали в течение на милиони години. Защото заедно сме много по-силни и умни, отколкото сами. Две глави мислят със сигурност по-добре от една и това е доказано отдавна. Защото сам може и да успееш да си построиш къща, но е в пъти по-разумно и практично да не го правиш. По същия начин да отидеш сам на разходка в саваните на Африка е смело деяние, но шансът да оцелееш сам значително намалява, осъзнавайки хилядите хищни и гладни зъби, които само чакат удобен момент, за да се нахранят.

Лесно се разсъждава и протестира за тези неща, докато седиш удобно и спокойно у дома си на компа, незастрашен от никаква опасност. Но не дай си Боже да попаднеш в беда и да имаш нужда от помощ и никой да не се отзове...

аха - а вие в тия си думи - да не би да дискутирахте Юнг. :) малко са ви детски номерата, когато се налага бързичко да се реагира защитно. 

И не - никъде не се занимавам с вас, специално, а само ви ползвам като общ пример в думите си, като средство за изказа си.

И вероятно вече сте забелязали, че думите ми към вас следват "ВИЕ, в единствено число". А изглежда по някакъв начин ВИЕ имате основание да общувате с рамус на "ти". Не намирам аз, лично, такова основание, но това си е ваше право и не ми пречи с нищо. Така, че - вие не сте ми никаква фикция, нито ме интересува личния ви статус. Това не пречи същия да играе роля тук, сред форума, защото личното ви се качва в глава (ако въобще е слизало от там).

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, ramus said:

просто техническа грешка - психотерапия, с психоанализа. Да, сгрешил съм думата. Надявам се да не влизам в "ада" заради това :)

И тази грешка не е системна, нито смислова - защото психотерапевтичните различни клонове имат за основи някои научни разработки, но не са наука и никога не са били. Тя не е и нещо само по себе си, а е сборно понятие включващо  онова, което вие вече написахте. Както и че вашият линк също не предпоставя за "научност", а дава някои насоки относно това как и според какво терапията по Юнг "работила".

Така концептуално можем да си пишем до безкрай, но за мен това са празни приказки, без всякаква стойност.

Те са приложение на психологичната наука, затова :)

Както когато искате да направите двигател, следвате механиката, която пък е част от физиката. Тоест, както когато правейки двигател, прилагате принципите на механиката, така подлагайки някого на психотерапия, прилагате принципите на  психологическата наука :)

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Incorrectus said:

Това мнение, представено по този начин, няма да стане ясно на никого, защото е манипулация. Забавното е, че на теб също не ти е ясно, щом смяташ всичко това аргумент в своя полза. Защо не вземеш да ни обясниш какво точно е смятал той, според теб,  за "невъзможна мисия"?

Хах, като добавим и отношението на Фройд към собствената си клиентела, единствено като към ментално болни и непълноценни, а себе си като велик менталист и анализатор, не е случаен разколът му с Юнг, който, благодарение на личните си качества, казва, че не съществува човек, чиято психика да не е фрагментирана, разделена и повлияна от несъзнаваното. И диагностицира по изключително фин и интелигентен начин самия Фройд.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, ramus said:

аха - а вие в тия си думи - да не би да дискутирахте Юнг. :) малко са ви детски номерата, когато се налага бързичко да се реагира защитно. 

И не - никъде не се занимавам с вас, специално, а само ви ползвам като общ пример в думите си, като средство за изказа си.

И вероятно вече сте забелязали, че думите ми към вас следват "ВИЕ, в единствено число". А изглежда по някакъв начин ВИЕ имате основание да общувате с рамус на "ти". Не намирам аз, лично, такова основание, но това си е ваше право и не ми пречи с нищо. Така, че - вие не сте ми никаква фикция, нито ме интересува личния ви статус. Това не пречи същия да играе роля тук, сред форума, защото личното ви се качва в глава (ако въобще е слизало от там).

Ти дори не осъзнаваш колко е лично, затова най-доброто решение за сублимирането на образа (ми) в психиката ти е творчеството. 

Ето ти един откровен цитат от Кръстника в тази връзка:

Цитирай

Всичко е лично, и най-малкото нещо. Всички лайна, които сервират на човек всеки ден, през целия живот, са личен въпрос. Наричат го бизнес. Добре. Но то е дяволски лично.

А ето и Юнг какво казва в тази връзка:

Цитирай

Те (жените) често притежават изключителна интуиция и силно развито шесто чувство и виждат аспекти в мъжа, които той не вижда. Ето защо няма жена, която да е била убедена, че мъжът и е свръхчовек.

А любимият ми Питерсън добавя

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 53 минути, caress… said:

Ти дори не осъзнаваш колко е лично

Вие въобще не осъзнавате какви нелепости пишете, само защото за вас всичко е лично, но то е  такова само сред фантазния ви свят. Подбирате си цитатчета, откъси и фрагменти от едно или друго за да си подпирате личната фантазия сред която сте принудена да живеете, а именно сред нея ви е и личната драма, която за вас е централна тема в живота ви. Именно заради това всичко за вас е лично... всеки казус, всеки въпрос, всеки дебат... и всеки 'човешки образ".

А раздуването на "женската същност", която ви е любима тема издава един дефицит и посоката на драмата в личната ви приказка и многото мачкане които сте се налагали да търпите по тази линия. И да - дори и това за вас е лично, твърде лично. Заради това са и всички тия изцепки по двата форума, не само за към рамус. Но форумите не са за да пълните личните си дефицити с тях, като ги превърнете в територия за компенсациите си. 

Отгоре на всичко - когато се касае да се дебатира именно личното ви отношение - подрипвате като ощипана и почвате игри колко личното не е точно лично, ами е научно, концептуално, или е според един или друг "идол" и авторитет. И се скривате за всеки и всичко само и само да подпирате фикцията си към "личната приказка".

Ако не можете да излизате от личното си отношение, оставете да общуват тия хора които го могат. А не да досаждате сред всички теми с фикциите си.

=========

Ето това е примерът за проблемите за психотерапията - човешкият материал, който забравя че е човек, с всички свои слабости, грешки и заблуди и потъва сред фантазните и идеалистични концептуални образи. И това е човек, който е призван да бъде "лечител" - на други, които  всъщност са с проблеми като самия него.

Това са и хората които забравят че имат самите остра нужда от помощ и средства с които да опитат да излекуват собствените си душевни и психични рани, а отиват на курсове и лекции, назубрят огромната задължителна теория, минават и през супервайзъринг... И започват да се виждат самите те като спасители, като помощници, като ментори, като важни и значими. Това е проблемът на психотерапията - не като на познавателно изключително сложно поле, а заради човешкият материал, който се припознава и вижда в това социален начин да покрива дефицитите си.

Кой ще лекува "терапевтите" и как... Защото тази тяхна "болест" се предава и на Психотерапията. Все пак - всичко и в нея, се прави, и е насочено към ХОРА!!!

 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, ramus said:

Вие въобще не осъзнавате какви нелепости пишете, само защото за вас всичко е лично, но то е  такова само сред фантазния ви свят. Подбирате си цитатчета, откъси и фрагменти от едно или друго за да си подпирате личната фантазия сред която сте принудена да живеете, а именно сред нея ви е и личната драма, която за вас е централна тема в живота ви. Именно заради това всичко за вас е лично... всеки казус, всеки въпрос, всеки дебат... и всеки 'човешки образ".

А раздуването на "женската същност", която ви е любима тема издава един дефицит и посоката на драмата в личната ви приказка и многото мачкане които сте се налагали да търпите по тази линия. И да - дори и това за вас е лично, твърде лично. Заради това са и всички тия изцепки по двата форума, не само за към рамус. Но форумите не са за да пълните личните си дефицити с тях, като ги превърнете в територия за компенсациите си. 

Отгоре на всичко - когато се касае да се дебатира именно личното ви отношение - подрипвате като ощипана и почвате игри колко личното не е точно лично, ами е научно, концептуално, или е според един или друг "идол" и авторитет. И се скривате за всеки и всичко само и само да подпирате фикцията си към "личната приказка".

Ако не можете да излизате от личното си отношение, оставете да общуват тия хора които го могат. А не да досаждате сред всички теми с фикциите 

Всяко отношение е лично, защото е продукт на личността. Ако смяташ себе си за безличен, то това би следвало да си личи и по безличностното ти неприсъствие, неписане, некомуникиране и неотношение поради несъществуването ти.

Моето отношение е винаги лично, защото съм личност, недраги, и осъзнавам, че общувам с други личности. Плакатчетата с издигането над личното ходи да ги продаваш на Славейков, все някой ще ги купи. Защото фактът, че не бих те зарязала да лежиш пребит или полумъртъв на улицата, ако се наложи, по никакъв начин не променя личното ми отношение към теб.

Приеми факта, че не те уважавам като личност, но това не ми пречи дори и на теб да помогна, ако се налага, и ще спреш да изпитваш дискомфорт. Не може да бъдеш уважаван и харесван от всички. Това не означава обаче, че общочовешките, надличностни принципи не са в сила.

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, ramus said:

Ето това е примерът за проблемите за психотерапията - човешкият материал, който забравя че е човек, с всички свои слабости, грешки и заблуди и потъва сред фантазните и идеалистични концептуални образи. И това е човек, който е призван да бъде "лечител" - на други, които  всъщност са с проблеми като самия него.

Това са и хората които забравят че имат самите остра нужда от помощ и средства с които да опитат да излекуват собствените си душевни и психични рани, а отиват на курсове и лекции, назубрят огромната задължителна теория, минават и през супервайзъринг... И започват да се виждат самите те като спасители, като помощници, като ментори, като важни и значими. Това е проблемът на психотерапията - не като на познавателно изключително сложно поле, а заради човешкият материал, който се припознава и вижда в това социален начин да покрива дефицитите си.

Кой ще лекува "терапевтите" и как... Защото тази тяхна "болест" се предава и на Психотерапията. Все пак - всичко и в нея, се прави, и е насочено към ХОРА!!!

Патос, драма, трагедия. Ужасен ужас! И терапевтите били хора, и те били имали проблеми! Уау, какво велико откритие, сензационно! 

Въй, дори и водещите хирурзи и лекари, излекували хиляди, оказва се също могат да бъдат заразени! Как е възможно онкологичен специалист, излекувал толкова хора, сам да почине от рак?! Как е възможно терапевт, третиращ хора с депресия, сам да изпадне в депресия?! Друго си е да си пълен с фикции относно това какво точно представлява човека и да си тотално скъсал с реалността, нали Рамусе? Хи-хи. Инкоректус така точно те охарактеризира няколко поста по-нагоре, така че разбирам смущението ти, откривайки с детинско разочарование, че под нозете на лекари и психиатри не никнат лотоси.

:animatedwink:

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 35 минути, caress… said:

Патос, драма, трагедия. Ужасен ужас! И терапевтите били хора, и те били имали проблеми! Уау, какво велико откритие, сензационно! 

Въй, дори и водещите хирурзи и лекари, излекували хиляди, оказва се също могат да бъдат заразени! Как е възможно онкологичен специалист, излекувал толкова хора, сам да почине от рак?! Как е възможно терапевт, третиращ хора с депресия, сам да изпадне в депресия?! Друго си е да си пълен с фикции относно това какво точно представлява човека и да си тотално скъсал с реалността, нали Рамусе? Хи-хи. Инкоректус така точно те охарактеризира няколко поста по-нагоре, така че разбирам смущението ти, откривайки с детинско разочарование, че под нозете на лекари и психиатри не никнат лотоси.

:animatedwink:

Подозирам, че никога не е стъпвал на земята. Юнгиански казано, неговата дезориентация се дължи на инфлация на съзнание, предизвикана от заливане от колективни несъзнавани образи на богове и герои от източно естество, с които се е нагълтал от булевардните книжлета. Според г-н Юнг са възможни две следствия, но в случая очевидно става въпрос за маниакално самомнение за величие и уникалност. По-просто казано, това, в което обвиняваш другите - дисонансите, маймунката, колективните папагали и цитатници, неспособните извеждачи..., това си ти.

 

Преди 4 часа, caress… said:

А ето и Юнг какво казва в тази връзка:

Цитирай

Те (жените) често притежават изключителна интуиция и силно развито шесто чувство и виждат аспекти в мъжа, които той не вижда. Ето защо няма жена, която да е била убедена, че мъжът и е свръхчовек.

 

Да припомня случая с един източен мъдрец (Юнг не споменава неговото име), който така респектирал Юнг със своя интелект и излъчвано съвършенство...,  докато не се срещнал (Юнг) с неговата жена и случайно не научил от нея това-онова за него.:bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, caress… said:

Моето отношение е винаги лично

Чудесно. Но отношението ви никого не го интересува. Тук е форум в който не се пишат лични отношения, нито личностни. Нито форумът е с цел да психотерапевтира и компенсира дефицити в личността на някого.

Изглежда не можете да се владеете след като заявявате че сте били в готовност за помощ, далеч преди някой да я е поискал. Такава "помощ"... си е просто израз на дефицити.

А и форумът не е взаимоспомагателно дружество. Тук няколко човека се напреварват да ... "помагат" и да предлагат помагане. Никъде не съм зачел някой да е поискал помощ за нещо. Но не - предлагащите такава дори се надпреварват не само да я рекламират, не само да предлагат помощ, а и да играят с ролите на 'бедните неуки души", дошли сред това виртуално място, за да намерят спасителната сламка от информационни линкове, от мъдри съвети, от благи ментори... Въобще - алтруизъм дебне отвсякъде. Това дали е архетипът на ' великата майка', богините или на "Майка Тереза"?

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Incorrectus said:

Да припомня случая с един източен мъдрец (Юнг не споменава неговото име), който така респектирал Юнг със своя интелект и излъчвано съвършенство...,  докато не се срещнал (Юнг) с неговата жена и случайно не научил от нея това-онова за него.:bigwink:

Аз имах такъв... почти религиозен респект към учителя ни по история, докато не го видях в обстоятелства извън контекста на училището ни, в които Божественият му облик се срина пред очите ми за броени секунди. Но все пак бях 19-годишна, нормално е на тази възраст да вярваш в супергерои и левитиращи Буди.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, caress… said:

Тц, студено. Опитай с друг архетип.

Майката, та майката, все за нея слушаме. Юнг се оплаква (например в работата си за Трикстера), че е практически невъзможно да обясни на опиянен от своята мъжественост що е това Анима. Приятно е да левитираш като мъжко всевеличество под ласките на Майката, отколкото да се еманципираш и да срещнеш Анима, която има много по-голяма власт да мами и очарова.

Юнг пише, разказвам по памет, че ако попиташ съвременния европеец дали вярва в духове, призраци, вампири, ще отговори "не, разбира се!" Но същият този свръхцивилизован закичва с удоволствие коледната елха и й слага звезда на върха, без да му хрумне в каква гротескова, архетипна ситуация минават дните му. Такива ми ти работи, трикстерски.:bw:

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 25 минути, Втори след княза said:

Уви, в психологията още се натрупват феномени. Още се самонаблюдаваме и споделяме тези самонаблюдения, защото това е начинът да разберем, че нещото важи за мнозина и е закономерно. При това още се мисли с метафори и художествени образи. Интересът на Юнг към алхимията подсказва етапът на развитието й. Простете на несъвършената млада наука.

А по отношение психотерапията, тази тема, разположена в раздел "Психология" би могла да е полезна, а може пък друга, но както се разбира по- горе, много не достига. И не става дума, че отсъства личен контакт, а че не може да се вземат предвид, пък и не се знаят, кои са  всички значими фактори, обуславящи вярно решение. 

Форумът е за наука, така пише на него. Което предполага, че тук се дискутира от хора, които са чели източниците на съответната наука.

Защо Юнг се занимава с алхимия ще разберете от самия него, а не според собственото си неинформирано въображение за Юнг. Заради емпирически наблюдения, затова.

Цитирай

Около тридцати пяти лет назад я, к своему удивлению, заметил, что европейцы и американцы, приходящие ко мне за психологическим советом, в своих снах и фантазиях имели дело с символами подобными и зачастую идентичными тем, которые были обнаружены в таинственных религиях античности, в мифологии, фольклоре, волшебных сказках и явно бессмысленных формулировках таких эзотерических систем, как алхимия. Однако опыт показал, что эти символы приносили с собой новую энергию и новую жизнь людям, которым они являлись ("Психология и алхимия").

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Простете на несъвършената млада наука.

Която и да е "млада наука" не се гради на отношенията на един субект с дефицити, който ползва същата тая "млада наука" за да ги компенсира. И то - с роля да е "лечител" в играта й.

Същият субект дори не може да направи разлика между понятията ЛИЧНИ и ЛИЧНОСТНИ (отношения). :) За което, байдъуей, не прочетох зоркият взор на Дора - да й реализира поне отбелязване. Все пак - да напомня, че нивото на критичност доста помага на един субект да се ориентира, когато няма наличие на друг "маяк" освен собствените си компрометирани конструкции. (естествено - не и докато той е в отчаяна защитна битка, някъде сред неговите си неизраснати етапи)

Та - нищо от това няма никаква връзка с "младата наука", след като в нея нивото и израстването на субекта има основна и изключително отговорна роля, защото самото протичане на транзакцията Терапевт-клиент - вече не е наука. А тя се свежда до това - че чрез нея се добивало възможност да се изиграе ролята на "помагач" и "спасител".

Има анализи на ролята на "спасителя" от кого, защо и как - се играе. Имах си мои анализи, след като през годините забелязах сам двойнствената роля на тази игра. Но не се оказаха само мои и единствени наблюденията, а после открих че доста хора са ги извели направо в сборна симптоматика в общ социален план. Щото тази роля не е от днес или сега, не и тук сред форума или при въпросната визирана "субект-ка", а същото се играе и е една от основните в социален план... Тази основна схема на типизирани отношения си има име и е с аналогична тежест на 'синдром' в медицината.

И да напомня на Дора - че учебниците и справочниците не са единствената котва за човек, който се налага да използва знанията. Анализът, като основен инструмент , е навсякъде в живота и е основата на емпиричния подход и отношение на всеки субект, който влиза в ролята на изследовател и практик. Така, че - ПСИХОАНАЛИЗАТА не е синоним на ПСИХИЧНИЯТ САМО/АНАЛИЗ, а тя е само негов частен случай - като социално приемлива концепция, в точният исторически момент. Анализът на психичните взаимодействия е един от най-старите инструменти в познанието и далеч надхвърля всякакви културни, исторически и географски граници...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Incorrectus said:

Форумът е за наука, така пише на него. Което предполага, че тук се дискутира от хора, които са чели източниците на съответната наука.

Защо Юнг се занимава с алхимия ще разберете от самия него, а не според собственото си неинформирано въображение за Юнг. Заради емпирически наблюдения, затова.

 

От вчера не мога да спра да се смея на непоколебимата вяра на Рамус в съществуването на Супермен, Суперуоман, дядо Мраз и Снежанка. И както е в матрицата на всеки вярващ фанатик, никакви разумни доводи няма да го разубедят. А може би и не е нужно, защото да пречупиш нечия вяра, означава да лишиш човека от смисъла на живота му. Вие, като по-разумен, ще трябва да се примирите, че ще продължавате да четете за Супермен, докато Рамус участва тук. Каква сила е личният мит, хм...

И в добрата, стара, цитатническа традиция:

Цитирай

Стори поклон на непохватността си. Усмихни се на тромавостта си. Сприятели се с некомпетентността си. Смей се, когато се спънеш и паднеш. Всичко това са скъпоценни вълни, част от необятния вътрешен океан. 

Съвършенството е непостижимо във времето, но може да бъде открито в присъствието ти тук и сега. 

Несъвършенството те прави реален и истински. И това е прекрасно. 

Ще имаш време да бъдеш последователен, когато умреш. А дотогава, празнувай себе си – глупавия и стария. Отпразнувай чудесната си неспособност да съответстваш на нечий образ и да се побереш в определените ти рамки. Не изпадай в духовна кома. 

Поне веднъж кажи нещо грешно. В това да си позволиш да сбъркаш се съдържа безгранична свобода. Бъди снизходителен към грешките си, целувай земята, на която си възкръснал, поклони се на подхлъзванията си. 

Не позволявай на духовността да смрази твоята човечност, твоето смирение и най-главното, твоето чувство за хумор.

Джеф Фостър

 

Редактирано от caress…
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://thepinksmoke.com/serpentsegg2.htm

serpentshans.pngserpentshans3.pngserpentshans4.png

Има когато самонаблюдението не може да се сподели с други защото резултатът от него е окончателен и неповторим......Например самоотравянето.....😐

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, caress… said:

никакви разумни доводи

подигравате се със сериозни положения, които не разбирате, защото никога не сте имали досега с тях. Самата идея за "разумен довод" ви е неразбираема, ако не ви върши работа в съвсем частния ви интерес. Превърнали сте се в една безкрайна пантомима и шарад и чудесно сте припознали и прегърнали думичките на Фостър. И, между другото - досещате ли се коя им е таргет-групата  :)  И да - така е, всички се смеем на нещо. Вие - на едно. Другите - на друго. Чувството за хумор, между другото, е относно много неща и е твърде сложно, пък и тия неща няма как да ги разбирате.

През цялото време ви ползвам, защото сте чудесен пример с непрекъснатите "извивки", които на моменти преминават в гърч. Точно в този раздел, точно в тази тема. С начините да отвърнете бързо и степента на сработване на "първите реакции" и когнитивният им периметър, с извъртането на интерпретациите, подбора на точни мои тригъри, думичките - за "отвръщането"... Освен това - следвате чудесно всеки подходящ стимул, на когото реагирате. :)

Нямаше по-добър пример от цитирането на думичките на ФОСТЪР - именно защото "добрата стара традиция" е чудесен лакмус какво точно се случва отвътре и кои са котвите за спасение и припознаването по тях. Чудесно е да се позовавате, защото избора говори чудесно за нуждаещия се точно от това - прост реверсивен анализ.

Куклата живее с идеята че е кралица, че е силна, важна, можеща, имаща право да ползва всичко и всички, навсякъде, защото тя е в центъра на света си - главно защото това бил светът й и тя била в него кралицата и владетелката. А е просто Пинокио, вживяна сред 'дървения си свят'.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, Втори след княза said:

но защо после си мислят, че нерешили своите, ще решават чуждите проблеми?

ааа - изиграва се една игра - наричат я "супервайзинг". Под ръководството на по-опитен терапевт, те самите преминават на едно подобие на "терапия". Нали се сещате че когато си назубрил огромно количество подходящ материал, си постлал на защитите си чудесно да изиграят това, което е нужно.

В ролята на мотив защо се насочват остро към "решаването на чужди проблеми" - защото ролята на спасителя и помагача, е компенсаторна за това че те самите на себе си, не са помогнали, особено ако травмата е по-сериозна и за по-продължително време. Или пък - вече са участвали в играта на "терапевт-клиент" и инистинктивно пожелават ролята да са "терапевти" (ясно е защо :) )

Отгоре на всичкото - т.,н. СУПЕРВАЙЗЪРА, в ролята на наблюдаващ, има и много други мотиви да прекара това именно като игра - като и той самият е в същото положение, както и субекта с когото той играе предварително на играта на "терапевт-клиент".

Според вас - колко човека НЕ са преминали този "тест" ?  :) Това е сериозно само в изключително малко сериозни академични места по света, в които форумната "професионалистка" никога не е посещавала. Нито би преминала "теста"... В замяна на това, за нея всичко е игра - и на "форумна професионалистка", и на богиня, и на неуязвима и силна. Нея нищо не я засяга, нищо не й дреме, тя е над нещата - там пред огледалото на Пинокио.

Чудесната й памет и дарслово на ниво журналистика, будния и артистичен ум, са достатъчно използвани за да намерят подслон именно сред психологичните теории, но тя няма специализирано образование като студентка, а тия неща са й добавени, в търсене на подходяща "нова среда" и "поприще" - предположително след преселването извън България. Става ясно и че няма стабилна и последователна практика. А и типа на участията й в разни други виртуални места, спрямо други хора и отношения - сборно поставя основните положения на профила й, колкото и условно да е. И удобството на това че се представя и тук - като образът който й е нужен.

Именно заради това е чудесна като практически и ясен "жив" пример - какво се случва в нещото, наречено "психотерапия" чрез едно от лицата, заявяващи и деклариращи непрекъснато "професионалисти",  които са намерили начин да се скрият зад една социално-договорена митология. Тук, сред друга тема - и още едно лице се декларира огнено и изхвърлено като "професионалист", пък се оказа твърде нестабилен психично. Някой запита ли се - той какъв професионалист е, след като дори има и лекарско звание и практика - какви хора лекува, след като дисциплината му е именно неврология и се заяви и той като много четящ и много знаещ. А е емоционално нестабилен, с изблици, които дори сред форума той не успя да потуши. Има сред форума и други примери за същото, някои вече не ги виждам да пишат, други - си карат както са си... но поне като "лечители" не са се заявявали.

Та - Митологията на "професионализма", в която думата "лечение" - е чисто компромисна, но се играе и от двете страни - и псевдотерапевти и клиенти. Всичко - само заради частни социални и лични ползи и заради които нищо от същността на познанието няма значение, освен ако не доставя нужното за ползване.

Визираният тук пример не е единствен, просто тук, самата тя се е заявила чудесно и ползвам контекста на същото, както и формите й на общуване, стимул-реакции, особеностите на респонза, когнитивните характеристики...

Всичко това беше за да опримери нещо просто, което беше написано още сред първите ми думи в темата - не науката и не познанието е проблема на ПСИХОДИСЦИПЛИНИТЕ. Проблемът не е никъде другаде освен в човешкия материал, който участва в него.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чудесна статия. Не ми беше попадала, снощи го дочетох.О мистике: Карл Юнг: Мадам Блаватская от психотерапии

Ето как се критикува Юнг. Но авторът е добре запознат, затова и критиката му за мен беше удоволствие.

Редактирано от caress…
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Втори след княза said:

Човешкият материал клиенти или терапевти?

Терапевти - само формално, като роля. Защото безразборното домогване до терапевтичната роля, всъщност се явява терапия за "терапевтите" (чрез клиента). Ако това не става - терапия се явява и участието по форуми и теми - за същото. важното е ролята да се играе някак, сред какъвто и мизансцен, частен случай за което е конкретния тук.

Статия тук, приказки там, летящи думички или това или онова мнение - важното е да се играе... като не става по друг начин - важното е да се играе, защото театъра и виртуала, с особеностите си, вършат чудесна работа по маскировките и мизансцена за да е налице подходящия резултат - за изживяване.

И не - не съм моралист, нито етик-ар. Социалните правила, норми или договорени изисквания не ме интересуват и в практиката си имам други системи от относителности. Но в случая тук става въпрос за нещо просто - което излиза извън пределите на която и да е тема - става въпрос за ОТГОВОРНОСТТА КЪМ НЕЩОТО, наречено ПОЗНАНИЕ. Тук ще напиша нещо, което е твърде непопулярно и няма социално послание в него - дори напротив, съдържа антисоциално послание. Но ще го напиша...

Чували ли сте една проста сентенция, която е и ключова по смисъл:

ВСЕЛЕНАТА се разкрива като предава ключовете за вратите си на ония, които никога не биха ги употребили. 

Никога не биха ги употребили - означава само едно - че са изживели потребността - да употребяват - дали за себе си, дали за вида си - няма значение какво оправдание ще се измисли за ПОЛЗАТА.

Не е висш смисъл ПОЛЗАТА - като не е за теб , да е за 'други', без значение мащаба за понятието "други", дори и да се отнася в цялост - за човешкия вид. ПОЗНАНИЕТО е нещо, което хората които са във възможността му да се отдадат, означава да израснат нуждата от полза, от употреба за някаква цел, с каквото и оправдание или обяснение да е. Това са ХОРАТА на ПОЗНАНИЕТО...

Няма никакво значение от моята гледна точка каква е ролята на хората като въпросния условен пример - колежката в темата. Нея това не я интересува и никога няма да го разбере, защото излиза далеч отвъд периметъра й на възможност и зрялост. Има съществени разлики в критериите, ценностите, смислите и целите - за идеята за битието и живеещия го - между нея и мен. И не в това е въпроса, защото според своите си критерии, тя е ок. А е без всякаква коректност да меря постъпките и живота й - по други критерии освен по нейните, нито това е важно за някого, освен за нея и живеещите за полза - особено прикрита лична и частна полза - оттам - ПОЛЗВАТЕЛИ и ПОТРЕБИТЕЛИ на познанието.

Единици пораждат познанието и му се посвещават. После следите им стигат до ползвателите и всеки си почва - според него си да ползва - докъдето и както свари, с какъвто и  театър или сънуване. Пълно с примери за частни ползи - като основен приоритет и основа на мотиви и дела (вкл и в "науката" ).

Но човекът на познанието носи отговорността - чрез онова, което нарича "СЕБЕ СИ". И ми е все едно кой как и дали ще прочете това и какви ще са му реакциите. както и - че това никъде го няма написано, нито ще остане написано и тук, занапред...

====

В края на тия думи, сред контекста който създадох - вече в частния случай на конкретната тема по заглавието й:

Всъщност, както и на много други места - в случая ЮНГ се употребява и ползва именно за частни интереси и ползи. Освен всичко друго - от една гледна точка е поругаване с всеки, който бива ползван.

Това е принизяване на един отдаден живот - живот на ПОЗНАНИЕТО, до прочита и удоволствието на някой си, до дребнавостите на ежедневието или драмата на някого си... всеки от които са обикновени деца, без никаква възможност дори да докоснат какво означава да си ОТДАДЕН - на познанието, както е бил ЮНГ и на което е посветил целият си живот.

Най-голямото нещастие за един посветен на познанието субект - са неговите последователи, формирали се чрез частните и групови свои интереси, с основна цел - да ползват и употребяват... само защото са привидели посока за компенсации на дефицитите си.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!