Отиди на
Форум "Наука"

195 гигапиксела


Recommended Posts

  • Потребител

Китайците си падат по мащабните неща и са направили снимка от 195 гигапиксела - http://sh-meet.bigpixel.cn/?from=groupmessage&isappinstalled=0

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Панорамната снимка на Шанхай е направена с квантова сателитна камера, може да въртите и увеличавате снимката до безобразна близост.

Ето и не толкова подробни, но достатъчно добри панорамни снимки:

Велико Търново 

http://panomagic.eu/gigapixel/veliko_tarnovo2/
 

Царевец, Велико Търново

http://panomagic.eu/gigapixel/veliko_tarnovo/

 

Русе- ТВ кула

http://panomagic.eu/gigapixel/rousse/

 

Брашов, Румъния

http://panomagic.eu/gigapixel/Brasov/

 

И още много от http://panomagic.eu

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 11 часа, makebulgar said:

Китайците си падат по мащабните неща и са направили снимка от 195 гигапиксела - http://sh-meet.bigpixel.cn/?from=groupmessage&isappinstalled=0

Това е максималното увеличение на фотографията от Шанхай

6b540a7ae5ba5a4cdb4a1c162a89d30c.jpg

Вижда се, избрал съм жилищна сграда с апартаменти и ми стана интересно какви са цените в този град и в Китай като цяло. Оказва се, че в Шанхай варират в диапазон между 6000-12000 евро/кв.м. или приблизително 10 пъти над тези в София, в Пекин са с около 30 % по-високи. Наистина мегамащаби:ab::animatedwink:

Една статия на американец по този повод, обясняваща как при такива мегацени на недвижима градска собственост, 90 % от китайците са собственици на жилища:

Как хората в Китай си позволяват да купуват безсрамно скъпите си жилища

Бях изненадан, когато собственикът на един доста западнал апартамент с площ 82 квадратни метра извън централната част на центъра на Ксиамен, който веднъж наех, ми каза, че го продава за близо 300 000 долара. Апартаментът се намираше в запусната 15-годишна сграда - вече овехтяла в страна, където средния живот на едно жилище трае само 25-30 години - и имаше мръсотия, покриваща стените, плочки от кухненския под, които се бяха изкъртили, водата прокапваше от душа и крановете и общо взето целият му вид бе много мърляв. Макар и на цена от 22 000 RMB на квадратен метър /2800 евро/, не можех да кажа, че това място е струвало необичайно високо - това е точно това, което хората плащат за жилища в източната част на Китай. Средностатистическият апартамент с площ от 80 квадратни метра в централната част на Шанхай се продава за 886 000 долара; докато в крайните квартали на града се продава за около 200 000 щатски долара. В Пекин средната цена на жилището с такъв размер в крайните квартали е приблизително 310 000 долара.

И това са цени в една държава, където за $ 5 може си напазарувате храна от местния пазар с която да обядвате обилно и $ 70 ви осигуряват запазено място в спален вагон на влак, който минава през цялата страна.

Според съотношението цена / заплата на МВФ, в Китай са седем от десетте най-скъпи градове в света за жилищни имоти. В цялата страна като се почне от ценови пояс едно, две и три на  градове по цени на жилищата, тези цени са силно несъразмерни с доходите на хората, които живеят там. В Ксиамен, крайбрежен град с постоянно горещ пазар на имоти, 300 000 долара за апартамент са нормални - въпреки че минималната работна заплата там е едва 200 долара на месец, а средната заплата е около 1000 долара. Дори и за жителите на средната класа в града, които правят между 1200 и 5000 долара на месец, цената изглежда прекалено висока.

Хората от Китай обаче могат да си позволят да купуват тези изключително скъпи имоти. Всъщност, 90% от семействата в страната притежават своя дом, осигурявайки по този начин на Китай едно от най-високите нива на недвижима собственост в света. Още повече, че 80% от тези домове са собственост, без ипотеки или други утежнения. Освен това 20% от градските домакинства притежават повече от един дом, според Nomura. Така че как става този фокус с толкова ниски заплати и толкова високи цени на недвижимите имоти, толкова много хора да могат да си позволят да купуват и да притежават толкова много жилища?

Преди да можем да разберем как хората в Китай могат да си позволят да са собственици в този прекалено раздут балон на жилищен пазар в Китай, трябва да погледнем откъде как е възникнал този пазар. Преди 20 години китайският пазар на недвижими имоти не съществуваше. До средата на 90-те години редица закони не позволяваха на градските жители да притежават и продават недвижими имоти. След това на хората беше дадена възможността да закупуват домовете си, притежавани преди от правителството, при изключително благоприятни цени, като повечето от тях станаха собственици на тези имоти. След като придобиха тези евтини жилища по този лесен за тях начин, хората в градовете вече можеха да ги продават по свое усмотрение и имаха възможността да купуват жилища по свой избор, и пазарът на недвижими имоти в Китай започна да расте. До 2010 г., малко повече от десетилетие по-късно, това стана най-големият такъв пазар в света.

Когато говорим за това как хората днес си позволяват собствено жилище в Китай, не трябва да слагаме равенство как това се случва на Запад и е необходимо да отчитаме индивидуалните особености на китайците. В Китай съществуват цели семейни и приятелски мрежи, които финансово си помагат в търсенето на жилище. Във вътрешния кръг, ядрото на тази социална мрежа най-често са родителите на купувача. Когато един млад индивид добие самостоятелност, започне прилично заплатена работа и започне да мисли за брак, придобиването на собствено жилище обикновено става съществена част от разговора в неговия предишен семеен и роднински кръг. Притежаването на дом е практически социална необходимост за всеки зрял човек в Китай и често е основна част от критериите за оценка на потенциалния съпруг. Тъй като родителите са склонни да се преместват да живеят в домовете на децата си в напреднала възраст, това наистина става жизнено важен въпрос за всички поколения. Така че родителите често прехвърлят голяма част от спестяванията си, за да осигурят на децата си адекватен дом - в повечето случаи те купуват това жилище без кредити, заплащайки го в аванс цялото с техните спестявания. Ако родителите не са в състояние финансово да купят по този начин на децата си жилище, те по принцип помагат за авансовите първоначални вноски при теглене на кредит или най-малкото осигуряват достъп до тяхната социална мрежа, за да вземат необходимите средства на заем от роднини и приятели без лихва.

Да вземем например случая с Йе Цюин, жителка на Ордос Кангбаши, която притежава две собственижилища в провинция Гуандун, откъдето е. Заедно с годеника си, тя печели приблизително 3 200 долара на месец от подготвителни курсове за университета, които водят. За първия си дом тя е направила авансово плащане на около 20 000 щ.д. от които 3 300 долара са от родителите й, 10 000 долара са под формата на заеми от сестра й и приятели, а останалите са от нейни спестявания.

За да се намали нестабилността на често прегряващия пазар на имоти в Китай, съществуват много строги правила за това колко пари могат да заемат банките за закупуване на недвижими имоти. Въпреки, че това варира в зависимост от града и се колебае в отговор на текущите икономически условия, за първия си дом купувачът трябва да внесе 30% от стойността на имота като първоначална вноска, за втори дом 60%, а за всеки имот повече от втори дом банките не дават ипотечни кредити. За да могат хората да купуват жилища в тази страна, те трябва да имат голямо количество пари в брой на ръка. Всъщност 15% от всички жилищни имоти в Китай се заплащат изцяло предварително.

Защо има толкова много налични ликвидни парични средства за тези сравнително големи авансови плащания има кристално ясно обяснение: китайците са едни от най-добрите спестители в света. Всъщност, с коефициент на спестяване, който се равнява на 50% от БВП, Китай е третият в света. Почти като тяхна културна традиция, китайците отделят за спестяване около 30% от доходите си, които най-често използват за авансово плащане на жилище, най-важната финансова сделка, за мнозинството китайци през целия им живот.

Другият начин, позволяващ на китайските купувачи на жилища да правят авансовите си плащания, е чрез Фонда за жилищно осигуряване на страната. Този фонд стартира, когато страната започна да приватизира градските жилища и беше средство помагащо на градските жители да закупят домовете си. Част от този фонд включва правителствен план за спестяване, където служителите получават възможност да инвестират част от месечните си доходи и заедно с участието на техния работодател, да си помогнат при покупката на собствено жилище.

След като авансовото плащане бъде направено, получаването на ипотечен кредит в Китай е сравнително опростена и бърза процедура и стандартите за одобрение от страна на банката са сравнително ниски. Като правило месечната заплата на кредитополучателя трябва да бъде най-малко два пъти размера на месечната погасителна вноска по кредита. Лихвените проценти са около 6%. Средно тези, които теглят тези заеми, ще отделят между 30% и 50% от месечния си доход за погасяването им.

Докато в Китай и в чужбина се говори много за нарастващия брой китайски купувачи на жилища, които вземат ипотеки, статистиката опровергава тази медийна шумотевица. Само 18% от китайските домакинства имат жилищни ипотеки, в сравнение с половината от всички собственици на жилища в САЩ. Съотношението на вътрешния ипотечен кредит към БВП на Китай е само 15% през 2012 г., докато в САЩ този процент е зашеметяващите 81,4%.

Въпреки че месечните заплати в Китай са относително ниски, неизплащането на ипотеки е почти нечуван прецедент - през 2013 г. процентът на лошите ипотечни кредити е бил едва 0.17%.

И точно тук е мястото да напомним, че китайските банки са изцяло собственост на комунистическата партия, и социалната стабилност често има предимство пред суровото търсене на печалба, така че техните банкови кредитни практики не могат да се сравняват с подобни на западните банки.

Част от смелите инвестиции в Китай на относително големи суми за жилища, се дължи на предположението, че заплатите ще продължат да нарастват. През последното десетилетие номиналният ръст на доходите в градския Китай нараства с 13%  годишно, докато годишният разполагаем доход на глава от населението е нараснал от номиналните 1800 долара през 2006 г. до около $ 4,800 днес.Това означава, че китайците могат да си позволят домовете си, въпреки че те са изключително скъпи.

https://www.forbes.com/sites/wadeshepard/2016/03/30/how-people-in-china-afford-their-outrageously-expensive-homes/#f2e2aa3ce57e

Wade Shepard

I'm a perpetually traveling writer who focuses on new cities (ghost cities), the New Silk Road, and international e-commerce as seen from the ground. I am the author of "Ghost Cities of China: The Story of Cities Without People in the World's Most Populated Country," a book which chronicles the two and a half years I spent in China's under-populated new cities. For the past three years I have been traveling up and down the various corridors of the 'New Silk Road' or Belt and Road doing research for a book which should be out in 2018. I have been featured in, interviewed by, or appeared on CNBC Squawk Box, CBC The Current, Forbes.com, VICE, NPR Morning Edition, and BBC World.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Благодаря ти @Б. Киров за предоставения материал!

Снимката наистина е интересна и поражда много въпроси :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

Благодаря ти @Б. Киров за предоставения материал!

Снимката наистина е интересна и поражда много въпроси :)

 

Ето тук накратко е обяснена технологията на такива гигапикселови панорамни снимки:

About this Gigapixel

We created this 320 gigapixel panorama of London from the BT Tower in partnership with British Telecom to commemorate the Olympic summer of 2012.

The panorama was shot by Jeffrey Martin, Holger Schulze and Tom Mills and then subsequently created by Jeffrey Martin. It is comprised of 48,640 individual images shot over a period of three days and processed over a period of three months using a powerful Fujitsu Celsius R920 workstation provided by Fujitsu Technology Solutions Europe.

The pictures were taken using Canon EOS 7D cameras with EF 400mm f/2.8 IS II USM lenses and Extender EF 2x III teleconverters driven by special Rodeon VR Head ST robotic panorama heads from the Clauss company in Germany.

If printed at normal resolution, the photo would be 98 meters long (323 feet) and 23 meters high (77 feet) – almost as big as Buckingham Palace!

You can see our other world record gigapixel images we have made of Tokyo.

 

http://360gigapixels.com/london-320-gigapixel-panorama/

Jeffrey Martin  и компания са направили 320 гигапикселова панорама на Лондон

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...