Отиди на
Форум "Наука"
mnogoznaiko

Регионализацията на Средиземноморието и раждането на Европа

Recommended Posts

Регионализацията на Средиземноморието и раждането на Европа. Структура на кастеланството и „съсловните нации”. Изтокът и Западът, Северът и Югът в историческото развитие на Европа.

 

Хората от Стария свят (преди Новото време) никога не са живяли в историята в смисъла, който ние влагаме в това понятие днес. Те са живяли в истории – имали са представа само за близкото минало, от което има живи свидетели. По-старата история най-често е била легендарна, защото се е предавала единствено устно. Съзнанието, че светът се намира в една обща историческа памет се появява едва през Новото време и е следствие от разширяването границите на света и постепенната глобализация след откриването на Новия свят (1492 г.). Преди това историческата сцена на Стария свят (Евразия) е почти неизменна – има 3 резистиращи исторически свята, в които стават промени, но които не се променят цялостно: Европа, Предна Азия и Степта. Античността и Средновековието биха могли условно да бъдат наречени „период на историите”, последван от „период на историята” и накрая – „световна история”.

Преди Колумб трите основни исторически свята съществуват паралелно един с друг и си противостоят. В Европа древните гърци са първите хора, които престават да живеят просто по природному, а обръщат внимание и на духа. Те създават полиси и закони, които постепенно, с изгрева на Рим, започват да се обединяват – образува се урбанистичният свят на гръко-римското човечество, по-късно станало християнско.

Античната цивилизация обаче в никакъв случай не може да бъде наречена „европейска” в смисъла, който ние влагаме в тази дума – тя е средиземноморска, тъй като именно морето играе решаваща роля за античните държави, а тяхните центрове са пристанищните градове. Затова в центъра на античната карта трябва да е Средиземно море, а сушата около него не трябва, както днес, да е разделена на 3 континента, а на един континент, който условно можем да наречем Медитерания. Тя не е нито европейска, нито азиатска, нито африканска. Във вътрешността на сушата са разположени само крепости, колонии, служещи за защита от варварите. Една от основните причини за разпадането на Медитерания е загубването на африканския бряг, превзет от арабите. Морето започва постепенно да се затваря, а Римската империя започва да се обръща към сушата, за разлика от Византия, която остава предимно морска държава чак до XIII век.

Рожденото място на Европа в днешния смисъл на понятието е Галия, чиито връзки с морето са прекъснати от арабите. Тя  е принудена да насочи вниманието си към вътрешността на континента и да стане земеделска. Постепенно се формира феодалната система, която е преди всичко съсловна, в никакъв случай  национална. Стопанският живот се свежда до самозадоволяване и самоуправление на всеки отделен замък или крепост и прилежащите им територии, които по-късно прерастват в градове (от там идва срещаната в названията на много европейски градове думичка burg). Замъкът най-често се разполага на някакво възвишение, а земите около него се обработват от прилежащите селяни, които, освен да обработват земята, се задължават и да плащат данъци на своя сеньор и на църквата, а сеньорът се задължава да ги охранява.

Първоначално феодите се дават на кастеланите в замяна на военна служба за определен период от време, но в последствие започватд а се предават по наследство, което довежда до силна децентрализация на властта.

Първоначално феодите представлява просто дом на сеньора (замък), но постепенно той започва да се разраства и се превръща в град, в който се съсредоточават занаятчии, търговци и селяни. Появяват се множество микровладения, които нямат единна етническа същност. Това довежда до появата най-вече на съсловни различия, а не на етнически. Обособяват се три съсловия – свещеници, аристократи и трето съсловие, съставено от селяни и буржоа, като принадлежността към всяко от тях се предава по наследство и не може да бъде променяна. И така, макар и отделните кастеланства на практика да се самоуправляват, самите кастелани имат йерархия помежду си – всеки кастелан може да е зависим от няколко други кастелани, както и да управлява други кастелани. Начело на всички обаче стои кралят, чиято власт задължително трябва да бъде призната от папата, за да се смята за легитимна. Цялата структура на феодалното общество се крепи на най-ниското и най-многобройно съсловие – селячеството. Селяните нямат право на лична свобода и да напускат своя сеньор. Те отдават по-голямата част от произведеното на своя сеньор и на църквата. Буржоата пък се делят на чираци, калфи и майстори от всички занаяти. Постепенно те започват да се надпреварват, кой каво ще направи за своя град (строят се катедрали, дворци и др.) – появява се традиционната западноевропейска градска култура.

Именно такова е устройството и на Франкската държава, която през 800 г. създава т. нар. Велика Римска Империя, начело на която застава Карл Велики. Около нея се оформя западното ядро на Европа. Империята на Карл Велики обаче е бицентрична. Държавният и център се намира на територията на днешна Германия (Аахен), а църковният – в Рим.

Второто, източното ядро на Европа е Източната римска империя – Византия. Тя обхваща южната част на Балканския полуостров, Мала Азия и Черно море и е много по-антична, в сравнение със Запада. Неин център е Константинопол. Във Византийската цивилизация се наблюдава също и много по-голямо единство между светска и църковна власт. Различията между Изтока и Запада постепенно се задълбочават. Апогеят им е достигнат през 1054 г., когато е обявена и Великата схизма – Европа е окончателно разделена – появяват се два вида християнство: православно и католическо.

Разделението на Европа на Север и Юг до голяма степен е обусловено от варварските племена, наречени викинги. Първоначално те живеели на Скандинавския полуостров, но населяваните от тях територии постепенно се пренаселват и те са принудени да търсят нови местообитания. Първите им набези имали стихиен характер, но постепенно стават организирани и те успяват да завладеят големи части от Англия, Франция, Германия, Италия (дори има теория, според която викингите откриват Америка 500 години преди Колумб). Постепенно се създават големи викингски обединения (те дори имали амбицията да обединят Франция под своя власт). Причината за това е нарастващото могъщество на германските народи, на които викингите искали да се противопоставят. Викингите обаче са победени и основното разделение в Европа си остава на Запад и Изток.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Предлагам на вниманието на уважаемите съфорумци една статия, в която се говори за една много важна за темата битка: https://vladislavivanov.blogspot.com/2019/12/blog-post.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...