Отиди на
Форум "Наука"
SAlexandrov

Градът и звездите - връх в творчеството на сър Артър Кларк

Recommended Posts

Градът и звездите - връх в творчеството на сър Артър Кларк

gradut-i-zvezdite.jpg

Корица на българското издание на романа - издателство "Сиела"

20 септември 2019 г. 14:30 ч.

Светослав Александров. Винаги ще съм благодарен на сър Артър Кларк затова, че благодарение на него заобичах литературата и космоса. Но ролята на творчеството му в живота ми е по-скоро преходна. Да, "Една одисея в космоса през 2001-та година" възбуди невероятно интереса ми към Юпитер и Сатурн. Само че през 2001-та година в орбита около Юпитер и на път към Сатурн вече разполагахме респективно с мисиите "Галилео" и "Касини" и те успяха да ми разкрият повечето от мистериите на тези планети. Оттогава насам литературните ми вкусове се промениха драстично, познанията ми за космоса - също. Космическите "Одисеи" на Кларк просто нямат препрочитателска стойност за мен. 

"Градът и звездите" обаче е книга, която с удоволствие продължавам периодично да си я предпочитам. Смятам я за сравнително интересна, актуална и за своеобразен връх в творчеството на Кларк.

Оттук насетне следват някои спойлери, така че, ако не желаете да си разваляте впечатлението от романа, време е да спрете да четете това ревю. 

Действието на книгата се развива около милиард години напред в бъдещето. Океаните са пресъхнали, а Земята се е превърнала в гигантска пустиня. Останал е един-единствен град - Диаспар, който е изолиран от външния свят. Жителите му са постигнали своеобразен вид безсмъртие - вече не се размножават по биологичен път, а когато се уморят от живота, отиват в специални информационни хранилища, където заспиват и се прераждат отново след столетия. Градът предлага всякакви възможни развлечения на жителите, включително саги, които са нещо като съвременните MMORPG-компютърни игри. Но гражданите на Диаспар не се интересуват от света извън него, отдавна не се вълнуват от космоса и в тяхната история са съхранили легенди, че някога човечеството е основало огромна империя в Галактиката, преди да бъде отблъснато от мистериозната раса на Завоевателите.

Един ден информационните хранилища на Диаспар раждат Алвин - младеж, който не успява да си спомни нищо от предишните животи. Неговият учител Джесерак и настойниците му Еристон и Етаниа разкриват, че такива просто няма. Алвин е Единствен и малцина като него са се появявали в Диаспар. Единствените не се задоволяват от града и неговите удоволствия, те притежават изследователски дух и копнеят да излязат навън - ако ще и там да има само пустиня. 

Алвин успява да напусне града и открива, че Земята не е само пустиня - малка част от нея е останала жива, съхранена от учените на страната Лис. Те са запазили много от качествата, които правят човеците човеци - размножават се по биологичен път, а не чрез компютри и имат дълготрайни любовни връзки. Развили са и едно ново умение - телепатията. Но въпреки това те също са се поддали на изолационизма и не проявяват никакъв интерес към останалия свят, включително и към Диаспар. 

Застоят е централна тема в романа "Градът и звездите". Това, което не харесвам в него, е че Кларк се изказва прекалено негативно за религията - той смята, че организираното религиозно движение (към което са се поддали и хората от бъдещето) е основният виновник за цивилизационния застой. Тук е коректно да упомена, че романът е писан през 1956-та година, когато е бил пикът на философския атеизъм (едва години по-късно във философските школи настъпва своеобразно обръщане към религията). А днес хората осъзнават по-скоро положителното влияние на църквата върху развитието на науката в исторически план, като случаи като този с Галилео са били изключение от правилото, а не правило. Нека да не забравяме, че днес основният тласък на науката се осигурява от практическото приложение на научните открития. Преди няколко столетия обаче не е било така - науката е била фундаментален стремеж към познание, а много от великите учени (мислете си за Мендел, за Паскал) са притежавали религиозен интерес към устройството на света. Но уви, много от атеистите отказват да признаят това и проявяват собствен тип тесногръдие...

Но това е един от малкото кусури на "Градът и звездите". Изключаем него, книгата ми допада. В романа е загатнат мотива за разума, който се откъсва от тленността и може да се развива самостоятелно в космоса, без да умира. Подобен мотив има и в "Одисеи"-те. Кулминацията на "Градът и звездите" е космическото пътешествие, което Алвин предприема и по време на което открива Ванамонде - безплътното създание от чист разум, носител на безкрайна мъдрост и познание. 

Финалът е леко клиширан - жителите на Диаспар и Лис, естествено, ще прекратят своята вековна изолация. С помощта на Ванамонде (в ролята на Deus ex machina) земляните ще съумеят да отсеят истинската им история от митовете и заблудите и да научат няколко важни урока за света. Първият - светът крие нещо ужасно (ТМ) - Лудия Разум, който е неуспешен резултат от опитите за откъсване от тленното. Вторият - светът крие нещо прекрасно (ТМ) - някаква загадка, която е накарала всички разумни цивилизации да напуснат Млечния път и да се отправят към съседна галактика.

На фона на тези дребни кусури, "Градът и звездите" е приятна книга и аз я препоръчвам за всеки почитател на научната фантастика. Да, философските отговори, които Кларк предлага, може да не са особено задоволителни, а финалът да не е това, което очаквате. Но удоволствието от книгата е просто да седнете и да я четете - важен е пътят до финала, а не самият финал. Сър Артър Кларк е пътешественик, който разказва увлекателно и съумява да разпали искрата на любопитство сред читателите си. 

Поради това предполагам, че Кларк е създал много повече космически ентусиасти от всеки друг фантаст и затова достойно заема достойно своето място сред Великите трима на фантастиката, наравно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2991-2019-gradut-i-zvezdite-review

Share this post


Link to post
Share on other sites

извънземна книга!

Иначе кусури няма. Религията носи застой, когатопопадне в ръцете на посредствени люде. Същата е съдбата и на науката сега. Твърде много скудоумни умове се занимават с нея, принизявайки я до пошло забавление за масите.

Редактирано от Last roman

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 20 минути, Last roman said:

..... Твърде много скудоумни умове се занимават с нея, принизявайки я до пошло забавление за масите.

И да, но за мен много по вредното и опасно е  <пошло забавляващи се психопати в групите, както ги наричам на <анонимната власт> , основно онези с милиционерски, полицейски мозък и скрити пагони. Науката в момента е изцяло в ръцете им.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 14 минути, Last roman said:

всичко е въпрос на политкоректност.

Едва ли , все още е въпрос по скоро на случайност, както и казвам, говоря за социума,цивилизационо , на <деструктивна градивност> 😜

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вероятно любимата ми книга като подрастващ. Заедно с "Пътят на Икар" на Любен Дилов. За млад човек, това са книги мноо ярко врязващи се в съзнанието.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...