Отиди на
Форум "Наука"

Хипотеза на Лапландеца


Recommended Posts

Подреждам Хипотезата си, бавно и полека.
Първо, всички права върху Хипотезата на Лапландеца са запазени за Васил Ангелов Христозов за кратко нарекал се Лапландеца.При присвояване и ползване на Хипотезата без да е строго. ясно и видно посочено на кой принадлежи и я е създал, ще има близки съдебни срещи, адвокатски. Всеки може да ползва Хипотеза на Лапландеца за всичко, за свои разработки, хипотези, теории , предложения и всичко друго възможно само и единственно, без изключения , ако видно и ясно забележимо минимум двукратно покаже, запише и пр. , че хипотезата и, или частите от нея са създадени, идеи и мисли и принадлежат на Васил Ангелов Христозов/Лапландеца.
  Предупреждение, излагам я във форум и информирам, че това е само хипотеза и не бива да подвежда когото и да е , тя Не е част от признатата наука, физика.
     Скоростомер на Лапландеца е яаст от Хипотезата , но за него важат други права, по свободни, за ползване, вписани са тук>

Link to comment
Share on other sites

Започвам с идеята , материята позната и непозната, такава за която познатите за нас импулс, енергия, маса нямат смисъл и всичките производни на материя неща, качества, взаимодействия, въздействия, процеси имат практически неограничени възможности за развитие, еволюция. Нашият Космос вероятно не е сам и единствен, а е незначителна пренебрежимо малка част от Нещата, т.е хипотеза за Материален облак от практически безкраен брой и практически безкрайни форми на Светове.
Облакът като цяло има собствени движения, промени и те имат неопределими за момента направления, не и от Наша гледна точка, не за тези ни знания. Може да се предположи, отделните Светове ,Космоси се <раждат> и <умират> т.е те са в промяна развитие и могат да значат, да имат различен смисъл, като едно от направленията в Облака е двупосочно, симетрично и реверсивно в зависимост от условията.Ние го разбираме <субективно> като промяна от малко към голямо и обратното, но това не би имало смисъл за Облака, там няма малко и голямо, не като в нашите разбирания.
Нашият Космос е в такъв Процес на Промяна от една форма към превръщане към нещо друго и това вероятно за Система отвъд и включваща Космос е нещо което се случва много бързо , подобно на излъчване на< фотон от атом> в една система с огромен брой <атоми и надатомни форми>.Външните условия , които не е нужно да усещаме като някакво пряко въздействие върху Космос с обмен на каквото и да е , енергия и пр, външните условия задават Космическите промени, определят общата ентропия.Процесът е обратим, така предполагам.Процесът известен сега като Големият Взрив, според хипотезата, той е напълно обратим, като това неозначава <завръщане във времето> , означава само обратно развитие към нещо подобно на Това от което произлиза Космос.

Link to comment
Share on other sites

 Хипотезата приема и лежи на един Постулат, той гласи Общото количество на Промените в Целия Материален облак , т.е във Всичко съществуващо е Константа. От тук в отделните светове, Космоси , Локалните количества на Промени могат да са и променливи, не съществува строго запазване на Промените локално. В даден етап от дадена Светова, Космическа еволюция или в дадена голяма част, дял от тези светове е възможна Постоянно количество на Промяната, но в някакъв период това може да се наруши и ще бъде съвсем нормално и очаквано от Хипотезата. Означава възможност за съществуване на Взаимодействие между Световете, самата им еволюция в крайна сметка задължава към такова взаимодействие, ток на количество промени.
Понятия като импулс, енергия, маса са различни от Промени Запазване на Промени не означава запазване на импулс и енергия, Постулата за промените не включва Закон за запазване на Енергия и импулс.

Link to comment
Share on other sites

За нашият Космос , Хипотезата приема вероятност, наблюдаваният Космос в този период е в локална сила запазване на общото количество промени.
Нарушен е Закона за запазване на импулс и енергия в космически мащаб, Хипотезата приема, че те не са в сила за Космос.

Link to comment
Share on other sites

Според Хипотезата , при процеса на тока на Промените в раждането на нашия Космос, в най ранният етап е започвал процес с насищане с механизма на гравитация, тъй като хипотезата твърди че гравитация определя, задава скорости на пространственно преместване и самото му образуване на пространство и времето в това пространство, т.е материалното пространство/време. Твърди , в първите мигове, според сегашното ни време , са били възможни огромни скорости на всияки протоматериални обекти, много милиарди пъти над константата <С>. В процеса на <насищане> с гравитация развитиети, взривът се е забавяло, без телата да изпитват каквото и да е ускорение.Това е продължило да първично равновестно състояние на Грави механизма, който е и восновата на механизма за простр.движение и в основата на моделите за какъвто и да е Вакуум. Първичното равновесие е било при по различни , високи стойности на гравитационна плътност при което стойност на <С> и всички скорости на материалните обекти са с по ниски стойности, т.е общото време и на простр. движения и на собствените промени на квантово ниво са били с по нисък темп от сегашните такива. Общото време е било <забавено>

Link to comment
Share on other sites

Етерия, това е общ комплекс в който са включени гравитационен механизъм, механизъм за простр, движение, моделите за Вакуум и ефекта от онова което наричаме тъмна енергия, коиято според хипотезата не е вътрешна за Космос.Допускат се и други неизвестни до момента явления.

Link to comment
Share on other sites

Преди 5 часа, laplandetza said:

Според Хипотезата , при процеса на тока на Промените в раждането на нашия Космос, в най ранният етап е започвал процес с насищане с механизма на гравитация, тъй като хипотезата твърди че гравитация определя, задава скорости на пространственно преместване и самото му образуване на пространство и времето в това пространство, т.е материалното пространство/време. Твърди , в първите мигове, според сегашното ни време , са били възможни огромни скорости на всияки протоматериални обекти, много милиарди пъти над константата <С>. В процеса на <насищане> с гравитация развитиети, взривът се е забавяло, без телата да изпитват каквото и да е ускорение.Това е продължило да първично равновестно състояние на Грави механизма, който е и восновата на механизма за простр.движение и в основата на моделите за какъвто и да е Вакуум. Първичното равновесие е било при по различни , високи стойности на гравитационна плътност при което стойност на <С> и всички скорости на материалните обекти са с по ниски стойности, т.е общото време и на простр. движения и на собствените промени на квантово ниво са били с по нисък темп от сегашните такива. Общото време е било <забавено>

В началните мигове космически живот вероятно е имало неизвестни до момента материални форми, които са имали друго от сегашното съдаржание за енергия, импулс, маса, вероятно са имали огромно пространствено заемане, първичен обем , били са съставни , процесите и промените в тях и стях са протичали с много висок темп, така до наближаване на гравинасищането.Близо до този момент процесите се забавят, при достигане има някаква стабилност. В този най ранен период допускам , че са се случили повече промени във формите , като видове форми ,от колкото след насищането до ден днешен и то много повече. Общото количество на промените винаги е било константа в миговете на раждането до сега, но вероятно е имало много малко единици първи материални космически форми, от там и тези изводи.

Link to comment
Share on other sites

Законът за запазване на импулс и този на енергия имат смисъл само при глобална, непроменлива гравиплътност, такава в голям космически дял или целият Космос. Плътност на гравимеханизма в Етерия е променлива, поради това не са спазени законите, тенденция е да намаля енергия, импулс, маса , увеличява се  константа<С> , но това нарастване не със смисъл на истинска увеличена скорост, няма ги тези отношения при променена гравиплътност, увеличена скорост при разредена плътност няма общо с увелиаване на скорост при константна плътност.Формулата за еквивалентност на енергия , равенството между енергия импулс, маса не е съшото , няма го това значение.
Поради промяна на Етерия, темпа на собствените промени в материалните форми търпи директно влияние и такова поради промяна в простр. разположение и скорост на простр. преместване. Какво е точно съотношението , все още хипотезата не дава отговор.

Link to comment
Share on other sites

В процеса на развитие на Космос действа Космическа относителност, инертна маса намаля по абсолютна стойност, импулс и енергия намалят, губят се.Константа <С> се увеличава, но както казах това е съвсем различно от увеличение на скорост при постоянна Етерия, константна гравиплътност.Наблюдател не може да измери директно разлики , поради подобни причини като локалната относителност , промяна в собственото му време и обемно , простр. заемане, размер.Промяна , глобална в ИОС Етерия и всички други втзможни иос, ос., промяна във всички процеси.

Link to comment
Share on other sites

Гравитация, механизъм на гравитация, механизъм на движение, простр. движение.  1.

Според хипотезата гравитация в основата и са материални форми на по основно ниво от квантите на светлина.Вероятно с някава структора, може да е променлива и със склоност към превръщания.Тези грави форми, частици ги наричам Етериони. Групови движения на Етериони са предполагаемите Гравитони и гравивълни. Етерионите нямат маса, по точно за тях маса няма смисъл, те са в основата за механизма на маса и гравитация.Нямат константна скорост на движение, тя е променлива и зависи от гравиплътност, така както зависи и константа <С>. Етерионите взаимодействат лесно с всички материални форми, те са в превръщания с тяхната структора и са всъщност част от тези всички форми.Могат да бъдат поглъщани и излъчвани, като в зависимост от гравиплътност и останалото в Етерия се достига до равновесни процеси.
Всяка локална мтер. форма можем да разглждаме за кратък период като Запазваща локалното количество промени. Тези промени са неизвестни все още в пълнота но една тяхна променлива е взаимодействие с Етериони. Тук нещо ключово за Хипотезата формите опитват да запазят своето количество промени и всяка космическа или обща външна промяна в космическият сегмент предизвиква реакция, позволяване на пътища за взаимодействие , които да противодействат на промяната. При раждането на Космос, когато е имало незнаяителна гравиплътност, тя се е увеличавала при което реакция е било запазване на количество промени при протоформите, които при опита да запазят равновесие са излъчвали допълнително Етериони както и са се превръщали във форми които имат по близко равновесно състояние до това на Космическата гравиплътност.Поради това те допълнително са се ускорявали, т.е допълнително са разширявали протоКосмоса, всичко е продължило до достигане на форми които са били стабилни за дадена много ранна гравиплътност.В началото гравиефекта е бил отрицателен , което за кратко е забавило ефекта на критично покачващата се гравиплътност.
След достигане на първичното равновесие , външните над Космически условия даващи възможност това да се случи , ускорените вече форми, тука ускорението няма обикновен смисъл, те за кратък период са в междинно нестабилно състояние, процесът на взаимно преместване, разширение породължава, той разбира се включва и Етерионите, отново промяна в равновесието, при което средата опитва да намали локалните промени в отделните форми, те се опитват да поглъщат в повече Етериони и по малко да излъчват, поради това се изменя локалната концентрация на Етериони около обектите и това наблюдаваме като ефект на привличане.Този ефект на привличане, гравитация е ограничен от плъност на Етериони, гравиплътност достига някакви крайни стойности, след което с процеса на Космическо разширение намаля, като и в момента сме в процеса, намаляне на гравиефекта и сме в нестабилно състояние, вероятно ще има и бъдеща еволюция на формите, като това е Космическа тенденция. Количество Промяна ще преминава все повече в обеднени на количество промени матер. форми.

Link to comment
Share on other sites

Гравитация, механизъм на гравитация, механизъм на движение, простр. движение.  2.

Става още по интересно. Както забелязахте ръководим се единствено за сега от един основен принцип и той е за временната локална константна Промяна, която е в процес на нарушение и формите са в постоянна нестабилност.
Движение, то самото е една относителност, нещо като подла илюзия. Нещата както и в локалната относителност са някакси наобратно.  Пример , две тела, за просто елементарни материални форми, които ние приемаме за елементарни, но такива всъщност няма. Те двете по отделно имат локално количество промяна , което е в постоянно намаление , чрез излъчване на Етериони, това идва от Космическото намаление на гравиплътност, т.е. етерионна плътност. За модела да приемем промяната за практически нулева, те. имаме локална константа на промените в двете тела. Те са в относителен покой едно с друго и са в покой спрямо Етерия, намират се в ИОС Етерия. Едното тяло излъчва фотон, фотона отнася част от вътрешните промени, като промените във фотон са една част вътрешни и друга чрез взаимодействие с етериони, така и при излъчващото тяло, което се променя губи промени като цяло в тази загуба опитва да компенсира ,противодейства , с увеличение на количество на взаимодействие с Етериони, а това дава ефект на ускорение в процеса на измененията , а после като равномерно инерциално движение.Общото количество на промените при фотон и тези при излъчвашото тяло са равни. В частност няма запазване  на общото количество етериони излъчени и погълнати от тялото и фотон.
Фотон взаимодейства с второто тяло, то получава допълнително количество промяна , като поради реакцията си , една част от тази промяна преминава в завишение на количеството на взаимодействие с Етериони, измененията пак като ускорение, а в последствие инерциално движение.Начинът да има изменения  в Промените чрез взаимодействието с Етериони при една зададена стойност на етерионна, гравиплътност се проявява като пространственно движение.по голямо количество етериони за взаимодействие , се набавят с нарастване темпа на <срещи> тяло етерион.
Една част от собствените промени на материалните обекти изискват винаги взаимодействие с Етерионите, това е тази част от промените отговорна за инертна маса, енергия , импулс.За дадена стойност на Етерионна плътност, гравиплътност, тези промени , тъй като са общи по механизъм, обмен на етериони, имат един и същ темп, той не може да бъде променен в общите космически условия.Ако обекта приема външни промени, една част от тези промени повлияват на този вид собствени промени които са етерионно зависими, като това преминава в пространственно движение, като има праг на насищане заради ограничения темп на етрионно взаимодействие и той има смисъл като Константа <С>
Собствените промени на самия фотон, които имат смисъл за импулс и енергия са възможни чрез това ограничение, увеличава се количество на обмен с етериони , но не и темпа на обмен.
 Инерциалното движение е ограничено не от крайно количество общи промени локално в обектите, а само от темпа на част от тези промени зависещи от процеса, обмен с етериони.При добавяне на промени се увеличава общо количеството на взаимодействие с етериони, но поради праг , ограничение в темпа на взаимодействие достига до предел на предаване и приемане на допълнителни промени.

Link to comment
Share on other sites


1. а)

Отново, Етерионите нямат нашият смисъл за маса, енергия, импулс, те вероятно са в основата на създаването им.

1. б)

Самото материално пространство/време представлява разпределението на Етериони, те комплексно дават смисъл на пространство и промени в пространството, включително и тези които са вътрешни за формите, но взаимодействащи с етериони. Това което ние отбелязваме като преместване в пространството се случва стъпково , като самото взаимодействие на етерион с материя, при което има преобразуване. Излъчване на етерион , като подобен процес също дава чувство за време. Интервала между такива процеси, излъчване, поглъщане, обратното или само поглъщане, поглъщане, излъчване излъчване е една стъпка, Квант Време/Пространство.От това квантуване следва и пдевдоконстанта <С>, зависима от <стъпките> които са зависими от плътност на етериони, гравиплътност.

1. в)

Гравипотенциал, при некомпенсирана гравитация е нееднородна плътност на Етериони, гравиплътност.Взаимодействие на материя с Етериони става симетрично , за него самите разлики в етерионната плътност нямат смисъл, при симетричното взаимодействие има ефект на изместване към зоната с по малка концентрация на етериони, това е гравитационно привличане. Локалните разлики в етерионната плътност се дължат на нестабилността, процеса опит за компенсация при който материалните форми <поглъщат> повече от колкото <излъчват> етериони. Тъй като за етерионите нямат смисъл маса, енергия импулс, то и размер няма смисъл за тях , могат да бъдат крайно променливи изпълвайки космически дялове и с приемана от нас практически мигновенна промяна, те са извън ограничения за простр. скорост, да взаимодействат с материя, тази част от материя с която го могат.

 

Link to comment
Share on other sites

Времето не е каквото е.

 

Размишлявайки върху хипотезата и скоростомерните експерименти, достигнах до детайлите, когато масов обект, такъв с инертна маса, се премества, движи в и спрямо Етерия , настъпващата реална промяна в собственото му време не става просто чрез плавно изместване. Поради квантовия строеж на обектите и квантовата природа на електромаг. поле, както и поради предполагаемите <порции> в самата Етерия, времето не просто се забавя, а както и самото материално пространство/време интервалите между възможните събития се <удължават> събитията се раздалечават, реалността в тъканта си се <разтяга> Това става с разлика при материалните масови обекти и <фотони>. Примерно в една система която е подвижна спрямо Етерия, какъвто и да е вид процеси , лежаши върху промени на масови обекти, частици,които могат да се използват за <часовници>, интервалите в които няма вътрешни промени се увеличават и те биха могли да останат <слепи> за ред събития. Такива са примерно взаимодействие с електром. квантово поле и с фотон. Например ако от гледна точка на инерциална система в ИОС Етерия е възможно даден атом да взаимодейства 2 пъти с , фотони за някакво собственно време, то за същото собственно време пак от нейна гледна точка същия вид атом но движещ се спрямо етерия в друга иос, би могъл да взаимодейства само веднъж примерно. От тук разбира се това е директно нарушение на първи постулат на Айнщайн за еднаквост във физическите закони и процеси. Ако в движеща се система спрямо етерия , бива излъчени фотони , те , вероятност да взаимодействат с отделни материални обекти, примерно атоми намаля, т.е. някои фотони не биха се регистрирали като <събития>, което означава не просто забавено време а <заличено> време, заличено съществуване. <Фотонът> има раличен импулс при излъчването в подвижни системи в зависимост от направлението, доплер ефект , който всъшност е универсален за движение в Етерия. Такъв Доплер ефект е присъщ на всички обекти изразявайки се като анизотропия на импулс,енергия. При фотон е специфично като безмасов, поне на теория обект и различния импулс е за сметка на друг тип количество промени, не изразен като различна скорост през Етерия.Самият фотон <възстановява> своя импулс чрез обратен доплер при взаимодействие с масови обекти, възстановява енергията си, докато при другите масови елем.частици и обекти това не е възможно, според хипотезата промените се трансформират в т.н. <вътрешни>, вътрешни пространств.движения,осцилации.
Този ефект на времето ни дава предвиждане , че при Скоростомер 2 има вероятност разликата във времената практически независимо от конструкцията на <часовник> базиран на промени в масови частици, обекти да не е възможно да бъде отразена поради <заличаване на съществуване, време>.Също означава , че едновременност като понятие сега губи смисъл, поради <заличаване на съществуване> едновременост се дължи не само на различия в приемането на сигнал, чрез <фотони> примерно, а и изобщо на възможност за приемане на сигнал.От тук и съвсем нов до сега механизъм за случване на относителност, нарушаващ безпардонно Т.О на Айнщайн, относителност чрез <несъществуване> липса на измерими промени в обектите с инерциална маса.
При Скоростомер 1 е по оптимистично положението, там разликите във времената биха били по големи и практически биха могли да се засекат, отчитат.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!