Отиди на
Форум "Наука"

Хипотеза на Лапландеца


Recommended Posts

  • Потребител

Подреждам Хипотезата си, бавно и полека.
Първо, всички права върху Хипотезата на Лапландеца са запазени за Васил Ангелов Христозов за кратко нарекал се Лапландеца.При присвояване и ползване на Хипотезата без да е строго. ясно и видно посочено на кой принадлежи и я е създал, ще има близки съдебни срещи, адвокатски. Всеки може да ползва Хипотеза на Лапландеца за всичко, за свои разработки, хипотези, теории , предложения и всичко друго възможно само и единственно, без изключения , ако видно и ясно забележимо минимум двукратно покаже, запише и пр. , че хипотезата и, или частите от нея са създадени, идеи и мисли и принадлежат на Васил Ангелов Христозов/Лапландеца.
  Предупреждение, излагам я във форум и информирам, че това е само хипотеза и не бива да подвежда когото и да е , тя Не е част от признатата наука, физика.
     Скоростомер на Лапландеца е яаст от Хипотезата , но за него важат други права, по свободни, за ползване, вписани са тук>

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Започвам с идеята , материята позната и непозната, такава за която познатите за нас импулс, енергия, маса нямат смисъл и всичките производни на материя неща, качества, взаимодействия, въздействия, процеси имат практически неограничени възможности за развитие, еволюция. Нашият Космос вероятно не е сам и единствен, а е незначителна пренебрежимо малка част от Нещата, т.е хипотеза за Материален облак от практически безкраен брой и практически безкрайни форми на Светове.
Облакът като цяло има собствени движения, промени и те имат неопределими за момента направления, не и от Наша гледна точка, не за тези ни знания. Може да се предположи, отделните Светове ,Космоси се <раждат> и <умират> т.е те са в промяна развитие и могат да значат, да имат различен смисъл, като едно от направленията в Облака е двупосочно, симетрично и реверсивно в зависимост от условията.Ние го разбираме <субективно> като промяна от малко към голямо и обратното, но това не би имало смисъл за Облака, там няма малко и голямо, не като в нашите разбирания.
Нашият Космос е в такъв Процес на Промяна от една форма към превръщане към нещо друго и това вероятно за Система отвъд и включваща Космос е нещо което се случва много бързо , подобно на излъчване на< фотон от атом> в една система с огромен брой <атоми и надатомни форми>.Външните условия , които не е нужно да усещаме като някакво пряко въздействие върху Космос с обмен на каквото и да е , енергия и пр, външните условия задават Космическите промени, определят общата ентропия.Процесът е обратим, така предполагам.Процесът известен сега като Големият Взрив, според хипотезата, той е напълно обратим, като това неозначава <завръщане във времето> , означава само обратно развитие към нещо подобно на Това от което произлиза Космос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 Хипотезата приема и лежи на един Постулат, той гласи Общото количество на Промените в Целия Материален облак , т.е във Всичко съществуващо е Константа. От тук в отделните светове, Космоси , Локалните количества на Промени могат да са и променливи, не съществува строго запазване на Промените локално. В даден етап от дадена Светова, Космическа еволюция или в дадена голяма част, дял от тези светове е възможна Постоянно количество на Промяната, но в някакъв период това може да се наруши и ще бъде съвсем нормално и очаквано от Хипотезата. Означава възможност за съществуване на Взаимодействие между Световете, самата им еволюция в крайна сметка задължава към такова взаимодействие, ток на количество промени.
Понятия като импулс, енергия, маса са различни от Промени Запазване на Промени не означава запазване на импулс и енергия, Постулата за промените не включва Закон за запазване на Енергия и импулс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За нашият Космос , Хипотезата приема вероятност, наблюдаваният Космос в този период е в локална сила запазване на общото количество промени.
Нарушен е Закона за запазване на импулс и енергия в космически мащаб, Хипотезата приема, че те не са в сила за Космос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според Хипотезата , при процеса на тока на Промените в раждането на нашия Космос, в най ранният етап е започвал процес с насищане с механизма на гравитация, тъй като хипотезата твърди че гравитация определя, задава скорости на пространственно преместване и самото му образуване на пространство и времето в това пространство, т.е материалното пространство/време. Твърди , в първите мигове, според сегашното ни време , са били възможни огромни скорости на всияки протоматериални обекти, много милиарди пъти над константата <С>. В процеса на <насищане> с гравитация развитиети, взривът се е забавяло, без телата да изпитват каквото и да е ускорение.Това е продължило да първично равновестно състояние на Грави механизма, който е и восновата на механизма за простр.движение и в основата на моделите за какъвто и да е Вакуум. Първичното равновесие е било при по различни , високи стойности на гравитационна плътност при което стойност на <С> и всички скорости на материалните обекти са с по ниски стойности, т.е общото време и на простр. движения и на собствените промени на квантово ниво са били с по нисък темп от сегашните такива. Общото време е било <забавено>

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Етерия, това е общ комплекс в който са включени гравитационен механизъм, механизъм за простр, движение, моделите за Вакуум и ефекта от онова което наричаме тъмна енергия, коиято според хипотезата не е вътрешна за Космос.Допускат се и други неизвестни до момента явления.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, laplandetza said:

Според Хипотезата , при процеса на тока на Промените в раждането на нашия Космос, в най ранният етап е започвал процес с насищане с механизма на гравитация, тъй като хипотезата твърди че гравитация определя, задава скорости на пространственно преместване и самото му образуване на пространство и времето в това пространство, т.е материалното пространство/време. Твърди , в първите мигове, според сегашното ни време , са били възможни огромни скорости на всияки протоматериални обекти, много милиарди пъти над константата <С>. В процеса на <насищане> с гравитация развитиети, взривът се е забавяло, без телата да изпитват каквото и да е ускорение.Това е продължило да първично равновестно състояние на Грави механизма, който е и восновата на механизма за простр.движение и в основата на моделите за какъвто и да е Вакуум. Първичното равновесие е било при по различни , високи стойности на гравитационна плътност при което стойност на <С> и всички скорости на материалните обекти са с по ниски стойности, т.е общото време и на простр. движения и на собствените промени на квантово ниво са били с по нисък темп от сегашните такива. Общото време е било <забавено>

В началните мигове космически живот вероятно е имало неизвестни до момента материални форми, които са имали друго от сегашното съдаржание за енергия, импулс, маса, вероятно са имали огромно пространствено заемане, първичен обем , били са съставни , процесите и промените в тях и стях са протичали с много висок темп, така до наближаване на гравинасищането.Близо до този момент процесите се забавят, при достигане има някаква стабилност. В този най ранен период допускам , че са се случили повече промени във формите , като видове форми ,от колкото след насищането до ден днешен и то много повече. Общото количество на промените винаги е било константа в миговете на раждането до сега, но вероятно е имало много малко единици първи материални космически форми, от там и тези изводи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Законът за запазване на импулс и този на енергия имат смисъл само при глобална, непроменлива гравиплътност, такава в голям космически дял или целият Космос. Плътност на гравимеханизма в Етерия е променлива, поради това не са спазени законите, тенденция е да намаля енергия, импулс, маса , увеличява се  константа<С> , но това нарастване не със смисъл на истинска увеличена скорост, няма ги тези отношения при променена гравиплътност, увеличена скорост при разредена плътност няма общо с увелиаване на скорост при константна плътност.Формулата за еквивалентност на енергия , равенството между енергия импулс, маса не е съшото , няма го това значение.
Поради промяна на Етерия, темпа на собствените промени в материалните форми търпи директно влияние и такова поради промяна в простр. разположение и скорост на простр. преместване. Какво е точно съотношението , все още хипотезата не дава отговор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В процеса на развитие на Космос действа Космическа относителност, инертна маса намаля по абсолютна стойност, импулс и енергия намалят, губят се.Константа <С> се увеличава, но както казах това е съвсем различно от увеличение на скорост при постоянна Етерия, константна гравиплътност.Наблюдател не може да измери директно разлики , поради подобни причини като локалната относителност , промяна в собственото му време и обемно , простр. заемане, размер.Промяна , глобална в ИОС Етерия и всички други втзможни иос, ос., промяна във всички процеси.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гравитация, механизъм на гравитация, механизъм на движение, простр. движение.  1.

Според хипотезата гравитация в основата и са материални форми на по основно ниво от квантите на светлина.Вероятно с някава структора, може да е променлива и със склоност към превръщания.Тези грави форми, частици ги наричам Етериони. Групови движения на Етериони са предполагаемите Гравитони и гравивълни. Етерионите нямат маса, по точно за тях маса няма смисъл, те са в основата за механизма на маса и гравитация.Нямат константна скорост на движение, тя е променлива и зависи от гравиплътност, така както зависи и константа <С>. Етерионите взаимодействат лесно с всички материални форми, те са в превръщания с тяхната структора и са всъщност част от тези всички форми.Могат да бъдат поглъщани и излъчвани, като в зависимост от гравиплътност и останалото в Етерия се достига до равновесни процеси.
Всяка локална мтер. форма можем да разглждаме за кратък период като Запазваща локалното количество промени. Тези промени са неизвестни все още в пълнота но една тяхна променлива е взаимодействие с Етериони. Тук нещо ключово за Хипотезата формите опитват да запазят своето количество промени и всяка космическа или обща външна промяна в космическият сегмент предизвиква реакция, позволяване на пътища за взаимодействие , които да противодействат на промяната. При раждането на Космос, когато е имало незнаяителна гравиплътност, тя се е увеличавала при което реакция е било запазване на количество промени при протоформите, които при опита да запазят равновесие са излъчвали допълнително Етериони както и са се превръщали във форми които имат по близко равновесно състояние до това на Космическата гравиплътност.Поради това те допълнително са се ускорявали, т.е допълнително са разширявали протоКосмоса, всичко е продължило до достигане на форми които са били стабилни за дадена много ранна гравиплътност.В началото гравиефекта е бил отрицателен , което за кратко е забавило ефекта на критично покачващата се гравиплътност.
След достигане на първичното равновесие , външните над Космически условия даващи възможност това да се случи , ускорените вече форми, тука ускорението няма обикновен смисъл, те за кратък период са в междинно нестабилно състояние, процесът на взаимно преместване, разширение породължава, той разбира се включва и Етерионите, отново промяна в равновесието, при което средата опитва да намали локалните промени в отделните форми, те се опитват да поглъщат в повече Етериони и по малко да излъчват, поради това се изменя локалната концентрация на Етериони около обектите и това наблюдаваме като ефект на привличане.Този ефект на привличане, гравитация е ограничен от плъност на Етериони, гравиплътност достига някакви крайни стойности, след което с процеса на Космическо разширение намаля, като и в момента сме в процеса, намаляне на гравиефекта и сме в нестабилно състояние, вероятно ще има и бъдеща еволюция на формите, като това е Космическа тенденция. Количество Промяна ще преминава все повече в обеднени на количество промени матер. форми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гравитация, механизъм на гравитация, механизъм на движение, простр. движение.  2.

Става още по интересно. Както забелязахте ръководим се единствено за сега от един основен принцип и той е за временната локална константна Промяна, която е в процес на нарушение и формите са в постоянна нестабилност.
Движение, то самото е една относителност, нещо като подла илюзия. Нещата както и в локалната относителност са някакси наобратно.  Пример , две тела, за просто елементарни материални форми, които ние приемаме за елементарни, но такива всъщност няма. Те двете по отделно имат локално количество промяна , което е в постоянно намаление , чрез излъчване на Етериони, това идва от Космическото намаление на гравиплътност, т.е. етерионна плътност. За модела да приемем промяната за практически нулева, те. имаме локална константа на промените в двете тела. Те са в относителен покой едно с друго и са в покой спрямо Етерия, намират се в ИОС Етерия. Едното тяло излъчва фотон, фотона отнася част от вътрешните промени, като промените във фотон са една част вътрешни и друга чрез взаимодействие с етериони, така и при излъчващото тяло, което се променя губи промени като цяло в тази загуба опитва да компенсира ,противодейства , с увеличение на количество на взаимодействие с Етериони, а това дава ефект на ускорение в процеса на измененията , а после като равномерно инерциално движение.Общото количество на промените при фотон и тези при излъчвашото тяло са равни. В частност няма запазване  на общото количество етериони излъчени и погълнати от тялото и фотон.
Фотон взаимодейства с второто тяло, то получава допълнително количество промяна , като поради реакцията си , една част от тази промяна преминава в завишение на количеството на взаимодействие с Етериони, измененията пак като ускорение, а в последствие инерциално движение.Начинът да има изменения  в Промените чрез взаимодействието с Етериони при една зададена стойност на етерионна, гравиплътност се проявява като пространственно движение.по голямо количество етериони за взаимодействие , се набавят с нарастване темпа на <срещи> тяло етерион.
Една част от собствените промени на материалните обекти изискват винаги взаимодействие с Етерионите, това е тази част от промените отговорна за инертна маса, енергия , импулс.За дадена стойност на Етерионна плътност, гравиплътност, тези промени , тъй като са общи по механизъм, обмен на етериони, имат един и същ темп, той не може да бъде променен в общите космически условия.Ако обекта приема външни промени, една част от тези промени повлияват на този вид собствени промени които са етерионно зависими, като това преминава в пространственно движение, като има праг на насищане заради ограничения темп на етрионно взаимодействие и той има смисъл като Константа <С>
Собствените промени на самия фотон, които имат смисъл за импулс и енергия са възможни чрез това ограничение, увеличава се количество на обмен с етериони , но не и темпа на обмен.
 Инерциалното движение е ограничено не от крайно количество общи промени локално в обектите, а само от темпа на част от тези промени зависещи от процеса, обмен с етериони.При добавяне на промени се увеличава общо количеството на взаимодействие с етериони, но поради праг , ограничение в темпа на взаимодействие достига до предел на предаване и приемане на допълнителни промени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител


1. а)

Отново, Етерионите нямат нашият смисъл за маса, енергия, импулс, те вероятно са в основата на създаването им.

1. б)

Самото материално пространство/време представлява разпределението на Етериони, те комплексно дават смисъл на пространство и промени в пространството, включително и тези които са вътрешни за формите, но взаимодействащи с етериони. Това което ние отбелязваме като преместване в пространството се случва стъпково , като самото взаимодействие на етерион с материя, при което има преобразуване. Излъчване на етерион , като подобен процес също дава чувство за време. Интервала между такива процеси, излъчване, поглъщане, обратното или само поглъщане, поглъщане, излъчване излъчване е една стъпка, Квант Време/Пространство.От това квантуване следва и пдевдоконстанта <С>, зависима от <стъпките> които са зависими от плътност на етериони, гравиплътност.

1. в)

Гравипотенциал, при некомпенсирана гравитация е нееднородна плътност на Етериони, гравиплътност.Взаимодействие на материя с Етериони става симетрично , за него самите разлики в етерионната плътност нямат смисъл, при симетричното взаимодействие има ефект на изместване към зоната с по малка концентрация на етериони, това е гравитационно привличане. Локалните разлики в етерионната плътност се дължат на нестабилността, процеса опит за компенсация при който материалните форми <поглъщат> повече от колкото <излъчват> етериони. Тъй като за етерионите нямат смисъл маса, енергия импулс, то и размер няма смисъл за тях , могат да бъдат крайно променливи изпълвайки космически дялове и с приемана от нас практически мигновенна промяна, те са извън ограничения за простр. скорост, да взаимодействат с материя, тази част от материя с която го могат.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Времето не е каквото е.

 

Размишлявайки върху хипотезата и скоростомерните експерименти, достигнах до детайлите, когато масов обект, такъв с инертна маса, се премества, движи в и спрямо Етерия , настъпващата реална промяна в собственото му време не става просто чрез плавно изместване. Поради квантовия строеж на обектите и квантовата природа на електромаг. поле, както и поради предполагаемите <порции> в самата Етерия, времето не просто се забавя, а както и самото материално пространство/време интервалите между възможните събития се <удължават> събитията се раздалечават, реалността в тъканта си се <разтяга> Това става с разлика при материалните масови обекти и <фотони>. Примерно в една система която е подвижна спрямо Етерия, какъвто и да е вид процеси , лежаши върху промени на масови обекти, частици,които могат да се използват за <часовници>, интервалите в които няма вътрешни промени се увеличават и те биха могли да останат <слепи> за ред събития. Такива са примерно взаимодействие с електром. квантово поле и с фотон. Например ако от гледна точка на инерциална система в ИОС Етерия е възможно даден атом да взаимодейства 2 пъти с , фотони за някакво собственно време, то за същото собственно време пак от нейна гледна точка същия вид атом но движещ се спрямо етерия в друга иос, би могъл да взаимодейства само веднъж примерно. От тук разбира се това е директно нарушение на първи постулат на Айнщайн за еднаквост във физическите закони и процеси. Ако в движеща се система спрямо етерия , бива излъчени фотони , те , вероятност да взаимодействат с отделни материални обекти, примерно атоми намаля, т.е. някои фотони не биха се регистрирали като <събития>, което означава не просто забавено време а <заличено> време, заличено съществуване. <Фотонът> има раличен импулс при излъчването в подвижни системи в зависимост от направлението, доплер ефект , който всъшност е универсален за движение в Етерия. Такъв Доплер ефект е присъщ на всички обекти изразявайки се като анизотропия на импулс,енергия. При фотон е специфично като безмасов, поне на теория обект и различния импулс е за сметка на друг тип количество промени, не изразен като различна скорост през Етерия.Самият фотон <възстановява> своя импулс чрез обратен доплер при взаимодействие с масови обекти, възстановява енергията си, докато при другите масови елем.частици и обекти това не е възможно, според хипотезата промените се трансформират в т.н. <вътрешни>, вътрешни пространств.движения,осцилации.
Този ефект на времето ни дава предвиждане , че при Скоростомер 2 има вероятност разликата във времената практически независимо от конструкцията на <часовник> базиран на промени в масови частици, обекти да не е възможно да бъде отразена поради <заличаване на съществуване, време>.Също означава , че едновременност като понятие сега губи смисъл, поради <заличаване на съществуване> едновременост се дължи не само на различия в приемането на сигнал, чрез <фотони> примерно, а и изобщо на възможност за приемане на сигнал.От тук и съвсем нов до сега механизъм за случване на относителност, нарушаващ безпардонно Т.О на Айнщайн, относителност чрез <несъществуване> липса на измерими промени в обектите с инерциална маса.
При Скоростомер 1 е по оптимистично положението, там разликите във времената биха били по големи и практически биха могли да се засекат, отчитат.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...