Отиди на
Форум "Наука"

Ден на космонавтиката - 12 април


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

След 59 години: какво НАИСТИНА знаем за Гагарин?

gagarin-smile.jpg

В продължение на цели 55 години усмивката на Гагарин символизира порива на човек към звездите. Снимка : РКК Енергия

11 април 2020 г. 13:20 ч. - ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ. 

Светослав Александров. На 12-ти април 2020 г. ще отбележим 59-тата годишнина от полета на Юрий Гагарин. Не е учудващо защо Гагарин е толкова важен за руснаците - както казва космическият експерт Тейлър Динермън, това е едно от малкото положителни неща, с които руските власти могат да се гордеят пред света. Отделни личности на Русия са оставили огромен отпечатък върху развитието на човечеството, като например дейците в областта на музиката и литературата, но в по-голяма част от случаите те са го направили без подкрепата на правителството или като опозиционери. За разлика от тях, изстрелванията на първия изкуствен спътник и на Гагарин са постижения на руската държава и на съветските власти. Споменът за Гагарин е една от най-важните причини защо Русия, независимо от своите икономически, политически и демографски проблеми, продължава да подкрепя като нация пилотираната космонавтика, пише Динермън.

За гражданите на България полетът на Гагарин е също важен, но за съжаление през годините митологичното е изместило рационалното. Името на Гагарин често пъти се среща в медиите заедно с това на Ванга, заедно с теориите за неговата смърт (някои от които са свързани с извънземните). Образът на Гагарин се е превърнал в икона. Не просто нямаш право да кажеш нищо критично, но някои общественици дори поощряват безкритичното, защото то допринася за задълбочаване за загадъчността.

Време е да променим това и да си зададем въпроса: Какво НАИСТИНА се случва по времето на историческия полет на 12 април 1961-ва? Какво знаем за Гагарин отвъд митовете и легендите?

В утрото на 12-ти април 1961 година в 5:30 часа местно време Юрий Гагарин и неговият дулбьор Герман Титов стават от леглата. Двамата се отправят заедно към стартовата площадка, независимо че само Гагарин ще лети. Космическият кораб "Восток 1" се състои от коничен сервизен модул и сферичен спускаем модул и той се намира на върха на ракетата "Р-7". Позивната на кораба е "Кедър". Самият кораб е напълно автоматизиран и това е предвидено поради опасенията на съветските специалисти, че космонавтите могат да загубят съзнание или дори да полудеят по време на мисията си.

Няма го онова обратно броене на висок глас, типично за американската космонавтика - то е въведено главно поради елемента на драматизъм: Десет, девет, осем, седем... Задават се няколко команди като "Ключ на старт", "Зажигание"... Гагарин казва: "Поехали"... и така започва полетът.

В продължение на десетилетия съветската преса твърди упорито, че полетът е безпроблемен. Едва в края на 20-ти век, след разпадането на СССР и с достъпа на широката общественост до засекретени документи, стават ясно какъв е броят на критичните ситуации от старта на "Восток 1" до края на мисията.

На бял свят излиза и една дълбоко пазена тайна. Накратко казано, партийните функционери на СССР са премълчали за кацането на Гагарин. Защо това се е наложило? През 1905 година е учредена Международната астронавтическа федерация FAI, която утвърждава правилата в авиацията и по-късно в космонавтиката, съгласно които ще се признават постиженията в тези области. Правилата на FAI са категорични: един космонавт трябва да излети в рамките на космическия си кораб и да се върне на Земята заедно с него. Все пак, ако даден пилот управлява самолет и той катапултира във въздуха, очевидно е настъпил някакъв проблем със самолета, нали така? Защо космическите полети трябва да са по-различни?

Но корабът "Восток" е с много прост дизайн. Той не притежава спирачни системи, които да се задействат преди съприкосновението с повърхността и които да осигурят безопасно кацане на космонавтите. Това налага тяхното катапултиране във въздуха. Този детайл от полета е умишлено укрит и съветските власти официално твърдят една лъжа - че Гагарин се е завърнал в рамките на космическия си кораб. От FAI приемат официалната версия на СССР. Подобен опит за укриване е направен и на 6-ти август 1961 година, когато е полетът на Герман Титов с втория съветски кораб "Восток 2". Титов обаче заявява публично, че е катапултирал и е кацнал с парашут отделно от кораба си. Това поставя под съмнение пред международната общност дали и Гагарин не е направил същото.

Самият Гагарин признава за пръв път детайлите относно кацането си в личен разговор с британския пилот Ерик "Уинкъл" Браун. "Аз го попитах за кацането и той се колебаеше дълго време", казва Браун. "Накрая призна, че е катапултирал".

Разбира се, години по-късно FAI не анулира постижението на СССР, тъй като правилата са преразгледани и става ясно, че при космическите полети трябва да се имат предвид други критерии като достигането на орбита и орбиталните параметри, а не как астронавтите кацат.

Тази подробност около кацането на Гагарин е само един от фактите, които излизат наяве. Ето още какво се знае днес:

-Преди полета са установени общо 70 аномалии с инструментите на космическия кораб, които биха поставили мисията в риск. Въпреки всичко Гагарин е допуснат да лети!

-Гагарин разполага с преносим авариен запас - храна и вода, които би следвало да му стигнат в случай че кацне на отдалечено място. По време на кацането връзката, с която този запас е привързан към Гагарин, се къса и запасите са изгубени. Космонавтът е късметлия, че след приключването на мисията не се е озовал в безлюден район.

-Важен клапан на двигателя към горната степен на ракетата е сглобен неправилно, което води до риск от преждевременно изключване на въпросния двигател по време на изстрелването. Слава Богу, че това не се случва - ако се беше случило, в най-добрия случай е щяло да се стигне до непланирано кацане в източен Сибир, в най-лошия - до смърт на космонавта.

-Има проблеми с радиокомуникациите - както Гагарин, така и наземните ръководители се оплакват, че не се чуват взаимно.

-Eдин от двата радарни сензора "Рубин", които са нужни на наземните ръководители да проследяват координатите на кораба, не сработва.

Но може би най-сериозният проблем е, че "Восток 1" е въведен в неправилна орбита. Планираният апогей на орбитата е 230 километра. Понеже корабът няма резервен двигател за извеждане от орбита (разполага само с основен), при такъв нисък апогей би било възможно с течение на времето "Восток 1" да навлезе обратно в атмосферата след 5-7 дни без никаква допълнителна тяга. Гагарин взима със себе си достатъчно храна, която би му позволила да живее в космоса общо 10 дни в случай че основният двигател се прецака. Но вместо предвиденият апогей от 230 километра, "Восток 1" е въведен в орбита с апогей от 327 километра. Наистина, слава Богу, че не е имало проблеми със запалването на основния двигател, в противен случай Гагарин е щял да остане на орбита цял месец. Тъй като не е разполагал с нужните ресурси за преживяване на такъв дълъг период, космонавтът е щял да преживее бавна и мъчителна смърт.

След като основният двигател работи в продължение на 44 секунди, една секунда по-кратко от планираното, се случва още нещо неочаквано - "Восток 1" влиза в състояние на неконтролируемо въртене, вероятно поради остатъчно гориво или остатъчен газ от газовите бутилки на системата за контрол на ориентацията. Неочакваното въртене обърква програмата, която би следвало да отдели сервизния от спускаемия модул. Самият Гагарин споделя след полета си - "Очаквах разделяне, но нямаше разделяне". Космическият кораб започва да влиза обратно в атмосферата без да е изхвърлен сервизният модул. Това се оказва изключително опасно и добре че броени минути по-късно модулите се отделят спонтанно един от друг.

Всичко това доказва колко рискован е бил полетът на Гагарин и какво щастие е, че космонавтът се е завърнал жив на Земята.

Много въпроси се задават във връзка с личния живот на Юрий Гагарин. Кой е бил той? В какво е вярвал? За какво се е борил? Какво послание би искал да даде на хората? Няма как хората да не си задават тези въпроси, при положение, че той е бил първият и поради това винаги ще остане в историята на човечеството.

След полета на Гагарин съветската държава го превръща в дипломат и го изпраща по цял свят - в Чехословакия, Финландия, Великобритания, Куба, Бразилия, Канада, дори и в България. Това силно се отразява на начина му на живот. Дъщерята на Гагарин, Елена Гагарина, разказва, че след полета семейството губи изцяло личния си живот. До провеждането на мисията Гагарин обича да пътува, но след това се оказва невъзможно да планира сам нещо, без да е обвързан с някакво официално събитие. Навсякъде, където ходи, го очакват пълчища от хора. Но може би най-голямата трагедия за Юрий Гагарин е, че съветските власти му забраняват да лети в космоса отново поради статута на национален герой.

По думите на Гагарина, баща й е бил изключително поетична душа и е харесвал Пушкин, Лермонтов и Сент-Екзюпери. Но неговата най-любима книга не е била "Малкият принц", а "Нощен полет".

Трудно е да пишем за Гагарин без да споменем нещо и за трагичната му смърт на 27 март 1968-та година, когато неговият самолет "Миг-15" се разбива. Смъртта на Гагарин в продължение на десетилетия е повод за объркване и конспиративни теории, включително такива, че първият космонавт на планетата е бил отвлечен от извънземните. Всъщност поводът за такава абсурдна теория се дължи на факта, че преди катастрофата "Миг-15" е трябвало да проведе маневра за избягване на стълкновение с "чужди обекти". Но "чужди обекти" в авиацията може да означава много неща - балони, птици, отломки - далеч по-прозаични предмети.

През 2013-та година космонавтът Алексей Леонов, първият човек, излязъл в открития космос със скафандър, издейства позволение от властите да оповести каква е истината за смъртта на Гагарин. Самолет "Су-15", чийто пилот не е следвал правилата, се е спуснал до Гагариновия "Миг-15", увличайки го в смъртоносен свредел.

Към момента на разказа на Леонов пилотът на "Су-15" бе все още жив. Неговото име обаче остава неизвестно. Това е единственото изискване за тайна, което Леонов е склонил да премълчи пред обществото. Вероятно е за добро. 

За съжаление Гагарин си отива без време от този свят, останал завинаги на 34 годишна възраст. А през 2019 г. ни напусна и Леонов - отнасяйки последната тайна за смъртта на Първия в гроба си. 

https://www.space-bg.org/portal/statii-pilotirani-poleti/1288-2016-what-we-really-know-about-gagarin

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...