Отиди на
Форум "Наука"

Проблем с относителност на едновременността


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, Sissoev said:

Е това искам да ми покажеш, къде и как ще имаме това събитие в другата система.

Ето ти количествен анализ на нещата, за да спре това тръшкане... Как не ти се завива свят бе...

Няма да ти давам чертеж, нещата са прости, ще ги обясня с думи.

Нека имаме неподвижен гараж с дължина L. Нека стълбата се движи от ляво надясно със скорост V. Нека разгледаме поведението на лявата врата.

За опростяване нека считаме, че вратата не е на панта, а се движи хоризонтално,  подобно бутало (ще икономисаме много косинуси, принципно нищо не се променя, може би някакъв слаб коефициент). Значи да допуснем че работното движение на вратата е с дължина X. Това означава, че вратата трябва да измине Х растояние от отворено състояние до затворено (движейки се и тя от ляво на дясно). И последно предположение - вратата се затваря със скоростта на движеие на стълбата (тоест непосредствено следва стълбата) - това е минималната скорост, с която разполагаме. Да, и дължината на движещата се стълба при тази скорост е точно дължината на гаража, L, тоест тя се е скъсила толкова че да се побере точно в гаража.

Както забелязваш, това е малко идеализирана постановка за да можем да я сметнем точно. Проблемът е, че няма как стълбата да подине вратата за да влезе в гаража, поради чисто хоризонталното движение на вратата. Но предполагаме, че по някакъв магичен начин вратата изведнъж се оказва зад стълбата, и заедно със задният край изминава това разстояние X до затварянето си. Едновременно с нея същото движение изминава срещуположната врата, така че когато двете врати се затворят, стълбата точно се побира в гаража. Следва веднага отваряне на двете врати врати (в случая е важна срещуположната, дясната), тя се отваря със скоростта на стълбата, отново до разстояние Х.

Какво се случва при затварянето на лявата врата. Предполагаме (както до сега) че по механизма на вратата се разпространява - към средата на гаража, където механизмите на вратите трябва да контактуват за третото събитие - напрежението на деформация на материала на вратата, със скоростта на светлината C..

За пълното затваряне на лявата врата, тя трябва да измине път Х със скорост V, за време:

png.latex?%5Cmathbf%7Bt=%5Cfrac%7BX%7D%7

От момента на започване на затварянето, както казах, тръгва вълната на деформацията със скоростта на светлината. Нека приемем, че тя навлиза в гаража на разстояние M от позицията на затворената врата към момента на пълно затваряне. Тоест за посоченото време t за което се затваря вратата, деформацията изминава път X+M със скоростта на светлината C. От тук имаме:

png.latex?%5Cmathbf%7Bt=%5Cfrac%7BX%7D%7

Повтарям, М е позицията в гаража, до която стига вълната на деформация в момента на затваряне на вратата. Веднага след това вратата почва да се отваря . Значи, можем да формулираме условие, че ако деформацията измине повече от половината гараж, png.latex?%5Cmathbf%7BM%3E%5Cfrac%7BL%7D, и от отсрещната врата още толкова, то тогава ще имаме създаване на прословутото трето събитие. Ако обаче това неравенство се наруши - вълната не успее да достигне средата на гаража - няма да се получи това трето събитие.

Като елиминираме M и го заместим от горното неравенство в равенството по-горе, получаваме условието за съществуване на трето събитие:

png.latex?%5Cmathbf%7BX%3E%5Cfrac%7BL.V%

Тоест при зададена дължина на гаража и зададена скорост на затваряне равна на скоростта на стълбата, ходът на затваряне на вратата трябва да е по-голям съответно по това неравенство. Тогава ще имаш трето събитие. Тоест, голямо Х съответства на повече време за затваряне, съответно по-голяма възможност процесът за създаване на трето събитие да бъде успешен. Това съответно е свързано и с по-силна деформация на самата врата.

Ако неравенството не се изпълнява, то третото събитие няма как да се получи. Това е при условие по-кратък ход на вратата, по-стегнато щракане, съответно по-малко деформации.

От тук, с лоренцовите трансформации, елементарно можеш да прехвърлиш всички събития в системата на стълбата. И там ще имаш трето събитие, ако неравенството тук е изпълнено, или няма да имаш, ако не е изпълнено.

Е, на мене ми харесва вариантът с по-бързо затваряне на вратите, съответно невъзможност за създаване на това трето събитие, и за това беше разговорът до тук.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 276
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

За четвърти път повтарям - от чертежа нищо не разбирам за идеята. Думите пък не са достатъчни, някакви предположения.

Ти май изобщо не ми четеш отговорите, а?

Моля за извинение, но не съм разбрал, че експеримента с мачтата ти е неясен.
Той е предтавен с анимация, която говори ясно за проблема.
Ето я отново.

length_contr.thumb.gif.e33f6f7609161f330184c67bd3cda715.gif

Преди скъсяване на дължината оръдието стреля над мачтата.
След скъсяването, стрелбата логично е в мачтата, защото разстоянието от нея до оръдието е по-късо.
Ъглите не подлежат на промяна в СТО, но ако поддържаш такава щура идея, това няма да помогне, защото тогава може да се създаде събитие на друго място в рамката, като резултат от променения ъгъл.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Ето ти количествен анализ на нещата, за да спре това тръшкане... Как не ти се завива свят бе...

Няма да ти давам чертеж, нещата са прости, ще ги обясня с думи.

Нека имаме неподвижен гараж с дължина L. Нека стълбата се движи от ляво надясно със скорост V. Нека разгледаме поведението на лявата врата.

За опростяване нека считаме, че вратата не е на панта, а се движи хоризонтално,  подобно бутало (ще икономисаме много косинуси, принципно нищо не се променя, може би някакъв слаб коефициент). Значи да допуснем че работното движение на вратата е с дължина X. Това означава, че вратата трябва да измине Х растояние от отворено състояние до затворено (движейки се и тя от ляво на дясно). И последно предположение - вратата се затваря със скоростта на движеие на стълбата (тоест непосредствено следва стълбата) - това е минималната скорост, с която разполагаме. Да, и дължината на движещата се стълба при тази скорост е точно дължината на гаража, L, тоест тя се е скъсила толкова че да се побере точно в гаража.

Както забелязваш, това е малко идеализирана постановка за да можем да я сметнем точно. Проблемът е, че няма как стълбата да подине вратата за да влезе в гаража, поради чисто хоризонталното движение на вратата. Но предполагаме, че по някакъв магичен начин вратата изведнъж се оказва зад стълбата, и заедно със задният край изминава това разстояние X до затварянето си. Едновременно с нея същото движение изминава срещуположната врата, така че когато двете врати се затворят, стълбата точно се побира в гаража. Следва веднага отваряне на двете врати врати (в случая е важна срещуположната, дясната), тя се отваря със скоростта на стълбата, отново до разстояние Х.

Какво се случва при затварянето на лявата врата. Предполагаме (както до сега) че по механизма на вратата се разпространява - към средата на гаража, където механизмите на вратите трябва да контактуват за третото събитие - напрежението на деформация на материала на вратата, със скоростта на светлината C..

За пълното затваряне на лявата врата, тя трябва да измине път Х със скорост V, за време:

png.latex?%5Cmathbf%7Bt=%5Cfrac%7BX%7D%7

От момента на започване на затварянето, както казах, тръгва вълната на деформацията със скоростта на светлината. Нека приемем, че тя навлиза в гаража на разстояние M от позицията на затворената врата към момента на пълно затваряне. Тоест за посоченото време t за което се затваря вратата, деформацията изминава път X+M със скоростта на светлината C. От тук имаме:

png.latex?%5Cmathbf%7Bt=%5Cfrac%7BX%7D%7

Повтарям, М е позицията в гаража, до която стига вълната на деформация в момента на затваряне на вратата. Веднага след това вратата почва да се отваря . Значи, можем да формулираме условие, че ако деформацията измине повече от половината гараж, png.latex?%5Cmathbf%7BM%3E%5Cfrac%7BL%7D, и от отсрещната врата още толкова, то тогава ще имаме създаване на прословутото трето събитие. Ако обаче това неравенство се наруши - вълната не успее да достигне средата на гаража - няма да се получи това трето събитие.

Като елиминираме M и го заместим от горното неравенство в равенството по-горе, получаваме условието за съществуване на трето събитие:

png.latex?%5Cmathbf%7BX%3E%5Cfrac%7BL.V%

Тоест при зададена дължина на гаража и зададена скорост на затваряне равна на скоростта на стълбата, ходът на затваряне на вратата трябва да е по-голям съответно по това неравенство. Тогава ще имаш трето събитие. Тоест, голямо Х съответства на повече време за затваряне, съответно по-голяма възможност процесът за създаване на трето събитие да бъде успешен. Това съответно е свързано и с по-силна деформация на самата врата.

Ако неравенството не се изпълнява, то третото събитие няма как да се получи. Това е при условие по-кратък ход на вратата, по-стегнато щракане, съответно по-малко деформации.

От тук, с лоренцовите трансформации, елементарно можеш да прехвърлиш всички събития в системата на стълбата. И там ще имаш трето събитие, ако неравенството тук е изпълнено, или няма да имаш, ако не е изпълнено.

Е, на мене ми харесва вариантът с по-бързо затваряне на вратите, съответно невъзможност за създаване на това трето събитие, и за това беше разговорът до тук.

Моля да ме извиниш, но въобще няма да си губя времето за четене на този отговор. Съжалявам, че си си губил времето за него.

Дал съм ти чертеж на вратите специално променен заради теб, по който трябва да коментираш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Sissoev said:

Моля да ме извиниш, но въобще няма да си губя времето за четене на този отговор.

Знам, гроздето е кисело. Стандартното скривалище :)

Преди 1 минута, Sissoev said:

Дал съм ти чертеж на вратите специално променен заради теб, по който трябва да коментираш.

Ами сметни с твоите врати де. Малко косинуси, един коефициент леко различен от 1 се появява, принципно всичко останало си е същото - неравенство ще има и ще сочи кога какво се случва. Малко усилие и от твоя страна, сдъвкал съм ти всичко. Като навлезеш да смяташ, ще разбереш защо съм опростил вратата :D  Иначе се излагаш, биейки отбой на финала.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Sissoev said:

Преди скъсяване на дължината оръдието стреля над мачтата.
След скъсяването, стрелбата логично е в мачтата, защото разстоянието от нея до оръдието е по-късо.

Скъсяването става, когато системата с оръдието се движи. Тогава гюлето ще има скорост сумата на вектора на скоростта спрямо оръдието плюс вектора на преносната хоризонтална скорост. Просто казано, ще е "по-вертикано". И пак ще минава над мачтата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

Ами сметни с твоите врати де. Малко косинуси, един коефициент леко различен от 1 се появява, принципно всичко останало си е същото - неравенство ще има и ще сочи кога какво се случва. Малко усилие и от твоя страна, сдъвкал съм ти всичко. Като навлезеш да смяташ, ще разбереш защо съм опростил вратата :D  Иначе се излагаш, биейки отбой на финала.

Аз няма какво да смятам. Това трябва ти да го направиш и да ми покажеш къде е грешката.
То и няма какво да се смята. Математиката се ползва за проверка на логиката.
В случая имаме аксиоматична логика, която не се нуждае от сметки - или пляскаш с ръце или не пляскаш ;)

И не ти, а аз трябваше да ти кажа, че гроздето е кисело, та търсиш нещо по-узряло, ама не става :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, scaner said:

Скъсяването става, когато системата с оръдието се движи. Тогава гюлето ще има скорост сумата на вектора на скоростта спрямо оръдието плюс вектора на преносната хоризонтална скорост. Просто казано, ще е "по-вертикано". И пак ще минава над мачтата.

Това вярно ли го написа!?!?!?
Скоростта ще промени ъгъла(!)
Вярно ли бе?

Сканер, не се ли притесняваш, че заприличваш на радикализиран църковник?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Sissoev said:

Аз няма какво да смятам. Това трябва ти да го направиш и да ми покажеш къде е грешката.
То и няма какво да се смята. Математиката се ползва за проверка на логиката.

Пълни глупости почна...

Аз го направих и ти показах къде е грешката. Разбирането е в твои ръце. Има една африканска поговорка, може да заведеш коня до водата, но не може да го накараш да пие. Пиенето не става по принуда.

Темата е затворена за мене, изчисленията са направени. Кой разбрал, разбрал. И друг път тук съм казал, че тая работа с тръшкане не става, трябва мазоли по четирите букви и други съпътстващи подходящи усилия...

Преди 2 минути, Sissoev said:

Това вярно ли го написа!?!?!?
Скоростта ще промени ъгъла(!)
Вярно ли бе?

Точно така. Този ефект е версия на светлинната аберация (при звездите), и има голяма тема в тоя форум за това.

А че ъгълът се променя, е съвсем естествено. Например, същата твоя картинка, но ти се движиш спрямо оръдието точно със хоризонталната съставна на скоростта на гюлето. Какво ще видиш? Гюлето няма да се мести по хоризонталата спрямо тебе, само нагоре. Ъгълът се е променил на вертикален. И това е само по класическата физика :D Виждаш ли, като помисли мъничко човек, и необходимостта от удивителни и въпросители изчева...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Пълни глупости почна...

Аз го направих и ти показах къде е грешката. Разбирането е в твои ръце. Има една африканска поговорка, може да заведеш коня до водата, но не може да го накараш да пие. Пиенето не става по принуда.

Темата е затворена за мене, изчисленията са направени. Кой разбрал, разбрал. И друг път тук съм казал, че тая работа с тръшкане не става, трябва мазоли по четирите букви и други съпътстващи подходящи усилия...

Точно така. Този ефект е версия на светлинната аберация (при звездите), и има голяма тема в тоя форум за това.

А че ъгълът се променя, е съвсем естествено. Например, същата твоя картинка, но ти се движиш спрямо оръдието точно със хоризонталната съставна на скоростта на гюлето. Какво ще видиш? Гюлето няма да се мести по хоризонталата спрямо тебе, само нагоре. Ъгълът се е променил на вертикален. И това е само по класическата физика :D Виждаш ли, като помисли мъничко човек, и необходимостта от удивителни и въпросители изчева...

Пълни глупости си написал, @scaner
Съжалявам, че трябва да го кажа така пряко, но нямам други думи за това.
Какви светлинни аберации те гонят при гюлетата, бе човек? Каква промяна на ъглите?

За мен темата си стои отворена, защото няма опровержение, но ти си прочетена книга за мен.

Link to comment
Share on other sites

Преди 44 минути, Sissoev said:

Нищо не разбрах 😆
По принцип в СТО всяка инерционна система се приема в състояние в покой по отношение на другите системи.
Пример: ако си в гаража се движи стълбата, но ако си на стълбата се движи гаража.

Принципно нтака изисква модела да се приеме, но има друго значение. Очевидно не всеки приет Покой е Айнщайново Състояние на Покой. Това стстояние според Айнщайн е Само Едно Единственно, но е неоткриваемо според неговата теория и не се различавало с нищо от другите състояния. По тая причина той наплява коя да е система от взаимнонеподвижни обекти за в състояние на Покой.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Sissoev said:

Пълни глупости си написал

Е, щом летвата е висока за тебе, карай си...Да беше се позамисли, да ти помогна, а така, какво очакваш? Давам ти - дърпаш се. Ми не става.

Зарежи светлинната аберация, явно е висша математика за тебе, толкова ли не схвана примера с гюлето дето ти предложих? Чисто ежедневен, класически, за детската градина направо? Мъкаааа...

Ето ти кратка статия за аберацията, илюстрирана как се променя наклона на дъжд в зависимост от движеието на наблюдателя.  С гюлето е абсолютно същото.

ЦЪК

Вземи се в ръце и почни да четеш.

Link to comment
Share on other sites

Преди 9 минути, Sissoev said:

..

Според мен ти не можеш или не искаш да мислиш <материално , природно> , ти си в бездната на философската псевдомисъл - един истински ад, душегубка.

 

Ако беше разбрал следва втора част в която има греда, цилиндар в Една ИОС и друга Наблюдателна ИОС, според която и двете и гредата и цилиндъра са скъсени. Гредата се ускорява , заема позиция и се движи спрямо цилиндър и Набл. система, има  и двете възможности, да е по къса и да мине и да е още по дълга и да не мине. Съобразяваш ли Природата, тя ти казва как да докажеш Абсурдите в СТО.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

@scaner имаш да отговаряш на три въпроса:

  1. как го докарваш, че на червената точка при новия дизайн няма трето събитие?
  2. къде при оръдията има трето събитие в другата рамка?
  3. как обясняваш експеримента със скъсяване на дължината при експеримента с мачтата.

Досега не си отговорил смислено на нито един.

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 минути, Sissoev said:

@scaner имаш да отговаряш на три въпроса:

  1. как го докарваш, че на червената точка при новия дизайн няма трето събитие?
  2. къде при оръдията има трето събитие в другата рамка?
  3. как обясняваш експеримента със скъсяване на дължината при експеримента с мачтата.

Досега не си отговорил смислено на нито един.

По точка 2.  , какво трето събитие. Да припомним, че щом в една ИОС е отчетено в Една простр.точка Едновременен сблъсък на два обекта, то Сблъсъка е Едновременен за всички ИОС, ОС, това е като Постулат, самодоказва се.

при т.3 . има неедновременност в изстрели и различни скорости покриващи неедновременността , скъсявания и  самото придвижване на мишената спрямо гюллетата, правят се сметки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, laplandetza said:

Ако беше разбрал следва втора част в която има греда, цилиндар в Една ИОС и друга Наблюдателна ИОС, според която и двете и гредата и цилиндъра са скъсени. Гредата се ускорява , заема позиция и се движи спрямо цилиндър и Набл. система, има  и двете възможности, да е по къса и да мине и да е още по дълга и да не мине. Съобразяваш ли Природата, тя ти казва как да докажеш Абсурдите в СТО.

Отново не разбирам какво казваш, защото не разбрах и първия ти пост.
СТО не работи с ускорения. Всички системи са инерционни, един вид свободно падащи с постоянна скорост.
Да наблюдаваш две инерционни системи от трета, не помага за обяснение на случващото се на двете системи.
Според СТО всяка система измерва различни размери и последователност на събитията от измерените в съответната рамка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, laplandetza said:

По точка 2.  , какво трето събитие. Да припомним, че щом в една ИОС е отчетено в Една простр.точка Едновременен сблъсък на два обекта, то Сблъсъка е Едновременен за всички ИОС, ОС, това е като Постулат, самодоказва се.

Поради липса на едновременност в другата отправна рамка ще липсва събитието, което е резултат от едновременни събития.
Учудва ме че още не си разбрал същността на експеримента.

Преди 3 минути, laplandetza said:

при т.3 . има неедновременност в изстрели и различни скорости покриващи неедновременността , скъсявания и  самото придвижване на мишената спрямо гюллетата, правят се сметки.

В т.3 има само едно оръдие и няма едновременни събития.
Това, че си мислиш, че могат да се направят сметки не е аргумент.
Аз пък ще кажа, че не могат да се направят сметки, които да опровергаят експеримента ;) 

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, Sissoev said:

Отново не разбирам какво казваш, защото не разбрах и първия ти пост.
СТО не работи с ускорения. Всички системи са инерционни, един вид свободно падащи с постоянна скорост.
Да наблюдаваш две инерционни системи от трета, не помага за обяснение на случващото се на двете системи.
Според СТО всяка система измерва различни размери и последователност на събитията от измерените в съответната рамка.

СТО не работи с ускорения но вмного случаи разширяваме с ОТО. Принципно СТОме без отговор за стълба  и гараж, тя е неспособна, недефинирано състояние.

Помага, в случая категорично ни доказва 2 възможности, напълно противоречиви,ако ползваме самоСТО, без допълнително инфо.

За последователност на събитията, не е задължително.

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, Sissoev said:

Поради липса на едновременност в другата отправна рамка ще липсва събитието, което е резултат от едновременни събития.
Учудва ме че още не си разбрал същността на експеримента.

В т.3 има само едно оръдие и няма едновременни събития.
Това, че си мислиш, че могат да се направят сметки не е аргумент.
Аз пък ще кажа, че не могат да се направят сметки, които да опровергаят експеримента ;) 

Сметките съм ги правил със ЕМГ импулс, светлина.Може.

По скоро как при едноврменни залпове, спрямо неподвижна система ще се случи едновременен сблъсък в подвижна система, звучи напълно абсурдно.За да се случи е нужно перфектен сигнал или перфектно сверени часовници, което не е в задачата.Ако все пак е изпълнено това следва отново сметки и подходящи разлики в скоростите за да се нагласи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, Sissoev said:

как го докарваш, че на червената точка при новия дизайн няма трето събитие?

Извел съм неравенство при какви условия ще има и при какви няма да има. Чети.

 

Преди 37 минути, Sissoev said:

къде при оръдията има трето събитие в другата рамка?

Къде се получава ще разбереш като направиш точни изчисления. Зависи от скоростта на гюлетата и скоростта на системата с оръдията.  Всяко от гюлетата ще се движи под различен ъгъл с различна скорост (поради сумирането на скоростите) и сблъсъка ще стане по-близо до задното оръдие, гледане по посока на движението им. А скъсяването на разстоянието между гюлетата ще компенсира точно нееднновременността на изстрелите, довеждайки до нужното събитие. Смятай. Ако не щеш да смяташ, ще се наложи да вярваш.

Преди 38 минути, Sissoev said:

как обясняваш експеримента със скъсяване на дължината при експеримента с мачтата.

Повтарям. При движение, гюлето се движи под друг ъгъл и пак надхвърля мачтата. Просто ти не си отчел тези подробности.

 

Какво се получава? Не искаш да четеш какво съм ти написал, ама питаш пак същото. Как да го тълкувам това?

 

Link to comment
Share on other sites

Да при разли1чни от Нула и 90 градуса има промяна в ъглите според СТО. Как обаче  като механизъм се променя ъгъл при ускорения на нещо фиксирано на една ос, една точка по Х1 , това СТО не може да отговори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, laplandetza said:

Да при разли1чни от Нула и 90 градуса има промяна в ъглите според СТО. Как обаче  като механизъм се променя ъгъл при ускорения на нещо фиксирано на една ос, една точка по Х1 , това СТО не може да отговори.

Всичко може да отговори СТО. Най-важното обаче е да успееш да формулираш ясно какво питаш :)

Link to comment
Share on other sites

Just now, scaner said:

Всичко може да отговори СТО. Най-важното обаче е да успееш да формулираш ясно какво питаш :)

СТО не се занимава с механизма на ускорения. Как ОТО отговаря. Промерно на 45 градуса балансиран показател, окачен на средна точка ,ускорение , как , каво би го накарало да промени ъгъл за неподвижен наблюдател.Скъсяването не е достатъчно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, laplandetza said:

СТО не се занимава с механизма на ускорения.

Сериозно? Къде го прочете?

СТО не описва съвсем коректно ускорени наблюдатели. Но перфектно описва ускоряващи се обекти.

Преди 4 минути, laplandetza said:

Промерно на 45 градуса балансиран показател, окачен на средна точка ,ускорение , как , каво би го накарало да промени ъгъл за неподвижен наблюдател.Скъсяването не е достатъчно.

По-горе казах какво е условието - ясно и разбираемо описание.

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, scaner said:

Сериозно? Къде го прочете?

СТО не описва съвсем коректно ускорени наблюдатели. Но перфектно описва ускоряващи се обекти.

По-горе казах какво е условието - ясно и разбираемо описание.

Показалка , шарнир, кръгъл диаметър под 90 гр. по ос Х1, осово захвашане по средата на ппоказалката. Как СТО описва предаването на енергия в обекта, описано от неговата система и от външна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, scaner said:

Извел съм неравенство при какви условия ще има и при какви няма да има. Чети.

Нищо такова не си направил досега.

Преди 52 минути, scaner said:

Къде се получава ще разбереш като направиш точни изчисления. Зависи от скоростта на гюлетата и скоростта на системата с оръдията.  Всяко от гюлетата ще се движи под различен ъгъл с различна скорост (поради сумирането на скоростите) и сблъсъка ще стане по-близо до задното оръдие, гледане по посока на движението им. А скъсяването на разстоянието между гюлетата ще компенсира точно нееднновременността на изстрелите, довеждайки до нужното събитие. Смятай. Ако не щеш да смяташ, ще се наложи да вярваш.

Никое от гюлетата няма да се движи под различен ъгъл. Не ползвай грешно аберацията на светлината върху оръдията и съответно пътят на гюлетата.
Аберацията не светлината дори не е промяна на ъгъла а "огъване" на пътят на светлината. Ъгловото отклонение при аберацията не значи промяна на ъгъла между мястото на звездата (обекта) и земята, а отклонението на нейната "светлинна видимост" от истинското ѝ място.
Освен това при СТО се скъсяват дължините, а не разстоянията. Ако два обекта се движат един зад друг, разстоянието между тях ще остане същото след скъсяването на техните дължини. Понеже ъгълът между два обекта е разстояние между техните отделни точки, то ъглите не се променят  при релативистични скорости.

Та, после да не ми кажеш, че вече си ми отговорил.
Ти отговаряш де, ама трябва да дадеш опровержителен отговор, нали ;) 

Но дори да допуснем щурата ти идея, всяко събитие в другата рамка ще бъде различно от събитието в рмаката на оръдията, защото ще бъде на друго място в пространство-времето. Ще имаме две отправни рамки с две различни събития. А нали казахме, че на събитието в рамката на оръдията би могло да се крепи цялата система. Ако събитието е на друго място в простраство-времето, системата ще се разпадне и ще е липсваща за втората рамка.

Преди 58 минути, scaner said:

Повтарям. При движение, гюлето се движи под друг ъгъл и пак надхвърля мачтата. Просто ти не си отчел тези подробности.

Повтарям, гюлето не може да се движи под друг ъгъл, защото е против всички физични закони.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...