Отиди на
Форум "Наука"

Българското военно летище в Бадем чифлик край Кавала


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Let_01.jpg

Автори: Андрей Толочко, Маргарита Георгиева

 

Ключови думи: военно летище, Бадем чифлик, Кавала, Беломорие.

Резюме: Военното летище до село Бадем чифлик е със стратегическо значение за българската войска. Тук се базират летците, които изпълняват много важни задачи: картографиране на новоприсъединените към Царство България земи, патрулиране на Егейския бряг срещу евентуален десант или вражески подводници. Авиацията, която излита от военното летище Бадем чифлик, взема участие и в потушаване на така нареченото Драмско въстание. Единствената самолетна катастрофа в Беломорието се случва на 11 февруари 1942 г., когато самолет Do-17 се разбива в района на Кавала. Летище Бадем чифлик също така, макар и косвено, е свързано с предаването на Беломорието на Гърция. На 11 септември 1944 г. тук каца Добри Терпешев, член на правителствената комисия, която официално предава административната власт в Беломорието на гръцките партизани от ЕЛАС.
Статията е илюстрирана с уникални снимки от лична колекция, които се публикуват за първи път.

Село Бадем чифлик (днес село Амигдалеонас) се намира близо до Кавала. През 1912 година селото е освободено от турска власт от българските войски. По време на Първата световна война тук е укрепената дълбоко ешелонирана позиция на далекобойната българска артилерия. За летище в района на Кавала, макар и без да назовава името му, споменава и Владимир Балан в своята книга „Спомени летят“.
По време на Втората световна война, в периода 1941-1944 г. тук е разположено важно българско военно летище.
На 30 май 1940 г. е приет Закон за Военните сили, който определя Въздушните войски като 4-ти род войска в българската армия. Формират се авиационни полкове и организационната им структура придобива следния вид:

двойка – два самолета;
звено (крило) – четири самолета (или две двойки);
ескадрила (ято) – три звена (12 самолета);
авиогрупа (орляк) – 3 ескадрили (общо 40 самолета);
авиополк (полк) – три авиогрупи;
На 5 май 1941 г. на летище Ксанти се прехвърля 443-то ято въоръжено със самолети „Врана“. Това са чехословашки самолети Letov-Šmolik Š-328, които Германия завзема като трофей след окупацията на Чехословакия през март 1939 г. След кратки преговори, с протокол от 19 август, България закупува 182 бивши чехословашки самолета, в това число и 40 употребявани S-328. [1]
2-ри армейски орляк се формира в Пловдив през 1937 г. като бомбардировъчен. [2] На 27 юни 1937 г. на летище Божурище Цар Борис III връчва новите бойни знамена на Въздушните на Н.В. войски. [3] По-късно, през 1940 г. орлякът се реорганизира в 5-ти въздушен полк. [4]

През юни 1941 г. от състава на 5-ти въздушен бомбардировъчен полк в Пловдив се сформират две бойни ята – „Ураган“ и „Жерав“, които на 23 юни 1941 г. се прехвърлят на летище Бадем Чифлик при Кавала. В допълнение към тях се прехвърлят и 9 самолета Letov-Šmolik Š-328. [5]

 Генерал-лейтенант Васил Бойдев си  спомня за тези събития:

 „Няколко дни след това заминах за Тракия да видя гръцкото летище при Бадем чифлик, което знаех още от Първата световна война. Заварих го в безпорядък: разхвърляни разрушени полски самолети, бензинови варели, бомби, трапове, от казармите – почти нищо. Имаше наш персонал от 5-и бомбардировъчен полк, който привеждаше в ред всичко, за да изпратим наши части.
Отпътувах за Кавала. По пътя срещнах големи групи демобилизирани гръцки войници – вървяха с наведени глави, замислени, но гледаха дръзко. Някои от тях бяха само по долни дрехи. В Кавала наши флотски части заемаха пристанището. Западно от града се виждаше заливът Орфано. Казват, бил кръстен на името на античния Орфей, свирил с лирата си и тук….. „ [6]
Битовите условия на летците не са много добри, налага се да живеят в бараки, които са расположени на самото летище. Но войниците приемат спартанските условия с усмивка и хумор.

 

Let_03_2.jpg
Летищните бараки на военно летище Кавала, октомври 1943 – май 1944 г.

 

Всички чуждестранни самолети, които се въвеждат в експлоатация в България получават нови имена. Така Š-328 получава името „Врана“, а Do-17 и Avia B.71 – съответно „Ураган“ и „Жерав“.
И двете бойни ята, които са прехвърлят към Беломорието, са въоръжени с такива самолети. Бойните ята получават имената си според вида на самолета в техния състав: бойното ято „Ураган“ е въоръжено с 9 двумоторни немски бомбардировача Do-17. В периода 1940-1943 г. България получава 24 такива самолета, освен това през 1941 г. получава и 11 трофейни югославски Do-17K, а бойното ято „Жерав“ е въоръжено с 6 произвеждани по лиценз в Чехословакия съветски самолета СБ под името Avia B.71. [7]

 

Цялата статия - тук.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...