Отиди на
Форум "Наука"

Квантов басейн.....


Recommended Posts

  • Потребител

Няма нужда от конкретика,но нали мастите не са пропорциононални на "тухличките".Какво е обеснението ? Има ли таково?

Казвам геометрия,ама не знам,просто препдоложение.Има разлика м/у пространствено разположение на тези тухлички в различни елементи.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 65
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Чакай, че обърках нещо.

Масите :..........................Разлика :

H - 1.00797 u

He - 4.0026 u.....................2.99463

Li - 6.941 u......................2.9384

Be - 9.01218 u....................2.07118

В предишния пост обърках че разликата м/у водорода и хелия е два пъти във масата,разликата е 4 пъти.Много е малка масата на водорода,спрямо масата на хелия,като се има впредвид че водорода е съставен от две(една) тухлички,а хелия от четири (две) тухлички,т.е строителния материал е двойно повече при хелия.

От там нататък мисля че разликата м/у масите на съседните елементи постепенно се смалява.Но това не е систематично,има и изключения.Но в общи линии е такава схемата.

Ако масата заминава за нуклонна връзка,би трябвало да има систематичност.Т.е имаме определен брой нуклони връзки ,следователно определено количество от масата ще изчезва.Обаче няма систематичност.

Според мен геометрия в случая играе голяма роля (което не се учита в химията особено :biggrin: ).

Според мен, донякъде "набарваш", че геометрията е важна. (В химията, отдавна са известни структурните формули на веществата и зависимостите, дължащи се на сруктурата им (геометрично разположение в пространство), но не всякога е възможно да се "вземат предвид"- и ... химията е от електронен слой - нагоре, извън този слой какво става и не може да ти обясни масовия дефект по "химически")

Промяната на масата при свързване, засега във физиката, се отдава на необходимост от енергия и на "връзка". И по закона на Айнщайн за еквивалентност между маса и енергия, тази "връзкова енергия" се тълкува като "масов дефект". Което не е далеч от истината и затова ядрената физика си има резултати и заслуги. Тълкуванията са малко ... различни, затова има и много хипотези, изследвания, реактори, колайдери и т.н. - скъпи експериментални установки.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ама в крайна сметка няма начин да се изчисли точно каква маса ще има някакъв нов елемент да речем. Т.е това определение "масов дефект" някак си ми звучи,като незнание за количество маса при хим.елемент.

Не искам да кажа че в науката трябва да се зане всичко за всичко,просто не съм наясно дали има формула която да предвиди масата на някой нов елемнт (изотоп на този хим.елемнт).

А при изотопите има ли някаква пропорционална зависимост?

В космология например (за слънчевата система) има много проблеми които се решават със хипотези за сблъсък м/у планети и астероиди ,или приливните сили на гравитацията. Това са все проблеми (дефекти) на науката за космологията които нямат друго обеснение,за сега.И се налага нагаждане на уж случилите/случващите се събития,за да се отговори на такъв род въпроси свързан с определени проблеми.Те нито могат да бъдат опровергани,нито подтвърдени.Освен ако не се намери друг механизъм който да даде отговор.

Но голям брой от такъв род обеснения (сблъсък с астероид),лично мен ме карат да съм скептично настроен към тези хипотези.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ама в крайна сметка няма начин да се изчисли точно каква маса ще има някакъв нов елемент да речем. Т.е това определение "масов дефект" някак си ми звучи,като незнание за количество маса при хим.елемент.

Не искам да кажа че в науката трябва да се зане всичко за всичко,просто не съм наясно дали има формула която да предвиди масата на някой нов елемнт (изотоп на този хим.елемнт).

Има виц: Професор, към студент на изпит по физика: "Колега, избройте всички неоткрити, досега, елементарни частици и кажете, защо още не са открити?".

И ... не е съвсем, кудош! :vertag:- нито въпросът, нито отговорът!

Има много писано по тоз въпрос, включая методите за регистриране на разни елементарни частици и предположенията за техните маси и др. свойства - експерименталната физика това прави - устройства, за да проверява теоретично предполагаемия резултат... Много трудна работа и ... наукоемка! :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да допълня, какво се получава от хипотезата - за маса и гравитация - може да е интересно:

Още при образуването на вещева, около образуванието се създават няколко слоя с различни характеристики (свойства). Най-вътрешното трептене (двете халкички от застъпващи се фотони) - керн (зърно) съм го кръстил - има за обвивен фотон (получава се от акция-реакция на околния физвакуум от втичащи и изтичащи подредби), който фотон структурира околното на керна пространство, подобно себе си - това е подреждане на стрелкичките, споменати в по-преден постинг.

Това подреждане, се "излъчва" като устойчива структура и се самоподдържа, без да си променя размера, заради това, че е отклик на две взаимно перпендикулярни пулсации (на керна)- фактически, движението му достига до "безкрайност" надалеч от частица. Все едно, от центъра на частица, се изтрелват фотончета със спин 2. Това са гравитони.

(Квантова "теория" за гравитацията - начална хипотеза) Тези гравитони са с размер приблизително големината на керна и фактически, за тях, веществото е СЪЩЕСТВЕНО ПРОЗРАЧНО. Минават навсякъде - нищо веществено и полево, създадено от веществено, не може да ги екранира. Бързината на излъчване на гравитони е равна на честотата на образуване на керна. Бързината на излъчване на гравитони е и пропорционална на МАСАТА на вещевата.

Значи: още с образуването на вещева се „ражда” и нейната физическа характеристика МАСА.

Строеж на вещева частица - освен керн, се образува и следващ слой - там където електричното и магнитното поле от "изместването" на геом център за всяка пулсация (като дипол) се срещат като кръстосани на 90 градуса полета. По "геометрия" тези места приличат на структурата на гравитон, но ... само "за малко" - при следващ цикъл на образуване на вещева - не са на същото място, а само в околност - затова и образуват слой около вещевата, на по-голяма дистанция от керна - мезо-слой- подходящ за място за свързване на мезослоя на друга подобна вещева, доколкото, характеристиките им ще са огледални и взаимнодопълващи се до "вещеви" вид на връзката. Слепват двата вещеви обекта и пулсират около мястото на връзката (и самото то, не е постоянно, а трепти; зависимо е като сила от „лепило” и от спина на двете частици – при паралелни спинове е една, при антипаралелни – друга и ... друга при спин в една посока или противопосочни)

Най-външният слой, след мезо-слоя е всъщност и "големината" на вещевия обект - място, където пък, излъченото общо трептеливо подреждане на цялата вътрешност, се среща с отклика на физвакуума, с втичащото подреждане, от обкръжението на вещевата, за погасяване на вътредвиженията и пак е характерно, че на места тези две полета са кръстосани пространствено на 90 градуса, но така - едното "гаси" другото и завихрят само - нещо като моментен "диск" формират. В следващ момент -при друга пулсация - на друга плоскост е диск и т.н.

Динамиката между вътре подреждания и падащите подреждания- отклици - пораждат цялстно въртене на вещевото, около собствен трептящ геом. център.

Това е опит за описание на динамиката на неутрално, незаредено вещево образувание - неутрон, например. Векторът (стрелката) от спина, се проектира върху вектора на механичния въртящ момент наполовина- като цяло се върти вещевата но само едната „халка” от керна е с актив за магнитен момент.

Най-вътрешния слой отговаря за гравитационното взаимодействие.

-всяка вещева излъчва гравитони равни по брой на честотата на образуване на керна. Когато в керна на друга вещева се погълне гравитон, то тя се "предвижва" към мястото на идване на тоя гравитон - логиката е: образува се лесно (не хаби енергия за образуване) на готова вече "подложка"- подреденост от физвакуума; при следваща пулсация - излъчва тоя гравитон - импулсите на поглъщане и излъчване не съвпадат в общиая случай. И това, че вещевата се образува с предимство към страната откъдето идват гравитони, всъщност, предтавлява гравитационното привличане – предвижване на двете частици една към друга, всяка, образувайки се предимство към посоката на поглъщане на гравитони.

- бързината на движение на ЦТ на вещевата зависи от това с каква бързина се образуват и останалите обвивки средна и външна, защото те също се затварят през центъра на керна и ако се забавят, то „кернът” им се съпротивлява на това място и забавя движението на геом.център на вещевата. „Вещевата се дърпа за косата назад!”

- следователно: Масата на вещевате е пропорционална на бързината на излъчване на гравитони от керна й, а също пропорционална и на бързината на затваряне на обвивните й трептения.

-най-често при електромагнитното взаимодействие е „забавено” образуването на външният слой на електрона (и на протона) и неговата маса (при електрона, щото е лек) е в голямата си част – от електромагнитен произхад (известна е електромагнитна маса - вж Файнман)

Средният (междинен слой) отговаря за ядрените взаимодействия.

Най-външният слой, отговаря за познатите ни електромагнитни взаимодействия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сложно ми се видя това обеснение.

Аз обаче не мисля че някога ще бъде открит гравитон.Мисля че гравитон просто не съществува.

Ти ги разделяш взаимодействия,в размишленията си.

Аз обаче се стремя да ги вкарам всичките в един коловоз.Но съм още много далеч от целта си.Както вече разбра,искам първо да се изясня с гравитацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сложно ми се видя това обеснение.

Аз обаче не мисля че някога ще бъде открит гравитон.Мисля че гравитон просто не съществува.

Ти ги разделяш взаимодействия,в размишленията си.

Аз обаче се стремя да ги вкарам всичките в един коловоз.Но съм още много далеч от целта си.Както вече разбра,искам първо да се изясня с гравитацията.

Е, няма как да бъде ... просто, иначе - досега да бяха го открили, хората.

Това, че мислиш, че няма гравитон, не означава, че не може да се мисли за възможността да ги има. Посочил съм, причини, поради които гравитоните са неоткриваеми за вещевите обекти, каквито сме и ние, отчасти. За наблюдател - те са недостижими като размер; за тяхното съществуване ще се "съди" само по индиректни методи, косвени методи ("Ако ги има с еди кви си свойства, то ... тия и тия следствия ще се наблюдават)- затова, ще си е извечна хипотеза за гравитоните (и за физическия вакуум) - важното е да се знае, че е така.

Затова е и работна хипотеза, щото дава "тия и тия следствия" - описал съм някои от тях.

Ако някой се интересува - по-нататък, бих написал още, които не противоречат на наблюденията.

Е, как пък разбра, че ги "разделям" взаимодействията? Все още - не са коментирани в цялост. Но, показвам, как и по какви свойства мога да ги разграничавам - това не е отделяне, защото стъпват (за обяснение) на един и същ механизъм, както за "направа" на вещеви и фотони, така и един и същ механизъм за взаимодействия - само гравивзаимодействието съм описал, донякъде, пък има още много!..

Другите особености- при интерес, разбира се.

Такава е темата: Квантов океан - направил съм предположенията си за него и ... поне досега - дава наблюдаемите неща.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, няма как да бъде ... просто, иначе - досега да бяха го открили, хората.

Това, че мислиш, че няма гравитон, не означава, че не може да се мисли за възможността да ги има. Посочил съм, причини, поради които гравитоните са неоткриваеми за вещевите обекти, каквито сме и ние, отчасти. За наблюдател - те са недостижими като размер; за тяхното съществуване ще се "съди" само по индиректни методи, косвени методи ("Ако ги има с еди кви си свойства, то ... тия и тия следствия ще се наблюдават)- затова, ще си е извечна хипотеза за гравитоните (и за физическия вакуум) - важното е да се знае, че е така.

Затова е и работна хипотеза, щото дава "тия и тия следствия" - описал съм някои от тях.

Ако някой се интересува - по-нататък, бих написал още, които не противоречат на наблюденията.

Е, как пък разбра, че ги "разделям" взаимодействията? Все още - не са коментирани в цялост. Но, показвам, как и по какви свойства мога да ги разграничавам - това не е отделяне, защото стъпват (за обяснение) на един и същ механизъм, както за "направа" на вещеви и фотони, така и един и същ механизъм за взаимодействия - само гравивзаимодействието съм описал, донякъде, пък има още много!..

Другите особености- при интерес, разбира се.

Такава е темата: Квантов океан - направил съм предположенията си за него и ... поне досега - дава наблюдаемите неща.

...

Не може да не бъде открит, гравитона, при положение че съществува.Ако е прозрачна за него материята,то това би означавало че той не взаимодейства,със нея и следователно не би бил носителят на гравитацията.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ПравИ разлика между "прозрачна" и "съществено прозрачна".

Съществено прозрачна означава, че само с някои части от вещевите ще взаимодейства - описал съм, че въздейства на "керн" - ценралното образуващо трептене на вещева.

Затова е и неоткриваемо от вещеви обект (модел за сравнимост - не можеш да направиш дисекция на жаба и да й разгледаш вътрешностите (отделностите, които я образуват), ако острието ти е голямо колкото Луната). Няма наличен инструментариум за поставяне на експеримент, за откриване.

...

пп Не бъркай понятието за материя с вещеви обект- не само веществото е материя.

Материя са и полевите обекти - фотони, например, гравитони и т.н...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ПравИ разлика между "прозрачна" и "съществено прозрачна".

Съществено прозрачна означава, че само с някои части от вещевите ще взаимодейства - описал съм, че въздейства на "керн" - ценралното образуващо трептене на вещева.

Затова е и неоткриваемо от вещеви обект (модел за сравнимост - не можеш да направиш дисекция на жаба и да й разгледаш вътрешностите (отделностите, които я образуват), ако острието ти е голямо колкото Луната). Няма наличен инструментариум за поставяне на експеримент, за откриване.

...

пп Не бъркай понятието за материя с вещеви обект- не само веществото е материя.

Материя са и полевите обекти - фотони, например, гравитони и т.н...

не може с каквито и там части на материята да взаимодейства гравитонът, и да не може при това да се констатира взаимодействие! значи според теб има взаимодействие, и същевременно няма резултат от това взаимодеиствие който да констатира наличието на такъв преносител, не забравяй че гравитацията не е нищо повече от упражнена сила върху телата, но упражняващ, няма ! или не е открит все още, и защо трябва да се смята,че гравитацията се поражда от масата,защото силата и е пропорционална на масата, ли ? ами и то при ускорение силата е пропорционална на масата, но това не значи че масата сама се ускорява,а че имаме външен фактор за това.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз смятам че гравитацията е взаимодействие на макроскопично ниво,и нейният преносител трябва да се търси на макроскопично ниво! може би тя представлява един макроскопичен фотон,да речем, или един макроскопичен пи мезон,Т.Е тя си е поле но макроскопично! в порядъците на междуатомни разстояния, ние няма да я намерим! за да се открие ще трябват детектори с космически размери! :lightbulb:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

не може с каквито и там части на материята да взаимодейства гравитонът, и да не може при това да се констатира взаимодействие! значи според теб има взаимодействие, и същевременно няма резултат от това взаимодеиствие който да констатира наличието на такъв преносител, не забравяй че гравитацията не е нищо повече от упражнена сила върху телата, но упражняващ, няма ! или не е открит все още, и защо трябва да се смята,че гравитацията се поражда от масата,защото силата и е пропорционална на масата, ли ? ами и то при ускорение силата е пропорционална на масата, но това не значи че масата сама се ускорява,а че имаме външен фактор за това.

Е, как да няма резултат от това взаимодействие - нали частиците се приближават една към друга, образувайки се. "Виждаме" само крайният резултат - с макроефекти, както се опитваш...

Това е привличаща сила - гравитационно взаимодействие. Чисто "полево" взаимодействие. В резултат - макроефект - телата се привличат едно към друго. "Падат" едно към друго - това е. Точно - силата е пропорционална на масата им даже и по-точно - на "тежката" маса - дължаща се на гравитоните.

Масата (на кво де е вещево) "сама" не се "ускорява" - трябват фотони от падащи към нея полета; да се поглъщат и излъчват от вещевите. Това "поглъщане-излъчване" влияе на МЯСТОТО на образуване на вещевите (нали се образуват непрестанно с огромна честота на образуване) - ако се приближават при взаимодействието - Привличаща сила; Ако се отдалечават - Отблъскваща сила. При това се променя и формата им и скоростта им (взаимната скорост), а при относителни скорости близки до светлинната - и електромагнитната маса (тая от реакцията на "косата") се увеличава- все по-къси вълни са нужни за промяна на скоростта (за ускоряване е нужна по-голяма енергия)), заради сплесването на формата по посока на скоростта. Лоренцово скъсяване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, как да няма резултат от това взаимодействие - нали частиците се приближават една към друга, образувайки се. "Виждаме" само крайният резултат - с макроефекти, както се опитваш...

Това е привличаща сила - гравитационно взаимодействие. Чисто "полево" взаимодействие. В резултат - макроефект - телата се привличат едно към друго. "Падат" едно към друго - това е. Точно - силата е пропорционална на масата им даже и по-точно - на "тежката" маса - дължаща се на гравитоните.

Масата (на кво де е вещево) "сама" не се "ускорява" - трябват фотони от падащи към нея полета; да се поглъщат и излъчват от вещевите. Това "поглъщане-излъчване" влияе на МЯСТОТО на образуване на вещевите (нали се образуват непрестанно с огромна честота на образуване) - ако се приближават при взаимодействието - Привличаща сила; Ако се отдалечават - Отблъскваща сила. При това се променя и формата им и скоростта им (взаимната скорост), а при относителни скорости близки до светлинната - и електромагнитната маса (тая от реакцията на "косата") се увеличава- все по-къси вълни са нужни за промяна на скоростта (за ускоряване е нужна по-голяма енергия)), заради сплесването на формата по посока на скоростта. Лоренцово скъсяване.

Фотонът не е преносителят на грави взаимодействието! нещо се заблуждаваш, той е представител на ел. магнитните взаимодействия.И също на електрослабите взаимодействия,както на ядренните е пи мезонът,прочети физика на елементарните частици и ще се увериш че е така. :117:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Фотонът не е преносителят на грави взаимодействието! нещо се заблуждаваш, той е представител на ел. магнитните взаимодействия.И също на електрослабите взаимодействия,както на ядренните е пи мезонът,прочети физика на елементарните частици и ще се увериш че е така. :117:

Не си чел внимателно: Никъде не твърдя, че "познатият ти фотон" от Кл.физика е преносител на гравивзаимодействия. Нарекъл съм ги "лабораторни" фотони, щото с тях работят на практика, в експерименти - ограничени до гама-фотони в дълбочина. Но това не означава, че по-късите, по-малките по размер - не са фотони; просто наименованието фотони използвам за всички образувания на ЕМП от физ.вакуум -нагоре, за да е ясно, че едно поле ги прави.

Само показвам, че всички видове взаимодействия си имат за носител "фотон от ЕМП" - за гравивзиамодействията е наречен гравитон; за електровзаимодействията е фотон (лабораторен); за ядрените сили - фотон за връзка (даже го описах подробно, по-горе и показах, че мезонът, като вещева частица е само един от възможните "изходи"), а за слабото взаимодействие - пак ... не бързай - на никого не е ясно как става - щото се взаимодейства с обвивни фотони и на падащата вещева частица и дали това ще доведе до разпад - въпрос на сечение на реакцията. Но пак: "фотон-фотонно" е взаимодействието, макар и с обвивни фотони от най-външна и мезонна обвивка на вещевите.

Тъй като се обменят едни и същи структури (фотони на ЕМП) макар и с различна големина, която пък определя (за разграничаване) вида на взаимодействията (наименованията им са получени исторически), общо съм възприел известното:

Всички взаимодействия протичат с обмен на фотони! Тоест с полева форма на материята. Фотони на едно поле - ЕМП. Затова считам, че е изградима Единната Теория на Полето...

Едно поле - прави възможно всичкото, което се наблюдава от наблюдател; но, това не означава, че Наблюдател може да "види" всичко що е взаимодействие; Не може да види "поглъщане на фотон", щото излъчване на инфо в същият този момент - няма! Не означава, че трябва да се отписва като процес. Не може да "види" от гама-квант - надолу, щото "му се завързват на възел" полетата и "вижда" частици - като мезоните, например и т.н.

Ненаблюдаемото е въпрос на хипотези - е, аз тази съм си избрал за работна, във възможността да се обясни целия Свят... Тя се справя, засега.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не си чел внимателно: Никъде не твърдя, че "познатият ти фотон" от Кл.физика е преносител на гравивзаимодействия. Нарекъл съм ги "лабораторни" фотони, щото с тях работят на практика, в експерименти - ограничени до гама-фотони в дълбочина. Но това не означава, че по-късите, по-малките по размер - не са фотони; просто наименованието фотони използвам за всички образувания на ЕМП от физ.вакуум -нагоре, за да е ясно, че едно поле ги прави.

Само показвам, че всички видове взаимодействия си имат за носител "фотон от ЕМП" - за гравивзиамодействията е наречен гравитон; за електровзаимодействията е фотон (лабораторен); за ядрените сили - фотон за връзка (даже го описах подробно, по-горе и показах, че мезонът, като вещева частица е само един от възможните "изходи"), а за слабото взаимодействие - пак ... не бързай - на никого не е ясно как става - щото се взаимодейства с обвивни фотони и на падащата вещева частица и дали това ще доведе до разпад - въпрос на сечение на реакцията. Но пак: "фотон-фотонно" е взаимодействието, макар и с обвивни фотони от най-външна и мезонна обвивка на вещевите.

Тъй като се обменят едни и същи структури (фотони на ЕМП) макар и с различна големина, която пък определя (за разграничаване) вида на взаимодействията (наименованията им са получени исторически), общо съм възприел известното:

Всички взаимодействия протичат с обмен на фотони! Тоест с полева форма на материята. Фотони на едно поле - ЕМП. Затова считам, че е изградима Единната Теория на Полето...

Едно поле - прави възможно всичкото, което се наблюдава от наблюдател; но, това не означава, че Наблюдател може да "види" всичко що е взаимодействие; Не може да види "поглъщане на фотон", щото излъчване на инфо в същият този момент - няма! Не означава, че трябва да се отписва като процес. Не може да "види" от гама-квант - надолу, щото "му се завързват на възел" полетата и "вижда" частици - като мезоните, например и т.н.

Ненаблюдаемото е въпрос на хипотези - е, аз тази съм си избрал за работна, във възможността да се обясни целия Свят... Тя се справя, засега.

Как да не може да се види поглъщане на фотон ? :Oo: Нали датчик отчита фотон т.е "вижда го"
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Как да не може да се види поглъщане на фотон ? :Oo: Нали датчик отчита фотон т.е "вижда го"

Виждаш следствието (отчет), промяната на вещевата, а не самия акт на поглъщане. Затова съм писал: в момента на поглъщане - няма информация - (нищо не се "вижда" докато не се излъчи импулс с вече ново-променено състояние на датчика.)

В сегашната интерпретация този "момент" на случване на събитието "поглъщане" се счита за мигновен... което не е много приемливо, но ... няма начин да се преодолее, обосновано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виждаш следствието (отчет), промяната на вещевата, а не самия акт на поглъщане. Затова съм писал: в момента на поглъщане - няма информация - (нищо не се "вижда" докато не се излъчи импулс с вече ново-променено състояние на датчика.)

В сегашната интерпретация този "момент" на случване на събитието "поглъщане" се счита за мигновен... което не е много приемливо, но ... няма начин да се преодолее, обосновано.

как да не се вижда самият акт,на поглъщането,нали тъкмо това се забелязва при фотоволтаичният ефект и той доказва корпускулярният модел на фотона. :vertag:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

как да не се вижда самият акт,на поглъщането,нали тъкмо това се забелязва при фотоволтаичният ефект и той доказва корпускулярният модел на фотона. :vertag:

Не бързай. Точно този ефект (фотоефект) доказва, че ИМА ПОГЛЪЩАНЕ, което е избирателно по честота на фотона.

А съдиш за него, че го има, по следствието (следствие е пак! промяната на състояние), че се е променило състоянието на поглъщателя-наблюдател (електрон, в случая, се избива). По "избиването" съдим, че ... нещо е станало.

(Или по промяна температура или друго, но все си е следствие, нещото, по което предполагаме поглъщане; поглъщането е ПРИЧИНА)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не бързай. Точно този ефект (фотоефект) доказва, че ИМА ПОГЛЪЩАНЕ, което е избирателно по честота на фотона.

А съдиш за него, че го има, по следствието (следствие е пак! промяната на състояние), че се е променило състоянието на поглъщателя-наблюдател (електрон, в случая, се избива). По "избиването" съдим, че ... нещо е станало.

(Или по промяна температура или друго, но все си е следствие, нещото, по което предполагаме поглъщане; поглъщането е ПРИЧИНА)

...

ами то всичко е следствие , нищо не се появява,отсамосебеси.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ами то всичко е следствие , нищо не се появява,отсамосебеси.

Така е - има си причина и следствие, обикновено се търси причината по известно следствие (или факт, някакъв) и това е лесното, когато е възможно наблюдение на явленията. (Виждаш, има "скрити от поглед" от наглед, предполагаеми причини и съответно - не е възможно еднозначно да се определят по "следствията от тях". Влизат в роля хипотезите)

Та, да дообясня, защо поглъщането на фотон не бива да се приема за мигновено.

Ако към неподвижни датчици за различни спектри от вълна падат много на брой смесени вълни (смес от много фотони, но "навързани" заради интерференцията), то: - скоростта на вълната е костанта спрямо тях, но тези датчици, които са за къси вълни, за много кратък интервал (а не мигновено) ще си променят състоянието. Датчиците за дълги вълни - за по-голям интервал време, ще променят състоянието си. Разликата е много малка, дори неизмеримо малка, бих я нарекъл, но:

Ако датчиците за "къси" са навързани много на брой, в голяма схема, в която промяната се предава като импулс по токовод (вълновод), то изходният сигнал ще изпревари по време значително сигналът, ако беше изпълнена схемата от датчици за "дълги". Забележима ще е разликата. А, началната причина (падащата вълна) е в почти едно и също време подадена. Ето възможност за реализиране на "закъснителна" по време - верига.

Това донякъде, обяснява, защо птиченцата (или мухите, насекомите - дребните) летят без да се блъскат в препядствия и успяват да избягат от нашите движения, с които искаме да ги хванем: фърчащите "работят" с къси вълни (Ултра виолет), ние сме с по-дългите (Видимия спектър); за тях - ние се движим, като на "забавен каданс".

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е - има си причина и следствие, обикновено се търси причината по известно следствие (или факт, някакъв) и това е лесното, когато е възможно наблюдение на явленията. (Виждаш, има "скрити от поглед" от наглед, предполагаеми причини и съответно - не е възможно еднозначно да се определят по "следствията от тях". Влизат в роля хипотезите)

Та, да дообясня, защо поглъщането на фотон не бива да се приема за мигновено.

Ако към неподвижни датчици за различни спектри от вълна падат много на брой смесени вълни (смес от много фотони, но "навързани" заради интерференцията), то: - скоростта на вълната е костанта спрямо тях, но тези датчици, които са за къси вълни, за много кратък интервал (а не мигновено) ще си променят състоянието. Датчиците за дълги вълни - за по-голям интервал време, ще променят състоянието си. Разликата е много малка, дори неизмеримо малка, бих я нарекъл, но:

Ако датчиците за "къси" са навързани много на брой, в голяма схема, в която промяната се предава като импулс по токовод (вълновод), то изходният сигнал ще изпревари по време значително сигналът, ако беше изпълнена схемата от датчици за "дълги". Забележима ще е разликата. А, началната причина (падащата вълна) е в почти едно и също време подадена. Ето възможност за реализиране на "закъснителна" по време - верига.

Това донякъде, обяснява, защо птиченцата (или мухите, насекомите - дребните) летят без да се блъскат в препядствия и успяват да избягат от нашите движения, с които искаме да ги хванем: фърчащите "работят" с къси вълни (Ултра виолет), ние сме с по-дългите (Видимия спектър); за тях - ние се движим, като на "забавен каданс".

...

Какво общо има бързината на улавяне на някъв сигнал с честотата , при всякаква честота сигналът на улавянето зависи само от скоростта на този сигнал.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Моето схващане за физическото поле на взаимодействие е че това,представлява форма на организация на не живата материя на макроскопично и микроскопично ниво.всяко действие има противодействие, по закона на Нютон а това означава че сяка материя която придава импулс и кинетична енергия на друга, се явява като съобщител на своето състояние , на тази другата, и другата ипада в състоянието на първата, понеже е съгласна с това състояние,Т.Е тя приема импулса. и излиза от едно инерциално състояние, като навлиза в друго инерциално състояние,което е подобаващо и за двете,С една дума материята се стреми към равновесие, от което следва че тя се самоорганизира.Именно това е полето ,самоорганизация на веществото, а не някаква си " специална " материя. :lightbulb:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

П.С разбира се съществуват някакви мигновенни безвремеви сигнали на съобщенията м/у веществото. Което е всъщност абсолютността на времето и пространството. :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е - има си причина и следствие, обикновено се търси причината по известно следствие (или факт, някакъв) и това е лесното, когато е възможно наблюдение на явленията. (Виждаш, има "скрити от поглед" от наглед, предполагаеми причини и съответно - не е възможно еднозначно да се определят по "следствията от тях". Влизат в роля хипотезите)

Та, да дообясня, защо поглъщането на фотон не бива да се приема за мигновено.

Ако към неподвижни датчици за различни спектри от вълна падат много на брой смесени вълни (смес от много фотони, но "навързани" заради интерференцията), то: - скоростта на вълната е костанта спрямо тях, но тези датчици, които са за къси вълни, за много кратък интервал (а не мигновено) ще си променят състоянието. Датчиците за дълги вълни - за по-голям интервал време, ще променят състоянието си. Разликата е много малка, дори неизмеримо малка, бих я нарекъл, но:

Ако датчиците за "къси" са навързани много на брой, в голяма схема, в която промяната се предава като импулс по токовод (вълновод), то изходният сигнал ще изпревари по време значително сигналът, ако беше изпълнена схемата от датчици за "дълги". Забележима ще е разликата. А, началната причина (падащата вълна) е в почти едно и също време подадена. Ето възможност за реализиране на "закъснителна" по време - верига.

Това донякъде, обяснява, защо птиченцата (или мухите, насекомите - дребните) летят без да се блъскат в препядствия и успяват да избягат от нашите движения, с които искаме да ги хванем: фърчащите "работят" с къси вълни (Ултра виолет), ние сме с по-дългите (Видимия спектър); за тях - ние се движим, като на "забавен каданс".

...

Какво общо има бързината на улавяне на някъв сигнал с честотата , при всякаква честота сигналът на улавянето зависи само от скоростта на този сигнал.

За сигнала: всички честоти, съдържащи се внего, се движат с една и съща скорост - скоростта на вълната в тази среда.

Времеинтервалът на поглъщане на дадена част от този сигнал (фотон от него), обаче, за различните честоти е различен. И, досега, тая разлика не се отчиташе - говори се за мигновеност и, че не е съществена тая разлика.

Показал съм по-горе, че е съществена.

Още, за припомняне - ако не е тая разлика в бързината, не би се "разлагала по честоти" светлината при попадане в оптично по-плътна среда, например стъкло. Ако направим различно дълги пътищата на различните честоти (както се прави в призма) - можем да видим това разлагане по спектър.

...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Вземам повод от постинг 1074 (темата на Петков за СТО е невярна) на Б.Богданов:

Наскоро попаднах на една книга за струнната теория. Петстотин страници - пълни с математика и заключения. Много тежко и объркано четиво. Но авторът беше съобразил, че в главата на читателя настъпва пълна каша в един момент и препоръчваше през няколко глави да спре, да се почине и ако трябва да се разнообрази с нещо друго и след това да продължи с физичката.

Мисля, че тази препоръка е валидна и останалите теми свързани с физиката, а не само за струнната теория.

До известна степен физиката е сравнително лесна наука. Има науки, които направо са необятни и много трудно разбираеми /за себе си говоря/. Една от тях е биологията. Тя е един малък ад за мен. И химията също..

Извинете за отклонението, но мисля че то е важно до някаква степен.

Поздрави Б.

Та, да допълня мое мнение.

Предполагам биологията ти е трудно разбираема, защото в нея не се вижда физиката на процесите, които водят до "живо". За химията има - физико-химия, която много добре пасва на гранично звено за връзка между двете науки. А, понеже, биофизиката звучи някак си отделно от физиката - връзката между биология и физика ... се губи.(Не е само "терминологичен" зорът в изучаване - същността липсва, според мен).

С хипотезата ми за непрестанното образуване на обектите от подредбата на СПХ на частиците на физвакуума, сравнително лесно се "открояват" и отделни свойства на вещевите обекти, например. (Припомням - по-горе в постинги са описани ... малко нещата около направата на вещевите обекти)

Всяка елементарна частица има поне един "керн" (най-вътрешно трептене с пулсации с характерен размер около 10^(-23)m) и обвивка - обвивен фотон за връзка - това е мястото около частицата, където "втичащи-изтичащи" образуващи смущения (пак подреждания), срещат кръстосано електрично и магнитно поле на 90 градуса - особен "слой" около основното образувание-частица, където могат да се "захванат" с мин.енергия други подобни образувания, защото подреждането съответства по подреденост на "захваната" частица.

При разпад на неутрон (блъска го друг неутрон с висока относителна скорост), най-външните им трептения взаимодействат, като едно, например, ляво завихрено се куплира с едно дясно от керна на връхлитащата частица, но се образува на сателитна орбита относно керна на първата - създава мезо-слой (междинен). Това "изкривява" подреденото около частицата и най-външното останало (дясното) трептене, вече е съобразено с вътре-подреждането и не изпълнява фигура "сфера" при образуване, а е с бобовидна (част от тороидална фигура) пространствена структура. (Изкривено пространство-време на частицата - по-устойчиво в общото "криво" пространство на Вселената.)

В следваща пулсация, тази бобовидна част се образува на друго място спрямо центъра на частицата, в следваща на трето ... и т.н. - имаме "накриво" пулсиращо образувание около собствен център. Съответно реакцията-отклик (алтернативен) в подреждането на СПХ на околното пространство, следва със закъснение централното трептене - Като че ли "биенето" на центъра на частицата при образуването си, се предава на цялото околно пространство. Това СВОЙСТВО е заряд на частица, а частицата е ПРОТОН.

Масата му зависи от честотата на излъчване на гравитони на керна, но тя е малко забавена, заради "съобразяване" със затваряне и на сателитно движещо се образувание. Тоест - протонът е по-лек от неутрона.(Съответства на известното)

Останалото ляво-външно трептене куплира с дясното от керна на връхлитащото трептене, образуват също "изкривен" керн, с едно малко и едно голямо(външно) трептене, като реакцията на околното пространство от "втичащо-изтичащи" подреждания, откликва със закъснение. Това е същото свойство ЗАРЯД, но частицата е ЕЛЕКТРОН. Излъчва "подреденост" но с обратно завихряне от това на протона (протонът е с дясно, а електронът - с ляво)

Поради големият си керн, електронът излъчва по-бавно гравитони от керна си (малка маса) и затова е лека частица.

Значи, общо -баланс: Едната частица престава да съществува, а другата не е в същият си вид, преобразува се в протон. Обвивният фотон - и на двете - в гама-фотони; образува се и електрон - лека частица, с обратна зарядова характеристика от тази на протона. "Заредихме" се с мезон - на сателитна орбита (мезо-слой) вътре в протона?!

И ... понеже - масите на продуктите вече са по-малки от сумата на образуващите ги - ИЗМИСЛИХА - неутрино (физиците). Вижда се, че неутриното не е частици, а начин на подреждане на СПХ на вакчастиците, наподобяващ "керн" на вещеви обект. Същото е и с т.нар. Масови бозони - няма ги, като самостоятелни частици- има временно (за много кратко време) съществуване на подредба в околността, докато трае преобразуването на частиците една в друга.

Споменавам как стават свойствата и на кои слоеве отговарят, защото това е важно при по-нататъшното обяснение на взаимодействията и самоорганизацията на материята, до достигане на свойството "живо".

Разбира се, при интерес ще продължа, че -- много дълго стана. :biggrin:

...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...