"Космическо сбогом: Най-дългата раздяла" изследва психическото здраве на астронавтите

[Р. Теодосиев]

Astronaut Cady Coleman has spent many months in the loneliness of space across three missions while her loved ones remained on Earth.

BILL INGALLS/NASA

Инженерите на НАСА трябва да измерват всичко. Без значение колко уравнения използват за изчисляване на времеви интервали за изстрелвания, оценка на излагането на космическа радиация или създаване на полетни траектории, има едно нещо, което те не могат да измерят и определят: психичното здраве на астронавтите.

За известно време НАСА успяваше да пренебрегне този въпрос. Ранните астронавти със сигурност са се сблъсквали с психически проблеми - притеснения от провал на мисията, страх от неизвестното. Но едва с появата на космическите станции астронавтите започнаха да прекарват месеци далеч от дома. През 1994 г., с напредващото строителство на Международната космическа станция, НАСА създава психологически отдел.

Астронавтите скоро ще предприемат още по-дълги пътувания в открития космос. Поддържането на връзки на дълги разстояния е достатъчно трудно на Земята. При тригодишно пътуване до Марс и обратно, справянето с безпрецедентната раздяла с дома може да бъде едно от най-големите предизвикателства за успешна мисия.

"Космическо сбогом: Най-дългата раздяла", документален филм на режисьора Идо Мизрахи, проследява пътя на психическата подготовка на астронавтите за подобно пътешествие без аналог и разглежда историята на психологическия отдел на НАСА. 

 

Филмът се фокусира основно върху астронавтите Кайла Барън - член на програмата на НАСА "Артемис", която има за цел да изпрати хора на Луната, а след това и на Марс, и Кейди Колман, прекарала над 100 дни на борда на космическата станция. Филмът не е само за пътуването на тези двама астронавти в космоса; той разказва и за семействата, които оставят зад себе си.

https://www.imdb.com/title/tt24082558/

[Exhemus]

Проблемът е нерешим 

Редактирано Март 9 от Exhemus