Отиди на
Форум "Наука"

Ева М. Томпсон " Трубадури імперії.


Recommended Posts

  • Потребител

Търсих на български издание но уви няма.....поне не намерих.

Но на унгарски има и сега я чета...

Интересното е, че разглежда въпросът на руският колониализъм-империализъм от гледна точка на руската интелигенция....Докато на запад в провала на тези режими има доста съучастие на критицизмът от страна на западната интелигенция, дотогава това в Русия-СССР-Русия, даже и в показец не се появява. Тоест те и до сега подпомагат морално грабителните, завоеватилните войни на Русия против своите съседи...

И тук става ясно, че руската експанзия няма да спре с Украйна/ако я победи/ ами ще продължи към запад, юг, север.....

 

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Четейки книгата Ева М. Томпсон цитирайки източно европейски писатели, лидери на просветата предимно Полски, Украински писатели цитира. От Румънски, Унгарски, Български, Сръбски и други малки народи нищо.

Сякаш те не са имали мнение за руския империализъм, колониализъм....Имали са.

Например.

"....

Фокусирането на консервативните славянофилски (и на военните) кръгове, а по-късно и на имперското правителство върху българите, почти автоматично води до диаметрално противоположни идеи сред опозицията - западниците и революционните демократи, които общо взето не проявяват интерес към родствениците от Балканите, а когато проявяват, той може да приеме формата на снизходително отношение (В. Белински). Това пък усложнява позицията на българските патриоти в Русия (и на руските възпитаници в Османската империя), част от които се чувстват близки или се стремят да се приближат до революционните демократи. Така Л. Каравелов, а и Хр. Ботев, съчетават по някакъв специфичен начин черти от двете противостоящи си руски идеологически линии - славянофилството и идеите на неговите опоненти, поне доскоро наричани „революционни демократи”. Може би и затова Русия присъства в публицистиката им, но много по-малко в литературните им творби. А когато присъства, както е в няколкото разказа на Каравелов с руски сюжети, този образ не е насочен към българските читатели и практически не достига до тях.

При цялата им преплетеност, няколко проблема трябва да бъдат разграничени. Реалните политически действия на книжовници и дейци от епохата, публицистичните изяви и литературните опити. При политическите действия, особено в началото, всред малобройните документирани прояви доста ясно доминират русофилските – кореспонденцията на епископ Софроний Врачански с руското правителство, желанието му българи да се включат на страната на Русия във войната й с Османската империя (1806-1812), а след евентуалната победа и готовността българите да станат част от Руската империя. Писмото на Софроний до Иван Замбин от 10 ян. 1808 г.), което трябва да го легитимира пред руските държавни институции, завършва със следната молба:

В лицето на всичките съотечественици наши купно, и на мене грешнаго да паднете пред свещените стъпки на всеавгустейшия монарх и да го молите да погледне от височината на престола си на толкова гибелното положение на споменатите християни, които се намират под тежкото бреме, и да ги удостои под Величественото си покровителство. Щото, като се присъединят под премудрото управление на всерусийския мод[монарх], заедно с русите да благославят небесния цар и земния цар. Ако бъде благоугодно на височайшата воля на монарха, да повели някому от министрите си да изпитат за това от своя страна подробно с преданост за всичко обяснете, за което Ви моля от лицето на всичкия наш народ и всичко Ви доверяваме. (Софроний 1992: 507)

Този смущаваща днес позиция не е повторена в литературни текстове. 2 „Възвание към българския народ” и „Послание до българския народ” са тиражирани и разпространени сред българите през 1810 г., но не са привличани в дебатите през следващите десетилетия.

През първата половина и средата на XIX в. два важни за българите въпроса, свързани с Русия, пораждат доста текстове, повечето публицистични, не малка част настроени срещу руските имперски амбиции. Първият е политиката на размяна на населения с Османската империя, при което българи са изселвани в Русия, а на тяхно място са заселвани татари и черкези – решението не е изключение за руските геополитически планове, разгърни в по-голям мащаб през ХХ в. То среща съпротива в лицето на водещи фигури в българския обществен живот като Неофит Бозвели 3 и особено на Георги Раковски.

preselenie rusia  1346675020

Раковски е най-безкомпромисният отрицател на панславянските амбиции, въплътени в “руската убийствена политика за българите”, както се изразява още в заглавието на анонимната брошура “Преселение в Русия...” (Букурещ, 1861) 4, на която той е инициатор и един от авторите. Раковски полемизира и с руското противопоставяне на българското желание за самостоятелна църковна йерархия. Статия в “Русскые ведомости” от 1859 г. става повод той да напише брошурата “Българский за независимо свещенство днес възбуден въпрос и нихната народна черква в Цариград” (Белград, 1860). Неведнъж той се насочва и към съзнателното премълчаване или омаловажаване на българското участие в покръстването на Русия. На този проблем е отделено внимание например в останалите в ръкопис “Писма о днешной Греции и о славянам в турска Европа” (Раковски 1984: 289). Темата е жива и в публицистиката и в мисленето на българите през целия ХХ и дори в началото на ХХI в.

Вторият въпрос, при който желанията на част от българското общество се разминават с имперската политика, е свързан с т.н. българо-гръцка църковна разпра и стремежът на българите да изградят своя независима църква. Русия категорично застава на страната на Вселенската патриаршия в Цариград. Теологическите аргументи, изложени от К. Леонтиев и др,. се оказват в синхрон с имперската политика и тази руска позиция води до рязкото противопоставяне на българското църковно-национално движение. (Вж. Генчев 2002: 60) Конкретната й реализация включва и насилствено отстраняване на водачите на българското църковно-национално движение Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, които са изпратени на заточение в резултат на намесата на руския посланик в Цариград Г. Титов, който е поддръжник на Патриаршията и враг на аспирациите на българите за национална йерархия. (Арнаудов 1930: 661, 666-671, 678-679; Арнаудов 1942: 28; Смоховска-Петрова 1964: 46, 133, 138, 141-142, 145-146, 153-154) Друга важна политическа акция е насочена срещу униатите и завършва с изпращането на Йосиф Соколски, главата на униатската църква в Русия; в тази акция, активно подпомагана от руската дипломация (граф Николай П. Игнатиев) участва П. Р. Славейков.

Подобни действия очевидно пораждат негативни или поне критични нагласи сред част от българите, но популярен и ясен негативен образ на Русия като че ли не се забелязва. По-късно, след създаването на българската държава, една от основните политически разделителни линии е между русофили и русофоби. Трябва да се отбележат две неща. Първо негативните настроения и по-късните русофобски политически пристрастия (например у З. Стоянов и Ст. Стамболов), от една страна, пораждат непропорционално малко литературни текстове. От друга страна, практически винаги, независимо от това коя партия е на власт, литературният канон е склонен да отхвърля подобни текстове и те си остават маргинални.

Особено е положението и при позитивно настроените към Русия автори и текстове. Те, разбира се, много по-лесно попадат в канона, но пък обвързаните с империята автори и убедените русофили също не създават прекалено много литературни текстове, посветени на Русия, а и отношението им към нея далеч не е еднозначно. Съществуват няколко ранни стихотворения (някои от тях по същество преводи), посветени на Русия: „Песен за Русия” (1733), свързана с Партений Павлович, „О ветре северний” (1847) от монаха Натанаил (Стоянович) и Захари Княжески....."

https://aretov.queenmab.eu/archives/revival/180-images-of-russia.html

Унгарски:

Романът на бъдещия век [1] е един от романите на Мор Йокай , който той започва да публикува през 1872 г. Романът, развиващ се между 1952 и 2000 г., е необичайно произведение на писателя по своя жанр и концепция; литературната история остава длъжник на неговата оценка и анализ и до днес, а дори комунистическата културна политика след 1945 г. изрично забранява произведението [2] – критичното му издание излиза за първи път през 1982 г. след дълго време. [3]

Парцел [ редактиране ]

260px-M%C3%B3r_J%C3%B3kai_-_The_21th_page_of_the_Novel_of_the_Next_Century_-_Google_Art_Project.jpg Страница 21 от ръкописа на романа на следващия век

Първа част: Вечната борба [ редактиране ]

Сюжетът на романа започва през 1952 г., когато симпатичният хабсбургски владетел II. Арпад седи. В средата на 20 век експанзивният враг, който замени царска Русия, държавата Нихил, влиза в конфликт с центрираната в Унгария монархия. Монархията е отслабена от финансови и вътрешнополитически проблеми, а съвместният министър на отбраната пренебрегва военнотехническото развитие. Докато силите на Европа избират неутралитет, анархистките руски сили обграждат и бомбардират австро-унгарската армия, разположена в Краков от балони , а други руски войски влизат във Виена, където контролират пресата и пропагандират поражението на унгарските войски с цел деморализирайки ги. Нахлуващата армия, водена от г-жа Саса, изглежда сдържана във Виена , но придобива златните резерви на монархията и след това, след като чува унгарската контраатака, се оттегля към Карпатите и се разпада там. Изобретателният Székely Dávid Tatrangi успя да победи великата сила на Изтока, използвайки новите си изобретения, самолета и ichor , но независимо от това, според следвоенния мирен договор, Tatrangi и хилядите му другари войници бяха принудени да се установят в Делтата на Дунав за десет години .

Част втора: Вечен мир [ редактиране ]

Във втората част на романа „Домът“ , установен в делтата на Дунав, значително трансформира световната политика: появата на самолета принуждава великите сили да се разоръжат една друга, а намирането и връщането на златните резерви на монархията носи дипломатическо признание. на държавата, основана от Татрангите. Лидерът на страната Нихил, г-жа Саса, подготвя нова атака, като за целта тя влиза в съюз с американския г-н Северус, финансист на предишните изобретения на Давид Татранги, и се връща към монархическата форма на управление, където тя става цар. Саша, тогава царица Александра, поставя ултиматум на лидерите на "Отон": приемете руската власт или емигрирайте в Унгария. Преди новото нашествие Татранги търси потомците на унгарците, останали на изток; с похода си във войната и разчитайки на индустриално-техническия фон на "Дом", във въздушен бой те успяха да победят врага, разполагайки двадесет хиляди самолета ( на летището ). Руските сухопътни войски и техните балкански съюзници успяват да бъдат принудени да капитулират чрез отклоняване на притоците на Дунав . След това ставаме свидетели на световния мир, консолидация и научен бум, последвали войната: срещу антиутопията от първата половина на романа се появява утопията на „Дом“ . (Заглавието на главата разкрива, че авторът е бил повлиян от „ Вечният мир“ на Кант .) Всичко това е и най-неравномерната и художествено противоречива част от творбата. [4]

Герои [ редактиране ]

" Има Бог! Но знайте, че не е само в чудесата на небето, но и в сърцата на хората. Не трепери! няма да те убия Унгарецът не е наемен убиец. Вие сте глава на велика държава: аз съм глава на бъдеща държава. "
- До г-жа Sasza Dárday.
  • Давид Татранги: романтично изобразеният герой в романа, изобретател с рационален светоглед, секели сомбатианец по произход. Той има дете от съпругата си Розали. През живота си той е бил възпрепятстван в много случаи: показателно е, че финансира първите си изобретения не от местни, а от американски източници и въпреки успехите му на бойното поле, австро-унгарското ръководство се споразумява с врага зад гърба му. В целия роман той също свидетелства за своите военни и организационни умения в общността. По време на сблъсъците той се опитва да избегне кръвната жертва както на своята, така и на вражеската армия.
  • Арпад Хабсбург: категорично проунгарски владетел. Сериозен проблем е, че личните му дела и любовният живот трябва да бъдат изместени на заден план пред обществените дела, а тъй като е конституционен монарх, трябва да се съобразява и с парламента, и с общественото мнение.
  • Dárday: битки в унгарската армия в първата половина на романа. Въпреки че обезоръжава и притиска Саса заедно с Татранги, той я пуска. В Othon той е съдиректор на Tatrangi и Severus и също така отговаря за военните въпроси.
  • Г-н Север: Йокай описа г-н Север като чернокож милионер и банкер, живеещ в Съединените щати, изпреварил времето си, който подкрепи финансово изобретенията на Татранги и отиде до делтата на Дунав с него. Г-н Север се влюбва в г-жа Саса във втората половина на романа, така че той отива с нея във втората си атака.
  • Г-жа Саса: водачът на руската революция, ниска, руса жена. Последният се разправя кърваво с доскорошните си съюзници, анархистката ложа, наречена "Дяволи", след което укрепва властта си и се провъзгласява за царица. Отрицателният герой на романа, Йокай, я характеризира като вавилонска проститутка.
  • Мазрур: един от отрицателните герои на произведението, първоначално сръбски търговец от Бачка. Той беше изгонен от Унгария заради управление на дъщерна фирма. По-късно той е посланик на държавата Nihil и по време на втората атака на г-жа Sasza, той атакува Южния регион с нападателната си група.
" Подвижните маси и астралните духове не ми служат; по-скоро знанието и логиката служат. "
- До крал Арпад Татранги.

Важни понятия в романа [ редактиране ]

Летище: машина, способна да лети, да маневрира във въздуха и да транспортира големи обекти. Работи с ток. В първата половина на романа той отхвърля както сухопътните сили, така и въздушната война, базирана на балони с горещ въздух зад него.

Ихор: авторът е заимствал термина от гръцката митология. [5] Ихор е рядък материал с вулканичен произход и дълго време се намираше само в Секелиланд . Географското му разположение дава възможност за политическо, военно и икономическо укрепване на Дома, тъй като Tatrangi избира ichor като строителен материал за своите самолети. Когато ichor е открит на остров Уналашка (който е част от Алеутските острови ), руснаците нарушават монопола на Tatrangi и създават въздушен флот. [6]

Sabina: акционерно дружество, основано през 1947 г. Фирмата се занимава с женитба на унгарки в чужбина, т.е. това е скрита форма на трафик на деца. Забраната на дейността на компанията, която транспортира унгарски момичета, обучени в Пеща, в Русия от беден произход ще бъде причината за войната на руската атака . По време на речта си като представител на Йокай той също се занимава с феномена на трафика на момичета във вестникарски статии и когато пише този елемент от романа, той нарисува отблъскващ феномен от своето време. [7]

Светът на романа [ редактиране ]

260px-Maurus_Jokai_Litho.jpg Mór Jókai, авторът на романа
" Ситуацията е ясна, готвим се срещу Русия. Срещу вечно натрапващия се ужас, който с голямата си кожена шапка, рошава брада и буцата козя брадичка присъства във всичките ни трудни сънища. И сега дори фригийската шапка излиза от средата на кожената шапка. Това, за което Херцен и Бакунин само мечтаеха през миналия век, какво "Szta Djelat?" авторът му го описва като роман, той вече е реализиран и XX. Русия през 20-ти век вече не е толкова ужасяваща за Европа, колкото беше през миналия век - а по-ужасяваща. Още през XIX Спешната алтернатива на Наполеон от 19-ти век беше следната: Европа или ще стане република , или казаци след 50 години; сега въпросът е комбиниран: "и като казаци, и като република". ... Една трета от европейската преса се занимава с прослава на Руската република. В допълнение, цяла лига от честни, добросъвестни социалисти-доктринери се труди в своята пропаганда безплатно, на собствения си хляб и масло. Те не очакват подчинение, освобождение от пустите земи на Волга. ... Перото на Беренк рисува условията в Русия с умишлено преувеличение, а фенът рисува условията в Русия с райски цветове според въображението си. И вътрешността му е запечатана повече от всякога, за да се предотврати любопитни очи да гледат вътре. "
„Руският ужас“.

Политическата ситуация, очертана в романа на следващия век, произтича от прочитите на Мор Йокай и реалните властови отношения от 19 век. Достатъчно е да погледнем пруско -френската война , бюрокрацията и военното ръководство на Австро-. Унгарската монархия , проблемите на публичното право, разделящи Унгария, руската вътрешна политика и да мислим за външната политика или възхода на Съединените щати като икономическа суперсила след Гражданската война. Въпреки че сюжетът на романа обхваща по-голямата част от Земята, можем да подчертаем ясни кръстовища и политически формации, които играят основна роля в романа:

Кралство Унгария/ унгарската част от монархията: Според визията на Йокай за бъдещето, центърът на тежестта на дуалистичната монархия се измества в полза на Унгария през 50-те години на миналия век - престижът на последната се увеличава от факта, че общият владетел, Арпад Хабсбург, смята Буда за свое седалище, а не Австрия, която разчита на Унгария. Кралство Унгария е важно и поради други фактори: с напредването на секуларизацията в по-голямата част от Европа папата беше принуден да се премести в Унгария (включително Братислава). Едно от най-важните изисквания на епохата на дуализма е изпълнено: Кралство Унгария може да мобилизира 600 000 души вътрешна гвардия в случай на война. Въпросът за националността все още съществува в средата на 20-ти век и дава на враговете на Унгария голяма повърхност за атака.

" В църквите на Отон божествената чест не е в церемонията, а в издигането на морала и разпространението на знания. ... Популярните природонаучни лекции, които въвеждат обикновените хора в чудесата на творческата вселена, правят невъзможно поддържането на православните предания в сила и принуждават свещеника да носи светилника на знанието в ръката си, ако иска напредват пред хората. "
„Утопията на дома“.

Kincső: Женското име Kincső [8] е създадено от Mór Jókai в неговия роман „Романът на века“ , въпреки че се появява там като име на място, това е унгарската форма на въображаемата родина , китайската версия на която е Kin -Tseu според Jókai. Източникът на това име е Qingzhou ( транслитерация на пинин : Jīngzhōu; унгарска популярна транслитерация: Qingcsou; китайски: 荆州) древно китайско име на провинция. [9] (Местното име става женско име през 20-ти век. [10] ) В произведението унгарците, мигрирали от Magna Hungaria в района на Памир, живеещи изолирано, но с високо морално чувство, играят основна роля в побеждавайки руснаците. След победата унгарците Kincső са преселени в Бесарабия .

Земята на Нихил: В Русия анархисткият режим, който последва революцията, продължава същата експанзионистична политика за изграждане на империя като своя предшественик. От една страна, новата държава е хвърлена в сянка от нейната автократична система, разправата с враговете (това включва бившите главни офицери и поляците), а от друга страна, привличането на нейните лидери към властта. Такъв е, между другото, фактът, че г-жа Саса, след като скъса с революцията, по-късно се провъзгласява за царица Александра, докато нейното управление се състои в отричане на всички морални норми. [11]

Състоянието на дома: Според идеите на Давид Татранги в делтата на Дунав ще бъде създадена държава с население от един милион. Новата страна е преди всичко икономическа асоциация, заселниците също трябва да бъдат акционери. Важно е да се отбележи, че Родната държава се основава на свободна асоциация, в рязък контраст с тираничната държава Nihil. [12]

Големите световни сили: Англия, Франция и Германия продължават да играят важна роля в Европа от втората половина на 20 век: те се явяват отчасти като традиционни велики сили, отчасти като кредитори на Русия. САЩ са единствените, които поддържат дипломатически отношения с държавата Нихил, по-късно двете сили влизат в съюз помежду си.

Жанрова класификация [ редактиране ]

" Европа се приближаваше до състоянието, известно като "Universal-Staat". Споровете между страните се уреждаха от международен мирен съд и неговите принцове се подчиняваха като всеки друг смъртен човек на собствения си съдия, тъй като им липсваше „ultima ratio regum“: мозъчният фитил! Другият ефект е, че със спирането на военните приготовления само от бюджетите на европейските държави бяха изтрити годишни разходи от два милиарда, които включват годишното им въоръжение. "
 

Романът на Йокай [13] се счита от мнозина за ранна научна фантастика [14] , утопична творба или, по-скоро, прото-стимпънк произведение. Работата отдава голямо значение на научно-техническия прогрес, все по-механизираните войни и индустриализацията на противоборстващите страни. Романът може да се сравнява с творбите на Жул Верн , но някои идеи се появяват и в нефантастичните романи на Йокай, така че той подчерта важността на индустриализацията в своя роман Черни диаманти . В същото време, в допълнение към техническите промени, романът на следващия век поставя голям акцент върху социалните и политически трансформации, укрепването на предприемаческо-буржоазната класа и ролята на пресата и общественото мнение.

250px-J%C3%B3kai_M%C3%B3r_A_j%C3%B6v%C5%91_sz%C3%A1zad_reg%C3%A9nye_1884_Gottermayer-k%C3%B6t%C3%A9s.jpg Корицата на изданието от 1884 г. на романа , публикувано от Фердинанд Пфайфер , подвързано от Готермайер

Произведението може да се разбира и като тезисен роман: въз основа на романа и неговите политически възгледи, Mór Jókai е смятан за поддръжник на компромиса от 1867 г. , това се посочва от включването на Арпад Хабсбург от една страна, а от друга ръка от либералния национализъм, лоялността към католическата династия и езическото наследство от унгарското завоевание поразително подравняване в гл. Името на врага на монархията също говори за мнението на писателя: поради поражението на Полското въстание от 1830 г., удавянето на унгарската борба за свобода и Източния въпрос , унгарският политически елит придружава с тревога панславизма и руските амбиции. През 1895 г. писателят изнася реч срещу шовинизма и подстрекаването към война на Брюкселския конгрес на Междупарламентарния съюз , така че заглавието на втората част на романа (Вечен мир) ясно прокарва политическите идеи на автора. Йокай също рано и чувствително отразява разпространението на анархизма и социалистическите идеи. Според някои предположения, представяйки Давид Татранги и Мозес, писателят е вплел в произведението своите филосемитски, проеврейски идеи за еманципация.

Оценка [ редактиране ]

Романът на бъдещия век не е едно от най-успешните произведения на Йокай в художествено отношение, но е интересен и ценен документ за това как през 70-те години на XIX век видният унгарски писател от онова време си е представял идващия век. Въпреки преувеличенията, ограниченията и илюзиите, творбата отразява вярно страховете и надеждите на една трудна епоха. Представите на автора за обществото на бъдещето често са наивни и измислени, но дори и прогнозираните събития да не са реалистични, безграничната хуманност и вярата на автора в световния мир, който предстои да бъде създаден, са достойни за уважение. Стремежът към мирно създаване, непрекъснато развитие, основано на науката, и още по-съвършено познание за Вселената са все още постижими цели днес.

"

Ние, децата на този „бъдещ век“, не коронясваме Арпад Хабсбург. Вместо индивидуалистичната работилница на Dávid Tatrangi, мрежа от изследователски институти и фабрики произвежда технически творения, предназначени да освободят човека. Все пак това произведение представлява еталон за писателите на днешните научно-фантастични романи, който, изглежда, не е толкова лесно да бъде изпълнен.

 

https://hu.wikipedia.org/wiki/A_jövő_század_regénye# Гогъл превод.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...