Същност на средновековната империя

[mnogoznaiko]

Империя и кралства. Същност на средновековната империя: съ-съществуване на политически организми по публично и по патриархално право.

 

След окончателното разпадане на Римската империя на Източна и Западна през 476 г. на територията на западната империя се обособяват множество кралства, повечето от които принадлежащи на варварски народи. Основна характеристика на тези кралства е тяхната нестабилност и децентрализираност, тъй като властта им е приемана като бащиния и всеки владетел на практика е разделял територията си между всичките си синове. Манталитетът и начинът на живот във всички отделни кралства на практика са едни и същи, но те изключително рядко се обединяват в някакво единно териториално цяло.

В кралствата пък е разпространена т. нар. феодална система, т.е. разделение на територията на феоди, които се дават на отделни кастелани в замяна за военна служба. Тези феоди или кастеланства на практика започват да се самозадоволяват и самоуправляват. Всеки феод разполага със свои прилежащи селяни, които се задължават да управляват земята и да дават по-голямата част от реколтата на своя сеньор, както и да плащат данък на църквата. Сеньорът пък се задължава да защитава своите селяни. В центъра на всеки феод е разположен замъкът – домът не сеньора – и на практика целият обществен живот се съсредоточава около него (по-късно замъците прерастват в градове). Така, политическата карта на Средновековна Европа е разделена на стотици малки кастеланства. Така тя изглежда през целия период на т.нар. Тъмни векове (476 – 800 г.).

Първото наистина сериозно обединение на средновековните кралства се случва през 800 г. и е извършено от Карл Велики, който основава т. нар. Свещена римска империя, смятана за наследник на Античната римската империя. Тя се разполагала на териториите на днешна Франция, Германия и Северна Италия. Преди  Карл Велики на Запад тази империя представлява една практически неуправлявана централно съвкупност от владения на аристократи. Техен държавен глава е императорът от Константинопол. Властта на Карл Велики е призната и от папа Лъв III – главно условие за един крал да бъде признат за император. Именно империята на Карл Велики е и първата единна, централизирана християнска държава на територията на Западната римска империя. Освен с титлата „Крал на франките”, Карл започва да се титулова и с „Император на римляните”. За столица на Империята на Карл Велики е обявено градчето Аахен.

В основата на средновековното разбиране за империя стои концепцията за обединението на целия християнски свят под едноличната власт на императора, чиято основна отговорност е защита на църквата. В условията на феодализма това разбиране не предполага централизация и на бюрократичната система. Средновековната европейска империя представлява едно децентрализирано държавно образувание, чието единство се поддържа главно от сакралността на императорската власт, която се легитимира само и единствено от папата. Без да е признат от него, даден владетел е прото крал, но в никакъв случай не и император.

След смъртта на Карл обаче създадената от него империя претърпява упадък. Типично в традицията на франкската държавност, тя е поделена между тримата му синове. Постепенно властта на Каролингите отслабва, а държавата им се децентрализира. Тя отново е разпокъсана съвкупност от самоуправляващи се кралства. Свещената римска империя е възстановена едва през X век, но този път не от франките, а от германската династия на Саксонците и по-точно, от нейния представител Отон Велики.

По своята същност Свещената римска империя е бицентрична. Нейният държавен център е в Германия, а църковният – в Италия. Тази бицентричност постепенно започва да бъде възприемана като проблем. Новоевропейската история може да бъде разглеждана именно през призмата на разделението на Свещената римска империя на проримска и германоцентрична част. Наследник на проримско настроената половина е Австро-Унгария, която изкарва на преден план християнската си същност, докато наследник на германоцентричната половина е днешна Германия.