Отиди на
Форум "Наука"

Метод на стандартната добавка


bambola

Recommended Posts

  • Потребител

Метод на стандартната добавка

При повечето методи сигналът на анализираното вещество се влияе от присъствието на други вещества в разтвора (пробата) и тогава се говори за матрично пречене. То се наблюдава в атомно-абсорбционния и в атомно-емисионния анализ. Обикновено тези пречещи вещества са в по-големи количества от аналита и изход от проблема е приготвяне на стандартни разтвори със състав близък до този на определяния разтвор. Често това е невъзможно - не се знае пълния качествен и количествен състав на пробата (образеца), няма в наличие никое от съставните вещества или те са сложни природни обекти. Тогава идеалният изходен разтвор за приготвяне на стандартите е самият анализиран разтвор - той се разделя на няколко части и от тях се изготвят калибрационни стандарти. Те включват следните разтвори: "нулев", в който не е прибавено допълнително количество аналит и няколко ненулеви с добавени различни количества аналит. По тези надбавки може да се определи как нараства сигналът за единица концентрация прибавен аналит, т.е. да се определи чувствителността и тогава сигналът на анализираната проба, разделен на нея, дава концентрацията на аналита. Това е т.н. метод на стандартната добавка.

Матричното пречене може да е адитивно, т.е. другите вещества (т.н. матрица) дават сигнали, които се сумират към този на аналита или мултипликативно - тяхното присъствие влияе на величината на сигнала, но не дава събираемо. От изложената по-горе схема на разсъждения става ясно, че може да се "отдели" само мултипликативното пречене, защото добавките на анализирания компонент дават как се изменя сигналът при промяна на анализирания компонент в присъствие на матрица, но тези добавки не могат да разкрият как се променя сигналът от наличието само на матрицата.

Нека между концентрацията на аналита С и сигнала А е налице линейна зависимост с нулев свободен член (отрез) - b0 = 0. Това не е проблем на практика да се направи, достатъчно е да се нулира сигналът на празна проба (вода). Тогава зависимостта между сигнала на пробата с аналит Ах и неизвестната концентрация на аналита Сх е следната:

Ах = b1*Cх = b1*nx/Vx,

където b1 е чувствителността, nx са моловете аналит, а Vx е обемът на разтвора. При добавяне на определено количество аналит nk, разтворено в обем Vk, съответният сигнал е свързан с моловете аналит по уравнението

Аk = b1*(nx + nk)/(Vx + Vk),

където nx и Vx са неизвестното количество аналит и първоначалният обем (той е известен). Това уравнение може да се запише по следния начин:

АkІ = b1*(nx + nk) = b1*nk + b1*nx,

където величината АkІ, АkІ = Аk*(Vx + Vk), е сигналът на аналита, коригиран по обема. По данните АkІ, nk може да се построи калибровъчна права. Ако кривата се екстраполира за АІ = 0, ще се получи b1*nx = - b1*nk, т.е. количеството вещество в пробата е равно на отреза по абсцисата на калибрационната крива.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...