Ескалация на напрежението между Индия и Пакистан

[Р. Теодосиев]

Индия понижи нивото на отношенията си с Пакистан, след като въоръжени лица убиха 26 души в курорт в контролирания от Индия Кашмир. Индия, която отдавна обвинява Пакистан, че подпомага бойците, затвори граничен пункт, отмени програмата за безвизово пътуване и преустанови действието на договора за споделяне на водите.

Индийското правителство прекрати всички активни визи на пакистански граждани и препоръча индийски граждани да не пътуват до съседен Пакистан. Пакистан от своя страна нареди затваряне на въздушното пространство за индийски самолети и авиолинии, собственост на индийски компании. Пакистан също така спира изцяло търговския обмен с Ню Делхи, включително през трети страни. Пакистан заяви също, че всяко спиране на достъпа до общи водни източници от страна на Индия, както заплаши Ню Делхи, ще се счита за обявяване на война.

Връзките между двете страни, които претендират за Кашмир и са водили няколко войни през предходните десетилетия, бяха нестабилни още преди нападението. Индия оправдаваше засилването на фактическия контрол над Кашмир с това, че държи под контрол бойците. В действителност мерките на Ню Делхи и националистическото правителство на Нарендра Моди - сред които вечерен час, спиране на достъпа до интернет и конфискация на имущество - доведоха да ръст на напрежението и засилване на сепаратизма.

Източник: https://t.me/drmjournal/12241

[Р. Теодосиев]

В безпрецедентен ход Индия е блокирала потока на река Инд към Пакистан чрез затваряне на всички четири шлюза, контролиращи притока на вода през язовири и канали. Това драстично действие представлява първи случай на такава блокада след подписването на Договора за водите на Инд от 1960 г.

Пакистан е предупредила, че спиране на водата от Индия към Пакистан ще бъде разглеждано като акт на война. В отговор на ситуацията пакистанските власти са  отменили всички отпуски в армията и привеждане на военновъздушните сили в пълна бойна готовност.

Дипломатическите отношения между двете ядрени сили продължават да се влошават, като допълнително напрежение създава и взаимното затваряне на въздушното пространство за авиокомпаниите на съседната държава.

[Р. Теодосиев]

Пакистански военни откриха огън по демаркационната линия с Индия

Бойните самолети на индийските военновъздушни сили са вдигнати по тревога, а самолетите за ранно предупреждение и контрол са във въздуха и извършват разузнаване.

Посолството на САЩ в Индия посъветва своите граждани да се въздържат от посещение в Кашмир.

[Р. Теодосиев]

Напрежението в Южна Азия продължава да ескалира. Индийски и пакистански войници размениха огън по границата в оспорвания между двете страни район на Кашмир.

Местни медии съобщават, че пакистански войници първи са стреляли по индийска позиция, а индийските войски са отговорили. 

Пакистан отхвърля индийските твърдения, че има роля в атаката върху туристи в администрираната от Индия част на Кашмир, при която загинаха 26 души. Това не попречи на Индия да предприеме редица наказателни мерки срещу Пакистан, като понижи нивото на дипломатическите отношения, отмени освобождаването на пакистански граждани от регионални визи и временно преустанови действието на споразумение за споделяне на вода. Исламабад отвърна със същото, като спря всички трансгранични транзитни превози и търговия с Индия и временно преустанови действието на мирното споразумение, с което беше установена линията на контрол в Кашмир.

https://t.me/drmjournal/12249

[Warlord]

Индия удари Пакистан. В отговор Исламабад затвори въздушното си пространство, обобщи Ройтерс.

В официална позиция до ООН Пакистан заяви, че си запазва правото да отговори на непровокираните индийски удари, уточни АП.

Нанесени са сериозни щети по медицинска клиника и най-малко четири джамии, една от които е използвана за щаб на джихадистката въоръжена групировка Лашкар-е-Тайба (LeT) до 2013 г., когато забранена от Пакистан забранява групата и поема контрола над семинариите, училищата и диспансерите, управлявани от благотворителна организация, свързана с основателя на LeT Хафиз Саид.

В Бахавалпур друга ракета е ударила джамия в съседство с духовна семинария, служила като централен офис на групировката Джайш-е-Мохамед, забранена през 2002 г. В града са убити 13 души, след които жена и дете.

Най-малко две деца са сред жертвите в Пакистан, уточни пакистанската армия. Ранени са най-малко 38 души. 

Най-малко трима души са убити при ответен огън от Пакистан срещу цели в контролираната от Индия част на Кашмир, обобщи АФП. По данни на АП властите там са затворили всички училища, колежи и др. образователни институции в поне седем гранични зони в региона.

В Исламабад беше свикан националният Съвет за сигурност.

Индийски служител казва, че премирът Нарендра Моди е наблюдавал операцията срещу Пакистан през нощта.

Правителствен служител казва, че е имало девет цели в контролираната от Пакистан част на спорния регион Кашмир, които са били поразени "успешно". Служителят говори при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да разкрива подробности.

Делхи разкри, че е използвал и дронове при ударите.  

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф заяви, че силите на страната са свалили пет индийски самолета и са взели в плен неуточнен брой индийски войници.

"Ако тези враждебни действия бъдат прекратени... Определено ще разговаряме с Индия. Не искаме тази ситуация да ескалира", заяви Асиф в ефира на телевизия Bloomberg.

"Но ако има враждебни действия, инициирани от индийска страна, трябва да отговорим", добави той. Пакистанският министър на информацията Атаулла Тарар заяви по-рано, че Пакистан е свалил два индийски самолета, но не спомена за взети пленници.

По-рано говорителят на пакистанските въоръжени сили Ахмед Шариф Чаудри съобщи, че осем души са загинали, 25 са ранени, а двама остават в неизвестност, след като Индия е нанесла удари по девет пакистански обекта.

Индийската армия настоя, че "справедливостта е възтържествувала" чрез наскоро стартиралата операция "Синдур", в рамките на която бяха нанесени удари по различни цели в Пакистан.

В друг туит военните твърдят, че атаките им са били извършени, след като Пакистан е нарушил споразумението за прекратяване на огъня, т.нар. споразумение от Карачи, което установява линията на прекратяване на огъня в Кашмир, като преди това е нанесъл удари по индийското село Бхимбер Гали, разположено в спорната зона.

Армията подчерта, че "реагира адекватно". Освен това Индия подчерта, че удря само цели, свързани с тероризма.

Ударите са били прецизни и са били по терористични бази. Пакистански военни обекти не са били на прицел. Поразени са били девет мишени в рамките на операцията. Те са се намирали в пакистанската част на Кашмир и в източната пакистанска провинция Пенджаб.

Индийските изтребители не са навлизали в пакистанското въздушно пространство, подчертават от Делхи. Три ракети са били изстреляни по различни места в Пакистан.

Според пакистанския министър на отбраната всички обекти, ударени от Индия, са цивилни, а не са "лагери на терористи", както твърди индийската страна. 

https://news.bg/int-politics/indiya-udari-pakistan.html?fbclid=IwY2xjawKH4aRleHRuA2FlbQIxMQBicmlkETBLTVNueEhsNTczWGQ4YXF3AR63QYJaNhRu12jZkd-775L7pAqj0mwTn72fFcSD8tNGIAOh0-TAhjKyGXFDag_aem_DPF1j3E_3lDB7UpY7KhEKg

[Skubi]

Ами то така почна, че противникът отговори....

Чакам 

Китай- Тайван,

Подготвя се

Бразилия-Венецуела.

 

[Warlord]

Засега тонът на лидерите им е сравнително умерен, може и да утихне постепеннто.

[Р. Теодосиев]

Кабинетът на министър-председателя на Пакистан Шехбаз Шариф заяви, че въоръжените сили на страната са упълномощени да предприемат действия след ударите на Индия.

Индия атакува Пакистан и пакистански Кашмир късно вечерта. Пакистан твърди, че е свалил пет индийски самолета по време на нападението. Представители на индийското министерство на отбраната не коментират.

Индия твърди, че е поразила девет цели, които описва като "терористична инфраструктура", а Исламабад отрича тази информация и заяви, че целта са били шест пакистански обекта и че нито един от тях не е бил лагер на бойци. Най-малко 26 цивилни са загинали, а 46 са били ранени, съобщи пакистански военен говорител.

Индийската полиция и медици съобщиха, че най-малко седем цивилни са били убити, а други 30 са били ранени при ответната пакистанска стрелба и обстрел през нощта.

https://t.me/drmjournal/12360

-------

Видеото на Кац от днес по въпроса:

 

[Skubi]

Незнам колко е самоходен този конфликт, но ,че руско-украинската война им е за пример за решаване на териториални проблеми чрез сила, сигурно много подпомага в избухването му.

НО

Ако някоя друга сила мъти помията, много помага за това, че Индия която открито или не, подпомага путлер в агресията му, сега да е принудена временно да концентрира на конфликта с Пакистан...

Интересни са Китайците, които до дадено степен също играят в тази част на Азия....

За Тръмпанзето да не говорим....Той първо трябва да намери Кашмир на картата.

Засега само дрехите си е намерил в шкафа които са произведени от кашмирска вълна. 

Сега ако избухне един Китай-Тайван конфликт, и другият спонзор на путлер ще го остави...

СМСМ 

[Skubi]

Преди 2 часа, Skubi said:

Незнам колко е самоходен този конфликт, но ,че руско-украинската война им е за пример за решаване на териториални проблеми чрез сила, сигурно много подпомага в избухването му.

НО

Ако някоя друга сила мъти помията, много помага за това, че Индия която открито или не, подпомага путлер в агресията му, сега да е принудена временно да концентрира на конфликта с Пакистан...

Интересни са Китайците, които до дадено степен също играят в тази част на Азия....

За Тръмпанзето да не говорим....Той първо трябва да намери Кашмир на картата.

Засега само дрехите си е намерил в шкафа които са произведени от кашмирска вълна. 

Сега ако избухне един Китай-Тайван конфликт, и другият спонзор на путлер ще го остави...

СМСМ 

ПС:

Сега слушам в новините, че Пакистан продал артилерийските си резерви на Украйна и затова разролага само с боеприпаси за 96 часа при интензинво обстрелване....Хууууу, че неприятно.

Редактирано Май 8 от Skubi

[resavsky]

Индийските ВВС са тотална щета от началото на конфликта.Пакистанците поне засега им разказват играта.Изненадващо но е факт.

[resavsky]

Подписаха споразумение за прекратавне на огъня и май всичко приключи.Индийците ще трябва да правят горчиви изводи.

[Warlord]

Очаквах че ще утихне бързо, тези явно са доста по-цивилозовани от рашистите. Иначе аз не съм особено изненадан, че индийските ВВС се поизложиха. От там често пристигат новини за разбили се военни самолети при инциденти в мирно време.

[Р. Теодосиев]

Да, очевидно след намеса на САЩ, много бързо са се разбрали.

А някой може ли да каже от къде и защо Индия и Пакистан имат ядрено оръжие?

[Warlord]

Преди 30 минути, Р. Теодосиев said:

Да, очевидно след намеса на САЩ, много бързо са се разбрали.

А някой може ли да каже от къде и защо Индия и Пакистан имат ядрено оръжие?

Индийците първоначално получават трансфер на технологии за развиване на мирна ядрена енергетика от Запада, като постепенно отклоняват средства за секретна военна програма, в която собствените им физици успяват да създадат бомбата. Това се случва през 70-те, като в отговор на това китайците помагат на пакистанците да направят своя бомба, за да не вземе Индия твърде голям превес над тях и така да я държат в шах.

Редактирано Май 10 от Warlord

[resavsky]

Преди 2 часа, Warlord said:

Очаквах че ще утихне бързо, тези явно са доста по-цивилозовани от рашистите. Иначе аз не съм особено изненадан, че индийските ВВС се поизложиха. От там често пристигат новини за разбили се военни самолети при инциденти в мирно време.

Но рано или късно ще има голяма война между Индия и Пакистан.Неизбежно е с оглед противоречията между тях.

[Warlord]

Преди 16 часа, resavsky said:

Но рано или късно ще има голяма война между Индия и Пакистан.Неизбежно е с оглед противоречията между тях.

То вече е имало няколко големи войни между тях, включително и когато вече са имали ядрени оръжия, така че не мисля че ще ги използват, както и не мисля че ще се стигне до пълномащабна война. Припламвания на този конфликт ще има и в бъдеще, особено ако Пакистан не обуздае джихадистите на тяхна територия, но като цяло от тона на дипломацията и от двете страни личеше нежелание да се ангажират с продължителни бойни действия и ескалация.

[mnogoznaiko]

Захраних малко AI-то с данни и му дадох да направи анализ на конфликтите между Индия и Пакистан и възможността да се случат и в бъдеще. Ето това е резултата от анализа:

Анализ на възможността за бъдещ конфликт между Индия и Пакистан

Настояща ситуация (май 2025 г.)

Индия и Пакистан в момента се намират в период на повишено напрежение след смъртоносната атака от 22 април 2025 г. в Пахалгам, Кашмир, където 26 цивилни (предимно индийски хиндуистки туристи) бяха убити. Тази атака, за която отговорност пое "Фронтът на съпротивата" (TRF), група свързана с базираната в Пакистан Лашкар-е-Таиба, предизвика сериозна военна конфронтация между двете ядрени сили.

Ситуацията ескалира драматично, когато Индия започна "Операция Синдур" на 7 май 2025 г., нанасяйки удари по цели в Пакистан и администрирания от Пакистан Кашмир. Пакистан отвърна с "Операция Бунян ал-Марсус" на 10 май, насочена срещу индийски градове и военни инсталации. Това беше първата документирана размяна на дронови удари между ядрени държави.

Примирие беше договорено с международно посредничество на 10 май 2025 г., но изглежда крехко, с доклади за нарушения, настъпили само часове след обявяването му. Експлозии бяха докладвани в Сринагар и Джаму, като двете страни се обвиняват взаимно в нарушаване на споразумението.

Исторически модел на конфликти

Историческият запис показва няколко ключови модела:

1. Повтарящи се горещи точки: Кашмир остава основният източник на напрежение, като повечето големи конфликти са съсредоточени около тази спорна територия. Войните от 1947-1948, 1965 и 1999 г. са пряко свързани с Кашмир.
2. Стимули за ескалация: Терористични атаки, гранични инциденти или политически решения относно Кашмир последователно са служили като катализатори за военна ескалация, както се вижда при напрежението през 2001-2002 г. след атаката срещу индийския парламент, инцидентът в Пулвама през 2019 г. и сега атаката в Пахалгам през 2025 г.
3. Доктрина за ограничена война: Въпреки че притежават ядрени способности от 90-те години насам, двете страни са участвали в ограничени конвенционални конфликти, а не в пълномащабни войни, показвайки модел на въздържаност при критични прагове.
4. Международна намеса: Външни сили, особено САЩ, Китай и Русия, постоянно играят посреднически роли за предотвратяване на пълномащабна война, както се вижда при скорошните преговори за примирие.

Фактори, увеличаващи риска от бъдещ конфликт

1. Неразрешен спор за Кашмир: Фундаменталният спор за суверенитет над Кашмир остава неразрешен и продължава да бъде основната горещата точка. Напрежението в Кашмир продължава с увеличаване на опитите на Индия да консолидира териториалния контрол, докато нападенията от страна на бойци, насочени специално срещу индийски пътници и работници, са се увеличили.
2. Терористична инфраструктура: Присъствието на бойни групи, действащи в Кашмир с предполагаеми връзки с Пакистан, създава продължаващ риск от атаки, които биха могли да предизвикат военни отговори.
3. Ядрено измерение: И двете страни са разработили тактически и стратегически ядрени оръжия, като Пакистан поддържа политика на първи удар, докато Индия има доктрина за неизползване на първи удар. Това въвежда опасно измерение във всеки потенциален конфликт.
4. Водни спорове: Скорошното спиране от страна на Индия на Договора за водите на Инд представлява ново измерение на напрежение. Както отбелязва един анализатор след последното примирие: "Времето е от значение, тъй като в момента има значителен поток на вода между Индия и Пакистан заради сезона. Но след няколко месеца водата ще започне да пресъхва."
5. Вътрешна политика: И в двете страни Кашмир и националната сигурност са политически мощни въпроси. Твърдите позиции по отношение на Кашмир помагат за спечелване на вътрешна подкрепа, което прави дипломатическите компромиси трудни.

Фактори, намаляващи риска от пълномащабна война

1. Ядрено възпиране: Въпреки множеството кризи след придобиването на ядрен статут, пълномащабна война е била избягвана, което предполага, че ядреното възпиране ефективно е създало определени граници, които нито една от страните не желае да пресече.
2. Икономически последици: И двете страни се сблъскват със значителни икономически предизвикателства и разбират, че една голяма война би била разрушителна за техните икономики и развитие.
3. Международен натиск: Скорошните преговори за примирие демонстрират, че международните актьори остават влиятелни в разреждането на напрежението, като държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че той и вицепрезидентът Дж. Д. Ванс са се ангажирали с лидери от двете страни за посредничество в споразумението.

Вероятни сценарии за бъдещи конфликти

1. Продължаващи ограничени схватки: Най-вероятният сценарий е продължаващи, ограничени гранични схватки и противопоставяния, подобни на тези, наблюдавани през 2019 и 2025 г., които не достигат до пълномащабна война.
2. Интензифицирани прокси конфликти: Повишена подкрепа за прокси групи както в Кашмир, така и в Белуджистан, като всяка страна обвинява другата в спонсориране на тероризъм или бунтовничество.
3. Ескалация на хибридната война: Конфликтът от 2025 г. въведе дронова война между ядрени държави. Това предполага, че бъдещите конфликти могат все повече да включват кибератаки, дронова война и други хибридни тактики, вместо конвенционална военна конфронтация.
4. Воден конфликт: С прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд, достъпът до вода може да се превърне в ново измерение на конфликта, особено при влиянието на климатичните промени върху наличността на вода в региона.
5. Дипломатически противопоставяния: Повтарящи се цикли на дипломатически разриви, последвани от ограничено възстановяване на отношенията, както се вижда при скорошното експулсиране на дипломати и затваряне на граници.

Заключение

Вероятността за друг индийско-пакистански конфликт в близко бъдеще остава висока, предвид неразрешения статут на Кашмир, продължаващата бойна активност и нестабилния характер на двустранните отношения. Въпреки това, няколко фактора предполагат, че такива конфликти вероятно ще останат ограничени по обхват:

1. Ядреното възпиране продължава да функционира като таван на ескалацията
2. И двете страни разбират катастрофалните последици от пълномащабна война
3. Международните актьори поддържат значително влияние в посредничеството при кризи

Най-опасният сценарий би включвал голяма терористична атака, която създава силен вътрешен натиск за отмъщение, съчетан с прекъсване на комуникационните канали и погрешна преценка за червените линии на другата страна.

Последният модел на използване на дронове и ракетни удари, последвани от примирие, може да се превърне в новия шаблон за изразяване на военна сила, като се избягва директната сухопътна конфронтация. Това предполага, че бъдещите конфликти все повече ще включват прецизни удари, дронова война и кибероперации, а не традиционни бойни действия.

Като цяло, въпреки че допълнителни конфликти изглеждат вероятни както в близко, така и в дългосрочен план, те най-вероятно ще останат ограничени в рамките на ограничени военни ангажименти, а не ще еволюират в пълномащабна война, освен ако няма значително разпадане на настоящата структура на възпиране или катастрофална погрешна преценка от която и да е страна.

[Р. Теодосиев]

Индия срещу Пакистан: Войната продължава в социалните медии 
https://www.france24.com/en/live-news/20250513-no-truce-in-india-pakistan-disinformation-war

Въпреки обявеното примирие след скорошната ескалация в Кашмир, Индия и Пакистан са въвлечени в ожесточена информационна война. Социалните мрежи като Facebook и X са превърнати в бойно поле, залято от дезинформация, манипулирани видеа и пропаганда.

Конфликтът ескалира на 22 април, когато атака в Кашмир, отнела десетки животи, разпали напрежението. Индия обвини Пакистан за подкрепа на „терористични групи“ – твърдение, което Исламабад категорично отхвърли. В отговор Индия предприе въздушни удари срещу предполагаеми „лагери на терористи“ на пакистанска територия. Последваха четири дни на интензивни сблъсъци (7-10 май) с ракети, дронове и артилерия.  

Хиляди публикации в социалните медии разпространяват фалшиви новини и манипулирани кадри, за да подхранят националистически настроения. От фалшиви видеа на военни победи до измислени истории за „провокации“, двете страни се опитват да спечелят общественото мнение.  

Експерти отбелязват, че граждани и дори официални лица споделят силно редактирани изображения и видеа, за да дискредитират противника. Както в Индия, така и в Пакистан независимите журналисти са подложени на натиск – от цензура до заплахи, което ограничава достъпа до обективна информация и оставя място за пропаганда.  

Докато Индия и Пакистан продължават да се обвиняват взаимно, липсата на доверие и потоците от дезинформация затрудняват трайния мир. Международната общност следи отблизо, но без ясни мерки за борба с онлайн манипулациите, напрежението остава.

https://t.me/InfoLabyrinth/35

[Р. Теодосиев]

В публикация от две части екипът на ДРМ представя в графики осем от първите девет цели, които индийската армия порази в администрираната от Пакистан част на Кашмир и самия Пакистан по време на операция "Синдур". Графиките съдържат геолокализации, направени на база наличните към момента кадри и данни.

Индийската военна операция „Синдур“ (https://indianexpress.com/article/india/op-sindoor-most-expansive-attack-launched-by-india-in-recent-years-9986891/) беше ограничена антитерористична операция, насочена срещу девет предполагаеми терористични лагера в Пакистан и администрирания от него Кашмир. Ударите бяха пряк отговор на нападението (https://www.bbc.com/news/articles/cj6868pdpw4o) в Пахалгам на 22 април 2025 г. в администрирания от Индия Кашмир, при което бойци от Фронта за съпротива (TRF), за които се твърди, че са свързани с базираната в Пакистан Лашкар-е-Тайба (ЛеТ), убиха двадесет и шест цивилни, предимно индийски туристи. Индийското министерство на отбраната описа операцията като „целенасочена, премерена и неескалираща“, като подчерта, че тя е нанесла удари само по терористична инфраструктура, като тренировъчни лагери в Музафарабад и Котли, и е избегнала пакистански военни или правителствени обекти (https://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/experts-react/experts-react-india-just-launched-airstrikes-against-pakistan-whats-next/). Пакистан обаче отрича ударите да са поразили терористични цели, като твърди, че те всъщност са поразили граждански обекти (https://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/experts-react/experts-react-india-just-launched-airstrikes-against-pakistan-whats-next/). Според информация от индийските сили, те са използвали прецизни ракети, а самолетите им не са навлезли в пакистанското въздушно пространство (https://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/experts-react/experts-react-india-just-launched-airstrikes-against-pakistan-whats-next/). В следствие на операцията и последвалият я конфликт загинаха (https://www.bbc.com/news/articles/cvg9d913v20o) 21 цивилни граждани и 5 военни от индийска страна и 40 цивилни граждани и 11 военни от пакистанска страна.

Координати: Nathan Ruser/ASPI (https://x.com/Nrg8000/status/1920076797498273961)

(1) Кадри (https://x.com/idreesali114/status/1920088285491216637) показват щетите нанесени на джамията Билал (https://www.newindian.in/target-2-syedna-bilal-camp-explained-with-photos-why-india-attacked-this-site-on-may-7/#), след удар на индийската армия в град Музафарабад, столица на Пакистански Кашмир. Градът се намира на около 30 км западно от Линията на контрол (ЛК). Линията на контрол е фактическата граница, която разделя администрираните от Индия и Пакистан части на Кашмир. Според твърденията на индийските власти, тук се е намирал център за подготовка на бойци от Джайш-е-Мохамед, които са били обучавани в боравене с оръжия и експлозиви. Припомняме, че Джайш-е-Мохамед (https://main.un.org/securitycouncil/en/sanctions/1267/aq_sanctions_list/summaries/entity/jaish-i-mohammed) (ДеМ) и Лашкар-е-Тайба (https://main.un.org/securitycouncil/en/sanctions/1267/aq_sanctions_list/summaries/entity/lashkar-e-tayyiba) са официално определени за терористични групировки от Организацията на обединените нации (ООН).

Координати: 34.3859, 73.4570

(2) Кадри, публикувани (https://x.com/adgpi/status/1920065569782366428) от индийската армия, показват удар върху предполагаем лагер за подготовка на бойци намиращ се на около 3.5 км югоизточно от град Гулпур, Пакистански Кашмир. Сателитни изображения показват, че предполагаемият лагер е разширен (https://x.com/Nrg8000/status/1920115046094680269) през последните години, видимо удвоявайки размерите си в сравнение с 2019 г.

Според Индия, нападение извършено през юни срещу поклонници в района на Пунч в Кашмир, при което са загинали девет души, е било извършено от „терористи“, обучени (https://www.reuters.com/world/asia-pacific/what-were-targets-india-destroyed-its-strikes-pakistan-2025-05-07/) в базата.

Координати: 33.4025, 73.8770

(3) Кадри, публикувани (https://x.com/PIB_India/status/1920017623242199075/video/1) от индийската армия, показват опит за нанасяне на удар по джамията Ал-е-Хадис в град Барнала, област Бимбер, Пакистански Кашмир. Изглежда, че пуснатият от квадрокоптер боеприпас, с който е извършено нападението, пропуска целта (обозначена в синьозелено на графиката) с няколко десетки метра. Джамията се намира на 9 км от ЛК и според Индия (https://www.reuters.com/world/asia-pacific/what-were-targets-india-destroyed-its-strikes-pakistan-2025-05-07/) се използва за обучение на бойци в употребата на оръжия, изработване на самоделни взривни устройства и техники за оцеляване в джунглата.

Координати: 32.8678, 74.2564

(4) На кадри, публикувани (https://x.com/adgpi/status/1920033786571481439) от индийската армия, се наблюдават поне два въздушни удара върху или в непосредствена близост до джамията Абас, разположена на 13 км от ЛК в град Котли, Пакистански Кашмир. На изображението се виждат последствията (https://www.trthaber.com/foto-galeri/hindistan-ordusu-pakistan-ve-ona-bagli-azad-kesmirde-yikima-sebep-oldu/71415/sayfa-2.html) от нападението с щети по интериора и фасадата на сградата.

Индия твърди, че на това място са били обучавани атентатори самоубийци (https://www.reuters.com/world/asia-pacific/what-were-targets-india-destroyed-its-strikes-pakistan-2025-05-07/) от ЛеТ.

Координати: 33.5084, 73.9064

Източник: https://t.me/drmjournal/12549