Живот, изпълнен с любопитство и предизвикателства

[insighting]

Знанието е разбирането как действат нещата. Човек не може да предаде опита си, без да разбира как се постига той. А това вече е мъдрост. Разликата между двете е познание.

[Шпага]

On 26.07.2025 г. at 22:36, scaner said:

Шастието ни идва от вътре, няма значение дали нещо сме знаели.

Да, щастието ни идва отвътре, но поне при нормалните хора то не е безпричинно. Напротив, много често е свързано именно с това дали сме знаели нещо, или не сме го знаели, или сме били в някаква заблуда.

Например, БИЛ си щастлив с даден човек, ПРЕДИ да узнаеш, че той е подлец, или престъпник.

БИЛ си щастлив, че са те приели в мечтания от теб университет, ПРЕДИ да узнаеш, че всъщност името ти е попаднало сред приетите поради тъпата грешка на някой чиновник

Накратко, примерите, в които човек е щастлив поради НЕзнание могат да бъдат безброй. Както, разбира се, и примерите, в които щастието му се дължи на съответното знание.

П.П. Много хора са щастливи и поради някаква заблуда. Така че възниква въпросът, дали би било правилно на такива хора да им "отваряме очите" за истината. Или би било по... човечно да ги оставим да си живеят със заблудата?

 

[ramus]

Преди 3 часа, Шпага said:

Така че възниква въпросът, дали би било правилно на такива хора да им "отваряме очите" за истината.

Вкопчените искейпъри в своята си приказка НЕ е възможно някой "да им отвори очите за истината". 

Влюбените, любовта... са част от една обикновена човешка заблуда и ако тя не беше толкова важна за вида ХОМО в чисто репродуктивен план, едва ли щеше да е някакъв социален идеал. 

Отношенията в личният живот на хората, живеещи в заблуди са основани също на заблуди относно "партньорите си". Няма как при това положение да няма "разочарования". Щото заблудата вътре непрекъснато се подпира и пази от дисонанси, но когато става въпрос за "отвън" има граници, които усилията с които се крепи заблудата няма как да бъдат прескочени. И следват неизбежните драми... 

 

Редактирано Вторник в 10:47 от ramus