Френския парадокс, и как методологично грешните епидемиологични проучвания се употребяват от винарската и хранителната индустрия

[makebulgar]

 

Френския парадокс

Френският парадокс е очевидно парадоксално френско епидемиологично наблюдение, че французите в Югозападна Франция сравнено с останалите французи, и французите като цяло сравнени с други народи, имат относително ниска честота на коронарна (исхемична) болест на сърцето (ИБС) и онкологични заболявания, имайки висококалорична диета, относително богата на наситени мазнини, в очевидно противоречие с широко разпространеното схващане, че високата консумация на такива мазнини е рисков фактор за ИБС. Парадоксът е, че ако тезата, свързваща наситените мазнини с ИБС, е валидна, французите трябва да имат по-висок процент на ИБС от сравними страни, където консумацията на такива мазнини на глава от населението е по-ниска.

Изразът "френски парадокс" е измислен през 1981 г. от френските епидемиолози от Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания (INSERM) Жак-Люсиен Ришар, Франсоа Камбиен и Пиер Дюсиметиер, след проучване и сравняване на нивата на сърдечно-съдови заболявания и консумация на мазнини във Франция.

Ирландецът Самюъл Блек, наблюдател и любител на културата и добрата френска храна, публикува научна статия през 1819 г., в която прави следното наблюдение: "Французите ядат голямо количество мазнини – сирена, други производни на пълномаслено мляко и гъши дроб – и като цяло имат по-малко сърдечни удари от англичаните и другите европейци." В края на статията Блек намеква, че консумацията на червено вино може да има някаква роля по въпроса.

Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН през първите години на 21 век французите консумират средно 108 грама животински мазнини на ден, докато американците консумират само 72 грама на ден. Освен това жител на Франция консумира четири пъти повече масло, 60% повече сирене и три пъти повече свинско месо. Общият баланс на приема на мазнини не варира много (171 г/ден срещу 157 г/ден), но делът на особено опасните наситени мазнини е много по-висок. В същото време, според Британската сърдечна фондация, смъртността от коронарна болест на сърцето сред мъжете на възраст 35-74 години в САЩ е 115 души на 100 000 души, докато във Франция тази цифра е само 83. Нивото на рака при французите е с 25% по-ниско.

 

Винарската индустрия и френския парадокс

Изразът френски парадокс е използван за първи път в органа на Международната организация по лозя и вино "The Letter" през 1986 г. Той е възприет и подкрепен от Проф. д-р Серж Рено, който е ръководител на Френския институт за изследване на свойствата на виното, както и от неговите научни партньори Michel de Lorgeril (кардиолог) и Patricia Salen (диетолог диетолог), по-специално с книгата им Prévention l'infarctus et l'accident vascular cerebrovascular от 2011 г. и тяхното "изследване на средиземноморската кардиологична диета на Hospices civils de Lyon" през 1994 г., с две групи от 600 пациенти, които са претърпели инфаркт на миокарда. Техният доклад заключава, че: диета, базирана на югозападната средиземноморска кухня (която е с високо съдържание на омега-3 масла, антиоксиданти и включва "умерена консумация" на червено вино) създава по-ниски случаи на рак, инфаркт на миокарда и сърдечно-съдови заболявания; отчасти чрез повишаване на HDL холестерола, като същевременно намалява LDL холестерола.

От 1978 г. институтът на Серж Рено провежда изследвания върху 36 000 французи, за да идентифицира връзката между тяхното здраве и консумацията на вино. През ноември 1991 г. в интервю за програмата на CBS "60 минути" Рено обяви междинните резултати от своето изследване, като казва, че сред тези, които консумират 1-2 чаши сухо червено вино на ден, честотата на сърдечно-съдовите коронарни заболявания е по-ниска в сравнение с тези, които пият повече или по-малко алкохол, а сред такива хора има по-голяма продължителност на живота. Проф. Рено обяснява „френския парадокс“ с умерената консумация на вино в диетата на французите. Интервюто оставя впечатлението, че високите нива на консумация на червено вино във Франция са причина за голяма част от по-ниската честота на сърдечни заболявания в страната. В рамките на една година след това консумацията на червено вино в Съединените щати се е увеличава с 40% и някои продавачи на вино започват да рекламират продуктите си като "здравословна храна", като интереса към проблема с "френския парадокс" се повишава.

Серж Рено и други изследователи обясняват "благоприятния ефект" на сухото червено вино с ефекта върху организма на алкохола, съдържащ се във виното (при ниски дози на консумация това е пристрастяващо и канцерогенно вещество, което няма доказана ефективност) и биологично активни вещества - ресвератрол и други полифеноли. Съдържанието на тези вещества във виното не е толкова високо, че ефектът им върху организма да може по някакъв начин да бъде записан от изследователите. Освен това подобна консумация на вино в съседните на Франция държави (Испания и Италия) не поражда подобни парадокси, което изглежда показва по-сложен характер на причината за доброто здраве на французите. Във всеки случай задължително условие за предполагания благоприятен ефект на виното върху човешкото здраве е умерената му консумация - една или две чаши на ден.

 

Спорна теория за ползите от червеното вино

Средиземноморската диета препоръчва умерена консумация на червено вино, чиято антиоксидантна роля на полифенол (и делфинидин) се казва, че е полезна при сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това няколко проучвания и хипотези, които не са взаимно изключващи се, се конкурираха помежду си до август 2018 г. Оттогава научната общност се съгласи, в съответствие с изследването, публикувано от The Lancet, че алкохолът, включително виното, по никакъв начин не може да бъде полезен за здравето, дори в много ниски дози. Това проучване обхваща жителите на 195 държави и обхваща период от 25 години. Тя е озаглавена "Употреба на алкохол и тежест за 195 страни и територии, 1990–2016 г.: систематичен анализ за глобалното проучване на тежестта на заболяванията".

Червеното вино, подобно на други хранителни продукти, съдържа антиоксиданти. Спорна теория предполага, че ресвератролът, един от многото полифеноли, съдържащи се в някои вина, е антиоксидант, който предпазва от сърдечносъдови заболявания. В по-общ план беше подчертано потенциалното полезно действие на полифенолите, съдържащи се в червеното вино (кожа и семена на гроздовото зърно). Тази хипотеза по същество се основава на in vitro наблюдения, или върху животни. Други автори смятат, че по-скоро действието на техните метаболити и полимери е свързано с взаимодействието с храносмилателните ензими, тъй като по-голямата част от полифенолите във вината не преминават чревната бариера. Тази теория отдавна се обсъжда, особено след като са заложени огромни икономически интереси във винарската индустрия. Вниманието на пресата, насочено към ресвератрола, издава натиска на тези икономически интереси. Например, изследователят, който защитава полезните ефекти на ресвератрола, Дипак Дас от Университета на Кънектикът, е обвинен в измама, тъй като има доказателства, че ученият е имал пряк интерес да подчертае, с научни неточности, полезните свойства на ресвератрола.

Въпреки това, повечето проучвания, които заключават, че консумацията на алкохол има защитен ефект върху човешкото здраве, страдат от сериозни методологични пристрастия, тъй като бивши алкохолици, които са станали въздържатели, се класифицират като въздържатели. Някои проучвания ограничават категорията на въздържателите до тези, които винаги са били въздържатели, които са относително редки в съответната популация и не откриват този защитен ефект. Малкият брой проучвания, базирани на правилна методология, не потвърждава теорията за ползите от алкохола като цяло и червеното вино в частност.

 

Френския парадокс е илюзия

Критиците твърдят, че парадоксът е изфабрикуван от френската винарска индустрия, за да спре спада в продажбите на вино, особено сред по-младото поколение.

През 1999 г. Малкълм Лоу и Никълъс Уолд публикуват проучване в British Medical Journal – чиито данни идват от проучване от 1994 г. за алкохола и храната – за да обясни, че френският парадокс не може да бъде нищо повече от илюзия, причинена от две статистически изкривявания.

Първо, те приписват около 20% от разликата в нивата на сърдечно-съдови заболявания между Франция и Обединеното кралство на по-ниския процент на докладване на сърдечно-съдови заболявания във Франция в сравнение с Обединеното кралство.

След това те представят хипотезата за забавяне във времето на началото: ако има забавяне на повишаването на концентрациите на серумния холестерол и последващо увеличаване на смъртността от исхемична болест на сърцето, тогава сегашният процент на смъртност от ИБС е по-вероятно да бъде свързан с минали нива на серумния холестерол и консумацията на мазнини (приблизително 30 години назад), отколкото с настоящите нива на серумния холестерол и моделите на консумация на мазнини. Повишаването на нивата на холестерола и консумацията на животински мазнини е по-скорошно във Франция, отколкото в Обединеното кралство (френската консумация се увеличава до английското ниво между 1970-те и 1980-те години на миналия век). Авторите цитират Япония, чието увеличение на консумацията на животински мазнини и нивата на холестерола между 1965-1970 г. и 1988-1990 г. все още не е довело до увеличаване на сърдечносъдовите заболявания през 1992 г.

Лоу и Уолд написаха:

Предполагаме, че разликата се дължи на забавянето във времето между увеличаването на консумацията на животински мазнини и серумния холестерол и произтичащото от това увеличение на смъртността от сърдечни заболявания – подобно на признатото забавяне във времето между тютюнопушенето и рака на белия дроб. Консумацията на животински мазнини и концентрациите на серумния холестерол се увеличиха едва наскоро във Франция, но го направиха преди десетилетия във Великобритания.

Доказателствата подкрепят това обяснение: смъртността от сърдечни заболявания в различните страни, включително Франция, корелира силно с нивата на консумация на животински мазнини и серумния холестерол в миналото (преди 30 години), но само слабо до последните нива. Въз основа на предишни нива данните за смъртността във Франция не са несъответстващи.

Освен това френското население става с все по-наднормено тегло. Проучване, публикувано от Френския институт по здравеопазване и медицински изследвания (INSERM), разкрива увеличение на затлъстяването от 8,5% през 1997 г. до 14,5% през 2009 г., като жените показват по-голяма склонност към затлъстяване, отколкото мъжете.

 

Други фактори, които могат да обяснят френския парадокс

Формулирани са и други хипотези относно френския парадокс, включително фактът, че във френските региони, където смъртността от сърдечно-съдови заболявания е по-ниска, се наблюдава по-висока консумация на зеленчуци, особено богати на фолиева киселина. Традиционната диета във Франция като цяло следва принципите на средиземноморската диета и много от препоръките на диетолозите. Например, има относително висока консумация на риба, зехтин, пресни зеленчуци и плодове и ниско съдържание на захар в ястията. Освен това културата на хранене също е доста благоприятна за здравето: порциите, като правило, са много малки, но се ядат бавно; Закуските между закуска и обяд, обяд и вечеря не са често срещани.

Освен всичко това, наскоро се видя, че съдържанието на витамин K2 MK-4, присъстващо във френските сирена, може да бъде едно от обясненията за този парадокс.

В "Начин на живот във Франция и Съединените щати" (2010) едно изследване идентифицира три основни фактора, които вероятно са включени в парадокса:

-          Ходене (Средно французите ходят бързо много по-често от американците.)

-          Вода (Средно французите пият повече вода и по-малко подсладени напитки от американците.)

-          Плодове и зеленчуци (Средно французите консумират повече пресни плодове и зеленчуци от американците.)

В книгата си от 2003 г. "Заблудата на мазнините: Тайните на френската диета за постоянна загуба на тегло", Уил Клоуър предполага, че френският парадокс може да бъде стеснен до няколко ключови фактора, а именно:

-          Добри мазнини срещу лоши мазнини – французите получават до 80% от приема на мазнини от млечни и растителни източници, включително пълномаслено мляко, сирена и пълномаслено кисело мляко.

-          По-големи количества риба (поне три пъти седмично).

-          По-малки порции, изядени по-бавно и разделени между ястия, които позволяват на тялото да започне да усвоява вече консумирана храна, преди да се добави повече храна.

-          По-нисък прием на захар – Американските храни с ниско съдържание на мазнини често съдържат високи концентрации на захар. Френските диети избягват тези продукти, като предпочитат пълномаслени версии без добавена захар.

-          Ниска честота на закуски между храненията.

-          Избягване на обичайни американски хранителни продукти, като безалкохолни напитки, пържени храни, закуски и особено готови храни, които обикновено могат да съставляват голям процент от храните, намиращи се в американските хранителни магазини.

Едно от предложените обяснения на френския парадокс се отнася до възможните ефекти (епигенетични или други) от подобренията в храненето през първите месеци и години от живота, упражнявани през няколко поколения. След поражението във Френско-пруската война през 1871 г., френското правителство въвежда агресивна хранителна програма към бременни жени и малки деца с цел укрепване на бъдещите поколения войници (програмата е приложена около три десетилетия преди аналогична инициатива в Англия в отговор на Англо-бурската война). Предполага се, че конкретният момент на тази историческа интервенция може да помогне да се обяснят относително ниските нива на затлъстяване и сърдечни заболявания, открити във Франция.

Редактирано Юли 24, 2025 от makebulgar

[Димитър Йорданов]

Странно е да се правят сравнения между Южна Франция и Великобритания. Коренно различен климат, начин на хранене, видове храни, които се използват, различни по вид, предпочитания и количество алкохол, различни условия на живот и т.н. Не е ли много по-адекватно да се сравнява Южна Франция с друг регион или страна с подобен или същия климат, със сходна храна като вид и качество, сходно отношение към алкохолните питиета, които приемат като вид и количества? 

Иначе сравнението е на ябълки и круши. И двете са плодове, но приликите са до там. 

Най-адекватно би било, ако в близък регион с подобни климатични условия и много близка по вид и качество храня да се наблюдава дали ефектите от подобен тип диета да сходни. 

Отбелязано е в споделена та от теб статия, че един от възможните фактори може да е витамин откриващ се във френските сирена. В кои други страни със сходно хранене, климат и култура на хранене и пиене има сирена с подобен състав? Тогава може да се провери дали причината е в тях. 

Друго което си отбелязал - за разлика от американците във Франция приемат много повече млечни продукти, полезни мазнини от животински и растителен произход за сметка на по-вредните мазнини и по-ниско количество захари и често на трапезата им присъства и риба. Което както и да го погледнеш е доста по-полезно.

За да е адекватно сравнението трябва да се сравнят близки и сравними кухни и територии, Маке. 

[makebulgar]

On 24.07.2025 г. at 21:46, Димитър Йорданов said:

За да е адекватно сравнението трябва да се сравнят близки и сравними кухни и територии, Маке. 

 

Испания и Италия са добра база за сравнение с Франция.