Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Станислав Янков]

Преди 38 минути, insighting said:

А ако е мелез, пораснал висок не от храната, а вследствие на особен ген?

Какво ще е неговото ново времево измерение според заболяването?

Независимо как е порастнал - това е просто неточна, но интуитивна илюстрация на прехода между измеренията. Реално човек би наблюдавал разлики при всички пет плоскости (и петата би могъл да я вижда отдолу и по-добре от четвъртата), ако смисълът беше в такива детайли, а не във фракталния момент по отношение на измеренията.

Също има ясен паралел с Блоковата Вселена и нейните срезове, каквито представляват конкретните пространствено-времеви ситуации. При Евклидовата относителност с ясно изразено четвърто пространствено измерение това са "деформирани", "асиметрични" (неевклидови) проекции на идеализираното евклидово четиримерно пространство.

Редактирано Август 12 от Станислав Янков

[insighting]

Според мен не е същото, г-н Янков. Защото градивните блокчета на вселената, описани като вибриращи многомерни струни, са подчинени на К-теорията, на чиято база се развива некомутативната геометрия на пространствата. 

А моят въпрос към Вас се основава на Теорията на възлите, чиито криви могат да се деформират една в друга непрекъснато, без рязане или разкъсване. Така чрез възлите се описват ДНК-конфигурациите как си взаимодействат с периодичните орбити на някои диференциални уравнения.

Докато Вашите 5 плоскости може да имат по-висока размерност. Тогава класификацията се основава на процеса "хирургия", която добавя нови структури - дупки, а такова четиримерно многообразие се възприема за доста странно. 

Продължавайте, аз само ще Ви чета, за да не Ви обърквам...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, insighting said:

Продължавайте, аз само ще Ви чета, за да не Ви обърквам...

Те, точно объркванията са интересните - те насочват вниманието към новите и непознати неща, дори ако възможностите за по-задълбоченото им разучаване възникват след време (при мен най-често е така). Затова и не се сърдя на Скенер и Гравити за често доста рязкото им отношение към мен - ползите за мен от коментарите им (и не само от техните коментари) са безспорни.

Не ми се струва точно този пример от материала на ван Линден да навежда на асоциации към К-теорията (при суперструните финалното образувание, което се опитваше да събере няколко взаимосвързани под-теории, се наричаше М-теория и примерът на ван Линден не насочва по никакъв начин и към това) или към теорията на възлите (това е дял от топологията, който е доста общ и намира своето приложение и съществена роля в множество други физически теории, например относно спинорите и тяхното въртене без заплитане или късане). Вашите забележки относно К-теорията и теорията на възлите не могат да бъдат изведени от такива доста общи подхвърляния за ДНК и ролята и' в доста повърхностния пример на ван Линден. За полезно обсъждане на тези неща (както и на топологичните дупки) е нужен отделен, конкретен и детайлен разговор без особена връзка с този доста базов текст на ван Линден. За радост - тази тема не се ограничава само до материала на ван Линден (в бъдеще ще цитирам и други негови материали, както и материали на други автори, които ми се струва, че могат да ми свършат добра работа)...

Редактирано Август 12 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

ЗАЩО ВРЕМЕВАТА КОРДИНАТА КРИЕ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОНОВА, КОЕТО ТВЪРДИ ЕВКЛИДОВАТА ОТНОСИТЕЛНОСТ?

Досега в материалите, които разглеждат Евклидовата относителност или различни моменти от нея, непрекъснато се споменава, че когато движението на произволен обект не протича в 3D-пространството ХУZ, то значи се случва по направлението на четвъртото пространствено измерение W (в оригиналните материали се твърди, че става дума за собственото време Тау, там четвъртото пространствено измерение W не е ясно и категорично дефинирано, макар повече или по-малко завоалирано да се заявява, че го има, аз тук ползвам моето разширение на концепцията, при което четвъртото пространствено измерение W е съвсем ясно и конкретно посочено).

Във всичко това, обаче, се съдържа един ГОЛЯМ проблем! Когато движението на материята протича изцяло по координатата Х (светлината), тогава Lx=0 (дължината на Вселената по направлението на координатата Х от позицията на светлинния лъч е нулева, както е нулева и "дължината" на лъча по направлението Х от позицията на външен наблюдател), t=0 (няма ход на часовниците на лъча от позицията на външен наблюдател) и Lw=безкрайност (отстоянието на Вселената по направлението на координатата W е безкрайно, което дава времеви интервал с безкрайна продължителност и нулев темп на часовниците на лъча от позицията на външен наблюдател). При разполагане на вектора на скоростта 1с напълно по направлението на координатата W всичко става точно противоположното - Lx=безкрайност, Lw=0 и t=безкрайност. Какво означава това?

Както при движение със скоростта на светлината по координатата Х дължината по Х е нула, а дължината по координатата W е безкрайна и от там часовниковият темп t е нула (спрели часовници), така и при движение със скоростта на светлината по координатата W дължината по Х е безкрайна, дължината по W е нула и от там часовниковият темп t е безкраен (това означава, че минало, настояще и бъдеще се проявява едновременно - нещо подобно на едновременното минаване на частица по всички възможни пътища при квантовата механика и за разлика от нулевият темп със спрелите часовници при движението по Х). При покой спрямо нещо друго в 3D-пространството ХУZ обаче ние не регистрираме едновременно минало, настояще и бъдеще, а имаме съвсем конкретен максимален часовников темп с минимална възможна стойност - планковото време (нищо общо нито с безкрайна, а още по-малко с нулева стойност на t). Това би наложило векторът на скоростта 1с да не лежи изцяло върху координатата W, а да е съвсем леко изместен надясно, в посока към координатата Х.

Само така, ако стриктно следваме Евклидовата относителност, можем да получим максималния часовников темп, който регистрираме в покой и който няма нищо общо нито с безкрайно t, нито поне с нулево t. И точно тук е проблема! Лекото изместване на вектора на скоростта 1с леко надясно, за да получим регистрирания на практика часовников темп в покой, не само означава компонент на скоростта по направлението на координатата W, по нисък от 1с, но също така означава и компонент на скоростта по направлението на координата Х, по-висок от 0 !!! Засега не е известно да е регистрирано някакво минимално движение по някакво направление в 3D-простанството, докато два обекта се считат в покой един спрямо друг (тоест - реално да няма покой в 3D-пространството). Покоят в 3D-пространството се запазва, докато часовниците на покоящите един спрямо друг обекти се движат с конкретен максимален темп, вместо с безкраен такъв, както изискваше логиката на Евклидовата относителност, съчетана с ясното дефиниране на четвъртото пространствено измерение W. Това означава, че има нещо повече от само четвърто пространствено измерение W в ефекта на времето, който регистрираме в покой (можем да наречем това предположение "W+"). С други думи - тази логика се насочва към суперструнната теория с нейните повече от четири измерения...

[Станислав Янков]

Изглежда същността на времевия ефект се крие някъде в суперструнната теория! Може би не точно в настоящата ѝ версия, но някъде там! Няма значение, дали приемаме измеренията като нещо условно, просто като степени на свобода, произтичащи от теоремата на Ньотер или ги считаме за пространствени, с помощта на логиката зад Евклидовата относителност (тези различни логики могат да действат съвместно, поотделно, без да си противоречат една на друга, като се допълват) - у мен се налага все по-устойчивото подозрение, че времевият ефект се дължи на наличието на повече от четири измерения!

[Станислав Янков]

(7) eigenchris - YouTube

Отлично място за разбирането на тензори, относителност и спинори! Всичко е дадено най-подробно, детайл по детайл и стъпка по стъпка!

[Станислав Янков]

Добре! Благодарение на подробните обяснения в клиповете зад линка в предходния ми коментар, вече разбирам, защо така дадени, както в горното изображение, матриците на метричните тензори са неверни. Естествено, въобще не се съмнявах, че не е вярно, но доскоро това беше пределът на знанията ми за тензорите и особено за метричните тензори и - просто не можех да представя онова, което подозирах, по никакъв по-добър начин от този грешен.

Понеже метричните тензори са крайния резултат от куп операции, свързани с линейната алгебра (матрични, векторни и скаларни произведения и други) - те не могат да имат други компоненти (когато всичко е завършено изцяло, поне що се отнася до Специалната теория на относителността), освен четири единици по диагонала и нули в останалите десет компонента на матрицата (оттук и безпощадната критика срещу невярното ми творение ). Само с единиците и нулите се изяснява, че работата е свършена както трябва и можем да правим коректни преходи между различни координатни системи, без крайния резултат на инвариантите да се променя и стойностите от преход от една към друга координатна система и обратно да са верните от реалните замервания.

Та, горната матрица, която неколкократно съм прилагал в свои коментари досега, е невярна, но пък със сигурност има верен начин за пресъздаване на пространствено-времевия подход на Минковски чрез Евклидовата относителност, с добавка към нея на ясно дефинирано четвърто пространствено измерение W (подходът на Минковски не е този на Калуца-Клайн или на суперструнната теория, затова, след като ще правим напълно пространствен и еквивалентен аналог на пространствено-времевия подход на Минковски, разсъжденията трябва да се ограничават стриктно до четири измерения). Така, когато измерението е времево, а не пространствено, матрицата на метричния тензор е с един различен знак ("плюс" или "минус") на една от единиците по диагонала (времевата), в сравнение със знаците пред останалите три единици (пространствените). Но понеже имаме обратна зависимост между протяжността на Вселената по направлението на четвъртото пространствено измерение W и между хода на часовниците (колкото по-голяма е протяжността на базовия вектор по направлението на W, колкото по-голям път трябва да изминава константната хиперизмерна скорост на светлината 1с през W, толкова по-бавно се движат часовниците и колкото по-малка е протяжността на базовия вектор по направлението на W, колкото по-малък път трябва да изминава константната хиперизмерна скорост на светлината 1с през W, толкова по-бързо се движат часовниците) - при Евклидовата относителност с добавено четвърто пространствено измерение W вместо времевото, матрицата на метричния тензор вече няма единици с различни знаци пред тях, а всичките единици са със знак "плюс" пред тях ("завъртането" на логиката от времево към пространствено измерение променя нотацията на матрицата от +--- или -+++ на ++++).

Естествено, има много работа по изграждането на пълен четиримерен пространствен еквивалент на 3D+1D пространствено-времевата концепция, но когато всичко е направено точно както трябва - това трябва да е напълно възможно. Естествено, това въобще не значи, че има нещо невярно в пространствено-времевия подход на Минковски - Специалната (и Общата) теория на относителността досега е многократно доказана и потвърдена. Просто става дума за напълно еквивалентен алтернативен, изцяло 4D-пространствен аналог на 3D+1D пространство-времето, в усилията по разработването на който мнозина не биха видели особен смисъл (това би бил пълен дублаж на пространствено-времевите СТО и ОТО, само изцяло пространствен).

Редактирано Август 26 от Станислав Янков

[deaf]

Един лаишки въпрос. Възможно ли е да "съществува" Нищо? Един потребител изложи хипотеза,че докато съществува Вселената,ще има и Време. Само в Нищото нямало Време... 

[insighting]

Преди 1 час, deaf said:

Възможно ли е да "съществува" Нищо?

Нищо, което човешката душа може да постигне = Пустота = Бог

[Gravity]

 

Преди 11 часа, Станислав Янков said:

Понеже метричните тензори са крайния резултат от куп операции, свързани с линейната алгебра (матрични, векторни и скаларни произведения и други) - те не могат да имат други компоненти (когато всичко е завършено изцяло, поне що се отнася до Специалната теория на относителността), освен четири единици по диагонала и нули в останалите десет компонента на матрицата (оттук и безпощадната критика срещу невярното ми творение ). Само с единиците и нулите се изяснява, че работата е свършена както трябва и можем да правим коректни преходи между различни координатни системи, без крайния резултат на инвариантите да се променя и стойностите от преход от една към друга координатна система и обратно да са верните от реалните замервания.

Това не е вярно. Компонентите зависят от избора на координати и могат да са всякакви. Например може да избереш координатите в четери мерното евклидово пространство така, че метричния тензор да има компоненти нула извън диагонала и  по диагонала с произволни положитилни числа a, b, c, d.

 

[scaner]

Преди 2 часа, deaf said:

Един лаишки въпрос. Възможно ли е да "съществува" Нищо? Един потребител изложи хипотеза,че докато съществува Вселената,ще има и Време. Само в Нищото нямало Време... 

Проста логика: след като съществува "нещо", то "нищо" не може да съществува. "Нищото" е липса на "нещото".

Другото е някакво изкривено философстване, без да е ясно какво е това "време". Изобщо, фейсбук е само губивреме  

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

 

Това не е вярно. Компонентите зависят от избора на координати и могат да са всякакви. Например може да избереш координатите в четери мерното евклидово пространство така, че метричния тензор да има компоненти нула извън диагонала и  по диагонала с произволни положитилни числа a, b, c, d.

Аз останах с впечатление, че ако разглеждаме просто работа с тензори - тогава можем да сравняваме помежду им произволни координатни системи (такива с еднакви базисни вектори, всички разположени под 90 градуса един спрямо друг, с такива с базисни вектори с различни дължини и разположени под най-различни ъгли един спрямо друг и всевъзможни други съчетания, включително две отделни, но напълно еднакви координатни системи).

https://youtu.be/bpuE_XmWQ8Y?si=f-Af-MXo8mFudpU3

Обаче, когато се насочим към относителностите, още при Галилеевата относителност, зависимостта от скоростта между различните обекти ограничава видовете координатни системи, които могат да се прилагат и това внася допълнителни условия в използваните матрици (галилеевите матрици са по-различни от обичайните тензорни матрици по принцип).

https://youtu.be/69hgjHxlp5E?si=NWINfr7z0bH7g4k7

Изграждането на метричния тензор на Галилеевата относителност (грубо казано - включването в употреба на Питагоровата теорема) налага употребата на квадрата на скаларното произведение на пространствено-времевия вектор.

https://youtu.be/ndjiLM5L-1s?si=CH9pMVQXssLHuZWW

Нова, по-различна форма на координатни съчетания, налага прехода от Галилеевата към Лоренцовата относителност - ограничението скорост на светлината С налага допълнителни промени и преход от употреба на галилееви към употреба на лоренцови матрици.

https://youtu.be/WOLUSQK1Jtk?si=QpoETlaDCtDZ6zt4

Понеже напълно еквивалентна на пространствено-времевия подход Евклидова относителност би се ползвала с подобно количество ограничения, колкото са при Лоренцовата относителност, само по-различни (например постулатът за огранитението на скоростта на светлината при Лоренцовата относителност е вектор на универсално движение на материята с темп 1с през хиперизмерното /над-триизмерното/ пространство) - и при нея не могат да се ползват произволни, а само определени съчетания между координатни системи, точно както е и при Галилеевата и Лоренцовата относителност.

Ще кажеш, ако някъде греша, но - така ми се струва в момента!

Редактирано Август 27 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Как да започна? Може би е най-добре да започна с постулирането на инвариантния (непроменим, винаги един и същ, според всички координатни системи) вектор на темпа на материалните промени в хиперизмерно (над-триизмерно) пространство - векторът 1с (на този етап не е ясно откъде точно идва този вектор, както и на първо време четиримерното пространство, в което той се изявява като универсален темп на материалното движение). След постулирането на хиперизмерния, инвариантен вектор 1с, постулираме и условна евклидова четиримерна пространствено координатна система, която представлява евклидово четиримерно пространство - четири декартови координати под 90-градусов ъгъл, които се простират в безкрайността. Така станаха два постулата.

Само по себе си, без вектора 1с на движението на вселенската материя, четиримерно евклидово пространство би било напълно празно пространство, без никакви движения, обекти, форми в него, тоест - това не е реална особеност, а само условен, математически похват. При съчетаването на хиперизмерния вектор 1с с условното евклидово четиримерно пространство, представлявано от декартовите координати wхуz, ние получаваме първото средство за описание на регистрируемата реалност.

И тук още веднага възниква първия проблем за решаване! Ако векторът на инвариантната, хиперизмерна скорост 1с е разположен напълно върху координатата w, дължината на пространството по направлението на координатата w трябваше да е НУЛА, скоростта по 3D-координатите също трябваше да е нула, а протяжността на пространството по трите координати х, у и z трябваше да е безкрайна (обект с крайни размери в това пространство би разполагал с пълната си дължина в покой според неподвижен спрямо него наблюдател, при който наблюдател векторът на скоростта 1с също щеше да е насочен изцяло по направлението на координатата w и протяжността на пространството по направлението на тази координата също щеше да е НУЛА - и наблюдателят, и обектът щяха да регистрират цялото време на Вселената, минало, настояще и бъдеще, едновременно, каквото и да значи това). Вместо това ние имаме конкретен темп на часовниците в покой (протяжността по координата на w не е нула, а е равна на планковата дължина Lp и часовниковият темп t не е БЕЗКРАЙНОСТ, да се регистрира минало, настояще и бъдеще наведнъж, а е равен на планковото време Тр, от произведението на които две стойности Lр и Тр се получава стойността на хиперизмерния вектор 1с), която ситуация е представена на следващото изображение.

Според тази логика векторът на скоростта 1с не е напълно разположен върху координатата на четвъртото пространствено измерение w, а е леко отклонен от нея в посока на 3D-прострасството х²+у²+z², което би значело, че при "покой" в 3D-простраството хуz реално има някакво нищожно и трудно регистрируемо пространствено движение. И така - има ли при "покой" в 3D-хуz някакво минимално движение, което да не може да се регистрира лесно поради изключително малката му стойност (според мен - НЕ!) или пък това нещо би могло да има нещо общо с вълните на неопределеността на дьо Бройл (според мен - пак НЕ!)? Или става дума за някакво друго обяснение, свързано с "прикриването" в този времеви ефект на присъствието на повече от четири пространствени измерения (w+)? Някакъв отговор на тези въпроси би могло да даде точното дефиниране на базисните вектори в 4D-пространството, до което така и не успях да стигна... Ще видим!

[scaner]

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Може би е най-добре да започна с постулирането на инвариантния (непроменим, винаги един и същ, според всички координатни системи) вектор на темпа на материалните промени в хиперизмерно (над-триизмерно) пространство - векторът 1с

Постулираш вектор? На къде му е посоката, началото му? Какви са компонентите му? Защото инвариантен вектор е този, който при някакво линейно преобразувание запазва посоката си (и евентуално големината си). Тук трябва да покажеш кое е това линейно преобразувание и какъв е смисъла му, и ако имаш пред вид координатно преобразувание (като лоренцовите преобразувания), трябва да се докаже че те запазват посоката на твоя вектор (което в общият случай не е вярно, очевидно е по Минковски).

А ако почнеш на всяка стъпка да правиш постулиране, полза няма...

Та, като говорим за вектор, да тръгнем от компонентите му по координатни променливи. И от метричният тензор на пространството, в което ще го смятаме. За конкретност. Първо в една система, после ще си го преобразуваме в друга (да, и трансформациите трябва да дадеш...). Чак от резултата ще рисуваме картинки. Хайде, да направим кратък трип по векторно смятане.

Преди 25 минути, Станислав Янков said:

Само по себе си, без вектора 1с на движението на вселенската материя, четиримерно евклидово пространство би било напълно празно пространство, без никакви движения, обекти, форми в него, тоест - това не е реална особеност, а само условен, математически похват.

Векторът е описателна абстракция, липсата или наличието му не определят движението и наличието на материята. Пак каруцата пред коня.

Празно пространство пак трябва да допуска такъв вектор, защото той трябва да е универсален и не зависи от запълнеността на пространството с нещо. Или зависи? Как, каква е  функцията свързваща този вектор с плътността на материята тогава?

ВИж колко въпроси, преди още първата крачка?.

[Станислав Янков]

Преди 48 минути, scaner said:

ВИж колко въпроси, преди още първата крачка?

Да! Първоначалното ми намерение при започването на коментара беше, просто да дефинирам базовите вектори и компонентите, ковариантите и контравариантите и т.н. и да видя, как се надгражда нататък, при постоянно съпътстващо сравнение с пространствено-времевия аналог. Затънах в неясноти още на твърде ранен етап! Ако следвам стриктно аналогията с пространствено-времевата форма - може би ще успея да разчистя някои от неяснотите, включително и от повдигнатите от теб въпроси. Със сигурност не всички тези варианти дават точните аналогични особености на пространство-времето и на резултатите от неговата употреба в СТО и ОТО.

Редактирано Август 27 от Станислав Янков

[Gravity]

1с не е вектор, а число! Може би имаш предвид дължината му(за което е нужна метрика), но както пита scaner, каква е посоката му? 

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, Gravity said:

1с не е вектор, а число! Може би имаш предвид дължината му(за което е нужна метрика), но както пита scaner, каква е посоката му? 

При Евклидовата относителност, за разлика от пространствено-времевата концепция, 1с е вектор на винаги една и същата хиперизмерна (надтриизмерна) скорост и неговата посока определя в каква област на четиримерното пространство (между х²+у²+z² и четвъртото пространствено измерение w) са насочени лоренцовите ефекти.

От тук, чрез проекция, се пресъздават обичайните пространствени и времеви параметри, които регистрираме. Завъртането на този вектор между четвъртото пространствено измерение w и обичайното 3D-пространство х²+у²+z² определя ъгъла на завъртане на примовата координатна система спрямо основната, но за разлика от Минковски, тук въртенето става по обичаен евклидов кръг, вместо по хиперболичен кръг.

Ъгълът на завъртане (в случая - Фи) е аналогът на стойността v/с при Лоренцовите трансформации и всичко от пространство-времето на Минковски си има точен аналог при Евклидовата относителност, когато ясно е дефинирано четвъртото пространствено измерение w, вместо да се ползват пространствено-времеви кърпежи със заявления, че префасонирано като координата собствено време Тау от пространство-времето на Минковски представлява четвъртото пространствено измерение. (Нарочно повтарям вече качени изображения, без първото, за да си спестя качването на излишни нови изображения.)

 

Редактирано Август 28 от Станислав Янков

[Gravity]

Ако 1с е вектор, то това е много неудачен избор на означения. Каква е дефиницията му?

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Gravity said:

Ако 1с е вектор, то това е много неудачен избор на означения. Каква е дефиницията му?

Защо да е такъв проблем естеството на 1с като скоростов вектор (доколкото разбрах, всяко делене на координатите на координатните системи на части превръща най-малките деления в базисни вектори, даже и да става дума за произволно избрани стойности на дължините на тези базисни вектори и при вектора 1с не става дума за това, той е скоростов вектор)? Това само показва, че има някакво непрекъснато материално движение с темп 1с извън 3D-пространството дори и при покой в 3D-пространството и ако някакъв дял от това хиперизмерно движение започне да се случва в 3D-пространството - този дял е добре известната скорост v. Има съвсем ясна формулировка как се получава стойността и на v, и на v/c от ъгъла на завъртане между основната и примовата координатна система:

https://www.preprints.org/manuscript/202305.1785/v1

При пространствено-времевата концепция също може да се изведе стойността v/c от ъгъла между координатите на основната и примовата система, в едни случаи като арктангелс от този ъгъл, а в други случаи - като хиперболичен тангенс tanh).

Самият вектор 1с се определя като инвариантно (винаги с една и съща стойност) движение в хиперизмерното (над-триизмерното) пространство wxyz, докато регистрациите от ежедневието, подсветлинни скорости, са различни негови проекции в 3D-пространството и времето.

[Станислав Янков]

Втори опит да поставя някакво начало! Едва от миналата седмица понаучих някои неща за това, но само чрез опити, дори и с множество неуспехи, мога накрая да развия нещо годно.

За да се тръгне напред, трябва временно да се игнорират противоречията и да се стъпи на стабилните неща. Кои са стабилните неща? Нека да започнем от тук:

При относителността (още при Галилеевата) има вектор, наречен вектор на пространствено-времевото разделяне (spacetime separation vector) или още вектор на простраствено-времевия интервал (spacetime interval vector) - стелка, свързваща две точки (две събития) в пространствено-времева диаграма (мирова линия?).

(2) Relativity 103b: Galilean Relativity - Spacetime Separation (Interval) Vector and Invariance - YouTube

В алтернативната концепция тази роля сякаш се играе от от вектора 1с (вектора на материалната скорост в хиперизмерното пространство). По такъв начин инвариантното движение (вектор) с темп 1с в хиперизмерното пространство wxyz има различни компоненти в различните му проекции (координатни системи, като wxyz и w`x`y`z`). Безкрайни стойности на базовите вектори по координатите х, у и z означават, че обекти с крайни размери в рамките на тези координатни системи (които обекти биха се явявали различни пространства, с различни параметри на компонентите по четирите координати, тоест - различни координатни системи) ще имат две точки за начало и край, както при пространство-времето трябва да има две точки за събития (начално и крайно), а и дължини по посока на движението. Точките на дължините на обектите дори биха могли да се определят също като вид вектори, подобно на векторите на пространствено-времево разделяне (ще сочат посоката на движение). Ъгълът Алфа, както вече беше споменавано многократно, изразява скоростта v в триизмерното пространство xyz, а също може да служи и за извличане на стойността v/c на Лоренцовите трансформации.

Не стана по-малко противоречиво от предходния ми опит, въпросите даже може да станаха и още повече (например - става дума за безкрайности по направленията на координатите х, у и z ли или все пак за някакви гигантски, граничещи с безкрайност, но все пак крайни стойности и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.), явно предстои твърде много мислене за твърде много подробности, но - тук поне вече има нещо, далече наподобяващо начало... 

[Станислав Янков]

Най-накрая първия материал, повече или по-малко свързан с Евклидовата относителност, който ясно обсъжда четвърто пространствено измерение W, вместо неясно да го свързва със собственото време от пространство-времето на Минковски!

(PDF) A Euclidean geometric model that has a maximum speed c

[Gravity]

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

Най-накрая първия материал, повече или по-малко свързан с Евклидовата относителност, който ясно обсъжда четвърто пространствено измерение W, вместо неясно да го свързва със собственото време от пространство-времето на Минковски!

(PDF) A Euclidean geometric model that has a maximum speed c

Доста объркано, бизсмислено и нямащо нищо общо с наука освен че използва същите термини, но с някакъв мъгляв философски "смисъл".

[Станислав Янков]

Преди 18 часа, Gravity said:

Доста объркано, бизсмислено и нямащо нищо общо с наука освен че използва същите термини, но с някакъв мъгляв философски "смисъл".

Да, както при всички останали материали, свързани с Евклидовата относителност, тук също логиката не е довършена. Докато мнозинството други претупват работите, като просто заявяват, че четвъртото пространствено измерение е собственото време и така практически си остават в пространствено-времевата парадигма, макар и вече да не е на Минковски, тука пък се търси начин на всяка цена да се намери роля на евклидовото четириизмерно пространство. Евклидово (напълно плоско и напълно пусто) четириизмерно пространство, както и другата крайност - движение на вселенската материя с инвариантния темп 1с не само в едно, а във всички възможни направления в 4D(+)-пространството, което би го направило, ЦЯЛОТО, нуламерно (идеална точка без никакви размери) - са условни, нереални състояния. Действителното състояние, което регистрираме на практика, е това с 1с-вектор на материалното движение, който се движи само по едно направление през четиримерна или над-четиримерна пространствено геометрия и с произтичащата от това пространствена асиметрия между посоката на вектора и останалите три пространствени направления.

За да можем да оценяваме размерите и поведението на обекти вътре в така дефинираното асиметрично пространство в покой (протяжността на Вселената по направлението на координатата w+ е с планкова дължина, докато по направленията на останалите три координати х, у и z е безкрайна или наподобяваща безкрайност), които обекти практически се явяват други (различни) пространства, ние дефинираме допълнителни базови вектори "х" и "х'" (в кавички, с което да се различават от реалния безкраен базов вектор на покоя х), които също са равни на планковата дължина, както е и с базовия вектор w (можем да си изберем произволни базови вектори и ние си избираме да са с еднаква дължина - планковата дължина, - за да ни е най-удобно). Без проблеми планковите дължини могат да се умножат с нужната стойност, за да станат 300 000 километра за х и една светлинна секунда (равняваща се на 300 000 километра) за ct от обичайния пространствено-времеви подход на Минковски. От тук вече може да се изгради пълен паралел (еквивалент) между този пълноценен четириизмерен(+) пространствен подход, който включва и някои (приложимите) елементи от Евклидовата относителност (основно диаграмите на Епщайн, но с променени символи) и утвърдената пространствено-времева концепция на Минковски. И няма никакви реални евклидови четириизмерни пространства (векторът 1с на движението на материята в четиримерното+ пространство пречи да съществуват такива пространства реално)...