Втори том от граматиката на БАН, през погледа на електронния правописен речник

[Стефан Атанасов]

Втори том от граматиката на БАН, през погледа на електронния правописен речник

 

Преходните и непреходни глаголи

 

     Граматиките по начало имат консервативна природа и нов вариант на трите тома от преди 40 години едва ли може да се очаква скоро. Но след като Правописният речник (2012) излезе и в електронен вариант, се появиха известни различия, които не може да не ни направят впечатление. В цитираното издание е даден пример с девет глагола, които тогава са принадлежали към така наречения хибриден модел, защото са се явявали и преходни, и непреходни едновременно, според това дали ще бъдат употребявани самостоятелно или с предлог. Например: „играя карти“ – преходен глагол, или „играя на карти“ – непреходен.

     Авторите на речника обаче са сменили методиката. Сегашното условие е свързано с това дали съответният глагол е съвместим със словосъчетанието „него го“. Примерите могат да се дадат според най-често допусканите напоследък грешки: „С това ръко­водство нашето дружество рано или късно ще фалира“. „Фалирам“ – непреходен глагол, защото е несъвместим с „него го“. Втори пример: „Нашето дружество вчера го обявиха в несъс­то­я­телност“. „Обявя“ – преходен глагол, който е съвместим с това словосъчетание: „Него го обявиха“. От споменатите в учебника девет хибридни глаголи, вече не е останал нито един. Осем са определени като преходни, а един като непреходен – „жадувам“. Така е според авторите. Аз обаче не виждам каква е пречката да се каже „жадувам го“, или „него го жадувам“, макар и в преносен смисъл, защото не ми звучи неправилно. С „играя“ примерът е друг: „Ти играеш ли го това хоро? Играя го, защо не“. Респективно: „Него го играя“. Също преходен глагол.

     Все пак в медийните публикации има редица случаи, когато непреходни глаголи се употребяват като преходни и това се дължи на крайно ниска езикова култура, съчетана с липсата на уважение към традициите, които са се наложили още с появяването на съответните глаголи.

 

Свършен или несвършен вид?

 

     Пак в цитирания Втори том се споменава, че глаголите от свършен вид не могат да се преобразуват като причастия, деепричастия и отглаголни съществителни. Това е само една констатация, която едва ли е могла навремето да ни направи сериозно впечатление. Сега тя е превърната в дефиниция. Към несвършения вид принадлежат само глаголите, които имат деепричастие: пиша – пишейки; казвам – казвайки. Но „кажа“ не включва деепричастие и затова е от свършен вид. За разлика от преходните и непреходни глаголи, тук новата методика не е променила вида на нито един глагол – свършен или несвършен. Използва се за повече бързина в преценката на съответните словоформи.

 

Други разлики между речника и учебника

 

     Във Втори том употребата на притежателното местоимение „свой“ е била задължителна и за трите лица, а сега тя се използва само в трето лице: „На своя рожден ден актьорът покани близо четиристотин гости“. (Пример от речника). Обобщителните местоимения за винителен и дателен падеж „всекиго“, „на всекиго“ са отпаднали напълно, заменени от именителната форма „всеки“. Но все пак има устойчиви словосъчетания като „за всекиго по нещо“, които са се запазили по изключение.

 

„Излишните“ местоимения! Винаги ли са излишни, или са по-скоро факултативни?

 

     В езици като английски, руски, френски и много други, глаголите задължително са предше­ствани от личните местоимения: „аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те“. Преобладаващо е мнението, че на български местоименията се пропускат, а ако случайно сме ги употребили, това е било или по невнимание, или покрай чуждите езикови влияния. Не съм съгласен с това твърдение и ще го подкрепя с конкретен пример. В своето есе „Изповед“ Лев Толстой е използвал следното изречение: Я наивно воображал, что я – поэт, художник и могу учить всех, сам не зная чему я их учу. Я так и делал. На български аз съм го превел по следния начин: Наивно си въобразявах, че съм поет, художник и мога да уча всички, без самият аз да знам на какво ги уча. Аз така и правех.

     В оригиналния текст на руски, личното местоимение „я“ (аз) е употребено четири пъти, а в българския му превод – само два пъти. Но ако се премахне напълно ще се наруши целостта на текста, както и правилното му възприемане. Затова намирам за по-разумна тезата, че местоименията предшестващи глаголите имат факултативен характер, а редакторите би следвало да не ги задраскват всеки път, когато ги срещнат.

 

Несъществуващите думи

 

     Когато се появи първото издание на големия правописен речник (1983) с около сто хиляди думи, граматиката на БАН беше вече отпечатана. Това предизвика известни разминавания. Авторите често даваха примери с невключени в речника думи. Започнах да ги подчертавам с жълто, но се оказаха прекалено много, за да се реша ги из­броявам. „Текезесе“ (с начална малка буква) беше дадена като лексикална единица с четири равностойни ударения, а „жепевагони“ и „бенебанка“ служеха като примери за думи с по три ударения. В сегашния вариант на речника се е запазила само „взаимноперпендикулярен“, като дума с две ударения.

     От Речника на българския език досега са излезли 16 тома, които накрая ще станат 26 или 27. В електронния си вариант обаче, той вече е публикуван от „а“ до „я“. Могат да се от­крият стотици думи, които ги има само в него, но не са включени в Правописния речник, както и обратното. Най-добре би било да се намери начин за уеднаквяване на техните съ­стави. Ще се спести ценно време, търсенето на отделни думи да се прави ту в единия, ту в другия речник.

 

Звателният падеж – ще изчезне ли или ще се окаже по-жизнен, отколкото сме го мислели?

 

     Каквито и да са в момента актуалните разбирания относно неговата съдба, ще бъде грешка, ако написаното във Втори том се разглежда като мнение на всичките автори. А в момента точно така се постъпва. Там съответната глава е написана от Стоян Стоянов, а той твърди, че обръщения като „Марияно“, „Илияно“ и други женски имена, завър­шващи на „о“, имат разговорен оттенък, докато неутралните се употребяват без звателен падеж. Може да се добави още, че своята теза авторът я е застъпвал не от 1983 година, когато излиза граматиката, а още през 1964-та – с първото издание на неговия учебник.

     Не е взет под внимание различният подход на граматиките, за разлика от учебниците по история например. Там главният редактор освен че пише собствения си раздел, следи и за уеднаквяването на мненията върху целия материал. В такова колективно съчинение не е разрешено да се твърди, че цар Самуил е основал Западното българско царство, както е било в действителност, а се приема, че е продължител на Крумовата династия. За разлика от историята, граматиката на БАН са я писали 22-ма автори, като никой не е бил задължаван да се придържа към мнението на по-висшестоящия. Стоян Стоянов (по случайно съвпадение) се е оказал главен редактор на Втори том, но това не означава, че останалите автори са споделяли неговите тези по всички въпроси. Любом­ир Ан­дрейчин участва в авторския колектив, но във връзка със звателния падеж стои на коренно противоположни позиции. Плурализмът на мненията личи по различните и противоречащи си един на друг термини. В Първи том например са споменати изрази като „гласна“ и „съгласна“ (в женски род), а във Втори том в аналогични случаи се говори за „гласен или съгласен звук“ (в мъжки род). Въпрос по който различните мнения са се запазили и до днес. От съ­става на елек­тронния правописен речник личните имена са изключени и не може да се разбере какви позиции застъпват неговите автори.

     Чужди езикови влияния е имало още по времето на хан Аспарух и така до ден днешен. Но тенденциите, които наблюдаваме напоследък са свързани най-често с изкуствения интелект. Когато получаваме съобщения от Фейсбук, или рекламни известия от банки и търговски вериги, това не го правят хора, а роботи. Ако звателният падеж по естествен път изчезне след сто или след хиляда години, никой от нас не може да бъде сигурен дали наистина точно така ще стане. Редно е все пак да не му решаваме съдбата още отсега с непатриотични съвети. А това, което предстои да се случи, ще го коментират бъдещите поколения.

     Какви изненади може да ни донесе синтаксисът, очаквайте в наскоро.

Редактирано Преди 2 часа от Стефан Атанасов

[Gabraka]

Преди 2 часа, Стефан Атанасов said:

не е разрешено да се твърди, че цар Самуил е основал Западното българско царство, както е било в действителност

Верно ли е била такава действителността?