Какво в действителност представлява "колобър" !?

[D3loFF]

Докато чакаме нови данни за произхода на (пра)българите (дано доживеем да ги видим) Ви представям малко разнообразие с едно изложение свързано с ранното средновековие и значението на думата „колобър“.

Приятно четене!

 

Част 1: Въведение

               В българската историческа мейнстрийм наука колобърът се счита за титла на жрец от висшето благородническо съсловие, който изпълнява ролята на предсказател, извършващ магически ритуали. Смята се че е жрец на тюркския бог Тангра.

Както ще представим по-долу в изложението в тези заключения има както елемент истина, така и погрешни схващания.

 

Част 2: Исторически източници

            Един от източниците, който ни дава много важни детайли за думата колобър е:

Теофилакт Симоката – История, глава 3

Друг важен източник, където имаме прословутата титла ΚΑΝΑΒΟΙΛΑΚΟΛΟΒΡΟΝ (канабоилаколоброн) е:

Надписът от Филипи

В един и същи смисъл ли е употребена думата „колобър“ и в двата източника ще обясним по-надолу в нашето изложение.

 

Част 3: Значение на думата

Думата „колобър“ е латинската дума „coluber/colubra”, която означава „змия, дракон“ или „змиеподобен“.

Според падежа в латински думата има следните форми:

Падеж	Ед. Ч.	Мн. Ч.
именителен	coluber	colubrī
родителен	colubrī	colubrōrum
дателен	colubrō	colubrīs
винителен	colubrum	colubrōs
аблативен	colubrō	colubrīs
звателен	coluber	colubrī

Думата е индо-европейска по произход и следва традиция, която ще обясним в следващата глава.

 

Част 4: Жречески контекст

                 Асоциирането на думата „змия“ с жрец е много древна европейска мистична традиция. В латински език думата „pȳthōn“ (питон) носи значение на „soothsayer” – гадател, някой който предвижда бъдещето. Тази особеност идва от древногръцката легенда за старото име на град Делфи – Пито, където бог Аполо убива змията Питон. В следствие на това и делфийската жрица, докато съществува като институция в древния свят, носи общото название Пития.

Gaffiot, Félix (1934), Dictionnaire illustré latin-français

Както виждаме същата легендарно-етимологична традиция се ползва и от европейските скити (каквото и да има предвид под скити в този случай Теофилакт) под формата βοοκολαβρᾶ (бооколабра).

Други форми дадени ни от вариациите на текста са:

Βοοκολαβρᾶ
Βοοκαλαβρᾶς
Βοοχολαβρᾶ
Βολοκαλάβρα
Βοκολαβρά

Понеже „колобър“ означава просто змия думата бооколабра е двусъставна - от боо (бу) и колобър. Значението на първата част „боо/бу“, ако следваме индо-европейската лингвистична линия, би трябвало да изхожда от някоя от формите за дух, бог, идол, свръхестествено същество, като:

·         böögg/bogy (германски)

·         bwg (келтски)

·         богь (славянски)

 

Част 5: Военен контекст

В „Надписа от Филипи“, който разказва за военната експедиция против славянското племе смоляни, многосъставната титла ΚΑΝΑΒΟΙΛΑΚΟΛΟΒΡΟΝ (канабоилаколоброн) се споменава в контекста при изброяването на най-важните хора участвали в похода.

Както се вижда думата „колоброн“ е част от титлата. Тъй като в други надписи се среща под формата „колоброс“, това ни дава основание да вярваме, че окончанията он/ос са точно гръцките или латински падежни окончания на думата.

Наскоро попаднах на един много интересен източник – страница от Псалтир „Свети Гал, който можете да видите по-долу на картинката. На него са изобразени франкски войници, като един от тях носи драконов стандарт. Драконовия стандарт е използван от скити, римляни и явно – франки от древността чак до средновековието.

Псалтир „Свети Гал“, каролингски войници, ирландски ръкопис, 750 г. сл. Хр.

Това, което виждате на картинката е всъщност „кан а боил а колоброн“ във военния смисъл на фразата. Носещия/отговарящия за драконовия стандарт. Или както по-правилно би се превел целия израз – Master-carrier of the Dragon Standard. Подобен формат на титлата не би трябвало да учудва никого. В средновековието имаме такива примери за така структурирани титли, като например -  Master of the Horse, еквивалент на латинската Magistrum Equitum.

Отдолу пък можете да видите:

Драконовия стандарт/знаме от Нидербибер, единственият напълно запазен драко-щандарт, открит във форта на Лимеса при Нидербибер, Ландесмузеум Кобленц, Германия.

 

 

Част 6: Заключение

Като заключение ще кажем, че „колобър“ или както е правилно да се каже на латински „coluber/colobra” (колубер/колобра) е индо-европейска дума, която означава просто „змия, дракон, змиеподобно нещо“.

Тя сама по себе си не означава, а и няма и как да означава - „жрец“ или „знаменосец“ без към нея да бъдат добавени и останалите поясняващи думи, както са случаите с „боо/бу“ или „кан а боила“.

Това за пореден път показва, че титлите от ранното средновековие са пояснителни и са многосъставни, като извадени от контекста елементи, какъвто в случая е думата „колобър“ не означават сами по себе си нищо повече от нормални всекидневни части на речта.

П.П. А, да и щях да забравя - явно стандарта/знамето (или поне едно от тях) на Канас Пресиян е бил дракон. Това е много важно да се отбележи.

 

Използвана литература:

[1] De Vaan, Michiel (2008), Etymological Dictionary of Latin and the other Italic Languages (Leiden Indo-European Etymological Dictionary Series;

[2] Charlton T. Lewis and Charles Short (1879), A Latin Dictionary, Oxford: Clarendon Press

[3] Gaffiot, Félix (1934), Dictionnaire illustré latin-français, Hachette.

[4] St Gall psalter, Carolingian soldiers, Irish manuscript, 750 AD

 

Редактирано Преди 2 часа от D3loFF