„За“ или „против“ пълния член, според най-новите тенденции в езика

[Стефан Атанасов]

„За“ или „против“ пълния член,

според най-новите тенденции в езика

 

Предисторията приключва като шуробаджанащина

     С Освобождението (1878) една от най-интензивно развиващите се духовни дейности е периодичният печат. В Източна Румелия неговата независимост дори е била на по-високо ниво от Княжеството, но това е друга тема. Без да има официално утвърден правопис е възприета традицията, която се утвърждава още през турско време. С приетото през 1899 година „Упътване“ се въвеждат две нови правила, които са възприети от населението почти като реформа:

     1. Свободната употреба на пълен и кратък член е заменена с правилото, което днешните езиковеди наричат „изкуствено“.

     2. Отпада фонетичният правопис на глаголните окончания: „четът“, „държът“, както и аналогичното писане на определителните членове от мъжки род: „денѭ“, „върхѫ“ и всички останали.

     Тодор Иванчев е бил министър на просветата от януари до октомври 1899 година и именно той е авторът на първата реформа в българския правопис. 19 век е период през който е бил валиден принципът „Кажи ми откъде си, за да ти кажа какъв правопис ще искаш да наложиш“. Но точно това правителство прави изключение. Тодор Иванчев е от Търново, а неговият премиер Димитър Греков – от Болград (Украйна). И точно човек от Централния Балкан да наложи не само да се пише, но и да се изговаря „деня“ вместо „денѭ“ или „четат“ вместо „четѫт“?! Всичко това за съвременния българин е необяснимо.

     Преди него министър само за две години (1897-1899) е бил Иван Вазов, а той е бил склонен да запази свободната употреба на пълния и кратък член, както и фонетичния правопис на членовете и глаголните окончания. Добре известен факт е, че Тодор Иванчев се е намирал под въздействието на своя приятел Александър Балан и той го е накарал да въведе валидното и до днес „изкуствено правило“. Типичен пример, че шуробаджанащината може да повлияе и върху правописа, а не само при назначаването на работа.

Аргументите „против“

     Те са добре известни, но все пак повторението е майка на знанието. Най-прегледно могат да се изложат под формата на въпроси. Защо например да се обозначава подлогът само в мъжки род, единствено число, след като това не се прави нито в множествено число, нито в женски и в среден род? И защо непременно подлозите да бъдат отделяни с пълен член, а не допълненията, обстоятелствените пояснения и останалите части на изречението? Отговор има, но той е извън сферата на граматиката, защото е свързан с народопсихологията. Масовият българин по манталитет е полуграмотен, а почти всеки полуграмотен човек обича да се прави на по̀ католик от папата.

Реформата на БЗНС (1921)

     През 1921 година правителството на Стамболийски решило също да даде своя принос в развитието на правописа и въвело така наречения „фонетичен принцип“. Когато следващата дума започва с гласна да се пише пълен член, както и обратното: „българският език“, „новия камион“. Достатъчно беше още малко това правителство да се задържи на власт и пълният член щеше да се окаже окончателно компроментиран. Именно правописът на Стоян Омарчев­ски даде възможност да се види колко фалшиво е било съществуващото преди него правило за пълния член.

Законодателството и неговите грешки

     Сформираната през есента на 1944 година Правописна комисия премахнала пълния член, но минис­тъ­рът на просветата го възстановил, след като злият ге­ний на Александър Балан отново се намесил. Ресорен ми­нистър тогава бил Станчо Чолаков, а той по професия е икономист и от граматика нищо не разбира. В прие­тата Наредба-закон за правописа бил включен следният текст: Чл.5 Съществителните от мъжки род в именителен падеж се членуват с пълен член.

     Това е действащо законодателство и сме задължени да го спазваме, но само там, където е правилно формулирано. Не е необходимо да се търсят подлози, сказуемни определения и всичко останало, а е достатъчно да се провери в кой падеж се намира членуваната дума – именителен или косвен. Ето един пример: „Ятовия гласен звук срещаме в български, руски, украински и белоруски. Но във всич­ките езици буквата, с която той по-рано се пишеше (ѣ – е двойно) е низвергната“. (списание „България – Македония“) Ако ставаше дума за човек, а не за абстрактно понятие, ще се зададе въпросът: Кого срещаме? – Винителен падеж, кратък член. Ако се прави синтактичен разбор „ятовия“ се явява сказуемно определение на допълнението, но ако се търси отговор защо изпълнява такива функции, ще последват дълги обяснения. Грешката в закона е свързана с това, че на членуване подлежат не само съществителните, а още три други части на речта и два вида причастия, но за това след малко. Неправилно написаният текст от закона е единствената причина той да не се спазва.

Официалният и разговорен стил

     В учебниците писани от 50-те до 70-те години на разговорния стил се гледаше като на нещо необичайно, което се търпи от немай къде. Но според Първи том (1982) от така наречената академична граматика, в собствената си сфера на приложение разговорният стил е задължителен и заменянето му с официалния се дължи на превзетост, а в обратния случай – на небрежност. (25 стр.) В телевизионните интервюта се изпол­зва разговорният стил и там пълният член е недопустим. Но и водещите, и събеседниците го възпроизвеждат както им падне, влизайки в една непрекъсната поредица от грешки. Така и едните, и другите попадат в категорията на полуграмотните българи, за които вече обясних на какво обичат да се правят.

     В романа „Повелителят на мухите“ (преведен от Димитри Иванов) в диалозите между героите е използван само краткият член. Неговият пример обаче не се възприе от всички автори и преводачи на художествена литература. В театралните пиеси и във филмите стилът също е разговорен, но практиката относно пълния член е разнообразна.

Най-лесната за запомняне дефиниция

     След всичко казано дотук бихме могли да формулираме и една наша дефиниция относно членуването в мъжки род, единствено число и тя изглежда така:

     – Частите на речта членувани с определителен член могат да бъдат съществителни, прилагателни, числителни имена и местоимения. Членуват се и всички причастия, с изключение на деепричастията.

     – Като части на изречението думите членувани с пълен член изпълняват ролята на подлози (и техните приложения) или на сказуемни определения (на подлога), а членуваните с кратък член – на допълнения и останалите видове определения.

     – В именителен падеж членуваните думи се пишат с пълен член, а във всички останали случаи (в косвените падежи) се използва краткият член.

     Има все пак и изключения. Това са географски обекти като Боаза, Предела (а защо не Дунава, Искъра, Балкана) и други подобни, както и прозвища, заместващи имената на хора – Владимир Димитров-Майстора, Апостола и много други.

     – Обстоятелствените пояснения се членуват с кратък член. Такава е практиката до момента, но това правило е официално формулирано единствено в учебника по български език за седми клас (1973).

     – Горните правила са възприети като изисквания на правописа, които при изговор не са задължителни, или по-точно – в устната форма на езика (но само в разговорния стил) се използва краткият член.

     – В официалния стил (когато се чете написан текст) пълният член се изговаря съ­гласно правилата.

     Този импровизирано изработен текст, макар да е прекалено дълъг, е лесен за запомняне, защото е изграден върху обективни принципи, включващи ясни правила, независимо от изключенията. Да не си въобразяваме обаче, че сме измислили топлата вода. Ето какво е мнението на академик Младенов по въпроса: „Съвсем погрѣшно е „правописното“ правило за пълен член в именителен падеж и кратък в останалите, защото в никой български народен говор и у никой поет това изкуствено и непотрѣбно „правило“ не намира подкрепа. Народът различава именителния падеж от останалите не по завършъка, а синтактически и по смисъл както френци, италианци, англичани и други. Народът различава и косвените падежи от именителния (сѫщо) не по завършъка, а синтактически и по смисъла, както френците, италианците и англичаните“. („Граматика на българския езикъ“ 1939) Повече нищо не можем да добавим, макар да сме коментирали същата тема и досега. А всичко казано преди близо сто години, си остава актуално и до днес.

Съветите на Мирослав Янакиев

 

     За разлика от снобите, сред широките народни маси никой вече не използва пълния член, но докато все още е в сила, никак не са за пренебрегване указанията, които Мирослав Янакиев е дал. Те се изразяват в следното:

     1. Срещнем ли причастия (без деепричастията) е нужно да внимаваме, защото в повечето случаи те се членуват с пълен член.

     2. Ако преди или след съответния глагол е поставено възвратното местоимение „се“, свързаните с глагола думи се членуват с пълен член.

     3. Попаднем ли обаче на местоименията „го“ и „му“ (във винителен и в дателен падеж) думите за които те се отнасят се членуват с кратък член.

     Забележка: Така стоят нещата към днешна дата. Не се отказвам от старите си публикации, а сегашната само ги допълва.

[Кухулин]

Всички административни мерки, които вървят против законите на лингвистиката, са меко казано безполезни. Могат да се приведат някакви аргументи от типа на "национална идентификация", но в съвременния свят и те са кажи-речи безсмислени. Но от друга страна синтактичната употреба на пълния член дава хляб на маса езиковеди, които иначе щяха да седят гладни. Тъй че положението е на кантар