Напусна ни големият астроном и изследовател Алан Хейл - съоткривателят на кометата Хейл-Боп

[SAlexandrov]

Напусна ни големият астроном и изследовател Алан Хейл

На снимката: Алан Хейл позира пред телескопа, с който е съоткрил кометатата Хейл-Боп.

11 юни 2026 г. 07:00 ч.

Светослав Александров. На 6-ти юни на 68-годишна възраст ни напусна големият астроном и наблюдател на комети Алан Хейл. Той е известен най-вече със съоткриването на кометата Хейл-Боп, която мнозина от нас помним от детството си.

Алан Хейл се ражда през 1958 г. в Тачикава, Япония, където по това време баща му служи към Военновъздушните сили на САЩ. Още докато е на няколкомесечна възраст неговото семейство се завръща обратно в Щатите, където заживява в Аламогоро, Ню Мексико. Така детството на младия Хейл преминава под ясното и пустинно небе на Ню Мексико – именно това го вдъхновява да се занимава по-късно с астрономия. В началото на 70-те години подрастващият Алан наблюдава кометата Таго-Сато-Косака с телескоп, купен като подарък от баща му. Самата комета е забележителен обект – открита е независимо от астрономите Акихико Таго, Ясуо Сато и Козо Косака през 1969 година, като последните двама са едва на 19 и 17 години.

Бъдещият астроном завършва гимназията на Аламогоро през 1976 г., след което постъпва във Военноморската академия на САЩ в Анаполис, Мериленд. Там той придобива бакалавърска степен по физика. След кратка служба в различни военноморски бази в Сан Диего и Лонг Бийч, Калифорния, Алан Хейл напуска Военноморските сили и през 1983 г. постъпва в Лабораторията за реактивно движение – основното място, където се разработват безпилотните роботизирани мисии на НАСА. Там той е инженерен изпълнител за Мрежата за дълбок космос, като така спомага за сближението на мисията „Вояджър 2“ с планетата Уран през 1986 година. И досега „Вояджър 2“ остава единствената космическа мисия, посетила Уран и Нептун.

Но след историческото посещение на Уран, Алан Хейл напуска Лабораторията за реактивно движение и се завръща в Ню Мексико, готов да преследва мечтата си да се превърне в професионален астроном. Той постъпва в Държавния университет „Ню Мексико“, където през 1989 г. придобива магистърска степен, а през 1992 г. – докторска. Докато трае докторатът, Хейл се отличава като отличен наблюдател на комети и в негова чест Юджийн и Карълайн Шумейкър кръщават астероида 4151 Аланхейл още преди да завърши, през 1991 година.

След като завършва доктората си, Алан Хейл открива, че възможностите за работа за астрономи не са големи – брутална реалност, с която много учени се запознават по трудния начин. Кариерата му към този момент е забележителна – докторска степен, служба към Военноморските сили, работа по „Вояджър 2“, научни публикации, но въпреки това не успява да си осигури сигурна академична позиция. Ето защо през 1993 г. той създава Югозападния институт по космически изследвания (днес Институт „Земен изгрев“). И именно това прави последващите събития толкова значими – когато преживява мига на най-голямата си слава, той не е университетски астроном, а независим изследовател, който провежда наблюденията от дома си в Ню Мексико с телескоп, купен втора ръка – 16-инчов рефлектор.

Истината е, че към средата на 90-те Алан Хейл спира да търси нови комети, тъй като решава да се посвети на семейството си и на неговата съпруга Вики. Да се откаже от тази мечта не е лесно – тук трябва да напомня, че за разлика от откриването на астероиди, издирването на комети е изключително трудоемка задача. За разлика от астероидите, които отразяват слънчевата светлина постоянно, кометите стават ясно видими едва след като развият кома и опашка, т.е. когато са достатъчно близо до Слънцето, за да се нагреят и да отделят летливи вещества. В днешни дни е почти невъзможно да откриеш своя собствена комета със свой собствен телескоп – докато стане достатъчно ярка, за да я наблюдаваш, автоматичните програми вече са я засекли. Известните търсачи на комети като Доналд Махолз са прекарвали хиляди часове, наблюдавайки небето, при това трябва да познаваш звездното небе достатъчно добре, за да различиш всеки необичаен мъглив нашественик. Алан Хейл има щастието да работи във времената непосредствено отпреди автоматичните програми като Каталина и Pan-STARRS, но дори тогава е било изключително трудно. Но макар че се е отказал да търси нови комети, все пак е останал посветен на целта си да наблюдава колкото се може повече вече открити комети до края на живота си.

И именно тогава, през 1995 година, съдбата му предоставя подарък. Една нощ той наблюдава кометата 71П/Кларк, след което насочва телескопа си към няколко звездни купа в Стрелец, чакайки времето да наблюдава кометата 6П/д’Арест. Точно в този момент Алан Хейл забелязва блед, мъгляв обект. Това наблюдение завинаги ще запише името му в историята.

Алан Хейл си мисли, че няма как това да е нова комета. Той очаква, че друг човек вече я е открил. Но когато проверява базите данни и разбира, че в този регион на небето няма известна комета, изпраща имейл към Централното бюро за астрономически телеграми.

И все пак по същото време още един астроном-любител на име Томас Боп е видял мъглявия обект с телескопа на свой приятел, докато е наблюдавал небето от Аризона. Тук обаче съдбата се е усмихнала на Хейл, тъй като Боп се е намирал в район без обхват на мобилния телефон, така че е трябвало да запали колата си и да шофира до дома си, за да изпрати телеграма към Централното бюро. Така телеграмата на Боп пристига едва след имейла на Хейл – ето защо кометата се казва Хейл-Боп, а не Боп-Хейл. Но и досега няма яснота кой от двамата съоткриватели пръв е наблюдавал кометата.

Кометата Хейл-Боп, снимана в началото на 1997 г. Photo credit : Philipp Salzgeber (CC-BY-SA-2.0-AT)

В крайна сметка Хейл-Боп се превръща в най-известната комета на 20-ти век. До 1997 г., когато вече мнозина от нас си я спомняме, тя става много по-ярка от Халеевата комета и е лесно видима за невъоръжено око в продължение на 18 месеца. Това е твърде необичайно – макар че и досега биват откривани множество комети, повечето никога не се задържат продължително и никога не стават достатъчно ярки, за да бъдат наблюдавани с просто око.

Но Хейл-Боп се превръща в културен феномен и поради още една причина: тогава е зората на ранния интернет. Това е едно от първите астрономически събития, отразявани онлайн и наблюдавани от масовата аудитория. Освен това астрономическото събитие е белязано и от трагедия – масовото самоубийство на сектата „Райски порти“.

„Райски порти“ е една от най-смущаващите секти в историята. Този религиозен култ е съоснован от музиканта Маршал Епълуайт, който след като преживява предсмъртно видение след инцидент през 1972 година, започва да смесва християнството с вярата в НЛО. Последователите на сектата вярват, че телата са временни убежища на душите им и самоубивайки се, душите се качват на извънземен кораб.

Но каква е връзката с Хейл-Боп? Всъщност нито Алан Хейл, нито Томас Боп имат някаква вина за случилото се, а друг астроном-любител на име Томас Шрамек твърди по телевизията, че е фотографирал голям обект, който следва кометата Хейл-Боп. Последващите наблюдения доказват, че въпросният голям обект е просто звезда, но късно – в сектата „Райски порти“ покълва убеждението, че това е извънземният кораб, който ще ги вземе. В края на март 1997 г., когато Хейл-Боп е на най-близко разстояние от Земята, Епълуайт и 38 последователи изпиват смъртоносна комбинация от фенобарбитал и водка. Малко преди масовото самоубийство, на уебсайта на сектата е качено следното съобщение: „Хейл-Боп ще затвори Райските порти… Нашите 22 години на ученичество тук, на Земята, най-накрая достигат своя завършек“. Това е най-голямото масово самоубийство в историята на САЩ, свързано с религиозен култ.

След голямото си откритие, Алан Хейл изнася множество лекции, дава интервюта, пише статии, както и три книги. В периода 2004 – 2006 г. той е водещ на радиопредаване, а като част от инициативите на основания от него институт, води „научни дипломатически експедиции“ до Иран и Зимбабве.

Алан Хейл спира да наблюдава небето след 2025 г., когато е покосен от множество заболявания, свързани с напредналата му възраст. За целия си живот изследователят е наблюдавал общо 533 комети – забележителен брой. В личен план делото му бива продължено от съпругата му Вики, неговите двама сина Захари и Тайлър, както и тримата внуци.

https://cosmos.1.bg/space/2026/06/11/alan-hale-dies/