Отиди на
Форум "Наука"

Археология - общи понятия


Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте археолози,

интересуват няколко общи определения и дефиниции на термини и явления свързани с археологията. Разбира се, преди да стигна до вас, потърсих това, което ме интересуваше, но за съжаление без успех. Ето и въпросите, които ме интересуват.

1.Какъв е предметът на археологията?

2.Какво е стратиграфия?

3.Какво е културен слой?

4.Какво е археологически комплекс?

5.Периодизация и хронология на археологията?

Ще се радвам ако ми помогнете, и също така бих разбрал отговорните лица, ако изтрият темата, защото не е съобразена с правилата или няма нищо общо с това, което дискутирате тук. Благодаря.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребители

Археологията е помощна историческа наука. Тя възниква през ХVІІІв. Нейното начало се поставя с разкопките на античния Помпей през 1748г.

Основната цел на археологическата наука е издирването и съхранението на паметниците на материалната култура. Обикновено това става чрез разкопки. В следствие на намерените културни артефакти се прави анализ на миналото на човечеството.

Стратиграфията е археологическа дисциплина, която изучава геологичното минало на даден археологически обект.

В един археологически обект могат да бъдат намерени останки от различни исторически епохи. Това показва, че обекта се използвал многократно. Самото напластяване се нарича културен слой. Класически примери в това отношение са останките на Троя и културата Караново ( Карановската могила ) Сливенско. Там са открити седем куртурни пласта или слоя.

Археологическия комплекс е съвкупност от археологически обекти, на чиято теритотория се извашва проучвателна дейност, т.е. разкопки.

За разлика от античната и съвременна история, където хронологията на събитията се отбелязват по старата и нова ери, то в археологията периодизация е свързана с епохите.

Най-старата епоха е каменната. Тя се дели на три периода ранен или старокаменен ( палеолит ), среден или средно каменен ( мезолит ) и късен или късно каменен ( неолит ). Най-стария период обвхваща времето от 2.000 000 до 10 000 г. пр. н. е. Средния период учените датират от 10 000 до 6.000 пр. н. е. Късния период от 6.000 до 3.000г. пр.н. е.

Освен каменната епоха има още няколко. Това са енеолит ( каменно медна епоха ), бронзова и желязна. От своя страна бронзовата и желязната епохи също се делят на ранна, средна и късна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Археологията не е помощна историческа дисциплина, а е отделна наука. Стратиграфията не е археологическа дисциплина, а е геологична. Що се отнася до аблолютната хронология Неолита ( трябва да се превежда новокаменна, а не късна каменна) за различните области е различно, за България той започва края на VII хилядолиетие и обхаща цялото VI хил. пр.Хр. Каменно медната обхваща V хил. пр.Хр (проблемите около вътрешните периодозаци на Неолита и Енеолита и споровете около тях ще ги напища по-късно, тъи като преди малко се върнах от изпит по етнология и сага мисля малко да релаксирам.) следва т.нар. "преходен период". Бронзовата епоха2ри век на VI хил. до XII век пр. Хр. тя се дели на Ранна бронзова епоха 1(РБЕ-1), РБЕ-2, РБЕ-3, СБЕ и КБЕ. Желязната епоха - за нейната хронология не съм много много наясно, но свършва около VI-V век пр.Хр. Между другото Караново се намира в Новозагорско.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Вярно, че днес е отделна наука, но археологията е възникнала като помощна историческа наука. Що се отнася до стратиграфията, тя действително е геологична. Но археолозите особено тези, които изучават праисторията много често я използват. Затова смятам, че тя е свързана и с археологията.

Що се отнася до периодизацията съгласна съм, че има много научни спорове.

Понеже колега твоите знания са по-пресни от моите напиши повече по темата. Аз нямах време да пиша повече. Самото ми работно време не позволява това.

Когато писах за Караново направих справка. Оказа се, че има две селища с това име. Едното е в Бургаска област, а другото е Сливенска област.

* Караново (Област Бургас)

* Караново (Област Сливен)

Въпросното село наистина се намира край Нова Загора, но този град влиза в селищната система на Сливенска област.

Караново е село в Югоизточна България. То се намира в община Нова Загора, Област Сливен.

Мисля, че не е грешка отбелязването на областа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Караново е село в Югоизточна България. То се намира в община Нова Загора, Област Сливен.

Мисля, че не е грешка отбелязването на областа.

Да права си така е.

Тези въпроси които задава eidroj са много интересни и бих ги развил на драго сърце тук, но просто нямам време, защото са много по обем,а аз съм в сесия и след като свърши заминавам на разкопки

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз също нямам време. Ще се опитам при първа възможност да дам допълнителна информация. Но би било хубаво повече хора ( както бивши, така и настоящи студенти ) да се включат.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Бих искал да попитам нещо което не е свързано с темата. Значи, аз съм много запален по археологията, изчел съм хиляди страници по темата за открития и т.н., но се чудя дали да уча точно това, защото не зная дали ще си намеря работа след това. Моля ви кажете вие, като по запознати какво мислите? И пак се извинявам че не е по темата :)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами когато човек си следва призванието, в повечето случаи успява. Отначало сигурно няма да печелиш много, но възможности за напредък има. Запознатите ще ти кажат повече, но щом една работа ти харесва, значи ще напредваш в нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако избереш археологията...

Трябва да си избереш коя епоха ще специализираш - средновековие, античност или праистория.

Паралелно с археологията (или след това) може да завършиш и астрономия и да се занимаваш с една интересна интердисциплинарна наука - археоастрономия.

Ако избереш астрономията...

Паралелно с астрономията (или след това) може да завършиш и етнология и да се занимаваш с друга интердисциплинарна наука - етноастрономия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Здравейте археолози,

интересуват няколко общи определения и дефиниции на термини и явления свързани с археологията. Разбира се, преди да стигна до вас, потърсих това, което ме интересуваше, но за съжаление без успех. Ето и въпросите, които ме интересуват.

1.Какъв е предметът на археологията?

2.Какво е стратиграфия?

3.Какво е културен слой?

4.Какво е археологически комплекс?

5.Периодизация и хронология на археологията?

Ще се радвам ако ми помогнете, и също така бих разбрал отговорните лица, ако изтрият темата, защото не е съобразена с правилата или няма нищо общо с това, което дискутирате тук. Благодаря.

Ще го кажа по-просто, защото от определенията не става ясно.

Археологията се занимава с изкопаването на паметници от миналото. Генетически тя възниква от иманярството - неаполитанската кралска фамилия искала да им изкопаят малко статуи от Помпей за да си поукрасят къщичката. При археологията обаче копаенето става по определени правила. Но преди да кажа нещо за тях, ще отговоря на 2 и 3.

Културен слой или стратиграфски пласт. Когато на едно място продължително време е имало живот, то образно заприличва на торта. Най-отдолу са останките от началото на съществуването му, а колкото по-нагоре се отива, толкова повече находките са от време по-близо до това на разкопаващия. Затова археолозите не просто копаят, а го правят пласт по пласт (само т.нар. сондажни проучвания са в дълбочина - копаене нещо като кладенец, като се преминава през няколко или всички пластове, но в много малък участък). При това копаене всичко, което се намери в даден пласт се документира (описва и заснема) във взаимовръзка с останалите неща, които са намерени на това ниво. Това позволява находките да се датират. Напр. намира се сребърен кръст, а на същото ниво и монети на цар Иван Александър. Това означава, че кръста най-вероятно е попаднал по времето на този цар там. Има разбира се вероятност и да не е така, но тези методи позволяват да се направи датиране, което е невъзможно да стане по друг по-прецизен начин. Затова и една монета намерена при редовни арх. разкопки може да носи безценна информация за обекта, но като иманярска находка може да има стойност стотинки. Получана се така, че много ценни неща, ако се изнесат от иманяри имат само стойността на материала.

Изследването на намерените обекти вече е дейност, в която участват много специалисти от други науки, понякога сравнително отдалечени от археологията - епиграфи, нумизмати, антрополози и т.н. Някои наши "специалисти" се изсилват да вършат работата на други специалисти и обикновено се получава така, че наговарят огромни глупости, които дълго време разведряват интернет-форумите.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Любопитно е, че някои малки предмети (монети, парчета счупена керамика и др.) от по-късен период (от по-горен стратиграфски пласт) могат да бъдат открити в по-ранен (по-долен) пласт.

А други предмети (саркофази) може да са от по-рана епоха, но да бъдат използвани повторно (до) в по-късен период и съответно - открити в по-горен (късен) стратиграфски пласт.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бих искал да попитам нещо което не е свързано с темата. Значи, аз съм много запален по археологията, изчел съм хиляди страници по темата за открития и т.н., но се чудя дали да уча точно това, защото не зная дали ще си намеря работа след това. Моля ви кажете вие, като по запознати какво мислите? И пак се извинявам че не е по темата :)

Работа най-вероятно ще намериш (за млади археолози работа има най-вече във връзка с т.нар. спасителни разкопки), но въпросът е колко ще бъде платена и дали това ще те устрои.

Туй за археоастрономията малко ме развесели, то в БГ къде къде по-сериозни науки едвам кретат, а какво остава за разни екзотични дисциплини.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

За мнозина думата " оопарт ", особено, ако не са запознати с археологията, е непозната. Артефакт не на мястото си (на англ. - Out of Place Artifact) си или "Оопарт" (от англ. - Oopart което е акроним на английското название - Out of Place Artifactе) название използвано от американския зоолог Иван Сандерсън, имайки предвид палеонтологични обекти откривани на много странни места или дори невъзможни. Названието включва много широка гама от обекти, основно които предполагаемо се намират на места където се вярва, че е невъзможно да бъдат поради характеристиките си или защото няма подобни обекти със същия произход. Също така се отнася и за такива, които не принадлежат към своята епоха, в смисъл прекалено напреднала технология или висока сложност, но датирани в минали епохи за които няма данни да са достигнали нужното ниво на технологично развитие.

За консервативните археолози и палеонтолози обаче, тази дума им е неприятна, защото са си изградили една хронология, която смятат за непогрешима. Но именно необикновените артефакти в пластове на епохи, за които се смята, че е невъзможно да са съществували, хвърлят светлина върху някои археологически проблеми. Както правилно е констатирал немския професор по история на техниката в университета в Лайпциг Ханс - Улрих Нимиц: " Археологията не трябва да се занимава с писане на история, а само да проследява и подрежда собствените си находки, както при праисторическите изследвания, чиято интерпретация трябва да се извършват много внимателно. Когато находките говорят против историографията, археологията трябва да покаже противоречията налице и даже да ги подчертае".

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Извинете, че "съживявам" тази тема, но поводът са няколко теми в раздела за българска средновековна история, които оспамихме с коментари за датирането на археологическите находки и стратиграфските пластове!

Конкретно - през 30-те години на миналия век в СССР археолозите определят началната дата на една културна епоха, характеризирана накратко като "Салтово-Маяцка". Определянето на нейното начало става на базата на ...изворовия материал! Като при това от него се избират връзките подадени към появата и присъствието на хазарите в региона! Поради което датирането е "стратирано" от VIII-ми век! Няма детайлен анализ на стратиграфските слоеве, в някои от случаите за датоопрделяне се използват артефакти, чието стратиграфско положение е неясно, като при това се правят аналогии с тях, за определяне на възрастта на други артефакти...

През 30-те години радиоизотопното датиране на практика не съществува, отделен въпрос е, че в СССР то започва да се използва за определяне на възрастта на артефактите около 40 години по-късно! Това обаче по никакъв начин не кара учените да подложат на съмнение прецизността на направените ранни датирания - те са "аксиома" и точка!

Немаловажен е фактът, че дендрохронологични скали (таблици) за региона няма и до днес, тоест още един метод за прецизно датиране не може да бъде използван в помощ на изследователите!

Искам да подчертая, че въпреки сериозните ми критики към радио-въглеродния анализ, аз го намирам (при прецизно изпълнени мероприятия по снемане и съхраняване на пробата за анализа!) за относително по-точен метод за датиране от сравнителния анализ на артефакти датирани по презумпция... Немалко са примерите на грешно датиране, водещи до споменатите "оопарт"-и! Една важна, според мен, грешка е механичното присъединяване на един стратиграфски пласт към дата на появяване на открита в него монета - монетите са се използвали в продължителни периоди и могат да бъдат само 'terminus post quem", тоест една странична информация за възможна най-ранна принадлежност на даден пласт, а не като точна негова датировка!!!! Тук именно е ролята на пълния стратиграфски анализ - къде точно е тази находка и в каква връзка е с останалите артефакти в обекта. Прав ли съм?

Моля професионалните археолози да ме извинят за лаизма, но четейки:ARCHAEOLOGY, An Introduction, Kevin Greene and Tom Moore или Field Archaeology: An Introduction, Peter L. Drewett, убеждението ми, че датировките направени от Ляпушкин, Артамонов, Плетньова или Гумильов са странни, укрепва и се задълбочава...

Редактирано от isav
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Артефактите се оценят в своята съвкупност - начин на градеж, намерени монети, керамика и т.н. Разбира се когато датировъчния материал е оскъден, то периода се определя на базата на това, което е намерено. Напр. сред предметите от Преславското съкровище има пръстен с антична гема. При съкровищата пък може да имаме монети от един сравнително дълъг период, което е индиция колко време е събирано, а последните дават база за да се определи кога евентуално е укрито.

Радиовъглеродният анализ е сравнително скъп метод, с доста широк времеви толеранс и опции за подмладяване на предмета. Въпреки тези недостатъци понякога може да се окаже окаже единствена опция за по-точно датиране на даден предмет, а в повечето случаи за съпоставка с останалите методи.

По-големият проблем обаче е наличието на датировъчен материал. Най-често това се оказва керамиката, защото монетите макар и да са много разпространени, за доста дълги места и в доста големи периоди са били редки, пък и човек не изхвърля така охотно пари както счупени грънци.

По тези причини не е толкова лесно да се направи някаква революция в датирането, защото всеки метод си има преимущества и недостатъци и няма как да промени радикално установеното с другите способи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хубаво мнение, благодаря за разясненията, но аз зададох конкретен въпрос - датирането е извършено според описаното в изворите, тоест то е изключително презумптивно и това е признато официално от Плетньова в "От кочевих к..." И на никого не ми пука за това!!! Защо?

Геоложките датирания, за да са точни, се опират също на радиоизотопни датировки. Стратиграфията се базира на геоложките датировки... Тоест цялата верига на датирането е относителна и несигурна. Но веднъж определена датировката става "свещена крава'...

И никой не пита "защо"....? :flowers:

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Археологията и на мен ми е интересна. Искам да си сглобя сега една игрица, която е нещо като археологическо дърво, или по скоро - корен :) Мислех си че от "предметът на археологията " ще мога да извадя някои археологически направления, но не успях и се налага да ги ровя тук там. Много съм доволен че в този пост открих за стратиграфията и ще я сложа в игричката :) Също така се чудих, дали палеонтологията не е част от археологията или си е отделно. Зсаега нещата ще изглеждат така, но сигурно ще се променят:

Главен корен Археология - Съкровища - Градове - Гробници - Монети - Артефакти - Клинопис - Пещери - Датиране - Антиквария - Стратиграфия( тук корена може да отива към геологията и надулу към другия голям коен)

Главен корен Палеонтология - Вкаменелости - Гориво - Скали - Скъпоценни камъни - (Геология)

Никога не забравям че трябва и да е забавно, освен научно :)  Накрая нещото ще изглежда като това Дървото на изкуствата.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...