Отиди на
Форум "Наука"

Вход Господен в Йерусалим -


tonkata3

Recommended Posts

  • Потребители

06_vhod_cvetnica_rus.jpg

Съдържание на празника

В този тържествен празничен ден, когато масово християните се стичат в храма не толкова заради богослужебната прослава на Господа, а за да си вземат върбово клонче, нека спрем вниманието си върху детайла от земния живот на Иисус Христос и всеки един от нас изпита собствената си съвест.

Какво точно празнуваме днес? Какво евангелско събитие спомняме и какво е личното ни отношение към него? При всичката тържественост на православното богослужение, при всичкото множество народ, който си спомня за Бога едва ли не веднъж или дваж годишно, не припомняме ли в крайна сметка истината, че човечеството не се е променило много от онова евангелско време?

"И тогава видимостта била тържествена - отбелязва св. Теофан Затворник, - но Господ гледал на невидимото душевно състояние на тълпата и го намерил достойно за плач. И нашите църковни празници създават илюзията на празничност, но такава ли е действителността?"

Защо ли тогавашната иерусалимска тълпа, боготворяща Христа, Му изменила толкова бързо?

Главната причина за народното разочарование, както ни свидетелствува светото Евангелие, се състояла в това, че от Спасителя се очаквало нещо, което Той не можел да даде. Народът очаквал от Христа да осъществи неговите мечти и надежди, очаквал удовлетворение на националната гордост и когато множеството видяло, че Господ не му се подчинява, то яростно Му се разгневило и в единодушие множеството народ Го възненавидял.

Точно така бива и в духовния живот. Твърде често християни, които започват религиозен живот, си поставят лични цели без да сторят труд да узнаят какво Бог очаква и иска от тях. Не са малко онези, които обръщат погледа си към религията, мислейки си, че материалното им благополучие ще се ползува от Божието покровителство и личните им мирски дела ще потръгнат по-успешно. Други пък гледат на религията като на средство да направят кариера или пък като възможност да се благоустроят в живота.

Трети възмечтават за власт и слава, почести и влияние в качеството си на религиозни дейци. Други пък, които са настроени изключително мистично, очакват да достигнат твърде скоро духовните плодове - святост, силна молитва и не на последно място чудодействие.

Във всичките тези и подобни случаи, човек отрежда на Бога недостойна за величието Му служебна роля, искайки от Него изпълнение на своите егоистични желания. Може да се каже, че подобни желания няма да дадат истински душеспасителни резултати. Нещо повече дори, разочарованието предизвиква у някои дори вражда към Бога и не е изключено да доведе до душевна гибел.

Има и друга категория християни, които се отличават със своята ревност към църковния живот. Това предполага известно благочестие, т.е. живот, според евангелските заповеди. За голямо съжаление, именно сред тази активна църковна категория се забелязва някаква външна ревност, но вътрешно безразличие към евангелските заповеди. Нещо повече и ужасяващо дори. Болшинството ревностни християни не са чели поне веднъж в живота си Евангелието. Те се заблуждават и самозалъгват, че сладките им приказки ще им обезпечат вечния живот.

Бог няма нужда от нашата църковна празничност. Той, по Своето човеколюбие е допуснал нашите празници и приема богослуженията ни в очакване всеки един от нас да прави редовна равносметка до каква степен е Христов последовател; до каква степен е усвоил евангелското учение и до каква степен Евангелието е ръководен принцип в живота ни. Ето, тази равносметка се прави в Тайнството Покаяние или Изповед. Редовната самопроверка, покаяние за допуснати грешки и горещо желание за лично усъвършенствуване, както и дейна проява на евангелската любов към ближните са признаците за истинско християнство.

Колкото до любовта ни към Бога, тя няма нужда да се афишира. Тя се измерва по редовността на молитвата ни или общуването ни с Бога. Можем ли да твърдим, че обичаме някого, ако не беседваме с него? Можем ли да убеждаваме околните, че ние сме църковни или дълбоко вярващи в Бога, ако не само че не Му се молим, но дори и не познаваме Закона Му? Прочее, нека в този празничен ден се замислим дали Христос не плаче и за нас, гледайки на душевното ни състояние, въпреки че присъствуваме на празничното богослужение и създаваме впечатление да сме в духовен възторг. Нека се вслушаме в съвестите ни дали Господ не ни казва същите думи: "да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!" и душеспасение.

Нека в този високо тържествен момент се замислим сериозно и се побоим да не би да се отнесат към нас думите на Спасителя: "Тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита.." (Мат. 15:8-9).

цялата статия за празника - тук

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ИМЕНИЦИТЕ ДНЕС! :flowers:

Влезте в радостта на Господа! С всички тях - деца и бащи - нека и ние отправим хвала и кажем: благословен е Идещият в име Господне! Осанна на Давидовия Син!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...