Отиди на
Форум "Наука"

Помолих Бог..., А Бог каза "НЕ"


Recommended Posts

  • Администратор

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от своя недъг,

а Той ми отговори "Не".

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че духът трябва да израсне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребители

Де да беше лесен този живот. А той не е. Живота е една постоянна борба, която трябва да водим непрекъснато. Иначе човек геройски загива. :hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Живота е прекалено сложен за да се разбере от годините с които разполагаме...

Борбата е още по трудно, но винаги трябва да се правят както отстъпления така и нападения, за да бъде наравно и мирно воюването...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мъдри са тези думи, но недостатъчни за да разбереш живота, за да го овладееш и да бъдеш щастлив...

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Пусках го вече другаде, но ми се струва удачно:

"Ако някой поиска да завладее света, за да го поправи, смятам, че не ще успее. Светът под небето е свещен съд - смятам, че не може да бъде преправян. Онзи, който понечи нещо да му поправи, го разваля. Онзи, който понечи да го сграбчи - губи го. Защото с нещата е така - едни вървят отпред - другите следват. ту вдишват, ту издишват. някои са силни, други - слаби, понякога са във възход, понякога - в упадък.

Затова и мъдрецът избягва крайното, избягва прекомерното, избягва излишъка".

Ър Боян Ли, или още му казват Лао Дзъ

Ако имаме умението да се радваме на всичко свястно, вкл. на неприятните неща, към които да подхождаме със смях, и ако гледаме на света с цялото любопитство, което Господ е дал, нещата никога не изглеждат зле .....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Древнокитайските философи са много добри, жалко че не им се обръща достатъчно внимание, а определено има какво да се научи от тях. Скоро ако се наканя ще пусна нещо по въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Пусках го вече другаде, но ми се струва удачно:

"Ако някой поиска да завладее света, за да го поправи, смятам, че не ще успее. Светът под небето е свещен съд - смятам, че не може да бъде преправян. Онзи, който понечи нещо да му поправи, го разваля. Онзи, който понечи да го сграбчи - губи го. Защото с нещата е така - едни вървят отпред - другите следват. ту вдишват, ту издишват. някои са силни, други - слаби, понякога са във възход, понякога - в упадък.

Затова и мъдрецът избягва крайното, избягва прекомерното, избягва излишъка".

Ър Боян Ли, или още му казват Лао Дзъ

Ако имаме умението да се радваме на всичко свястно, вкл. на неприятните неща, към които да подхождаме със смях, и ако гледаме на света с цялото любопитство, което Господ е дал, нещата никога не изглеждат зле .....

Но Епикур застава на другата страна и казва, че просто Бог не е всемогъщ за да допусне всичко това което се случва на света...Все пак, той не е бил вярващ...

А и хората още след XI - XII в. чакат антихриста..., но мисля, че се отклоних доста от темата...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Древнокитайските философи са много добри, жалко че не им се обръща достатъчно внимание, а определено има какво да се научи от тях. Скоро ако се наканя ще пусна нещо по въпроса.

И, което е най-приятното, казват нещата с малко думи. Не ми е подръка една книга "Осем ловки демона" /жестока работа! :good: /, да пусна цитат, в който на майтап се разглежда таз разлика между изтока и запада - там един образ, наречен Господарят Ли, си пише с един римлянин. Римлянинът е написал една страница с мисли, кратко и ясно изразени по римски. Китаецът чете и с въздишка казва: "Ех, защо са нужни толкова думи, когато може така: ......" и го събира в едно тристишие.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

1/ Но Епикур застава на другата страна и казва, че просто Бог не е всемогъщ за да допусне всичко това което се случва на света...Все пак, той не е бил вярващ...

2/ А и хората още след XI - XII в. чакат антихриста..., но мисля, че се отклоних доста от темата...

Не се отклоняваш:)

1/ ...... и малко краен. При него не е ли тази мисъл изказана от по-"етична", т.е. ограничена от човепкото възприятие гл.т. Докато китайския вариант е по-примирен и от друга страна, не поставя човека в центъра на преценката. Прозира някакъв страх от сложността на света.

Може би, чисто по принципа з аумереност, нещата са по средата между двете тези, но все пак повече към китайското виждане. То не поставя индивида в центъра на Вселената, и той наистина не е.

Е, чакат Антихриста, но в Новото време и Ренесанса това вече е смегчено, от една страна. От друга, както казва Андрей Кончаловски, "Апокалипсисът не е внезапен акт, той е започнал отдавна", та и антихристчета непрекъснато се въдят и отпадат от играта. От трета, това за Антихриста пък е другата крайност, което още веднъж ни връша към Лао Дзъ да избягваме не самото действие, а излишъкът.

:good::punk:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Да прав си той е започнал от давна и както виждаш в момента е доста близо...както се и споменава във светото писание "разврата ще стигне такава висота, че чак по улиците голи ще ходят и ще се съвкопляват на улицата..."

За жалост в момента и вярващите не са вярващи, а малкото просветени си затварят очите...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Aми, няма страшно. Времената се менят бързо и всяка тенденция е само привидна. Не е докарана работата чак дотам, пък и не бива само нашият двор да е критерий. Болшинството от хората винаги са били читави и затова и светът е вървял :good:

Друг е въпросът, че сега се проявяват повече тъпотиите.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Както казва ичителят ми по история: "Светът винаги е бил пълен с тапаци и малоумници, но ние стигнахме до XXI в. и напредваме..." Не го каза точно така, но мисля, че това беше смисъла... :)

Ние не можем да разберем битието, а се хвърляме да разучаваме небитието...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Умен учител имаш. Винаги битуват поне две тенденции, едната негативна, другата позитивна. Въпросът е какъв е момента, от една страна, а често е какъв ВИД му придават.

ПП.

Всичко, от което може да се види някаква проява, подлежи на изучаване, "изучаване" или на просто любопитство. С други думи, това ни е работата, да се интересуваме за света.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Да, но масата не се замисля, затова кое е добро и лошо. Всеки гледа себе си и не го интересува за никого. Във филми, книги списания, вестници и т.н. го повтарят и повтарят, а сякаш самите хора си затварят очите. Навсякъде се сее смърт, омраза, безверие водено от омраза и егоизъм. Това е кара малкото видели истината да си затворят очите и те, за да не се отличават от другите.

При тези възможности за знание и познание на всичко всеки се е отпуснал и чака на другия. Не се оценяват неща като книга, стих, поема, картина, статуя и т.н. Единственото, което има значение е материалното - коли, пари и плът. Всичко друго се игнорира и все едно не съществува. Да приемем, че преди 10 в. хората са нямали тазаи възможност да се докоснат до "духовното", а сега когато им се даде тази възможност всички е отбягват все едно не съществува.

Радвам се, че поне има хора, които са прогледнали през гъстата магма и са почувствали силата и величието на книгата и че е по добре да седнеш да прочетеш нещо от колкото да гледаш цял ден кой с кого се скарал, кого вкарал в леглото и колко бири изпил. ;)

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

....

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

Постоянно повтарям, че всичко зависи от ТЕБ самия. Няма такова нещо "не ми върви", "имам лош късмет" и т.н. Защото ако и аз съдя по тези критерии то тогава ще съм най големият карък ;). Всичко е от въздействието на предишни или бъдещи решения. Човек е такъв какъвто иска да бъде.

А истината е в това:

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Всичко друго сам трябва да си го извоюваш и разбереш.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За текста след цитата нямам какво да добавя - горе-долу отговорът е именно този, ще сложа само един цитат: "Ако не ти, то кой, ако не сега, то кога" :)):

Това

масата не се замисля, затова кое е добро и лошо. Всеки гледа себе си и не го интересува за никого. Във филми, книги списания, вестници и т.н. го повтарят и повтарят, а сякаш самите хора си затварят очите. Насякаде се сее смърт омраза безверие водено от омраза и егоизам. Това е кара малкото видели истината да си затворят очите и те, за да не се отличават от другите.

При тези възможности за знание и познание на всичко всеки се е отпуснал и чака на другия. Не се оценяват неща като книга, стих, поема, картина, статуя и т.н. Единственото, което има значение е материалното - коли, пари и плът. Всичко други се игнорира и все едно не съществува. Да приемем, че преди 10 в. хората са нямали тазаи възможност да се докоснат до "духовното", а сега когато им се даде тази възможност всички е отбягват все едно не съществува.

обаче малко ме стряска. Наистина ще да живеем в духовно тежки времена, след като често срещам такива наблюдения, и то сред млади хора, на които иначе е присъщ оптимизъм.

Едно общество винаги носи комплекс от интегриращи го фактори. Някои днес у нас са силно разклатени и мисля, че ти това илюстрираш с горния текст. Но това е почти само у нас и освен това, разклатени са само някои неща.. Пак ти казвам, че болшинстовто от хората, макар и масово податливи на влияния, като цяло носят в себе си нормалното, здравомислещото и трезвото и като цяло искат няколко прости неща - децата им и те да имат среден достъп до нивото на заобикалящия ги свят. По-голямато познание наистина не е за всички, но мнозинството хора са си читави. Проблемът е, че понякога, както е днес, на преден план излизат негативни неща, които иначе вечно съпътстват живота, както и позитивните. Да не забравяме какво ни казва Лао Дзъ преди 5000 г. - "с нещата е така - едни вървят отпред - другите следват. ту вдишват, ту издишват. някои са силни, други - слаби, понякога са във възход, понякога - в упадък".

Радвам се, че поне има хора, които са прогледнали през гъстата магма и са почувствали силата и величието на книгата и че е по добре да седнеш да прочетеш нещо

Ето това е то. От другата страна, гледай какви неща има днес, сайтове като този например :punk: и много други подобни прояви, които достатъчно добре илюстрират, че читавото никога не угасва. Само пяната, която плува отгоре над езерото и създава впечатление, че водата е мръсна, а всъщност тя самата пречи да се види дъното, трябва да отплува, а това рано или късно се случва.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Едно общество винаги носи комплекс от интегриращи го фактори. Някои днес у нас са силно разклатени и мисля, че ти това илюстрираш с горния текст. Но това е почти само у нас и освен това, разклатени са само някои неща.. Пак ти казвам, че болшинстовто от хората, макар и масово податливи на влияния, като цяло носят в себе си нормалното, здравомислещото и трезвото и като цяло искат няколко прости неща - децата им и те да имат среден достъп до нивото на заобикалящия ги свят. По-голямато познание наистина не е за всички, но мнозинството хора са си читави. Проблемът е, че понякога, както е днес, на преден план излизат негативни неща, които иначе вечно съпътстват живота, както и позитивните. Да не забравяме какво ни казва Лао Дзъ преди 5000 г. - "с нещата е така - едни вървят отпред - другите следват. ту вдишват, ту издишват. някои са силни, други - слаби, понякога са във възход, понякога - в упадък".

Сигурно си прав и ограниченият ми поглед над нещата и то само някой са ми подействали за това виждане. Но все още не съм видял дъното на езерото, а само пияната отгоре му. Другият проблем е защо искат „децата им и те да имат среден достъп до нивото на заобикалящия ги свят” това ще е достатъчно ли за тях и поколението им? И какво точно означава „среден достъп”? Така ли е устроен човек или толкова възможности има? Оставя се на течението да го води отпуснат и надяващ се единствено на по добър край. Приел, че той не може да се справи с живота и зависи само от милостта ма другите. Така расте и детето му и този кръговрат не спира. ЗАЩО, защо не може да разбере, че няма кой друг освен него да промени собственият си живот. Лично аз не мога да се примиря с този среден достъп. Старая се макар всичко заобикалящо ме да е против това което правя и се мъча да направя. Има две крайности: едната е хората съвсем да загубят ума си и да започнат съвсем да не се интересуват от другия, че и дори по лошо да му пречат – без причина. Другата е да разберат точно това което се мъчим и ние "Ако не ти, то кой, ако не сега, то кога". Предпочитам да е втората, но лично аз го виждам всичко да клони към първата, което неозначава, че стане ли така хората няма да осъзнаят кое в действителност е било хубавото, приятното, истинското .... Ще поживеем и ще видим.

Ето това е то. От другата страна, гледай какви неща има днес, сайтове като този например :punk: и много други подобни прояви, които достатъчно добре илюстрират, че читавото никога не угасва. Само пяната, която плува отгоре над езерото и създава впечатление, че водата е мръсна, а всъщност тя самата пречи да се види дъното, трябва да отплува, а това рано или късно се случва.

Това дава светлина в тонела, но той е доста дълъг и с много препятствия. Ще бъдем упорити и ще го минем. И аз много се радвам от посетителите ни които имат желание за знание :) това показва, че не е само в упадък обществото. Може би всички ще го разберат след време, но защо трябва хубаво да се опарят, че даже и изгорят, за да разберат, че всичко досега е било грешно. ;)

Може би, защото...!

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Сигурно си прав и ограниченият ми поглед над нещата и то само някой са ми подействали за това виждане. Но все още не съм видял дъното на езерото, а само пияната отгоре му.

O, не, не. "Ограниченост" е нещо друго, тук иде реч по-скоро за "ъгъл на погледа", за позицията на гледната точка и подход.

ВЕрвай ми, ше видиш и останалото :good:

Другият проблем е защо искат „децата им и те да имат среден достъп до нивото на заобикалящия ги свят” това ще е достатъчно ли за тях и поколението им? И какво точно означава „среден достъп”? Така ли е устроен човек или толкова възможности има? Оставя се на течението да го води отпуснат и надяващ се единствено на по добър край. Приел, че той не може да се справи с живота и зависи само от милостта ма другите. Така расте и детето му и този кръговрат не спира. ЗАЩО, защо не може да разбере, че няма кой друг освен него да промени собственият си живот. Лично аз не мога да се примиря с този среден достъп.

Правилна позиция, естествено, че няма да се примиряваш като лична житейска визия. Аз имах предвид по-скоро общ аспект на нещата, тенденцията. Така или иначе, мнозинството хора обективно се стермят или пък достигат средата, в смисъл на това, че хората не обичат да бъдат житейски и икономически притеснявани /както това е сега/.

Второто, за което говориш в текста не е това, а вече едно разпространено у нас явление на социална пасивност, водеща до тъпотия и даже лумпенизация. Това е проява точно на това, че в момента негативната тенденция доминира, но аз все си мисля, че по призвание хората не са такива.

Има периоди, в които знанието ли да го наречем, просветата ли, доминират и хората масово се докосват до тях. Такова е било например времето преди 1944-та год., отчасти след това, но много отчасти.

Има и периоди на "всенародно затъпяване", в какъвто сме сега. Това е притеснително, но не фатално. Не можеш да очакваш от всички да са дълбоко просветени или да се стремят към това.

Старая се макар всичко заобикалящо ме да е против това което правя и се мъча да направя. Има две крайности: едната е хората съвсем да загубят ума си и да започнат съвсем да не се интересуват от другия, че и дори по лошо да му пречат – без причина. Другата е да разберат точно това което се мъчим и ние "Ако не ти, то кой, ако не сега, то кога". Предпочитам да е втората, но лично аз го виждам всичко да клони към първата, което неозначава, че стане ли така хората няма да осъзнаят кое в действителност е било хубавото, приятното, истинското .... Ще поживеем и ще видим.

Еми ето тотова е. Ти се стараеш, други се стараят и рано или късно резултата иде, палачинката се обръща. Просто, принадлежиш или се стремиш към определено по-високо ниво, и това си е дар Божи, да кажа в пристъп на високопарност. :doh::punk::v:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Да и това стихотворение доказва всичко това което искаме да кажем. Човек е един и сам трябва да постигне всичките си цели. Вече спрях и да се надявам и да разчитам на другите хора, защото постоянно получавам разочарования. Спрях и да се ядосвам на неща, които независят от мен и аз нямам вина че са се случили. А се стремя единствено аз да си върша дадената работа и да независя от никого ама отникого. Доста хляб ще трябва да изям, но рано или късно ще го постигна. Както се казва в "Алхимикът", "когато силно искаш нещо цялата вселена ти сътрудничи" (разбирасе неможеш да седиш и да чакаш това да стане).

O, не, не. "Ограниченост" е нещо друго, тук иде реч по-скоро за "ъгъл на погледа", за позицията на гледната точка и подход.

ВЕрвай ми, ше видиш и останалото  :good: 

Вярно е, че ще видя и останалото, но нали знаеш неможеш да оцениш това що неси видял ;)

Правилна позиция, естествено, че няма да се примиряваш като лична житейска визия. Аз имах предвид по-скоро общ аспект на нещата, тенденцията. Така или иначе, мнозинството хора обективно се стермят или пък достигат средата, в смисъл на това, че хората не обичат да бъдат житейски и икономически притеснявани /както това е сега/.

Това идва от ограниченият им поглед над нещата. А той от малкото четене и така се върти и води до ... нищо!

Хората се примеряват с живота такъв какъвто е (както са ги оправили родителите им) и неискат да се развиват повече. Мислят си, че това е максимума и той няма смисъл да се мъчи, защото бащаму е таксидция и той няма да може по напред да стигне. А навремето син на обущар папа е ставал ;)

Второто, за което говориш в текста не е това, а вече едно разпространено у нас явление на социална пасивност, водеща до тъпотия и даже лумпенизация. Това е проява точно на това, че в момента негативната тенденция доминира, но аз все си мисля, че по призвание хората не са такива.

Не по принцип хората наистина не са такива (прости и ограничени), но всичко около тях ги прави такива. Това улеснение и отпуснатост ги е направило такива хора. Има къде по съобразителни, с голямо логическо мислене и по-добра памет от мен, но той не се развива, а годините минават ли минават, а той седи на едно ниво. Приказвам на един - "еййй едно време колко прост бях", а той ми отговаря "аз пък винаги съм бил умен". Това ако не е застой ко ще е?

Еми ето тотова е. Ти се стараеш, други се стараят и рано или късно резултата иде, палачинката се обръща. Просто, принадлежиш или се стремиш към определено по-високо ниво, и това си е дар Божи, да кажа в пристъп на високопарност.  :doh:  :punk:  :v:

Предполагам всички на там отиваме. Без борба неможе да стане. Може и така да е и затова масата да се примерява, а ейтакива като мен, теб и доста други не се примиряваме и гледаме на високо. :v:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Точно!!!

Не, че не трябва да се разчита на други хора, то е невъзможно, но трябва нещата да са ти в ръцете, да се знае, че хората не са идеални и гениални, от една страна, а от друга - че достоен човек можеш да намериш и на най-загубеното място, а боклук - и в най-пищния дворец /оп-па, тва е ретро, исках да кажа офис/.

И обратно, обаче.

И днес немалко синове и дъщери на обущари стават големи неща, други не - лични качества, адекватност, нагласи на психиката, житейски ситуации, късмет и малшанс, място на пребиваване ;) , какво ли не.

На когото Господ му е дал предимство, тярбва да си го реализира, това е то.

ПП

А, да. Без да забравя етиката и сдържаността :book:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Не говоря, че хората са перфектни или обратното, а че неискам да завися от никого и от нищо. Всичко, което става в живота ми да съм го постигнал сам и да взимам собствените решения относно бъдещето ми също сам. Външни събития да нямат влияние върху мен и т.н. Това е недостижимо имайки предвид, че живеем в свят пълен с хора и по един или друг начин всеки е обвързан с другите. Но поне до една степен да не се влияя от тях или, както ти каза нещата да ми са в ръцете. А вче за приятели рано или късно се намират и такива стига да си благосклонен и ти да отвърнеш на дружбата.

Всичко е много относително и толкова фактори взимат влияние за изграждане на дадена личност, че просто тук е невъзможно да се обсъди или направи анализ, но трябва да се вземе това, че независимо какъв си и откъде си можеш да станеш това, което искаш стига да се бориш ако ще това да е папа, цар или каквото целиш.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребител

Защо да допълваме нещо, които няма нужда да бъде допълвано с коментари. Стихотворението е невероятно. Със или без позволение ще си го копна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Ето, колко Бог обича хората - Евангелие от Йоан, глава 3, стихове 16 и 17:

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност религията те кара непрекъснато да взимаш сам решения.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...