Александър Теодоров – Балан

[AnnieM]

Опит за портрет с малко щрихи

Александър Стоянов Теодоров – Балан е роден на 15.10 (27.10 по стар стил). 1859 в с. Кубей, Бесарабия. Ако се доверим на астрологията, то за родените на тази дата звездите предопределят бъдеще на уникална личност, орисана да остави ярка следа на литературното и/или езиковедското поприще. Любопитен факт е, че на същата дата са родени Вергилий, Лермонтов, Иля Илф и Ницше. Рождена дата 15 октомври е и на руския археограф Николай Савич Тихонравов и на философа и специалист по история на културата Мишел Фуко. Ще споменем мимоходом и писателите Итало Калвино и Чалз Пърси Сноу. Все талантливи личности, но дотук със закачката за звездите.

Семейството

По думите на Елена Георгиева Балан е “много заслужила издънка на фамилия, пренесла от Бесарабия след Освобождението здрав български дух и участвала в изграждането на Нова България...” [1]

Според Галина Минчева в рода Балан е “приемствена черта да се служи безрезервно на отечеството.” [2] Прадедите на големия наш езиковед са изселници от Сливен по време на Руско-турската война от 1828-1829 година. Те се установяват в Бесарабия, където се раждат петимата видни братя, строители на новата българска държава. Това са акад. Александър Теодоров – Балан, генерал Георги Тодоров – опълченец, участник в Сръбско-българската война от 1885г., командир на победоносната Рилска дивизия, командващ ІІ и ІІІ армия, проф. д-р Атанас Теодоров – основоположник на съдебната медицина, експерт по делото на Яворов, Мартин Тодоров – кмет на София през 1904-1908 г., когато започва строителството на Централните хали, Софийската минерална баня и павирането на “Цар Освободител” с прочулите се в цяла Европа жълти павета. Петият брат е инж. Михаил Балански – един от създателите на топлофикацията в България, осъществил проектите за Народна банка и Съдебната палата. Заслужава да се отбележи приносът на проф. Атанас Теодоров за изясняване обстоятелствата около самоубийството на Лора Каравелова в шумното дело № 205 от 1913 г. Единствен професорът поддържа с куп документи тезата, че Яворов няма пръст в смъртта на съпругата си. [3]

Биографична справка

Младият бесарабски българин следва славянска филология в Лайпциг и завършва в Прага (1879-1884). Защитава докторска дисертация на тема “За звука “ь” в новобългарския език”.

Член на Българското Книжовно Дружество от 1884 г.

Той е съосновател и първият ректор на Висшето училище, където работи първоначално като хоноруван, а впоследствие като редовен преподавател. Основател на университетската библиотека. Избиран е за ректор в три мандата (1888-1889, 1896-1897 и 1902-1903).

Професор и титуляр на катедрата по българска литература (1893-1907, 1910-1934) в СУ “Климент Охридски”.

От 1922 година е действителен член на Българския археологически институт.

От 1939 година – почетен доктор на Софийския университет.

Акад. Александър Теодоров – Балан е един от основоположниците на българската филологическа наука. Повече от 75 години той неуморно работи върху описанието на българския книжовен език и има огромна заслуга за теоритичното изучаване на неговия граматически строеж, за създаването на български тълковен речник и за демократичен правопис. Работил е и в областта на българската диалектология и историята на българския книжовен език.

Големият учен оставя огромно по обем научно творчество. Пълната библиография на трудовете му съдържа повече от 900 заглавия на книги, студии, статии и бележки, 310 от които посветени на българския език. Балан е автор на първата научна история на българската литература до края на ХІХ век. Автор е също и на първите научно издържани граматики на български език.

Сред по-важните му изследвания са: “Българска литература” от 1896 г., “Книгописният труд на българите” от 1906 г., “Български книгопис за 100 години (1806-1905)” от 1909 г., “Българска граматика” от 1930 г., “Нова българска граматика” от 1940 г.

През 1896 г. в Пловдив е издадена БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Кратко ръководство за средни и специални училища от младия ректор на Софийския университет Александър Теодоров Балан. Първият университетски учебник по българска литературна история (1896) започва със следната дефиниция за литература: “Литература се казва сборът на всички душевни произведения, що е създал и притежава един народ, било в жива или в писана реч.”

Балан с право е признат за създател и патриарх и на българската библиография, на което ще се спрем малко по-подробно надолу.

Друг интересен факт в неговата биография е, че през 20-те години Балан заема поста Велик майстор във Великата българска масонска ложа (за което свидетелства и абдикиралият Фердинанд в “Писма до сина”). Ложата е наречена Русенска въздържателна ложа "Човещина" №14 и е основана на 21 април 1924 г. Тя е клон на Международния тамплиерски орден на добрите храмовници (I.O.G.T.), който се намира в Цюрих, Швейцария. Историята й е следната: в края на 1906 г. цюрихският професор-ентимолог и общественик д-р Огюст Форел, автор на книгата "Половия въпрос" и основател на световното движение за трезвеност, борба с алкохолизма и проституцията, посвещава в Швейцария българския професор Александър Теодоров-Балан за делегат на ордена, който е пренесен и в България.

Заслужава внимание и фактът, че наред с Алеко Константинов, Балан е един от основателите на организираното туристическото движение в България. Той заема поста председател на Българско туристическо дружество от 1901 до 1921 година. Редактор е на списание “Български турист” (1902-1903 г.)

Вкратце за Балан - езиковедът

На Балан често се приписва авторството на комични думи като „драсни-пални клечица”, „писможалба”, „вестопродавници”, „негодие старешко”, „душесмут” и мн. др. Тази “Баланиада” всъщност е с известен автор – поетът Кирил Христов, който в своите спомени представя в обидно пародийна светлина учения и го нарича “чистачът”. Известно е обаче и това, че в мемоарите си Христов не казва добра дума за никого, освен себе си. Макар и талантлив, поетът ревнува всеки, който заслужено е постигнал слава и страда от това.

Днес обезпокоителното е, че авторството на думи, сътворени от “пурист-възрожден” като Иван Богоров, се приписват на Балан. Дори националните медии поради неосведоменост, повтарят грешката на Кирил Христов. За разлика от Богоров обаче, Александър Теодоров – Балан никога не е правил смешни езикови предложения. Всички съвременници го наричат „Гений на езика”. Автор на редица ценни изследвания в областта на езиковата ни култура, той до края на живота си остава скромен и трудолюбив човек. Историчката Теодора Апостолова, негова внучка, си спомня, че дядо й посрещал гордо всички неприятности. Каквото и да му се случело, той казвал, че само добрият професионалист може да има достойна гражданска позиция.

Балан е “майстор – ковач” на нови думи като „възглед”, „дейност”, „заплаха”, „излет”, „летовище”, „общувам”, „поява”, „предимство”, „становище”, „творба”, „украса”, „усет” и много други. Пръв автор на редица учебници по български език и литература, пръв ректор на СУ “Климент Охридски”, академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. [4]

Балан и литературата

Първата обнародвана работа на Балан е всъщност литературна – на 18. ІV. 1880 г. пловдивския вестник “Народний глас” отпечатва неговия превод на разказа “Целувка” на чешката писателка Каролина Светла.

Според Петър Динеков интересът на академик Балан към литературата не е нещо случайно. Той има дълбока връзка със заниманията му с езика. “Защото онзи, който изучава въпросите на езика и особено съвременния литературен език, не може да не се докосва всекидневно и ежечасно до произведенията на литературата. Към това се прибавят и други обстоятелства: в първите години след Освобождението, когато започва научната си дейност и академик Балан, твърде малко са подготвените специалисти в различните клонове на науката и на всекиго се налага да работи в няколко области. Академик Балан посвещава голяма част от силите и способностите си на литературни изследвания и създава трудове, които са оставили значителна следа в развитието на нашата млада литературна наука.” [5]

Като университетски преподавател Балан чете основните курсове по славянска и българска литератури.

Дълги години академикът е редовен сътрудник по литературни въпроси на сп. “Български преглед” (1893-1899) и “Периодическо списание” на Книжовното дружество, които излизат с негови изследвания, статии и критични оценки. Сътрудничи още на на сп. “Българска сбирка”, “Демократически преглед”, “Училищен преглед”, “Слънце”, “”Българска мисъл” и др. Обнародва статии върху българска литература в чешки списания; написва първата история на българската литература, поставена върху научно-изследователски основи; прави преводи в проза и стихове на редица славянски и немски писатели като Ян Колар, Прохазка, Александър Фредро, Фридрих Шилер и др.

Балан библиографът

Александър Теодоров- Балан е признат за основател на съвременната българска библиография, а венец на неговите дългогодишни усилия и труд е “Български книгопис за сто години. 1806 – 1905”. Преди да се спрем по- подробно на дейността му като библиограф, не можем да не отбележим, че този труд е актуален дори и в наши дни, на него се позовават редица специалисти в областта на библиографията и библиотечното дело.

Още като ученик в Болградската гимназия Балан се интересува от от книжнината на отечеството си, подтикнат от своя учител В. Д. Стоянов. [6]

Идеята за съставяне на репертоар на българската книга занимава Балан още по време на следването му в Прага. През 1882 г. той започва да събира сведения за допълването на “Книгописа” на К. Иречек, без да знае, че последният продължва работата си по библиографирането на българска книжнина. Двамата работят независимо един от друг, докато през 1889 г. Иречек, научил за научните му търсения, му преотстъпва материалите си.

През 1885 година, веднага след завръщането си от Прага, Балан издава първата теоритична библиографска публикация в България. Току-що завършилият Пражкия университет славист си поставя амбициозната задача да “поведе отечеството си по модерния път на европейската библиография. Първата му стъпка е преобразуването на книгописната рубрика в “Периодическо списание” в текуща национална библиография”. [7] С това се поставя началото на текущата национална библиография.

Трудът на Балан ”Български книгопис. Дял първи. От времето на на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турска война (1641-1878)” вижда бял свят през 1893 г., издаден като приложение на т. 9 на “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Той регистрира 1166 заглавия на книги, вестници, списания, географски карти и др. и е с характер на обща библиография. Макар че по- късно към него правят добавки Ю. Иванов, Ст. Аргиров, И. Керемидчиев и Н. Начов, трудът си остава основна заслуга на големия учен Александър Теодоров- Балан.

Отново Балан е пионер в усилията за основаване на професионално библиографско списание. През 1904 г. той основава сп. “Книгопис”, но за съжаление списанието просъществува само година.

През 1906 г. българската печатна книга празнува своя стогодишен юбилей. У Балан зрее идеята това да бъде подобаващо ознаменувано официално и в тази връзка прави предложение на Българското книжовно дружество. Той включва ”Български книгопис. Дял първи. От времето на на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турска война (1641-1878)” в общия репертоар “Български книгопис за сто години”, а цялостния труд той назовава “дар за столетницата книга”. Последният е отпечатан през 1909 г. от името на Дружеството и е плод на двадесетгодишната усърдна работа на Балан в областта. Съдържа 15 258 описания на книги, вестници, списания, географски карти, ликове. Авторът работи върху снабдяването на репертоара с анотиран именен показалец на рецензираните заглавия, който трябва да допълни този труд. Въпреки значението на тази огромна работа обаче, Българското книжовно дружество не само не осъществява замисленото от Балан допечатване на “Български книгопис за сто години”, но поставя и обидното за автора подзаглавие “Материали”. Злите езици говорят, че част от това отношение Балан държи на недолюбващия го Любомир Милетич.

Признанието все- пак идва с високата оценка, дадена от акад. Н. Михов в доклада му пред Международния конгрес по библиография в Брюксел през 1910 година. Трудът е оценен и от друг виден библиограф – Н. Начов в ласкава рецензия от 1918 година. Висока оценка на усилията на Балан дава и Ячо Хлебаров, който изказва съжаление, че “Книгописът не е срещнал нито една сериозна оценка, каквато заслужава Балановият труд”.

Балан – човекът в очите на съвременниците

Как са виждали големия Балан неговите съвременници? Как е изглеждал той в очите на хилядите негови студенти, преминали през годините неговото обучение? Ето как го споменава казанлъшкия майстор на перото Чудомир с присъщия си хумор в своите “Дневници”: “ 8 Август 1955. В музея идва Ал. Теодоров - Балан, придружен от сина и снаха си. Бодро, свежо старче на 96 години (между нас казано, и малко поизветряло). "Дойдох - кай - да вида твойта как’ Сийка, пък и тя да ме види." В музейната книга написал: " Недочува, недовижда, а иска още да се учи." Наметнат бе със сива пелерина и тока със значка отпред. Била за почетно гражданство на столицата. Единият му син (военен) бил убит, а придружаващият го лежал дълго в затвора и сега секретарствувал на баща си...” [8]

Елена Георгиева пише: “Първата ми среща с “дядо Балан”, както го наричахме в далечната 1954 година, беше при обсъждането на студията му “Българското склонение”. Той навършваше 95 години, но с жар и рядка убеденост представяше становището си за наличието на падежи в българския език. Тогава за мен дядо Балан беше легенда, мит, макар че го бях срещала да се разхожда по бул. “Цар Освободител” – невисок, почти дребен, с библейска брада и с вечния си кожух. Когато обаче обзорът излезе в “Български език”, при едно от идванията си в института дядо Балан попита: “Коя е тая Елена Георгиева, която е писала за мен, да й благодаря”. А виждайки ме, възкликна: “А, срещнаха се Авраам и Вениамин!”, намеквайки сякаш за приемственост между поколенията.” [9]

В спомените на П. Динеков ученият също е дядо Балан “заради благостта, с която ни посрещаше, заради вниманието, с което ни изслушваше, заради подкрепата, която охотно ни оказваше. В своя дом той ни приемаше не като студенти, а като приятели и ние с радост разглеждахме научните и литературни новости, натрупани върху специалната подвижна полица край креслото му. Той ни поразяваше с трудолюбието си, със системността на своята постоянна всекидневна работа, с постоянството, с което следваше и защищаваше своите научни убеждения, с готовността да споделя с младите си студенти вълненията и тревогите на своя труд. Ние помним нашия скъп професор Балан и от излетите – с неговото оригинално наметало от зелено сукно – на връх Сталин (Мусала) и в Бачковския манастир, по пловдивските тепета и хълмовете край Владая. И когато не говореше по любимата си тема – езика, разказваше ни спомени за ранните си години на учителство в Пловдив или ни декламираше откъси от прочутата славянска поема на Ян Колар. Мисля, че един професор учи не само със знанията, които дава от катедрата и в научните си трудове, но и с отношението си към младите хора, с непосредственото си просто и естествено отношение, изпълнено с доверие и приятелство. Ал. Теодоров – Балан беше такъв професор...” [10]

Какво повече да добавим към казаното по-горе ние, принадлежащи към поколение, нямало късмета до познава Балан приживе... Късмет за една нация е да роди подобна ярка и многостранно развита личност. Целия си стогодишен живот Балан отдава на своята родина, България, която ние, сегашното поколение наричаме презрително “мащеха”, бъркайки я с институцията “държава”. Можем само да съжаляваме, че вече не се раждат такива значителни фигури като акад. Балан. Не пречи обаче да се поучим от примера му.

Пред стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (спирка “Студентски общежития”, след хотел Плиска) признателните поколения и научната общественост на България издигнаха чудесен малък паметник от бял мрамор. Балан в разцвета на силите си, на върастта на която сме сега и ние. И ако не можем да дадем на на родината си нещо значително, то, минавайки оттам на път към поредната “бизнес-задача”, поне можем да оставим цвете и да се поклоним пред паметта му.

Бележки:

1. Георгиева, Елена. Академик Александър Теодоров – Балан в обществената и културно – историческата ни памет [Статия] . – Интернет, 2005 г.

2. Минчева, Галина. [Неозагл.статия]. -Интернет, 2006 г.

3. пак там, с. 2

4. пак там, с. 3

5. Динеков, Петър. Александър Теодоров – Балан и българската литература. – Интернет, 2005 г.

6. Теодоров – Балан, Алескандър. Книга за мене си. С., Унив. изд.,1988

7. Правдомирова, Донка. Поглед къв 150-годишното битие на българската библиография.

8. Из дневниците на Чудомир.- Интернет, 2006 г.

9. Георгиева, Елена. Академик Александър Теодоров – Балан в обществената…

10. Динеков, Петър. Александър Теодоров – Балан и българската…