Отиди на
Форум "Наука"

за иранския произход на кучетата ни? или там каквото за иранския произход


nik1

Recommended Posts

  • Потребители

В един друг форум уважаемият Г-н Татарбей, написа в отговор на пост / във тема "етимологията на "Внук" във алтайските езици"/ че:

"Полагаю, что и слова нукер и нугай того же корня, что и татарское нук - "внук".Корневое значение: младший.

То есть нукер - это нук+ер = младший+муж(воин)

Нугай= меньшой или по-другому "кечек", то и другое также эвфемизм для обозначения собаки"

А аз "ответил" (отговорът е със зелено):

Полагаю, что и слова нукер и нугай того же корня, что и татарское нук - "внук".Корневое значение: младший.

То есть нукер - это нук+ер = младший+муж(воин)

Ето пример, кажется в согласие с мнения (теза) что татари имеют и ИЕ корни, т.е. в сосгласие с мнения или теза ((Александер Баяр) что татарские корни в немалом степени находилис и в ИЕ население Восточной Евразии.

"Юнност", "Юноша"- молодеж - /"Юнак" - "молодец!/герой, "младенец"/:

http://www.encyclopedia.com/doc/1O27-young.html

Нугай= меньшой или по-другому "кечек", то и другое также эвфемизм для обозначения собаки

"кутре" (маленкая собака) /болг/- возможно славянизм (?), но самое вероятно иранизм, или "арианизм"/ИЕ-изъм:

http://209.85.129.132/search?q=cache:u3YKA...lient=firefox-a

2479.Image: to bark, to emit (as a sound); cough: gu_ru phlegmatic and asthmatic disease (Ka.); gu_ru asthma, cough (Tu.)(DEDR 1903). kuri hoots (Pa.); kur-kur call to a dog (Malt.); kora to bark (Kod..); kure kure a sound in calling a dog (Ka.); kerv to bark (Ko.); kura barking (Ma.); kurai (-pp-, -tt-) to bark; noise, roar, shout (Ta.); kuraippu noise; kukkal, kukkan- dog (Ta.); kura disagreeable sound, cough (Ma.); kurekka to bark, cough; ku_rkka, ku_rkkam, ku_rkku snoring, war-cry, roar (Ma.); korapuni, korepini, korepuni to bark, roar; korejuni to make a noise (Tu.); ku_r to groan (Pa.); kuri- (owl) hoots (Pa.); kuhasca_na_ to bark, growl, groan (as in lifting a heavy weight)(Go.); xurruka_v a snore (Br.)(DEDR 1796). kutru a dog; koya a wild dog; hakar call of a dog when chasing (Santali. lex.) Image: dog: ku_ra dog (Tu.); ku_ran- dog (Ta.)(DEDR 1901). kurai to bark; n. shout (Ta.); kora to bark (Kod..); kur-kur call to a dog (Malt.)(DEDR 1796). kukka, kukki_ dog (Pkt.); kukka_ (H.); puppy (Si.)(CDIAL 3206). kurkura dog (Skt.); kukkura, kukkuri_ (VarBr.S.); kukkura, kukkurini_ (Pa.); kukkura (Pkt.); kukeri puppy; kukyry dog (Gypsy); ku_kar, ku_kari_ dog (P.); kukur, ku_kri_ (WPah.); kukri puppy (Tir.); kukur (Sh.); kukur, kuku_r (Ku.); kukur, kukurni puppy (N.); kukur, kukuri_ (A.B.); kukura (Or.); kukur (Mth.Bhoj.); ku_kur (Aw.); ku_kar, ku_kri_, kukur, kukkur (H.); kukro, kukri_ (Marw.); kukar (G.M.); kukura_ dog, puppy (Si.); khukur puppy (Sh.); kun:gra_ puppy (L.)(CDIAL 3329). kucuru dog (Wg.); kucur, kicir (Bshk. Wot..); kuju_, kiji_ (Tor.); ku_sar, kucara (Mai.); kucuro, kusuro (Chil.); kusur (Gau.); kucuro_ (Sv.); kucuro (Phal.); kucuru puppy (K.)(CDIAL 3219). kutti_, kutta dog (Pkt.); kwt (Sog.); kut dog (Shgh.); kutu kutu sound made in calling a puppy (Sant.); kuto (S.); kutta_, kutti_ (L.P.WPah.B.H.); kuti (N.); kuta_, kuti_ (Or.); kutawa_ (Aw.); kutiya_ (H.); kuto (Marw.); kutto, kutti_ (G.); kutte- in cmpds. (M.)(CDIAL 3275). kuttira, kutar, kutri_, ko_tar, ko_ter, kuttar, kutri_ dog (WPah.); kutari (Or.); ku_tira (OG.); kutro, kutri_, kutru~ a wretched dog (G.); kutra_, kutri_, kutre~ (M.); kuti_r a pack of dogs (L.)(CDIAl 3277). kutu_ro puppy; kutu_ri pet name for a girl (Sh.)[cf. ku_turu daughter (Te.)]; kutu_ra_, kutu_ri_ puppy (L.); katu_ra_, katu_ri_ (P.)(CDIAL 3278). koti_ dog-keeper, game-keeper (L.)(CDIAL 3563). chuh call to a dog (Br.); chu_ sound uttered in setting on dogs (H.M.); cu_ id. (Ta.Ka.Tu.); cu id. (Tu.); cu. id. (Kol.)(DEDR 2718). cokkan- dog; cokki bitch (Ma.)(DEDR 2830). cokkan- monkey (Ta.); cokkan monkey (Ma.)(DEDR 2830). cf. semant. ko_ti monkey (Te.lex.) cf. ku_guvike crying aloud (Ka.)(DEDR 1868)."

"Куче" (собака) /болг./:

Возможно:

- ИЕ произхождение с турецкое влияние на развитие на слово ("кючук"), турец

"кючук" - иранизм? или слово с ИЕ корни? Например: ksudrаā (санскрит) - "малий

(В тюрк. езици: *gьčьk: тат. көчек, каз. күшік „пале”; В монг. езици: *gičige: монг. гичий „кучка”; в тунг.-мандж. езици: евенк. гускэ „вълк” - но ети слово кажется являются см. више Иранские/ИЕ/ заемки , развития)

Е въпосът за дискусия е: КУЧЕТО НИ (Дето по-руски му казват "собака" или "пес") - Алтайско ли е, или Не е Алтайско (понятие, име)- и.. Прабългарите Които идват на Дунава - Алтайци ли са, или са Иранци /Иранизирани.....-ари, -айци, -оли-/?

С поздрави!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди да пристъпя към отговор:

- Кога за първи път и в кой писмен паметник на български /прабългарски/ език е използвана думата :"КУЧЕ" за този домашен любимец и пръв приятел на човека? Или поне сведение за времето на първото й познато нам използване? Съответно използвани ли са и кога "собака" и "пес"?

Друг е въпроса как от произхода на една дума искаш да узнаеш какви по произход са били тези, чиято държава и военна сила е разбила ромеите в 680г. и е разширила границата на държавата си до Стара планина, по силата на сключения между двете държави договор от 681г.

Ако търсиш пътека за изучаване на произхода чрез думи и букви, направо ти отговарям с цитат относно буквите на които Йоан Александър е написал грамота в средата на ХІVв. - "... български или персийски"!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди да пристъпя към отговор:

- Кога за първи път и в кой писмен паметник на български /прабългарски/ език е използвана думата :"КУЧЕ" за този домашен любимец и пръв приятел на човека? Или поне сведение за времето на първото й познато нам използване? Съответно използвани ли са и кога "собака" и "пес"?

И аз това "питам"..Пък аз се потрудих вече :post-70473-1124971712: - сега е ред на някои друг да търси източници

Друг е въпроса как от произхода на една дума искаш да узнаеш какви по произход са били тези, чиято държава и военна сила е разбила ромеите в 680г. и е разширила границата на държавата си до Стара планина, по силата на сключения между двете държави договор от 681г.

Не, не искам да узная това,.. искам да стане дискусия от/или за една дума;

Ако търсиш пътека за изучаване на произхода чрез думи и букви, направо ти отговарям с цитат относно буквите на които Йоан Александър е написал грамота в средата на ХІVв. - "... български или персийски"!

Значи персийци.. Маш-алааааа, а аз си мислих че сме от това "коляно"...:

http://www.chessbase.com/news/2006/elista/elista043.jpg

http://www.chessbase.com/news/2006/elista/elista044.jpg

http://www.chessbase.com/news/2006/elista/elista047.jpg

:biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност, с изключение на заварените и включени в държавата им тюркски племена, Волжка България също е наследник на "...български или персийски". Това е бил първия официален език /старобългарския/, вторият е на завареното местно тюркско население /тюркския, чувашки/, трети след Х век е станал арабския /но само за тесен духовнически кръг/.

Поради обстоятелството, че официален език е бил старобългарския /т.нар. в ХІХ в "църковнославянски"/ в европейската историография към ХІІІ в. продължава да е всеизвестно, че "злейшите сарацини /мюсюлманите/ българи при Волга" и "онези при Константинопол до Склавония" говорят на "един и същи език" /това е към средата на ХІІІ в., Р.Бейкън/. Направи си сметката тогава, докъде водят всички изследвания на "тюркския", "чувашкия" и др. втори езици във Волжка България и приписването им към индоевропейците българи. Все едно сега да превземем Турция и след пет века да почнат да приписват езика на покорените и включените в държавата ни племена на нас. Ама, като с времето така са се оплескали в паяжината си отделни исторически школи, специалисти-лингвисти, че е станало вид "спорт", а не смисъл.

Това е безсмислено освен това и поради факта, че във Волжка Българи вкл. тюркските народи са възприели българското име, дух и са направили много за държавата си. Не напразно се гордеят с държавата си, името си и историята си. Правят го включително най-върлите "татаристи", които винаги подчертават дотатарските корени на държавата още от Х в., а и отпреди. Не започват произхода си от ХІІІв. , нали забелязваш? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност, с изключение на заварените и включени в държавата им тюркски племена, Волжка България също е наследник на "...български или персийски". Това е бил първия официален език /старобългарския/, вторият е на завареното местно тюркско население /тюркския, чувашки/, трети след Х век е станал арабския /но само за тесен духовнически кръг/.

Поради обстоятелството, че официален език е бил старобългарския /т.нар. в ХІХ в "църковнославянски"/ в европейската историография към ХІІІ в. продължава да е всеизвестно, че "злейшите сарацини /мюсюлманите/ българи при Волга" и "онези при Константинопол до Склавония" говорят на "един и същи език" /това е към средата на ХІІІ в., Р.Бейкън/. Направи си сметката тогава, докъде водят всички изследвания на "тюркския", "чувашкия" и др. втори езици във Волжка България и приписването им към индоевропейците българи. Все едно сега да превземем Турция и след пет века да почнат да приписват езика на покорените и включените в държавата ни племена на нас. Ама, като с времето така са се оплескали в паяжината си отделни исторически школи, специалисти-лингвисти, че е станало вид "спорт", а не смисъл.

Това е безсмислено освен това и поради факта, че във Волжка Българи вкл. тюркските народи са възприели българското име, дух и са направили много за държавата си. Не напразно се гордеят с държавата си, името си и историята си. Правят го включително най-върлите "татаристи", които винаги подчертават дотатарските корени на държавата още от Х в., а и отпреди. Не започват произхода си от ХІІІв. , нали забелязваш? :)

Воложките българи се тюркизират/кипчакизират още края на 10 век, Дунавските прабългари се славянизират също там някога, така че не разбирам за какви персийскоезичие става въпрос. Някои от воложките учени през средновековието пишат на урду или на персийски, но фактите за тюркизацията/славянизацията езиците на воложките/дунавските българи няма как да се оспорят..Ето кой е Махмуд Кашгари, и ето какво е правил като учен:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%BC%D1%83%D0%B4

И вижте и какво е написал в "Диван лугат ат-тюрк" (матераилът е взет от "бойна слава", но като факт- тюркизацията на воложките българи - е известна, и е в научна употреба от много автори):

І. 1. СВЕДЕНИЯ ЗА ЕЗИКА НА БЪЛГАРИ И СУВАРИ ОТ МАХМУД АЛ-КАШГАРИ (ХІ ВЕК)

”Что касается наречия Булгар, Сувар, Бажанак и далее, до предместий Рума, - это тюркский с усеченными окончаниями, одного вида.”

”Все Йагма, Тухси, Кифжак, Йабаку, Татар, Кай, Жумул и Огузы заменяют з на й. Они не произносят з. Например, все, кроме этой группы, называют березу казин, а они - кайни. [Остальные] называют родню по женской линии казин, а они кайин.

Подобно этому, з, присущий речи Жикил и других тюрок, заменяется на з у некоторых среди Кифжак, Йамак, Сувар, Булгар и далее до Рус и Рум. Тюрки называют ногу ﺍ‎‎азак, а они – ﺍ‎‎азак. Тюрки-Жикил говорят: карин тузти ”желудок насытился”, а они говорят тузди, с з. Остальные имена и глаголы ты можешь представить себе сам, следуя этому образцу.”

”2105 канак – ”сливки”, в наречиях ﺍ‎‎Аргу и Булгар, с заменой й на н [ср. с кайак].”

”Имена, обозначающие время, место или инструмент, образуются путем присоединения к основе г и у в словах с к или ﺍ‎‎ишба или же к вместо г в словах с к, ﺍ‎‎имала или рикка, это происходит в наречиях Жикил, Йагма, Тухси, ﺍ‎‎Аргу, ﺍ‎‎Уйгур, до Верхнего Син. В наречиях Огузов, Кипчаков, Бажанак и Булгар для образования таких имен к форме повелительного наклонения присоединяют /с. 303/ в [/ув/, предедающее у] и й [/ий/, передающее й].”

”[куклаш-] – [”сцепляться, смыкаться”; совместный от ”затягивать (ремни)”; ”заключать договор о родстве”]. ﺍ‎‎ул ﺍ‎‎аник бирла куклашди ”он сцепился, сомкнулся с ним”. Другой вариант – кукташди. ﺍ‎‎ул ﺍ‎‎анар ﺍ‎‎азар куклашди ”он [помог ему] затянуть седельные ремни”. ﺍ‎‎ул ﺍ‎‎аник бирла куклашди”он заключил с ним договор о родстве”. [Форма настояще-будещего времени и отглагольное имя:]куклашур, куклашмак.

[Последнее] из булгарского наречия.” (Махмуд ал-Кашгари 2005: 70, 71, 363, 523, 635; благодарности на Astyanax, от когото преписах горните данни)"

Дума с корен кутр*, кут*, куч*, кач*, май не присъства като персийска в материала? Виждам согдийска подобна, но това е... друга "бира"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Воложките българи се тюркизират/кипчакизират още края на 10 век, Дунавските прабългари се славянизират също там някога, така че не разбирам за какви персийскоезичие става въпрос. Някои от воложките учени през средновековието пишат на урду или на персийски, но фактите за тюркизацията/славянизацията езиците на воложките/дунавските българи няма как да се оспорят..Ето кой е Махмуд Кашгари, и ето какво е правил като учен:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%BC%D1%83%D0%B4

И вижте и какво е написал в "Диван лугат ат-тюрк" (матераилът е взет от "бойна слава", но като факт- тюркизацията на воложките българи - е известна, и е в научна употреба от много автори):

І. 1. СВЕДЕНИЯ ЗА ЕЗИКА НА БЪЛГАРИ И СУВАРИ ОТ МАХМУД АЛ-КАШГАРИ (ХІ ВЕК)

”Что касается наречия Булгар, Сувар, Бажанак и далее, до предместий Рума, - это тюркский с усеченными окончаниями, одного вида.”

”Все Йагма, Тухси, Кифжак, Йабаку, Татар, Кай, Жумул и Огузы заменяют з на й. Они не произносят з. Например, все, кроме этой группы, называют березу казин, а они - кайни. [Остальные] называют родню по женской линии казин, а они кайин.

Подобно этому, з, присущий речи Жикил и других тюрок, заменяется на з у некоторых среди Кифжак, Йамак, Сувар, Булгар и далее до Рус и Рум. Тюрки называют ногу ﺍ‎‎азак, а они – ﺍ‎‎азак. Тюрки-Жикил говорят: карин тузти ”желудок насытился”, а они говорят тузди, с з. Остальные имена и глаголы ты можешь представить себе сам, следуя этому образцу.”

”2105 канак – ”сливки”, в наречиях ﺍ‎‎Аргу и Булгар, с заменой й на н [ср. с кайак].”

”Имена, обозначающие время, место или инструмент, образуются путем присоединения к основе г и у в словах с к или ﺍ‎‎ишба или же к вместо г в словах с к, ﺍ‎‎имала или рикка, это происходит в наречиях Жикил, Йагма, Тухси, ﺍ‎‎Аргу, ﺍ‎‎Уйгур, до Верхнего Син. В наречиях Огузов, Кипчаков, Бажанак и Булгар для образования таких имен к форме повелительного наклонения присоединяют /с. 303/ в [/ув/, предедающее у] и й [/ий/, передающее й].”

”[куклаш-] – [”сцепляться, смыкаться”; совместный от ”затягивать (ремни)”; ”заключать договор о родстве”]. ﺍ‎‎ул ﺍ‎‎аник бирла куклашди ”он сцепился, сомкнулся с ним”. Другой вариант – кукташди. ﺍ‎‎ул ﺍ‎‎анар ﺍ‎‎азар куклашди ”он [помог ему] затянуть седельные ремни”. ﺍ‎‎ул ﺍ‎‎аник бирла куклашди”он заключил с ним договор о родстве”. [Форма настояще-будещего времени и отглагольное имя:]куклашур, куклашмак.

[Последнее] из булгарского наречия.” (Махмуд ал-Кашгари 2005: 70, 71, 363, 523, 635; благодарности на Astyanax, от когото преписах горните данни)"

Дума с корен кутр*, кут*, куч*, кач*, май не присъства като персийска в материала? Виждам согдийска подобна, но това е... друга "бира"

ПС

Пиша "тюркизация" (смятам че езикът се тюркизира) , поради простата причина че хазарският език, които в 9 век е описан от много автрори като близък с езика на съседите им българи ...за "неудобство" на привържениците на тюркския произход на прабългарите, не е споменат от Ерудитът и Изследовеателят Махмуд Кашгари - в неговия труд..като тюркси език...Което значи, че Кашгар не го е разпознал като тюркски език - ("случайно"(?) или защото не го е "разбирал"?- пак според същите привърженици), според мен защото и двата езика в 9 век не са били тюрски, а хазаро-българския (у хазарите и включените в хазарския каганат българи) не е претърпял промени до 11 век ( мисля така - защото липсва семитски етнически масив, които да е донор на езика, докато Болскските прабългари се намират в тюркско обръжение) .. "Чувашизацията" на суварския език според мен е настъпила след монголското нашествие и завладяване на Волжска България през 1236г - смятам че носителите на чувашките черти са били алтайските маси, включени в ударните сили на монголите (подчинени на монголите), .. Според привържениците на тюрксия произход - чувашите се били скрили някъде (къде ще скрият след като Махмуд Кашгар описва езикът на суварите като някакъв тюркски, близък до кипчашките или огузките езици, т.е видно е че каквити и да са били по език суварите /чувашите - те в 11 век вече са тюркизирани на "нормален" тюрски) и в края на 13 век започнали да дялат надписи на камъни на "древно-тюрския" си език...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

ПС

Пиша "тюркизация" (смятам че езикът се тюркизира) , поради простата причина че хазарският език, които в 9 век е описан от много автрори като близък с езика на съседите им българи ...за "неудобство" на привържениците на тюркския произход на прабългарите, не е споменат от Ерудитът и Изследовеателят Махмуд Кашгари - в неговия труд..като тюркси език...Което значи, че Кашгар не го е разпознал като тюркски език - ("случайно"(?) или защото не го е "разбирал"?- пак според същите привърженици), според мен защото и двата езика в 9 век не са били тюрски, а хазаро-българския (у хазарите и включените в хазарския каганат българи) не е претърпял промени до 11 век ( мисля така - защото липсва семитски етнически масив, които да е донор на езика, докато Болскските прабългари се намират в тюркско обръжение) .. "Чувашизацията" на суварския език според мен е настъпила след монголското нашествие и завладяване на Волжска България през 1236г - смятам че носителите на чувашките черти са били алтайските маси, включени в ударните сили на монголите (подчинени на монголите), .. Според привържениците на тюрксия произход - чувашите се били скрили някъде (къде ще скрият след като Махмуд Кашгар описва езикът на суварите като някакъв тюркски, близък до кипчашките или огузките езици, т.е видно е че каквити и да са били по език суварите /чувашите - те в 11 век вече са тюркизирани на "нормален" тюрски) и в края на 13 век започнали да дялат надписи на камъни на "древно-тюрския" си език...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Е въпосът за дискусия е: КУЧЕТО НИ (Дето по-руски му казват "собака" или "пес") - Алтайско ли е, или Не е Алтайско (понятие, име)- и..

http://www.pamirdog.ru/gallery/index.php

http://www.pamirdog.ru/

http://www.pamirdog.ru/gallery/index.php?s...BA_KONCHA_ZASPA

http://www.afanasi.com/links/pamir.gif

И..

http://images.google.bg/images?hl=bg&c...sa=N&tab=wi

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...