Отиди на
Форум "Наука"

Къде е погребан мускетарят д'Артанян?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Френска историчка посочи къде е погребан едноименният прототип на легендарния мускетар на Александър Дюма

Френската историчка Одил Борда (Odile Bordaz) обяви, че е открила мястото, където е погребан Шарл дьо Бац дьо Кастелмор д'Артанян (Charles de Batz de Castelmore d'Artagnan) – историческият прототип на легендарния герой на Александър Дюма - баща от "Тримата мускетари" и останалите романи от поредицата, съобщава The Times.

Въпреки разпространената теория, че тялото на д'Артанян след смъртта му е било върнато в родната Франция, Борда е уверена, че известният мускетар е погребан в малката църква "Св. Св. Петър и Павел" в тогавашните покрайнини на холандския град Маастрихт, а днес - в градския квартал Волдер (Wolder). До този извод Борда стигнала, анализирайки цялата налична информация за случая в историческите хроники.

Потвърдено е, че историческият д'Артанян е убит на 25 юни 1673 г., по време на обсадата на крепостта Маастрихт по време на Френско-холандската война (1672-1678 г.). Според Борда, в този период над региона тегнала голяма жега, съпроводена с висока влажност на въздуха, поради което връщането на тялото на героя във Франция би било проблематично, а балсамирането му би било твърде скъпо.

Откритите исторически документи свидетелстват, че по време на обсадата на Маастрихт френски офицери обикновено били погребвани в най-близката католическа църква, а лагерът на д'Артанян бил разположен край Волдер. При това, до този момент не са открити никакви следи от гроба на д'Артанян във Франция.

Използвайки доказателствата за своята теория, Борда смята да издейства от френските власти и католическата Църква разрешение за разкопки на теротирията на църковния комплекс "Св. Св. Петър и Павел", където шансовете за откриването на останките на д'Артанян, според нея, са "поне 50%".

Шарл дьо Бац дьо Кастелмор д'Артанян е роден ок. 1611 г. в град Лупияк в Гаскония. На около 20 години той постъпва в ротата на кралските мускетари и впоследствие, заради заслугите си (през 1658 г.), става един от нейните командири.

След смъртта му, през 1700 г. във Франция се появява книгата "Мемоарите на мосю д'Артанян" (Les Memoires de Monsieur d'Artagnan) на известния за времето си френски писател и журналист Жасен дьо Куртилц дьо Сандра (Gatien de Courtilz de Sandras). По-късно, на основата на "Мемоарите", в периода 1844-1850 г. на бял свят се появява мускетарската трилогия на Александър Дюма – "Тримата мускетари" (Les Trois Mousquetaires), "20 години по-късно" (Vingt Ans Après) - и "Виконт дьо Бражелон или 10 години по-късно" (Le Vicomte de Bragelonne, ou Dix ans plus tard). Последният роман излиза на български в две части - "След още десет години. Виконт дьо Бражелон" и „Луиза дьо ла Валиер".

Романите разказват приключенията на младеж, наречен д'Артанян, напуснал дома си, за да стане мускетар. Д'Артанян не се включва в броя на мускетарите от заглавието на романа. Тримата мускетари са неговите приятели Атос, Портос и Арамис, неразделните другари, чието мото е: „Един - за всички, всички - за един".

Първоначално, „Тримата мускетари" е публикуван като сериал (разказ с продължение) от списание "Векът" (Le Siècle) в периода март - юли 1844 г.

Дюма - баща твърди, че романът се основава на ръкописи, които той е намерил в Националната библиотека на Франция. По-късно се доказва, че Дюма базира своето произведение на книгата „Спомените на господин д'Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари", написана от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700). Дюма заема книгата от марсилската градска библиотека.

Версията на Дюма обхваща приключенията на д'Артанян и неговите приятели от 1625 до 1628 година, които се замесват в интригите на слабия крал Луи XIII, (1610 - 1643 г.) неговия силен и лукав съветник и първи министър - Кардинал Ришельо, красивата кралица Ана Австрийска, нейния любовник Бъкингамският херцог и обсадата на крепостта Ла Рошел (La Rochelle). В историята са замесени също верният на краля г-н дьо Тревил, загадъчната милейди Уинтър и „дясната ръка" на Ришельо - граф дьо Рошфор.

След убийството на Анри IV на 14 май 1610 г. Луи XIII се възкачва на френския престол. Става крал на 9 години, поради което до 1614 г. страната официално се управлява от регентски съвет, начело с кралицата-майка. В действителност, Луи XIII рядко взема пряко участие в управлението, като го оставя в ръцете на Кончито Кончини (фаворит на майка му) до 1617 г. На 24 април 1617 г. по заповед на Луи неговият фаворит херцог дьо Люин убива Кончини, а майка му е заточена. Тогава управлението се поема от Шарл дьо Люин (1617-1621). През 1624 г. Луи назначава за свой пръв министър един политически гений - Арман Жан дю Плеси, кардинал дьо Ришельо (1624-1642). Блестящият и енергичен кардинал ръководи администрацията на краля в пропдължение на 18 години и умира месеци преди самия Луи XIII. Именно Ришельо полага основите на абсолютната монархия във Франция. Изграден е френският военноморски флот, благородниците са подчинени напълно на краля, много от привилегиите на хугенотите са ограничени, а тяхната крепост Ла Рошел е превзета от кралската армия. Кралят прави всичко възможно да прекрати практиката, талантливите френски художници да учат в Италия. Луи възлага на Никола Пусен и Филип дьо Шампан да декорират Люксембургският дворец. Организирана е и администрацията на Нова Франция (Канада), където се заселват французи в Квебек.

Регентството на майка му довежда до разпиляване на парите, които баща му е успял да натрупа и е характерно с происпански външнополитически курс, израз на който са двете сватби през 1614 г. - Луи XIII се жени за испанската принцеса Ана Австрийска, а неговата сестра Елизабет Бурбонска - за испанския крал Фелипе IV (Филип IV). Бракът на краля с Ана Австрийска обаче не е удачен нито в политически (происпанският курс не се нрави на повечето френски държавници), нито - в личен план. През по-голямата част от съвместния си живот семейната двойка живее разделена, особено - след двата аборта на кралицата през 1618 и 1630 г. До известна степен е случайност събирането им през 1637-1640 г., когато се раждат единствените две деца от брака - Луи, по-късно - Луи XIV, и Филип, по-късно - херцог на Орлеан.

Луи XIII е скромен, тих и спокоен, дори - деликатен човек, но - волеви и безскрупулен, когато се наложи. Способен на внезапни и властни действия, той умее да преценява хората и ситуациите - една от дарбите му. Не е случайно, че въпреки многобройните опити да му се повлияе, той не премахва Ришельо от неговия ключов пост. По-скоро - ленив, отколкото - активен, болнав, но - с типично кралски любими занимания - ръководство на военни действия и лов. Освен това, обича изкуствата, занимава се (доста успешно) с различни занаяти. Той много добре съзнава отговорността на своята позиция и задълженията, които произтичат от нея.

Макар и чрез министрите си, Луи XIII успява да съкрати силата на аристокрацията във Франция и, следователно - да засили властта си; да наложи контрола си и над хугенотите, които чрез Нантския едикт от 1598 г. имат правото на вътрешни въоръжени сили и крепости (най-важната им крепост Ла Рошел е превзета през 1628 г.); да уреди по-добре финансирането на администрацията и събирането на данъците.

По негово време Франция влиза в Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), сблъсква се с Испания за наследството на Юлих-Берг и Мантуа, окупира Каталония, печели победи над испанците, субсидира германските протестанти и шведския крал Густав Адолф против Хабсбургите. По този начин при управлението на Луи XIII се поставят основите на френския абсолютизъм и на хегемонията на Франция в Европа, и двете - доведени до окончателен вид при сина му.

След двадесет години брак и четири аборта, Ана най-сетне ражда син - дофина (престолонаследника) Луи, а две години по-късно - и втори син - Филип. Въпреки, че Ришельо ръководи държавата, Луи има и други фаворити. Единия от тях е херцог дьо Люин, който е приятел на младия Луи и негов съветник в началото на царуването му. Последният любимец на краля е маркиз дьо Сен-Марс (1639-1643), който е екзекутиран заради заговор с Испания по време на война. След смъртта на Луи, съпругата му Ана управлява като регент на 5 годишния Луи XIV.

http://www.epochtimes-bg.com/

http://bg.wikipedia.org/

post-471-1233910912_thumb.jpg

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Глобален Модератор

Предположението на Одил Борда е твърде логично, макар че в качеството си на полеви маршал д'Артанян е имал правото на определени привилегии, в т.ч. и за погребението. Обстоятелствата обаче наистина надали са позволявали друго решение в момента.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...