Как се предсказва слънчево затъмнение

[bogoizbrania]

Ето тема която ще е интересна за начинаещи и понапреднали астрономи.

На 22 Април 1715, в Англия и Уелс за първи път от над 500 години е имало слънчево затъмнение, това събитие не е било кой знае какво събитие, затъмнение като затъмнение, нищо ново под слънцето. И все пак под слънцето е имало нещо, което до тогава не го е имало, това затъмнение е първото документирано и доказано предсказано затъмнение!

До тогава хората се досещали какво става при затъмнение, луната закрива слънцето. Някои се плашели, други виждали зла поличба, но за предсказване на затъмнение се носели само легенди и от никъде не е имало доказателства за направено вярно предсказване. А преди това знаменателно за Англия и Уелс затъмнение мнозина претендирали като се позовали естествено на тъмна източна мъдрост, а не на реални изчисления, а източната мъдрост била нещо толкова тъмно, че никой нищо не виждал в нея и тя била нещо като играта, "Тука има, тука нема".

Ето и няколко прости стъпки за начинаещия астроном или за "пророците" на първото затъмнение от 1715. Все неща, които за нас ни се струват даденост, но за 1715 е трябвало да се въвеждат;

1. Определят се две координатни системи, хелиоцентрична за позициониране на координати на земята и луната и земна, за определяне на координати на повърхността на земята. В миналото географската дължина е била проблем за измерване особено в морето. Координати са необходими за да се записват според тях наблюденията на луната и земята.

2. Намира се най точния възможен часовник - хронометър, с който да се засича позиционирането, това е най големия проблем за миналото. Просто до тогава часовниците са били гола вода. Ироничното в случая е, че най точния часовник е бил конструиран от сър Исаак Нютон и е бил капков :-). Всички останали часовници са се сверявали всеки слънчев ден според най високата точка на слънцето. Това ги прави негодни за нашата цел, както и за каква то и да е цел, освен първенюшка украса.

3. Започва се няколкогодишно наблюдение на движението на луната и земята. Данните се нанасят първо в някаква таблица, след което се прави графика или някаква схема с ексцентричните елипси на орбитите.

4. И в точка четири идваме на гадната част, дори и да имаме точни наблюдения с неестествено добър часовник за времето си, който явно е паднал или от небето или от ябълката на самия Нютон. Трябва да съставим функция или/и диференциално уравнение за да се засекът двете елипсовидоексцентрични орбити. Както можете да се досетите без "магическите" за времето си и неразбираеми от никого интегрални функции на Нютон жив човек няма никакъв шанс да предскаже затъмнение.

5. Някои дебни подробности. Така между другото трябва да се открие. че отношението на диаметрите и отстоянията от земята на луната и слънцето са 400:1, както и ъгъл на пресичане на луната от 5', нещо незнайно до тогава.

Разбира се, че нямам нищо против многоуважавания математик Талес, интересно защо ли той нищо не споменава за метода си на предсказване на затъмнение? Хали и Уолъс също не разкриват метода си, който обаче ще е много интересен, защото сега съм почти убеден, че са ползвали не хронометър а някакви звездни движения като часовник. Или по точно самия Нютон го е правил, а те само са помагали, няма начин да са минали без родения на коледния ден велик гений.

[astrologa]

Затъмнение се случва, когато един обект преминава между нас и друг обект блокирайки светлината му.

На всеки 16 месеца някъде на земята се вижда слънчево затъмнение.

В момента всяко едно слънчево затъмнение може да се определи до секундата.

По време нза пълно слънчево затъмнение температурата може да падне с 19⁰C градуса.

Но в открития космос е доста студено: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10336

Причината за разстоянието във ремето от едно слънчево затъмнение към друго е че Луната е много малка (1/4 от диаметъра на Земята) и достатъчно растояние от Земята (приблизително 386 км) и е доста трудно да застанат така, че да се получи затъмнение.

Пълното затъмнение се пада в така наречената "сянка", където слънцето се скрива изцяло. Приблизително 160 км покрива от земната повърхност...

Из цялата вселена това е нещо нормално и се случва навсякъде...

Снимката е правена през 1999 година от Мир.

Така наречената "сянка"