Отиди на
Форум "Наука"

Тезата на A.D. Keramopoulos & Stilpon P. Kyriakidis


Recommended Posts

  • Потребител

Някой от Вас чел ли е "Sylloge inscriptionum graecarum, 3 ed., vol. II [1917], no. 880,1. 51, p. 593", или знаете ли повече за надписа от Тракия от 202 година?

http://www.kroraina.com/bulgar/setton.html

10. A. D. Keramopoulos, The Greeks and Their Northern Neighbors, Athens, 1945, summarized in Stilpon P. Kyriakidis, Bulgars and Slavs in Greek History (both works in Greek, Thessalonica, 1946), pp. 7-16, and ff., derives the name Bulgars from burgarii, bourgarioi, i.e., those who maintain the forts, burgi, bourgoi, purgoi along the northern boundaries of the Balkan provinces, and elsewhere in the empire, first mentioned in Greek in an inscription dated A.D. 202, found between Philippopolis and Tatar Pazardzik (and last published in Wilhelm Dittenberger's Sylloge inscriptionum graecarum, 3 ed., vol. II [1917], no. 880,1. 51, p. 593). The burgarii received land for cultivation from the government, and provided therefor, along the northern borders, protection against maurauding bands and brigands, but they were servi, i.e., qui corporibus serviunt, rather than milites (cf. Codex Theodosianus, XII, 19, 2). A medley of barbarian peoples were settled as bourgarioi (cf. Isidore, Etym., IK, 4, 28, in PL 82, 351B), sometimes on special terms as foederati, in the frontier provinces, and they caused two regions in which they were particularly numerous to be called Bourgariai, according to Keramopoulos (and doubted by Kyriakidis, op. cit., pp. 16 ff.); by a not uncommon metabole Bourgarioi is said to have become Boulgaroi, Bulgars, and Bourgaria is said to have become Boulgaria, Bulgaria. Those peoples in the Balkans who happened to live further from the Greek-speaking provinces, as the Serbs and Croats, and so did not hear themselves called Bourgarioi by the Greeks, did not so call themselves, and preserved or acquired other names, whereas the Bulgars, the most prominent ethnic group (although Keramopoulos denies them any real ethnic homogeneity) having common boundaries with the Greeks in 'Bulgaria,’ land of the Bourgarioi, living in and around forts or in the fundi

528

limitrophi (ta stratiwtotopia), came to call themselves by the name applied to them by the Greeks. The garrison existence of so many 'Bulgars,' in isolated military colonies, without women, led to their being bougres and practicing bougrerie (cf. DuCange, Gloss. lat., I [reimpr. 1937], p. 772, s.v. Bulgari). This theory seems to explain an embarrassing reference or two to Bulgaria before the seventh century, as when John of Nikiu speaks of the rebel Vitalianus, in the time of the Emperor Anastasius, retreating into 'the province of Bulgaria' (Chron., LXXXIX, 75, trans. R. H. Charles, London and Oxford, 1916, p. 130, on which cf., infra, note 31). However, since John of Nikiu wrote towards the end of the seventh century, we had best assume that he is referring to the political geography of his own time. Keramopoulos' theory is rejected by Const. I. Amantos, History of the Byzantine Empire (in Greek), II (Athens, 1947), 429-430, but it is given very serious consideration by Kyriakidis, in his Bulgars and Slavs in Greek History. D. Detschew derives the word Bulgar from what he believes to be the East Germanic *Bulgareis, meaning homines pugnaces ('Der ostgermanische Ursprung des bulgarischen Volksnamens,' Zeitschrift f. Ortsnamenforschung, II [1927], esp. pp. 199-201, 212-216).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Някой от Вас чел ли е "Sylloge inscriptionum graecarum, 3 ed., vol. II [1917], no. 880,1. 51, p. 593", или знаете ли повече за надписа от Тракия от 202 година?

http://www.kroraina.com/bulgar/setton.html

10. A. D. Keramopoulos, The Greeks and Their Northern Neighbors, Athens, 1945, summarized in Stilpon P. Kyriakidis, Bulgars and Slavs in Greek History (both works in Greek, Thessalonica, 1946), pp. 7-16, and ff., derives the name Bulgars from burgarii, bourgarioi, i.e., those who maintain the forts, burgi, bourgoi, purgoi along the northern boundaries of the Balkan provinces, and elsewhere in the empire, first mentioned in Greek in an inscription dated A.D. 202, found between Philippopolis and Tatar Pazardzik (and last published in Wilhelm Dittenberger's Sylloge inscriptionum graecarum, 3 ed., vol. II [1917], no. 880,1. 51, p. 593). The burgarii received land for cultivation from the government, and provided therefor, along the northern borders, protection against maurauding bands and brigands, but they were servi, i.e., qui corporibus serviunt, rather than milites (cf. Codex Theodosianus, XII, 19, 2). A medley of barbarian peoples were settled as bourgarioi (cf. Isidore, Etym., IK, 4, 28, in PL 82, 351B), sometimes on special terms as foederati, in the frontier provinces, and they caused two regions in which they were particularly numerous to be called Bourgariai, according to Keramopoulos (and doubted by Kyriakidis, op. cit., pp. 16 ff.); by a not uncommon metabole Bourgarioi is said to have become Boulgaroi, Bulgars, and Bourgaria is said to have become Boulgaria, Bulgaria. Those peoples in the Balkans who happened to live further from the Greek-speaking provinces, as the Serbs and Croats, and so did not hear themselves called Bourgarioi by the Greeks, did not so call themselves, and preserved or acquired other names, whereas the Bulgars, the most prominent ethnic group (although Keramopoulos denies them any real ethnic homogeneity) having common boundaries with the Greeks in 'Bulgaria,’ land of the Bourgarioi, living in and around forts or in the fundi

528

limitrophi (ta stratiwtotopia), came to call themselves by the name applied to them by the Greeks. The garrison existence of so many 'Bulgars,' in isolated military colonies, without women, led to their being bougres and practicing bougrerie (cf. DuCange, Gloss. lat., I [reimpr. 1937], p. 772, s.v. Bulgari). This theory seems to explain an embarrassing reference or two to Bulgaria before the seventh century, as when John of Nikiu speaks of the rebel Vitalianus, in the time of the Emperor Anastasius, retreating into 'the province of Bulgaria' (Chron., LXXXIX, 75, trans. R. H. Charles, London and Oxford, 1916, p. 130, on which cf., infra, note 31). However, since John of Nikiu wrote towards the end of the seventh century, we had best assume that he is referring to the political geography of his own time. Keramopoulos' theory is rejected by Const. I. Amantos, History of the Byzantine Empire (in Greek), II (Athens, 1947), 429-430, but it is given very serious consideration by Kyriakidis, in his Bulgars and Slavs in Greek History. D. Detschew derives the word Bulgar from what he believes to be the East Germanic *Bulgareis, meaning homines pugnaces ('Der ostgermanische Ursprung des bulgarischen Volksnamens,' Zeitschrift f. Ortsnamenforschung, II [1927], esp. pp. 199-201, 212-216).

Става дума за прочутия надпис за основаването на тържището в Пизос, който не е намерен между Пловдив и Пазарджик, а при с. Димитриево, Чирпанско. Меродавното му издание е това на Г. Михаилов, Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, III, 2, № 1690, с много подробен коментар (стр. 103-125). Надписът може да бъде видян в централната зала на Националния археологически музей.

Надписът увековечава създаването на тържището през 202 г. и съдържа имената на първите заселници, подредени според родните им села. В края на текста се съдържа указът на управителя на провинция Тракия Квинт Сициний Клар, с който се уреждат правата на тържищата (емпорионите) в провинцията. Сред останалите привилегии жителите на тържищата получават и "освобождаване от данъка в жито, дължим на градския център, и освобождаване от данъци за бургариите, постовете и ангариите".

post-5121-1237818266_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Става дума за прочутия надпис за основаването на тържището в Пизос, който не е намерен между Пловдив и Пазарджик, а при с. Димитриево, Чирпанско. Меродавното му издание е това на Г. Михаилов, Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, III, 2, № 1690, с много подробен коментар (стр. 103-125). Надписът може да бъде видян в централната зала на Националния археологически музей.

Надписът увековечава създаването на тържището през 202 г. и съдържа имената на първите заселници, подредени според родните им села. В края на текста се съдържа указът на управителя на провинция Тракия Квинт Сициний Клар, с който се уреждат правата на тържищата (емпорионите) в провинцията. Сред останалите привилегии жителите на тържищата получават и "освобождаване от данъка в жито, дължим на градския център, и освобождаване от данъци за бургариите, постовете и ангариите".

post-5121-1237818266_thumb.jpg

Благодаря за поясненията

"бургариите" - "строители на крепости"?, "охраняващи крепости" или ?

Тълкованието "строители на крепости" на тази дума , доколкото разбирам, има произход в германските езици http://www.bartleby.com/61/26/B0422600.html. Гръцкото "πύργος" е несобствена дума за гръцкия език, както чета тук:

http://forum.wordreference.com/showthread.php?t=424184

Куриозен факт е че арабската дума "burj" има значение на крепост, а "burjan" е персо-арабското име на Българите ("burj" със суфикса "an")..

Запитвам се дали развитието на коренената ИЕ дума "bhergh-2" не се е развила в някои езици като "Планина" (от Хълм, Високо, Стръмно място):

http://www.bartleby.com/61/roots/IE59.html

Знае се че възможните коренни значения на етнонима ни, когато се направи ИЕ етимологизация на името - са две или три с разни вариации и комбинации : 1) планинци (проф. Бейли, проф. Иван Добрев - които въпреки че смята че българите са Алтайци, счита че етнонимът е създаден в скитосармартско обкръжение - и е с ИЕ произход)

2) Хора - хора-планинци (Иван Тенев, Ж.Войников), "високи" хора, "управляващи хора" (племе), просто - "народ", "въоръжени хора" (Ж.Войников - чрез иранските и тохарските езици)

3) Военни хора, множество войници- чрез "гара", "гард" - със значение "планина", "оградено място", "защитено място", "градина" (garden), "град", и съответно "хордос", "хортос" -също защитено, оградено място, но и "множество войници" - "кохорти" (латински)

Ако премем че в края на 2 век, началото на 3 век все още няма германско влияние върху гръцкия език , или пък липсват заселвания на германски племена в Тракия /и приемем че думата в значението и не е с гръцки и латински произход/- то е интересно откъде се е взела думата "бургарии" (от тракийският език или ....?)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
"бургариите" - "строители на крепости"?, "охраняващи крепости" или ?

Бургарии са гарнизоните в малките крепости - бурги. Населението в околните селища е било задължено да ги издържа. През 50-те години на 2 в. император Антонин Пий изгражда в Тракия отбранителна линия с три типа съоръжения - президии (големи крепости), бурги (по-малки укрепления) и фрури (постове).

Надпис на Антонин Пий за изграждане на бурги в региона на Деултум, 155 г.:

post-5121-1237830327_thumb.jpg

Ако премем че в края на 2 век, началото на 3 век все още няма германско влияние върху гръцкия език , или пък липсват заселвания на германски племена в Тракия /и приемем че думата в значението и не е с гръцки и латински произход/- то е интересно откъде се е взела думата "бургарии" (от тракийският език или ....?)

Произходът на думата burgus в латински не е напълно изяснен - предполага се, че е от гръцкото pyrgos или от германски.

Този корен изглежда не е бил непознат и в тракийския език - в същия Пизоски надпис името на един от заселниците е Бургил, син на Битюс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Куриозен факт е че арабската дума "burj" има значение на крепост, а "burjan" е персо-арабското име на Българите ("burj" със суфикса "an")..

Ами значи българи ще е нещо като кастилци, защото Кастилия иде от кастел - крепост (заради араб. нашествие християните в тази част на Пиринийския п-в наблягали на крепостите). :biggrin: Пък може да е свързано и с тракийското "брия" - градче. :biggrin: Но във всчики случаи не става дума за българи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами точно това казва и епископ Димитрий Хоматиан ,че българите се бриги , а бригите са фриги , които са и траки .

Още нещои докато някой заслепен азиатски чукарист не ми намери и някаква следа от почитанеот на Луната , за която пише Йоан Екзарх ,че българите са почитали Слънцето и Луната да не ми се мярка .

В Тракия има намерени над 5 съоражения ,които служат за измерване на времето по Луната .

Траките са имали такъв календар , такава писменост от 5000хил год. ,че ум да ви зайде.

На територията на България има разработени на 10 писмености !!!!

Само след 1 -ви век. те са -

1.Готска

2.Беска

3.на Етикос Истрос -готско-елинска

4.Глаголица

5. Кирилица- най-после официално призната от гашничексия Рим и разкапания Византион .

Всички други са анатемосани.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами значи българи ще е нещо като кастилци, защото Кастилия иде от кастел - крепост (заради араб. нашествие християните в тази част на Пиринийския п-в наблягали на крепостите). :biggrin: Пък може да е свързано и с тракийското "брия" - градче. :biggrin: Но във всчики случаи не става дума за българи.

Бях чел интересна статия, в която се правеше връзка между името българи и наименованията за градове и крепости у осетинци, траки, германи....и други. Ставаше въпрос за два етнонима споменати от Йорданес....ако не се лъжа - "Фосатиси" и "Сакромонтиси". Там се слагаше знак на равенство м/у Сакромонтиси(свещеннопланинци) и Бал-кари, където бал трябва да е светъл, свещен, а кар - планина. Другата успоредица беше Фосатиси(от фосата - землено укрепление на латински, окоп) и булгар: бългерон - на осетинески землено укрепление, бург - германски, брия - тракийски, балик - тюркски. Според автора, булгар значи просто - граждани, хора, които живеят в градове. Не е нелогично, имайки предвид предимно номадската среда в която са живели - това че живеят в градове, силно ги е различавало от другите. А и на унграски гражданин е - полгар:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бях чел интересна статия, в която се правеше връзка между името българи и наименованията за градове и крепости у осетинци, траки, германи....и други. Ставаше въпрос за два етнонима споменати от Йорданес....ако не се лъжа - "Фосатиси" и "Сакромонтиси". Там се слагаше знак на равенство м/у Сакромонтиси(свещеннопланинци) и Бал-кари, където бал трябва да е светъл, свещен, а кар - планина. Другата успоредица беше Фосатиси(от фосата - землено укрепление на латински, окоп) и булгар: бългерон - на осетинески землено укрепление, бург - германски, брия - тракийски, балик - тюркски. Според автора, булгар значи просто - граждани, хора, които живеят в градове. Не е нелогично, имайки предвид предимно номадската среда в която са живели - това че живеят в градове, силно ги е различавало от другите. А и на унграски гражданин е - полгар:)

"В корнеулски bronn – хълм, тракийски brink – обемист, оточен, подут. В в ягнобски baland, кюрдски bûland, пущунски biland, талишки biland, персийски boländ, шугнански baland, гилянски buland, язгулемски balant, сариколски bûland – висок, в ягнобски bulha - голям. /VS-ETD/ В ингушки boarz – хълм. /РИС/ В пехлеви bālistān – връх, buland - възвишен. /ИС-ПРС/ В кашмирски bāl, непалски bhūdhara – хълм, планина."

Ами точно това е - етимологизацията на етнонима чрез ИЕ езици ни води до няколко значения - височина, планина, издигнатост, множество, народ, хора ("-гар", "-кхар"), а "хора" от своя страна може да е свързано семантически и етимологически със ИЕ дума за "планина" (иранското "гара", "гур", славянското "гора") или "земя": "де-метрос" (земя)<->"демос" (хора), "лядина" (поле, нива)<-> "люде"..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами значи българи ще е нещо като кастилци, защото Кастилия иде от кастел - крепост (заради араб. нашествие християните в тази част на Пиринийския п-в наблягали на крепостите). :biggrin: Пък може да е свързано и с тракийското "брия" - градче. :biggrin:Но във всчики случаи не става дума за българи.

Не ми е логично българите да са кастилци,може би са руснаци (крепостники)Повечето крепости и църкви в Испания са построени от арабите!Които надделяват над "германските"готи, които им донасят културата!

Това те си го пишат апачик!

Не знам може би фонетично има прилика ,щото арабите не могат да казват някои звуци!

Ама това -кар , -гар е доста интересно!

И що пък да не става дума за българи?ПРАбългарите са измислени(като понятие)!

поздрав

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...