Отиди на
Форум "Наука"

християнство и ислям


Recommended Posts

  • Потребител

Християнство и ислям

В съвременния свят се приема, че основният културен сблъсък е именно между тези две религии. Рядко обаче си даваме сметка, че те си приличат много повече, от колкото се различават, затова често изследванията върху исляма се концентрират върху разликите му с християнството, след като приликите са много повече. Различията между двете религии биха могли да се изследват на две нива:

  • Догматично – тук разликите са най-големи, което се дължи на една особеност на двете религии – стремежът им да регулират в екстремни степени живота. Тази разлика всъщост се явява прилика мужду двете – и в християнството, и в исляма изобилстват какви ли не абсурдни правила, норми, догми ,препоръки ,предписания, свидетелства и прочее. Естествено е, когато едните твърдят, че вино трябва да се носи не на гърба, а отпред, а другите твърдят обратното, да същестува схващаето, че разликите са сериозни. Сериозни са всъщност приликите – и в двете религии има предисания за това, кое е правилно и кое ,не, как се прави и как не. Дори на това догматично ниво, приликите са изумителни – и в исляма битуват Гавраил (Джибраил), Ийсус (Аиса), Мириам (Мария), Авраам, Ибрис (Сатана), Адам и Ева. И двете имат своя свещенна книга, постят, молят се в храмове доста сходни на външен вид, имат същите пророци, цели пасажи от Библията и Корана се припокриват почти напълно.
  • Онтологично – тук е най-голямото сходство мжду ислям и християнство. И двете религии, освет че са монотеистични, авраамистични, се определят и като религии на откровението. Това ще рече, че религията настига човек, а не той нея. И в двете религии битува един и същ мотив – божието откровение, воля, препоръки, желания, съвети са "спуснати" свише на хората от небесата. Лично Джибраил диктува Корана на Муххамад, докато скита из пустинята на Мойсей са спуснати от небето божийте заповеди, докато мете църквата архангел Гавраил съобщава на Богородица благата вест, тримата ангели съобщават на Авраам и жена му Сара, че догодина по това време ще имат син. Във всички тези случаи Бисшата сила спуска от небето окровенията си без да дава обяснения защо това е така, а не инак. От хората се очаква да изпълняват божиите заръки, без да разбират защо Бог иска това, а не нещо друго. При религии като будизъм, дхарма (индуизъм), шинтоизъм и други е точно обратното – религията не застига човек, а човек сам стига до нея – чрез философски разсъждения и логически постановки се открива кое може и кое не може, кое е правилно и кое не. Друга сериозна прилика между ислям и християнство е тяхното отношение къв политиката. Традиционно етносът, народът, нацията, политиката са подчинени на религията. Това, което е днес арабският свят, доста напомня Следновековна Европа - идеята за една надетническа, наднационална, универсална държава на религията. Не е важно от ккой етнос си, а каква е религията ти. Дори се говори за една арабска нация, обединена под шапката на исляма. Такива примери в Европа има много - Византия, униварсалната държава, Свещеннта а Римска империя, Австроунгария чак по 20 век. Във всички тези случай етническите различия се заличават от религиозната принадлежност и религията е основна пойка на държавата. Създава се pax cristiana, хриястиянската ойкумена, така както днес има мюсюлмански свят, в които не е важно дали си сириец или египтянин, а това че си мюсюлманин. разбира се, Европа еволюира и от 18 век насам поставя нацията на религията, а тези процеси са доста по-забавени, ако изобщо ги има, в арабския свят.

Естествен е въпросът на какво се дължат онтологическите, а и догматичните прилики между християнството и исляма – отношението към жената, изобилието на правила, заръки, норми, предписания, спуснатите свише откровения, заложената силна религиозност в двете религии – религиозни фанатици има и в исляма, и в християнството – в католицизма, в православието (предимно гърци и грузинци), в протестанството (те са най-опасни). Отговорът на този въпрос не е много сложен. И двете религии (към това спада и юдаизмът) са създадени на едно и също място, и поради това са плод на една и съща култура – близкоизточната. Тъй като културата е нещо много стабилно, формиращо се хилядолетия, и трудно рушимо, тази близкоизточна култура, създала християнството, исляма и юдаизма, започва своето формиране преди около 5-6 000 г – това е културата на земеделците от Плодородния полумесец. Като резултат от появата на земеделието се постулира подчиненото положение на жената, автократизмът и деспотичността. Освен всичко това, близкоизточната култура е тревожна – една доста древна културна особеност, която обяснява изобилието на правила, норми, препоръки и тн. в християнството, исляма и юдаизма. За тревожните хора е важно да знаят всичко до последния детайл – освен философските постановки, хриситянството и ислямът се заемат да дефинират какъв точно е Бог, какво прави и какво не прави, какво е казал и какво не. Цели 800 години са отнели на християните да дефинират какъв точно е Христос – толкова траят христологическите спорове. В будизма никой не се интересува как изглежда Буда, човек или Бог е, какво е ял и какво е пил, какво е казал на еди кой си и какво не е казал, какво е направил като е влязъл някъде и какво не е направил. В един момент хората в Близкоизточните хора са станали номади, което също е повлияло на културата им, но като цяло тя вече е била формирана. така може да се заключи, че двете религии са създадени и измислени, защото религиите са измислени, иначе ни остава да приемем, че са спуснати на хората от небето, което разбира се е несериозно, от една и съща култура, затова толкова си приличат. Приличат и на юдаизма, а когато три религии си приличат толкова, не може да става въпрос за случайност.

Въпреки това, ислямът и християнството имат една особена отлика. Ислямът е създаден от арабската култура, и приет напълно от нея – т.е хората, измислили религията, са я приели, имаме пълно географско съвпадение между култура и религия. В своето мнозинство, мюсюланите са араби, перси, пущуни и тн. Разбира се, има и изключения – ислямът е приет или наложен и на култури, които се различават от арабската, която го е създала. Това са Индонезия, Малайзия, Бангладеш, Албания, Косово, Босна, България. Когато местната култура се различава от културата, създала исляма, а културата на малайците, бенгалците, славяните, илирите и тн. се различава от тази на арабите ( по повечето културни измерения), наблюдаваме и отклонения от стандартния ислям. Така например бангладешките мюсюлмани не вярват в живота след смъртта, което проиворечи на една от основните мюсюлмански догми. Индонезийските и малайските мюсюлмани пък изобщо не са фанатично религиозни – никой не е чувал за конфликт между исляма и будизма в Индонезия, или за индонезийци камикадзе. Ислямът в Албания и Косово е също специфичен – там основната ценност не е религията, а родът и семейството и религията е на втори план. Македония не е заплашена толкова от ислямизация, колкото от демографски бум на албанците и налагане на езикът им като втори официален. Що се отнася до България – изследвания показват, че българските мюсюлмани са едни от най-слабо религиозните в света, което само по себе си е сериозно отклонение от догмите на религията. Това не бива да ни учудва – ние сме една от малкото страни, където може да се чуе абсурдното твърдение – "аз съм християнин, но не практикуващ". Това би могло да се отнесе и към исляма. Ислямът у нас има и друга отлика – ние сме единствената страна извън Близкия изток, където наред със сунитите, има и шиити – алиани, казълбаши и тн., които решително отхвърлят Корана, не ползват джамии, а се събират на оброчища, някогашни тракийски светилища, и винаги били рамо до рамо с българите в борбата им срещу турците. Това са може би малкото примери на несъответствие между култура и религия в сферата на исляма.

Ситуацията с християнството е доста по-различна. Християнството, бъдейки разпространено из целия свят, обхваща най-различни култури, в много по-висока степен от исляма. Християни са тревожните французи и испанци, спокойните шведи, гордите камерунци и филипинци, щастливите бразилци и нещастните португалци и гърци. Християнството не е успяло да промени културите на тези народи – въпреки него в Камерун и Централна Африка се поддържат традиционно паралелни сексуални контакти с няколко партньора, а жената е напълно равноправна с мъжа, което е резултат от по-древна култура – тази на лова и събирачеството, както и на градинарството, коренно различна от близкоизточната култура на интензивно земеделие. В следствие на тези културни различия в сферата на християнството, то се раздиря на множество разновидности – първи се отцепват монофизитите през 5 век (451), след това католиците – 1054, следват протестантите. Разбира се, в лонота на всяка от споменатите конфесии съществуват подгрупи – католиците са източен и западен обряд, православните се делят на национални църкви, протестантите – на лутеранци, калвинисти, англинанци. Последните пък биват – методисти, адвентисти, баптисти. Би могло разделението между православни, католици и монофизити да се оприличи с разцепването на исляма на сунити и шиити, тъй като и в двата случая причини за разделянето не са някакви сериозни културни различия, а чисто догматини спорове – еди кои си халифи са истински, а не някои други, Христос е Бог, повече от човек, а не обратното, сякаш е възможно да знаем със сигурност, евкаристията ще се прави с квасен хляб, а не с неквасен и тн. Случаят с протестанството е по-различен. Там вече се появяват сериозни културни различия. Ако погледнем картата на протестанството, ще видим, че всички протестанти си приличат по някои основни културни измерения – шведи, датчани, норвежци, немци, англичани, американци, исландци, австралиици, новозеландци са преди всичко равновлестни народи – традиционна културна особеност, наложе главно от късното пораждане на земеделието по техните земи. Освен това съвременното протестанство е типично за солно безродови страни. Те решително отхвърлят господството на един далечен и авторитарен папа, чийто авторитет е неуспорим. Предпочитат сами са са си господари, и да общуват директно с Бога, както общуват и с шефа, и с краля – в норвегия от незапомнени времена на краля се говори на Ти. Там хората очакват от Бог късмет, но не и помощ – той не е отговорен за тяхното щастие или нещастие, важното е да живеем добре тук и сега, а това зависи само от нас и нашите качества. Всеко сам е отговорен за спасението си и това не е спуснато на хората свише, а самите соха са закърмени с такива ценности, затова са ги закрепили и във вярата си. Тази културна особеност оформя християнството във протестанския свят. Част от културите, където започва протестанската реформа обаче, са тревожни – предимно Франция и Германия, Чехия, Австрия, Швейцария. Там разпадането на католицизма, който регулира живота с твърдите си правила и догми, поражда още по-голяма тревожност и неспокойствие, защото не е ясно какво ще последва от това. Затова простестанството се проваля в споменатите страни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Християнство и ислям

В съвременния свят се приема, че основният културен сблъсък е именно между тези две религии. Рядко обаче си даваме сметка, че те си приличат много повече, от колкото се различават, затова често изследванията върху исляма се концентрират върху разликите му с християнството, след като приликите са много повече. Различията между двете религии биха могли да се изследват на две нива:

  • Догматично – тук разликите са най-големи, което се дължи на една особеност на двете религии – стремежът им да регулират в екстремни степени живота. Тази разлика всъщост се явява прилика мужду двете – и в християнството, и в исляма изобилстват какви ли не абсурдни правила, норми, догми ,препоръки ,предписания, свидетелства и прочее. Естествено е, когато едните твърдят, че вино трябва да се носи не на гърба, а отпред, а другите твърдят обратното, да същестува схващаето, че разликите са сериозни. Сериозни са всъщност приликите – и в двете религии има предисания за това, кое е правилно и кое ,не, как се прави и как не. Дори на това догматично ниво, приликите са изумителни – и в исляма битуват Гавраил (Джибраил), Ийсус (Аиса), Мириам (Мария), Авраам, Ибрис (Сатана), Адам и Ева. И двете имат своя свещенна книга, постят, молят се в храмове доста сходни на външен вид, имат същите пророци, цели пасажи от Библията и Корана се припокриват почти напълно.
  • Онтологично – тук е най-голямото сходство мжду ислям и християнство. И двете религии, освет че са монотеистични, авраамистични, се определят и като религии на откровението. Това ще рече, че религията настига човек, а не той нея. И в двете религии битува един и същ мотив – божието откровение, воля, препоръки, желания, съвети са "спуснати" свише на хората от небесата. Лично Джибраил диктува Корана на Муххамад, докато скита из пустинята на Мойсей са спуснати от небето божийте заповеди, докато мете църквата архангел Гавраил съобщава на Богородица благата вест, тримата ангели съобщават на Авраам и жена му Сара, че догодина по това време ще имат син. Във всички тези случаи Бисшата сила спуска от небето окровенията си без да дава обяснения защо това е така, а не инак. От хората се очаква да изпълняват божиите заръки, без да разбират защо Бог иска това, а не нещо друго. При религии като будизъм, дхарма (индуизъм), шинтоизъм и други е точно обратното – религията не застига човек, а човек сам стига до нея – чрез философски разсъждения и логически постановки се открива кое може и кое не може, кое е правилно и кое не. Друга сериозна прилика между ислям и християнство е тяхното отношение къв политиката. Традиционно етносът, народът, нацията, политиката са подчинени на религията. Това, което е днес арабският свят, доста напомня Следновековна Европа - идеята за една надетническа, наднационална, универсална държава на религията. Не е важно от ккой етнос си, а каква е религията ти. Дори се говори за една арабска нация, обединена под шапката на исляма. Такива примери в Европа има много - Византия, униварсалната държава, Свещеннта а Римска империя, Австроунгария чак по 20 век. Във всички тези случай етническите различия се заличават от религиозната принадлежност и религията е основна пойка на държавата. Създава се pax cristiana, хриястиянската ойкумена, така както днес има мюсюлмански свят, в които не е важно дали си сириец или египтянин, а това че си мюсюлманин. разбира се, Европа еволюира и от 18 век насам поставя нацията на религията, а тези процеси са доста по-забавени, ако изобщо ги има, в арабския свят.

Естествен е въпросът на какво се дължат онтологическите, а и догматичните прилики между християнството и исляма – отношението към жената, изобилието на правила, заръки, норми, предписания, спуснатите свише откровения, заложената силна религиозност в двете религии – религиозни фанатици има и в исляма, и в християнството – в католицизма, в православието (предимно гърци и грузинци), в протестанството (те са най-опасни). Отговорът на този въпрос не е много сложен. И двете религии (към това спада и юдаизмът) са създадени на едно и също място, и поради това са плод на една и съща култура – близкоизточната. Тъй като културата е нещо много стабилно, формиращо се хилядолетия, и трудно рушимо, тази близкоизточна култура, създала християнството, исляма и юдаизма, започва своето формиране преди около 5-6 000 г – това е културата на земеделците от Плодородния полумесец. Като резултат от появата на земеделието се постулира подчиненото положение на жената, автократизмът и деспотичността. Освен всичко това, близкоизточната култура е тревожна – една доста древна културна особеност, която обяснява изобилието на правила, норми, препоръки и тн. в християнството, исляма и юдаизма. За тревожните хора е важно да знаят всичко до последния детайл – освен философските постановки, хриситянството и ислямът се заемат да дефинират какъв точно е Бог, какво прави и какво не прави, какво е казал и какво не. Цели 800 години са отнели на християните да дефинират какъв точно е Христос – толкова траят христологическите спорове. В будизма никой не се интересува как изглежда Буда, човек или Бог е, какво е ял и какво е пил, какво е казал на еди кой си и какво не е казал, какво е направил като е влязъл някъде и какво не е направил. В един момент хората в Близкоизточните хора са станали номади, което също е повлияло на културата им, но като цяло тя вече е била формирана. така може да се заключи, че двете религии са създадени и измислени, защото религиите са измислени, иначе ни остава да приемем, че са спуснати на хората от небето, което разбира се е несериозно, от една и съща култура, затова толкова си приличат. Приличат и на юдаизма, а когато три религии си приличат толкова, не може да става въпрос за случайност.

Въпреки това, ислямът и християнството имат една особена отлика. Ислямът е създаден от арабската култура, и приет напълно от нея – т.е хората, измислили религията, са я приели, имаме пълно географско съвпадение между култура и религия. В своето мнозинство, мюсюланите са араби, перси, пущуни и тн. Разбира се, има и изключения – ислямът е приет или наложен и на култури, които се различават от арабската, която го е създала. Това са Индонезия, Малайзия, Бангладеш, Албания, Косово, Босна, България. Когато местната култура се различава от културата, създала исляма, а културата на малайците, бенгалците, славяните, илирите и тн. се различава от тази на арабите ( по повечето културни измерения), наблюдаваме и отклонения от стандартния ислям. Така например бангладешките мюсюлмани не вярват в живота след смъртта, което проиворечи на една от основните мюсюлмански догми. Индонезийските и малайските мюсюлмани пък изобщо не са фанатично религиозни – никой не е чувал за конфликт между исляма и будизма в Индонезия, или за индонезийци камикадзе. Ислямът в Албания и Косово е също специфичен – там основната ценност не е религията, а родът и семейството и религията е на втори план. Македония не е заплашена толкова от ислямизация, колкото от демографски бум на албанците и налагане на езикът им като втори официален. Що се отнася до България – изследвания показват, че българските мюсюлмани са едни от най-слабо религиозните в света, което само по себе си е сериозно отклонение от догмите на религията. Това не бива да ни учудва – ние сме една от малкото страни, където може да се чуе абсурдното твърдение – "аз съм християнин, но не практикуващ". Това би могло да се отнесе и към исляма. Ислямът у нас има и друга отлика – ние сме единствената страна извън Близкия изток, където наред със сунитите, има и шиити – алиани, казълбаши и тн., които решително отхвърлят Корана, не ползват джамии, а се събират на оброчища, някогашни тракийски светилища, и винаги били рамо до рамо с българите в борбата им срещу турците. Това са може би малкото примери на несъответствие между култура и религия в сферата на исляма.

Ситуацията с християнството е доста по-различна. Християнството, бъдейки разпространено из целия свят, обхваща най-различни култури, в много по-висока степен от исляма. Християни са тревожните французи и испанци, спокойните шведи, гордите камерунци и филипинци, щастливите бразилци и нещастните португалци и гърци. Християнството не е успяло да промени културите на тези народи – въпреки него в Камерун и Централна Африка се поддържат традиционно паралелни сексуални контакти с няколко партньора, а жената е напълно равноправна с мъжа, което е резултат от по-древна култура – тази на лова и събирачеството, както и на градинарството, коренно различна от близкоизточната култура на интензивно земеделие. В следствие на тези културни различия в сферата на християнството, то се раздиря на множество разновидности – първи се отцепват монофизитите през 5 век (451), след това католиците – 1054, следват протестантите. Разбира се, в лонота на всяка от споменатите конфесии съществуват подгрупи – католиците са източен и западен обряд, православните се делят на национални църкви, протестантите – на лутеранци, калвинисти, англинанци. Последните пък биват – методисти, адвентисти, баптисти. Би могло разделението между православни, католици и монофизити да се оприличи с разцепването на исляма на сунити и шиити, тъй като и в двата случая причини за разделянето не са някакви сериозни културни различия, а чисто догматини спорове – еди кои си халифи са истински, а не някои други, Христос е Бог, повече от човек, а не обратното, сякаш е възможно да знаем със сигурност, евкаристията ще се прави с квасен хляб, а не с неквасен и тн. Случаят с протестанството е по-различен. Там вече се появяват сериозни културни различия. Ако погледнем картата на протестанството, ще видим, че всички протестанти си приличат по някои основни културни измерения – шведи, датчани, норвежци, немци, англичани, американци, исландци, австралиици, новозеландци са преди всичко равновлестни народи – традиционна културна особеност, наложе главно от късното пораждане на земеделието по техните земи. Освен това съвременното протестанство е типично за солно безродови страни. Те решително отхвърлят господството на един далечен и авторитарен папа, чийто авторитет е неуспорим. Предпочитат сами са са си господари, и да общуват директно с Бога, както общуват и с шефа, и с краля – в норвегия от незапомнени времена на краля се говори на Ти. Там хората очакват от Бог късмет, но не и помощ – той не е отговорен за тяхното щастие или нещастие, важното е да живеем добре тук и сега, а това зависи само от нас и нашите качества. Всеко сам е отговорен за спасението си и това не е спуснато на хората свише, а самите соха са закърмени с такива ценности, затова са ги закрепили и във вярата си. Тази културна особеност оформя християнството във протестанския свят. Част от културите, където започва протестанската реформа обаче, са тревожни – предимно Франция и Германия, Чехия, Австрия, Швейцария. Там разпадането на католицизма, който регулира живота с твърдите си правила и догми, поражда още по-голяма тревожност и неспокойствие, защото не е ясно какво ще последва от това. Затова простестанството се проваля в споменатите страни.

Имаш голям "дар-слово" (предполагам че тексът в съобщение е твой личен). Браво..

Ако погледнем картата на протестанството, ще видим, че всички протестанти си приличат по някои основни културни измерения – шведи, датчани, норвежци, немци, англичани, американци, исландци, австралиици, новозеландци са преди всичко равновлестни народи – традиционна културна особеност, наложе главно от късното пораждане на земеделието по техните земи."

Май не си споменал холандците ;).. По-скоро съм склонен да смятам, че протестанството на тези народи е продукт на тяхното буржоазно-либерално и демократично развитие, живот, и съответно тяхната буржоазно-либерална и демократична култура..(доколкото исландците , запазват част от племенно-демократичните си порядки, но вероятно не са типичната развита буржоазна нация в смисъла на холандската от 16-17 век, смятам че не се явяват изключение)

...Исторически се смята че прагерманци (германските племена), прабалти и праславяни са етноси и племена, от една и съща "черга" - т.е обитават сходни по климат и ландшафт територии - в горския пояс на Европа, познават и практикуват земеделието и животновъдството по сходен начин; Хронологично - славяните, балтите и германските племена развиват почти синхронно във времето своите земелделските умения..В тези връзки - излиза че не можем разграничим по време и степен на на "аграризация" католиците балти, славяни и германоезични от една страна /част от които в цялост никога не стават реформисти и протестанти по дух и по призвание/, и ортодоксалните славяни - от друга..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Навярно е така, още повече че тези религии са наложени често на сила на славяни, германци и тн. Въпреки това, аграризацията и много други фактори чертаят сериозни културни различия между Северна/Северозападна Европа и остатъка от континента. В Първата част абсолютни монархии или не се налагат, или се налаг много късно, и хората имат доста либерално отношение към кралете. Има саги от 9-10 век, в които се говори как обикновени хора спорят с крал Харолд в Норвегия. За славяните такова нещо не можем да кажем. Те създават едни от най-авторитарните системи на управелние в света - Руската империя. положението на крепостния селянин в Русия до 1864 г. е било в пъти по-лошо от положението на българите в Османската империя - нас никой не ни е купувал и продавал.

За Исландия не съм напълно съгласен - да не забравяме, че тя има най-стария пармамент в Европа, от времето на хан Крум черепопиеца :) Както казва един актьор - къде сме ние, къде са те. Там наистина няма буржоазия, защото няма какво да се поризвежда и изнася. но демокрацията битува съвсем сериозно.

Но при всички положения си абсолютно прав - протестанството е резултат от демократичните отношения, либерални, из ги наричам равновластни и други подобни, на хората, а не обратното - както ни уверява Макс Вебер че индустриализацията и демокрацията била плод на протестанската етика. точно обратното е.

ПС. Благодаря за "бравото" текстът е мой ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Навярно е така, още повече че тези религии са наложени често на сила на славяни, германци и тн. Въпреки това, аграризацията и много други фактори чертаят сериозни културни различия между Северна/Северозападна Европа и остатъка от континента. В Първата част абсолютни монархии или не се налагат, или се налаг много късно, и хората имат доста либерално отношение към кралете. Има саги от 9-10 век, в които се говори как обикновени хора спорят с крал Харолд в Норвегия. За славяните такова нещо не можем да кажем. Те създават едни от най-авторитарните системи на управелние в света - Руската империя. положението на крепостния селянин в Русия до 1864 г. е било в пъти по-лошо от положението на българите в Османската империя - нас никой не ни е купувал и продавал.

За Исландия не съм напълно съгласен - да не забравяме, че тя има най-стария пармамент в Европа, от времето на хан Крум черепопиеца :) Както казва един актьор - къде сме ние, къде са те. Там наистина няма буржоазия, защото няма какво да се поризвежда и изнася. но демокрацията битува съвсем сериозно.

Но при всички положения си абсолютно прав - протестанството е резултат от демократичните отношения, либерални, из ги наричам равновластни и други подобни, на хората, а не обратното - както ни уверява Макс Вебер че индустриализацията и демокрацията била плод на протестанската етика. точно обратното е.

ПС. Благодаря за "бравото" текстът е мой ;)

Ок. Написах че "исландците запазват части от племенно-демократичните си обичаи", защото не знаех какво и колко точно запазват, като всъщност имах в предвид създаването и съществуването на Парламента им..Приех, без да проуча въпроса, че той е някаква реликта /или пряко наследство/ от клановово-демократичното им битие и култура - в смисъл той е нещо като "събрание на старейшините и вождовете", алтернативно на "събранието на лендлордовете" /което е "продукт" на феодализма/, и алтернативно или на "събранието на "търговците"..

Всъщност грешал съм, приемайки че събранието е на старейшините и вождовете. Било е събрание на на всички свободни мъже. Ето една статия с кратко историеско повествование за т.н. "Алтинг":

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%...%B8%D0%BD%D0%B3

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ок. Написах че "исландците запазват части от племенно-демократичните си обичаи", защото не знаех какво и колко точно запазват, като всъщност имах в предвид създаването и съществуването на Парламента им..Приех, без да проуча въпроса, че той е някаква реликта /или пряко наследство/ от клановово-демократичното им битие и култура - в смисъл той е нещо като "събрание на старейшините и вождовете", алтернативно на "събранието на лендлордовете" /което е "продукт" на феодализма/, и алтернативно или на "събранието на "търговците"..

Всъщност грешал съм, приемайки че събранието е на старейшините и вождовете. Било е събрание на на всички свободни мъже. Ето една статия с кратко историеско повествование за т.н. "Алтинг":

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%...%B8%D0%BD%D0%B3

Там няма вождове и старейшини, а свободни хора. Изобщо демокрация в началото на 10 век.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Сетих се да добавя още нещо по тази тема. Освен, че ислямът и християнството са авраамистични, релгии на откровението, и всичко, казано преди това, си приличат и по нещо друго. И двете са религии на абсолютната истина - функция на абсолютиското мислене, на което са рожба. И двете религии пропонират, че притежават абсолютната истина за света и Бога, че дават всички отговори. Нещо, което не е никак типично за будизма, където никакви отговори няма, всеки си вярва в ккавото му е най-удобно. Е при нас не е така - и християнство, и ислям казват кое какво е, откъде е, защо е така, а не инак. Проблемът, че абсолютизмът е залегнал в основата на двете религии, поради което диалог, или помирение, между тях е невъзможен. Когато ти казваш, че Бог има три апостаса, а другете твърдят, че има само един, няма как да има помирение. Два остри камъка брашно не мелят.

Същестуват доста интелектуални кръгове, предимно на Запад, които все пак търсят помирението.

Казват - ние си вярваме в нашите догми, те са верни за нас, а пък вие, мюсюлманите, си вярвайте във вашите, те са си верни за вас. напълно погрешна позиция. Защото подобни кръгове, които твърдят едно такова нещо, нама как да са християнски. Те са либерални, и дори атеистки, защото отричат същността на самото християнство. Поради тази причина, когато един либерал се изправи пред мюсюлманите и им каже - хора, дайте да се помирим, вие си вярвайте във вашите догми, ние в нашите, и да живеем в разбирателство, мюсюлманите моментално приемат една такава позиция за позиция, дошла не от християнин, който им протяга ръка, а от атеист. И става много по-лошо.

Затова, единственият път за разбирателство между двете религии е атеизмът.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Сетих се да добавя още нещо по тази тема. Освен, че ислямът и християнството са авраамистични, релгии на откровението, и всичко, казано преди това, си приличат и по нещо друго. И двете са религии на абсолютната истина - функция на абсолютиското мислене, на което са рожба. И двете религии пропонират, че притежават абсолютната истина за света и Бога, че дават всички отговори. Нещо, което не е никак типично за будизма, където никакви отговори няма, всеки си вярва в ккавото му е най-удобно. Е при нас не е така - и християнство, и ислям казват кое какво е, откъде е, защо е така, а не инак. Проблемът, че абсолютизмът е залегнал в основата на двете религии, поради което диалог, или помирение, между тях е невъзможен. Когато ти казваш, че Бог има три апостаса, а другете твърдят, че има само един, няма как да има помирение. Два остри камъка брашно не мелят.

Същестуват доста интелектуални кръгове, предимно на Запад, които все пак търсят помирението.

Казват - ние си вярваме в нашите догми, те са верни за нас, а пък вие, мюсюлманите, си вярвайте във вашите, те са си верни за вас. напълно погрешна позиция. Защото подобни кръгове, които твърдят едно такова нещо, нама как да са християнски. Те са либерални, и дори атеистки, защото отричат същността на самото християнство. Поради тази причина, когато един либерал се изправи пред мюсюлманите и им каже - хора, дайте да се помирим, вие си вярвайте във вашите догми, ние в нашите, и да живеем в разбирателство, мюсюлманите моментално приемат една такава позиция за позиция, дошла не от християнин, който им протяга ръка, а от атеист. И става много по-лошо.

Затова, единственият път за разбирателство между двете религии е атеизмът.

Не е точно така. Пропускаш един детайл от християнската религия и догма, или аргумент, които всъщност е ключов за помирението /допуска да бъде предложено от християни/; .. аргументацията към помирение е че Бог ни е дарил със свободна воля..и не изисква сляпа вяра. Вярата /в Християнския Бог, и съответно невярата, или вярата в друг Бог/ е въпрос на свободната воля и избор на човека..Нещо повече - това са думи на игумен на гръцки манастир и теолог, които съм чул, и тези думи бяха казани във връзка с диалога между исляма и християнствтвото - като послание! Така че грешиш че "позицията е погрешна"...

А че мюсюлмани и християни са съжителствали столетия без междуверски проблеми в Йерусалим, на Балканите, В Мала Азия, на Иберийския полуостров - явно не ти е известно, или си забравил...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е точно така. Пропускаш един детайл от християнската религия и догма, или аргумент, които всъщност е ключов за помирението /допуска да бъде предложено от християни/; .. аргументацията към помирение е че Бог ни е дарил със свободна воля..и не изисква сляпа вяра. Вярата /в Християнския Бог, и съответно невярата, или вярата в друг Бог/ е въпрос на свободната воля и избор на човека..Нещо повече - това са думи на игумен на гръцки манастир и теолог, които съм чул, и тези думи бяха казани във връзка с диалога между исляма и християнствтвото - като послание! Така че грешиш че "позицията е погрешна"...

А че мюсюлмани и християни са съжителствали столетия без междуверски проблеми в Йерусалим, на Балканите, В Мала Азия, на Иберийския полуостров - явно не ти е известно, или си забравил...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Конфликти между двете религии е имало винаги. Имало е и моменти на примирие, под най-различни поводи. Но през цялата история християнство и ислям са в непрестанна война. Християните в Испания, докато са били подвластни на халифите от Ел Андалус, са си кротували, защото са били по-слаби, но в удобния момент са се надигнали. Смисълът на темата е дали може да се постигне вечно, имаментно, присъщо и стабилно помирение, не примирия.

Това, че християните могат да предложат помирение, базирайки се на особености във вярата си, не е достатъчно. Наистина, нашата религия като чели е по-отворена към диалог. Но за да има помирение, нали трябва и другите да са отворени към същото. Трябва и отстрещната страна да предлага същото. Е не го предлага. Следователно помирение, поне в теоретичен смисъл, не може да има, каквито и постановки да излагат християнските отци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Конфликти между двете религии е имало винаги. Имало е и моменти на примирие, под най-различни поводи. Но през цялата история християнство и ислям са в непрестанна война. Християните в Испания, докато са били подвластни на халифите от Ел Андалус, са си кротували, защото са били по-слаби, но в удобния момент са се надигнали. Смисълът на темата е дали може да се постигне вечно, имаментно, присъщо и стабилно помирение, не примирия.

Това, че християните могат да предложат помирение, базирайки се на особености във вярата си, не е достатъчно. Наистина, нашата религия като чели е по-отворена към диалог. Но за да има помирение, нали трябва и другите да са отворени към същото. Трябва и отстрещната страна да предлага същото. Е не го предлага. Следователно помирение, поне в теоретичен смисъл, не може да има, каквито и постановки да излагат християнските отци.

"Е не го предлага."

Познаваш ли Корана? Защо не ни разкажеш, какво пише там за отношението на мюсюлманите към "хората от книгата" и за отношението на исляма към техните закони и книги? Имам не съмнения, ами съм убеден, че нищо не знаеш по този въпрос!! и пишеш колкото да не заспиш, затова ето ти пасажи от Корана, които да коментирираш (ако искаш):

Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието за напътствие на хората... (Коран, 3:3-4)

Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ­ според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал ­ тези са неверниците. (Коран, 5:44)

..За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.

(Коран, 5:48)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Отново се въвличаш в спор, също толкова безполезен, както и предишните, спорейки за неща, които не са ти напълно ясни.

Виж за какво ти опонирам /и виж какво си написал/, и после се измъквай с приказки кои какво не разбира и кои за какво спори..

Ако не искаш да ти се оспорват мненията - вземи публикувай във вестници, или издавай книги..Дали на мен ми е много ясно или не за "нещата", това е без значение; обаче е очевидно, че това което си написал в последния си пост са купешки и празни нискоинтелигентни приказки, или пък е продукт на повърхностни и рудиментални знания, или псевдознания по въпроса, който коментираш и обясняваш..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Защо не ни разкажеш, какво пише там за отношението на мюсюлманите към "хората от книгата" и за отношението на исляма към техните закони и книги?

Ето едно свидетелство, основано точно на това отношение към хората на книгата. Впрочем системата на милетите в Османската империя е изградена именно върху тия принципи.

------

“Ние научихме от Абдал Рахман ибн Ганам, умрял в 78 (697) следното: Когато Омар ибн Ал Хатаб, нека Аллах да го благослови, предложил мира на християните в Сирия, ние му написахме следното:

В името на Аллах, Милостив и Състрадателен, това е писмо на слугата на Аллаха Омар, началник на правоверните от християните на еди-кой си град. Когато вие се изправихте срещу нас, ние ви помолихме за аман [милост] за нас, нашето потомство, нашата собственост и хората от нашата общност и ние поехме следните задължения към вас:

Ние няма да строим в нашите градове или в съседство нови манастири, църкви, метоси и монашески килии, нито пък ще възстановяваме през деня или през нощта онези от тях, които са превърнати в руини или са разположени в мюсюлманските квартали.

Ние ще ги държим широко отворени за минувачи и пътешественици, ние ще осигурим подслон и храна на всички мюсюлмани, които минат покрай нас, за период от три дни.

Ние няма да дадем подслон в нашите храмове и в нашите жилища на който и да е шпионин, нито пък ще го крием от мюсюлманите. Ние няма да учим на Корана нашите деца. Ние няма да упражняваме нашата религия на публично място, нито ще покръстваме когото и да било. Ние няма да пречим на никой от нашата кръв да премине към исляма, ако желае.

Ние ще показваме уважение към мюсюлманите и ще ставаме от нашите места, ако те пожелаят да седнат там.

Ние няма да се опитваме да наподобяваме мюсюлманите чрез имитиране на която и да е част от тяхното облекло – тюрбани, обувки или начина на сресване на косата. Няма да говорим по техния начин, нито пък ще възприемаме техните закони.

Ние няма да се качваме на седла, нито пък ще запасваме мечове и няма да носим никакви оръжия върху нас.

Ние няма да гравираме арабски букви върху нашите печати.

Ние няма да продаваме ферментирали питиета.

Ние ще закриваме предната част на нашите глави.

Ние винаги ще носим едни и същи дрехи където и да сме и ще запасваме пояс около нашия кръст.

Ние няма да показваме нашите кръстове или нашите книги по пътищата и пазарите на мюсюлманите. Ние ще използваме клепала в нашите църкви много тихо. Ние няма да използваме висок глас, когато изпращаме нашите мъртви. Ние няма да използваме светлини по пътищата на мюсюлманите или на техните пазари. Ние няма да погребваме нашите мъртви близо до мюсюлмани.

Ние няма да взимаме роби, които са били отредени на мюсюлманите.

Ние няма да строим къщи, по-високи от тези на мюсюлманите.

(Когато аз занесох това писмо на Омар, Нека Аллах го поживи, той прибави: “Ние няма да нанесем удар на мюсюлманин.”)

Ние приемаме тези условия за нас и за хората от нашата общност, като в замяна получаваме аман [милост]. Ако по какъвто и да е начин нарушим тези наши задължения, зад които ние твърдо стоим, ние се отказваме от нашите религиозни права и ставаме наказуеми за Закона.

Омар Ал Хитаб отговори:

Подпиши каквото те искат, но прибави две клаузи и ги принуди да се съгласят към онова, което вече са се съгласили. Те са:

“Те няма да купят никого, който е взет в плен от мюсюлманите, и онзи който удари мюсюлманин съзнателно и преднамерено, се отказва от защитата по този пакт.”

-----

Между другото това не пречи в Корана да се срещат и силно нетърпими пасажи към християнството. Разбира се, обратното отношение също е налице.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето едно свидетелство, основано точно на това отношение към хората на книгата. Впрочем системата на милетите в Османската империя е изградена именно върху тия принципи.

------

”Ние научихме от Абдал Рахман ибн Ганам, умрял в 78 (697) следното: Когато Омар ибн Ал Хатаб, нека Аллах да го благослови, предложил мира на християните в Сирия, ние му написахме следното:

В името на Аллах, Милостив и Състрадателен, това е писмо на слугата на Аллаха Омар, началник на правоверните от християните на еди-кой си град. Когато вие се изправихте срещу нас, ние ви помолихме за аман [милост] за нас, нашето потомство, нашата собственост и хората от нашата общност и ние поехме следните задължения към вас:

Ние няма да строим в нашите градове или в съседство нови манастири, църкви, метоси и монашески килии, нито пък ще възстановяваме през деня или през нощта онези от тях, които са превърнати в руини или са разположени в мюсюлманските квартали.

Ние ще ги държим широко отворени за минувачи и пътешественици, ние ще осигурим подслон и храна на всички мюсюлмани, които минат покрай нас, за период от три дни.

Ние няма да дадем подслон в нашите храмове и в нашите жилища на който и да е шпионин, нито пък ще го крием от мюсюлманите. Ние няма да учим на Корана нашите деца. Ние няма да упражняваме нашата религия на публично място, нито ще покръстваме когото и да било. Ние няма да пречим на никой от нашата кръв да премине към исляма, ако желае.

Ние ще показваме уважение към мюсюлманите и ще ставаме от нашите места, ако те пожелаят да седнат там.

Ние няма да се опитваме да наподобяваме мюсюлманите чрез имитиране на която и да е част от тяхното облекло – тюрбани, обувки или начина на сресване на косата. Няма да говорим по техния начин, нито пък ще възприемаме техните закони.

Ние няма да се качваме на седла, нито пък ще запасваме мечове и няма да носим никакви оръжия върху нас.

Ние няма да гравираме арабски букви върху нашите печати.

Ние няма да продаваме ферментирали питиета.

Ние ще закриваме предната част на нашите глави.

Ние винаги ще носим едни и същи дрехи където и да сме и ще запасваме пояс около нашия кръст.

Ние няма да показваме нашите кръстове или нашите книги по пътищата и пазарите на мюсюлманите. Ние ще използваме клепала в нашите църкви много тихо. Ние няма да използваме висок глас, когато изпращаме нашите мъртви. Ние няма да използваме светлини по пътищата на мюсюлманите или на техните пазари. Ние няма да погребваме нашите мъртви близо до мюсюлмани.

Ние няма да взимаме роби, които са били отредени на мюсюлманите.

Ние няма да строим къщи, по-високи от тези на мюсюлманите.

(Когато аз занесох това писмо на Омар, Нека Аллах го поживи, той прибави: ”Ние няма да нанесем удар на мюсюлманин.”)

Ние приемаме тези условия за нас и за хората от нашата общност, като в замяна получаваме аман [милост]. Ако по какъвто и да е начин нарушим тези наши задължения, зад които ние твърдо стоим, ние се отказваме от нашите религиозни права и ставаме наказуеми за Закона.

Омар Ал Хитаб отговори:

Подпиши каквото те искат, но прибави две клаузи и ги принуди да се съгласят към онова, което вече са се съгласили. Те са:

”Те няма да купят никого, който е взет в плен от мюсюлманите, и онзи който удари мюсюлманин съзнателно и преднамерено, се отказва от защитата по този пакт.”

-----

Между другото това не пречи в Корана да се срещат и силно нетърпими пасажи към християнството. Разбира се, обратното отношение също е налице.

Ти говорил ли си някога със мюсюлманин? С български такъв? Кой според теб е лидер на една мюсюлманска общост в България /да кажем в Кърждали/? Какво отношение според теб, се възпитава спрямо българите-християни от лидера?

..Примерите нямат общо с частната дискусия......Вероятно искаш да акцентираш върху това какви права и задължния са имали християните, и как са се чувствали те в една Теократична мюсюлманска държава създадена преди 700 години, в която държава дори земята е била собственост на султана.. Да започем да коментираме и дискутираме тогава какво е било "отношението към мюсюлманите в средновековните България, Византия или във Франкската империя", или как са били организирани цезаропапистките християнски държави България и Византия;..Или пък - какво се е случило със мюсюлманското населението при завлядяването на Йерусалим от Рицарите?

Между другото това не пречи в Корана да се срещат и силно нетърпими пасажи към християнството

Ами защо не ни ги цитираш и обясниш?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виж за какво ти опонирам /и виж какво си написал/, и после се измъквай с приказки кои какво не разбира и кои за какво спори..

Ако не искаш да ти се оспорват мненията - вземи публикувай във вестници, или издавай книги..Дали на мен ми е много ясно или не за "нещата", това е без значение; обаче е очевидно, че това което си написал в последния си пост са купешки и празни нискоинтелигентни приказки, или пък е продукт на повърхностни и рудиментални знания, или псевдознания по въпроса, който коментираш и обясняваш..

Виж, очевидно конфликт между двете религии има, визирам преди всичко Близкия изток. България я изключваме. В исляма има много противоречия и можеш да намериш пасажи за какво ли не, имам чувството, че и на тях не им много ясно какви са истините. Затова си имат тълкуватели. Тези противоречия могат да се дължат на две неща - първо, ислямът иска да регламентира абсолютно всичко, и тъй като е невъзможно да се предвиди всяка една ситуация, трябва да се умува как би било правилно и как не. Второ, освен Корана, съществуват и Хадитите, чиито най-виден тълкувател шейх Ал-Карадауи сам признава, че е много трудно да се определи кой хадит е истинен, и кой не.

Както е ясно, проблем между мнозинството мюсюлмани и християни в света няма. Проблем има между фундеманталистките кръгове в исляма, макар че такива има и в християнството. Точно този конфликт имах предвид. Каквито и доводи да им се изтъкнат, и каквите и пасажи от Корана да им се предложат, а там има пасажи за любов към християнството, и такива призоваващи към омраза, те ще си повтарят онова, което им е най-удобно. Затова, когато предложим на фундаменталистите - дайте да се обичаме и всеки да си вярва в своето, такова предложение за тях не може да дойде от християнин, а от атеист. И това усложнява ситуацията. (;

Това, че си пейстнал някакви пасажи от Корана нищо не значи. Пасажи има за всичко, и във всякаккъв контекст. Въпросът е как се интрепретират тези пасажи, и най-вече - трябва да се мисли по-общо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Знаеш ли, да се търси конфликт на религиозна основа е най-лесното нещо. Конкретно при исляма и християнството има масиви от текстове, които могат да се ползват. Тълкуванията могат да бъдат различни, според убежденията и желанията на четящия. Ето ти нещо от сура 8:

39. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!

сура 9 (Покаянието):

123. О, вярващи, сражавайте се с неверниците, които са ви наблизо, и нека намерят твърдост у вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите!

и прочие...

Но е по-трудно да се намери общ език, и особено в мултирелигиозно общество като нашето. Струва ми се, че това е подтекста на темата. Би трябвало да имаш очи и за обратното. Например сура 109:

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници,

2. аз не служа на това, на което вие служите,

3. и вие не служите на това, на което аз служа.

4. И аз не служа на това, на което вие служите,

5. и вие не служите на това, на което аз служа.

6. Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.”

Както и да е. При повече време мога наистина да изкарам текстове и в двете посоки. Но имай предвид, че свещените им текстове се пишат в различни времена. В началото са слаби, но с някои успешни военни кампании набират сила и тогава се появяват доста повече неща...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Знаеш ли, да се търси конфликт на религиозна основа е най-лесното нещо. Конкретно при исляма и християнството има масиви от текстове, които могат да се ползват. Тълкуванията могат да бъдат различни, според убежденията и желанията на четящия. Ето ти нещо от сура 8:

сура 9 (Покаянието):

и прочие...

Но е по-трудно да се намери общ език, и особено в мултирелигиозно общество като нашето. Струва ми се, че това е подтекста на темата. Би трябвало да имаш очи и за обратното. Например сура 109:

Както и да е. При повече време мога наистина да изкарам текстове и в двете посоки. Но имай предвид, че свещените им текстове се пишат в различни времена. В началото са слаби, но с някои успешни военни кампании набират сила и тогава се появяват доста повече неща...

Дам, интересно. Наистина, има изобилие от текстове и за двете глдени точки. Като допълнение почти на всяка страница от Корана се казва, че неверниците ще горят в ада, а към тях спадаме и ние.

Все пак ми се струва, че в исляма има още много недообяснени, неформулирани неща, затова имат тълкуватели, които се консултират преди да решат какво мисли Муххамед за това или онова...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Качвам една книга, която дава представа за другата страна - "Кръстоносните походи през погледа на арабите". Книгата е пристрастна, но така още по-добре можем да видим как арабските хронисти от време оно са изтипосали християнският свят. Заедно с това предполагам ще видите атмосферата, в която се пише Ислам ал-Джихад (1106 г.) :smokeing:

maaluf.doc

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
За Исландия не съм напълно съгласен - да не забравяме, че тя има най-стария пармамент в Европа, от времето на хан Крум черепопиеца :) Както казва един актьор - къде сме ние, къде са те. Там наистина няма буржоазия, защото няма какво да се поризвежда и изнася. но демокрацията битува съвсем сериозно.

Пълни глупости.

Първо: Кан Крум е живял доста време преди да се събере за първи път "исландският парламент".

Второ: Не знам "къде си ти", но държа да подчертая (надеждата си), че твоите "знания" не са представителни за българите.

Трето: Исландският Алтинг през 10 век не е проява на нов "демократичен" институт, а реликт на родовообщинното племенно събрание на древните германци, описано до най-малки детайли от римските автори 7 - 8 века по-рано.

Разбира се, някой може да твърди, че племенните събрания на древните германци, където решенията са били одобрявани и приемани с крясъци и издаване на други нечленоразделни звуци, а недоволните са получавали я бухалка, я брадва по главата, е върхът на демокрация.

Това, обаче, си е негов проблем.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Знаеш ли, да се търси конфликт на религиозна основа е най-лесното нещо. Конкретно при исляма и християнството има масиви от текстове, които могат да се ползват. Тълкуванията могат да бъдат различни, според убежденията и желанията на четящия. Ето ти нещо от сура 8:

сура 9 (Покаянието):

и прочие...

Кафир значи неверник, езичник, идолопоклонник; Хората от книгата, които не са мюсюлмани - са само неправоверни според Корана..Или обобщавам: Неверниците (кафирите) - са тези, които не са получили "Откровена книга". Тората, Евангелието и Корана са "Откровени книги" - според Корана, които мюсюлманите смятат за "Последносто откровение", "Печатът на книгите"...После става по-смешно с цитата ти, защото "Аллах" на Български език означава "Бог",.... който "Бог", "Аллах", "Тор" е един и същ за хората от книгите.....Разбира се с неверници може и да се означават и отхвърлилите и неспазващите законите на книгите - но в Корана не се различават отхвърлилите и неспазващите законите и повелите на Корана, и тези които са отхвърлили "своята книга"..

http://www.harunyahya.com/bulgarian/Quran_...ranslation8.php

Тук можеш да прочетеш цялата Сура; ако не ти е ясно какво се казва, за какво се говори и каква е идеята - съжалявам за теб, тогава...

1. Питат те за придобитото във война. Кажи [о, Мухаммад]: ”Придобитото е на Аллах и на Пратеника. Бойте се от Аллах и се помирявайте взаимно, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, ако сте вярващи!”

2. Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават;

3. които отслужват молитвата и от онова, което сме им дали, раздават.

4. Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господ, и опрощение, и щедро препитание ­

5. както твоят Господ те изведе от дома ти с истината, а на част от вярващите [това] не им хареса,

6. спорейки с теб за истината, след като тя пролича, ­ сякаш ги водят към смъртта и я виждат.

7. И когато Аллах ви обеща, че едната от двете групи ще е ваша, вие пожелахте онази, която е без оръжие, да е ваша. А Аллах искаше да възцари правдата със Своите Слова и да прекърши неверниците,

8. за да възцари правдата и да отмени лъжата, дори престъпниците да възненавиждат това.

9. Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна: ”Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.”

10. Аллах стори това само за радостна вест и за да се успокоят с него сърцата ви. Помощта е единствено от Аллах. Аллах е всемогъщ, премъдър.

11. Той ви покри с дрямка за успокоение от Него и ви изсипа вода от небето, за да ви пречисти с нея и да премахне от вас скверността на сатаната, и да укрепи сърцата ви, и да заякчи с това стъпките.

12. Твоят Господ разкри на ангелите: ”Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!”

13. Това е, защото се възпротивиха на Аллах и на Неговия Пратеник ("АЛЛАХ" Е БОГ, "ПРАТЕНИКА" според Корана Е ИСУС, за нас ГОСПОД). А за който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах е суров в наказанието.

..

Но е по-трудно да се намери общ език , особено в мултирелигиозно общество. Струва ми се, че това е подтекста на темата.

Мисля, това е мое мнение, че намирането на общ език между изповядващите различни религии в едно мултирелигиозно общество като нашето, никак не е трудно:

Ето една статия от д-р Милена Бордън, преподавател по национализъм:

http://209.85.129.132/search?q=cache:aUVDM...lient=firefox-a

"Също така историческите корени на българското християнство могат да бъдат смятани за фактор. Западни изследователи на Балканите приемат, че многопластовият произход на българското християнство е повлиян от разните ереси, които се скитат по тези земи през Средновековието. Според отоманския специалист и изследовател на отоманската култура в България Макиал Кил манихейски и неманихейски дуалисти от рода на павликяните са се вливали в балканското християнство. Особено влиятелно се смята движението на богомилите, които проповядват дуалистична хетеродоксална вяра, често използвана като причинно доказателство за приемането на исляма от християни4. Социолозите често говорят за християнската неконвенционалност на българското ethnie, която става извор на т.нар. етническа толерантност на българина – отвореност към междуетнически комуникации.

Турското малцинство в България също може да се опише като неконвенционално мюсюлманско общество от гледна точка на религията. По принцип то е част от голямата общност на балканските мюсюлмани и на теория изповядва исляма, както е известен в неговата класическа цялост. Но на практика учените в тази област посочват, че отклонението на българските турци от официалния ислям ги оформя като специфично и донякъде различно мюсюлманско общество.

В западната социология балканските мюсюлмани, включително и българските турци, са известни с неортодоксален, еретичен и мистичен ислям. Изследвания на ислямски секти в България показват, че тук има смесвания на елементи от християнство и ислям – в ритуалите на дервиши, бекташи, алиани5. В техния синкретизъм има следи от смесване на народно християнство и народно мюсюлманство, създаващо екзотичния балкански ислям, в който се срещат икони и баптизъм. Българските мюсюлмани практикуват исляма в средата на българските християни и други хора и развиват свой особен ислям, често описван като нестрог, немонотонен и схоластичен. Подобно на българите християни, те също развиват склонност към междуетнически контакти, макар и не неограничени.

Поради тези си особености изповеданията – християнски и мюсюлмански – могат да се нарекат ”недисциплинирани”, но тези особености са и една от причините за известното като мирно и екзотично съвместно съществуване на коренно различни вери по българските земи. Тук религиозните граници по време на Отоманската империя изглежда са били колкото стриктни, толкова и пропускливи."

Общо взето ясно е че българите в голямото си мнозиството сме атеисти*, и нямаме проблеми с нечии вярвания; При турците е същото що се отнася до отвореност - те са отворени, и не може да се каже са ортодоксални и сляпи последователи на Корана (щото никой в България не е убит за изневярва,.. а в Иран бият и убиват ;) )....Ортодокса май навлиза при Арабските възпитаници - главно помаци, ноовоприели исляма, жени омъжени за Араби, но имам разбирането че като цяло те са толкова от приелите някоя християнска деноминация, или завърналите се в лоното на ортодоксалното християнство..

*При нас е очевидно че християнството има единствено етно- и нацио-историческа "стойност", то е важно исторически за етническата идентификация, идентитет, и съответно за националния идентитет - доколкото България е етно-национална държава, с етническо мнозиство - което сме ние българите, но в същото време - в нацията ни, в гражданското и конституционното и разбиране и същност, се включват всички граждани на България..

/По определение етническият идентитет, или ethniе, има шест компонента: 1) име, с което общността се обозначава и идентифицира; 2) мит за общ произход – именно мит, а не факт, мит, който се отнася до общия произход и е разположен контекстуално ”във времето и пространството” и създава представата за фикционално родословие; 3) памет за общо минало, включително герои и събития, които се празнуват; 4) един или повече елементи на обща култура, които обикновено включват религия, обичаи, език; 5) свързаност с родината, която не е задължително да е физическа, а може да бъде и само символична; 6) чувство за солидарност, споделяно поне от една част от етническата общност ./

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кафир значи неверник, езичник, идолопоклонник; Хората от книгата, които не са мюсюлмани - са само неправоверни според Корана..Или обобщавам: Неверниците (кафирите) - са тези, които не са получили "Откровена книга". Тората, Евангелието и Корана са "Откровени книги" - според Корана, които мюсюлманите смятат за "Последносто откровение", "Печатът на книгите"...После става по-смешно с цитата ти, защото "Аллах" на Български език означава "Бог",.... който "Бог", "Аллах", "Тор" е един и същ за хората от книгите..

Мисля, това е мое мнение, че намирането на общ език между изповядващите различни религии в едно мултирелигиозно общество като нашето, никак не е трудно:

Ето една статия от д-р Милена Бордън, преподавател по национализъм:

http://209.85.129.132/search?q=cache:aUVDM...lient=firefox-a

"Също така историческите корени на българското християнство могат да бъдат смятани за фактор. Западни изследователи на Балканите приемат, че многопластовият произход на българското християнство е повлиян от разните ереси, които се скитат по тези земи през Средновековието. Според отоманския специалист и изследовател на отоманската култура в България Макиал Кил манихейски и неманихейски дуалисти от рода на павликяните са се вливали в балканското християнство. Особено влиятелно се смята движението на богомилите, които проповядват дуалистична хетеродоксална вяра, често използвана като причинно доказателство за приемането на исляма от християни4. Социолозите често говорят за християнската неконвенционалност на българското ethnie, която става извор на т.нар. етническа толерантност на българина – отвореност към междуетнически комуникации.

Турското малцинство в България също може да се опише като неконвенционално мюсюлманско общество от гледна точка на религията. По принцип то е част от голямата общност на балканските мюсюлмани и на теория изповядва исляма, както е известен в неговата класическа цялост. Но на практика учените в тази област посочват, че отклонението на българските турци от официалния ислям ги оформя като специфично и донякъде различно мюсюлманско общество.

В западната социология балканските мюсюлмани, включително и българските турци, са известни с неортодоксален, еретичен и мистичен ислям. Изследвания на ислямски секти в България показват, че тук има смесвания на елементи от християнство и ислям – в ритуалите на дервиши, бекташи, алиани5. В техния синкретизъм има следи от смесване на народно християнство и народно мюсюлманство, създаващо екзотичния балкански ислям, в който се срещат икони и баптизъм. Българските мюсюлмани практикуват исляма в средата на българските християни и други хора и развиват свой особен ислям, често описван като нестрог, немонотонен и схоластичен. Подобно на българите християни, те също развиват склонност към междуетнически контакти, макар и не неограничени.

Поради тези си особености изповеданията – християнски и мюсюлмански – могат да се нарекат ”недисциплинирани”, но тези особености са и една от причините за известното като мирно и екзотично съвместно съществуване на коренно различни вери по българските земи. Тук религиозните граници по време на Отоманската империя изглежда са били колкото стриктни, толкова и пропускливи."

Общо взето ясно е че българите в голямото си мнозиството сме атеисти*, и нямаме проблеми с нечии вярвания; При турците е същото що се отнася до отвореност - те са отворени, и не може да се каже са ортодоксални и сляпи последователи на Корана (щото никой в България не е убит за изневярва,.. а в Иран бият и убиват ;) )....Ортодокса май навлиза при Арабските възпитаници - главно помаци, ноовоприели исляма, жени омъжени за Араби, но имам разбирането че като цяло те са толкова от приелите някоя християнска деноминация, или завърналите се в лоното на ортодоксалното християнство..

*При нас е очевидно че християнството има единствено етно- и нацио-историческа "стойност", то е важно исторически за етническата идентификация, идентитет, и съответно за националния идентитет - доколкото България е етно-национална държава, с етническо мнозиство - което сме ние българите, но в същото време - в нацията ни, в гражданското и конституционното и разбиране и същност, се включват всички граждани на България..

/По определение етническият идентитет, или ethniе, има шест компонента: 1) име, с което общността се обозначава и идентифицира; 2) мит за общ произход – именно мит, а не факт, мит, който се отнася до общия произход и е разположен контекстуално ”във времето и пространството” и създава представата за фикционално родословие; 3) памет за общо минало, включително герои и събития, които се празнуват; 4) един или повече елементи на обща култура, които обикновено включват религия, обичаи, език; 5) свързаност с родината, която не е задължително да е физическа, а може да бъде и само символична; 6) чувство за солидарност, споделяно поне от една част от етническата общност ./

Дам, с това съм съгласен. Нещо подобно написах в основния пост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
(щото никой в България не е убит за изневярва,.. а в Иран бият и убиват ;

Интересна констатация за Иран. Би ли дал конкретни примери за "биене и убиване в Иран" за изневяра?

Между другото, в "светска" и кандидат-член на ЕС Турция управляващата партия съвсем сериозно иска да въведе наказателна отговорност за изневяра. И да ви кажа - няма лошо. Евала. Така трябва. Печени са забрадкаджийте!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Общо взето ясно е че българите в голямото си мнозиството сме атеисти*, и нямаме проблеми с нечии вярвания;

Аз не съм атеист. Ти очевидно си и това обяснява голяма част от глупостите, изписани в тази тема. Човек, който е атеист не може да разбере, още по-малко да обсъжда, въпросите, които са свързани с религията.

От друга страна, имплицираното предположение, че атеистите априори нямали проблеми с чуждите вярвания, щото си нямали свои, е напълно погрешно.

Ако вие нямате куче, едва ли ще приемете по-лесно, ако чуждото куче пикае всяка сутрин пред вратата ви, умилен от факта, че не притежавате собствен пес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз не съм атеист. Ти очевидно си и това обяснява голяма част от глупостите, изписани в тази тема. Човек, който е атеист не може да разбере, още по-малко да обсъжда, въпросите, които са свързани с религията.

От друга страна, имплицираното предположение, че атеистите априори нямали проблеми с чуждите вярвания, щото си нямали свои, е напълно погрешно.

Ако вие нямате куче, едва ли ще приемете по-лесно, ако чуждото куче пикае всяка сутрин пред вратата ви, умилен от факта, че не притежавате собствен пес.

Аз също не съм атеист, но това няма никакво значение. Проучванията показват, че нито българите, нито мюсюлманите у нас са силно религиозни, което е световен прецедент. Употребявам некоректно дихотомията българи - мюсюлмани, все пак да е ясно, че мюсюлманите у нас не са един етнос - към тази религия принадлежат българи, турци, роми и др. Все пак, каквито и да са тълкуванията, фактите са ясни - българите нямаме проблеми с другите вери.

Посочи някоя "глупост" изписана в тази тема ако обичаш. Сигурен съм, че много неща от нея научаваш за първи път.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Посочи някоя "глупост" изписана в тази тема ако обичаш. Сигурен съм, че много неща от нея научаваш за първи път.

Ето една от глупостите, които безспорно чувам за първи път:

Виж, очевидно конфликт между двете религии има, визирам преди всичко Близкия изток.

Какъв конфликт има в Близкия Изток?

Какво общо има християнството с него?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...