Отиди на
Форум "Наука"

Социализъм и култура - част 2


Recommended Posts

  • Потребител

Социализмът е една от разновидностите на колективистичната култура. По начало всички човешки общества, населяващи ойкумена, са колективистични. Както стана въпрос в темата за произхода на културните различия, колективизмът е протосъстояние на човека. Следователно социализмът се явява функция на традиционната култура. Неговото зараждане, установяване и приемане не е никак случайно, а се базира на бетонна културна логика. Затова искам да повторя най-важното заключение от темите, писани преди това. Социализмът не може да създаде някаква нова, своя си култура, както и не е в състояние да промени съществуващата култура. Той може само да блокира формирането на нови културни особености, или да подсили вече съществуващите. Основните фактори на културна промяна бяха подробно описани в темата за причините за междукултурните различия. За съжаление на политически пристрастните читатели социализмът не е сред тях. Нека се спрем на двата теоретични варианта:

1.Социализмът блокира формирането на нови културни особености.

Под влияние на индустриализацията и урбанизацията, първо в Западна Европа, а по-късно и у нас, се създават сериозни предпоставки за значима културна промяна – разпадането на рода и преминаването от колективистична към индивидуалистична култура. Особеностите на социалитическия строй обаче блокират из основи тези потенциални промени и въпреки усилената индустиализация и урбанизация българската култура запазва изразения си колективистичен характер чак до края на социалистическата епоха. Социализмът всъщност се явява основната пречка за формирането на индивидуалистична култура у нас, чиито наченки и предпоставки в силно ограничен вид, или поне теоретично, са на лице към 1944 г. Този строй задушава още в зародиш свободната икономическа инициатива, предприемаческия дух и личностната изява, характерни за една доста ограничена част от българското общество след Първата световна война, и белязани от колективизма. В този ред на мисли, не само че не може да се говори за сериозна културна промяна след 1944 г., а точно обратното – социализмът подсилва още повече традиционния колективизъм на българската култура.

2. Социализмът подсилва традиционни културни особености. Това означава, че като цяло социализмът е доста сходен с традиционните културни особености на българите. В случая с България всъщност, култура и социализъм съжителстват в симбиоза и взаимно се подсилват. За противното твърдение са нужни сериозни доводи. Културата е създала социализма и хората у нас са го приели сравнително лесно, защото отговаря на традиционната ценностна система на българите – основава се на отрицание на съревнованията, стремеж към егалитарност и равенство, потискане на личностната изява и традиционно неравновластие. Всички тези културни особености съществуват далеч преди появата на социализма. Всъщност, той е създаден от тях.

Когато изобщо се говори за влиянието на социализма върху културата, трябва да сме много внимателни. Тази тема винаги е белязана от силна политическа пристрастност. Въпрос на научна чест е да се анализира безпристрастно. Не всяка култура може сама да избере политико-икономическата система, в която да живее, често тя се налага със сила отвън. Но до колко се приема наложената отвън и със сила система, дали изобщо се приема и как се приема, и какво влияние оказва, зависи от местната култура. Културата може максимално да блокира това влияние и да не му се подчинява особено. Възможно е също културата да промени политическата система. До колко културата се противопоставя или блокира наложения строй зависи от съответствието на култура с наложен строй. Ако се търси зависимост между противопоставяне, реакция или опозиция срещу социализма и жестокостта на режима, то тази зависимост изобщо не е там, където се предолага. Чувал съм абсурдни твърдения от типа: “В България няма реална и постоянна опозиция слещу режима, защото той е бил много брутален”. Всъщност, опозицията е правопорционална на жестокостта на един режим – колкото по-жестока е една диктатура, толкова по-силна е опозицията срещу нея. По време на турското робство, отличаващо се с нечовешка бруталност, българите за цели пет века не се отказват да вдигат обречени на неуспех въстания – краят е бил ясно още от самото начало. Но това е отклонение от основната тема.

Местната култура може да блокира или да промени социализма, ако се отличава съществено от него. Примерите за това са от Централна Европа. Обществата на бившата Австро-унгарска империя са доста по-напред от България по индивидуализъм и безродовост още в края на 19 век. Културните ценности, установени в продължение на хилядолетия в Германия, Чехословакия, част от бивша Югославия и други и свързани с обществени нагласи, отношение в семейството, отношения към непознати, отношение към общественото пространство, делови отношения и тн., останават практически непроменени от социализма. В редица страни социализмът практически съществено се различаваше от строя у нас. Социализмът не успя да изкорени вековната религиозност на поляците, така както не направи и българите по-големи атеисти от обичайното. Социализмът на Китай и Северна Корея се сля с традиционните за далекоизточните общества ценности на конфуцианската философия и доби учудващи остатъка от света измерения. Всъщност местната култура, формирана в продължение на хилядолетия, променя социализма по целия свят, в резултат вместо да се осъществи идеята за единен световен социализъм, социализмът придоби различни особености и изражения в различните държави под влияние на местната култура, като в някои страни влиянието му върху обществото просто беше блокирано.

В случая с България, социализмът подхранва и подсилва някои традиционни културни особености на културата ни, но не ги е създал, както и не е променил традиционната ни култура. Влиянието на социализма се изразява преди всичко в материалната сфера, но ядрото на най-важните културни особености на българите остава непроменено.

Кои са основните културни особености, които социализмът подсили?

2.1. Социализмът подсили колективистичната култура. Въпреки, че подсъзнателно повечето от нас правим връзка между социализъм и колектив, логическа връзка между двете понятия няма. Колективизмът се свързва преди всичко с отношението към другите, сплотеността на семейството и колектива и редица други неща, които нямат връзка със социализма, и съществува хилядолетия преди него. Въпреки това, социализмът успява да подсили до крайна степен някои от аспектите на колективистичната култура. Тъй като преди 1944 г. българското общество е предимно селско и аграрно, колективистичната принадлежност и сплотеността на колектива се базират на родовата и локалната принадлежност. Хората, обитаващи селата успяват да създадат в малка или по-голяма степен сплотени колективи, които излизат извън рамката на традиционния род. Фразата “Ние сме наши хора” често се интерпретира като “ Ние сме земляци, от едно село сме”. В този смисъл в ролята на другия, чуждия, към когото сме подозрителни, недоверчиви, незаинтересовани, е другоселеца, този, който не е от нашата земя. Този сюжет е залегнал в традиционното творчество на писатели като Йовков и Елин Пелин. Повечето кореланти на колективистичната култура се проявяват в рамките на селото-колектив и спрямо другото село, респ. колектив. Тези особености са регистрирани още по турско, когато българите практикуват локална ендогамия – сериозен грях е не само да се омъжиш за турчин, но и за другоселец, пък бил той и православен българин. Като цяло, известна сплотеност на колектива в рамките на селото се наблюдава и до днес в по-малките български села.

Ситуацията в градовете е различна. Още през османския период се наблюдава различна териториална, професионална, верска, расова и др. сегрегации на населението. Този порцес продължава и след Освобождението, когато към градовете на Княжеството се стичат селяни от всички краища на страната, формирайки работнически квартали на териториален принцин. Подобна е и ситуацията и с бежанците след ПВС, които формират различните бежански квартали на големите градове. Всичко това идва да покаже, че в България след Освобождението не се създава стабилно градско общество (най-малко и поради факта, че преди Освобождението мнозинството българи не са живеели в големи градове). Градовете ни са сегрегирани, без единна градска култура и самосъзнание, каквато е градската култура в Западна Европа например. Продължават да се формират ограничени колективи по териториален, професионален, верски, етнически признак – бежански квартали, работнически квартали, занаятчийски улици, конкретни сгради, в които живеят хора от определен район или село. Всяка една от тези общности изгражда прилежащото й пространство по свой тип, затова и до днес фасадите и улиците на градовете ни са белязани от различните културни слоеве на колективистичната култура, пренесена в градска среда. Но единна градска култура и съзнание на жителите на града, че са част от него и това е техния колектив, не се изгражда.

Този процес обаче се задълбочава и изостря още повече по времето на социализма. Насилствената колективизация и отнемането на земите на малоимотните стопани, съчетани с интензивната индустриализация в градските и крайградските зони водят до интензивна урбанизация. Стоят се огромни работнически квартали и комплекси. Стотици хиляди хора от различни селски части на страната са принудени да съжителстват заедно. Всъщност сплотен колектив в големите жилищни кооперации никога не се изгражда. Хората не чувстват големия град и големия блок толкова близки, колкото родните си села, съседите често живеят скарани и разединени, отнасят се с подозрение един към друг и често с пълно незачитане. Сплотен колектив в градска среда така и не се формира. В резултат на това, принудени да съжителстват заедно с непознати, хората се отнасят един към друг именно като такива – съседите, непознаните и всички, които не са ми приятели, са другоселци, т.е чужди. В резултат се появяват напълно нови проблеми, като замърсяването на общите площи в блоковете и междублоковите пространства, шумовото замърсяване, скандалите в градския транспорт. Докато преди 1944 г. хората живеят в сравнително сплотени селски колективи, когато се организират сватби, тържества и др., се кани цялото село. Така на никого не му хрумва да се оплаква, че му е шумно и не може да заспи. В големите блокове и кооперации в градовете, където съседите живеят отчуждени, шумовото замърсяване е типичен проблем. Когато някой реши да празнува, рядко кани целия блок, рядко кани дори съседите си по етаж. Естествено е те да негодуват от шума. Празнуващият пък не е особено загрижен за тяхното спокойствие, защото те не са ни приятели или наши хора. Важното е на нас да ни е весело. Все пак социализмът успява да наложи железен ред в обществото, което ограничи до известна степен безобразното шофиране, шумовото замърсяване и замърсяването на общественото пространство. Тези негативни ефекти на родовата култура в градска среда се засилиха още по силно когато социализмът си отиде и вече нямаше кой да задължава съседите да чистят околоблоковото пространство или да карат внимателно. Освен всичко това, други негативни ефекти от родовата култура са наводненията от съседи, тупането върху прането на съседа отдолу, тоталната незаинтересованост от общото стълбищно пространство, замърсяването на паркове, тротоари, изхвърлянето на боклуци през прозореца и тн. Може да изглежда смешно, но това са неща, които са част от живота и културата ни, и са кореланти на колективистичната култура.

Социализмът подсили връзкарството и корупцията в обществото. Поради силно ограничените възможности за самостоятелно личностно израстване и развитие, е от особено значение да познаваш точните хора в точния момент. Това се постига както чрез роднинска близост, така и по териториален принцип (например “директорът е от нашето село, затова ще ме вземе на работа”). Друг вариант за сближаване с точния човек, в случай че не сме роднини или земляци, е чрез подкуп или свършена услуга. По този начин социализмът подсилва връзкарството, роднинските връзки и шуробаджанащината в обществото, които и по начало същестувават.

Рестрикциите за пътуване и жителство подсилиха още повече деленето на хората на свои и чужди, респ. на софиянци и хора от провинцията.

Въпреки, че социализмът не подсили всички производни на колективизма, той подхрани някои от най-значимите му кореланти – попречи на създаването на единна градска култура и подсили сегрегирането по териториален принцип, подсили недоверието, подозрителността, неучтивостта и незаинтересоваността към непознати, шумовото замърсяване и замърсяването на общественото пространство, корупция и връзкарството.

2.2. Социализмът подсили неравновластието. Неравновластието, предполагащо привилегии на висшестоящите и чувството на безнаказаност у тях, не е от времето на социализма, а датира далеч преди това. В култури като българската, руската, китайската се слуша какво казва бащата, или началника, и се изпълнява безропотно, без да се портиворечи, дори и невинаги с желание, и това не е от вчера, а е вековна културна черта. В Унгария, Чехия, Полша, ГДР обаче културите са други.На висшестоящ може да се противоречи, може дори да стане опълчване срещу него. Това също е вековна културна черта. Тези култури са с кречка напред по отношение на безродовост и равновластие в сревнение с балканските или азиатските. В тяхи ма създадено бурзоазна класа, която не приема привилегии по рождение или лична близост с партийни функционери. Не приема някой да й спира инициативата и да й казва, че успехът зависи от външни фактори, като благоразположението на партията. Затова в тези страни социализмът е свален от самите хора ( Германия 1953,1989; Полша 1979-1989, Чехословакия 1968, Унгария 1956) и се е наложило да бъде върнат с танкове. В крайна сметка културата се оказва по-силна от социализма, и от танковете, взети заедно. В Унгария още в началото на 80-те години се засили частния сектор, да не говорим, че се запази частната собственост върху земята, и партията доброволно се отказа от властта си през 1989 г. – най-безболезненият преход в Европа. Подобно е положението и в Словения, ГДР, Чехословакия, където социализмът се разпада под натиска на културата там, където не му е мястото.

Какво е положението у нас. Излишно е да се казва, че нашият партиен глава приживе е НАЙ-ДЪЛГО УПРАВЛЯВАЛИЯ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ЛИДЕР В СВЕТА. 33 годишното му управление не беше смутено от нито едно бунтче. Но где тоя късмет. Въпрос на култура, все пак. Системата се пормени чрез преврат по върховете, а в други държави, като Куба и Източна Азия не се промени. Особено в източна Азия неравновластието и преклонението пред бащата са най-силни, затова преходът там се състоя в установяване на силно регулират държавен капитализъм, докато политическата и икономическата власт останат в ръцете на същите хора, като някои държавни глави се увековечават и дори се създават семейни династии. Колко познато дори за нашите условия.

Тук става въпрос за културни особености на неравновластие, които същестуват много преди появата на социализма. Той само се наложи в съответствие с това неравновластие, и го подсили в някои аспекти – не само по отношение на държавния глава, но и чрез стройната йерархична система в държавните предприятия. Традиционно в България страхът от началници, и особено от големи началници, е силен. Към това се добавя и връзкарството. Отношенията на угодничество и страхопочитание от големи началници да добре представени от българското кино от времето на социализма – “Маневри на третия етаж”, “Зона Б-2” и др.

2.3. Социализмът подсили стреса и тревожността в обществото. Освен колективистичната култура, неравновластието и свързаното с него страхопочитание към властимащите и чувството за безнаказаност у тях, социализмът подсили и онова, което се опита да изкорени – тревожността и несигурността. От една страна той осигури работа и практически унищожи безработицата. ОТ друга наложи железен ред и унищожи престъпността. Но всичко това се постига чрез казармен ред, при който всичко е или изрично позволено, или забранено и правилата се налагат чрез силен стрес. Има строго определен външен бид за учениците, часовете по физическо приличаха на военни учения с постоянните строявания, при влизане децата стават прави и на учителя се рапортува като на военен командир, учениците се делят на батальони и взводове, има часове по военно обучение и се ходи на лагери. Това естествено подсилва изначалния стрес и тревожност в културата и нараства омразата към училището и учителите, а по-късно се пренася и като недоверие към началници и властимащи. Тези неща, заедно с трудното сработване с колегите са типични за страни с висока тревожност и неравновластие, но както се вижда от изследванията на Тромпенаарс, социализмът ги е подсилил много.

2.4. Социализмът подсилва меката култура. Социализмът отрича конкуренцията и се основава на взаимопомощ и състрадание към другарите, и това е добре дошло в мека култура като българската. Още в края на 19 век Иречен отбелязва, че българското общество е доста егалитарно и стремящо се към социално равенство, като дълбоките социални различия и разслоение не е никак типично за българите и се счита за патологично състоятие на социума. Подобни нагласи, отричащи съревнованията между хората иличностното изпъкване се регирстрират и през последните години. Според изследванията на Тромпенаарс (2003) България е на първо място в света по омраза към задружния труд и сработване с колегите, както и на водещи позиции по отхвърляне на съревнованието. Като цяло, в бившите социалистически страни цари силно отчуждение от задружния труд, т.е липсва това, което социализмът се опитваше да възпита. Свръхмеките скандинавски култури, и без съветски натиск, са си измислили своеобразен социализъм, които преразпределя голяма част от ппоизведеното и притъпява съревнованието между хората. Този обществен ред и нагласа са доброволни и изключително устойчиви. Така социализмът у нас беше в хармония и съответствие с меката ни култура, основана на взаимопомощ и избягване на съревнованията и осъждане на широкото социално разслоение. Сега, когато тези ценности ни се натрапват, българите въобще не сме доволни от новия ред и считаме, че обществото ни е патологично, с 10% свръхбогати и 90% бедни. Въпрос на култура.

2.5. Социализмът подсили външната причинност. Може би най-важното влияние на социализма в България беше подсилването на философията на външната причинност. Социализмът отрича радикално частната инициатива като възможност за личностно развитие и изява и такива за цялото общество. С това той отговаря добре на същестуващите нагласи в селско общество като българското преди 1944 г., но не и на нагласите на общества с развита буржоазия, като тези в Централна Европа, каквито ние нямаме. Социализмът подсилва впечатлението, че причините за явленията са външни, а обикновенният човек не контролира съдбата и успеха си. Тези впечатления същестуват и преди появата на социализма. Така, след като България векове наред е била настрана от Западна Европа, където се развиват убеждения във вътрешна причинност, инициативност и смисъл от развитие и растеж, социализмът продължава да задържа българската народопсихология там, откъдето европейските общности са се откъснали още през Средновековението.

Като извод може да се каже, че социализмът може да подсили някои съществуващи културни особености и да блокира развитието на други, но не е в състояние да създаде някаква своя култура, напълно различна от тази на несоциалистическите общества.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 422
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Много ми хареса написаното.

Особено тази част:

Социализмът подсилва впечатлението, че причините за явленията са външни, а обикновенният човек не контролира съдбата и успеха си. Тези впечатления същестуват и преди появата на социализма. Така, след като България векове наред е била настрана от Западна Европа, където се развиват убеждения във вътрешна причинност, инициативност и смисъл от развитие и растеж, социализмът продължава да задържа българската народопсихология там, откъдето европейските общности са се откъснали още през Средновековението.

Ей в това е коренът на всички български неуспехи, включително и лични.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Много ми хареса написаното.

Особено тази част:

Ей в това е коренът на всички български неуспехи, включително и лични.

Сега, с въпросът за вътрешната и външната причинност се занимават редица учени и търсят връдзка между забогатяване и вътрешна причинност. Нашата култура е родова и със силна външна причинност, и това не е нито добре, нито зле. Такава ни е културата и това не е случайно. На тази култура трябва да съответстват определени отношения. Проблемът в България е, че ни се напрапват много бързо отношения, ценности и разбирания, за които културата ни още не е готова - например пазарна икономика, предприемачество, демокрация. Когато култура и ценности не съответстват, настъпват проблеми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

2.6. Социализъм, жертвоготовност и дългосрочно планиране. Що се отнася до това културно измерение, ако социализмът е изиграл някаква роля, то тя е обратна посока. Той не е успял да възпита някакво особено себеотрицание и доброволно жертване на личните интереси в името на професионалната организация или завод. Според изследванията на Тромпенаарс, България е абсолютен първенец в света по съгласие с твърдението, че фирмата е безлична система от правила и действия, и е по-добре всеки да бъде оставен на мира и по възможност по-далече от началниците и без много взаймодействия с колегите, които също причиняват стрес. Всъщност, и преди социализма, и по негово време, и сега, българите на драго сърце бихме измамили фирмата, в която работим в името на лични интереси, стига да не ни разкрият. Така социализмът не е успял да изкорени тази нагласа и да възпита вътрешна убеденост у хората, че е хубаво да жертват време и усилия в името на общото благо. Нещо, типично за Япония и Корея. Това за пореден път доказва, че социализмът не е успял да промени българската култура - не евъзпитал нито себеотрицание и жертвоготовност в името на завода и фирмата, нито пък е направил българите по комуникативни, социални и емпатични към другите. Трудното сработване и работа в екип са нещо типично за културата ни, което остава практически непроменено въпреки усилията на социалистическия строй.

Няма данни и опитите за дългосрочно планиране по петилетки и призивите за постоянни икономии , които би трябвало да възпитат в жертвоготовност от япопски тип, да са оказали някакви осезаеми следи върху българската култура.

В заключение към същата тема, бих искал да предложа:

3. Теоретичен модел за влиянието на социализма върху българската култура.

3.1. Социализмът подсилва повечето традиционни културни особености на българската култура (което значи, че социализъм и култура действат в симбиоза).

3.2. Социализмът блокира формирането на нови културни особености, за които има някакви минимални предпоставки - главно преминаването от родова към безродова култура - и задържа българската народопсихология в Средновековието.

3.3. Социализмът се опитва да промени българската култура с принуда и лозунги, към посока на жертвоготовност, екипност и дългосрочно планиране и не успява.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, и когато в България нямаше и помен от социализъм, а именно - в периода от 1850 до 1944 г., това попречи ли на страната да осъществи възход? Не, не попречи.

Следователно тези културологични феномени, ако допуснем за момент основателността на тезата за съществуването им, са нещо, с което българската култура се сблъсква сега, в настоящия момент.

Какви отношения биха съответствали най-добре на тази култура, alvassareiro? Социалистически. Частната собственот противоречи ли й? И възможен ли е политически модел, адекватен тям и съчетаващ пазарна икономика? Китай?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КГ125,

Нещо пак те ударило родолюбството.

Ако може да се говори за някакъв възход (много относителен) на страната, той е до 1913г. и не е от 1850г., а от 1878г.

Тия 35г. явно ще ги споменавате с векове.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хехе, чак пък с векове. Ако се абстрахираме от границите на политическите промени, ще видиш ясно и точно, че нещата включват възраждането. След 1913 има още един период - от края на 20-тте до 1941 г.

Та по темата - какво ще да е туй адекватно на българската културологическа мисъл обществено устройство?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Хехе, чак пък с векове. Ако се абстрахираме от границите на политическите промени, ще видиш ясно и точно, че нещата включват възраждането. След 1913 има още един период - от края на 20-тте до 1941 г.

Та по темата - какво ще да е туй адекватно на българската културологическа мисъл обществено устройство?

През цитирания от теб период, светът се тресе от последствията от Голямата Депресия. Световната търговия е срината, не се строи нищо частно и тече процес на деглобализация и протекционизъм.

Напредъкът тогава е релативен поради изостаналостта на държавата и не толкова голямото и засягане от икономическите сътресения.

Въпреки това не може да се твърди, че дори и тогава е имало демокрация и пазарна икономика в истинския смисъл на думата.

Въпросният период на относително благоденствие и държавни мегапроекти обаче изиграва много лоша шега на БГ, която за пореден (3ти) път не си прави добре сметката и се олива при поредната война.

Ако погледнеш обаче прост количествен показател като детската смъртност през 20те или 30те (потрисащо висока), веднага ти става ясно, че колкото и да се опитвате да говорите за някакъв възход, БГ си е била една изостанала и бедна държава, пълна с прости селтаци, раждащи на поразия и нищо повече.

Аз съм забелязал едно и също нещо много пъти в историята и реалният живот - балканец повярва ли си, че е яката работа - чакай скорошен мегапровал. Това се е случило и с Тито и икономическите му експерименти, както и с много други. Както и с БГ много пъти.

Възраждането не може да го включваш защото тогава няма БГ държава. Да не говорим, че много неща от Възраждането са типично османски феномени и нямат нищо общо с БГ. Това че вие ги приписвате е друг въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Данните за смъртност и пр. могат да се измерват само с друго тогавашни, не с днешни. То и в Америка и Германия са умирали хора до откриването на това или онова лекарство.

Нещо се разминават критериите. Държава е нямало, но българско икономическо и социално пространство е имало. Обема на акционерния капитал (sic!) в България през 1902 г. чак достига нивата от османската империя. ("Капитализмът в България", Стоян Бобчев), Мноооого полезно четиво. Едно относително изследване на богатството и разпределението му в БГ през възраждането би ни довело до интересни сравнения. Защото тези http://www.pd.e-gov.bg/press/fotos/oldtown/big.jpg неща без пари не стават.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Данните за смъртност и пр. могат да се измерват само с друго тогавашни, не с днешни. То и в Америка и Германия са умирали хора до откриването на това или онова лекарство.

Нещо се разминават критериите. Държава е нямало, но българско икономическо и социално пространство е имало. Обема на акционерния капитал (sic!) в България през 1902 г. чак достига нивата от османската империя. ("Капитализмът в България", Стоян Бобчев), Мноооого полезно четиво. Едно относително изследване на богатството и разпределението му в БГ през възраждането би ни довело до интересни сравнения. Защото тези http://www.pd.e-gov.bg/press/fotos/oldtown/big.jpg неща без пари не стават.

Драги, естествено, че се сравнява с тогавашни и резлутатът е точно такъв какъвто съм ти го описал - огромна раждаемост и потрисаща смъртност. Т.е. селтаците са раждали на поразия, без нормална акушерска помощ и са гледали един куп деца в мизерия. Положението е било който оцелее, оцелее. А във Франция или дори Германия показателите са били доста по-добри.

Освен това е много лесно да настигаш другите докато те вървят назад, ама ти умишлено избяга от тази плоскост. Защото проявленията на Голямата Депресия наистина са били гигантски.

Прадядо ми и дядо ми са били БГ капиталисти. С дядо ми много съм говорил по въпроса докато беше жив. Нали се сещаш, че реалността е била доста по-различна от романтичния ти поглед върху нещата. И тогава са купували гласове и са се били по избори, и тогава е имало тарикати, и тогава най-лесният начин да забогатееш е бил с някой държавен мегапроект на гърба на данъкоплатеца. Имало е спекуланти, далавери, големци и какво ли още не.

А за парите - едно нещо трябва да се прави не защото имаш или нямаш пари, а защото е ефективно. Ако трябва ще го направиш със заем стига да е ясно, че има нужда от него.

Това е другата трагедия на българския народ, ето и сега можеш да я наблюдаваш нагледно - хората си накупиха плазми, компютри и коли, а масово не са си оправили покривите, не са сменили електрическата инсталция и не са си засхтраховали къщите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За интересуващите се от тогавашните безобразия една кратка извадка от Капитал:

Във втория том на "Комуналния капитализъм" се разглежда осъществяването на един мегаломански за времето си проект - водноелектрическата централа "Въча". Развитието на проекта е много поучително с оглед на съвременни проекти, които изглежда вървят в подобна насока.

Планирането на ВЕЦ "Въча" започва през 1921 г., а строителството започва през 1923 г., за да завърши едва 15 години по-късно. Целта на проекта е да произвежда по-евтина електроенергия, както и да насърчи държавно-кооперативния принцип в икономиката (в противовес на "комерсиалните" частни компании).

Още в началото проектът започва да показва типични черти за държавните проекти в България. Не е извършена достатъчно подготовка и първоначалният план е претупан с много грешки, които по-късно струват скъпо. В същото време, строителството се възлага на предприемач без търг. Инженерното ръководство на проекта се опитва да закупи голямо количество техника, което австрийските експерти определят като завишено.

Според първоначалните оценки пълната стойност на електроцентралата възлиза на 107 млн. лв. В крайна сметка сумата набъбва до колосалните 570 млн. лв. Сумата е толкова голяма, че дори самото ръководство признава, че ако са знаели, че ще излезе толкова скъпо, биха намалили значително мащаба на начинанието. След като веднъж е започнало прахосването на пари обаче, е много трудно то да бъде спряно. Инвестираните до момента суми са аргумент да се искат още и още, за да не се губи вложеният капитал. Критиките се отхвърлят с аргумента, че начинанието е важно и трябва да се финансира на всяка цена (дори на цена 5-6 пъти по-висока от първоначалните планове).

Държавата е лош инвеститор

Разбира се, подобно нещо може да направи само държавата, която разполага с ресурс от чужди средства. Недържавните инвеститори въобще не са възхитени от възможността да инвестират в грандомански проект, който от ден на ден става все по-неизгоден икономически. От внесения капитал в този поначало кооперативен проект става ясно, че всъщност държавата е основен инвеститор, като прякото държавно участие е около 70%. То само ще расте с времето поради наливането на все повече и повече средства от бюджета, БНБ и държавните банки. Дори фондът, събиран за построяване на сграда на Министерството на финансите, се хвърля за завършване на начинанието. Въпреки нейните възражения правителството принуждава и БНБ да продължи участието си в проекта.

ВЕЦ "Въча". Последният заедно с други подобни начинания тежи изключително много на финансите през 20-те и 30-те години, допринасяйки за големите бюджетни дефицити и натрупването на държавен дълг. По-късно се стига и до неплатежоспособност на българската държава, която не е в състояние да обслужва дълговете си. Желанието за производство на евтин ток струва скъпо - не само от гледна точка на преките разходи за бюджета и данъкоплатците, но и заради поредната макроикономическа криза, която стопанството трябва да понесе.

Нещо да ви напомня за Белене.

Ей това е типичен БГ държавен тарикатлък и безхаберие.

Хората обаче са били щастливи, защото е имало много работа. А това, че някой е трябвало да плаща дълговете и сметката са го забравили.

Същото явление наблюдаваме и през комунизма.

Неща като това за язовир Въча, обаче няма да намерите в писанията на романтични хора като КГ125 и повечето БГ историци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
За интересуващите се от тогавашните безобразия една кратка извадка от Капитал:

Нещо да ви напомня за Белене.

Ей това е типичен БГ държавен тарикатлък и безхаберие.

Хората обаче са били щастливи, защото е имало много работа. А това, че някой е трябвало да плаща дълговете и сметката са го забравили.

Същото явление наблюдаваме и през комунизма.

Неща като това за язовир Въча, обаче няма да намерите в писанията на романтични хора като КГ125 и повечето БГ историци, а примери има още много от времето на този "възход".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КГ, би ми се искало да видя една ясна и точна теза от твоя страна. Може и в едно изречение. Точно и ясно как според теб са нещата. Защото досега предлагаш само риторични въпроси и не много ясни коментари, от които лъха недобро познаване на материята и политичиска пристрастност в дясна посока. В конкретната тема, а и във всички останали (като например темата за причините за културните различия, която е 50 страници и коментари никакви) съм дал обяснения - може да не ти харесват, може да са грешни, смешни, глупави, но ясни и точни обяснения на реални феномени от настоящето и миналото. Ако решиш да направим един критически анализ на всичко това, то трябва да представиш също точна, ясна и подкрепена с доказателства теза(тези), каквито досега не си дал. За да направиш това обаче, е нуждо доста литература да се прочете по въпроса. Въпросът за културните измерения и особено за причините им, е сложен и има слаби страни. Но те не са това, което предполагаш и предлагаш ти. Всичко друго са празни приказки на тема какво ми се струва на мен, какво ми се иска и какво не ми се иска.

Сега по темата. Безспорно аз като млад човек искам да живея в демократична страна с пазарна икономика и това е най-доброто за България. Само че, днес нито демокрацията е демокрация, нито икономиката е на ниво, защото до мен нищо не достига. това е факт, с които предполага си съгласен. За това си има обяснение, което съм дал. След като сме управлявани 1300 години авторитарно, от които 700 под робство, 45 социализъм и 10 -тина десни диктатури, как да правим и да разберем демокрацията? Когато през 1990 тя ни се натрапи, никой и идея си нямаше какво е това. Нужно е време, за да се нагоди културата ни към тези ценности. Някак не върви след цялата тази история на робства, деспотични царе и диктатури да се събудим като най-големите демократи. Време трябва, да се нагоди културата ни, и бавно бавно вървим натам.

Ти имаш силно поляризирана и романтична представа за историята ни. Ако не съм казвал, ще кажа сега - и след Освобождението, и преди 1944, и след 1944, и днес българите сме все едни и същи. Нищо в културата и народопссихологията ни не е мръднало. И всичко, което ни се е случвало, е логическо следствие от това.

Безспорно социализмът не е най-доброто за нас, да се молим да не се върне. Но той имаше някои черти, които се съчетаха с традиционната ни култура и улесниха неговото приемане от хората. кои са тези черти и как действат съм описал подробно. Не съм сигурен дали е довел до икономически ръстеж, навярно има известен ръст, но той изигра силно негативна роля, защото не промени културата ни, а я задържа насила в Средновековието и блокира евентулните културни промени, които биха настъпили в резултат от индустриализацията на страната.

Забогатяването на българите през Възраждането е логически резултат от свободната търговия и либерализацията на икономическите и социални отношения, наложени в Османската империя през епохата на танзимата, след Гюлханския хатишериф и хатихюмаюна. българите бързо развиват предприемачески дух в условията на свободна търговия, както и до известна степен философия на вътрешна причинност. И резултатите не закъсняват. Не само като замогване, но и освобождаване. Само че тези българи предприемачи от 19 век не изповядват никак американската философия за безмилостна конкуренция и съревнование, а точно напротив. Тъй като културата ни е мека, състрадателна и избягва съревнованието, доминира взаимопомощта и сътрудничеството. Голяма част от спечеленото в странство се влага в строеж на църкви, манастири, училища в името на общото благо. Нещо подобно на социалистическата философия. Дори и в най-богатите си години преди Освобождението, българското общество е силно егалитарно - на практика липсват широки социални класи и разслоения (с много малки изключения) каквито имаше след 1990. Доминира една огромна средна класа от търговци и занаятции, или малоимотни селяни, но в никаквъ случай не и мизерстващи и умиращи от глад, както се случи след 1990. Формираните още през 17 век славянски задруги, а по-късно и общини, се грижат за общото благо и следят никой да не умира от глад, да не остане неук и изпаднал от обществото. Нещо, доста сходно със социалистическата философия.

Кой е този социален строй, който да отговаря на културните ни особености? Ами със сигурност не е нито диктатура, нито социализъм. Това е строй, в който липсват широки социални разслоения, държавата изпълнява активни социални функции и преразпределя огромна част от спечеленото, за да се избегне безмилостната конкуренция и разграбване, което разсипа икономиката ни през последните години. със сигурност пример за това не е Китай, нито Корея. Пример за това, което е подходящо за България, е социалният строй на ШВЕЦИЯ, НОРВЕГИЯ, ДАНИЯ, ГЕРМАНИЯ - силно изразени социални, не социалистически, държави, с развита демокрация и пазарна икономика, в които конкуренцията се ограничава изкуствено чрез закони, и които редица културни особености, поне засягащи икономическия строй, сходни с нашите.

Бих искал да използваш солидни научни аргументи, базирани на литаратурата в тази област, когато се опитваш да оборваш темите, които пиша. Защото поставяш само въпроси, без да даваш нито един отговор. Аз давам отговори, без да поставям много въпроси. А ако се опиташ да се абтрахираш от политическата пристрастност в посока дясно, ще бъде супер.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Пример за това, което е подходящо за България, е социалният строй на ШВЕЦИЯ, НОРВЕГИЯ, ДАНИЯ, ГЕРМАНИЯ - силно изразени социални, не социалистически, държави, с развита демокрация и пазарна икономика, в които конкуренцията се ограничава изкуствено чрез закони, и които редица културни особености, поне засягащи икономическия строй, сходни с нашите.

Тук не съм съгласен.

Северноевропейските, особено скандинавските, държави имат съвсем различна култура и икономика от южните и в частност балканските държави.

На първо място там има върховенство на закона, пред който всички са равни.

Почти липсват гъзари - нормално е министър или професор да ходи с колело на работа.

Хората са много по-практични.

При стоките, които се консумират/произвеждат има стремеж към качество и дълготрайност.

Силна система за взимане на решения чрез реферундуми.

Родителите не бият децата си защото не ги слушат.

Меркантилните жени са много по-малко.

В момента, в който 2ма души заживеят заедно си правят обща сметка.

И т.н.

Тук искам да вкарам няколко мисли за влиянието на климата върху културата и социума.

Тежките скандинавски зими, беднотията и глада са създали в скандинавците тази култура.

Има много места където къщите нямат дворове и дувари, а са допряни една до друга с цел по-добра енергийна ефективност и по-лесна помощ при нужда.

На Балканите сме благословени с земя, вода, гори и слънце. Дори и навремето без технологии, един човек с малък парцел е можел да се самозадоволява. В северните държави това не е точно така.

Държави като Швеция поддържат неутралитет над 150г.

Дори начинът на употреба на алкохол е коренно различен там и тук.

Бих се радвал да дискутираме в тази насока в някоя друга тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тук не съм съгласен.

Северноевропейските, особено скандинавските, държави имат съвсем различна култура и икономика от южните и в частност балканските държави.

На първо място там има върховенство на закона, пред който всички са равни.

Почти липсват гъзари - нормално е министър или професор да ходи с колело на работа.

Хората са много по-практични.

При стоките, които се консумират/произвеждат има стремеж към качество и дълготрайност.

Силна система за взимане на решения чрез реферундуми.

И т.н.

Тук искам да вкарам няколко мисли за влиюянието на климата върху културата и социума.

Тежките скандинавски зими, беднотията и глада са създали в скандинавците тази култура.

Има много места където къщите нямат дворове и дувари, а са допряни една до друга с цел по-добра енергийна ефективност и по-лесна помощ при нужда.

На Балканите сме благословени с земя, вода, гори и слънце. Дори и навремето без технологии, един човек с малък парцел е можел да се самозадоволява. В северните държави това не е точно така.

Държави като Швеция поддържат неутралитет над 150г.

Дори начинът на употреба на алкохол е коренно различен там и тук.

Бих се радвал да дискутираме в тази насока в някоя друга тема.

Напълно съгласен със всичко. Именно, липсата на обработваема земя и тежките климатични условия на Скандинавския полуостров са основната причина за зараждането на предприемачество, търговия и инициативност у тях още през 10-13 век. В редица отношения те са доста различни от нас - първо, изключително безродови и индивидуалистични култури, всъщнсто те са първенците по безродовост в света, и второ - първенци по равновластие, трето - първенци по себезудовлетворяване. Ние сме в другия край и по трите.

Но по друго културно измерение сме доста сходни - избягването на сървенованието. Т.е индексите на българия и швеция по себезаличаване и монументализъм са доста сходни - Швеция 96, България 86, почти на дъното. Това означава, че и за тях, и за нас, е подходяща социална държава и в никакъв случай див капитализъм, какъвто ни беше натрапен.

В темата за Причини за културните различия, в главата за Поява на вътрешната причинност, доста нашироко става въпрос за Скандинавските страни точно в аспекта, в който говориш ти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тук не съм съгласен.

Северноевропейските, особено скандинавските, държави имат съвсем различна култура и икономика от южните и в частност балканските държави.

На първо място там има върховенство на закона, пред който всички са равни.

Почти липсват гъзари - нормално е министър или професор да ходи с колело на работа.

Хората са много по-практични.

При стоките, които се консумират/произвеждат има стремеж към качество и дълготрайност.

Силна система за взимане на решения чрез реферундуми.

Родителите не бият децата си защото не ги слушат.

Меркантилните жени са много по-малко.

В момента, в който 2ма души заживеят заедно си правят обща сметка.

И т.н.

Тук искам да вкарам няколко мисли за влиянието на климата върху културата и социума.

Тежките скандинавски зими, беднотията и глада са създали в скандинавците тази култура.

Има много места където къщите нямат дворове и дувари, а са допряни една до друга с цел по-добра енергийна ефективност и по-лесна помощ при нужда.

На Балканите сме благословени с земя, вода, гори и слънце. Дори и навремето без технологии, един човек с малък парцел е можел да се самозадоволява. В северните държави това не е точно така.

Държави като Швеция поддържат неутралитет над 150г.

Дори начинът на употреба на алкохол е коренно различен там и тук.

Бих се радвал да дискутираме в тази насока в някоя друга тема.

Искам само да вмъкна, че наблюденията ти за Скандинавската култура и особено причините за нея, са изключително точни и коректни, за което те поздравявам. Все едно чета Хофстеде. Все пак има хора в този форум, които разбират за какво става въпрос. А това е основа за един солиден диалог.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Искам само да вмъкна, че наблюденията ти за Скандинавската култура и особено причините за нея, са изключително точни и коректни, за което те поздравявам. Все едно чета Хофстеде. Все пак има хора в този форум, които разбират за какво става въпрос. А това е основа за един солиден диалог.

Ето само малка част от разсъждения по темата за скандинавските култури.

Земеделие и вътрешна/външна причинност. Вътрешната причинност, както и традиционните семейни ценности и морал, корелират силно с измерението индивидуализъм-колективизъм (r=0=75**). Разглеждам вътрешната причинност отделно, тъй като тя е особено важна за нещо фундаментално – икономическото развитие. И както може да се очаква, основна причина за развитието на вътрешна причинност у едно общество отново е земеделието, или по-точно неговото отмиране или заместване.

Според Минков (2002) “вътрешната причинност е склонността народите да приписват успеха и развитието си на вътрешни, лични, индивидуални причини. Според друго успехът или неуспехът,се дължи предимно на външни причини – късмет, Бог, съдба, време, други хора,случайност, магия, прокоба и тн.” Основните ефекти от външната причинност са: липса на смисъл от развитие (хората спират да полагат усилия след като задоволят основните си потребности), липса на инициативност и самостоятелност – децата помагат за оцеляване на семейството, но не взимат генералните въпроси какво да учат или за кого да се оженят, липса на солидарност и гражданско общество – хората не вярват, че могат сами да променят нещата, като се сплотят или протестират, липса на предприемачество, пилса на планиране, неспазване на уговорки, изпитване на срам, а не на вина, силно суеверие и фатализъм, липса на мерки за сигурност, пасивност и др. (Минков, 2002). Ясно е, че външната причинност е свързана и корелира с колективизъм, и както него, е първоначална и универсална особеност.

Нека сеги видим кои са причините за зараждането на вътрешна причинност. Това е много важно, защото има отношение към забогатяването на народите. Тъй като вътрешната причинност е пряк ефект от появата на индивидуализма, то причините за нея навярно са същите. Нека все пак видим как е станало това.

Минков твърди, че богатите страни имат по-висок процент хора, убедени във вътрешната причинност. Каква е причината. В общества, където прехрана се вади от земята по традиционен начин, без нови технологии, възможностите за успех са ограничени. Човек може да добие само толкова, колкото дава земята и няма начин да увеличи дръстично добива. Реколтата е силно зависима от външи фактори – суша, дъжд, климат, вредители. Добивът зависи от обема на земята, а той е пердопределен по рождение – имаме толкова, калкото сме наследили. Бедният е беден, богатият е богат, не защото работи, а защото е наследил нещо. Единственият начин да забогатееш е чрез късмет – да намериш делва с пари, или да се ожениш за царската дъщеря. Това е “теорията на ограничените средства”, която учи, че човек няма нужда да се напряга повече от това, което му е дадено по рождение. Тогава откъде се е появила вътрешната причинност у богатите западни народи, които също са се прехранвали от земеделие и скотовъдство?

През Средновековието селското стопанство не е единственият важен, а и основен поминък. Има търговски центрове, най-вече разположени с излаз на море. Едни от първите търговци са викингите, които от 9-12 век интензивно търгуват с Русия и Европа. Всеки скандинавец, който е имал излишък от производството си, е можел да го вложи в задмарска търговия. Така още по викингско време скандинавците имат акционерни дружества – влагали пари в търговски предприятия и участвали в подялбата на печалбата. Основна причина за развитието на търговията е била принудата. Скандинавският полуостров няма благоприятни условия – главно климат и почви – за земеделие. Това, наред с нарастналото население, накарало хората там да търсят други начини за препитание. Още през 9-10 век Норвегия предприема изследователски, военни и търговски походи към Америка, Eвропа, Исландия, дори Италия и Балканите. Принудата накарала и друг един народ – евреите – да се занимават активно с търговия, занаяти – предимно бижутерия -и лихварсто. В повечето европейски кралства те просто не са имали право да притежават земя. Затова се насочват към други, по-доходни дейности, които изискват инициативност. Други важни търговски центрове в Европа са Венеция, Генуа, Пиза, Рагуза. Балтийските пристанища на Германия и Скандинавия участват в силния търговски съюз Ханза. В различни части на Германия се развива търговията, банкерството и акционерството. Към края на периода, за господство в световната търговия се борят Британия и Холандия на гилдиите, както и Фландрия.

Развитието на търговия, занаятчийство, банкерство, лихварство и акционерство е крачка напред към философията на вътрешна причинност. Успехът във финансите зависи от лични качества, като решителност, предвидливост, трезв ум, предпазливост, прозорливост, формалност и не е крайна величина, предопределена от съдбата, както при земеделието. По-късно занаятите прерастват в индустрия, първо в Англия, после в Северна Европа. Това увеличава убеждението, че развитието и успехът в икономиката зависят от личните качества на човек. В северна Италия се развива ломбардското банкерство. Лека-полека, в края на Средновековието в Европа се заражда капитализмът – философия, изцяло базирана на идеята за вътрешна причинност.

Изобщо, още от Античността, в обществата, където има сериозен преход от селско стопанство към търговия, се регистрира разцвет на икономиката, а оттам и на науката и културата. Примерите за това са много – финикийци, гърци. В древна Гърция търговията също е била сериозно застъпена. С търговия в Средновековието се занимават и арабите – те са връзката между Изтока и Запада – и безспорни са техните научни постижение – медицина, математика, астрономия.

Кое е общото между всичките народи, които развиват търговия през Средновековието. Ами всичти те – гърци, финикийци, евреи, викинги, скандинавци, холандци, фламандци, венецианци – са сравнително слаби или малобройни, за да си осигурят просперитет по друг начин – например като завземат съседни земи и народи. Някои от тях извършват военни походи, но се отличават с бърз грабеж и се оттеглят, или основават търговски центрове и колонии, като гърците. Известен е гръцкият търговски съюз Пентеполис, включващ Одесос,Дианисополис ,Месемврия и др., основан още през 7-6 век пр.н.е. Просто военната мощ не им стига за повече итези народи така и не успяват да създадат империи. Завоевателските неуспехи обаче не спират икономическото развитие, а по-скоро го благоприятстват, защото хората са принудени да търсят друг начин на препитание. Дотук имаме основните причини за появата на вътрешната причинност- слаба военна мощ, излаз на море и неблагоприятни условия за селско стопанство.

Достатъчно ли е това обаче, за да се отдадат повечето жители на една страна на търговия, банкерство и акционерство. Изглежда, че не. Не, и преди да сме разгледали Испания и Португалия.

Португалската и испанската аристокрация перз целия 16 век държат световната търговия в ръцете си – с търговски центрове в Америка, Африка, Азия. Само че тази търговия е в ръцете на аристократи или приближени до краля, които всъщност не се занимават с търговия. Аристократите продават лицензиите за търговска дейност на холандци, англичани и французи. Така през 17 век центрове на търговията стават Холандия и Фландрия, не Лисабон. Аристократите запазват старото гледище – те са богати не благодарение на собствените си усилия в труда, защото държат монопола на търговията в ръцете си и раздават привилегии. Те прост са родени с тях и трупат богатство от само себе си, като продават правото друа да си цапат ръцете с труда. Те само трупат парите, защото са родени с привилегии. В Испания и Португалия търговията е привилегия и монопол само на аристократите – обикновените селяни и хора от народа просто не са били допускани до нея. Печалбите от търговията също се разпределят само между аристократите. Всъщност работливите фламандци и холандци станали по-богати от португалските аристократи, които само турпали метали, предизвикали инфлации и разорили себе си и държавите си. Подобно негативно отношение към труда имат и испанците, които считат “ръчния труд за позорен”. Работниците се трудят, само ако са притиснати от глада или принудата, а през останалото време бездействат и прахосват спечеленото. Към края на 16 век почти всички занаятции и наемни работници в Северна Испания са французи. В същото време търговията с Америките е монополизирана от две мощни организации – Съветът на Индиите в Мадрид, и търговската камара в Севиля. И дума не може да става, че всеки, които реши, може да търгува, както е при викингите. По същия начин в края на Средновековието арабитемонополизират търговията, в следствие на което разцветът им, икономически и културен – внезапно секва. Ако няма свободен достъп до нея, без благословия от големци, трудно би се зародила многобройна буржоазия, убедена във вътрешната причинност.

Явлението, което наблюдаваме в Испания, Португалия и арабския свят, се нарича неравновластие. Именно то е прътът в колата на буржоазията и икономическия подем през Средновековието. Неравновластието блокира ефектите от търговията, така както блокира и земеделието. Пример за това са първите земеделски цивилизации в света – Мохенджо Даро, Ур, Елам, Акад, Шумер, Вавилон, древен Египет, Китай, Индия, както и Рим. Тези цивилизации се раждат в следствие от земеделието и за кратко време бележат невероятен културен разцвет – измислят цифрите, буквите, законите,колелото, канализацията, многоетажното строителство, инструменти и още куп неща. Но почти веднага в тях се формира и овластена върхушка, която узурпира продуктите на земеделското производство, забогатява, изхранва огромен репресивен апарат и държи народите си в мизерия и подчиненост. Макар и дали начало на велики цивилизации, тези държави са населени с бедни и притиснати от тирани и деспоти хора. Социалният натиск и репресии в деспотичните царства на Близкия изток само засилват чувството на безпомощност и външна причинност у обикновените хора. За разлика от тях, никои в скандинавските култури не монополизира или узурпира търговията. Те остават равновластни и равноправни. Исландският Алтинг същестува вече 1 100 години.

През 17 век английската аристокрация и краля се опитват все пак да монополизират търговията. Формираната вече буржоазия, възпитана във вътрешната причинност, се сплотява, организира революция и обезглавява Чарлз I. Диктатурата на Кромуел забранява монополите и възстановява икономическата свобода. Следва Индустриалната революция.

Век по-късно във Швеция също се опитва да въведат абсолютна монархия. Първият и последен абсолютен крал е убит по време на бал с маски от недоволен търговец.

Индустриалната революция позакъснява във Франция, защото още от времето на Луи 14 и Решельо центарлизира и сковава икономиката и държавата. Но все пак идва Френската революция, след това Кралят гражданин Луи Филип, и накрая – Парижката комуна, която изгонва завинаги монархията.

Нека сего обобщим основните причини за зараждането на вътрешната причинност – излаз на море, слаба военна мощ, недостатъчна за формиране на империя, неблагоприятни условия за земеделие и равновластна култура.

Все пак трябва да признаем, че високият БВП и брутният икономически прираст не означавта още забогатяване на обществото. При неравновластнитеи родовите икономическито развитие се ръководи от малко на брой хора, а останалите са пасивни изпълнители, които често са експоатирани. Брутният вътрешен продукт, дори да е висок, се разпределя също между малко на брой хора.

И накрая, Минков (2007) търси връзка между вътрешната причинност за успеха или неуспеха и себезаличаването и избягването на съревнованията и себеизтъкването. Той твърди, че хората с високо самомнение са наспособни да признаят, че причините за неуспеха им се дължи на тях самите. На какво обаче се дължи себеизтъкването и себезаличаването е друг въпрос.

За да се развие вътрешна причинност в неравновластните култури и да се прекъсне порочния кръг, е необходимо обществото да постигне поне частично икономическо благоденствие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Напълно съгласен със всичко. Именно, липсата на обработваема земя и тежките климатични условия на Скандинавския полуостров са основната причина за зараждането на предприемачество, търговия и инициативност у тях още през 10-13 век. В редица отношения те са доста различни от нас - първо, изключително безродови и индивидуалистични култури, всъщнсто те са първенците по безродовост в света, и второ - първенци по равновластие, трето - първенци по себезудовлетворяване. Ние сме в другия край и по трите.

Но по друго културно измерение сме доста сходни - избягването на сървенованието. Т.е индексите на българия и швеция по себезаличаване и монументализъм са доста сходни - Швеция 96, България 86, почти на дъното. Това означава, че и за тях, и за нас, е подходяща социална държава и в никакъв случай див капитализъм, какъвто ни беше натрапен.

В темата за Причини за културните различия, в главата за Поява на вътрешната причинност, доста нашироко става въпрос за Скандинавските страни точно в аспекта, в който говориш ти.

Нямам възможност да прочета всичко, което даваш, но винаги се радвам като го видя.

За конкуренцията пак искам да вметна нещо.

Да скандинавците са много добри в екипната работа.

Но ... за разлика от българите те са способни да се конкурират като група/фирма/държава на глобалния пазар.

Опитват се да правят най-доброто и никой не им е виновен по цял ден за всичко. Да наистина много често го правят заедно, наблягат прекалено много на планирането и организацията.

Затова там има компании като IKEA, Nokia и т.н., а в БГ има братя Галеви и Ванко 1.

В Южна Европа има много ярки индивиди, изключително добри в това, което правят, много адаптивни, но трудно сработващи се в колектив. Много индивиди се опитват да прецакат системата защото не вярват в нея.

В Северна Европа хората са по-умерени, гледат си дисциплинирано работата, много често без да блестят, много добре работят в колектив и са загубили доста от адаптивността си - т.е. вече работят добре само при добре структурирана система. Повечето хора сами поддържат системата защото вярват в нея.

Поздрави, отивам на плаж. Направи ако искаш отделна тема Скандинавия vs. Балкани.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

като основен извод за причините, довели до формирането на скандинавските култури, са именно природните условия, климатът и формата на организация на труда, наложени от тях. Липсата на благоприятни условия за земеделие е принудила хората да развият търговия, предприемачество, акционерство, лихварство и занаятчийство още през 10-12 век. Оттук се развива силен индивидуализъм и вътрешна причинност. От друга страна, силно ограничените ресурси са формирали философията, че за да оцелеят, хората трябва да си сътрудничат и помагат, а не да се съревновават. Това е още по изразено при ескимосите и исландците, където се налага "икономика на равномерното и справедливо разпределение на ресурсите" - налагат се дажби от улова за цялото племе, по този начин се блокира съревнованието за ограничените ресурси и трупането на излишества в индивидуалните домакинства.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колкото до екипната работа, както отбеляза, според проучванията Скандинавците са на първо място в света по екипност. Повечето учени предполагат, че екипността е пряко свързана със спокойствието и отсъствието на тревожност в обществото ( според Хофстеде, скандинавците са първенци по спокойствие в Европа). Въпреки това, причините за появата на спокойствие и тревожност не са много ясни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изобщо, наблюденията ти за скандинавската култура са изкючително точни, което предполага или че си живял там, или че си чел доста по въпроса на тема социална антропология, сравнителна културология и организационно поведение. например, каза, че скандинавците рядко бият децата си. Това, освен, че е вярно, много рядко се споменава, а всъщност е фундаментална черта, която говори изключително много. това е така, защото подобни малки неща всъщност са кореланти, т.е свързани с определени културни измерения и издават типа култура. Ако знаем едно от тях, то бихме могли да заключим за съществуването и на другите. Например, ако знаем, че родителите в Швеция не бият децата си, то най-вероятно там ще има много повече референдуми от България, където ги спукваме от бой, а хората ще се обръщат към краля на малко име ( както е в Швеция и норвегия). На пръв поглед връзка между тези неща няма, но те вървят в един пакет и между тях има статистическа корелация.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Брее, какво нещо сте изписали...

За да искате някаква яснота на тезата ми, трябва да има такава. До момента нищо не съм казал, питам - какъв политически модел е адекватен на културното състояние на българина, описано и твърдяно в началните постове на темата според вас? Въпросът изобщо не е реторичен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Брее, какво нещо сте изписали...

За да искате някаква яснота на тезата ми, трябва да има такава. До момента нищо не съм казал, питам - какъв политически модел е адекватен на културното състояние на българина, описано и твърдяно в началните постове на темата според вас? Въпросът изобщо не е реторичен.

Ами получи отговор. Разрови назад.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Драги, естествено, че се сравнява с тогавашни и резлутатът е точно такъв какъвто съм ти го описал - огромна раждаемост и потрисаща смъртност. Т.е. селтаците са раждали на поразия, без нормална акушерска помощ и са гледали един куп деца в мизерия. Положението е било който оцелее, оцелее. А във Франция или дори Германия показателите са били доста по-добри.

Интересни биха били цифрите? /Само моля, без българска статистика от социалистическия период за капиталистическия такъв. Лъжат./

Освен това е много лесно да настигаш другите докато те вървят назад, ама ти умишлено избяга от тази плоскост. Защото проявленията на Голямата Депресия наистина са били гигантски.

През 1913 голяма депресия имало ли е? А през 1927?

Прадядо ми и дядо ми са били БГ капиталисти. С дядо ми много съм говорил по въпроса докато беше жив. Нали се сещаш, че реалността е била доста по-различна от романтичния ти поглед върху нещата. И тогава са купували гласове и са се били по избори, и тогава е имало тарикати, и тогава най-лесният начин да забогатееш е бил с някой държавен мегапроект на гърба на данъкоплатеца. Имало е спекуланти, далавери, големци и какво ли още не.

Романтичен? Хехе. Съвсем даже реалистичен е. Онова време е било време с други обществени нагласи. Имало е такива неща, но в такава степен ли? Циганите гласували ли са? И толкова ли мегапроекти е имало? Имало е, но малко. Спекулирали са, но по-малко. А и в затвора са лежали доста от спекулантите.

Освен това, ти някак се опитваш да ни внушиш, че И ТОГАВА капитализъм е било равно на спекулант. Negative! Общата капиталистическа среда, макар и страдаща от балканска ограниченост и от последиците от войните, си е била нещо твърде здравословно.

Одрин трудно се превзема с армия от спекуланти.

Това е другата трагедия на българския народ, ето и сега можеш да я наблюдаваш нагледно - хората си накупиха плазми, компютри и коли, а масово не са си оправили покривите, не са сменили електрическата инсталция и не са си засхтраховали къщите.

Културните несъвършенства на днешния ден са факт. От хора които слушат чалга друго не може да се очаква. Но това вече съвсем не е по темата?

Култура и социализъм. Какъв социализъм? Препоръчва ли се той или само се изследва? Днешната култура функция на вчерашния социализъм ли е, и защо не се преодолява? Дали е толкова трайна? Според мен не е.

Имало е времена, когато културното състояние на българската нация като цяло е било много по-различно. Не бройте днешните кусури на сметката на миналото.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересни биха били цифрите? /Само моля, без българска статистика от социалистическия период за капиталистическия такъв. Лъжат./

През 1913 голяма депресия имало ли е? А през 1927?

Романтичен? Хехе. Съвсем даже реалистичен е. Онова време е било време с други обществени нагласи. Имало е такива неща, но в такава степен ли? Циганите гласували ли са? И толкова ли мегапроекти е имало? Имало е, но малко. Спекулирали са, но по-малко. А и в затвора са лежали доста от спекулантите.

Освен това, ти някак се опитваш да ни внушиш, че И ТОГАВА капитализъм е било равно на спекулант. Negative! Общата капиталистическа среда, макар и страдаща от балканска ограниченост и от последиците от войните, си е била нещо твърде здравословно.

Одрин трудно се превзема с армия от спекуланти.

Културните несъвършенства на днешния ден са факт. От хора които слушат чалга друго не може да се очаква. Но това вече съвсем не е по темата?

Култура и социализъм. Какъв социализъм? Препоръчва ли се той или само се изследва? Днешната култура функция на вчерашния социализъм ли е, и защо не се преодолява? Дали е толкова трайна? Според мен не е.

Имало е времена, когато културното състояние на българската нация като цяло е било много по-различно. Не бройте днешните кусури на сметката на миналото.

Днешната култура не е функция на социализма, а социализмът е функция на културата. Затова културата все още не се "преодолява", защото ако беше негова функция отдавна щеше да се "е преодоляла". Отговорът на въпросите ти е даден назад.

С последното изречение от поста си затвърди впечатлението у мен, че и представа си нямаш от това какво е култура и кои са причините за нейното формиране/изменение. Освен това имам чувството, че изобщо не си разбрал основната идея на темата. В такъв случай диалогът е неравен.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...