Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена

[Ka40]

Kачо,

абсолютно напротив , брате -

няма никакви скандинавски данни за вашите измислени Хелги , напротив, срещу този й произход сведоточат всички налични извори - жития, недоизказвания за произхода и т.н.

Но най-важния contra argumentum е недвусмисленият факт, че Олга и нейният син Светослав, коренно преобръщат доселещната прохазарска политика на Киевска Рус !!!

Затова пишат и говорят всички руски историци от края на XIXв. насам, но вие може би се движите в имагинерните години на XVIII-XIX във всеядната немска наука, която обявява немците за алфата и омегата на историята.

Избийте си тези нацистки глупости от продажните си душички...

Ариани, манихеи или лоши богомили и павликяни, важното е ,че Константинополската патриаршия ги е екс-комуникирала и не е искала да има общение с тях, докато не е приемат Гръцкото верую !

А какво пише по въпроса за скандинавския произход Повесть временных лет? Или може би този извор даже не си го и чувал. Препоръчвам ти руското издание от 1996г.

"Избийте си тези нацистки глупости от продажните си душички.." - И това го казва читател на вестник Нова зора.

[RIZAR]

А какво пише по въпроса за скандинавския произход Повесть временных лет? Или може би този извор даже не си го и чувал. Препоръчвам ти руското издание от 1996г.

"Избийте си тези нацистки глупости от продажните си душички.." - И това го казва читател на вестник Нова зора.

Доколкото знаеш, или не си чел има много точна констатация в руската историография, кога е дописван св. Нестор, от кого и как.

Хайде добре, ще ти кажа, нали си готин ...

Киевско- Печерският манастир е основан след 1060 г. , по едно време манастира се опълчва на Изяслав, после пък нещо се опъва на гърците, знайно защо обаче, страшно много започва да симпатизира на '' норманската'' теория. Владимир Мономах оженва сестра си за Хенрих IV , а на гости в Киев се домъква дори бъдещия датски крал Ерик ... За прозападното влияние на Изяслав и Светополк Изяславович, няма какво да говорим ...

Това е добре дошло, за ''просеверните'' руснаци да измият паметта на бандата северни нормани, ''пасионарни'' бандити, които за малко да унищожат Рус...

И какво става мълчи се за истинските глупости измайсторени от норманите, а им се преписват несъществуващи успехи ...

В Йоакимовския летопис, направо пише, че Олга е дошла от Плиска. Сам можеш да си отговориш и на археологическите си въпроси - съществувал ли е Псков и може ли една лодкарка да стане княгиня през 10 в.????

[Ka40]

Доколкото знаеш, или не си чел има много точна констатация в руската историография, кога е дописван св. Нестор, от кого и как.

Хайде добре, ще ти кажа, нали си готин ...

Киевско- Печерският манастир е основан след 1060 г. , по едно време манастира се опълчва на Изяслав, после пък нещо се опъва на гърците, знайно защо обаче, страшно много започва да симпатизира на '' норманската'' теория. Владимир Мономах оженва сестра си за Хенрих IV , а на гости в Киев се домъква дори бъдещия датски крал Ерик ... За прозападното влияние на Изяслав и Светополк Изяславович, няма какво да говорим ...

Това е добре дошло, за ''просеверните'' руснаци да измият паметта на бандата северни нормани, ''пасионарни'' бандити, които за малко да унищожат Рус...

И какво става мълчи се за истинските глупости измайсторени от норманите, а им се преписват несъществуващи успехи ...

В Йоакимовския летопис, направо пише, че Олга е дошла от Плиска. Сам можеш да си отговориш и на археологическите си въпроси - съществувал ли е Псков и може ли една лодкарка да стане княгиня през 10 в.????

Ти за толкова прости ли ги считаш участниците във форума, че се опитваш да им пробуташ такива глупости?

[RIZAR]

Ти за толкова прости ли ги считаш участниците във форума, че се опитваш да им пробуташ такива глупости?

А ти за толкова прости ли считаш, цялото академично войнство на Съветската академия, че се опитваш да релатизираш тяхните научни аргументи????

Явно си се намираш през XIX в. и буквално следваш прочета на изворите???

Или можеш да смееш да твърдиш, че те не са нагласяни според разните конюнктурни събития, а отразяват историята, чисти като утринната роса ???

Тъй като нямам нито време, нито място да ти пиша подробно, можеш сам да си намериш отговорът на повдигнатите въпроси около ''истинността'' на руските летописи в изданието на на Лев Гумильов "Хазарите и зигзагът в историята'' на с. 34-36 и 46 -47. с цитираната от него литература - Лихачов, Артамонов, Новоселцев, Рибаков и много други изследвачи на св. Нестор и въобще всички стари руски летописи.

Всъщност съмнявам се ,че вие казионните историци, вече сте в състояние да направите и един средностатистичен анализ по проблемните въпроси, защото дълбоко забитата ви в земята глава, ви пречи да анализирате и най-очебийните исторически процеси ...

[Ka40]

Всъщност съмнявам се ,че вие казионните историци, вече сте в състояние да направите и един средностатистичен анализ по проблемните въпроси, защото дълбоко забитата ви в земята глава, ви пречи да анализирате и най-очебийните исторически процеси ...

А те, най-очебийните исторически процеси са:...............................................................

И защо реши, че Артамонов, Гумильов, Рибаков или Лихачов не са казионни историци?

[проф. Добрев]

А какво пише по въпроса за скандинавския произход Повесть временных лет?

"те са само християни ариани от българска разновидност" Ашколсум професор ефенди! Направихте сензационно откритие - българската църква била арианска.

Гръцка православна църква през Хв. няма. Може би имате предвид Константинополската патриаршия, но през Хв. тя признава Българската православна църква, все пак нали е нейно творение.

Личното ми виждане за личността, делата и приносите на княгиня Олга-Елена за руския народ и държава

се гради на основата и като синтез на всички без изключение достъпно-известни извори,

а така също и в контекста на голям брой специално-индивидуални изследвания в един доста широк хронологичен диапазон.

По силата на конкретно-историческите условия и обстоятелства, в рамките на които възниква и се развива,

Българското Християнство се характеризира с редица специфични и присъщи единствено и само на него черти и особености,

една от които са и някои собствено ариански по произход съставки.

Наличието в него на тези съставки обаче в никакъв случай не го прави чисто и собствено арианско като цяло

и още по-малко пък самата св. Българска Православна Църква.

Константинополската Патриаршия признава св. Българска Православна Църква точно през 927 г.,

когато цар Петър се венчава за гръцката княгиня Мария.

Българската Православна Църква си е творение единствено и само на българите

под ръководството на св. княз Борис-Михаил и цар Симеон Велики.

[Ka40]

По силата на конкретно-историческите условия и обстоятелства, в рамките на които възниква и се развива,

Българското Християнство се характеризира с редица специфични и присъщи единствено и само на него черти и особености,

една от които са и някои собствено ариански по произход съставки.

Наличието в него на тези съставки обаче в никакъв случай не го прави чисто и собствено арианско като цяло

и още по-малко пък самата св. Българска Православна Църква.

Константинополската Патриаршия признава св. Българска Православна Църква точно през 927 г.,

когато цар Петър се венчава за гръцката княгиня Мария.

Българската Православна Църква си е творение единствено и само на българите

под ръководството на св. княз Борис-Михаил и цар Симеон Велики.

Не е научихте тази история и това си е. По обряд и догматиката Българската правослвна църква няма абсолютно нищо различно от Константинополската патриаршия и няма как да бъде, след като е създадена от византийски духовници. През 870г. между княз Борис и император Василий І има специална договореност за идването на огромен брой византийски попове, които полагат основите на Българската православна църква, така че твърдението, че "Българското Християнство се характеризира с редица специфични и присъщи единствено и само на него черти и особености" е абсолютно невярно. Също толкова невярно е че "Константинополската патриаршия св. Българска Православна Църква точно през 927 г.", това става през 870, през 927г. българската архиепископия е издигната до патриаршия, но тази дата е спорна. А това, да наречеш Мария "гърцка княгиня", няма да ти обяснявам каква огромна глупост е. Не за друго, ами мисля, че няма да успееш да го разбереш.

[проф. Добрев]

Не е научихте тази история и това си е. По обряд и догматиката Българската правослвна църква няма абсолютно нищо различно от Константинополската патриаршия и няма как да бъде, след като е създадена от византийски духовници. През 870г. между княз Борис и император Василий І има специална договореност за идването на огромен брой византийски попове, които полагат основите на Българската православна църква, така че твърдението, че "Българското Християнство се характеризира с редица специфични и присъщи единствено и само на него черти и особености" е абсолютно невярно. Също толкова невярно е че "Константинополската патриаршия св. Българска Православна Църква точно през 927 г.", това става през 870, през 927г. българската архиепископия е издигната до патриаршия, но тази дата е спорна. А това, да наречеш Мария "гърцка княгиня", няма да ти обяснявам каква огромна глупост е. Не за друго, ами мисля, че няма да успееш да го разбереш.

Повече от очевидно вие не сте запознат даже с основната фактология по въпроса.

Свидетелства и доказателства

за християнизацията и предаването на русите от българите

на българската книжнина, писменост и православна култура

В най-категорически-декларативно изложеното, изобщо неаргументираното си и открай докрай пълно с противоречия и даже и с явни парадокси мнение, Р. Скрынников [2009] допуска и твърди, че княз Владимир се покръства тайно вкъщи, а след това през 989 г. се венчава с гъркинята Анна в гръцката катедрала в Херсон и под впечатлението от неговата венчавка се кръщава и дружината му. После русите разграбват и отнасят от града всичко най-ценно и се завръщат в Киев, придружени от гръцките свещеници на княгинята и от гръцки свещеници от Херсон, именно които и покръстват жителите на Киев.

Сред гръцките духовници, пристигнали с княгинята, е и бъдещият руски митрополит грък, така че “В действительности при Владимире и Анне русская церковная иерархия состояла из одних греков и не могла существовать без постоянной помощи и руководства из Константинополя.”.

В същото време обаче пак същият автор твърди и настоява, че същите тези мисионери се сблъскват с изключително трудна задача, състояща се в това, че те трябва да проповядват в етнически нееднородна, многоезична страна. Този проблем те решават, като проповядват на славянски език, по силата на това, че “Византия имела огромный опыт просветительской деятельности в Болгарии и других славянских странах. Болгары сыграли выдающуюся роль в приобщении Руси к духовным ценностям христианства. Русская письменность и книжность возникли на почве греко-болгарской христианской культуры.” [32-34].

При това положение на нас не ни остава нищо друго освен да забележим, че този автор има не само много приблизителни, ами даже и съвсем погрешни представи и за езици и писменост, както и за обучение в четмо и писмо на неясно кой език, а и за методите и формите на проповядване на една съвсем нова и чужда вяра на много неясно пак кой език и с помощта на каква точно книжнина, но така също и за църковна администрация, йерархия и богослужение изобщо.

Всъщност и в действителност свидетелствата и доказателствата за това, че именно българите покръстват русите и им донасят българската книжнина, писменост и православна култура, не са едно и две и те са най-различни и разнообразни по вид и характер. Това налага те да бъдат обединени и разгледани в няколко отделно-самостоятелните групи, първата от които е групата на религиозно-богословските свидетелства и доказателства за християнизацията и предаването на русите от българите на българската книжнина, писменост и православна култура.

Към тези свидетелства и доказателства, макар и с отрицателен знак, следва да се отнесе най-напред това, че гръцките извори не съобщават нищо за покръстването на княз Владимир и на русите изобщо. Причината за това мълчание на гърците според М. Буданов [2009] е в това, че тях не ги устройва догматическото съдържание на новоучредената Руска Църква. Това положение на нещата обаче гърците бързат да поправят, като през 1037 г., когато в Киев е назначен митрополит грък, освещават повторно Десятинната Църква. И изобщо дотогава Руската Църква е независима от Цариградската Патриаршия или от какъвто и да е друг външен център, с което първите руски владетели следват примера на другите славянски страни и на първо място на България на княз Борис Кръстител.

Наред с това пак според същия автор тук е налице невъобразимо и трудно обяснимо несъвпадение, разминаване и даже силно противоречие в съобщенията на собствено руските летописи за времето и мястото на покръстването на княз Владимир, които общо взето варират и се движат от Херсон до Киев по място и от 987 г. до десетина години след това по време [1-9].

Независимо от всичко това, първото, главното и най-същественото, в голяма степен напълно-достатъчното и изобщо неопровержимото свидетелство и доказателство за това, че не гърците, а именно и тъкмо българите покръстват русите, е видът и характерът на Християнството, което те им предават и което е коренно различно от онова, което изповядват и разпространяват гърците.

В литературата това Християнство се определя и нарича най-различно – арианско, българско, дуалистическо, еретическо и др., но по-разгърнато-официалното му наименование като че ли е “български обряд или секта”, който израз се употребява и от страна на папата през 967 г., забраняващ да се назначават на новоучредената катедра в Прага лица, принадлежащи "к обряду или секте болгарского или руского народа, или славянского языка" [по Скрынников 2009, 11].

В действителност и по същество при Българското Християнство са налице и се наблюдават наложените със съгласието на княз Борис от римските духовници промени в църковните правила и обичаи като седмичните и великденските пости, ръкополагането на свещеници при определени условия и начин, правото на свещениците презвитери, които се отличават със законен брак, да миропомазват и ръкополагат, така че непризнаването от страна на гърците на извършваното от тях миропомазване, а от тук и на самото покръстване или кръщаване задължително води до повторно миропомазване на всички покръстени или кръстени от тях преди това и др.

И все пак и въпреки всичко главното и най-съществено различие и отличие на Българското Християнство спрямо византийското си остава Символът на Вярата, който фактически е гръбнакът на цялата християнска религиозна догматика, а и на самата християнска доктрина изобщо.

Изследователите, които проучват проблематиката на покръстването на русите, непрекъснато се сблъскват с направо абсурдно-парадоксалното и повече от все още неясно-необяснимото за тях положение, че Християнството, което русите получават, всъщност и в действителност не е ортодоксалното гръцко Християнство, а едно много странно и неясно откъде, от кого и защо видоизменено, модифицирано Християнство. Трансформацията при него се наблюдава особено лесно-отчетливо и най-вече в Символа на Вярата, съдържащ някои очевидно-безспорно ариански формулировки, произходът на които според тези изследователи и до настоящия момент си остава неясен.

В гръцко-ортодоксалната си формулировка Символът на Вярата предпоставя и допуска, че Дух Свети изхожда само от Отца. Но в привнесената и наложена и при българите своя, не само собствено-римокатолическа като че ли по произход според нас формулировка този символ вече предпоставя и допуска, че Дух Свети изхожда не от Отца само, но и от Сина. Това от своя страна рефлектира върху редица други по-частни догмати и постулати, включително и върху взаимоотношението между духовна и светска власт, както и поражда или предизвиква появата и на нови такива.

Но според нас цялото това различие-разграничение е само във външно-функционален план, просто като външна проява или действие, докато във вътрешно-онтологически план, собствено като форма или начин на съществуване, то се състои и заключава в това дали Син е единосъщен или точно обратното – подобосъщен на Отца.

Следващият текст не толкова разкрива и представя същността и съдържанието на въпросното различие-разграничение и съответно на настъпилите вследствие на това промени в Българското Християнство, колкото на какво голямо разстояние едни от други във Вярата са се отдалечили българите и гърците:

Наскоро след това, през пролетта на 867 г., патриарх Фотий разпратил своето знаменито окръжно послание, в което като посочва на заблудите и отстъпленията на латинците, вика предстоятелите на източните църкви на събор в Цариград, за да разгледат и осъдят нововъведенията на римската църква и в частност за поведението и действията на римското духовенство в България.

Ето какво пише по този повод Фотий за българите: “Българите, народ варварски и христоненавистен, станаха толкова много наклонени към богопознание и питомност, че като се отказаха от отеческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чудесен начин се присадиха на християнската вяра. Но, о помисъл и деяние, пълни с лукавство, завист и безбожие! Тоя разказ, който би трябвало да бъде предмет за радостни известия, дава място на тъга, защото радостта и веселието се обърнаха в скръб и сълзи.

Нямаше още две години, откак тоя народ бе захванал да почита християнската вяра, когато мъже, злочестиви и отвратителни (с какво друго име би могъл да ги именува един благочестив човек), мъже от мрака изпъкнали (защото били рожби на западните страни), уви! Как да разкажа останалото!? Те като светкавица или трус, или силна градушка, или, за да се изразя по-добре, като някой вепър се нахвърлиха против наскоро утвърдения в благочестие и новоустановен народ и с нозе и зъби, т. е. с примери от срамно поведение и с изопачени догмати, доколкото им допущаше смелостта, изпоядоха и опустошиха възлюбения и новонасаден господен виноград.

Защото те се изхитриха да развратят българите и да ги отстранят от правите и чисти догмати и от непорочната вяра.”

По-нататък, като изброява всички нововъведения на римските пратеници в България, които нарича беззаконни и безбожни учения, Фотий завършва: “Това нечестиво учение с други още беззакония са посеяли между българския народ епископите на мрака. (Те за епископи се величаеха.)

Мълвата за всичко това достигна до нашите уши. Тежък удар ни порази сърцето, като кога човек види зверове и змии да му раздират и разпокъсват пред очи рожбите. Защото за ония, които бяха положили трудове, мъки и пот за възраждане и усъвършенствуване на българите, естествено беше да паднат съразмерно със старанията си в непоносима мъка и жалост при загиването на рожбите им.

Защото ние толкова плакахме за случилата се злочестина, колкото се бяхме преизпълнили с радост, когато ги видяхме, че се освободиха от предишната си заблуда. Ние ги оплаквахме и оплакваме и няма да дадем на очите си сън и на клепките си дрямка, додето не ги вдигнем от падането и не ги вкараме, доколкото зависи това от нас, в селението господне...

Така, като се изгони нечистието и се укрепи благочестието, имаме блага надежда, че новоогласеното в Христа и новопросветеното изпълнение на българите ще се върне пак във вярата, която му е предадена.” [Златарски 2009, 75-82].

По произход Българското Християнство е историко-генетически разнородно-разнообразен, но независимо и въпреки това напълно и изцяло вътрешно-единен и самобитно-оригинален, собствено български органичен синтез от редица християнски традиции, течения, направления, тенденции, линии и т.н.

Преди обаче горепосоченото влияние на Римокатолическото Християнство и съответно промени в Българското Християнство, историко-генеалогически първично и основно-главно то лежи най-напред върху кирило-методиевската християнска доктрина или традиция, която от своя страна има своите дълбоки основи в раннохристиянските принципи с преобладаващи вехтозаветни елементи. Тази вехтозаветна линия се проектира върху целия християнски мироглед и най-добре тя е развита и защитена в богословието на св. Йоан от ΙV в., от която св.св. Кирил и Методий не само черпят аргументация против триезичната ерес, но и по подобен начин отдават предпочитание в проповедта си на вехтозаветни сюжети и позоваване на Притчи и Премъдрости на Соломон, Видение Исайево и др.

Към края на Х в. вехтозаветната линия в Българското Християнство е особено силна в Западна България и неслучайно потомъкът на княз Борис Кръстител, комит Никола кръщава и четиримата си синове с вехтозаветни имена – Арон, Давид, Мойсей и Самуил [вж. и срв. Буданов 2009, 3-4].

Неделима част, но и много важно свидетелство и доказателство за спецификата на Българското Християнство тъкмо в аспекта на вехтозаветната му линия е силно застъпеният при него култ към свети Климент, който практически е непознат на Цариград, както се изразява М. Буданов [2009]. Към началото на ΙХ в. този култ е малко позабравен, но него го възстановява и подновява на много по-високо ниво свети Константин-Кирил Философ по време на своята Хазарска Мисия [3].

[RIZAR]

Поздравявам Ви професоре.

Aми как ще е запознат, като рови в картофените ниви и изкарва лъскава керамика, която обявява за немското културно наследство в България.

Само, професоре да Ви доуточня, българите не изповядват Латинското верую с Филиоквето, което не сме приели дори след ''меката'' уния на Калоян от 1204-5 г. , а ''подобносъщието" на Сина с Отца, което според Никео- Константинополският символ е ''единосъщие". Тук е разликата в Българската (готската) и Константинополската (елинска) църкви.

[RIZAR]

А те, най-очебийните исторически процеси са:...............................................................

И защо реши, че Артамонов, Гумильов, Рибаков или Лихачов не са казионни историци?

Става въпрос не за казионност, дилетантстово , любителство или академичност, а за Истината. А това ,че ''казионни'' професори преобръщат представите си след яснотата на фактите и признават НЕЯ /историческата истина/ боговете на академичната общност трябва да замълчат!

[Ka40]

Повече от очевидно вие не сте запознат даже с основната фактология по въпроса.

В действителност и по същество при Българското Християнство са налице и се наблюдават наложените със съгласието на княз Борис от римските духовници промени в църковните правила и обичаи като седмичните и великденските пости, ръкополагането на свещеници при определени условия и начин, правото на свещениците презвитери, които се отличават със законен брак, да миропомазват и ръкополагат, така че непризнаването от страна на гърците на извършваното от тях миропомазване, а от тук и на самото покръстване или кръщаване задължително води до повторно миропомазване на всички покръстени или кръстени от тях преди това и др.

И все пак и въпреки всичко главното и най-съществено различие и отличие на Българското Християнство спрямо византийското си остава Символът на Вярата, който фактически е гръбнакът на цялата християнска религиозна догматика, а и на самата християнска доктрина изобщо.

Изследователите, които проучват проблематиката на покръстването на русите, непрекъснато се сблъскват с направо абсурдно-парадоксалното и повече от все още неясно-необяснимото за тях положение, че Християнството, което русите получават, всъщност и в действителност не е ортодоксалното гръцко Християнство, а едно много странно и неясно откъде, от кого и защо видоизменено, модифицирано Християнство. Трансформацията при него се наблюдава особено лесно-отчетливо и най-вече в Символа на Вярата, съдържащ някои очевидно-безспорно ариански формулировки, произходът на които според тези изследователи и до настоящия момент си остава неясен.

Просто нямам думи, такава тъпотия трябва да бъде подсъдна. То бива, бива, ама да наречеш Българската православна църква еретическа и то когато става въпрос за края на ІХ-Хв. е вече висша форма на историческа перверзия. Като гледам какви преподаватели има във Военната академия - абсолютни ментални башибозуци, ми става ясно дереджето на нашата армия и по-специално интелектуалния потенциал и морал на днешния български офицер.

[_magotin_]

Мда, притиснителното е, че такива "преподаватели" пълнят главите на студентите с простотии.

[проф. Добрев]

Просто нямам думи, такава тъпотия трябва да бъде подсъдна. То бива, бива, ама да наречеш Българската православна църква еретическа и то когато става въпрос за края на ІХ-Хв. е вече висша форма на историческа перверзия.

Приписвате ми неща, които не съм казвал никога и никъде!

Тук аз само констатирам, че в сравнение с някои съседни християнства като теория и практика през визирания период Българското Християнство се отличава с някои, присъщи само на него специфични черти и особености и нищо повече.

[RIZAR]

Неделима част, но и много важно свидетелство и доказателство за спецификата на Българското Християнство тъкмо в аспекта на вехтозаветната му линия е силно застъпеният при него култ към свети Климент, който практически е непознат на Цариград, както се изразява М. Буданов [2009]. Към началото на ΙХ в. този култ е малко позабравен, но него го възстановява и подновява на много по-високо ниво свети Константин-Кирил Философ по време на своята Хазарска Мисия [3].

Всъщност свети Климент e знатен римлянин от края на Ι в., който в Палестина приема Свето Кръщение от самия свети апостол Петър и известно време е негов ученик и съратник. След това той е съратник в Светата Апостолска Проповед и на апостол Павел, а римски епископ е през 92-101 г.:

Добродетельная жизнь, милосердие и молитвенный подвиг святого папы Климента обратили многих ко Христу. Так, однажды в день Пасхи им были крещены сразу 424 человека. Среди крещеных были люди всех сословий: рабы, правители, члены императорской семьи. Язычники, видя успехи его апостольской проповеди, донесли на святителя Климента императору Траяну (98-117), обвинив святого в том, что он хулит языческих богов.

По преданию, император изгнал святого Климента из столицы, отправив его в Крым, на работы в инкерманские каменоломни недалеко от города Херсонеса. Многие из учеников святителя последовали за ним, предпочтя добровольное изгнание разлуке с духовным отцом. Прибыв на место ссылки, святой Климент встретил много верующих христиан, осужденных работать в тяжелых условиях, совершенно без воды. Он помолился вместе с осужденными, и Господь в образе Агнца явил ему место источника, из которого излилась целая река. Это чудо привлекло к святителю Клименту множество людей. Слушая ревностного проповедника, сотни язычников обращались ко Христу. Каждый день крестилось по 500 человек и более. И там, в каменоломнях, был вырублен храм, в котором он священнодействовал.

Апостольская деятельность святого вызвала гнев императора Траяна, и он приказал утопить святого Климента. Мученика ввергли в море с якорем на шее. Это произошло в 101 году. [Климент Римский 2009, 1].

След покръстването си княз Владимир пренася от Херсон в Киев мощите на св. Климент и те биват поставени за съхранение и поклонение в първата църква, ктитор на която е той и която е известна като Десятинная и в която освен това се и въвеждат и провеждат и специални за случая богослужения с активно-широкото привличане на вехтозаветен материал, съществен момент където е всемирността на Църквата [вж. и срв. Буданов 2009, 3].

А ето как изглежда всичко това малко по-синтезирано и отново на руски език:

При императоре Михаиле и матери его Феодоре (855-867) Херсонес посетили равноапостольные Кирилл и Мефодий. Узнав о сокрытых мощах святого Климента, они побудили епископа Херсонесского Георгия к соборной молитве ко Господу об открытии мощей священномученика. После соборного служения святых Кирилла и Мефодия и прибывшего с ними из Царьграда духовенства и усердной молитвы все собравшихся на поверхности моря в полночь чудесно появились святые мощи епископа Климента. Их торжественно перенесли в город в церковь святых Апостолов. Часть мощей была принесена святыми Кириллом и Мефодием в Рим, а святая глава впоследствии принесена в Киев святым равноапостольным князем Владимиром (†1015) и положена в Десятинной церкви вместе с мощами святого Фивы, где был устроен придел во имя святого Климента. Память священномученика свято чтится в России. Издревле ему посвящались многие храмы. [Климент Римский 2009, 2].

Свети Климент е автор на християнски нравоучителни беседи хомилии, които още по негово време започват да се четат в църквите наред с апостолските послания и в които той призовава за мир и помирение на враждуващите страни в обществото и поучава християните да вършат богоугодни дела и да се предпазват от грях; излага основните принципи на учението на християните от йудейско потекло и на християните бивши езичници; преразказва и коментира религиозните диспути на апостол Павел и апостол Петър и др. [Климент Римский 2009, 2-3].

Известно време свети Климент проповядва в близост, а може би даже и в областта на Солунските Братя, което като цяло обяснява не само пиетета на св.св. Кирил и Методий към светеца, но така също и присъствието и наличието на редица чисто вехтозаветни съставки в Българското Християнство

Това е мнение, което проф. Добрев сподели с мен в ЛС.

Трябва да се обърне особенно внимание в българската история в контекста -Сердика- първа епископия на Климент, преди той да отиде в Рим, - св. Климент - Св. Кирил и методий - св. климент Охридски.

[Ka40]

Приписвате ми неща, които не съм казвал никога и никъде!

Тук аз само констатирам, че в сравнение с някои съседни християнства като теория и практика през визирания период Българското Християнство се отличава с някои, присъщи само на него специфични черти и особености и нищо повече.

"Професоре", всяко отклонение от официалната догма е ерес, колкото и незначително да е. За разглежданият период няма абсолютно никакви данни Българската православна църква да се е различавало по нещо от Константинополската патриаршия, чието творение е! Ромеите бълват змии и гущери срещу българите, но никой от тях не ги е нарекъл еретици, а трябва да се има предвид че огромната част от ромейските хронисти са били много наясно с догмите на православието. Единственият извод, който може да се направи, е че християнството провядвано от БПЦ е било напълно идентично с това на Константинополската патриаршия.

"Приписвате ми неща, които не съм казвал никога и никъде" - Може би ви гони старческа деменция и забравяте какво сте написали, или просто си пишете ей така - подреждате думи и изречения, без да осмисляте тяхното съдържание , но хубавото на написаното слово е че то остава и всеки може да види за какво става реч

Та да ви припомня вашата глупост - "И все пак и въпреки всичко главното и най-съществено различие и отличие на Българското Християнство спрямо византийското си остава Символът на Вярата, който фактически е гръбнакът на цялата християнска религиозна догматика, а и на самата християнска доктрина изобщо."

Ако българите са изповядвали Символ на вярата различен от православния, това не е ли ерес? И после - кой те излъга, че българският Символ на вярата е различен от византийския?

[Ka40]

Неделима част, но и много важно свидетелство и доказателство за спецификата на Българското Християнство тъкмо в аспекта на вехтозаветната му линия е силно застъпеният при него култ към свети Климент, който практически е непознат на Цариград, както се изразява М. Буданов [2009]. Към началото на ΙХ в. този култ е малко позабравен, но него го възстановява и подновява на много по-високо ниво свети Константин-Кирил Философ по време на своята Хазарска Мисия [3].

И кое точно доказва "вехтозаветната" линия на "българското християнство"? Да не би случайно Борис да е приел юдейската вяра без да разбере? А колкото за култа към св. Климент, имам усещането, че бъркаш св. Климент, римския папа и св. Климент Охридски. Но ти е простено, все пак сте преподавател по турски, а не историк.

[проф. Добрев]

И кое точно доказва "вехтозаветната" линия на "българското християнство"? Да не би случайно Борис да е приел юдейската вяра без да разбере? А колкото за култа към св. Климент, имам усещането, че бъркаш св. Климент, римския папа и св. Климент Охридски. Но ти е простено, все пак сте преподавател по турски, а не историк.

Вие както обикновено изобщо не сте в час и даже поради прекалено ниското си ниво на интелигентност не можете да схванете това което пиша тук, а само си избивате комплексите и демонстрирате "възпитанието" си, като ругаете и обиждате!

Много ми е мъчно за Българската История, че има такъв "историк" като вас!

Преди обаче горепосоченото влияние на Римокатолическото Християнство и съответно промени в Българското Християнство, историко-генеалогически първично и основно-главно то лежи най-напред върху кирило-методиевската християнска доктрина или традиция, която от своя страна има своите дълбоки основи в раннохристиянските принципи с преобладаващи вехтозаветни елементи. Тази вехтозаветна линия се проектира върху целия християнски мироглед и най-добре тя е развита и защитена в богословието на св. Йоан от ΙV в., от която св.св. Кирил и Методий не само черпят аргументация против триезичната ерес, но и по подобен начин отдават предпочитание в проповедта си на вехтозаветни сюжети и позоваване на Притчи и Премъдрости на Соломон, Видение Исайево и др.

Неделима част, но и много важно свидетелство и доказателство за спецификата на Българското Християнство тъкмо в аспекта на вехтозаветната му линия е силно застъпеният при него култ към свети Климент, който практически е непознат на Цариград, както се изразява М. Буданов [2009]. Към началото на ΙХ в. този култ е малко позабравен, но него го възстановява и подновява на много по-високо ниво свети Константин-Кирил Философ по време на своята Хазарска Мисия [3].

Всъщност свети Климент e знатен римлянин от края на Ι в., който в Палестина приема Свето Кръщение от самия свети апостол Петър и известно време е негов ученик и съратник. След това той е съратник в Светата Апостолска Проповед и на апостол Павел, а римски епископ е през 92-101 г.:

Добродетельная жизнь, милосердие и молитвенный подвиг святого папы Климента обратили многих ко Христу. Так, однажды в день Пасхи им были крещены сразу 424 человека. Среди крещеных были люди всех сословий: рабы, правители, члены императорской семьи. Язычники, видя успехи его апостольской проповеди, донесли на святителя Климента императору Траяну (98-117), обвинив святого в том, что он хулит языческих богов.

По преданию, император изгнал святого Климента из столицы, отправив его в Крым, на работы в инкерманские каменоломни недалеко от города Херсонеса. Многие из учеников святителя последовали за ним, предпочтя добровольное изгнание разлуке с духовным отцом. Прибыв на место ссылки, святой Климент встретил много верующих христиан, осужденных работать в тяжелых условиях, совершенно без воды. Он помолился вместе с осужденными, и Господь в образе Агнца явил ему место источника, из которого излилась целая река. Это чудо привлекло к святителю Клименту множество людей. Слушая ревностного проповедника, сотни язычников обращались ко Христу. Каждый день крестилось по 500 человек и более. И там, в каменоломнях, был вырублен храм, в котором он священнодействовал.

Апостольская деятельность святого вызвала гнев императора Траяна, и он приказал утопить святого Климента. Мученика ввергли в море с якорем на шее. Это произошло в 101 году. [Климент Римский 2009, 1].

След покръстването си княз Владимир пренася от Херсон в Киев мощите на св. Климент и те биват поставени за съхранение и поклонение в първата църква, ктитор на която е той и която е известна като Десятинная и в която освен това се и въвеждат и провеждат и специални за случая богослужения с активно-широкото привличане на вехтозаветен материал, съществен момент където е всемирността на Църквата [вж. и срв. Буданов 2009, 3].

А ето как изглежда всичко това малко по-синтезирано и отново на руски език:

При императоре Михаиле и матери его Феодоре (855-867) Херсонес посетили равноапостольные Кирилл и Мефодий. Узнав о сокрытых мощах святого Климента, они побудили епископа Херсонесского Георгия к соборной молитве ко Господу об открытии мощей священномученика. После соборного служения святых Кирилла и Мефодия и прибывшего с ними из Царьграда духовенства и усердной молитвы все собравшихся на поверхности моря в полночь чудесно появились святые мощи епископа Климента. Их торжественно перенесли в город в церковь святых Апостолов. Часть мощей была принесена святыми Кириллом и Мефодием в Рим, а святая глава впоследствии принесена в Киев святым равноапостольным князем Владимиром (†1015) и положена в Десятинной церкви вместе с мощами святого Фивы, где был устроен придел во имя святого Климента. Память священномученика свято чтится в России. Издревле ему посвящались многие храмы. [Климент Римский 2009, 2].

Свети Климент е автор на християнски нравоучителни беседи хомилии, които още по негово време започват да се четат в църквите наред с апостолските послания и в които той призовава за мир и помирение на враждуващите страни в обществото и поучава християните да вършат богоугодни дела и да се предпазват от грях; излага основните принципи на учението на християните от йудейско потекло и на християните бивши езичници; преразказва и коментира религиозните диспути на апостол Павел и апостол Петър и др. [Климент Римский 2009, 2-3].

Известно време свети Климент проповядва в близост, а може би даже и в областта на Солунските Братя, което като цяло обяснява не само пиетета на св.св. Кирил и Методий към светеца, но така също и присъствието и наличието на редица чисто вехтозаветни съставки в Българското Християнство.

[Ka40]

Вие както обикновено изобщо не сте в час и даже поради прекалено ниското си ниво на интелигентност не можете да схванете това което пиша тук, а само си избивате комплексите и демонстрирате "възпитанието" си, като ругаете и обиждате!

Много ми е мъчно за Българската История, че има такъв "историк" като вас!

А на мен ми е мъчно, ама много мъчно, че един неграмотник, който незнае дори кога се слага главна буква и кога не, е станал професор, при това не професор по планинско овцевъдство, ами филолог. Но какво ли се чудя, все едно незнам на какви куци пилета в България се раздавани "научни звания и титли"

Та вместо да повтаряте едини и същи заучени фрази, защо не отговорите на въпроса, който ви зададох, а именно с какво Символът на вярата изповядван от Българската православна църква през средновековието е по-различен от този на Константипонолската патриаршия.

Но четейки вашите неособено умели опити за интерпретация на историческите събития, се натъкнах на нещо, от което бях наистина потресен (макар че съм свикнал всякакви глупости да чета)

"Неделима част, но и много важно свидетелство и доказателство за спецификата на Българското Християнство тъкмо в аспекта на вехтозаветната му линия е силно застъпеният при него култ към свети Климент..." - Значи, свети Климент, един от първите римски папи е .... вехтозаветен герой! Наистина много добро попадене.

[проф. Добрев]

Но четейки вашите неособено умели опити за интерпретация на историческите събития, се натъкнах на нещо, от което бях наистина потресен (макар че съм свикнал всякакви глупости да чета)

"Неделима част, но и много важно свидетелство и доказателство за спецификата на Българското Християнство тъкмо в аспекта на вехтозаветната му линия е силно застъпеният при него култ към свети Климент..." - Значи, свети Климент, един от първите римски папи е .... вехтозаветен герой! Наистина много добро попадене.

Във всяко свое изречение имате поне десетина правописни грешки, пък сте се хванал за "главната ми буква".

Това изречение изобщо не е сложно и трудно и въпреки това вашата ограниченост не ви позволява да го осмислите и разберете, затова ще ви го поясня още по-просто и ясно:

1. Една от специфичните черти и особености на Българското Християнство е неговата вехтозаветна линия, т.е. наличието в него някои вехтозаветни постулати.

2. Допълнително в тази вехтозаветна линия св. Кирил интегрира и култа към св. Климент Римски.

3. Всичко това обаче изобщо не прави светеца "вехтозаветен герой", което си е чисто ваша, най-нелепа измислица.

[RIZAR]

Във всяко свое изречение имате поне десетина правописни грешки, пък сте се хванал за "главната ми буква".

Това изречение изобщо не е сложно и трудно и въпреки това вашата ограниченост не ви позволява да го осмислите и разберете, затова ще ви го поясня още по-просто и ясно:

1. Една от специфичните черти и особености на Българското Християнство е неговата вехтозаветна линия, т.е. наличието в него някои вехтозаветни постулати.

2. Допълнително в тази вехтозаветна линия св. Кирил интегрира и култа към св. Климент Римски.

3. Всичко това обаче изобщо не прави светеца "вехтозаветен герой", което си е чисто ваша, най-нелепа измислица.

Професоре под ''вехтозаветна линия" трябва да разбираме,че преводът на Урфила , а след това и на св. братя Кирил и Методий не е изготвен по Септуагинтата, а личи пряк досег със староеврейски оригинал, голямо сирийско влияние (арамейско и кападокийско) и негласна линия с Ортодоксията изповядвана от официалната Ромейска империя.

[Ka40]

Във всяко свое изречение имате поне десетина правописни грешки, пък сте се хванал за "главната ми буква".

Това изречение изобщо не е сложно и трудно и въпреки това вашата ограниченост не ви позволява да го осмислите и разберете, затова ще ви го поясня още по-просто и ясно:

1. Една от специфичните черти и особености на Българското Християнство е неговата вехтозаветна линия, т.е. наличието в него някои вехтозаветни постулати.

2. Допълнително в тази вехтозаветна линия св. Кирил интегрира и култа към св. Климент Римски.

3. Всичко това обаче изобщо не прави светеца "вехтозаветен герой", което си е чисто ваша, най-нелепа измислица.

Eми неграмотни сме, като ни учат такива пишман професори като вас.

Та посъщество.

"1. Една от специфичните черти и особености на Българското Християнство е неговата вехтозаветна линия, т.е. наличието в него някои вехтозаветни постулати." - след като изтърсихте (бих използвал по-точен глагол, също започващ с "из....", но се опасявам, че модераторите пак ще се намесят) глупостта, че Българската православна църква през средновековието е изповядвала Символ на веруюто, различен от православния византийски, Вие продължавате да затъвате в блатото на собствената си глупост. Се пък БПЦ изповядвала някакви по-особени старозаветни "постулати" - като например?

"2. Допълнително в тази вехтозаветна линия св. Кирил интегрира и култа към св. Климент Римски." - и какво е общото между свети Климент и "вехтозаветната линия". Между другото, съвсем случайно да знаете на коя църква е бил случител св. Кирил когато намира мощите на св. Климент, когато "интегрира" култа на "св. Климент":

а) на Константинополската патриаршия

б) на Българската православна църква

в) на Болгарската тангриска църква

Ако можете да отговорите на този въпрос, може би ще се сетите, каква глупост отново (но не и запоследно) сте изтърсили. Но тъй като се съмнявам, ще оставя да се мъчите докато някой друг съфорумец или модератор се смили над вас и ви подскаже

"3. Всичко това обаче изобщо не прави светеца "вехтозаветен герой", което си е чисто ваша, най-нелепа измислица."

Я да видим "професора" какво е написал - "Неделима част, но и много важно свидетелство и доказателство за спецификата на Българското Християнство тъкмо в аспекта на вехтозаветната му линия е силно застъпеният при него култ към свети Климент" Нека всеки сам прочете и прецени как да се разбира това изречение.

Ако сте искали да кажете нещо друго, но имате проблем с изразяването на български, това вече е нещо друго ...

И накрая. Какво стана със Символа на веруюто? Къде точно е разликата между българския и византийския вариант.

[Aspandiat]

Коя църква гони старозаветната традиция е ясно от имената на народа. Има ли сред българите много старозаветни и изобщо еврейски имена? Много повече са гръцките. Но виж, английската църква през 16-17 век, особено в лицето на пуританите, направо го удря на юдейство.

[RIZAR]

Коя църква гони старозаветната традиция е ясно от имената на народа. Има ли сред българите много старозаветни и изобщо еврейски имена? Много повече са гръцките. Но виж, английската църква през 16-17 век, особено в лицето на пуританите, направо го удря на юдейство.

Mазната фанариотска църква гони не само ''еврейските'' имена, но и ''скитските'' - ако през V в. имаме славянски (скитски) епископ Ветран или Урфила , или Дизас (Дичо) , то от 9-ти век. имаме само гръцко-фанариотски имена.

В Русия пък и християните трябва да с фанариотски имена - Игор, Олга и Наташа не могат да бъдат християни, те стават съответно - Георги, Елена и Наталия.

Това е гръцкото ''покръстване'' от 9-ти век. Българите Божидар, Борис, Пламен стават Теодор, Михаил и Серафим ...

[scarecrow]

rizar,

думата "фанариот" идва от квартала "фенер" и не е съществувала през 9-ти век

не съм срещал източник от 5-9 век, в който се споменават българи с имена божидар или пламен, затова би ли посочил такъв.

игор и олга не са руски имена, наталия пък не е гръцко. освен това изпитвам огромни съмнения, че в русия наташа се трансформира в наталия, струва ми се, че е обратното.

[RIZAR]

rizar,

думата "фанариот" идва от квартала "фенер" и не е съществувала през 9-ти век

не съм срещал източник от 5-9 век, в който се споменават българи с имена божидар или пламен, затова би ли посочил такъв.

игор и олга не са руски имена, наталия пък не е гръцко. освен това изпитвам огромни съмнения, че в русия наташа се трансформира в наталия, струва ми се, че е обратното.

За съжаление ''фанариоти'' има много преди да същестува квартала фенер ...

Има Доброгост, Драгомир (Даргамер, както се опитват да го изкарат някои) , но дори и като Аброгаст имената пак са алански, разбирай и антски ( а оттам и славянски, нали ).

Ингер е шведско име, Игор си е руско -славянско име.

Какво неясно има толкова ???