Спорт ли е това?

[vorfax]

(слях си мненията)

Редактирано Ноември 8, 2012 от vorfax

[mitaca]

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

mitaca, доколкото те разбирам игнорираш негативите на спорта, защото вредни са и други неща. По тази логика трябва да минаваме на червено, защото и на зелен светофар може да ни блъсне нещо.

Искам да коментирам тази част от мнението ти обаче:

Не е така. Тъкмо да ИГРАЯТ отиват децата. Не да спортуват. Децата са там заради удоволствието, докато водещите стимули в спорта са пари, слава и его. Аз съм виждал свирепа простащина и по време на шах и по време на футбол. Ако можеш да ми посочиш спорт в който това поведение не се среща, ще те поздравя.

Нищо не разбираш vorfax, ако така ме разбираш! ТИ го правиш това. Ти игнорираш ползите от спорта както професионалния, така (май) и на масовия. Както този за многото пари, така и този дето не дава толкова пари заради вредите, а аз се опитвам да ти обясня, че вреди има навсякъде, във всяка работа. Значи ли това, че и работата е вредна? Да така, ама се опитай да не бачкаш (е сега някой могат, но са малко).

Ето пак нищо не разбираш! Не зная би ли си на тренировка някога през живота си? От нормална двучасова тренировка, мачето е последните 15 мин. Останаото е еднообразни упражнения, с топка, без топка, спринтове, къси спринтове, работа с уредите. Никое дете няма да предпочете това пред мачето в махалата и именно затова спорта учи на дисциплина и себераздаване в полза на отбора (при отборните), неща които в семейството не може да научи (особено последното). А свирепа простащина на работното си място не си ли виждал? Ако можеш да ми посочиш работа в която няма простащини няма да те поздравя, щото може и да има, не обичам да обобщавам толкоз, но в повечето несъмнено има!

[vorfax]

Нищо не разбираш vorfax, ако така ме разбираш! ТИ го правиш това. Ти игнорираш ползите от спорта както професионалния, така (май) и на масовия.

Защо да игнорирам ползите от спорта? Написах, че е "начин за раздвижване след сковаващ работен ден" и че "физическата активност е нещо прекрасно и незаменимо". Некоректно е само защото изтъквам мнението, странящо от медийните промивки на мозъци да бъда дамгосван като противник на спорта. Ако така ще ти хареса повече позицията ми, аз не съм против спорта, а "за" споменатите от мен здравословни алтернативни "безброй начини това да бъде изпълнено".

... спорта учи на дисциплина и себераздаване в полза на отбора (при отборните), неща които в семейството не може да научи (особено последното). А свирепа простащина на работното си място не си ли виждал? Ако можеш да ми посочиш работа в която няма простащини няма да те поздравя, щото може и да има, не обичам да обобщавам толкоз, но в повечето несъмнено има!

Е, не съм съгласен. ИГРАТА учи на себераздаване, защото е удоволствие, казармата, т.е. наложения ред учи на дисциплина. Двете са коренно различни като първоизточник на енергия. Първото е насладата, а второто страх в чиста форма. Страх, че ще се провалиш, страх, че няма да спечелиш пари, страх, че ще те изключат от отбора, страх, че няма да те хареса публиката... децата в махалата заради треньор ли играят, или заради договори, или заради телевизионни права, или заради медали? Спорта е мерене на пишки, сантиметри, време, точки, гонене на оценки, по които трябва да бъдем оценени за да задоволим някакъв недостиг в себе си.

А свирепа простащина на работното си място не си ли виждал? Ако можеш да ми посочиш работа в която няма простащини няма да те поздравя, щото може и да има, не обичам да обобщавам толкоз, но в повечето несъмнено има!

Несъмнено, но виж какво написах аз. Аз писах и за гледащите спорта, които са далеч повече от практикуващите. На свой ред ще те поздравя, ако ми посочиш работа, която наблюдателите да ги избива на простащина, защото гледат как някой си върши работата. И все пак не смятам за подходящо сравнението ти вършенето в общия случай на неприятна работа с цел прехрана и жизнен стандарт с практикуването или наблюдаването на спорта, който погрешно се определя за еквивалентен на здраво тяло, мир и цветя за планетата. Тези комунистически лозунги още отекват във времето, за един по-добър свят и нов пирон в ковчега на американския империализъм с повече предадена вторична хартия.

Редактирано Ноември 8, 2012 от vorfax

[kramer]

Е, не съм съгласен. ИГРАТА учи на себераздаване, защото е удоволствие, казармата, т.е. наложения ред учи на дисциплина. Двете са коренно различни като първоизточник на енергия. Първото е насладата, а второто страх в чиста форма. Страх, че ще се провалиш, страх, че няма да спечелиш пари, страх, че ще те изключат от отбора, страх, че няма да те хареса публиката... децата в махалата заради треньор ли играят, или заради договори, или заради телевизионни права, или заради медали? Спорта е мерене на пишки, сантиметри, време, точки, гонене на оценки, по които трябва да бъдем оценени за да задоволим някакъв недостиг в себе си.

Страхът, че ще се провалиш лежи както в основата на масовата храброст, така и в основата на спортните постижения, същият е регулиран чрез дисциплината. Това е пътя на човешкия напредък. Никакви пишки, никакъв комунизъм...

Редактирано Ноември 8, 2012 от kramer

[mitaca]

Защо да игнорирам ползите от спорта? Написах, че е "начин за раздвижване след сковаващ работен ден" и че "физическата активност е нещо прекрасно и незаменимо". Некоректно е само защото изтъквам мнението, странящо от медийните промивки на мозъци да бъда дамгосван като противник на спорта. Ако така ще ти хареса повече позицията ми, аз не съм против спорта, а "за" споменатите от мен здравословни алтернативни "безброй начини това да бъде изпълнено".

Некоректен е примера ти със светофара, както и твърдението ти, че аз не виждам, че спорта може и да вреди и затова ти давах примери, че по принцип всичко може да навреди. Ти СИ противник на спорта по собствените ти думи и не виждам какво общо имат 'медийните промивки на мозъците'? Да не би да намекваш, че привържаниците на спорта са (и аз в това число, както и многото писали тук) сме с промити от медийте мозъци?

Е, не съм съгласен. ИГРАТА учи на себераздаване, защото е удоволствие, казармата, т.е. наложения ред учи на дисциплина. Двете са коренно различни като първоизточник на енергия. Първото е насладата, а второто страх в чиста форма. Страх, че ще се провалиш, страх, че няма да спечелиш пари, страх, че ще те изключат от отбора, страх, че няма да те хареса публиката... децата в махалата заради треньор ли играят, или заради договори, или заради телевизионни права, или заради медали? Спорта е мерене на пишки, сантиметри, време, точки, гонене на оценки, по които трябва да бъдем оценени за да задоволим някакъв недостиг в себе си.

Играта може да е (и само) за удоволствие, но играта не е спорт, аз това се мъча да ти обясна. И не учи на себераздаване, това го виждаме на всяко квартално мачле. А за да играеш играта трябва да знаеш играта. И това сме го виждали при децата, когато има някое което седи страхливо до тъча и не играе защото не може, а много иска. Когато играеш ти не ставаш по-добър, това става, когато тренираш, затова и така се казва, аз тренирам, а ти само играеш. За казармата си имаме тема там аз доста съм писал, няма нужда тук да спамиме. Аз говорих за друг вид дисциплина. На теб много ти се иска да тръгнеш с топката да измешаш всичките и да вкараш гол и го правиш в кварталното мачле, във спорта обаче знаеш, че ако се опиташ и не успееш оголваш зоната и можеш да провалиш отбора. Нали си чувал термина черноработници. Ако никога не си тренирал не ми говори за СТРАХ, щото това го няма, ако си тренир докажи този СТРАХ! Това не е страх, а точно обратното! ЖЕЛАНИЕ! Желание да се харесаш на публиката, Желание да се докажеш на тренера, и по дяволите, желание за повече договори. Желание да ПОБЕДИШ! Ама именно спорта показва, че освен желанието и труда и т.н. за да победиш трябва и да спазваш правилата. Ето и на това учи. Да спорта е мерене на пишки, но такъв е и живота да знаеш, ако не го знаеш има да патиш.

Несъмнено, но виж какво написах аз. Аз писах и за гледащите спорта, които са далеч повече от практикуващите. На свой ред ще те поздравя, ако ми посочиш работа, която наблюдателите да ги избива на простащина, защото гледат как някой си върши работата. И все пак не смятам за подходящо сравнението ти вършенето в общия случай на неприятна работа с цел прехрана и жизнен стандарт с практикуването или наблюдаването на спорта, който погрешно се определя за еквивалентен на здраво тяло, мир и цветя за планетата. Тези комунистически лозунги още отекват във времето, за един по-добър свят и нов пирон в ковчега на американския империализъм с повече предадена вторична хартия.

Колко мача си гледал? Да определено един мач не е театър, но лумпени има навсякъде, но те не са много даже и при гледащите футбол, а футбола е една много малка част от спорта. Да си виждал на Ролан Гарос или Флашинг Медоу някой да реве или да псува? Или в Дрийм Тиътър (ако не гледал престани да взимаш отношение за гледащите като цяло) или на гребния канал. Може и да има, ама ще го изведат веднага и яко ще го глобят. Ти не смяташ за 'подходящо сравнението вършенето в общия случай на неприятна работа с цел прехрана и жизнен стандарт', а дали знаеш, че гледането на спорт е едно малкото малко платени удоволствия след тежката работа .

[mitaca]

Пропуснах да добавя много да внимаваш с тези определения като 'буржоазни', 'комунистически' и подобни, особено в тема, която няма нищо общо с политиката, нито в миналото, нито сега!

[vorfax]

Страхът, че ще се провалиш лежи както в основата на масовата храброст, така и в основата на спортните постижения, същият е регулиран чрез дисциплината. Това е пътя на човешкия напредък. Никакви пишки, никакъв комунизъм...

Непознато ми е понятието масова храброст. Общественото съзнание и вселенски разум за мен са общи приказки.

Това, което исках да изтъкна е първопричината нещо да бъде свършено. Един човек може да прочете книга, защото е любознателен, а може и защото му е опрян пистолет в черепа. И в двата случая книгата е прочетена, но първопричините са различни, както и хората, които са чели. А спорта е боравене с мерки и теглилки и в този ред на мисли е еквивалентен на мерене на пишки. Ако си изгледал Bigger Stronger Faster, значи ме разбираш за какво говоря. Наясно си и какво жертват спортуващите. Доста ми напомня на биенето на парафин в мъжките членове и слагането на силикон в гърдите на жените. Няма да отречеш, че това е проява на осъзната маловажност, комплексарщина.

Може би думите ми са силно провокативни, защото изваждам на яве една истина, която чичо Фройд отдавна е открил, но всъщност никой не признава за себе си. През детството човек формира комплекси, които избива през остатъка на живота си. Кой сега ще хвърли пръв камъка?

Относно човешкият напредък. Четох една книжка по психология тип тухла четворка, където разпростряно се обясняваше за фрустрацията, мързела и прочие. Та там се обясняваше, че ако някой го мързи, това е дело на средата, защото естественото състояние на човека е да е активен, любопитен и т.н. В човешката природа е стремежът към усъвършенстване, към съревноваване, към воюване. Вероятно просто естествен подбор. Едва в последните столетия обаче това съревнование е на ниво безполезен труд. Дори в колизеумите меренето на пишки не е била първа грижа, защото ако някой от неправилен етнос много добрее ще му пратят двама, трима или петима, докато не докажат върху трупът му етническо превъзходство и други тогавашни ценности. И ако надбягването е било с цената на оцеляване, воюването начин на живот, а ловуването прехрана, то днешните стимули са пари, курви и пари. Говоря за спорта, бягането в парка и шльопането на семки не ги броя.

Давам пример: Когато един копиехвъргач хвърли копието, какво е първото нещо, което го интересува? Удоволствието от стореното? Убеждението, че си е свършил добре работата или че е бил полезен на обществото? Не! Интересува го колко метра и сантиметра е хвърлил. И тези метри и сантиметри могат и го правят щастлив или нещастен. Размера има значение в спорта.

[vorfax]

Пропуснах да добавя много да внимаваш с тези определения като 'буржоазни', 'комунистически' и подобни, особено в тема, която няма нищо общо с политиката, нито в миналото, нито сега!

Заявяваш теза, която не е обоснована, за да я считаш за отправна точка на това да ме предупреждаваш в нейното следване. Повече ми напомня на определяне на граници в които имам право да мисля, а това да кажем не ми харесва за свободно място.

Да не би да намекваш, че привържаниците на спорта са (и аз в това число, както и многото писали тук) сме с промити от медийте мозъци?

Не. Заявявам, че медиите често заместват самостоятелното мислене и поставят постулати тип аксиоми. Пример за това са различни политически строеве, примерно комунизъма и аз не виждам нищо скандално да разкрия, че спортуването е приоритет на едни и на заден план за други строеве или учения.

Играта може да е (и само) за удоволствие, но играта не е спорт, аз това се мъча да ти обясна.

Е, защо да ми го обясняваш? Аз нали критикувам именно спорта заради принципите, които поставя за да бъде постигнат успех в тесен и удовлетворение в широкия смисъл на думата.

На теб много ти се иска да тръгнеш с топката да измешаш всичките и да вкараш гол и го правиш в кварталното мачле, във спорта обаче знаеш, че ако се опиташ и не успееш оголваш зоната и можеш да провалиш отбора.

А, ето един добър пример за това как спорта ограничава свободата и желанията човешки. Работата е там, че спечелването на мач, световната купа или медал не прави света по-добър. Не произвежда нищо, прахосва ресурси и служи единствено на развлекателната индустрия, където играчите са просто стока или ако имат късмет - рекламно лице.

Това не е страх, а точно обратното! ЖЕЛАНИЕ! Желание да се харесаш на публиката, Желание да се докажеш на тренера, и по дяволите, желание за повече договори. Желание да ПОБЕДИШ! Ама именно спорта показва, че освен желанието и труда и т.н. за да победиш трябва и да спазваш правилата. Ето и на това учи. Да спорта е мерене на пишки, но такъв е и живота да знаеш, ако не го знаеш има да патиш.

А, дойдохме си на думата

Сега искам да ти обърна внимание върху смисъла на думи, които и двамата ползваме, но влагаме различен смисъл. Това са победата и успеха. Какво и защо приемаме нещо за провал примерно? Изпуснатата дузпа и гръдната обиколка, в контекста на "меренето" ли са критериите по които определяме ценността на човешкият живот? На това ли всъщност учиш децата си, ако имаш такива? Силно се съмнявам, особено в опита си да придадеш стойност на спортуването. Аз пак да повторя, такъв не отричам.

Да си виждал на Ролан Гарос или Флашинг Медоу някой да реве или да псува? Или в Дрийм Тиътър (ако не гледал престани да взимаш отношение за гледащите като цяло) или на гребния канал. Може и да има, ама ще го изведат веднага и яко ще го глобят.

Примера ти е неподходящ. Първо цената е много висока, а тя в общия случай е пропорционална на статуса в обществото/възпитанието. А последното ти изречение само показва, че някой държи остена, а не че публиката не би изригнала по един или друг начин.

Моля да не ми вкарвате в устата думи като това, че гледащия спорт непременно е лумпен или се държи като такъв

[mitaca]

Заявяваш теза, която не е обоснована, за да я считаш за отправна точка на това да ме предупреждаваш в нейното следване. Повече ми напомня на определяне на граници в които имам право да мисля, а това да кажем не ми харесва за свободно място.

Не. Заявявам, че медиите често заместват самостоятелното мислене и поставят постулати тип аксиоми. Пример за това са различни политически строеве, примерно комунизъма и аз не виждам нищо скандално да разкрия, че спортуването е приоритет на едни и на заден план за други строеве или учения.

Е, защо да ми го обясняваш? Аз нали критикувам именно спорта заради принципите, които поставя за да бъде постигнат успех в тесен и удовлетворение в широкия смисъл на думата.

А, ето един добър пример за това как спорта ограничава свободата и желанията човешки. Работата е там, че спечелването на мач, световната купа или медал не прави света по-добър. Не произвежда нищо, прахосва ресурси и служи единствено на развлекателната индустрия, където играчите са просто стока или ако имат късмет - рекламно лице.

А, дойдохме си на думата

Сега искам да ти обърна внимание върху смисъла на думи, които и двамата ползваме, но влагаме различен смисъл. Това са победата и успеха. Какво и защо приемаме нещо за провал примерно? Изпуснатата дузпа и гръдната обиколка, в контекста на "меренето" ли са критериите по които определяме ценността на човешкият живот? На това ли всъщност учиш децата си, ако имаш такива? Силно се съмнявам, особено в опита си да придадеш стойност на спортуването. Аз пак да повторя, такъв не отричам.

Примера ти е неподходящ. Първо цената е много висока, а тя в общия случай е пропорционална на статуса в обществото/възпитанието. А последното ти изречение само показва, че някой държи остена, а не че публиката не би изригнала по един или друг начин.

Моля да не ми вкарвате в устата думи като това, че гледащия спорт непременно е лумпен или се държи като такъв

Съвсем не те предупреждавам (нито желая, нито права за това имам), както и никаква теза не заявявам. Просто в тема за спорт няма място за политически термини.

Ти тук не дискутираш с медии, а с реални потребители.

Тук поне се разбрахме.

Да спорта ограничава ' свободата и желанията човешки', на краен и сравнително малък брой хора, а както дадох пример, а работата на всички. Всъщност защо спорт да ограничава? Когато се състезавах (по баскетбол и разни други такива няколко години, но по бридж турнири ходех повече от 15 години), освен че го правех абсолютно съзнателно и силно го желаех (като не ме избираха в стартовата 5-ка се ядосвах), желаех силно и победата. А да се постави ограничител на 'свободата и желанията човешки' да не е лошо? Религията ограничава доста по-силно и тя ли е лоша? Спорта ли не произвежда? Знаеш ли каква е печалбта от едни олимпийски игри? А от световно първенство. А даже от един футболен мач? Ако имаш предвид 'произвежда', като видим продукт то лекарите, учителите, учените какво произвеждат?

Постигането на дадена цел - това е успеха.! Другото са глупости. Дъщеря ми я записах на 5 годишна възраст художествена гимнастъка (по нейно голямо желание) при Нешка. Освен това от 6 годишна тръгна на ски училище (пак по нейно желание) за 4 сезона, много искаше биатлон, ама нямах възможност. На 8 я отписах от худ. гимнастика защото условията бяха много лоши (залата не се отопляваше) и моментално я записах в един сега много известен модерен балет, където танцува и до сега , тогава не но сега много съжелява за гимнастиката (има всичките гимнастички барбар с Раева във фейса, а някои познава и лично). Условията в този балет бяха по-строги даже и от гимнастиката пропуснах да отбележа. Напълно самостоятелна (пускаме я сама в София от 14, на 12 излезе с балета в чужбина) отдавна. Учи химия в специализирана гимназия. За много от тези неща и аз и тя признаваме, че помогна спорта. Това достатъчно ли е/

По същество ако обичаш. Последното показва, че може и да има единици, но аз от години гледа и по телевизиярта и на живо, но не съм видял. А не разбрах ти какъв опит имаш?

[mitaca]

Пак пропуснах нещо и то е много важно! Спорта учи и че има поражения. Спорта учи да понасяш пораженията. Спорта учи да понасяш поражението достойно. Спорта учи да понасяш пораженията достойно, даже да си незаслужено ощетен. И да се трудиш, щото спорта освен всичко е труд, и то тежък, за да победиш следващия път. И не ми пиши, че това са лозунги. Всички около мен са спортували. Хайде почти. Накои стигнаха и до професионалисти (тук не пиша за бриджа, там познавам всички български професионали плюс няколко полски, две шотландки и един италианец), познавам почти всички спортни гимнастици от ерата Йовчев без него (един от тях ми е близък роднина, друг близък приятел, та благодарение на тях), като ученици в прогимназията се познавах (разбира се бегло) и със златните момичета на България (тези от квартал Подуене, бащата на Тереза Карнич ми беше даскал по физическо ), така че аз поне знам какво пиша, докато се съмнявам ти дали знаеш, поне докато не дадеш док-ва.

[vorfax]

А не разбрах ти какъв опит имаш?

Там е работата, че аз водих беден живот и никой не ме е пускал да спортувам, защото е нямало и какво да яда. Затова нарекох спорта буржоазна привилегия, защото колкото и поетично да звучи, че пред желанието непреодолими граници няма, по-голям от хляба и глада няма. Аз обаче съм работил и забелязах нещо минаващо за противоестествено. Бях по-добър в състезанията от спортуващите. Като студент бях в общежитие с един културист. Той ми обясни, че работата в залата с перфектните уреди, удобни, на топло и на сито не могат да се сравнят с трудностите на живота.

Що се отнася до печалбата от спорта, аз вече я разкрих - развлекателен бизнес, рекламни права, задоволяване на комплексарщината. И както вече писах, това за мен не се припокрива нито с печалба, нито с успех, особено за цената, които струва. Малко историята на Фауст.

[mitaca]

Страшно съжалявам за което!

Но на база (само)личен опит не можеш да праскаш обобщения en gros. Много хора са водили такъв живот, голяма част са станали спортисти, ти си избрал друго защото не си имал възможност да избираш . Хубаво (извинявай, всъщност никак не е ). Но само за това да мислиш, че спорта даже в професионалния му вариант е....не е хубаво нещо е не относително, а направо персонално. Не знам дали знаеш но има хиляди спортисти с подобно на твоето...битие избрали спорта и с много труд стигнали до върховете. Не можеш така с лека ръка да ги зачеркнеш и да пишеш такива неща. На репликата ти, че зад тях има милиони които не са успяли ще отговоря ДА. Не зная дали си успял да се измъкнеш от това си битие (и не е важно за дискусията), но считам, че си и ще ти отговоря така: същото е и в живота (пЪрдон спорта е отражение на живота, а не обратнота) на хиляди успяли има милиони неуспяли.

По отношение на успехите в състезанията, може и да си бил, но не вярвам в леката атлетика да си бил по-добър от атлетите, във футбола от футболистите и т.н.

Културизма не е признат за официално за спорт. Но хайде да е. Вярно ти е казал. Той ми обясни, че работата в залата с перфектните уреди, удобни, на топло и на сито не могат да се сравнят с трудностите на живота.. Че какви трудности в залата? Предполагам, че е искал да ти каже, че трудностите в живота изграждат истински мускули и е така, но в културизма има определени изисквания и без залата, хранителни добавки и т.н. не можеш да се състезаваш.

Познавам едно момче, всъщност вече млад мъж таз година завърши Уорик, знаех че играе футбол и в Англия даже играеше в техните зони (лятото в България на футбол му счупиха лошо носа и се стигна до операция), но много се учудих, когато преди 5-6 години (ученик още беше) разбрах, че следи менюто си, че ходи в залата, че даже протеини приема. Чист културизъм. После помислих, че какво му е лошото един млад мъж да иска да изглежда добре? И наистина! Какво е лошото?

Спокойно, не си Колумб . И пак комплексарщина? Д не искаш да кажеш, че голяма част от хората практикуващи и гледащи спорт са комплексари? А не е ли време да помислиш що е комплекс и има ли почва у теб?

Само, че се припокрива и с успех, да не говорим за печалба. Ако нямаше печалба спорта щеше да фалира, но в тез времена на криза май е единствения бизнес където тя почти не се чувства.

Сега пак! Ти нито знаеш цената, нито печалбата, а мястото на Гьоте също не е тук.