Отиди на
Форум "Наука"

Биология и Култура


Recommended Posts

  • Потребител

Бих искал да предложа част от общата теория за културните различия, която е подходяща за тази тема и не е разисквана досега.

Освен влиянието на по-стара култура обаче, възможно е и друго обяснение. То дава поне частичен отговор за причините, довели до зараждането на твърдост и мекост, себеизтъкване-себезаличаване, монументализъм и дори на тревожност и спокойствие. Според това обяснение основна причина за тези културни различия е биологията. Теориите за влиянието на биологията върху културата са подробно обяснени в “Защо сме различни”2007, второ издание, на Минков. Школата на социобиолозите, които търсят причините за междукултурните различия между хората в биологията, е силно критикувата в САЩ. Представители на тази научна школа са Д. Ръштън, Р.Лин, А.Дженсън. По отношение на различията в напористостта и отстъпчивостта, интересна е книгата на Хелън Фишър (“Аnathomy of love”,1992), която застъпва именно идеята, че по-голямата грижовност у жените и по-високата напористост у мъжете се дължи на биологични причини. Според нея, след менопауза жените развиват по-ясно изразени професионални стремежи. В този период балансът между тестостерон и естроген в женския организъм се нарушава в полза на мъжкия хормон, което би могло да причинява по-напористо поведение. Въпросът всъщност е изследван и документиран в редица култури. При мъжете пък напористостостта пада с възрастта. Schindler открива интересни връзки между нивата на тестостерон в женския организъм и професиите на жените. Тези с грижовни професии, като медицински сестри, учителки, лекари – имат по-ниски нива, а тези с напористи – като адвокатките – по-високи нива тестостерон. Минков отбелязва, че авторът не е посочил причинно-следствената връзка – възможно е по-високите нива на тестострено при адвокатките да се дължат именно на професията, която упражняват, а не обратното (Минков,2002). Хелън Фишър обаче отбелязва, че различията между момчета и момичета на хормонално ниво, свързани с грижовност и напоритост, се наблюдават още в най-ранна детска възраст. Въпросът е има ли такива различия на биологично равнище на нивото на цели народи.

Един от най-известните учени социобиолози е Джон Ръштън. Според него източноазиатците са природно малко по- умни от белите, които пък са доста по-умни от черните, което се дължи на ниските нива на тестостерон у бели и азиатци и високите при чернокожите. Това обяснява и ниското сексуално либидо и строгия сексуален контрол сред азиатците. Ръштън обяснява ниската престъпност при източноазиатците с тяхната природна интелигентност, самоконтрол и ниски нива на тестостерон. Чернокожите пък са предразположени към грабежи, кражби, насилие и убийства, поради високия си тестостерон и слаб ум. Въпреки, че Ръштън е обявяван за расист у дома, ако теорията му е вярна, значи, навсякъде, където има черни малцинства, ще има сериозни проблеми.

Най-надеждното прочване, проведено, за да провери теорията на Ръштън, е проектът CARDIA от 1985-1996 г. Изследвани са 483 черни и 695 бели мъже на възраст 18-30 години в продължение на 10 години. Резултатите са, че черните наистина имат повече тестостерон, но различията не са статистически значими. Това обаче не значи, че Ръштън греши. Ефектът, който тестостеронът има върху човешкия организъм, не зависи от общото му количество, а най-вече доколко организмът е чувствителен към него. За това влияе един ген – Androgen receptor gene – който отговаря за усвояването на тестостерона от организма. Има изследвания, които доказват различни полиформизми на този ген у белите и черните. Последните имат свърхчувствителност към тестостерона, а най-ниска е тя у белите и източноазиатците. Ракът на простатата е най-силно разпространен сред чернокожото население на САЩ, а най-слабо – сред източноазиатците. Отново се приема, че тестостеронът допринася за появата на рак. Изследвания показват, че чернокожите имат по-ниска честота на гласа от белите. Влиянието на тестостеронът в този случай е безспорно.

Интресни са и така наречените 2D:4D сравнения – разликите между втория и четвъртия пръст на дясната ръка. Мъжете имат по-дълъг четвърти пръст, отколкото втори, докато при жените е обратното или двата са равни. Британският учен Maning установява, че различията са вродени и се дължат на различната чувствителност, която има зародиша в утробата към тестостерона. Опити доказват, че разликите при гризачи между пръстите могат да се манипулират чрез различни дози тестостерон преди раждане. Най-ниски 2D:4D стойности (най-мъжествен тип ръце) има при чернокожите африканци, американци и карибци, а най-високи – сред източноазиатците.

Още по-голям интерес предизвикват изследванията за леворъкостта. Предполага се, че високите равнища или по-силната чувствителност на зародиша към тестостерона могат да го направят леворък. Затова и явлението е характерно повече за мъжете. Наскоро изследвания установиха, че е възможно и другите примати да не са амбидекстри – т.е и те, както хората, да се делят на леворъки и десноръки. Левичарството е интересно за културологията, защото наскоро френските учени Фори и Реймон публикуваха данни от традиционни общества в Африка, Амазония и Тихия океан. Според тях, има племена, където леворъките са под 10 % от населението, има и такива, при които достигат до една четвърт. Процентът леворъки силно корелира с годишния брой на убийствата на глава от населението. Причинно-следствената връзка межуд леворъкост и насилие не е напълно ясна. Интересна е обаче хипотезата, която дават Фори и Реймон. В спортове, като бокс и фехтовка, леворъките са доста повече от други спортове, защото имат предимство – съперниците им нямат естествената нагласа да се пазят от силен удар от ляво, а очакват симетрични действия. Затова леворъките хора не се ръководят от някакви вродени биологични подтици към агресия, а осъзнават от опит предимството си в схватка с противник и затова са по-склонни да влязат бой, вместо да отстъпят.

През 2006 г. новозеландският генетик Лий откри, че 60% от коренното население на островната държава има генетична особеност, свързана с ензима моноамин оксидаза, докато само 30% от белите заселници имат същата особеност. Изследванията показват, че тази особеност подтиква към агресивност, а агресивността на маорите е добре позната.

За културологията интерес представляват и полиформизмите на два гена. Единият е DRD4. Той регулира дейността на допамина в мозъка и определя степента на психическа възбудимост.Този ген има множество полиформизми, които се свързват с броя на повторенията на някои структури в него. Най-често срещани са полиформизмите с 4 и 7 повторения. Първият спомага за спокойствието, а вторият се свързва с агресивност, хиперактивност и дефицит на внимание. Полиформизъмт със 7 повторения се среща у висок процент хора – между 45-78% - сред някои южноамерикански индианци. Сред китайците хан честотата на този полиформизъм е 0, а сред японците – 0.01. Европейците имат стойности между 15-20%, но е са по-ниски сред скандинавците. Това съвпада с разпределението на страните по спокойствие и тревожност. Възниква въпросът дали известанта източноазиатска прилежност в училище се дължи и на липсата на D4 полиформизъм със 7 повторения. Високите проценти южноамерикански индианци, които имат полиформизъм със 7 повторение може да обясни тревожността в латиноамериканските култури, където индианците са мнозинство.

Друг интересен ген е 5HTT, който регулира серотонина в мозъка. Основните му полиформизми е описват като кратки и дълги, като са възможни и съчетания, като кк, дд, кд, дк. Редица изследвания, макар и оспорвани , сочат, че кратките варианти предизвикват депресивност и дори стремеж към самоубийство. Например в Япония има ниско задоволство от живота и висок брой самоубийства. Там висок процент жители носят краткия вариант на полиформизма. Около 80% от чернокожото население на САЩ носят дългите варианти. Сред тях цари щастие и задоволство от живота, а самоубийстават са почти неизвество явление в Африка.

Около половината от източноазиатците пък имат генна мутация, която неутрализира ензима алдехид дехидрогеназа, които регулира метаболизма на алкохола в човешкия организъм. В резултат азиантците просто не понасят алкохол и развиват неприятни реакции дори при ниски дози.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Въпросът със сертотонина е много интересен(*). Доколкото чета в момента - през зимния сезон (демек в сезона с намалена слънчева радиация и намалена продължителност на светлата част от денонощието) в човешкия организъм се синтезира протеин, които свързва свободния серотонин (естествения антидепресант), и нивото му става ниско . Ако приемем обратното (което следва логически) че нивото на серотонина, при равни други условия, е най-високо тогава, когато слънчевата радиация е висока и продължителността на деня е голяма - то изглежда имаме още една прична или едно възможно обяснение на въпроса "защо африканците почти не се самоубиват, за разлика от европейците и източно-азиатите".

*смятам че и темата ти е интересна, поне за мен е така, но май иска доста допълнително четене и познания по биология.

"Мъжете имат по-дълъг четвърти пръст, отколкото втори, докато при жените е обратното или двата са равни"

Обратното на "обратното" за жените, демек за тези жени, които имат по-дълъг четвърти пръст, отколкото втори, какво според теб означава? Че тези жени (тази жена) имат по-високо ниво на тестостерон, или че са по-податливи на него?, или - че в утробата си са били подложени на по-високо ниво от него (или че са били чувствителни към него когато са били в утробата)? Без забележки и заяждане от моя страна питам: Честно казано, не ми стана ясно какво всъщност се цели да се докаже , и какво се доказва ако се доказва нещо, с тези изследвания и тестове (2D:4D сравненията). Слушал съм за този тест и за резултатите му от преди години, но не схванах идеята /или извода му/ им цялостно и взаимосвързано..

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата е много интересна, дори поради самата идея, че някои културни различия са биологично заложени, пък няма значение кои са точно. Странно защо обаче не буди интерес у биолозие.

За самоубийствата има друго обеснение. То се корени в степента на гордост, която има дадено общество. Гордите народи - американци, африканци, латоноси, араби, почти не се самоубиват, именно поради гордостта си. Най-високи са стойностите на самоубийства сред японци, източноевропейци, скандинавци - с подчернато ниско самочувствие и скромност. Това са резултати от световно проучване, провеждано над 10 години.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Бележка на модератора

Абе, вие не можете ли да изкажете меннието си, което се отнася за постинга над вашия, без ненужно да цитирате целия горен постинг? Ясно е, че мнението ви се отнася за него.

С тези предълги цитати вие нарушавате едно от правилата на форума.

Ето - кое:

13. Не се допускат цитати с големина над 10-15 реда, в зависимост от резолюцията на потребителя. В противен случай, мненията ще бъдат редактирани.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Темата е много интересна, дори поради самата идея, че някои културни различия са биологично заложени, пък няма значение кои са точно. Странно защо обаче не буди интерес у биолозие.

За самоубийствата има друго обеснение. То се корени в степента на гордост, която има дадено общество. Гордите народи - американци, африканци, латоноси, араби, почти не се самоубиват, именно поради гордостта си. Най-високи са стойностите на самоубийства сред японци, източноевропейци, скандинавци - с подчернато ниско самочувствие и скромност. Това са резултати от световно проучване, провеждано над 10 години.

"# Промяна в мисленето при депресия - вие може да изпитвате затруднение с концентрацията и с взимането на решения. Голяма част от хората, изпитващи депресия, съобщават за проблеми в краткотрайната памет - постоянно забравят разни неща. Негативните мисли и мъдруването са част от характеристиката на депресията. Песимизъм, ниско самочувствие, чувство за вина, и самокритичност - всичко това присъства в ежедневието на страдащия от депресия."

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...