Хакерите - Благодетели На Носителите На Авт. Права

[Galahad]

Постоянно се говори за огромните щети, които нанася интернет-пиратството на носителите на авторски права. В основата на тази концепция стои илюзията, че всички, които ползват пиратски софтуер биха си го купили, ако нямат възможност да се сдобият с него безплатно без съгласието на носителя на правото. Дали обаче интернет-пиратите нанасят само вреди или принасят и полза за носителите на авторски права?

Интелектуалната собственост е познато от по-ново време. Макар в своите "Институции" Гай да говори за res incorporales, т.е. нематериални вещи, той ги бърка с някои права. Развитието на авторските и патентни права в по-ново време обаче създаде един нов вид обекти на права на собственост. Те не са материални, а само се обиктивират върху материални носители - хартия, магнитна лента, фотохартия и др.

Техническите изобретения са се пазили векове наред като семейни тайни предавани в рода от баща на син. В днешно време индустриалната собственост е защитена от патентите.

Произведенията, които днес се защитават от авторското право векове наред са били създавани от хора, които са били материално обезпечени и на тях им е стигала само славата от труда или удовлетворението от доброто дело. Разбира се и радоста ако се намерели такива дето напр. да четът и преписват творбите им.

Класическото пиратство познато ни е от хилядолетия посяга на материални вещи - res corporales - иначе казано също класическите вещи, характеризиращи се със своята материалност и обособеност. Обектите на авторските права обаче не са такива. Те за зависими от един масов пазар. Закова когато класическия пират обере кораб натоварен със стока, той получава нещо конкретно, което може да ползва с екипажа, а може и да продаде. За да е на изгода не е необхидимо да има нито серийно проиводство, нито световен пазар.

Носителите на авторски права обаче печелят именно от широкия пазар. И колкото е по-широк, толкова изгодата им е по-голяма. До тук всичко е добре. Но... да погледнем един пример.

Всички искаме да видим интернет страници със старата българска азбука. Защо обаче не се правят. Шрифтове съществуват и то не малко. Тук идва проблема - няма общоутвърдени шрифтове. При това положение дори да се направи такава страница, много от посетителите няма да могат да видят знаците.

Какво би станало да речем с Майкрософт при тотално затягане на авторските права. На първо време навика би спомогнал за нараствена на печалбите. Но след това би дошло бързо и стремително падение. Защо? На първо време една част ще си закупят лицензиран софтуер, с който да заменят ползвания. След това обаче ще си седят с години със стария и няма да искат да се охарчат за нов. Какво би станало с търговските компании. Те биха имали възможност да си купуват новите версии ... но! Все по-широк потребители ще е на старите версии и новата придобивка няма да е много полезна. Може и по-лошо. Старите версии може да не могат да четат по-новите продукти. Тогава един голям брой потенциални клиенти на компаниите ще се окаже, не не могат да видят рекламните им сайтове. И няма да им остане нищо друго освен и те да се откажат от по-новите версии.

Това не е всичко. Мастото на платените, дори много по-качествени програми би било заето от безплатни, дори и по-некачествени. Да не говорим за Линукс, към който ще се насочат доста и потребители, и програмисти.

Така че най-добрата мярка срещу интелектуалните пирати е да се направят техни заместители. Иначе казано безплатни програми - напр. по-старите версии, модифицирани така, че да могат да разчитат продуктите на новите версии. Напр. безплатен Уиндос, експлорера му разглежда и най-новите интернет-страници, но не може да прави дори стари. Гледа снимки, има Paint, но по сложнички редакции не може да прави.

Същото и в музиката. Хора, които могат да пеят сносно много. Тези, дето могат да свирят са по-малко, но в сравнение с тези дето музиката им се продава - много. Ако се стегне яко разпространението на МР3 за музикалните компании предстои голяма изненада. Хитовете ще са безплатни МР3-ки на интернет ловци на слава. Нещо като чалга-певиците, които пометоха старата гвардия на соц. естрадата. Все пак не трябва да се забравя, че раписвмащите машинки като фатоапарати, видеокамери, диктофони все по-усилено навлизат във всеки дом. Без хакерите кино- и музакалната индустрия биха били пометени от масовата самодейност.

Защото какво правят интернет-пиратите. Разбиват защитата, обработват софтуера, после го пускат. Това отнема време. А през него, който купил, купил. Когато нелицензирания софтуер се появи в повечето компютри, нези с лицензирания вече се се изфукали, че са тежкари и чакат новите версии, новите песни, новите филми.

Разбира се има проблем, когато нелицензирания продукт се появи на пазара преди лицензирания. Но това време е проблем на вътрешнофирмена сигурност.