Отиди на
Форум "Наука"

Набиране, Придвижване И Изхранване На Армии


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Не, че не сме го обсъждали на много места, но е хубаво и тук да има такава тема.

Нека като начало да разгледаме тези неща в периода на средновековието. Като цяло се наблюдава тенденция на преувеличаване на реалните числености на войските и разминавания по този въпрос в различните средновековни източници.

Говори се за армии от по над 50 - 60 000 души, а понякога и за много по-големи. Възможно ли е всъщност да се съберат те, да се поддържат, да се снабдяват, какви ресурси са необходими.

Какво мислите по въпроса? Може да се постараем да съставим някаква приблизителна картина, на това как са се осъществявали тези неща и да се опитаме да навлезнем в истинската същност и светът на войната.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Такива числености според мен не са изключени, защото в различните периоди на Средновековието някои държави са стигали много голяма численост. Когато войските им не са наемни, а народни, т.е. всеки или почти всеки здрав мъж отива, не е изключено "мобилизационно напрежение" от 15-20%.

Работата е там, че последващите периоди не винаги значат по-голяма численост - средновековните държави се въздигат и западат, губят територии и население и се оказват смешно малки в сравнение с предните периоди от историята си. Пример за мен е Първото и Второто българско царство.

За придвижването и изхранването имам интересни цитати от източници, ще ги събера и пусна, ама в по-свободен ден.

Като начало - има мнения, че през средновековието придвижването е било много тежко, че хората са били толкова ограничени, че не са знаели къде отиват и т.н. Според мене не е така. Представям си нещата така - има няколко големи пътни направления, не е изключено стари римски пътища, като този Белград-Ниш-София-Адртианопол-Констанинопол, "Виа - забравих кой си" :))) се казваше, наприемр, по които става основното движение. Възможно е и движение навсякъде, където местността позволява - т.е. черни пътища, ливади, полето, редки гори.

Основните движещи се субекти са пешаци, конници, мулета, магарета. Това минава от много места. По-трудно е за волските и конски впрягове, каруци и т.н.

Изхранването ще да е ставало смесено - носене на храна от къщи; от своите села, откъдето войската минава, и с грабеж - от чуждите територии. Да не забравяме лова и риболова. Използвала се е и местността, главно за фуража. Така например, при Ахелой византийците в навечерието на битката пристигнали и се пръснали да търсят фураж.

Примитивните в сравнение с днес начини на изхранване, лишенията, на които хората са били свикнали и в ежедневния си живот, ползването на всякакви водоизточници ще да са давали възможност за повече самостоятелност на войската от снабдяването, за определен период от време - горе долу колкото един човек и конят му може да си носи храна /като изключм снабдяването от пътя/.

От друга страна, по-голяма част от терена е била в гори и гъсталаци, което е затруднявало движението извън пътища, но не го е правело невъзможно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Виа Диагоналис" се казва този път построен от римляните ;) , който си е функционирал и през Средновековието. Отсечката от него - София-Пловдив-Одрин пък е кръстена "Виа Милитарис". Това само по себе си говори за какво главно е бил използван този път. Местното население често е било свидетел на огромно движение на войски по това направление. Явно са били изградени по него множество пунктове, за почивка и снабдяване на армиите. По трудно е било придвижването и изхранването през гористи и планински терени, наистина много по-трудно, поне за по-големи войски.

Иначе още в дълбока древност са строени пътища играещи едва ли не ролята на магистрали - например "царския път" на Ахеменидите започващ от Суза (в Персия) и достигащ чак до Сарди (близо до Егейско море).

По въпроса с изхранването и според мен се е осъществявало по подобен начин. Но да вземем например една 50 000 войска - какво количество ресурси ще й бъдат необходими само за един ден и как те ще бъдат доставени, ако да речем, че запасите им са на привършване и през целия ден войската се движи през по отсечка, където в близост има само малки села и гористи месности?

При похода срещу България 917 византийците тръгват успоредно на морския бряг, от където много удобно са били снабдявани с кораби по морето - много по-бързо и много повече продоволствие може да се кара директно от Константинопол. Това е доста обичайна тактика на византийците когато нападат България това да става паралелно по суша и по море.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, интересно, названията са латински. Значи от Рим още основните стратегически направления са известни:) Сигурно е имало пунктове и пр., но ако те са известни, много лесно ще да стават засади и пр. и всичко ще се разиграва на пътищата. Ако разгледаме в сравнителен аспект местата на големите битки, ще се получи интересна картина. /Не съм го правил, но съм сигурен, че много от тях не са близо до главни пътища/.

Трудна работа е да кажем с какво се е хранила една 50 000 войска. От разните спомени от Възраждането се знае, че когато някой е тръгвал на път е потеглял с доста хляб и сирене, варена кокошка за първите дни, осолено месо, сушени плодове - това нещо трае доста и въпросът е само колко може да носи един пешак и един конник. Едно товарно муле, което освен всичко дртуго се катери и там, отдето човек не може да мине, може според мен да носи храната на 5-6 човека, казвам го съвсем произволно. Вода се събира по пътя, и се носи в мехове и пр. съдове. Или, ако 10 човека могат да се ползват от 1-2 обозни единици, то останалото е въпрос на просто умножение. Да не забравяме, че тогава и да е имало някаква централизирана система за армейско снабдяване, то самите войници са носели със себе си храна. Хората от едно село на практика са една част и т.н. и т.н.

И понеже основното придвижване е пеш и на коне, то като минат първите 1000 човека от някъде и ето ти го черния път. Компаси и карти не е имало, но пък хората много са познавали местностите.

Ето малко описание на едно пътуване от 1550-та год.

"От дясна страна видяхме отдалеч една висока и голяма планина, а отляво е поле и равна земя. И пътят беше равен, само отвреме навреме имаше малки височинки, обрасли с дъбов гъстак. Преди са били ниви. .... На 19-ти август от Мустафа паша /Свиленград/ за 6 и половина часа стигнахме Адрианопол; сега се казва Одрин. Минавахме по стари римски пътища и къси каменни мостове, които отчасти са още подържани и които прехвърлят по един - два свода през ровое и потоци. ... и тук по полето видяхме стари римски насипи и остри могили, които трябва да са гробници на убити в битка хора"

......

Ето и описание на едно армейско придвижване оттогава:

"Цялата войска потегли с нежелание и без удоволствие срещу Софи /някакъв суфия-водач в Мала Азия/ в Азия и Персия. От една страна, защото са безводни, запустели, бедни и гладни земи, където на много мили всеки трябва да носи вода и собствените си провизии - брашно, сухар, месо, ориз, сол, сирене и др. поради това войниците карат много неоседлание коне и безброй палатки, големи кожени мехове за вода, събиращи 1-2 или 3-4 кофи". Т.е. към 20 -40 литра вода. А Софи сам предварително опустушава и изгаря собствената си страна, та турците да имат по-малко изгода."

И двата цитата са от "Дневникът на Ханс Дерншвам", уникален немски текст от 16 век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами зависи от конкретния случай.

По време на І БЦ набора залягал на свободното селячество. Това позволявало големи армии. Във Визнатия били взимани ред мерки срещу динатите за да се ограничи обезземляването на селяните, които са били опорота на виз. армия.

Второто царство е време на феод. разпад, когато основата на армията са феод. дружини на феодалите. Тогава дори армиите на бълг. цар и виз. император можело да се свеждат до 1 000 - 1 500 човека.

Интересен пример са армиите в битката при Никопол - 2 големи армии, формирани по раличен начин. Армията на Сигизмунд е класическата феодарна армия. Голямата и численост - около 60 000 се дължи на обстоятелството, че е формирана от цяла Европа - наред с основните контингевти от Унгария, Полша, Германия, Бургундия и Влашко имало и множество по-малки чак от Англия и Испания.

Армията на Баязид около 2 пъти по-голяма - около 120 000 е набирана от значително по-малка територия - Балканите и Мала Азия, но на съвсем друг принцип. Наред с редовната пехота - яя и прохождащите спахии и еничери, в нея голяма роля играят акънджиите - по същество опълчение с боен опит от разбойнически набези.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Само моля ви се нека и тук да не започваме с дивотийте които има по тоя въпрос в един друг форум.

Ето какво искам да кажа.

1 Незнам защо но средновековните хора се представят като умиращи от глад през огромната част от годината и изхранващи се едва едва.

Според мен сведенията за огромни данъци в натура не свидетелствуват че хората са били зле,а напротив,нали с нещо трябва да платят данъка и пак да им остане.

Второто с което не съм съгласен е че армията се е движела стройно и в комплект.Ако армия от 50 000 души се движи по виа сингидиум ,то тя ще се пръсне от пловдив до пазарджик най малко и поне 20 км в ширина по описаните вече ливади,редки гори и т.н.

Изхранването е ставало освен с носене на храни на гръб и с едно две мулета и по други начини.Примерно всеки войник може да води със себе си 10-20 кози или овци,че и телета,а с тях и няколко мулета и каруци натоварени с брашно,зърно,40-50 кокошки пуйки/може да си ги водяг и със стадото/,плодове и т.н.В обоза явно също се е водело голямо стадо и каруци.

Не забравяйте че при всяка битка целта е обоза и винаги има заловени животни.

Животните според мен са най важната храна,прясна е и лесна за изхранване в ливадите по пътя,пък и е питателна.

За алмия от 50 000 души потеглили на поход за 6-8 месеца е имало поне 60-70 000 животни и от тях поне 10-20 000 волове,без да се броят зайци,кокошки,пуйки и т.н.Като прибавим и поне 20 000 товарни животни мулета и т.н. и поне още толкова каруци става ясно че ситуацията е била сериозна.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И все пак представи си - ако всеки войник яде по половин килограм хляб и месо на ден, това значи, че само за един ден тази армия изяжда по 25 тона храна!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Никой не е казал, че да има голяма армия е нещо съвсем безпроблемно. Но на война не може да победят всички, а само този, който се справи с проблемите.

Изхранването:

І. Набавянето на храната.

Вече стана дума, че армиите се формирали различно.

А. По време на ПБЦ. Те набавят храна:

1. Чрез натуралните данъци - те са типични за ПБЦ. И снабдяване от царя.

2. Чрез закупуване. Преди битката при Ахелой на виз. армия били раздадени заплатите - за хъс. Армията била съпровождана от търговци, които продавали. те не са от т.нар. ефективи, но при атака на лагера е можело да се включат в отбраната защитавайки стоката си.

3. Някакви количества са се носели. И сега карат наборниците да се явят в поделението с храна за един ден защото не са зачислени.

4. Чрез грабеж.

Б. По време на ІІ БЦ.

Имаме феодални дружини. Всеки феодал си храни хората. Често са на заплати. Тъй като стана дума за големи армии, които са изключение:

1. Набирани са от широк регион, т.е. ползват продукцията на един широк ареал.

2. Грабеж

3. Закупуване по пътя.

ІІ. Транспортиране:

1. По правило армията не се събира в столицата и от там да тръгва, а в сборен пункт недалеч от целта на похода - в по-горния пример с битката при Никопол сборния пунк за тер. армия е бил Търново.

2. Флота - корабите макар и да не са имали размерите на днешен самолетоносач, са имали сравнително голяма товароподемност за да пренасят храна за 50 - 60 000 души. Използвани са от Копроним при големите му походи срещу България, Юстиниан ІІ, а също и за транспортиране на виз. войска сражавала се при Ахелой. Кораби са били ползвани и при похода на Сигизмунд през 1396, а също при похода на Владислав Ягелон през 1444г., но тогава флота закъснява за сражението.

3. Закупулане по пътя. Напр. при кръстоносните походи още при подготовката са били водени преговори с Византия (Сърбия, България, Унгария) за снабдяването на хората. При кръстоносните походи, тъй като целта е била по-отдалечена са се разделяли на няколко потока. Е, ставали и разминавания - пре ІV кр. поход 1 част заминали за Светите земи, а други за Цариград. :head_hurts_kr:

4. Предварително изграждане на бази по пътя - това е направил Ксеркс, макар примера да е от античността. Но и при завладяването на България от Василий ІІ се споменават селища, в които бълг. владетели били подготвили храна.

Военните кампании са били кратки - от дни до месеци. Е, някои наши научни деятели след като на чашка са си разменяли съвети как Пеле трябвало да играе футбол после са минавали към научни занимания и затова в книжнината ни се срещат съвети колко дълго Симеон трябвало да обсажда Цариград или пък някоя крепост да удържа на обсада.

Затова от една страна трябва по-безкритично да се приемат сведенията за по-голяма армия, а от друга страна трябва по-безкритично да се приемат решенията на военачалниците да прекратят някоя кампания, вместо да продължат да обсаждат безспирно до пълна победа. Освен храната, друг проблем е била и хигиената при голямо множество. Затова кампаниите не можело да са много дълги - става дума за преките бойни действия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
И все пак представи си - ако всеки войник яде по половин килограм хляб и месо на ден, това значи, че само за един ден тази армия изяжда по 25 тона храна!

Ами да. Ако си представим населението на цяла една държава, то в един ден изяжда много повече от 25 тона. Ако си представим пък колко тона желязо носи войската .... Нормално е.

Според мен в онези чисти откъм технологии и сложни организации времена, много е лесно да си го представим - всеки си носи, всяка част си има обоз. Ето горе авторът ни казва - нямало вода и храна по пътя и всеки водел със себе си по няколко добитъка и карал 50 кила вода. Това стига за 20 дена поне.

І

. Набавянето на храната.

Вече стана дума, че армиите се формирали различно.

А. По време на ПБЦ. Те набавят храна:

1. Чрез натуралните данъци - те са типични за ПБЦ. И снабдяване от царя.

2. Чрез закупуване. Преди битката при Ахелой на виз. армия били раздадени заплатите - за хъс. Армията била съпровождана от търговци, които продавали. те не са от т.нар. ефективи, но при атака на лагера е можело да се включат в отбраната защитавайки стоката си.

3. Някакви количества са се носели. И сега карат наборниците да се явят в поделението с храна за един ден защото не са зачислени.

4. Чрез грабеж.

Б. По време на ІІ БЦ.

Имаме феодални дружини. Всеки феодал си храни хората. Често са на заплати. Тъй като стана дума за големи армии, които са изключение:

1. Набирани са от широк регион, т.е. ползват продукцията на един широк ареал.

2. Грабеж

3. Закупуване по пътя.

Да, данъците са били натурални. Къде беше това за една крина жито, едно повесмо вълна и какво още там събираше един от царете от всяко домакинство.

Към посочените по-горе начини на снабдяване бих добавил - чрез подаръци или доброволни доставки от местното свое население.

Да си спомним нещо, за което има свидетелства - походът от Тракия до Сливница през 1885-та и описанията как по пътя народът от селата излиза на пътя и посреща войниците с кой каквато има храна. В пристъп на фантазия ще си позволя и друго сравнение - когато през социализма pri хората някъде отсядаше или влизаше в контакт по някакъв повод войник, все гледаха по всеки повод да го нахранят - т.е. хората си имат отношението. Или се купува, или се подарява, или се разквартирува по къщите в "своите" села, че и в по-мирните вражески, защо не?

Т.е. местното свое население е сериозен източник на снабдяване, докато стигнем границата.

Е сетне вече почва грабеж от врага /може и да не е грабеж, а "реквизиция";) /

Писах вече за една сцена от Балканската война - от нашето само село от около 4000 души излезли толкова кауци с храна на път за Източна Тракия, че обвхванали около 20 км. колона. И всичкото това пълно с ядене.

Съвременната армия /от 17-20 век/ познава системата на реквизиции и военни доставки. Понеже се касае приблизително за същата цел, в Средновековието, макар и не толкова сложно организирано ще да е било същото по същество.

Ако пък погледнем данните за това как българите са изхранвали и снабдявали тусрките войски по време на техните походи /това далеч не е било най-неприятното, в сравнение с посещенията на разни "бабаитлар", които искали "диш хакъ" задето си търкали зъбите и карали стопанина да им разхожда не само конете, но и ботушите по двора :mad: /, можем да си представим и картината през средновековието.

Да не забравяме и природните източници - реките пълни с рибка, горите с дивеч...

Па като стане дебела работата и чорба от киселец е нещо, макар, че практичният българин все нещо е имал в торбата за в краен случай:)

1 Незнам защо но средновековните хора се представят като умиращи от глад през огромната част от годината и изхранващи се едва едва.

Според мен сведенията за огромни данъци в натура не свидетелствуват че хората са били зле,а напротив,нали с нещо трябва да платят данъка и пак да им остане.

Второто с което не съм съгласен е че армията се е движела стройно и в комплект.Ако армия от 50 000 души се движи по виа сингидиум ,то тя ще се пръсне от пловдив до пазарджик най малко и поне 20 км в ширина по описаните вече ливади,редки гори и т.н.

Изхранването е ставало освен с носене на храни на гръб и с едно две мулета и по други начини.Примерно всеки войник може да води със себе си 10-20 кози или овци,че и телета,а с тях и няколко мулета и каруци натоварени с брашно,зърно,40-50 кокошки пуйки/може да си ги водяг и със стадото/,плодове и т.н.В обоза явно също се е водело голямо стадо и каруци.

Не забравяйте че при всяка битка целта е обоза и винаги има заловени животни.

Животните според мен са най важната храна,прясна е и лесна за изхранване в ливадите по пътя,пък и е питателна.

За алмия от 50 000 души потеглили на поход за 6-8 месеца е имало поне 60-70 000 животни и от тях поне 10-20 000 волове,без да се броят зайци,кокошки,пуйки и т.н.Като прибавим и поне 20 000 товарни животни мулета и т.н. и поне още толкова каруци става ясно че ситуацията е била сериозна.

Точно. И да не са имали толкова животни под ръка, все са докопвали близка бройка.

ПП

Обозът не е точно целта, но пада в плячка, така че и той е добър източник на снабдяване.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Къде беше това за една крина жито, едно повесмо вълна и какво още там събираше един от царете от всяко домакинство.

...едно яйце и лъжица мед :) за времето на Петър І ставаше въпрос, но това е от по-късен български източник от византийското владичество, който има за цел да възвеличае времената, когато България е била независима ;)

А иначе тези реквизиции по време на война също са си били почти грабеж, ама карай. При турците например, през Балканската война е било съвсем нормално и често войници да спрат обикновен селянин, да му реквизират коня срещу някакви хвърчащи квитанции, с които после да ходи при Високата порта да си го получи обратно, а колко са му го връщали... :hmmm: И така се е процедирало в самата столица Истанбул, представете си какви са ги вършели по Анадола в същото време :whistling:

Но определено и аз се придържам към мнението, че макар и съпроводено с доста трудности не е невъзможно начинанието за събиране на 50 и повече хилядни войски и тяхното изхранване, поне на своя територия. Ако погледнем обаче Ханибал например колко време е обикалял с огромна армия и е осигурявал снабдяването на чужда територия, че и бойни слонове е мъкнел :Oo:

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Абе то е ясно, колко са си ги връщали. Вярно е :whistling::head_hurts_kr:

Виж за Ханибал и за таива дълги походи из чуждата земя въпросът е интересен. Аз не знам, но може да се предположи, че са получавали някакво снабдяване с кораби, а също са водели със себе си животни, гепвали са оттук оттам, купували са от разните племена и народчета из Рим.

Имам цяла директория с хроники, ама отде време да ги чете човек :post-20645-1121105496::hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Абе в Алпите му е било доста трудно да се снабдява с корабчета ;) , пък и те са били заснежени тогава, храна трудно се е намирала... въобще това е невероятен поход, може по принцип да се намерят много подробни книги за кариерата на този пълководец, ама верно все нема време :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е да. Но в Алпите той само е преминавал, а преходът е нещо, което се организира, но е за кратко, а основно е сновал из Италия и Испания, където бреговете са доста близо.

Наскоро четох една византийска хроника за Никифор Фока и Йоан Цимисхий, пусто забравих автора, известна е. Там се описва точно как Никифор Фока, още като военачалник обсажда ред крепости в Близкия Изток. Има чудесен пример как снабдяването и изхранването са изиграли решаваща роля, на няколко пъти везните са накланяни в едната или другата посока много критично, докато най-накрая византийците се отказват, щот им свършва яденето и почват болести...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Toчно сега по "Експлорър"-а върви филм за Ханибал. Походът през Алпите трае 15 дни, т.е. достатъчно кратко за да си носи всеки торбата с ядене. Загиват 1/3 от хората му, около 30 000 от 90 000. Впечатляващ брой и от двете страни - Рим губи 70 000 души за четири години.

Или, нормално голям брой за две държави, които прогресират в съответния исторически период.

В една от битките Ханибал измамва римляните, като им пуска едно голямо стадо овце с факли на роговете, и те решават, че това е армията му. Може да се направи извод колко добитък е вървял с войсите, за да го сбъркат с няколкодесеткихилядна армия.

От друга страна, Рим обръща нещата в своя полза едва след като атакува...тила на Ханибал и превзема Нов Картаген, който е нейде в Испания, а после и истинския Картаген.

Ново значение на прочутата фраза "Картаген трябва да се изгори".:)

въобще това е невероятен поход, може по принцип да се намерят много подробни книги за кариерата на този пълководец,

Най-впечатляващото у него освен безспорната му гениалност като стратег и тактик е това, че е постигал успехите си с наменици /ако това е вряно, де/, т.е. не с патриотично мотивирани войници, а с платени. Това вече е постижение.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

За числеността - вижте на какво попаднах в сайта за Волсжка България, който Галахад пусна в съответната тема:

""Худуд ал-алам мин ал-машрик ила-л-магриб"

(Неизвестный автор, X век)

("Границы мира от востока к западу", 982/983 гг.)

.....Булгар - город с небольшой областью, расположенный на берегу Итиля. В нем все (жители) мусульмане; из него выходит до 20 000 всадников. Со всяким войском кафиров, сколько 6ы его не было, они сражаются и побеждают. Это место крепкое, богатое. Сувар - город вблизи Булгара; в нем борцы за веру, так же, как в Булгаре.

"

Неизвестен арабин, съчинението се казва "Границите на света от Изток на Запад, от 80-те години на 10 век":

"Болгар е град с неголяма област, разположен на брега на Итил /Волга/. Всичките му жители са мюсюлмани. От него излизат до 20 000 конника...... Сувар е град близо до Болгар; и там има борци за вярата, както в Болгар" и т.н.

Болгар е най-големия град на Волсжка България; има още няколко. От тях ако излизат средно по 5-10 000 конника, цифрата 60 000 не е нереална, при цялата условност на предположението, де.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето малко данни за това как би могла да е изглеждала "пътната обстановка"; те са от османско време, но аз поне не мога да си представя принципна разлика със Средновековието:

От книгата на големия историк и етнограф Димитър Маринов "Българско обичайно право", Акад.издателство "Марин Дринов", 1995 г. /вижте я цялата, дава страшен поглед върху богатството на преднаучните, народните знания; оригиналът е издаден през 1893 и 1907 г., в две части./

Та, докато събира сведения за вещите и обектите на право на собственост, за пътищата Д.Маринов получава следните данни:

Пътищата се разделят на няколко вида:

"Джаде" - голям път между два големи града, пълен е с хора винаги и отива далеч;

"Друм" - по-малък път, пак между два града, но не толкова пълен с хора.

Тези двата са "царски" пътища.

"Път" - обикновен път между селата и между тях и града.

"Конски път" - път, отдето може да се мине само с кон /т.е. без каруца/;

"Дърварски път" - лош и тесен, през гората, до сечищата.

"Пешачки" път - и с кон да сте, пак ще вървите по него пеша, много стръмен и пряк, минава през най-стръмните, глухи и тесни мества в горите и планините.

Джадето и друмът минават през възможно най-равните и нестръмни места. Ако минават през река, винаги има мост ili hubaw brod. Това са най-дългите питища, защото най-заобикалят. Такъв път между два града е само един; сегашните /т.е. към края на 19 век/ пътища не съответстват с трасетата на някогашните.

Селските пътища са много и излизат във всички посоки. Те си сменят трасето почти всяка година, защото се изхабяват - "преорават".

Конски и пешачки път има в планините, където местността не позволява друго. Също и покрай големите пътища, за по-пряко.

За джадето и друма се грижи държавата, царщината. За селските пътища се грижи селото.

Пътищата сменят трасетата поради различните природни и човешки пречки на определени места по тях /изораване, наводнение, отказ или неглижиране на грижата за тях, събаряне на мост и т.н./

Големите мостове са царска и на местните феодали работа. Малките мостчета и т.нар. "брев", т.е. дърво, сложено през реката са задължение и грижа на селото. /па и на всеки, който има нужда от преминаване :Oo: /

Освен мостовете, правят се, или по-скоро се подържат и подсилват естествените бродове през реките.

РЕДЪТ за движение по пътищата също е установен.

1/ този, чиято каруца е празна, отстъпва; длъжен е, преди да влезе в тясното, да провери да не иде някой пълен;

2/ ако се срещнат две празни, изкачващата отстъпва, но ако вече е към края на изкачването, отстъпва горната, спускащата се;

3/ на широк път и въобще, товарната каруца има предимство пред натоварените животни - те са по-мобилни, а тя не е и може да се счупи при отбиването.

ПП

Може и да пусна отделна тема, но няма време. Тук ще ви обърна внимание само върху следния страничен въпрос - удивително, но нищо ново под слънцето - и без Закон за движението по пътищата, и без правилници, народът си е установил ред, и то този ред е СЪЩИЯТ като днешният.

....

Ако видите пък останалата част на книгата, ще паднете колко детайлно, справедливо, етично и с дълбоко съзнание за необходимостта, че и хуманно е било правото в традиционното общество.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз се сещам че някъде четох, че когато Цезар завладявал Британия , в една от битките той излязал армия от 10 000 , а пък Бритите със 100 000 и победили Римляните защо :

Защото те били Бойно екипирани имали стратегия , движели се в строй под команда , а пък Бритите били голи и стратегията им била : Отвай да млатиш колкото се може повече. Във битката се казва че умрели 80 000 брити (другите арестувани и после разпънати на кръста по стар Римски обичай)това значи ,че един риимлянин е убивал по 8 Брита , това може и да не е вярно защото ако бяха спечелили Бритите можеби щеше да е точно обратното .

А пък за храненето , по-време на ПСВ на България са били отпуснати от Тройния Съюз много пари за исхранването на войниците ( точната сума не си я спомням но възлизаше на 1 000 000 , може и да греша бях го чел отдавна), но тези пари не стигнали до войниците а отишли в джоба на някой(и) от министерството .

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...