Отиди на
Форум "Наука"

Избирането на Фердиданд за български княз


Recommended Posts

  • Потребители

Цар Борис ІІІ несъмнено е един от най-големите бълг. политици на ХХв. Ако трябва да съм точен от Освобождението до сега той и Стамболов са двамата най-способни. Управлението му е в един от най-тежките и критични периоди от новата история на България и въпреки това именно то е белязано с връщането на Ю. Добруджа и прослувутите 8 място в Европа и 1 на Балканите като иконом. състояние. Полша и Сърбия (с доста по-сериозна подкрепа) се противопоставят на германците - резултата е, че страните са съсипани и накрай пак ги огрява социализъм.

С Фердинанд нещата са доста сложни. В иконом. аспект управлението му е доста положително. Проблемите идат от т.нар. две нац. катастрофи. Но може би трябва да се помисли и върху недодяланите глупости на т.нар. соц. историография. Комунистите обвиняват Фердинанд, че не подкрепил Илинденско-Преображенското въстание. Но по време на въстанието към България се сипят само заплахи в случай на намеса. При двете катастрофи Фердинанд се опитва вече с осигурена международна подкрепа да постигне онова, за което го обвиняват, че не го е направил като изправи България срещу целия свят. В интерес на истината, той оставя по-голяма държава, отколкото е получил. Тези граници може да не отговарят на бълг. мераци, но големите неща се постигат трудно и с големи рискове.

Що се отнася до Ал. Стамболийски - повечето неща, дето мога кажа са него са лоши-

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 70
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Достойният княз Батемберг е бил изхвърлен по типично византийски начин. Човекът,воювал за Освобождението, човекът от чието име е провъзгласено Съединението.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

А коя е алтернативата на княз Фердинанд? Лансираната кандидатура на грузинския княз Мингрели? На противодействието на английски дипломат У.Уайт дължим отрицателната позиция Високата порта. Портата съобщила, че не приема кандидатурата на Мингрели, главно поради опозицията на Англия и постъпките на Уайт в Цариград. Успехът на тази кандидатура би означавал крах на десетгодишната английска борба за изтласкването на руско влияние в България. Един руски офицер като български княз означавало установяване на руска сила и в останалата част на полуострова.

Ако Англия не се беше намесила на дипломатическата сцена, щяхме да си имаме проруски княз за радост на русофилите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алтернативи има, що само грузинеца да е? Волдемар Датски? Пък и защо спешно трябва да обикалят виенските кабарета. Да си държат на Батемберг. Ама пияницата от Петербург не искал да чуе за него, кво ше направи, ше върне България на турците ли?

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Батенберг е прогонен заради Русия и чрез русофилите. Когато контрапревратът го връща, отново реакцията на руския цар го прогонва. Валдемар Датски е задържан от руската реакция. Панцергренадирът каза много точно как стоят нещата с Мингрели.

Изглежда, че Фердинанд е бил единственият възможен избор.

А българите, разбира се, никога не биха приели Алеко Богориди (впрочем, една много смислена кандидатура, която би осигурила на България по-добри отношения с Турция, Англия, а може би и с Русия).

Фердинанд е преценил чудесно ситуацията и си е изиграл добре картите. Пък и на България за момента й е бил нужен княз. Ако не беше така, Стамболов вероятно наистина би обявил република.

Друг е въпросът, че Батенберг наистина е сгрешил с ненавременната си смирена телеграма до Петербург.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алтернативи има, що само грузинеца да е? Волдемар Датски? Пък и защо спешно трябва да обикалят виенските кабарета. Да си държат на Батемберг. Ама пияницата от Петербург не искал да чуе за него, кво ше направи, ше върне България на турците ли?

Каква е тази алтернатива, която под натиска на руския император Александър се отказва от българския прстол? На нас ни трябва за княз силна личност, с амбиции, готов да се бори и да вземе престола на всяка цена.

Виенските кабарета са били мястото на каймака, хайлайфа и аристокрацията. Като вземем в предвид хобитата на Фердинанд I – хазарт, орнитология, ботаника, филателия, или лов, българските пратеници са могли да открият княза и на други места – в някое казино, природонаучен музей, в клуба на филателистите или пък в гората на лов?!? :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Княз Александър е бил млад, много впечатлителен и политически много неопитен. Фердинанд дори не се опитва да суспендира конституцията и в интерес на истината неговото управление е най-демократичния период за времето на ІІІ бълг. царство. Стамболов има полит. талант, но пипа твърде грубо. Ако по негово време сопите са се въртяли по-малко е можело да живее и управлява по-дълго. При всички случаи не е било необходимо да бърза толкова с избора на княз. В един момент Русия би предпочела вместо антируско регенство, което да отдалечава България от нея един компромисен княз, при който обаче ми могла да си върне позициите. Да не говорим, че Александър ІІІ и Николай ІІ са напълно лишени от политическите качества и замаха на Царя-Освободител. Офертата Николай Дидиани да бъде поставен за бълг. княз е доказателство за недодялаността на руското управление след цар Александър ІІ. Все пак си е голяма простотия при нарастваща русофобия да се предложи за княз човек, който е известен единствено с това, че е продал княжеството си на Русия.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Единствената алтернатива на Фердинанд е била продължаване на безкняжението и неприключване на "българския въпрос".С всички произтичащи от това опасности.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е няма такъв желаещ английски виконт.Валдемар като че ли би бил по добра алтернатива.Но трябва да се има предвид че освен влияението на руския цар се намесва и брат му - гръцкия крал Георги.Когато Георги разбира че брат му е избран за български княз той му пише драматична телеграма че ако Валдемар приеме българския трон то той трябва да напуска гръцкия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Единствената алтернатива на Фердинанд е била продължаване на безкняжението и неприключване на "българския въпрос".С всички произтичащи от това опасности.

И какви са опасностите, които би ги нямало, ако вместо намесничество управлява княз? Освен като изключим, че регентския съвет ще се позатрудни да обяви княжеството за царство. Но то и това си е донякъде личен успех на Фердинанд, защото съседните нам народи са получили независимост с руска военна помощ, а не самостоятелно по дипломатически път.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

До 1908 българската държавност е на практика зависима от легитимния носител на Короната. Пък и Съединението също е оформено като персонална уния, която няма как да съществува без княз. Ако в 1887 не се беше намерил княз, Стамболов може би щеше да обяви република, но това щеше да ни създаде много бъдещи проблеми с Турция. И то проблеми на легитимността. Можеше около Балканските войни и Първата световна развитието на събитията да е още по-катастрофално за България. Или поне по-скъпо струващо.

А че английски аристократ не би могъл да приеме княжеството дори регентството да му го предлагаше, е очевидно. Англия в този момент отчаяно иска да поддържа добри отношения с Русия и не би се намесила толкова пряко на Балканите. Напротив, австриецът Фердинанд е добре дошъл за британците - той увеличава недоверието между Русия и Централните сили.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

След Съединението първоначалния проект е да има персонална (лична) уния, но тъй като Русия се е притеснявала, че трудно ще се отърве от нежелания княз, ако обединението се постави в зависимост от абдикацията му, то се стигнало до реална уния, т.е. дори княз Александър да бъде отстранен от престола, то областите няма да се разделят както при персоналната уния, а ще продължат да са заедно начело с който и да е бълг. княз, респ. регенство по време на интеррегиум. И тъй като унията е реална след абдикацията двете територии остават заедно под скиптъра на новата династия. Сиреч - проблеми никакви с малко изчакване.

Ако я нямаше Независимостта, нямаше да има Балкански войни, тъй като България е една от най-активните в подготовката и воденето им.

След ПСВ с бълг. земи щеше да се случи същото като с земите на народите от многонационалните Австро-Унгария и Русия - от тях се появили Полша, Унгария ... Е, после СССР си прибраля някои, но това вече е станало в друго време. Тъй че и България най-вероятно щеше да получи независимост и всичко щеше да зависи от това Сърбия, Търция и Румъния за кого са воювали. Но тъй като са били за Антантата, то ситуацията можеше да е доста неприятна за България. По време на Берлинския конгрес да речем България е нямала свои представители, макар че пък при сключването на Ньойския договор сме имали делегация, ама тя е била държана едва ли не под арест. Пък и ако България не беше назависима от Антантата нямаше да са толкова зле настроени срещу нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Регенството е временен вариант не може да управлява вечно.Особено при тоталната обструкция на Русия чийто луд император е приел България като дълбоко лична кауза.И в България и в чужбина са приемали избирането на княз като първа и най важна стъпка към успокояване на положението и нормален живот в страната.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Регенството е временен вариант не може да управлява вечно.Особено при тоталната обструкция на Русия чийто луд император е приел България като дълбоко лична кауза.И в България и в чужбина са приемали избирането на княз като първа и най важна стъпка към успокояване на положението и нормален живот в страната.

Което обаче ни най-малко не е пречело да се изчака малко, вместо да се хване първия срещнат в кабарето. Втори си остава вече въпросът доколко би бил по-подходящ от Фердинанд. Защото ситуацията е изисквала и човек, готов да се захване с нея. И нашите съседи не са били кой знае колко доволни от владетелите си, макар страните им да са се поразширили за наша сметка.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ами не забравяй че Фердинанд е бил втория избор първия Валдемар отказва.Гаранция че ще се появи трета кандидатура няма.Освет това Фердинанд далеч не е второстепенен аристократ и списъка на роднините му е повече от впечатляващ.Плюс това е готов да дойде в България без признание на Великите сили /което между другото си е нарушение на решенията на Берлинския конгрес/и против волята на Александър ІІІ.Е каква повече трябва на Стамболов?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами не забравяй че Фердинанд е бил втория избор първия Валдемар отказва.Гаранция че ще се появи трета кандидатура няма.Освет това Фердинанд далеч не е второстепенен аристократ и списъка на роднините му е повече от впечатляващ.Плюс това е готов да дойде в България без признание на Великите сили ...

Кандидатите за българският престол и дипломатическите комбинации около тях били толкова много, че в различните комбинации били включени и румънският крал, и черногорският княз, и дори победеният крал Милан.

От общи принципи за недопускане на обединението на балканския и южнославянския елемент, Австро-Унгария се противопоставяла на тези възможности, а Турция поискала официална гаранция от силите, че "на българският престол няма да бъде назначен представител на балканските династии".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Еньо и кои са били тези хиляди кандидати за бългаския престол?

- Александър Бодориди

- принц Хенрих Ройс

- Валдемар Датски

- принц Хенрих ХХV

- принц Карол І

- крал Милан...

Райският принц Хенрих ХХV, германски посланик във Виена; Валдемар Датски, чието име се запечати тогава в паметта на българските политици, за да се яви по-сетне при по-драматична обстановка; Милан, за когото се споменава няколко пъти в руските преписки от това време. По-сериозна бе кандидатурата на румънския крал Карол І, тогава още княз. Изглежда, че хипотезата на една лична уния между България и Румъния бе обезпокоила руската дипломация. На 14 декември Дондуков получи от руския посланик в Цариград княз Лобанов тая депеша:

Румънският княз, чрез своя пратеник тук, искал е от султана и от посланиците английски, французки и австрийски съгласието им, за да бъде избран български княз. Всички дали съгласието си освен австрийския посланик. Като Ви предупреждавам за това, моля Ви да ми съобщите дали сте забелязали каквито и да е румънски опитвания. Дондуков отговори, че никакви особени опити не били правени за кандидатурата на румънския княз, който нямал впрочем никакви шансове. Не е известно дали Карол І е правил от своя страна някакви постъпки, но Англия е подкрепяла енергически неговата кандидатура. Тя желаеше да създаде чрез румъно-българския дуализъм една голяма държава, която да противостои на руското влияние, имайки широки основи за развитие. Английският делегат в Търново, Палгрев, агитираше с тая цел твърде майсторски. "Една вечер той беше ни поканил на чай, пише М. Балабанов в своите забележки от Търново. Между другото той внушително питаше дали е основателен слухът, че българите кроели да изберат за български княз румънския крал Карол, като прибавяше да каже лично от себе си, че това нямало да бъде зле за България, а щяло да се погледне с добро око и от западните велики сили." Същите внушения Палгрев е сеял и пред другите водители. "Ние се срещахме често, разказва дядо Цанков, и в самия ден на избора, сутринта, той дойде дома при мене и ме увещава да възприемем кандидатурата на Карола. Аз му отговорих, че в частния живот, когато един човек има нужда от съвет, отправя се до своите приятели и доброжелатели; тъй е и в политиката. Нашият народ не може да слуша държавите, които са му направили зло, а ще се доверява - то се знае - на Русия, която го е освободила. След тоя разговор Палгрев вече не настоя." Впрочем волята на царя Освободителя, която определяше като кандидат за българския престол неговия племенник княз Александра, бе вече известна на депутатите и тя предрешаваше въпроса.

На 17 април новоизбраните депутати се събраха в конака. В града владееше голямо оживление...

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Стамболов просто е мислел, че взима едно хлапе на българския престол, но още в Лом разбира, че е довел опасен интригант. Какво ли щеше да бъде, ако беше го видял лично предварително??

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Еньо ти правиш ли разлика между 1879 г. и 1887 г.?От всичките посочени от теб през 1886/7 г. само Богориди е показал няккаво желание да заеме престола.И то не категорично.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ако Фердинанд беше умрял на 15 юни 1913 г. сега във всеки български град централната улица щеше да носи неговото име.Това си е 26 години успешно царуване.Но това вече е друга тема.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Най-добре да беше починал още някъде в 1909-1911. И за него, и за нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако Фердинанд беше умрял на 15 юни 1913 г. сега във всеки български град централната улица щеше да носи неговото име.Това си е 26 години успешно царуване.Но това вече е друга тема.

Аз викам да беше умрял малко по-рано, някъде преди да прати Гешов да се пазари със сърбите за общи военни действия против турците.smokeing.gif

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...