Отиди на
Форум "Наука"

Неосъщественият руски поход към Индия


Recommended Posts

  • Потребител

На границата на ХVІІІ и ХІХ век в две европейски столици се замисля военна авантюра, която и днес впечатлява с дързостта си и почти неправдоподобния си сценарий. Авторите на този план са френският първи консул Наполеон Бонапарт и руският император Павел І, а целта е поход към Индия, за да бъде нанесен удар по английската колониална мощ и да бъдат спечелени огромни придобивки и слава за двете държави.

Съвсем доскоро преди това двете страни са върли противници. Екатерина ІІ нарежда страната си в коалиция с Англия, Австрия и Прусия срещу Франция; общата цел е да се унищожи революцията, това „най-ужасно от всички чудовища”, по израза на руската владетелка. При нейния наследник Павел І политиката не се променя. Руските войски нанасят редица поражения на французите в северна Италия и ги изтласкват оттам, а адмирал Ушаков начело на флота действа в Средиземно море в съюз с англичаните. Във Франция вече се готвят за нахлуването на руската армия на тяхна територия.

Но както съюзниците в коалицията са обединени от омразата си към революцията и желанието да съкрушат Франция, така всеки от тях играе своята собствена игра. Русите скоро си дават сметка, че се сражават за чужди каузи. Отношенията с Англия се обтягат след като британците окупират Малта. В същото време австрийците заемат освободените територии в Италия, а русите са принудени да се сражават сами срещу превъзхождащи френски сили в Швейцария и с големи усилия си пробиват път през Алпите, за да избягнат пълна катастрофа. Разгневен от коварството на съюзниците, Павел І нарежда на войските да се приберат обратно в Русия и започва да обмисля преразглеждане на политиката си.

Подобни процеси се развиват и във Франция, където овладелият властта Бонапарт си дава сметка, че страната има нужда от силен съюзник и той може да бъде само Русия. В републиканска Франция Русия традиционно е представяна като бастион на тиранията. През 1800 г. обаче тонът започва да се променя. И двете страни бързо се придвижват към постигане на съюз. Така се стига до идеята за военна експедиция към Индия.

Предвиждало се е всяка от двете страни да осигури по 35 000 бойци. 35 000 руски войници е трябвало да се концентрират в Астрахан и да отплават до персийското пристанище Астрабад, на югоизточния бряг на Каспийско море. Френският корпус под командването на генерал Масена (сражавал се доскоро срещу русите в Швейцария) е трябвало да се спусне с кораби по Дунав до неговото устие. Оттам те сменят съдовете и стъпват на борда на руски транспортни кораби. Оттам отплават до Таганрог на Азовско море. Следва преход по суша до Царицин на Волга и спускане с речни съдове до Астрахан. Оттам на борда на руски търговски кораби войската преплува до Астрабад, където двете армии е трябвало да се съединят и градът да стане главна база на военното командване. Оттам пътят на обединената армия е трябвало да премине през Херат и Кандахар в Афганистан и да достигне брега на р. Инд.

Тъй като пътят от Астрабад до Индия преминава през много страни, където управляват различни ханове и други местни владетели, се е предвиждало да бъдат изпратени емисари до тях, за да ги убедят да пропуснат свободно войските и да уговорят условията за преминаване.

Чертаейки плановете на бъдещата кампания, в Русия и Франция се вдъхновяват от похода на Надир Шах, който през 1737-1739 предприема завоевателен поход от Персия към Индия и превзема Делхи. Така че защо френските и руските бойци да не повторят този път? Разчита се на ограничения брой на британските военни сили в Индия, на съюз с Персия и на това, че местното население ще ги посрещне като освободители.

Но освен това руското правителство обмисля идеята и за военна експедиция, отделна от похода на обединената армия, която да мине през Средна Азия, отново с тайната мисъл да си осигури по-добри позиции от тези на френските си съюзници. Освен това в Санкт Петербург се опасяват че френската армия в Египет, макар и в тежка позиция, би могла да надделее и това би дало възможност на французите да достигнат Индия по море. В същото време Хиванското и Бухарското ханство в Средна Азия били твърде непредвидими и не били склонни да осигуряват достатъчно благоприятни условия за преминаването на руските търговски кервани през техните територии. Ето защо е решено да се организира отделна експедиция от Оренбург (южен Урал) през Хива и Бухара до Индия.

На 12 януари 1801 г. Павел І изпраща указ до командира на казашката войска на р. Дон генерал Орлов. В него той му нарежда да потегли на поход към Оренбург и оттам към Хива, Бухара и Индия. Приложените карти покриват само териториите до Хива и р. Амударя. Оттам нататък Орлов сам ще трябва да си осигури необходимата информация за английските притежания и индийците под тяхна власт. Според императора Орлов трябва да разруши британските позиции и територията и търговията да се ориентират към Русия по същия начин, по който сега са под британски контрол. Павел подчертава че руските части трябва да се бият единствено с англичаните и че трябва да се сключва съюз с всички, които не ги подкрепят. Орлов получава първото писмо на 24 януари и свиква обща мобилизация на казашката конница до един месец.

В края на февруари казашката войска потегля на изток. Тя наброява около 22 000 казаци, 44 000 коня и 24 оръдия. Очаквало се е по това време да започне затопляне, но то закъснява в сравнение с обикновено. Зимата е студена и с изобилие на сняг, температурата е около 0º. Конете се движат трудно, оръдията затъват, няма нито подслон, нито отопление, нито достатъчно храна за животните. Войниците се придвижват почти без да почиват през деня. В средата на март войската достига до Волга. По-нататък следва изтощителен преход през степта. Хората спят върху влажната земя или направо върху снега. За три седмици войската изминава над 700 km. В Оренбург ги очакват, като вече са осигурени камили с провизии и други материали за похода към Индия.

Но армията така и не стига до Оренбург. По пътя ги застига куриер с новината за смъртта на императора. Павел І става жертва на заговор, в който учавствува и престолонаследникът Александър. Една от първите стъпки на новият владетел е да отзове обратно казашката войска. Походът пропада, а заедно с него френско-руските мечти да завладеят Индия. За повечето историци този проект е пример за фрапираща липса на реализъм, особено от страна на Русия, където всъщност е разработен планът за кампанията. Но въпреки това в Англия тогава гледат сериозно на заплахата и предприемат редица дипломатически стъпки към Турция и Персия, за да предотвратят евентуално нападение. Открит остава и въпросът за британския принос към убийството на Павел І. Когато научава новината, Бонапарт заявява че те са го пропуснали тук (има предвид скорошния атентат срещу него), но са го улучили в Петербург. Те, това са англичаните ...

Ето повече информация

ru.wikipedia.org/wiki/Индийский поход 1801

svetlov-rv.by.ru/nap_ind.htm

www.centrasia.ru/newsA.php?st=1263421140

www.proza.ru/2007/12/10/178

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Хмм, интересно. Дали е нереалистичното на едно съвместно завладяване на Индия от Русия и Франция?

Политически може би ще предизвика усложенения, защото Англия ще създаде система от съюзи и с дявола и ще изрине земята, но няма да допусне да й отнемат Индия. Но чисто военно проблемите са били само логистични.

Веднъж оказали се в Индия, руско-френските войски ще имат сблъсък с местните и по-късно с несъмнено пристигналият английски контингент. Като полуостров, в Индия би възникнала интересне ситуация - Англия, доминираща в моретата, ще стоварва войски по пристанищата, руснаци и французи ще бранят вътрешността. Всички ще се надпреварват за съюз с местните раджи, племена, народности и пр.

Дали обаче френско-руският съюз ще може да се снабдява по суша? Англичаните тутакси ще прекъснат пътищата, а самите те ще се снабдяват през пристанищата..

Май си е обречена кауза.

ПП

А смъртта на Павел така или иначе си е мистерия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За снабдяване на войските май въобще не може да се говори. Керваните задължително ще трябва да се придружават от солидни охранителни контингенти, което допълнително ще ангажира силите, едни племена и ханове ще ги пропуснат, други обаче няма, колко от тях ще успеят да прекосят цяла Централна Азия и да достигнат успешно при войските в Индия. Отделно че това ще става прекалено бавно и с огромни закъснения от разчетите, ако въобще могат да се направят такива. Просто с каквото успеят да се снабдят в Индия - това е. Зависи как щяха да реагират местните владетели, най-вероятно щяха да използват руснаците и французите за да изгонят англичаните, но в последствие и тях щяха да опитат да изгонят, а това ще им е още по-лесно отколкото с англичаните, защото руско-френския контингент ще бъде с много мизерно снабдяване или с никакво.

Индия е много далеч и е много голяма, нужни са интензивни връзки за окупационни войски там и това може да стане само по море където Англия в този период е безспорен хегемон.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Значи ключово и решаващо би било да се привлекат всички владетели по един, а желателно е и по алтернативен път. И снабдяването да става с големи въоръжени отряди. Защото първата работа на англичаните ще е да го прекъснат - дали лично, дали като пратят някой Лорънс Индийски ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
На границата на ХVІІІ и ХІХ век в две европейски столици се замисля военна авантюра, която и днес впечатлява с дързостта си и почти неправдоподобния си сценарий. Авторите на този план са френският първи консул Наполеон Бонапарт и руският император Павел І, а целта е поход към Индия, за да бъде нанесен удар по английската колониална мощ и да бъдат спечелени огромни придобивки и слава за двете държави.

Съвсем доскоро преди това двете страни са върли противници. Екатерина ІІ нарежда страната си в коалиция с Англия, Австрия и Прусия срещу Франция; общата цел е да се унищожи революцията, това „най-ужасно от всички чудовища”, по израза на руската владетелка. При нейния наследник Павел І политиката не се променя. Руските войски нанасят редица поражения на французите в северна Италия и ги изтласкват оттам, а адмирал Ушаков начело на флота действа в Средиземно море в съюз с англичаните. Във Франция вече се готвят за нахлуването на руската армия на тяхна територия.

Но както съюзниците в коалицията са обединени от омразата си към революцията и желанието да съкрушат Франция, така всеки от тях играе своята собствена игра. Русите скоро си дават сметка, че се сражават за чужди каузи. Отношенията с Англия се обтягат след като британците окупират Малта. В същото време австрийците заемат освободените територии в Италия, а русите са принудени да се сражават сами срещу превъзхождащи френски сили в Швейцария и с големи усилия си пробиват път през Алпите, за да избягнат пълна катастрофа. Разгневен от коварството на съюзниците, Павел І нарежда на войските да се приберат обратно в Русия и започва да обмисля преразглеждане на политиката си.

Подобни процеси се развиват и във Франция, където овладелият властта Бонапарт си дава сметка, че страната има нужда от силен съюзник и той може да бъде само Русия. В републиканска Франция Русия традиционно е представяна като бастион на тиранията. През 1800 г. обаче тонът започва да се променя. И двете страни бързо се придвижват към постигане на съюз. Така се стига до идеята за военна експедиция към Индия.

Предвиждало се е всяка от двете страни да осигури по 35 000 бойци. 35 000 руски войници е трябвало да се концентрират в Астрахан и да отплават до персийското пристанище Астрабад, на югоизточния бряг на Каспийско море. Френският корпус под командването на генерал Масена (сражавал се доскоро срещу русите в Швейцария) е трябвало да се спусне с кораби по Дунав до неговото устие. Оттам те сменят съдовете и стъпват на борда на руски транспортни кораби. Оттам отплават до Таганрог на Азовско море. Следва преход по суша до Царицин на Волга и спускане с речни съдове до Астрахан. Оттам на борда на руски търговски кораби войската преплува до Астрабад, където двете армии е трябвало да се съединят и градът да стане главна база на военното командване. Оттам пътят на обединената армия е трябвало да премине през Херат и Кандахар в Афганистан и да достигне брега на р. Инд.

Тъй като пътят от Астрабад до Индия преминава през много страни, където управляват различни ханове и други местни владетели, се е предвиждало да бъдат изпратени емисари до тях, за да ги убедят да пропуснат свободно войските и да уговорят условията за преминаване.

Чертаейки плановете на бъдещата кампания, в Русия и Франция се вдъхновяват от похода на Надир Шах, който през 1737-1739 предприема завоевателен поход от Персия към Индия и превзема Делхи. Така че защо френските и руските бойци да не повторят този път? Разчита се на ограничения брой на британските военни сили в Индия, на съюз с Персия и на това, че местното население ще ги посрещне като освободители.

Но освен това руското правителство обмисля идеята и за военна експедиция, отделна от похода на обединената армия, която да мине през Средна Азия, отново с тайната мисъл да си осигури по-добри позиции от тези на френските си съюзници. Освен това в Санкт Петербург се опасяват че френската армия в Египет, макар и в тежка позиция, би могла да надделее и това би дало възможност на французите да достигнат Индия по море. В същото време Хиванското и Бухарското ханство в Средна Азия били твърде непредвидими и не били склонни да осигуряват достатъчно благоприятни условия за преминаването на руските търговски кервани през техните територии. Ето защо е решено да се организира отделна експедиция от Оренбург (южен Урал) през Хива и Бухара до Индия.

На 12 януари 1801 г. Павел І изпраща указ до командира на казашката войска на р. Дон генерал Орлов. В него той му нарежда да потегли на поход към Оренбург и оттам към Хива, Бухара и Индия. Приложените карти покриват само териториите до Хива и р. Амударя. Оттам нататък Орлов сам ще трябва да си осигури необходимата информация за английските притежания и индийците под тяхна власт. Според императора Орлов трябва да разруши британските позиции и територията и търговията да се ориентират към Русия по същия начин, по който сега са под британски контрол. Павел подчертава че руските части трябва да се бият единствено с англичаните и че трябва да се сключва съюз с всички, които не ги подкрепят. Орлов получава първото писмо на 24 януари и свиква обща мобилизация на казашката конница до един месец.

В края на февруари казашката войска потегля на изток. Тя наброява около 22 000 казаци, 44 000 коня и 24 оръдия. Очаквало се е по това време да започне затопляне, но то закъснява в сравнение с обикновено. Зимата е студена и с изобилие на сняг, температурата е около 0º. Конете се движат трудно, оръдията затъват, няма нито подслон, нито отопление, нито достатъчно храна за животните. Войниците се придвижват почти без да почиват през деня. В средата на март войската достига до Волга. По-нататък следва изтощителен преход през степта. Хората спят върху влажната земя или направо върху снега. За три седмици войската изминава над 700 km. В Оренбург ги очакват, като вече са осигурени камили с провизии и други материали за похода към Индия.

Но армията така и не стига до Оренбург. По пътя ги застига куриер с новината за смъртта на императора. Павел І става жертва на заговор, в който учавствува и престолонаследникът Александър. Една от първите стъпки на новият владетел е да отзове обратно казашката войска. Походът пропада, а заедно с него френско-руските мечти да завладеят Индия. За повечето историци този проект е пример за фрапираща липса на реализъм, особено от страна на Русия, където всъщност е разработен планът за кампанията. Но въпреки това в Англия тогава гледат сериозно на заплахата и предприемат редица дипломатически стъпки към Турция и Персия, за да предотвратят евентуално нападение. Открит остава и въпросът за британския принос към убийството на Павел І. Когато научава новината, Бонапарт заявява че те са го пропуснали тук (има предвид скорошния атентат срещу него), но са го улучили в Петербург. Те, това са англичаните ...

Ето повече информация

ru.wikipedia.org/wiki/Индийский поход 1801

svetlov-rv.by.ru/nap_ind.htm

www.centrasia.ru/newsA.php?st=1263421140

www.proza.ru/2007/12/10/178

Говори се за казаци..Дали не може да се помисли за по-опростен и рационален вариант на снабдяване на казаците?

Питам в интерес на дискусията, хипотетично.. Какво е пречело да им бъдат дадени средства (и ако да е имало такива) така че да се издържат и запасяват по пътя си сами, включително и да купуват местните вождове?..Т.е да използват някаква подобна тактика, на тази изпозлвана при завоеванията им в Централна Азия (е, там май са се отдавали и на грабежи, де, защото войната и грабежите са свързани, а тези хора са се заминавали с този бизнес)?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%B0%D1%86%D0%B8

http://en.wikipedia.org/wiki/Cossacks

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...