Отиди на
Форум "Наука"

Шестте докрини за финансовата криза


Recommended Posts

  • Потребител

http://obuchenie.investor.bg/?cat=126&id=96817

Шестте доктрини на Кругман за финансовата криза

Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман се заема със задачата да обобщи в шест доктрини къде се крият слабостите на финансовата система, които доведоха до най-тежката световна икономическа криза от годините на Великата депресия насам.

Именно неефективното функциониране на финансовата система, която изпълнява роля на „кръвоносна система“ за икономиката, буди ожесточени дебати в икономическите среди през последните години.

Още по-многобройни са мненията за това каква трябва да бъде реформата във финансовия сектор, от която светът се нуждае, за да се гарантира устойчивото развитие на икономиката и смекчаването на отделните фази от бизнес цикъла.

В изложения в своя блог анализ Кругман не само групира в шест доктрини многобройните мнения за това откъде идват проблемите на финансовия сектор, но и застава зад идеята, че непрозрачността и хищничеството на банките, както и окрупняването им, са трите слаби места на финансовата система, причинили финансовата криза от 2007 г. и последвалата я рецесия.

Твърде големи и влиятелни, за да фалират

Според Кругман първата доктрина за финансовата криза от 2007 г. се базира на схващането, че с растящата нужда от финансови услуги се е стигнало до огромна концентрация във финансовия сектор и до появата на финансови гиганти. Това създава морален риск, защото тези банки знаят добре, че са прекалено големи, за да фалират. Според привържениците на тази доктрина премахването в САЩ на ограниченията пред финансовите посредници да смесват традиционната банкова с инвестиционната дейност, е подготвило почвата за кризата.

Кругман подкрепя виждането, че ще е добре тези огромни финансови гиганти в САЩ да се раздробят, тъй като те са прекалено влиятелни и могат дори да променят законите на страната в своя полза. Председателят на Федералния резерв вчера подкрепи предпазливо идеята за раздробяване на големите банки в САЩ. Но все пак размерът им не е основен проблем според Кругман.

Възходът на „сенчестото“ инвестиционно банкиране

В центъра на следващата доктрина за финансовата криза попада възходът на „сенчестото банкиране“ в САЩ и по целия свят, което намалява ефективността на банките при изпълняването на функциите им на финансови посредници. В тази категория попадат всички инвестиционни банки, които изпълняват някои функции на банки, без обаче да се класифицират като такива пред регулаторните органи. Със своята дейност и занижена регулация те уронват стабилността на целия финансов сектор, без да са прекалено големи, за да фалират, какъвто е случая с фалита на Lehman Brothers през 2008 г.

Непрозрачност и неразбиране на новите сложни финансови инструменти

Пол Кругман подкрепя най-активно това разбиране за финансовата криза, а именно, че икономиката е започнала да разчита прекалено много на непрозрачни сложни финансови инструменти, които не разбират добре както регулаторните органи, така и частният сектор. Той припомня дефиницията, която Уорън Бъфет дава на финансовите деривати преди години, наричайки ги финансови оръжия за масово унищожение.

Всички тези сложни финансови инструменти крият много скрити рискове и неясноти, които са довели до финансовата криза. Кругман припомня стар виц: „Какво ще се получи, ако кръстосате Кръстника с инвестиционен банкер?“ - Някой, който ти прави предложение, което не можеш да разбереш.

Прекомерно хищничество от страна на финансовите компании

Икономистът поддържа и доктрината, че финансовите фирми умишлено са подвели потребителите и инвеститорите в стремежа да трупат големи печалби. Според него те нерядко са отпускали сложни и объркващи заеми на тези, които са най-малко способни да ги анализират, и напълно съзнателно са укривали всички рискове, заложени в предлаганите финансови услуги.

Много навреме в тази връзка дойде новината, че регулаторните органи в САЩ ще заведат дело срещу най-печелившата банка в историята на Wall Street – Goldman Sachs, за измама с ипотечни книжа.

Погрешна популистка намеса на правителството във финансовия сектор

Според Пол Кругман голяма част от американската общност вярва, че със своята популистка намеса в дейността на финансовия сектор американското правителство е подтикнало банките да дават твърде рискови заеми, и то най-вече ипотечни заеми на бедната прослойка от населението. Правителството е причинило така надуването на балон на пазара на недвижими имоти, който се спука през 2007 г., а държавните ипотечни кредитори Fannie Mae и Freddie Mac са считани за отговорни за това.

Лоша парична политика на Федералния резерв

Последната доктрина за финансовата криза от 2007 г. залага на виждането, че Федералният резерв е направил грешка, като е държал лихвените проценти в САЩ твърде ниски за прекалено дълго време, както и че се е поддал на паника през 2008 г., с което е всял допълнително смут на финансовите пазари. Ниските лихвени проценти в САЩ в годините преди ипотечната криза за насочили много инвестиции към жилищния сектор, който бе сърцето на финансовата криза от 2007 г.

Какви са вариантите за реформа във финансовия сектор?

Едно от най-разпространените схващания според Кругман е, че американското правителството трябва да разчита на пазарна дисциплина, като спре да спасява банки, с което да ги накара да ограничат риска, който поемат. Този вариант според Кругман е илюзия, защото подобна политика през 1930 г е довела до Великата депресия. Прясно доказателство за това е силният трус на световните финансови пазари след фалита на Lehman Brotheres на 15 септември 2008 г.

Вторият вариант е правителството да застане само зад традиционните депозитарни институции като остави инвестиционните банки да се оправят сами с последствията от рисковете, които поемат. Но и това не е опция според Кругман, защото няма изглед инвестиционните банки да изчезнат, а ролята им за икономиката е нараснала заради активното им участие на финансовите пазари.

Така Кругман стига до извода, че реформата във финансовия сектор трябва да увеличи регулацията на инвестиционните банки и финансовия лост, с който те си служат, и да се създаде фонд за гарантиране на техните краткосрочни задължения. Икономистът завършва с това, че ако финансовата система не се реформира по такъв начин, че тези слабости да се излекуват, може да се окаже, че най-лошото за икономиката тепърва предстои.

Кой е Пол Кругман:

Нобеловият лауреат по икономика за 2008 г. е американецът Пол Кругман. Наградата му беше присъдена от Нобеловия комитет заради изследванията му на закономерностите на световната търговия и центровете на икономическа дейност. Наградата от 1.4 млн. долара е и за новата теория на Кругман, която обяснява процесите на урбанизация, търговския обмен и икономическата география.

Кругман е известен в академичните среди най-вече заради нововъведенията си в теорията на международната търговия. С тях той обяснява защо някои страни са доминиращи в световната търговия, а други не. Името му е признато и заради обясненията му на валутните кризи. Най-известната му работа е създаването на модел, съгласно който компаниите и държавите произвеждат и търгуват заради големите икономики. Новият Нобелов лауреат спечели репутацията си с теорията си, че някои страни могат да откраднат растежа на други, като субсидират стратегически индустрии. Според теорията му преуспяващите държави в света са тези, които внасят и изнасят еднакви стоки, като автомобили например.

Специалистът се прочу с критиките си на фиксираните обменни курсове в Източна и Югоизточна Азия и икономическата политика на Тайланд преди финансовата криза в региона през 1997 г. Преди голямата финансова криза в Русия през 1998 г. Кругман пък разкритикува хедж фондовете, чиито печалби зависят от поддържането на фиксирани обменни валутни курсове.

Анализаторите привидяха в наградата политически привкус, тъй като Кругман е един от най-яростните критици на икономическата политика на администрацията на сегашния американски президент Джордж Буш. Според него политиката на президента е отговорна за сегашната икономическа криза. В колонката си в "Ню Йорк таймс", която е доста популярна, икономистът напада персонално Буш по теми от войната в Ирак до данъчните увеличения. Една от известните му оценки за президента е, че той е "деградирал правителството и е заобиколил върховенството на закона". "Той ни доведе до стратегическо бедствия и морална нищета", казва още Кругман, чийто блог също е доста популярен в САЩ. В последните дни икономистът даде интервюта за авторитетни медии, в които коментира, че настоящата криза има много паралели с Голямата депресия. Според него обаче САЩ не трябва да прибягва към протекционизма, за да се измъкне от кризата.

Кругман е завършил икономика в "Йейл", а е получил докторската си степен в Масачузетския технологически институт през 1977 г. Преподавал е в престижни университети като "Йейл", MИТ, "Бъркли", Института по икономика в Лондон и "Станфорд", като от 2000 г. се е установил в "Принстън". Кругман беше един от сигурните фаворити за Нобеловата награда. Досега той е печелил редица престижни приза като медала "Джон Бейтс Кларс" на Американската икономическа асоицация за млади икономисти през 1991 г., наградата "Адам Смит" през 1995 г. "Ректенвалд" през 2000 г. и отличието на Фондацията на Принца на Астурия в областта на социалните науки през 2004 г. Новият Нобелов лауреат ще бъде награден от шведския крал на официална церемония на 10 декември, като ще получи златен медал, диплома, както и чек за 10 млн. крони.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/10/13/564056_pol_krugman_specheli_ikonomicheskiia_nobel/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не си сбъркал обаче с пускането на темата. Тезите са изключително логични; имам резерви към изкуственото дишане на инв. банки, и въобще към оставянето на деформациите на капитализма ненаказни или пък, още по-лошо, държавно подкрепени.

Освен това, тезата, че ниските лихви предизвикали кризата с имотите не е издържана, тя пропуска едно сериозно политическо явление с краен кризсен икономически ефект.. - толерирането на икономическите малцинства от Клинтън и въвеждането на непазарни механизми в кредитирането. Ниската лихва не е нещо лошо само по себе си, тя би стимулирала един широк пазар, но когато всички участници в него действат пазарно, т.е. заеми се дават надлежно обезпечени, то това можеше да доведе до истинско, балансирано разрширение на пазара и доходите..

Нарастването на инвестиционните банки и изобщо на вторичния пазар само по себе си не е проблем, макар, че съм сигурен че има определени взаимовръзки с реалния сектор, които са надвишени.

Проблем обаче беше или е ценностно-моралната криза. Тя се влияе от привидно външни за стопанството, неикономически социални фактори, ако щете от изчезването на пасионарността на богатото американско общество, от различни левичарски деструктивни активности, като фалшиви кампании, прекалени битови и поведенчески ограничения и др. такива, от атаките върху традиционните ценности или деформирането на последните, особено на религиозните, пропагандирането на непазаро поведение, криворазбрани политически и екологически, а и стопански коректности, но пък има за пряк икономически ефект повишаване на нивата на недобросъвестно или директно престъпно поведение на пазара.

А когато това правят големи субекти от планетарен мащаб, бедата е неизбежна. "Алчността в Америка се мери с трилиони", каза бай Койчо Белчев в уникалното си интервю с Дачков, докато последният беше с акъла си...

Развалата не беше масова, но пък обвхана едрите субекти в обществото, които, поради спецификата на концентрираното в ръцете им сериозно богатство, сериозен актив, стартираха бедата.

Защо обаче се стига до това нарастване на относителната тежест на вторичния пазар в икономиката, та да повлече всичко надолу, след като се корумпира?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не си сбъркал обаче с пускането на темата. Тезите са изключително логични; имам резерви към изкуственото дишане на инв. банки, и въобще към оставянето на деформациите на капитализма ненаказни или пък, още по-лошо, държавно подкрепени.

Освен това, тезата, че ниските лихви предизвикали кризата с имотите не е издържана, тя пропуска едно сериозно политическо явление с краен кризсен икономически ефект.. - толерирането на икономическите малцинства от Клинтън и въвеждането на непазарни механизми в кредитирането. Ниската лихва не е нещо лошо само по себе си, тя би стимулирала един широк пазар, но когато всички участници в него действат пазарно, т.е. заеми се дават надлежно обезпечени, то това можеше да доведе до истинско, балансирано разрширение на пазара и доходите..

Нарастването на инвестиционните банки и изобщо на вторичния пазар само по себе си не е проблем, макар, че съм сигурен че има определени взаимовръзки с реалния сектор, които са надвишени.

Проблем обаче беше или е ценностно-моралната криза. Тя се влияе от привидно външни за стопанството, неикономически социални фактори, ако щете от изчезването на пасионарността на богатото американско общество, от различни левичарски деструктивни активности, като фалшиви кампании, прекалени битови и поведенчески ограничения и др. такива, от атаките върху традиционните ценности или деформирането на последните, особено на религиозните, пропагандирането на непазаро поведение, криворазбрани политически и екологически, а и стопански коректности, но пък има за пряк икономически ефект повишаване на нивата на недобросъвестно или директно престъпно поведение на пазара.

А когато това правят големи субекти от планетарен мащаб, бедата е неизбежна. "Алчността в Америка се мери с трилиони", каза бай Койчо Белчев в уникалното си интервю с Дачков, докато последният беше с акъла си...

Развалата не беше масова, но пък обвхана едрите субекти в обществото, които, поради спецификата на концентрираното в ръцете им сериозно богатство, сериозен актив, стартираха бедата.

Защо обаче се стига до това нарастване на относителната тежест на вторичния пазар в икономиката, та да повлече всичко надолу, след като се корумпира?

Политиката смятам няма общо с финансовата криза (или има общо - само дотолкова в САЩ се смята че "частното е добро,а общественото - лошо")

Кризата в американското общество не ме интересува, честно казано. То е патологично общество, например с над два милиона затворника...(В Индия са 10 пъти по-малко).Не знам какво общо имат демократите (наричани от теб "левичари"?) с това? Мисля че нищо нямат общо.

Иначе финансовата криза, смятам, си е криза "като по учебник", т.е каквитито са се случвали и се случват периодично. Имаме период на разтеж (По времето на Клинтън и по времето на мандатите на Буш) , през които период се създават очаквания за големи печалби при финансовите играчи (банки, разни инвестиционни посреднци, борси на книжа), и вследвие на това се отпускат юздите на кредитирането: наблюдава се значително разширяване на кредитирането (при необезпечени или нисколихвени заеми)..Обаче в един момент пазарът се насища (в случая се казва, че това е пазарът на имоти)- след което следва МАСОВ КОЛАПС (и спукване на "розовия супербалон на очакванията")..

Както казва Пол Кругман:

"Каква е природата на тази криза? Детайлите могат да бъдат невероятно сложни, но основата на проблема е съвсем проста. Избухването на жилищния балон доведе до големи загуби за всеки, който е купил имоти чрез ипотечно плащане. Тези загуби оставиха много финансови институции с твърде много дългове и твърде малко капитал, който да удовлетвори икономическите нужди. Пострадалите финансови институции се опитаха да се справят с дълговете си като увеличат капитала си продавайки имоти. Това обаче доведе до сваляне на цените на имотите, намалявайки капитала им още повече."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Политиката смятам няма общо с финансовата криза (или има общо - само дотолкова в САЩ се смята че "частното е добро,а общественото - лошо")

Кризата в американското общество не ме интересува, честно казано. То е патологично общество, например с над два милиона затворника...(В Индия са 10 пъти по-малко).Не знам какво общо имат демократите (наричани от теб "левичари"?) с това? Мисля че нищо нямат общо.

Иначе финансовата криза, смятам, си е криза "като по учебник", т.е каквитито са се случвали и се случват периодично. Имаме период на разтеж (По времето на Клинтън и по времето на мандатите на Буш) , през които период се създават очаквания за големи печалби при финансовите играчи (банки, разни инвестиционни посреднци, борси на книжа), и вследвие на това се отпускат юздите на кредитирането: наблюдава се значително разширяване на кредитирането (при необезпечени или нисколихвени заеми)..Обаче в един момент пазарът се насища (в случая се казва, че това е пазарът на имоти)- след което следва МАСОВ КОЛАПС (и спукване на "розовия супербалон на очакванията")..

Както казва Пол Кругман:

"Каква е природата на тази криза? Детайлите могат да бъдат невероятно сложни, но основата на проблема е съвсем проста. Избухването на жилищния балон доведе до големи загуби за всеки, който е купил имоти чрез ипотечно плащане. Тези загуби оставиха много финансови институции с твърде много дългове и твърде малко капитал, който да удовлетвори икономическите нужди. Пострадалите финансови институции се опитаха да се справят с дълговете си като увеличат капитала си продавайки имоти. Това обаче доведе до сваляне на цените на имотите, намалявайки капитала им още повече."

Жилищен балон нямаше да има ако нямаше ниски лихви, а те бяха въведени изкуствено от правителствата и централните банки. Най-вече на САЩ, ЕС и Япония. Сега всички ще им сърбат попарата още 10г. поне.

Такава криза не е имало от 30те. И тази най-вероятно е още по-страшна. Само времето ще покаже. Т.ч. изобщо не е обикновена криза. Но да по учебник е.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Политиката смятам няма общо с финансовата криза (или има общо - само дотолкова в САЩ се смята че "частното е добро,а общественото - лошо")

Кризата в американското общество не ме интересува, честно казано. То е патологично общество, например с над два милиона затворника...(В Индия са 10 пъти по-малко).Не знам какво общо имат демократите (наричани от теб "левичари"?) с това? Мисля че нищо нямат общо.

Иначе финансовата криза, смятам, си е криза "като по учебник", т.е каквитито са се случвали и се случват периодично. Имаме период на разтеж (По времето на Клинтън и по времето на мандатите на Буш) , през които период се създават очаквания за големи печалби при финансовите играчи (банки, разни инвестиционни посреднци, борси на книжа), и вследвие на това се отпускат юздите на кредитирането: наблюдава се значително разширяване на кредитирането (при необезпечени или нисколихвени заеми)..Обаче в един момент пазарът се насища (в случая се казва, че това е пазарът на имоти)- след което следва МАСОВ КОЛАПС (и спукване на "розовия супербалон на очакванията")..

Както казва Пол Кругман:

"Каква е природата на тази криза? Детайлите могат да бъдат невероятно сложни, но основата на проблема е съвсем проста. Избухването на жилищния балон доведе до големи загуби за всеки, който е купил имоти чрез ипотечно плащане. Тези загуби оставиха много финансови институции с твърде много дългове и твърде малко капитал, който да удовлетвори икономическите нужди. Пострадалите финансови институции се опитаха да се справят с дълговете си като увеличат капитала си продавайки имоти. Това обаче доведе до сваляне на цените на имотите, намалявайки капитала им още повече."

Голяма грешка е да се смята, че политиката няма нищо общо с икономиката и в частност с тази криза. Голяма, и водеща до неразбиране на процесите. Това са като два скачени съда.

Ипотечната криза беше предизвикана именно от политическа намеса на ипотечните пазари.

Какво общо имат левичарите ли? По-горе написах - когато традиционните ценности и здравия разум на едно общество се деформират, а точно това стана и става в УСА, прозорецът за това в икономиката му да почнат да доминират "тези, които искат да вземат, а не да правят пари" /с/Айн Ранд. Америка затъна в политкоректност, на която всички се смеем, в измисляне на нови думи, като афроамериканец, в измислени битки за абортите, против тютюна, в деформирани религиозни батаци като този за креационизма, в невиждани усилия да се институционализират сексуалните малцинства... Всичко това представлява отстъпление от здравия разум, при което се създава деструктивна и "антипасионарна" културна среда, в която всяко нелогично икономическо решение минава. Така политика, икономика и култура, бидейки съчетани в едно цяло, разрушават съответното общество или поне го повреждат.

/Не знам патологично ли е американското общество, но аз не виждам нещо здраво в общество, в което хората живеят по улиците, а именно индийското. Това обаче не е по темата, тя е достатъчно сложна, за да я разводняваме и със сравнение на американските с индийските, а може би и с угандийските панделници/.

Жилищен балон нямаше да има ако нямаше ниски лихви, а те бяха въведени изкуствено от правителствата и централните банки. Най-вече на САЩ, ЕС и Япония. Сега всички ще им сърбат попарата още 10г. поне.

Такава криза не е имало от 30те. И тази най-вероятно е още по-страшна. Само времето ще покаже. Т.ч. изобщо не е обикновена криза. Но да по учебник е.

Не са сами по себе си ниските лихви, а държавните програми за банково жилищно кредитиране на бедните в комбинация с инвестиционните гадове от вторичния пазар.

Изобщо, като се деформира една от страните на капиталистическия куб или тетраедър или каквото и да е, и хиените веднага изпълзяват из тъмните ъгли на човешкото общество и природа...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Голяма грешка е да се смята, че политиката няма нищо общо с икономиката и в частност с тази криза. Голяма, и водеща до неразбиране на процесите. Това са като два скачени съда.

Ипотечната криза беше предизвикана именно от политическа намеса на ипотечните пазари.

Какво общо имат левичарите ли? По-горе написах - когато традиционните ценности и здравия разум на едно общество се деформират, а точно това стана и става в УСА, прозорецът за това в икономиката му да почнат да доминират "тези, които искат да вземат, а не да правят пари" /с/Айн Ранд. Америка затъна в политкоректност, на която всички се смеем, в измисляне на нови думи, като афроамериканец, в измислени битки за абортите, против тютюна, в деформирани религиозни батаци като този за креационизма, в невиждани усилия да се институционализират сексуалните малцинства... Всичко това представлява отстъпление от здравия разум, при което се създава деструктивна и "антипасионарна" културна среда, в която всяко нелогично икономическо решение минава. Така политика, икономика и култура, бидейки съчетани в едно цяло, разрушават съответното общество или поне го повреждат.

/Не знам патологично ли е американското общество, но аз не виждам нещо здраво в общество, в което хората живеят по улиците, а именно индийското. Това обаче не е по темата, тя е достатъчно сложна, за да я разводняваме и със сравнение на американските с индийските, а може би и с угандийските панделници/.

Не са сами по себе си ниските лихви, а държавните програми за банково жилищно кредитиране на бедните в комбинация с инвестиционните гадове от вторичния пазар.

Изобщо, като се деформира една от страните на капиталистическия куб или тетраедър или каквото и да е, и хиените веднага изпълзяват из тъмните ъгли на човешкото общество и природа...

Болднатото изобщо не е вярно. Напротив тежестта на държаните програми и инвестиционните банки точно в жилищния балон е доста ниска.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И нямаше гаранции за кредитите за социално слаби?

Когато започваш да правиш един анализ е хубаво да имаш представа за пазара ...

Правиш елемнeтарна статистика ...

Избираш си държава ...

Примерно ЮК ... и проверяваш колко кредити са отпуснати на социално слабите и колко на несоциално слаби за закупуване на жилище (ще те открехна на една тайна в ЮК социално слабите държавата им осигурява жилища и няма нужда да си ги купуват) ... така си спестяваш много празни приказки ...

После може да направиш същия анализ за САЩ ...

Пазарът на имоти беше един от най-свободните пазари ... милиони хора се надпреварват да купват имоти (почти всички на кредит) от милиони собственици, които пък се надпреварват на кой да ги продадат ... по ирония на съдбата точно там където повечето имоти се държат от инстиутции и банки и държавата се намесва здраво (Германия, Швейцария, Австрия) няма имотен балон ... в държавите където обаче населението дърпаше здраво кредити с надежда за светло бъдеще (САЩ, UK) имаше имотен балон ...

Мисли малко преди да пишеш нещо ... социално слабите не са движеща сила на пазара ... те си живеят в гетата ... и да им давали някакви кредити ... те са били за евтини кимизарници ... несоциално слабите, които изведнъж обаче станаха социално слаби след като си загубиха работа и не могат да си плащат ипотеките са голям проблем обаче ...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Този настъпателен стил на писане няма да доведе до нищо добро, затова от сега ти препоръчвам, както и на всеки друг, който възнамерява да подмята реплика като: "мисли малко" и др. такива, не насочени към тезата, а лично към друг потребител, да се откаже своевременно.

Свободен пазар не е този, в който държавата със закони разпорежда на банките да отпускат част от кредитите си без кредитна история на длъжника. Т.е. без да се проучи възможността му да връща парите.

Хайде сега кажете ми

- вие на всеки срещнат от улицата ще дадете ли пари на заем, дори да имате много?

- А чии пари са в банките?

Ей тези закони: Тhe Community Development and Regulatory Improvement Act (1994), the Home Ownership and Equity Protection Act (1994), and the American Dream Down Payment Act (2003) сериозно разклатиха пазарната система на недвижимите имоти в САЩ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато започваш да правиш един анализ е хубаво да имаш представа за пазара ...

Правиш елемнeтарна статистика ...

Избираш си държава ...

Примерно ЮК ... и проверяваш колко кредити са отпуснати на социално слабите и колко на несоциално слаби за закупуване на жилище (ще те открехна на една тайна в ЮК социално слабите държавата им осигурява жилища и няма нужда да си ги купуват) ... така си спестяваш много празни приказки ...

После може да направиш същия анализ за САЩ ...

Пазарът на имоти беше един от най-свободните пазари ... милиони хора се надпреварват да купват имоти (почти всички на кредит) от милиони собственици, които пък се надпреварват на кой да ги продадат ... по ирония на съдбата точно там където повечето имоти се държат от инстиутции и банки и държавата се намесва здраво (Германия, Швейцария, Австрия) няма имотен балон ... в държавите където обаче населението дърпаше здраво кредити с надежда за светло бъдеще (САЩ, UK) имаше имотен балон ...

Мисли малко преди да пишеш нещо ... социално слабите не са движеща сила на пазара ... те си живеят в гетата ... и да им давали някакви кредити ... те са били за евтини кимизарници ... несоциално слабите, които изведнъж обаче станаха социално слаби след като си загубиха работа и не могат да си плащат ипотеките са голям проблем обаче ...

Добре дошъл!

Мислих да напиша нещо такова, само че ти си го формулирал по-добре, отколкото аз щях да го напиша..

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Проблемът е че 1/20 от населението на света - Западна Европа и САЩ иска да живее и използва на 100% от всички ресурси на планетата! Да ама не, краят ви идва, ГАДОВЕ! Прочетете петте принципа на империализма на Ленин. Особено са актуални за нашето време. На времето Ленин погрешно Ги е свързвал с неговото време, а на практика е предвидил пътя на развитие в съвр.свят!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нищо не е предвидил ленин. аман от бетонни глави. този форум е за наука, има доста по-сериозни автори и учени, с тях се занимаваме тука, не с ленин.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И с Ленин може, но това горе дето го е написал ЧЗ е страховита глупост. 1/20 искала да използва ресурсите. Че да ги използва останалата 19/20-ти?

Ама нямат с какво... защото едно е да създаваш 1000 години цивилизация, друго е да се събудиш в средата на 20 век и да квичиш за някакви си ресурси.

Че те се натискат да ги продават тия ресурси, бре, ако ги няма тях ще измрат от глад.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

svejo.net/tag/рационалност/all

Анализи | Пресътворяване на икономиката - статия от в-к Дневник, 14.09.2009

Масовият неуспех на икономисти от цял свят да предвидят финансовата криза, изригнала през 2008 г., е свързан основно с използването на погрешни модели. Липсата на правдоподобни модели означаваше, че експерти и централни банкери не успяха да получат индикации какво предстоеше.

Както Джордж Акерлоф и аз се опитваме да докажем в последната си книга "Животински същности", финансовата криза е резултат от спекулативните балони на жилищния пазар, фондовите борси, енергетиката, стоковите пазари. Балоните се причиняват от грешки при обратната връзка - спекулативното повишаване на цените подхранваше оптимизма, който задвижваше покупките и в крайна сметка водеше до нови повишения в спекулативните цени, докато се случи сривът.

Няма да откриете обаче думата балон в повечето икономически споразумения или учебници. Изследване на работните документи на централните банки и икономическите министерства през последните години показва, че думата балон почти не се споменава. В действителност идеята, че балоните съществуват, е с толкова лоша слава в голяма част от икономическата и финансовата сфера, че самото споменаване на термина наподобява разговор за астрология сред астрономи. Базисният проблем е, че цяло поколение от макроикономисти следва

руслото на всепризната теория, която е грешна

в самата си същност - аксиомата, че хората действат рационално. Както статистикът Ленард "Джими" Савидж доказва през 1954 г., ако хората следват точно определени аксиоми рационално, те трябва да действат все едно осъзнават всички вероятностни случаи и правят всички нужни изчисления. Ето защо икономистите предполагат, че хората наистина използват цялата налична информация в публичното пространство и предприемат действия, съгласувани с всички възможни бъдещи вероятности. Техните решения могат да бъдат повлияни единствено от фактите, а вероятностите се възприемат именно като факти.

Те обновяват тези вероятности моментално след наличието на нова информация и така промените в тяхното поведение могат да се обяснят като рационален отговор на новата информация. От своя страна, щом икономическите субекти са винаги рационални, то балоните не могат да съществуват, защото са нерационални реакции на пазара. Психологията изобилства с доказателства, че аксиомата на Савидж за вероятността не пасва на поведението на хората. Именно това е и ядрото на поведенческата икономическа революция, която успя да пожъне огромни успехи в икономиката през последното десетилетие.

Всъщност хората почти никога не знаят вероятността едно икономическо събитие да се случи. Те живеят в свят, в който

икономическите решения са фундаментално неясни

защото бъдещето не изглежда като повторение на количествено определеното минало. За много хора изглежда, че "този път е различно". Невролозите от университета "Дюк" Скот Хютел и Майкъл Плат доказват чрез използване на експерименти за изобразяване на резултатите от ядрено-магнитен резонанс, че "взимането на решения при липсата на яснота не представляват по-сложен случай на рисковани решения, а всъщност двете форми на несигурност се извършват с изцяло различни механизми". С други думи, различни дялове на мозъка и отделни емоции се включват при конкретни ситуации на неяснота.

Представителите на "Йейл", икономистът математик Доналд Браун и психологът Лори Сантос, провеждат експерименти с хора, за да се опитат да разберат как се изменя човешката поносимост към несигурността в условията на взимане на икономически решения. Те установяват, че "бичите пазари се характеризират с поведение в посока търсене на неяснота, докато при мечите пазари се наблюдава поведение на избягване на несигурността". Тези поведенчески модели представляват различни нива на сигурност, които тепърва започваме да разбираме.

Теорията за рационалността все пак продължава да е много полезна. Тя може да се използва внимателно в области, в които нарушаването на аксиомата на Савидж няма да доведе до тежки последствия. Икономисти използват тази теория, за да обяснят редица микроикономически казуси, като например защо монополистът задава високи цени. Но тази теория бива разширена. Например "Динамичният стохастичен модел на общото равновесие в еврозоната", разработен от Франк Сметсо от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Раф Утърс от Националната банка на Белгия, се представя много добре при извеждането на точен списък от външни трусове, които може да влияят на икономиката. Но

няма модели, които да включват балони

- предположението е, че икономиката реагира изцяло рационално на тези външни трусове.

Милтън Фрийдман (учител и съавтор на Савидж) и Анна Шварц в техния труд "Монетарна история на САЩ" (1963 г.) показват, че аномалиите в паричната политика, отличен пример за външен трус, са значим фактор през Великата депресия на 30-те години. Икономисти като Бари Айхенрийн, Джефри Сакс и Бен Бернанке са помогнали за разбирането, че тези аномалии са резултат от усилията на отделни централни банки да се придържат към златния стандарт, поддържайки основния лихвен процент на сравнително високи нива въпреки икономическите трудности. За много експерти това разкритие имаше ролята на кулминационна точка в икономическата теория. Най-тежката икономическа криза на ХХ в. беше обяснена, начин за нейното коригиране - измислен, и то с теория, която не разчита на балони.

Въпреки всичко събития като Великата депресия, както и последните кризи, никога няма да могат да бъдат разбрани напълно без разбирането на балоните. Фактът, че грешките на паричната политика са важна причина за Великата депресия, не означава, че ние разбираме напълно кризите или че кризите (включително и настоящата) могат да се обяснят чрез този модел.

В действителност провалът на икономическите модели да предвидят настоящата криза ще постави началото на тяхното реформиране. Това може да стане с отделянето на повече внимание на икономисти към предложенията на учени от различни сфери. Само тогава монетарните власти ще придобият по-добро разбиране за това как балоните могат да преобърнат една икономика и как може да се предотврати подобно развитие.

*Авторът Робърт Шилър е професор по икономика в "Йейл" и главен икономист към MacroMarkets LLC.

Много интересно. Оказва се, че според доминиращите днес тези в икономическата теория такова нещо като „балон” въобще не съществува. Хората се държат абсолютно рационално, пресмятат всички фактори и вероятности, при появата на нови обстоятелства веднага си обновяват „софтуера” и коригират действията си според новата обстановка. Това предполага, че всеки играч на пазара взема най-оптималните решения винаги и навсякъде.

Без да съм икономист или психолог, за мен е напълно очевидно, че човешките същества не могат да се държат на пазара като суперкомпютри. Те нито разполагат с цялата налична информация, нито имат време (а често и желание) да я обработват, а и всеки анализ, който правят, се пречупва през техния личен опит, очаквания, страхове, пристрастия и т.н. Така че е съвсем нормално да се вземат икономически решения, които впоследствие да се окажат грешка. Така че кризи е имало и ще има, и балони ще има, и фалити също. Нормално е като си направиш грешно сметката, да си понесеш последствията. Кризата дори не е задължително само нещо негативно, тя има и оздравително въздействие. Или поне може да има, ако всеки си плаща за гяволъка.

Да, ама не. Според икономическите капацитети „нерационално” поведение няма, балони също. Това вече усложнява нещата, защото как ще предложиш стратегия срещу проблем, който според теб не съществува?! Можем да очакваме следващите балони в най-скоро време; звукът от тяхното спукване очевидно не стряска повечето икономисти. Така че към шестте доктрини, с които стартира темата, може да се добави още една: доктрината на световната икономическа мисъл, която подобно на един известен наш съгражданин най-невъзмутимо заявява: Какво? Балон ли?! Такова животно просто няма! :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...е, ленин не може. Той е сатрап, глупак и няма никакво място във форум за наука. ...

Типичен тъп промит мозък, за който света започва едва след 1989 г. :vertag:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...