Отиди на
Форум "Наука"

Битката на Каталонското поле


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Битката на Каталoнските полета /сев. Галия/ е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спряли ордите на хуна Атила и предотвратили културната гибел на Европа. Поне така се твърди официално. А истината е, че римляните и хуните възглавявали конфедерация от германски и славянски племена, борещи се помежду си за подялбата на Западната Римска империя. Хуните били отблъснати и победилите германци разпределили Галия и Испания помежду си. А какво би станало, ако Атила беше победил?

Но нека разгледаме, как протекла самата битка:

През 451 г. хунския съюз, воден от Атила нахлул в римските провинции Германия и Галия и разорил редица градове. При град Аврелиан /Орлеан/, предводителят на хуно-германската войска внезапно вдигнал обсадата и се отправил на север. Това било предизвикано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от "последния римлянин" Флавий Аеций, към река Марна. Срещата на двете армии се състояла на Каталoнските полета /област, обитавана от някогашните белгийски племена катулани/, просторащи се на двеста километра от запад на изток и на сто и петдесет километра от юг на север. Изборът на мястото на битката бил предоставен на Атила, който избрал Мариaкската равнина, близо до съвременния град Труа, удобна за действие на конницата му.

През юни 451 г. двете войски били готови. Числеността на армиите наброявала 150 - 200 хиляди от двете страни. Атила за пръв път се заколебал, тъй като гаданията за изхода на битката, били неясни. Но хуните не отстъпили. Атила разположил своя лагер с гръб към единия от притоците на р. Сена - Об. Настрани от посторените войски се намирал хълм. Той се намирал вляво от римската бойна линия и вдясно от хунската такава. Съюзната коалиция на римските войски лагерували в различни лагери, обособени по етнически признак.

hunmap.gif

На 15 юни 451 г. Атила разделил силите си на три части - център и две крила. Той застанал начело на центъра, където се намирала хунската тежка кавалерия; остготската конница и пехота, оглавявана от Валамир /от рода на Амалите/, Теодемир и Видемар заела левия фланг; гепидите, под ръководството на Ардарих и другите педимно пеши съюзници - скири, бастарни, херули, руги, анти, алемани, тюринги, бургунди и част от франкската пехота се разположили на десния фланг. Така центърът на войската бил съставен от хунската конница, левият фланг бил предимно конен, а десният - съставен главно от пешаци.

Аеций подредил съюзниците си по подобен начин, вземайки предвид главно етническата принадлежност на войниците си. Десният фланг на войската му, противостоящ на остготите на Валамир бил съставен от визиготи, водени от крал Теодорих и сина му Теодеред от рода на Балтите. Тук била съсредоточена и цялата тежка визиготска конница. Аеций лично оглавил левия фланг, разположен на пресечена хълмиста местност. Тук били разположени гало-римските му легиони, военните колонисти от Арморика /п-в. Бретан/ - летициани, олибриони, рипарии; отряд визиготи, водени от другия син на Теодорих - Торисмунд; сакско и бургундско опълчение, франкска пехота, оглавявана от Меровей. Визиготите на левия фланг играли по-скоро ролята на заложници, тъй като Аеций се съмнявал в лоялността им. В центъра на съюзническата коалиция била разположена аланската конница на Сангибан - заклети врагове на хуните. За да подсигури тила им, римският патриций поместил зад аланите римска тежка пехота и франкско опълчение.

Силите на противниците били толкова големи, че Атила дълго отлагал началото на битката. Започнали я римляните. Сражението стартирало към 15.00 часа с престрелка, подета от конните стрелци. Римляните изпратили напред аланската стрелкова конница. Хуните им отговорили със същото. Хиляди стрели полетели над равнината. Тежката конница от левия хунски фланг се сблъскала фронтално с конния десен римски фланг. И от двете страни етническият състав бил предимно от готи. На левия римски фланг франките на Меровей атакували десния хунски фланг, където се намирали гепидите на Ардарих. Завързала се ожесточена битка. Аеций нанесъл основния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торисмунд били пратени да завземат хълма отляво. Атила отговорил с обща атака по целия фронт, но главният му удар бил насочен в центъра на съюзническите сили. В завързалото се конно сражение, ожесточено съпротивляващите се алани били отблъснати и отстъпили. Центърът издържал благодарение на упоритата отбрана на римската и франкска пехота. Контаатаката на Теодорих срещу остготите на десния фланг била успешна, макар че в завързалата се сеч той бил убит. Визиготите на десния фланг обаче не отстъпили. На левия фланг визиготите на Торисмунд на левия фланг заели хълма и отбили хунската контраатака. В това време самият Аеций оглавил настъплението срещу гепидите и славяните. Така въпреки, че центърът на войските му бил отблъснат, фланговете на войската на римския пълководец започнали да обхващат хунските такива. Последните започнали да се колебаят. С настъпването на нощта победата вече клоняла все повече към Аеций. Визиготите на Торисмунд с спуснали от хълма и атакували укрепения хунски лагер. Визиготите от десния фланг на Аеций окончателно разбили остготите. Нощта не позволявала битката да продължи и Атила наредил всеобщо отстъпление. Отделни яростни схватки продължили през цялата нощ. Противниковите войски се омесили и настъпил хаос. Връщащите се в лагера хуни постоянно се сблъсквали с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитал да реорганизира доста пооределия си център, но се натъкнал на хунски части и сам се отреглил във визиготския лагер, оставайки там до утрото.

Chalons.gif

Загубите на двете войски били огромни. Приблизително 165 хиляди човека били убити. На другия ден Атила, обкръжен от съюзните войски, очаквал щурма на лагера си, готов да се бие докрай. Той заповядал да не направи клада и възнамерявал да се хвърли в него, за да не попадне в ръцете на врага.

Визиготите, които били основната цел на хунската инвазия в Галия, с нетърпение чакали сигнала за атака. В това време Аеций се съветвал с военачалниците си и вождовете на съюзните племена. Израстнал сред готи и хуни, той считал вторите за по-малко опасни за Империята. Хуните не възприемали римския начин на живот. Отблъснати те щяли да се завърнат обратно в степите си. Победителите готи, опознали благата на цивилизацията, след унищожението на хуните щели да станат непреодолима сила, заплашваща Империята.

Така че Аеций не атакувал, той даже не блокирал лагера и така позволил на хуните да се оттеглят зад Рейн. Той все още се надявал да ги използва като противовес на готската заплаха.

Но очакванията на последния римлянин не се сбъднали...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Споменаването на славяни в състава на силите на Атила документирано ли е?

като чета подреждането на войските, ето какви племена намирам там:

Сидоиус, 7, 320->subito *** rupta tumultu

barbaries totas in te trandsfuderat Arctos,

Gallia. pugnacem Rugum comitantes Gelono

Gepida trux sequitur; Scirum Burgundio cogit;

Chunus, Bellonotus, Neurus, Bastarna, Toringus,

Bructerus, ulvosa vel quem Nicer alluit unda

prorumpit Francus; cecidit cito secta bipenni

Hercynia in lintres et Rhenum texuit alno;

et iam terrificis diffuderat Attila turmis

in campos se, Belga, tuos.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

като чета подреждането на войските, ето какви племена намирам там:

Сидоиус, 7, 320->subito *** rupta tumultu

barbaries totas in te trandsfuderat Arctos,

Gallia. pugnacem Rugum comitantes Gelono

Gepida trux sequitur; Scirum Burgundio cogit;

Chunus, Bellonotus, Neurus, Bastarna, Toringus,

Bructerus, ulvosa vel quem Nicer alluit unda

prorumpit Francus; cecidit cito secta bipenni

Hercynia in lintres et Rhenum texuit alno;

et iam terrificis diffuderat Attila turmis

in campos se, Belga, tuos.

Доколкото мога да се ориентирам в изброяването, не се споменава никакво славянско племе. Посочени са руги, гелони, гепиди, скири, бургунди, хуни, белоноти, неври, бастарни, тюринги, бруктери, франки. Мешавица от хуни, германски и сарматски племена.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

всъщност доста от племената са с абсолютно неизяснен произход.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

всъщност доста от племената са с абсолютно неизяснен произход.

Така е, но славяни сред тях не виждам. Дори и тези белоноти. Да ги бяха написали поне като белоноги.smokeing.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Романе, хубава тема. Самата битка трябва да е станала към 20-и, струва ми се.

За мястото се почудих дали е в северна галия, както отбелязваш, защото ми се въртяха някакви спомени по-скоро за място на юг от Лион. Но излиза, че си прав - двете мнения за локализирането, които намерих, сочат околностите или на Шалон на Марна, или на Мери на Сена, а и двете селища са си в северна Франция.

Гледам си днес "Песен за Нибелунгите". Авантюри ХХХІІ-ХХХІХ разказват за войната между хуни и бургунди и поставят готите като съюзници на хуните. Разбира се, всички детайли са заменени с епически измислици, които сами по себе си са интересни, но нямат нищо общо с историята.

Между другото, в едно руско издание на Евтропий, струва ми се, съм попадал на споменаването на бастарните като славянско племе.

Аспандиате, Белоногите са си хобитски род :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В сагите, доколкото помня, Атила беше представен като Атли, че и убит от някаква северна красавица.

А остготите са се били на страната на Атила, вестготите пък на страната на Аеций. Сблъсъкът между двете коалиции от племена и народи всъщност е за преразпределяне на земите на Западната Римска империя.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В сагите, доколкото помня, Атила беше представен като Атли, че и убит от някаква северна красавица.

А остготите са се били на страната на Атила, вестготите пък на страната на Аеций. Сблъсъкът между двете коалиции от племена и народи всъщност е за преразпределяне на земите на Западната Римска империя.

Извинявам се, но бих го нарекъл по-скоро овладяване на останките на Рим на запад от хунската коалиция, докато другите племена на практика вече са уседнали там и само номинално признават властта на западния римски император, което пък от своя страна може би повече ги е устройвало, от Атилово управление, което далеч не би било номинално, а напълно реално!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да така е. Уседналите варвари не искали да делят земята с новите претенденти.

Макар че заслугата на Аеций е, че успял да ги консолидира и накара да му служат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Атли е женен за Гудрун, вдовицата на героя Сигурд, според песните от Старата Еда. Тя го кара да отмъсти за Сигурд на роднините й, водени от крал Гунар, които са станали причина за гибелта на героя. Атила не загива. Няма и негово описание като трол, хримтурс, грозник или злодей.

Същото е и в "Сага за Вьолсунгите".

Същото е и в "Песен за Нибелунгите". Там Етцел не загива, но заради жена си Кримхилда (вдовица на Зигфрид) влиза във война с бургундските крале, братя на Кримхилда и донякъде виновници за смъртта на Зигфрид.

Интересно, че по-архаичното по дух произведение, именно сагата, е писано след "Песен за Нибелунгите".

От гледна точка на епическото наследство относно Атила, сюжетите и персонажите, свързвани с него в германските епоси, е интересна и "The Legend of Sigurd & Gudrun"/"Volsunga kvida en nija" на Толкин.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Битката на Каталoнските полета /сев. Галия/ е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спряли ордите на хуна Атила и предотвратили културната гибел на Европа. Поне така се твърди официално. А истината е, че римляните и хуните възглавявали конфедерация от германски и славянски племена, борещи се помежду си за подялбата на Западната Римска империя. Хуните били отблъснати и победилите германци разпределили Галия и Испания помежду си. А какво би станало, ако Атила беше победил?

Но нека разгледаме, как протекла самата битка:

......Числеността на армиите наброявала 150 - 200 хиляди от двете страни.

....... Приблизително 165 хиляди човека били убити. На другия ден Атила, обкръжен от съюзните войски, очаквал щурма на лагера си, готов да се бие докрай. Той заповядал да не направи клада и възнамерявал да се хвърли в него, за да не попадне в ръцете на врага.

Бижу!

За тези славянски племена сега чета за първи път. Да не са случайно български? В панония ги имало.

Според други източници Атила е победил.biggrin.gif

150-200 защо не 500 хиляди. Я по-скромно с цифрите. Па и с починалите също. Поне една "0". 15-20000 е по-реално.

Туй за клада може да е истина, но не така както си мислят.

според други източници боят(боевете) били толкова ужесточени, че заради загубите победители е нямяло. Трябвало да е топло време, защото (според други източници) избухва, чума в лагера на хуните. Това може да е обяснението за клада, защото иначе хуните не са се горили и се стараели да си приберат убитите войни.

Точно заради чумата отстъпват хуните, което после съответно се коментира като загуба.

Но си знаем нали, 10% факти, 30-40% предположения и 60-70% измислени приказки....

punk.gifpunk.gifpunk.gif

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Определено Атила не е победил, защото крайната му цел - римския престол и римската булка - не се осъществяват.

Друг е въпросът дали битката е глямата победа и за Рим. Но като цяло полученото патово положение за хуните Рим - поне краткосрочно ги е устройвал :)

Българите, дето ги търсите, са били на страната на Рим :)

Силистренец е водил римската армия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Силистренец? Или Доросторумец?

Римлянин, със сърце на варварин, ако следваме литературата.

Това ли е най - важното, КГ? Месамбриец или несебърлия, лозенградчанин или каръклериец :)

По - същественото е че баща му е бил гет. Но и това не е кой знае какво чудо.

Просто гледакм, че колегите се задълбаха у племената на атила, и явно търсят нещо... И аз им викам да не го търсят толкоз.

Особено ако не са съгласни с цитраните цифри, защото в крайна сметка е добре да се окаже, че броя на племената на Aтила е бил максимум колкото броя на бойците му, иначе става съмнително :D

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Аз мисля че в случая решаваща се оказва липсата на опит у хуните за водене на подобни колосални битки срещу предимно пехотна армия от калибъра на римската.Дотогава хуните просто нямат такава битка.Атила лошо се справя с управлението на войските и избира неособено адекватен план з решаващ удар в центъра.Далеч по резонно би било да струпа елитните си части на някой от фланговете и да се опита да пробие оттам с мощната си конница.Или да опита престорено отстъпление.Въобще по мое скромно мнение Атила е трябвало да търси възможно най раздвижен бой /отстъпления,засади и т.н/срещу добре подредената и дисциплинирана римска армия.Да се търси пробив с елитната конница срещу силния римски център /който при това е на укрепен хълм/ е малко перспективно.По скоро е трябвало да се опита да използва конницата да обходи някой фланг.Мобилността на хунската конница /нейното основно качество/ на практика не е използвана от Атила в битката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не съществува в тактиката такова нещо, като "фронтална атака с конницата". Конницата пречи да се разгънат, притиска, обездвижва, преследва вражеските пехотинци, обаче абсолютно никъде няма конница, която да се изпука челно във вражият строй. Може да ги блъска ако нямат строй, конник срещу пехотинец, и то не безкрай.

Това е измишльотина на разбиращи от всичко учени, които са виждали кон само на картинка в кабинета си. 99% самоубийство.

Още по - невероятно е това да сторят преобладаващо конните стрелци и леко бронирани конници на Атила. Ако има най - неподходяща конница за такива действия, това ще да е неговата.

И въобще е много спорно дали леката му конница реално е превъзхождала римската. Не по брой. По въоръжение и сила. Вярно, и римската е била преобладаващо от съюзници.

На практика Атила има една мощно крадлива конница, нищо страшно .С нея не може да вземе битка, но и трудно може да бъде победен, докато има конница да забавя врага и да го прикрива. И точно това се и случва...

Но не е можел да спечели при това положение.

Където и да му отиде конницата, тя може само да се движи около пехотата и да я забавя да не удари неговата пехота и стан, не и да се метне отгоре й.

Неслучайно той, нападателят, отбягва битката. Може само да се гадае на какво е разчитал - вероятно на предателство...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...