Отиди на
Форум "Наука"

Находки в Сърбия отместиха енеолита с 500 години


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Сербские археологи состарили медный век на 500 лет

Сербско-британская группа археологов при раскопках неолитического поселения Беловоде в Сербии обнаружила древнейшие в мире изделия из выплавленной меди. По мнению исследователей, находка свидетельствует о том, что знания и навыки выплавки металлов распространялись по миру не из одного, а из нескольких независимых центров. Статья ученых выйдет в Journal of Archaeological Science, ее основные тезисы и выводы изложены порталом ScienceNews (онлайн-приложение к журналу Science).

Находкам в Беловоде около 7 тысяч лет (радиоуглеродный анализ раскопанных там костей показал, что поселение было обитаемо 7350–6650 лет тому назад). Обнаруженные там медные изделия относят к севербалканской неолитической культуре Винча.

Исследовав пять фрагментов выплавленной меди, найденных в Беловоде, археологи обнаружили, что в них разная концентрация примесей. Это свидетельствует, что они были выплавлены в разное время, то есть в Беловоде, вероятно, действовала медеплавильня. Ее следы не обнаружены. Ученые предполагают, что плавильная печь представляла собой просто большую яму.

Судя по осевшему на исследованных образцах пеплу, для поддержания температуры, необходимой для плавления меди (около 1100 градусов Цельсия), древние обитатели Беловоде жгли дрова. Сравнительное исследование химического состава меди показало, что руду в Беловоде поставляли из расположенных неподалеку (на территории нынешних Сербии и Болгарии) медных рудников.

По традиционной версии, технология плавления меди была разработана в середине или конце VII тысячелетия до нашей эры (то есть как минимум на полтысячелетия позже датировки Беловоде). Это произошло, по разным версиям, либо в Чатал-Хююке на территории современной Турции, либо в регионе, известном как Плодородный полумесяц (Ближний Восток и Месопотамия). Комментируя открытие коллег, археолог Бенджамин Робертс из Британского музея высказал уверенность, что, когда будут проведены полноценные археологические исследования на территории Ирака и юго-западного Ирана, найдутся гораздо более древние изделия из выплавленной меди.

Так называемый энеолит (медный век) представлял собой своего рода переходный период от каменного к бронзовому веку. Медные инструменты и орудия были гораздо практичнее каменных, кроме того, их можно было починить. Однако медь была слишком мягкой. С развитием металлургии люди обнаружили, что сплав меди с оловом, цинком, мышьяком и некоторыми другими материалами прочнее и пластичнее. Со временем такие сплавы (бронзы) стали основными материалами — наступил так называемый бронзовый век.

http://beta.news.rambler.ru/Russia/head/6811827/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И все пак първите намерени засега предмети изработени от мед са от 9 000 пр.н.е. в северната част на Месопотамия (в Чайоню). Рано е да се доказва с това, самобитното възникване на медообработването на Балканите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Miljana Radivojević et al.

On the Origins of Extractive Metallurgy: New evidence from Europe

Journal of Archaeological Science

Abstract

The beginnings of extractive metallurgy in Eurasia are contentious. The first cast copper objects in this region emerge c7000 years ago, and their production has been tentatively linked to centres in the Near East. This assumption, however, is not substantiated by evidence for copper smelting in those centres. Here, we present results from recent excavations from Belovode, a Vinča culture site in Eastern Serbia, which has provided the earliest direct evidence for copper smelting to date. The earliest copper smelting activities there took place c7000 years ago, contemporary with the emergence of the first cast copper objects. Through optical, chemical and provenance analyses of copper slag, minerals, ores and artefacts, we demonstrate the presence of an established metallurgical technology during this period, exploiting multiple sources for raw materials. These results extend the known record of copper smelting by more than half a millennium, with substantial implications. Extractive metallurgy occurs at a location far away from the Near East, challenging the traditional model of a single origin of metallurgy and reviving the possibility of multiple, independent inventions.

http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6WH8-50BJNVF-2&_user=10&_coverDate=06%2F19%2F2010&_rdoc=1&_fmt=high&_orig=search&_sort=d&_docanchor=&view=c&_acct=C000050221&_version=1&_urlVersion=0&_userid=10&md5=1e9d9007e1b259e930feadfd15aab781

17 November 2007

Neolithic Vinca was a metallurgical culture

Recent excavations at an ancient settlement – part of the Vinca culture which was one of Europe's biggest prehistoric civilizations – point to a metropolis with a great degree of sophistication and a taste for art and fashion, archaeologists say. In the Neolithic settlement located in what is now southern Serbia, men rushed around a smoking furnace melting metal for tools. An ox pulled a load of ore, passing by an art workshop and a group of young women in short skirts. "According to the figurines we found, young women were beautifully dressed, like today's girls in short tops and mini skirts, and wore bracelets around their arms," said archaeologist Julka Kuzmanovic-Cvetkovic.

The unnamed tribe who lived between 5400 and 4700 BCE in the 120-hectare site at what is now Plocnik knew about trade, handcrafts, art and metallurgy. Near the settlement, a thermal well might be evidence of Europe’s oldest spa. "They pursued beauty and produced 60 different forms of wonderful pottery and figurines, not only to represent deities, but also out of pure enjoyment," said Kuzmanovic.

The findings suggest an advanced division of labor and organization. Houses had stoves, there were special holes for trash, and the dead were buried in a tidy necropolis. People slept on woollen mats and fur, made clothes of wool, flax and leather, and kept animals.

The community was especially fond of children. Artefacts include toys such as animals and rattles of clay, and small, clumsily crafted pots apparently made by children at playtime.

One of the most exciting finds for archaeologists was the discovery of a sophisticated metal workshop with a furnace and tools including a copper chisel and a two-headed hammer and axe. "This might prove that the Copper Age started in Europe at least 500 years earlier than we thought," Kuzmanovic said. The Copper Age marks the first stage of humans’ use of metal, with copper tools used alongside older stone implements. It is thought to have started around the 4th millennium BCE in southeast Europe, and earlier in the Middle East. The Vinca culture flourished from 5500 to 4000 BCE on the territories of what is now Bosnia, Serbia, Romania and the Former Yugoslav Republic of Macedonia. It got its name from the present-day village of Vinca, 10 km east of Belgrade on the Danube River, where early 20th-century excavations uncovered the remains of eight Neolithic villages.

The discovery of a mine at the nearby Mlava river suggested at the time that Vinca could be Europe’s first metal culture, a theory now backed up by the Plocnik site. "These latest findings show that the Vinca culture was from the very beginning a metallurgical culture," said archaeologist Dusan Sljivar of Serbia’s National Museum. "They knew how to find minerals, to transport them and melt them into tools."

The metal workshop in Plocnik was a room of some 25 square meters, with walls built out of wood coated with clay. The furnace, built on the outside of the room, featured earthen pipe-like air vents with hundreds of tiny holes in them and a prototype chimney to ensure air goes into the furnace to feed the fire and smoke comes out safely. Sljivar said the early metal workers very likely experimented with colorful minerals that caught their eye – blue azurite, bright green malachite and red cuprite, all containing copper – as evidenced by malachite traces found on the inside of a pot.

The settlement was destroyed at some point, probably in the first part of the 5th millennium, by a huge fire. The Plocnik site was first discovered in 1927 when the then Kingdom of Serbs, Croats and Slovenes was building a rail line. Some findings were published at the time but war, lack of funds and objections from farmers meant it was investigated only sporadically until digging started in earnest in 1996. "The saddest thing for us is always the moment when we finish our work and everything has to be covered up with earth again," Kuzmanovic said. "That’s the easiest for the state; conservation is very expensive and the land owners want to work in their fields." But there was some hope that the latest excavation would be preserved due to its importance, Kuzmanovic added.

http://www.stonepages.com/news/archives/002605.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И все пак първите намерени засега предмети изработени от мед са от 9 000 пр.н.е. в северната част на Месопотамия (в Чайоню).

Можеш ли да посочиш източник и повече информация за датировката от 9 000 г. пр. Хр. (т.е. преди 11 000 г.!?).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В момента не, защото това съм го чел в книга. Сега като разтърсих - http://aitrus.info/node/351 на този сайт в приложената карта селището Чайоню е датирано от 8369 пр.н.е. (не се чете много хубаво) иначе мисля че въпросните най-стари засега експонати бяха по-скоро мъниста направени от самородни късове метал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В момента не, защото това съм го чел в книга. Сега като разтърсих - http://aitrus.info/node/351 на този сайт в приложената карта селището Чайоню е датирано от 8369 пр.н.е. (не се чете много хубаво) иначе мисля че въпросните най-стари засега експонати бяха по-скоро мъниста направени от самородни късове метал.

При това положение мисля, че датировката не е 9000 г. пр.Хр., а преди около 9000 г., т.е. около 7000 г. пр.Хр.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

В Чайоню са открити над 50 изделия от самородна мед и многобройни мъниста от малахит. Тяхната датировка е около 7000 г. пр.н.е. Някои от артефактите показват следи от рекристализация, което показва че са били подложени на термична обработка (т.нар. отгряване) по време на производствения процес.

В Чатал Хюйюк са открити предмети от мед и олово (главно украшения), датирани в интервала 6500 – 6000 г. пр.н.е. Въз основа на откриването на (предполагаемо) парче шлака от медна руда и присъствието на оловна руда, Мелаарт предполага, че тези обекти са получени чрез топене на рудата. Изследванията показват обаче, че медните изделия са от самородна мед. Някои от артефактите са били нагрявани, подобно на тези от Чайоню, с цел да се намалят деформациите, получени при коването. Оловните изделия очевидно са били получени чрез топене на рудата, тъй като „самородно олово” практически не се среща в природата.

Нито в Чайоню, нито в Чатал-Хюйюк обаче няма доказателства за топене на медна руда и производство на отлети медни предмети. Очевидно технологичните възможности на древните хора все още не са позволявали това да се осъществи. Нещо повече, през следващите две хилядолетия след Чатал-Хюйюк отсъстват следи въобще от термична обработка на металите в Анатолия.

А към 5000 г. пр.н.е. вече наблюдаваме металургично производство в Югоизточна Европа! Това означава че следващият технологичен скок в обработването на медта, а именно топенето на медна руда и отливането в специални форми има местен произход. Възможно е той да се е появил независимо на различни места – Балканите, Месопотамия, Иранското плато, Китай ... Навсякъде, където е имало достъпни находища на медна руда и е имало вече някакви традиции в прозводството на метални артикули.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...