Изкуството на превода

[Андрей Куртенков]

Превеждането е голямо изкуство и наука едновременно и много трудна работа. Ще призная, че имам лошо мнение за българските преводачи като цяло (правя сравнение с руските преводни издания). Особено неразбираеми са за мен случаите на преповтаряне на едни и същи грешки - напр. в един наш централен вестник упорито пишеха "меркурий" вместо живак и всеки път читатели им обръшаха внимание на това недомислие във форума на вестника и след известно време те пак си пишеха "меркурий". Във връзка с масовия превод на всевъзможни европейски документи пък, у нас се появи нова професия - европреводач; и тези хора доведоха до нечуван хаос в специалната терминология. Не можем да изоставим ей-така изведнъж наложили се термини само заради това, че на някой си му е хрумнало да измисли ново название; но в същото време сме и принудени да използваме "европейската" терминология. В друга тема тук съм споменал понятието "уелфеър", което според мен трябва точно така да се изписва на български, без да се превежда (в съчетанието "animal welfare"), понеже сегашния му официален превод като "благополучие на животните" ми звучи малоумно. Или нещо по-простичко - само през последното десетилетие три пъти се наложи да сменяме официалното название на companian animals в зависимост от преводачески прищевки - първо беше "декоративни животни", после стана "животни за компания", сега е "домашни любимци" - а аз не виждам защо трябва да измисляме нови словосъчетания - компанийни животни (така както си е на английски) си е най-добре. И още един съвсем актуален пример - понятието "утвърден стандарт", което сега се използва за широко рекламирания нова стандарт "Стара планина", всъщност няма нищо общо с БДС и с Българският институт за стандартизация - всъщност става дума за най-обикновена търговска марка, но това тайнствено звучащо словосъчетание също се пръкна в резултат на преводаческа активност.

Изобщо, темата за преводите е много интересна и си струва да се обсъжда и в специализиране теми за отделните науки - даже ще призная, че по едно време доста активно превеждах специализирани текстове (10 лв на страница беше тогава - което ми идваше доста добре в онзи по-труден от финансова гледна точка период), да не говорим че съм бил (по неволя) и в ролята на симултанен преводач - което е страшно изтощително - па макар и да не беше от немски - понеже колежката, която превеждаше от немски наистина се измъчи - прредставяте ли си какво е да превеждаш в момента на говоренето, при положение, че трябва да изчакаш края на изречението - а докато превеждаш, онзи прдължава да говори и трябва едновременно и да го слушаш!

[BoriMoli]

Извинявайте, че се намесвам, но "компанийни животни" да не би да Ви звучи по-добре от "домашни любимци/животни" - в последното съчетание чудесно се изразява смисъла, който носи, да не говорим, че е на чист български език.

Точно така превеждат повечето преводачи - особено устните - и точно така говорят и пишат българските журналисти, министри и депутати. По същия начин влезе в употреба думата "визия" (и "визирам"- имам предвид, гледна точка и прочие), израза "успешен" човек (за лице се употребява мин./сег. причастие "успял" автор и "успешен" край"), глаголът "неглижирам" го виждаме и чуваме от учени, журналисти, вероятно с цел да "блеснат" пред тълпите и да са "на висота" , тъй да се каже.

Забелязвам също, че в България всичко и всички отдавна са "перфектни", "тотално" и "абсолютно", "фен-ка" (звучи ми като "членка"..), "а пропо", "бла-бла" (вместо "дрън-дрън"), да не говорим за "фискален"... се употребяват под път и над път...

Ужасна работа! Като че ли българския език е беден и напълно забравен...Като чета някои журналисти, учени и общественици, да не говорим пък за преводите на филми, напълно разбирам защо Паисий Хилендарски е написал за неразумния юрод... Тъжно.

Приятно хортуване Ви желая.