Отиди на
Форум "Наука"

Модифицирането на Валутния борд


Recommended Posts

  • Администратор

Модифицирането на Валутния борд – добър или лош път към ускореното присъединяване на България към Еврозоната.

Автор: Анна Костакиева

Търсейки тема, която да ме впечатли и имайки предвид целта на настоящия материал, а именно да направим преглед на проблем, касаеш банковата и паричната система, нямаше как да не се спра на любимия на всички нас Паричен съвет. Настоящата работа е базирана основно на данните в медиите, тъй като единственият източник на първоначална информация е едно интрвю със създателя на тази идея. Статията има за цел да резюмира една доста интересна идея относно „модифицирането” на Валутния борд. В нея бих желала да се позова на публикациите относно проблема, мнението на професионалистите в тази област, така както и да изложа собственото си мнение по въпроса.

Както всички знаем през юли 1997 г. у нас изпълнението на монетарните функции на БНБ бе поето от т.нар. паричен съвет (също наричан валутен борд) – особен вид монетарен режим с парична политика, която прави невъзможно използването на централната банка като кредитор от последна инстанция и елиминира възможността за инфлационното финансиране на фискалния дефицит. За да бъдат разбрани възможните ефекти на дефицита по текущата сметка върху макроикономическата стабилност в страната, налага се накратко да се спрем върху функционирането на валутния борд.

Така основните черти на класическия валутен борд могат да се резюмират в 4 точки:

1. Обезпечаването на местната валута с резервна чужда валута.

2. Наличие на строго фиксиран курс спрямо валутата, избрана за резервна.

3. Забрана със закон на централната банка да служи като кредитор от последна инстанция, която елиминира възможността местната централна банка да осребрява ценни книжа, емитирани от правителството с нова парична емисия, или да рефинансира търговските банки чрез сконтови заеми.

4. Осъществяване на банковия надзор от институция, различна от централната банка, за да се избегне потенциален конфликт на интереси.

Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:

• валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;

• валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0);

• валутният борд не отпуска кредити на правителството;

• валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);

• валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;

• няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.

Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ - ако резервната валута е долар, Еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилно международна валута.

В Българската народна банка са създадени три управления – управление “Емисионно”, управление “Банково” и управление “Банков надзор”. Управление “Емисионно” играе ролята на валутен борд, като активите му покриват 100% от неговите пасиви.

Управление “Емисионно” управлява международните резерви на БНБ като изискванията за инвестирането им са много строги – те трябва да са инвестирани в активи, които са емитирани от институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Активите на управление “Емисионно” не могат да се инвестират в България, за да не може да се провежда парична политика и за да се избегне риска от невъзможност за обмена им в резервната валута. В закона съществува експлицитна забрана за отпускане на кредити от страна на БНБ към правителството, с изключение на кредитите от МВФ, които само счетоводно се завеждат в баланса на БНБ.

В пресата през последните 12 години непрекъснато излизат заглавия, които възхваляват Валутния борд :

Българският валутен борд - спасителен пояс, който има своя цена –

в. „Дневник”, 01.03.2009

"Райфайзен": Финансовият сектор в България е защитен от валутния борд –

в. „Дневник”, 24.06.2009

Жокерът на България – валутен борд по време на глобалната криза –

www.investor.bg, 22.10.2008

Валутният борд е най-силното предимство на България – www.money.bg , 30.10.2008

Валутният борд ще предпази лева от срив - www.lev.bg, 30.11.2008

МВФ: Валутният борд е големият ви плюс – в. „Дневник”, 28.10.2008

МВФ: България трябва да запази валутния борд до присъединяването си към Еврозоната – www.bpost.bg, 24.10.2007

Валутният борд остава най-важната институция в икономиката – в. „Дневник”, 07.12.2006

Мнозина финансисти, управители на банки и финансови предприятия, представители на световни финансови организации, членове на международни институции, които следят развитието на родната икономика заявяват публично увереността си в Паричния съвет:

Валутният борд в България е стабилен – www.expert.bg, 16.01.2010

Валутният ни борд остава стабилен – в.”Труд”, 08.12.2009

Ситибанк: Валутният борд в България ще издържи на финансовата криза – www.investor.bg, 24.02.2009

Райфайзен рисърч: Валутният борд в България е стабилен – в.”Дневник”, 30.01.2008

МВФ: Валутният борд е стабилен и работи много добре – в.”Дневник”, 18.12.2007

Икономист интелиджънс юнит: Никое правителство няма да разклати борда – в.”Дневник”, 28.10.2007

МВФ: Валутните бордове в България и Балтика ще устоят на натиска –

в.”Дневник”, 16,11,2007

Бордът в България е стабилен въпреки предизвикателствата –

в.”Дневник”, 28.01.2001

Наистина, няма как да се отрекат множеството плюсове, които Паричният съвет донесе на българската икономика: стабилен лев, приток на инвестиции, насърчаване на икономиката, противодействие срещу банковата паника, обзела страната след кризата през 1996-1997, когато се наблюдаваше масов фалит на банки и най – вече, Валутният борд спомага за възвръщане на доверието във финансовата система:

„Валутният борд в България има изключително позитивна роля за икономиката. Доказателство за това са огромният приток на доверие и инвестиции, които страната получи през последните години.” – изявление на Уорън Коутс, бивш помощник директор на Международния валутен фонд (МВФ), ръководител на техническата мисия в България по време на въвеждането на валутния борд.

Широкозастъпено от политици и икономисти е становището, че Валутният борд е най-силната защита на България срещу отрицателните последици от световната финансова криза в наши дни и той трябва да остане до присъединяването на България към еврозоната.

„Изключително важно е България да запази валутния си борд до влизането в еврозоната. Това е котва на стабилност за страната, особено важна в сегашната ситуация.” - това каза Марко Анонциата, главен икономист на "Уникредит груп", на дискусия на банката, посветена на присъединяването на страните от Централна и Източна Европа в еврозоната.

Съвсем естествено, след присъединяването на България към Европейския съюз възниква въпросът за въвеждането на европейската парична единица и как, и кога да се случи това. За тази цел е необходимо страната ни да реализира такива показатели, които да отговарят на критериите за присъединяване:

• Средногодишната инфлация не трябва да надвишава средната за трите страни с най-ниска неотрицателна инфлация + 1,5 пункта.

• Бюджетният дефицит трябва да бъде до 3% от БВП.

• Стабилен валутен курс спрямо еврото. България е с фиксиран курс към еврото от 1.95583 лв. за 1 евро и е заявила, че ще го запази до влизането в еврозоната.

• Държавният дълг не бива да превишава 60% от БВП.

Тъй като постигането на тези параметри не е никак лесна задача и изисква време, е предвидено първата стъпка да се направи като България стане член на предприсъединителния механизъм ERM II. Това е механизъм на обменните курсове, създаден на мястото на старата Европейската валутна система (ЕВС), която става остаряла и неприложима с въвеждането на еврото. Целта на ERM II е да поддържа стабилни обменни курсове между еврото и участващите национални валути, така че да се избегне прекомерните колебания на валутния курс на вътрешния пазар.

Специфични критерии за присъединяване към ERM 2 няма, като всяка страна сама решава кога е готова да пожелае присъединяванети си към този валутно – курсов механизъм. Процедурата се състои от подаване на молба за присъединяване, одобрение от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Съвета на финансовите министри и поемане на редица политически и икономически ангажименти. Препоръчително е да се членува поне 2 години в тази зона, преди да се въведе еврото в дадената страна членка.

Въпросът е как да стане това?

Една от идеите за ускоряване на този процес е интересното предложение на Илиян Михов, професор по макроикономика и иконометрия, който неотдавна публично сподели своето виждане за модификация на Паричния съвет. Основен аргумент е, че подобен на този модел се използва от централната банка на Китай от 2003 г. насам.

Какво представлява мидифицирания паричен съвет всъщност?

Страните с фиксиран валутен курс могат да използват фискална политика, за да намалят отрицателните ефекти на рецесията. За съжаление при валутен борд фискалната политика трябва да се използва много внимателно, за да не доведе до загуба на доверие в стабилността на борда.

Според идеята за модифициране на паричния съвет има и друга възможност. Когато времената са добри и има приток на капитали, централната банка може да бъде по-консервативна и да стерилизира част от ефекта на притока на капитал върху паричната маса. Това ще позволи на банката да има определена възможност да омекоти ударите, когато капиталите напускат страната. Всъщност това е едно доста драстично предложение за промяна на начина, по който БНБ функционира.

“Можем да си го представим като банка с двоен мандат: при силен приток на капитал тя се държи като банка, която има за цел ниска инфлация (например 2-4%)”. За да може да постигне тази цел, централната банка трябва да има възможност да издава ценни книжа и когато ги продава събира излишъка от пари. В ситуация на икономическа криза или прекомерно количество на пари в обращение , тогава банката би могла да изкупи обратно тези книжа, с което увеличава паричната маса. Ако се стигне до изкупуване на всички книжа, тогава банката действа като обикновен валутен борд (т.е. изпълнява своя основен мандат да запази валутния курс). Важното е, че при тази система банката е винаги по-консервативна от обикновения валутен борд, т.е. парите са винаги по-малко или равни на парите, които валутният борд би напечатал. Също така важно е да се отбележи, че банката няма право да изкупува държавни ценни книжа.

Според специалиста, такава система може да помогне на България и да влезе в еврозоната по-бързо, защото ще улесни контрола върху инфлацията, която в момента е ниска, но след кризата се очаква тя отново да нарасне. А това затруднява и забавя изпълнението на критерия за инфлация и дори и да се включим в ERM II, това няма да доведе до присъединяване към еврозоната.

Идеята за реформиране на борда, съвсем естествено според мен, търпи силна критикаот страна на икономистите.

Позовавайки се на теорията и практиката на паричната политика те отричат възможостта да съществува едновременно поддържане на фиксиран валутен курс и таргетиране на инфлацията. А именно това е последицата от модифицрания валутен борд, тъй като той предоставя на централната банка тези две функции едноременно.

Защото в моменти на усилен икономически растеж, централната банка ще емитира облигации, с което ще влияе върху инфлацията, и едновременно с това ще трябва да поддържа фиксиран валутен курс. А по своята същност инфлационното таргетиране изключва намеса на валутния пазар т.е. поддържане на определено ниво на валутния курс.

Ако притокът на капитали идва в страната заради относително по-висока доходност, централната банка трябва да предлага облигации с достатъчно висока доходност, за да се конкурира за привличане на тези капитали към издаваните от нея ценни книжа. Така банката неминуемо ще влияе върху лихвения процент, което е забранено на централната банка при валутен борд - тя няма самостоятелна парична политика и не би следвало да има.

Издаването на облигации е свързано с плащане на лихва по тях от страна на централната банка. Тъй като БНБ инвестира в нискорискови книжа, може да се очаква лихвите по актива на БНБ да са по-ниски от лихвите по издадените от нея облигации. С други думи, БНБ ще генерира постоянна загуба. Тази загуба ще трябва да бъде покривана от държавния бюджет. Типичен пример за това е централната банка на Израел, която следствие на такава политика поглъща милиарди долара субсидии от праителството, за да компенсира загубите си. Следователно се предполага, че правителството трябва да разполага с фискални излишъци и да ги трансферира към БНБ, а за най - голямо съжаление това в България е невъзможно, защото не разполагаме с такива средства. Но дори да разполагахме, подобна ситуация води до загуба на благосъстояние, тъй като е по –добре да се вложат в друга сфера на икономиката или да се прибавят към фискалния резерв, вместо да служат за покриване на загуби.

Още по – голям проблем това е, че БНБ в действителност няма да може да стелиризира потока от капитали, а дори напротив – високите лихви, които се очаква да се събират от подобни облигации поради тяхната сигурност и покритето им с резервна валута, неминуемо ще увеличат притока на капитали. Не трябва да забравяме, че в отворените граници на ЕС този процес няма как да се предотврати.

Особено значение някак има и идеята за обратното изкупуване на облигациите тъй като е трудно да се предположи точно кога предварително закупилите от тези ценни книги инвеститори ще пожелаят да ги продадат. Обратното изкупуване при криза се възприема като лоша новина за чуждестранните инвеститори и анализатори и е почти сигурно, че ще предизвика паника, а тя от своя страна ще доведе до изтичане на капитали.

А пък и ако идеята беше достатъчно добра, досега все някога щеше да бъде реализирана. Нека не забравяме, че в малка България има достатъчно умни хора, специалисти във финансите, които едва ли не са забелязали политиките на Израел, Китай и Чили до момента. Най – вероятно и някои друг е разсъждавал на тази тема досега, но нека се замислим защо тя не е била реализирана през всичките тези години. Отговорът може би се крие в нейната ненужност и неоснованост…особено сега, на прага на ЕRM II и Еврозоната, когато трудният път е вече извървян. Не без значение е и фактът, че промяната в Паричния съвет води след себе си технически проблеми, а също така трябва да бъде и политически съгласувана и приета. А за правителството това означава преди всичко излишни разходи и промени в законодателството.

Освен това не трябва да се забравя и фактът, че модифицираният валутен борд представлява промяна в паричния режим. Т.е. заедно с влизането в еврозоната ще станат две промени в паричния режим. Това е свързано с излишни разходи, направени веднъж с цел да се спечели доверието във „стария” борд. Възниква необходимостта да се спечели доверето към „новия” реформиран борд отново.

Никому не е нужно да разхищава време и средства в тази и без това затруднена ситуация, в която се намира страната ни. И накрая вместо да спести време, тази реформа ще удължи пътя към така мечтаното въвеждане на общата парична единица за всички европейци.

В крайна сметка, със или без реформи в паричния съвет, България така или иначе ще въведе еврото както е по план и за следващите 2 години едва ли ще е възможно „новия борд” да спечели същото това доверие, каквото „стария” успя да си залужи за 12.

И както завършва резюмето на дискусията, проведена по повод реформирането на борда на 9 ноември 2009 година….то едно е сигурно – загубите за пореден път ще бъдат повече от ползите!

post-6-090168700 1285057705_thumb.jpg

post-6-074178700 1285057706_thumb.jpg

post-6-039242500 1285057707_thumb.jpg

post-6-097162400 1285057707_thumb.jpg

post-6-063109400 1285057708_thumb.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Модифицирането на Валутния борд – добър или лош път към ускореното присъединяване на България към Еврозоната.

Автор: Анна Костакиева

......................................................................

Съвсем естествено, след присъединяването на България към Европейския съюз възниква въпросът за въвеждането на европейската парична единица и как, и кога да се случи това.

..........................................

Вероятно, според гу-жа Костакиева, във финансовата политика на такива "изостанали" държави като Великобритания, Швеция, Дания, Ирландия има нещо твърде неестествено?!

Просто питам.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да... А и не можах да разбера, иска се валутен борд, но в евро??

Едно нещо беше извадено от ръцете на българските управници и вижте каква стабилност настана! ;)

Вместо да изменяма валутния борд, трябва да въведем и съдебен и политически борд и тогава нещата ще тръгнат на оправяне... :sneaky2:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...