Жилищна криза в Европа
Публикация от mnogoznaiko в Съвременна икономика
31 прегледа
Европа преживява не просто жилищна, а цяла "социална криза". Председателката на Европейската комисия не се поколеба да нарече проблема с недостъпними жилища заплаха за бъдещето на целия континент, подчертавайки че става въпрос за "достойнството" на европейските граждани.
Цифрите са безмилостни - цените на жилищата в съюза са скочили драматично с над 20% от 2015 г. насам, според данни на Еврокомисията, провокирайки масови протести в много европейски градове и превръщайки жилищния въпрос в основна тема при националните избори в почти всяка страна. Това вече не е икономическа статистика, а болезнена реалност, която коренно променя живота на милиони европейци.
От Берлин до Барселона, от Париж до Прага граждани излизат на улицата с едни и същи искания - не могат да си позволят дом там, където работят. Медицинските сестри, учителите и пожарникарите - хората, на които разчитаме най-много - се оказват изтласкани от градовете, на които служат. Студентите намаляват, защото не могат да си платят наема, а младите хора отлагат създаването на семейство. Онова, което поколения европейци са възприемали като естествено право - да имат собствено жилище там където живеят и работят - днес се превръща в недостижим лукс. Европейският модел на благоденствие, обещаващ стабилност и възможности за всички граждани, се сблъсква с брутална действителност: домът вече не е основна необходимост, а привилегия за малцинството с високи доходи.
България
Докато Европа търси спешни решения на най-острата социална криза от десетилетия насам, България записва един от най-бързо растящите пазари в ЕС.
- 15% поскъпване само за първото тримесечие на 2025 г.
- Очаквани още 12-15% ръст до края на годината
- Сред водещите 5 страни по продажби на жилища
Феноменът се обяснява с исторически ниските лихви - около 2.5%, като новоотпуснатите заеми за юни достигат 1 млрд. лв.
Александър Бочев от НСНИ отхвърля теорията за "балон" в България:
"Имаме баланс между високо търсене и предлагане. При засилено търсене в София, Варна, Бургас и Пловдив, не може да се говори за изкуствено нарастване."
Според него цените ще се успокоят след влизането в еврозоната, връщайки се към нормални темпове от 5-10% годишен ръст.
България се явява необичайно и почти парадоксално изключение с бурно развиващ се жилищен пазар, който привлича вниманието на инвеститори от цял континент. Нашата страна не просто избягва жилищната криза - тя процъфтява в момент, когато 45 млн. европейци харчат над 40% от доходите си за жилище, а цените в ЕС са скочили с 48% за период, в който заплатите са нараснали едва с 1.6%.
Този феноменален растеж от 15% за тримесечие и очаквани общо 25-30% за цялата 2025 година обаче поставя фундаментални въпроси за устойчивостта на българския модел. Дали такива темпове на поскъпване могат да продължат без да създадат собствен спекулативен балон, който да се пръсне както стана в Ирландия и Испания през 2008 година? Особено тревожни са данните за намаляващите разрешения за строеж в София, което означава че предлагането ще се свие точно когато търсенето остава високо - рецепта за още по-драстично поскъпване.
Европейското решение
Европейската комисия обещава Европейски план за достъпност до жилища в началото на 2026 г., включващ:
- Строителство на повече нови домове
- Реновиране на съществуващи сгради
- Елиминиране на кризата с недостиг до 2030 г.
- Мерки срещу туристическите апартаменти
Между 2015-2023 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 48.1%, докато заплатите са нараснали едва с 1.6% - разлика от близо 47 процентни пункта, която разкрива мащаба на проблема. Тази драматична диспропорция означава, че европейските граждани всяка година губят покупателна способност по отношение на жилищата, като това, което преди осем години можеше да се купи с една заплата, днес изисква почти половин заплата повече.
Резултатът от този структурен дисбаланс е шокиращ: 45 млн. европейци - или един от всеки десет жители на ЕС - харчат над 40% от приходите си за жилище. Това засяга представители на всички професии - медицински сестри, учители и пожарникари, които според думите на фон дер Лайен "не могат да си позволят да живеят там, където работят", както и студенти, които напускат университетите поради невъзможност да си платят наема.
За сравнение, финансовите експерти препоръчват жилищните разходи да не надвишават 30% от семейния бюджет, но за милиони европейци тази граница отдавна е преминала. В най-засегнатите региони младите хора отлагат създаването на семейство, а работещите професионалисти са принудени да живеят все по-далеч от работните си места, което допълнително увеличава разходите им за транспорт.
Опитът на Хърватия след влизането в еврозоната предлага някои отговори - цените наистина се успокояват и се връщат към по-реалистични темпове от 5-10% годишен ръст, но това поставя въпроса дали сегашният бум е последният шанс за българските купувачи. Александър Бочев от НСНИ може да има право, когато отхвърля теориите за "балон" и подчертава баланса между търсене и предлагане, но европейската практика показва че всеки пазар има своите ограничения. Най-важният въпрос обаче остава социалният - докато цените растат с темпове далеч надвишаващи растежа на заплатите, все повече български граждани могат да се озоват в същата ситуация като техните европейски съграждани.
Времето за мъдри политически решения е сега, когато пазарът все още е в подем и има възможност да се предотвратят европейските грешки. Възможно ли е България да изгради здрав и устойчив жилищен сектор, който да служи на гражданите, а не само на спекулантите и инвестиционните фондове? Защото историята показва че всеки пазар, който расте твърде бързо, рано или късно се сблъсква с болезнена корекция, а страдат винаги обикновените хора - младите семейства, които си мечтаят за първо жилище, и работещите българи, които искат да живеят там където работят.
Българската изключителност в европейския жилищен пейзаж може да се окаже временна привилегия, която трябва да използваме мъдро за устойчиво развитие, а не да я прахосаме за краткосрочни печалби, които утре могат да се превърнат в дългосрочни социални проблеми.
0 Коментари
Препоръчани мнения
Все още няма коментари.