Отиди на
Форум "Наука"

БОЖИЯТ ГНЯВ над Американския Запад


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

БОЖИЯТ ГНЯВ над Американския Запад

През 1862 г. президентът на САЩ Абрахам Линкълн подписва Заселническия закон (The Homestead Act) , който осигурява по 160 акра (около 650 декара) земя в незаетия дотогава американски Запад на всеки, който отиде, завладее свободна земя, декларира я като обработваема и я обработва и развива. Започва поредният емигрантски взрив – хиляди хора от самата Америка, Европа и останалият свят отиват да търсят щастието си в сърцето на новия континент. За много от тях то се усмихва. Овладени са т.нар. „Големи американски равнини”, или още „Високите полета” – огромна равнина, значителна част от добре познатата от уестърните прерия.

До този момент това е равнинна девствена земя, обрасла с трайни и жилави треви с дълбоки корени, без дървета. Безкрайни пасища от хоризонт до хоризонт – дом на бизони и индианци, свързани от хилядолетия в екологична верига, живеещи в един вечен и лишен от история природен кръговрат. С включването на територията в САЩ това е федерална собственост - всеки пасе добитъка си колкото може и до последно, без да се грижи за възстановяването на земята, защото не е негова. Това оставя в равнините само трева. С идването на заселниците настъпва огромна промяна. Грамадните полета са разорани, култивирани и засети със земеделски култури, тревите – изкоренени, бизоните избити, а индианците – изгонени или напуснали. Прокарани са пътища и ж.п.линии, създават се така типичните за тези места малки и по-големи градове, с население от 5000, 10000 или повече жители, които „си имат всичко” – магазини, работилници, училища, библиотеки, вестници, банки, застрахователни дружества, хотели, ресторанти, частни домове, различни предприятия за обслужване на фермерите. Цялата област е пълна с частни ферми. Втората половина на 19 век насища Америка, в т.ч. и прериите й, с невиждан икономически бум, който отваря нови хоризонти на световната икономика и създава ако не крайгълните камъни, то във всеки случай огромните мащаби на индустриалното развитие на тогавашния свят. Прерията се насища с живот, а САЩ изместват дореволюционна Русия от лидерската позиция на световен износител на зърно. Цените на последното започват да се определят в Чикагската борса за целия свят.

В началото на 20 век с добавки към Заселническия закон, размерът на дяловете за заселници се увеличава двойно и от 160 акра (647 декара) става около 1200 декара. Държавата обезпечава безплатен ж.п. превоз на цялото семейство и имущество на заселниците, започва насърчаване на производството на зърно, рекламни кампании, стигащи понякога до сериозни преувеличения и лъжи. Ако досега развитието е било много голямо, то след 1909 г. нещата придобиват невиждан в света характер. Цените за един бушел (36 кг.) пшеница стигат до 2 и дори 4 долара (по днешни мерки това са около 30-60 долара, или днешният български фермер например в тези условия трябва да получи около 1800 лева за тон – при около 200-250 сега). Производството расте, съпътстващите го индустрии и бизнеси също. През 1910-1917 година се появяват първите трактори и гъвкавата американска индустрия и кредитна система ги внедряват незабавно и нашироко. Производствените възможности се увеличават с пъти. Фермерите и областите, в които живеят, забогатяват и се развиват, макар, разбира се, тогавашният бит с дървени къщи и сгради, липса на хладилници и често на течаща вода да е далеч от днешната идея за благоденствие. Семействата, традиционно за онова време, са пълни с деца, площите на земеделските земи, притежавани или обработвани от едно семейство, пак традиционно за Америка са много големи. Големите прерии се насищат с живот, но в просторите им, макар и пълни с хора, пътища, влакови линии, градове и ферми, си остават големи празни пространства, защото американският континент е така или иначе твърде голям.

През 1929 г. обаче Голямата депресия нанася удар върху щастието на фермерите, извоювано с къртовски труд. Борсите се сриват, пазарите също. Не само цените, самото търсене пада почти до нула, зърното остава в складовете непродадено, започват сътресения, увеличаване на задълженията, просрочване на ипотеки, свиване на бюджетите. Доходите падат, федералното правителство избира политика на ненамеса в пазара и хората се свиват и започват да чакат по-добри времена.

Вместо тях обаче, върху голяма област от американския Среден запад с площ около 5-6 Българии, в границите на щатите Канзас, Колорадо, Оклахома, Тексак, Небраска и Ню Мексико се стоварва едно от най-мащабните природни бедствия в цялата човешка история. Няма да е пресилено да се каже, че човешките качества са поставени на истински библейско изпитание в този сблъсък с Бог или с природата, по наистина потресаващ начин.

Огромната земеделска експанзия в прериите неминуемо изменя ландшафта. Тревите, които са годни да издържат дълго засушаване, са заместени от земеделските култури. Хората разорават големи площи, без да усетят каква бомба залагат под краката си.

Ветровете винаги са били спътник на Големите равнини – това е естествено за области, в които на стотици километри няма нито едно дърво. Тревите, които от 10 000 години са настанени трайно в прериите имат начин да се справят с това – с естествено развити дълбоки корени.

Големите равнини нямат и никаква вода. Под тях се намира голям басейн подпочвени води, но в първата половина на 20 век не е имало технология за достигането им и ползването им за напояване. Напояването става от дъжд, който бива донасян от едно океанско въздушно течение, което се заражда в Атлантическия океан, отправя се на юг към Мексиканския залив, завива на север и носи влагата към центъра на САЩ.

Поради настъпила в началото на 30-тте години на 20 век климатична промяна, довела до промяна на температурите в Атлантическия и Тихия океан, това въздушно течение се измества на юг и дъждовете над Големите равнини секват. Посевите не порастват, почвата остава гола и в настъпилата суша ветровете полека-полека започват да я разнасят из въздуха, докато през 1931 год. над главите на нищо неподозиращите фермери се изсипва бедствие от библейски мащаб.

На територия с размер около 600 000 кв. км., станала печално известна по-късно като „Пясъчната котловина” започват невиждани прашни бури. Небето се скрива от стени от земен прах, ветровете стигат скорост до 100-120 км. в час, черните стени се носят от хоризонт до хоризонт. Попадналите в тях не могат да видят нищо, прахта ги задушава, вятърът не позволява да се стои прав. Домашните животни бягат и често загиват от задушаването, ослепяват или се разболяват и по-късно умират от навлезлия в дробовете им прах.

От плодородните земи не остава нищо. Целият плодороден почвен слой, на дълбочина от 10 до 60 см. е отнесен от най-голямата почвена ерозия в познатата история. За 10 години, около 30 милиарда тона земна маса се превръща във фин прах и бива разнесена от ветровете през цяла Америка в Атлантическия океан, като по пътя си затрупва ферми, градове и инфраструктура. Огромни плодородни почви стават на пустиня.

От началото на 30-тте години бурите зачестяват все повече и повече. Невъзможна е каквато и да било дейност, макар че в затишията между тях хората се опитват да засеят нещо, поливайки всеки стрък на ръка с малкото вода която успяват да намерят.

В ужасните дни на бурите, в далечината се задава черен облак, който бързо се превръща в огромна стена от хоризонт до хоризонт, скриваща небето и слънцето и приближаваща със 100 км. в час. Хората не могат да си отворят очите или да дишат, човек не може да остане прав, попада в силен вятър и безкраен облак прах, в пълен мрак, без да може да види каквото и да е, да разбере къде се намира и накъде върви. Прахът става все по–фин и по-фин, прилича на черно брашно и влиза навсякъде. Дървените къщи от началото на 20 век са изключително уязвими, в техните стени и прозорци има малки процепи, през които прахът влиза и покрива всичко. Често спящите хора и леглата им са покрити с прах, като чисто остава само мястото, където са лежали. Вятърът и земята, слети във фина гъста мъгла буквално нахлуват и в последното останало човешко пространство. Стритата на прах земя е в леглата, завивките, храната, дрехите, устата, косите, носовете, очите, ушите и дробовете на хората. „Усещането беше, като че ли се удавяш в прахта.”

На фермерите не им остава друго, освен да се скриват в домовете си, застрашени сериозно от отнасяне от силните ветрове, да четат Библията и да се молят, всеки според религията си. Жените започват да измислят подръчни изолации. Във времето, в което пластмасата и силиконът не са още открити за бита, те слагат над леглата на децата си мокри чаршафи, а прозорците се уплътняват с ивици плат, залепени с брашното за месене на хляб. Прахта зарива пътищата и линиите, засипва складове, домове и коли. Поради големите разстояния (често децата трябва да изминат по 10 км. всеки ден до училището в града) много хора биват застигнати от бурите по пътя, съборени, ослепени или задушени от прахта.

Медицинските ефекти са потресаващи. Попадането на прах в очите по време на бурята води до ослепяване, но най-страшна е белодробната болест, наречена „прашна пневмония”, която засяга слабите хора и най-вече малките деца, в повечето случаи малки момичета. Смъртността на новородени или деца до 7-8 години, често срещана по онова време, се увеличава драстично и настанява трайно тъгата и мъката в и без това изтерзаните семейства.

Всъщност, „прашната пневмония” е особен вид силикоза, причиняваща пълнене на дробовете с вода, която може да се източи само чрез операция. Създадени са няколко болници в които децата и други болни се лекуват, Червеният кръст се опитва да достави маски. Защитните средства са почти никакви, най-често парче от какъвто и да било плат, намокрен и поставен на устата и носа. Фермерите връзват въжета из дворовете си, с чиято помощ стигат до домовете си, ако бурята ги завари навън, прибиращи животните и вещите си. Много изкопават мазета в земята и скриват там семействата си по време на бурите.

Макар бурите да са чести, с тях не може да се свикне, нито пък човек да се опази. Хората просто стоят, страдат и чакат бедствието да отмине. Разпръснатите из прерията градове биват периодично засипвани. Тъй като всички бизнеси в тях се крепят на земеделието, бурите помитат и тях.

През лятото, бурите се редуват с ужасяваща суша и жега. Температурите често минават 35-40 градуса, в Оклахома са измерена 49 градуса по Целзий. Сушата е повсеместна и постоянна. Огромните прашни ветрове създават вторични засушаващи ефекти. Земята, останала без каквато и да било растителност се нагрява като асфалт. И да се появи влажен облак, той бива погълнат от прахта или разнесен от вятъра.

Нещата започват да добиват наистина библейски и сюрреалистичен характер. Погребална процесия от 20-тина автомобила, цял род, е застигната и засипана в прахта. Хората едва се измъкват. Мъжете се събират, свалят саката си и вървят напред в праха и вятъра, опитващи се с белите си ризи да покажат пътя на автомобилите, возещи жените, децата, старците и събралият ги покойник.

Поради небивалото движение на земни частици из въздуха, се създава огромно статично електричество, което дори може да нарани сериозно човек или животно при допир до зареден метален предмет, рало, плуг, телена ограда.

В закрилите небето черни облаци проблясват огромни сини светкавици. Различните сенки и цветове в тях чертаят всевъзможни причудливи фигури, приличащи на хора, животни, богове и демони.

Екосистемата рухва и се изменя до неузнаваемост. Изчезват всички хищници, което води до взрив на популацията на ..... американския заек. Стотици хиляди зайци търчат и се прескачат из опустошените полета, буквално в краката на хората, без да се плашат и ядат и малкото засети култури. Хората правят хайки. Само в един ден в един от градовете 1000 човека улавят 35 000 заека.

Към това се добавя и още една напаст. Ветровете и прахта носят милиони насекоми, най-вече скакалци и стоножки. В отчаяния си стремеж да намерят храна те пълнят къщите заедно с прахта, ядат всичко, каквото намерят, хапят. Части от тях нападат дървото, прояждат дъските, изяждат до метала дръжките на земеделските сечива. Насекомите са навсякъде, в шкафове, чекмеджета, легла, съдове, стаи. Отровни паяци пълнят помещенията и понякога убиват. Насекомите се изхвърлят от всеки дом с лопати и кофи, но безуспешно.

Бедствието води до бум на суеверията. Някой си спомня за старо индианско поверие, че боговете на дъжда се предизвикват с убийството на змия и оставянето на трупа й на открито. Започва масово избиване на змии. Към апокалиптичната картина на закриващия небесата черен прах, вятър, насекоми, тичащи из прерията зайци, се добавят и умопомрачителната картина на хиляди змии, убити и проснати върху оградите.

Започват и „научни” опити за справяне със сушата. Шарлатани или искрено вярващи във техническите възможности хора обикалят градовете, събират пари и опитват да взривяват атмосферата с динамит или барут. Надеждите са големи, но успехът е нулев.

Ако хората успяват някак да се опазят, с домашните животни това е много по-трудно. Заварените навън и неприбрани тичат обезумели из вятъра и мъглата, докато не паднат мъртви задушени от прахта. Други умират в последствия от белодробното заболяване, от което трудно могат да бъдат излекувани. Домашните птици по някакъв начин предусещат бурите и се скриват първи. Ударът от тези загуби за фермерите е катастрофален. Няма мляко за децата, няма тяга за евентуална обработка, няма кожи и всичко, което животните дават. Храната свършва, не са редки случаите, в които хората ядат фураж заедно с животните.

Животът става наистина непоносим, хората носят всяка тежест, която човек може да си представи. Здравето на много рухва. Често се наблюдава ефектът, наречен „бързо остаряване”, когато хора в млада или средна възраст се състаряват преждевременно.

Започват изселвания. Основният поток е към Калифорния, където хората се опитват да работят на тамошните плантации. Но икономическата криза, напливът на работна ръка, ниското търсене на земеделска продукция прави цената на труда много ниска. Ако изобщо намерят работа, хората получават много малко пари, живеят в катуни и палатки, не могат да си позволят никакъв дом. Бедственото им положение предизвиква мащабни благотворителни акции, но така или иначе бившите бедни, отрудени, но притежаващи собственост и свобода фермери се превръщат в маргинализирани наемници.

Това води до относително малък брой преселници от засегнатите щати. Парадоксално, но народът не губи духът си. Голямата част от населението остава и се бори със стихията както може. Твърдостта на хората няма граници. Икономическото бедствие е катастрофално, всички броят центовете, списъците с кредити в магазините са безкрайни.

Просрочените кредити не могат да бъдат тръпяни повече от банките. Двеста хиляди ипотекирани ферми са отнети и собствениците им изгонени. Хората обаче проявяват удивителна взаимопомощ. Често на търговете се явяват съседи, близки, приятели и съграждани и изкуствено подържат ниски цени. Стига се до продажба на ферми за по-малко от долар, след което собственикът я запазва.

Впечатляващо е, че хората, кръвно свързани с макар и пустата, но тяхна земя, не губят духа си. Няма сериозни данни за социална деградация, за престъпност или маргинализирани идеи. Един фермер казва: „Ще стоим докато замръзне адът!” и тази фраза обикаля Америка. И наистина, въпреки, че бурите продължават повече от 7 години, хората стоят. Повече от ¾ от населението на засегнатите земи остава.

Бурите за щастие, не са всеки ден, но са чести. Само през 1933 г. те са над 70, при това с различна интензивност.

Но на „Черната неделя”, 14 април 1935 г. г. фантазията на боговете става наистина разюздана. Висока три и широка над 600 км. прашна стена понася от Големите равнини на изток 350 милиона тона земя. От хоризонт до хоризонт не се вижда нито небе, нито слънце, нито светлина. Прахът е всепомитащ. След няколко часа вълната достига Чикаго и го удавя в прах. След още два часа вятърът е вече в Ню Йорк и жителите му за пръв път виждат това, за което вестниците им пишат, но новините за кризата и мафията засенчват. След още два часа прахът е във Вашингтон и Бостън. Само за един ден, в Атлантическият океан е отвяна повече земя, отколкото е изкопаната в Панамския канал. Черната стена изминава в един ден повече от 2500 км., преди да се удави в Атлантика.

По ирония на съдбата, бурята стига големите градове точно когато един човек разпалено се опитва да убеди американските конгресмени в необходимостта от финансиране на проекти за защита на почвата. Аргументите буквално нахлуват през прозорците и правят убеждаването ненужно. Парите са отпуснати и администрацията на Франклин Рузвелт създава „Службата по почвена защита”, оглавена от този наистина забележителен човек.

Наред с развитието на земеделието, в САЩ от края на 19 век се развива и агрономството и земеделските науки, и то с практическа насока към предлагане на фермерите на различни начини за увеличение на добива. Един от агрономите, Хю Хамънд Бенет (1881-1960) г., завършил университета в Северна Каролина, е един от големите американски специалисти по почви и ерозия; по днешните мерки може да бъде наречен и еколог, заради комплексните си виждания за причините и защитата от почвена ерозия. Изтъкнат учен и държавен служител, още от средата на 20-те години той почти предсказва бедствието, като непрекъснато предлага система от мерки за почвена защита. Накрая, пред лицето на бедата, те стават реалност.

Рузвелт го назначава за началник на Службата по почвена защита и под негово ръководство в края на 30-тте години се провежда мащабна кампания за намаление на почвената ерозия. Засажда се пояс от 220 милиона дървета, въвеждат се нови плугове, които разорават земята по начин да устоява до известна степен на вятъра. Тридесет и два милиона декара земя са разорани по нов начин и научнообосновано.

Всичко това има значителен ефект, но голямото спасение идва пак от природата, така, както и голямата беда е дошла. През 1939 година влажното течение от Атлантическия океан се връща в нормалните си граници на север от Мексиканския залив, носи потоци от влага и спасителният дъжд пада върху изнурените до краен предел Големи американски равнини. Хората излизат и стоят с часове под дъжда, невярващи на очите си и благославящи боговете си. Земята постепенно се съживява, но много от ефектите на Черните бури остават. Намалено е плодородието. Намалели, а често и превърнати в призраци са цветущите преди малки американски градчета, някои от които никога не се възстановяват. Фермерите трябва да започват всичко от начало, починалите са си отишли завинаги от семействата, а болните продължават да боледуват дълго време.

Свързани здраво със собствеността и земята си, понасящи всяка несгода с библейска твърдост, американските фермери от Големите равнини остават и започват живота си от нулата. След Втората световна война, 2 процента от населението на САЩ, занимаващи се със земеделие, храни цяла Америка и половината останал свят.

Технологичният напредък след войната е небивал и облекчава труда и живота много, но твърдостта на поколението, посрещнало това наистина уникално по мащабите и силата си бедствие трябва да бъде отбелязана. Неясен е отговорът кой побеждава в този наистина библейски сблъсък на човек и природа, но днешните поколения едва ли биха се справили с това, ако не събудят твърдостта, човечността и позитивните ценности на хората от началото на 20 век, преживели световни войни, революции и природни бедствия и възродили живота отново. Уроците от такива бедствие най-често се проспиват, но единственото спасение е твърдостта, запазването на реда и прилагането на разума и знанието навреме.

„Ще стоим, докато адът замръзне....”

post-727-1268944447,9772_thumb.jpg

post-727-1268944846,3365_thumb.png

post-727-1268945092,8886_thumb.jpg

post-727-1268945105,2062_thumb.gif

post-727-1268945117,8243_thumb.jpg

post-727-1268945127,4951_thumb.jpg

post-727-1268945188,1092_thumb.jpg

post-727-1268945216,1093_thumb.jpg

post-727-1268945631,1581_thumb.jpg

post-727-1268945638,0951_thumb.jpg

post-727-1268945644,331_thumb.jpg

post-727-1268945659,3423_thumb.jpg

post-727-1268945670,1188_thumb.jpg

post-727-1268945687,1546_thumb.jpg

post-727-1268945697,8029_thumb.jpg

post-727-1268945826,8789_thumb.jpg

post-727-1268945845,8747_thumb.jpg

post-727-1268945851,9402_thumb.jpg

post-727-1268945859,2857_thumb.jpg

post-727-1268945893,1524_thumb.jpg

post-727-1268945899,0795_thumb.jpg

post-727-1268945930,4125_thumb.jpg

post-727-1268945961,6821_thumb.jpg

post-727-1268945994,213_thumb.jpg

post-727-1268946179,151_thumb.jpg

post-727-1268946213,4957_thumb.png

post-727-1268946226,9305_thumb.jpg

post-727-1268946248,0814_thumb.jpg

post-727-1268946314,6201_thumb.jpg

post-727-1268946327,7816_thumb.jpg

post-727-1268946363,3771_thumb.jpg

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

http://video.google.com/videoplay?docid=1119800966783091956#

видео със заселването

И със сушата:

http://video.google.com/videoplay?docid=1119800966783091956#docid=-4411769998751922010

авторът тук изпуска климатичната промяна, като обяснява само с Overfarming, каквото и да значи това, бедтсвието. Основната причина обаче е съчетанието на човешката дейност съ природни фактори.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами тя самата история си е впечатляваща. Такова нещо не знам да се е случвало на друго място в познатата ни история, или поне да е така добре документирано.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...