Южняк

На пръв път може да изглежда, че генетиката не е в състояние да реши проблема с етническата галимация от епохата на хуните. това обаче не е верно. Ще го онагледя с няколко примери: баща и син от ранносредновековно саксонско гробище. прекарах ги заради експеримента през кп адм на адмикстуулс, за да видя ще се ориентира ли правилно софтуера или ще ми даде пълни глупости. Резултатите - ами, софтуерът се ориентира безпощадно - в два различни експеримента - еднакъв резултат. 99% идентичност между баща и син, като най-близо до истината е резултат п=.242 от втората таблица (който е и с най-високо п; от първата таблица обаче верен е резултат номер 3, а не този с най-високо п; причината е, че там бях ограничел сравнението само до снп-та на идентични позиции, които бяха под 10 хиляди - и въпреки това, напълно ориентиран резултат; смених бащата с друг германец, пак от раннното средновековие но, там резултатът не беше убедителен. Поради гоорното, предлагам на уважаемите форуъмци да погледнат резултатите сериозно, особено в частите, където софтуерът настоява за висок компонент от някой от източниците - когато казва, че унгарските хуни са 11% хунну, 44% черняхов и 44% късни унгарски сармати, вероятността да е прав е повече от добра. Софтуерът обаче ни дава още един вариант за хуните - а именно 75% черняхов (3/4) и - 23% казахстан берел (берел е дъщерна колония на скитския пазирик, която превзема саргат - или поне се заселва там, като това са форсирани събития под ударите на хунну по скитските колонии, които променят съществено икономиката и демографията на берел - тя става по-источна, или, с други думи, от иранци те се превръщат в тюркизирани, поне генетично, такива; но икономиката им също рухва; за берел и саргат това е бил краая на света, в известен смисъл; поне края на техния свят, в който са богати колонии на уседнали скити, металурзи, кожари и скотовъди, господари на южен сибир; децата им няма да са вече това; има скок на делекоизточния компонент със средно 20-40 и изоставяне на уседналостта. За това, по горната причина, допуснах, че берел е бил топилнята, от която са се пръкнали хуните на атила и са се формирали като група. По никакъв начин софтуерът не го отхвърля. напротив, като с башата и сина сакси, дава добра възможност да се е случило така. Пак по тази причина гледам напълно сериозно, когато софтуерът ми казва, че сарматите от тиса са 90% черняхов - също така съм склонен да се съглася, че образецът от дмитриевския некропол ная салтовомаяцката култура от 8-ми век, когото българските археолози смятат за прабългарин, е 91% черняхов и 9% хун от далечния зиток : гледам пределно сериозно и няа представянето му като 5% хун от далечния изток и 95% степ (последното са три скитски генома от 3-ти в. пр. н. е от западна украйна, но това по-скоро говори какво е бил черняхов. също толкова сериозно гледам и когато софтуерът представя образеца от самоводене като 95% салтовомаяцка култура, същия димитриевски некропол от 8-ми в., и 5% хун (или скито-хун) от берел. Мда.

въобще не съм коментирал новите проби тук, нито веднъж. ама, нови проби, стари проблеми. базирам се единствено на досегашните. дори и да искам, не мога, относно аутозомното днк; знам някой най общи неща, но примерно не знам какъв процент е далекоизточния компонент в новите, така че съм ги игнорирал напълно;

I2a присъства и в казахстанските сармати в 3-ти в. пр.н.е. иначе тоя роман сарматион е с около3.5% далекоизточен компонент, имам му някъде разбивка, но не помня другото. Сарматите по римско време са язиги, с доста дълго присъствие в пустата, появяват се 50 г. пр. х. там, воюват с римляните, после са съюзници на римляните и потушават в полза на римляните въстанията на даките, поставят под контрол германски и келтски племена, понякога се съюзяват с куади и макромани, понякога не, отдават на марк аврелий 8000 конника, които той заселва в ланкашир да плаши келтите с тях и са партньори на роксоланите в украйна (непрекъснато настояват пред римляните за безопасен достъп до роксоланите в украйна през римска дакия като жизненоважен за тях. Не са даки, от даките се интересуват единствено като от роби и редовно ги тормозят;не са траки, не са славяни, не са германци. сармати са си - по техни думи - записани криво ляво от касиус дио - са сармати рода на роксоланите, правят си кумис от мляко като слагат вътре едно сибирско растение за ферментацията и по цял ден смучат мляко и кумис, който правят като го въртят в някакви мяхове; това с алкохолното ляко ги изключва от всякакви квалификации (културни) като местни келти, траки или даки; с времето абсорбират доста локален (ла тене и стар скитски компонент от субектите си в пустата). Дио им описва къщите на колела (т.е. фургоните) но имат и уседнали селища; Близо 5 века имат нещо като държава - кога враг, кога клиент на рим; през 5-ти век изчезват от хрониките, но като гледам работите на археолозите от унгария и на генетиците, изчезването е условно; но нещо им се е случило, загубили са статуса си и името си. но това са украински сармати ("алани"), избутани вероятно от азиатската вълна от "алани" (или от готите, не знам), които (вторите) вероятно векове по-късно ги намират и в пустата, а накрая и двете групи стават донори на хуните и изчезват заедно с тях, като имена. Но тази квази държава, съществувала близо 5 века е проблем за историческите теории, който по някое време ще трябва да бъде адресиран от балканските историци, защото това са близнак на бъдещите (но не и на късно-античните) балканци (сърби румънци и българи), а не на примерно съвременните унгарци, от които са по-далечко. Но никоя национална историография не ги иска, точно тези сармати. Всеки се дърпа. :). Няма място за тях. Но тия хора според мен биха били повече на ти с латинския, отколкото със старогръцкия като прабългарите. Кой знае къде са отишли. П.с. ако имаха балтийски компонент, щях да знам. Но пък имат малко западносибирски (шори, ненци, мари..). Докато няма ИБД, не можем да кажем дали са паралелен етногенезис или действително имат връзка с бъдещите балканци, макар хаплогрупите да намекват за второто. Чудно ми е как тези хора са се превърнали в славяни - освен ако не са станали прабългари, разбира се...

С оглед на горното, митът за 5-мата синове на кубрат, поели всеки в раззлична посока (по дефиниция, след 630-а година) ми изглежда византийска рационализация в опит да си обяснят как така след като кубрат и велика българия са в кубан, а аспарух идва от понта, кубер идва откъм пустата в унгария и пак е българин, да не говорим, че някакъв трети българин е чак в бавария че и итаялия - алцек. Т.е. опитват се да си обяснят наличието на българи в панония с миграция на кубратови българи там, а не с - както м изглежда логично, панонска точка на етногенезиса на българите в пустата, част от които са си останали на място там, а друга са мигрирали в пост-хунската епоха към понта. Има още нещо - прабългарите не са на ти с латинския, ако съдим по надписите им, докато с гръцкия го дават окумуш и го шпрехат на общо основание. т.е., може да се допусне, че прабългарската аристокрация около аспарух е с украински, а не с панонски произход и панонските българи свирят втора цигулка във формацията на Кубрат, където аристокрацията е добре ситуирана в понто-евксинския свят. Но, от генетична гледна точка, средновековните (че и съвременните) българи са ясни генетични наследници и на двете групи; С уговорката, че без ИБД изследване трудно ще докажем дали тази връзка е съвпадение, паралелен етногенезис в панония и на балканите, дали унгарските сармати са база на панонските българи или пък са база на панонските славяни, с които по-късно са сатурирали балканите. Но излседвания като това за фоньод и сзолад ни подсказват, че някакъв тип етнически граници е имало през цялото хунско време, вътре в хунската конфедерация. Вероятно българите също са имали своите граници. Но, за двайсти път, ако в хунската и след хунската епоха в украинската и унгарската степ процентът далекоизточни гени е 1-5%, като имаме предвид, че дори у античните сармати и у кимерите от същите региони този компонент държи 15%, тука имаме формацията на нови народи, със специфична идентичност, наново. Доминиращ далекоизточен компонент се появява едва с аварите но и си остава в аварските рамки и след това чак с печенезите и особено монголците на чингиз, имам предвид в украйна. Сега, дали прабългарите са говорили някаква форма на тюркски, хуно-монголски, а дали и някои от сарматите не са преживели езикова смяна още покрай партньорството си с хунну, дали самите хуни поначало не са тези "бунтовници" и "смесените" (както се етимологизира от някои "българи"), т.е. да са съюз на конкретно хунну племе с конкретно сарматско племе, и от там смесените (както са смесени сарматски и тюркски имена в сарматските лидери), е отворен въпрос. До тук една вероятност изглежда да отпада - не се виждат огури, навлезли в степта *след* хуните и *преди аварите*. Засега, една от хипотезите за прабългарите отпада. през 480-а в пустата няма "огури", излезли "от дълбините на азия" няма такива и в понта през 4-8 век сл. н.е. До тук "огурите-прабългари", които "не са хуни", изглежда като инвенция на пристрастни историци, водени от тясно-националистически предразсъдъци.

Тука да обърна внимание на изследването на Генефан. Това са 4 некропола от хунския период в унгария, 4 различни селища. В едното (фоньод) погребенията са по хунски (далекоизточен) обичай, имат и ИЧД. Хуни. некрополът е датиран около смъртта на атила. единият "хун" е с 3% далечен изток, другият е с 5%, останалите нямат никакъв. за съжаление, геномите не са публично достъпни. Изследването е категорично, че има корелация между гени и материална култура, както и че всяко от селищата носи своя собствена популационна история, различна от другите, в паралел със собствена култура. Т.е. племената от времето на атила пазят някакъв идентитет, според изследването и живеят отделно едно от друго, всяко в собствено селище. у авторите особен интерес е предизвикал фоньод с далекоизточната си материална култура и датировката от времето на живота на Атила. Изразяват учудване как е възможно далекоизточният компонент на тези "хуни" да е само 3%; век по-късно, в сзолад, в лонгобардския некропол, отново ще видим 3 групи - лонгобарди, с ясен северен геном, и наследници на хуните с 3% хунска кръв от времето на атила (но със сарматски игрек хромозомни хаплогрупи) както и една медитеранска група, изглежда субектна на лонгобардите. Тъй като периодът 5-7 век е ключов за прабългарите, това е тяхното увертюрно появяване на сцената на историята, и тъй като в украинската степ по същото време ситуацията не е особено по-различна (там вместо централно-европейския компонент има един кавказки и евронеолитен нюанс, останалото е същото, както и да е, геномите от украинската степ и северокавказката степ са по-"южни" от унгарските, вкл. геномите от СМК и геномите на аланите от дагестан) следва да си кажем - поне аз така мисля - от тези две групи, популации на понта и пустата от 5-7 век са формирани (по неизбежност) прабългарите; с 3-5% далекоизточен компонент, да търсим прабългарска родина в монголия е да търсим на босия цървулите; то така трябва да потърсим родина на съвременните българи в палестина, с тия 40-50% неолитни фермери..). Всички тези групи имат някакъв спомен - и културна връзка с хунската епоха; но те не са продукт на централна азия, а на европейската пуста и на понтийската степ; в края на същият 5-ти век вече си има българи, оногури, кутригури, в унгария има гепидско кралство, ернах и денгизих мерят сили в украйна, но зад гръмките хунски имена няма сюнну много отдавна - м оже би от векове. Нова миграция от централна азия в след-хунския период (на предполагаеми огури/огузи) няма. Т.е. каквото имаме като прабългари, е неизбежно наследник на хунската конфедерация; тая хунска конфедерация е обаче основно сармато-готска, поне в централна европа. В източна е по-сложно, 4 от геномите от танаис са *славянски* - това по краузе и райх. 50 са сарматски, 2-4 са сибирски; има и и 2 генома с наследство от пустата; но и зад двете групи"хуни" - панонски и понтийски, генетично стои черняхов, а не алтай. Самият черняхов - тествал съм го многократно, е в основата и на салтово-маяцката популация от региона век по късно; черняхов донякъде би изненадал форумците със спецификата си; понтийските геноми са малко като ръкав на средиземноморските, с щипка кавказ - да ги наречем, по аналогия с растителността, евксински (смесица от кавказ и средиземноморие); образците от средновековна българия и македония попадат в "украинската" група от хунската епоха. Любопитно., образците на съвременните българи попадат повече към панонско-унгарската. Парадоксално, първите споменавания на "българи" в хрониките са свързани с пустата и панония, а кубратовата велика българия е току до кавказ и подозирам, че е съюз на две разделили се някога групи, обединили се отново, като това "българи" е принадлежало на една от двете, или и двете са се считали за наследник на някаква трета група, "българи", живели преди тях. Но ако имаш хуни с 3% далекоизточен произход по времето на атила, и прабългарска група, произлязла от тях и създала държава 2 века по-късно, е безсмислица да мислиш, че тези "прабългари имат нещо общо с монголия или сибир и да им търсиш прародината (на езика и етнонима) в централна азия или сибир. Освен като някакво тънко интелектуално упражнение; Именника все пак казва - "от тая страна на дунав - и от оная страна на дунав." Толкова. Не "от оная страна на волга" или "от оная страна на сърдяря". Дунав им е вододела на миналото, от тая страна и от оная страна, това е географията на именника. Имаме стотици достъпни геноми от тая и от оная страна на дунав; горе-долу можем да видим какво е станало по начин, по който талантливи и ерудирани хора като Златарски, Бешевлиев, Гюзелев и т.н. не биха могли. Така че, за мен Тюркския произход на Прабългарите е нещо като национален мкит, от типа на кръглата маса на крал артур за англичаните и това как гърците били произлезли от камъните, които девкалион и пира хвърляли зад гърба си, спер елините; това са тип "сакрални митове", които, въпреки че става ясно, е невъзможно да бъдат отстранени, защото са темелът на етническото единство, около който се гради етноса ни - далекоизточни ханьове със смели войници, залюбили се с розовобузи славянки, докато власите се криели в храстите и чакали да дойде девети, за да слязат и те от гората и да се включат във веселбата. Но това е национална митология, не миналото.

на никаква хипотеза не съм привърженик. ей не ти писна да ме хапеш.

P.S. за тия, които твърдят че не са чували за "хуно-сармати" - и сигурно не са, вярвам им, но от самата поява на хуните в европа една чат от тях е наричана - Hunis Halanisque permix- Ammianus освен Hunis Halanisque, Амианус пише за "Halanorum manus" като отделна хунска група и пак за трета група - Hunnorum Alanorumque , всичките учаастници в битката на готите срещу римляните край адрианопол, където загива валент; ножем да кажем, че през 3-4 век поне, Hunnorum Alanorumque са като дупе и гащи: 31.16.3At "Gothi Hunis Halanisque permixti", nimium bellicosis et fortibus, rerumque asperarum difficultatibus induratis, quos miris praemiorumи Изглежда, че Амианус има известни трудности да отличи кой хунорум, а кой аланорум, но ги представя като съюз, като отвреме навреме добавя към съюза хуни-алани и някакви хуно-алани, като трета група. Цялото това богатство от номадски групи възгръсва в геномите на бандите на атила от пустата. кой хунорум, кой геторум, а кой направо аланорум; не мога да се съглася да го редуцираме до "прото-тюрки" - това са хора със собствена история, с родове идващи от степта хилядолетия назад, докато тюрките на асина са 100%-ви чукчи и ескимоси, появили се в степта през 4-ти век сл.н.е.

в старославянския има звук, който се произнася като днешното "ъ"? виж, това е новост за мен. "Старобългарската гласна ъ (голям ер) е била заден вокал, с предполагаем звук на свръхкратка гласна [u] (според някои автори [о])" - едно не мога да разбера - за чий ви е да се обаждате по теми, по които знанията ви са под критичния минимум? Откога има звук като днешния Ъ в старославянски? Тука си играете на спорове, предимно безсмислени. Иначе, за Тантин, да се пообразова малко (генефан е неспасяема. но и на нея бих казал 2-3 думи - примерно, от кога е най-ранно фиксирания индивид с I2a1b1a2b1-CTS4348 на балканите? и въобще със субкладите на I2a-L621? Къде се срещат хаплогрупите в наши дни? а къде е най-ранно фиксирания образец от тях?) Но, обратно на Тантин - Тhe World of the Huns. Chapter IX. Language O. Maenchen-Helfen 5. Iranian names http://www.kroraina.com/huns/mh/390_1.jpg "Massaget," doryphorus in the Byzantine army about 540. [129] -manos is Iranian -mani- or -manah-, which is also transcribed manus, manes, and menes. [130] No satisfactory etymology has been offered for the first element. http://www.kroraina.com/huns/mh/390_2.jpg A Hun chieftain in the Caucasus about 500. [131] "Having arms with power," Old Iranian *ama-bāzuka. [132] http://www.kroraina.com/huns/mh/390_3.jpg Together with Sinnion, commander of six hundred Massaget auxiliaries, all mounted archers, in Belisarius' army in 533. [133] Balas, transcribed http://www.kroraina.com/huns/mh/390_3.jpg, http://www.kroraina.com/huns/mh/390_4.jpg, http://www.kroraina.com/huns/mh/390_5.jpg, and http://www.kroraina.com/huns/mh/390_6.jpg, is a common Persian name. [134] Hormidac Leader of the preponderantly Hunnic hordes which in the winter 465/6 devastated Dacia ripensis and mediterranea. When one considers that poets often slightly changed foreign names to fit them in the meter — Valerius Flaccus, Argonautica VI, 96, has Batarna instead of Bastarna; in Dionysius, Periegesis 302, http://www.kroraina.com/huns/mh/390_7.jpg became http://www.kroraina.com/huns/mh/390_8.jpg — it seems quite probable that Hormidac is Hormizdak, a common Middle Persian name in Sasanian times. http://www.kroraina.com/huns/mh/390_9.jpg "Massaget," bodyguard of Belisarius. [135] According to Abaev, Ossetic xorz-aman, "(having) good intentions." [136] http://www.kroraina.com/huns/mh/line_down.gif 391 http://www.kroraina.com/huns/mh/391_1.jpg "Massaget," bodyguard of Belisarius. [137] Abaev takes it to be Ossetic xors-amond, "(having) good luck." [138] http://www.kroraina.com/huns/mh/391_2.jpg and http://www.kroraina.com/huns/mh/391_3.jpg The only source for the war between the Sabir and the Caucasian Huns, led by Styrax and Clones, is the Chronography of Malalas, preserved in a single manuscript, the codex Baroccianus, [139] which bristles with corrupt readings. [140] Some of them can be emended with the help of quotations in later works. Theophanes, in particular, often has the correct forms, confirmed by the Slavic translation of Malalas and, though to a very moderate degree, by John of Nikiu. In the codex Baroccianus the names of the two Huns are http://www.kroraina.com/huns/mh/391_4.jpg and http://www.kroraina.com/huns/mh/391_5.jpg. Theophanes has http://www.kroraina.com/huns/mh/391_2.jpg and http://www.kroraina.com/huns/mh/391_3.jpg; the Slavic translation, Sturaks and Eglon; John of Nikiu, Astêrâ and 'Aglânôs. [141] These forms show that the original Malalas text had Styrax and Glones. Glones is the Grecized form of a Persian name. The general http://www.kroraina.com/huns/mh/391_3.jpg, commander of the garrison of Amida in 503, was "a Persian man." [142] http://www.kroraina.com/huns/mh/391_6.jpg was the mōbadhan mōbadh who "refuted" the Mazdakites in the great religious discussion which marked the beginning of the end of the heresy. [143] Although les formes iraniennes des noms de Glonazes and Boazanes [bishop of the Persian Christians] ne se distinguent pas avec certitude," [144] there can be no doubt that the name of the highest Zoroastrian priest was Persian. As Professor W. B. Henning informed me, Glones may be compared with Gołon-Mihran, a Persian commander in Armenia mentioned by Sebeos; there is a variant in other Armenian sources — Włon-Mihran. Henning took Włon-Gołon-http://www.kroraina.com/huns/mh/391_7.jpg for a late form of Vhttp://www.kroraina.com/huns/mh/r_t.jpgthraghna (Varhrān, Bahrām, and so forth.) Styrax is a common Greek name. [145] Malalas altered the barbarian name of the Hun into one which was familiar to him and sounded better to his ear. Styrax is, I believe, the same as http://www.kroraina.com/huns/mh/391_8.jpg, in an inscription http://www.kroraina.com/huns/mh/line_down.gif 392 from Gorgippia, a transcription of *sturak, which V. Miller connected with Orgor stur-, "big." [146] http://www.kroraina.com/huns/mh/392_1.jpg Leader of the Kutrigur Huns about 550-560. [147] Justi compared the name with http://www.kroraina.com/huns/mh/392_2.jpg in two inscriptions from Tanais, assuming that -an was the patronymic -ana, -an. [148] Zabergan is a Persian name. In the inscription of Shapur I, 261, A.D., it occurs as Pahlavi zplk'n, Parthian zbrkn, and Greek http://www.kroraina.com/huns/mh/392_3.jpg. [149] Although http://www.kroraina.com/huns/mh/392_1.jpg, the general who in 586 defended the fortress Chlomaron against the Romans, [150] might have been the commander of barbarian auxiliaries and, therefore, a barbarian himself, http://www.kroraina.com/huns/mh/392_4.jpg, a minister of Chosroes I, [151] was certainly a Persian. [152] http://www.kroraina.com/huns/mh/392_5.jpg "Massaget" in the Byzantine army about 549. [153] The etymology has been found by Professor Henning. [154] The second half is the Persian divinity Tīr. [155] Zar-tīr is a twin brother of Zar-mihr, a name of the same period. http://www.kroraina.com/huns/mh/392_6.jpg stands to Zarmihr in the same relationship as http://www.kroraina.com/huns/mh/392_7.jpg to http://www.kroraina.com/huns/mh/392_8.jpg. We must be prepared to meet among the names borne by Huns Germanic, Latin, and (as a result of the long and close contact http://www.kroraina.com/huns/mh/line_down.gif 383 with the Alans) also Iranian names. Attempts to force all Hunnic names into one linguistic group are a priori doomed to failure. "Let no one," warned Jordanes, "who is ignorant cavil at the fact that the tribes of men use many names, the Sarmatians from the Germans and the Goths frequently from the Huns." [58] Tutizar was a Goth [59] and Ragnaris a Hun, [60] but Tutizar is not a Gothic name and Ragnaris is Germanic. [61] The Byzantine generals who in 493 fought against the Isaurians were Apsikal, a Goth, and Sigizan and Zolban, commanders of the Hun auxiliaries. [62] Apsikal is not a Gothic but a Hunnic name; Sigizan might be Germanic. [63] Mundius, a man of Attilanic descent, [64] had a son by the name of Mauricius; [65] his grandson Theudimundus bore a Germanic name. [66] Patricius, Ardabur, and Herminiricus were not a Roman, an Alan, and a German as the names would indicate, but brothers, the sons of Aspar and his Gothic wife. [67] There are many such cases in the fifth and sixth centuries. Sometimes a man is known under two names, belonging to two different tongues. [68] Or he has a name compounded of elements of two languages. [69] There are instances of what seem to be double names; actually one is the personal name, the other a title. [70] Among the Hun names, some might well be designations of rank. [71] It is, I believe, generally agreed that the titles of the steppe peoples do not reflect the nationality of their bearers. [72] A kan, kagan, or bagatur may be a Mongol, a Turk, a Bulgar; he may be practically anything." - но това са тривиални неща. Или с други думи, сарматското присъствие в хуните (както и при монголските хунну, междувпрочем, е известно отдавна и е напълно безспорно. П.С. Мисля да си изтрия акаунта от тук за да приключа с тая краста. Няма отърване. Винаги е безсмислено да се спори и да се пише; да се чете е по- интересно. Но много постингите са на границата на абсурда и вкарват спорещите в абсурдни разговори.... Ох. Или Ом, не съм сигурен.

EU’s poorest country - със сигурност са впечатлени. Най-важното е, че всичко се пази в дълбока тайна и никой не знае. Така де. Българското правителство доставя муниции на украйна, но тайно, заради про-руските членове на българското правителство (pro-Moscow politicians in government). Титанична конструкция. П.С. егати правителството, дето половината правителство доставя оръжие на Украйна, тайно от другата половина на правителството, която е про-москва. Примерно - министъра на околната среда тайно доставя оръжия на украйна, за което министърът на отбраната не подозира. Баси игрите. А министъра на образованието продава ли и той тайно на някого оръжие, или е пас? Голямо правителство сме имали . И после - най-бедните в еу. Пак добре че сме в еу изобщо.

бяха 45 милиона. те и 51 милиона са били, през 1991-а. сега са 30 милиона, по украински данни - As of January 1, 2023, 37.6 million people lived in the territory within the 1991 borders, 32.6 million within the 2022 borders, and 31.1 million in the territories currently controlled by the Ukrainian government. - Ella Libanova Director, Ptoukha Institute for Demography and Social Studies of the National Academy of Sciences of Ukraine, в статия за https://www.wilsoncenter.org/blog-post/ukraines-demography-second-year-full-fledged-war; нека директорът на украинския институт по демография знае по-добре от мен и теб. Но, където 45 милиона, там и 30, прав си. не виждам как това 1/4 би им попречило да сразят подлия агресор. с азербайджан е друго, 1/7 с иран действително предвещава трудности в хипотетична война, прав си.

Недей така де, ти още малко ще изкараш, че 30 милионна украйна няма добри шансове да победи във война 140 милионна русия.

Тука не е под въпрос съществуването на карабах, а съществуването на армения. пашинян постъпи разумно, като не се съобрази с исканията на протестиращите за руска подкрепа и за пращане на арменски и руски войски в карабах. това щеше да отвори нов фронт срещу русия, този път с армения на топа на устата. армения оцеля благодарение на хладнокръвието и здравия разум на пашинян, който не се поддаде. но в дългосрочен план братята арменци са изчерпани като държавнст. а единствената разлкика в това отношение между нас и арменците е, че ние сме в по-безопасна географска локация от тях. Азербайджан малко по малко се превръща в регионална свръхсила - растяща демография, растяща икономика, сега победоносна война, добре въоръжена армия, петролни и газови богатства - страната изглежда обречена да играе централна роля в предния изток и рано или късно ще поиска да премери сили и с иран, мкъдето има 12 милионно азерско малцинство.Възможно е това да е ядро на бъдеща могъща пан-кавказка държава, с арменски окръг в нея - предимно по име. мрачно бъдеще за арменската държава, с такъв съсед. В момента, в който азербайджан поиска контрол върху цяла армения, ще го има. поводи винаги ще се намерят. пуста арменска съдба... силни са, ама и те като нас, само в протестите. там даже еша си нямат. обаче лозето не иска молитва. тия дето протестираха срещу собствения си президент да бяха се записали в армията и да направят товая, в което го обвиняват че не направи. да, ама никога. същи българи. така обаче държавност не може да се поддържа. държавността изисква персонални жертви за общото добро, понякога и смърт за чужди интересе. ни българите, ни арменците, отдавна не сме такива хора. поради това рано или късно, на такива хора им вземат държавите а тях ги подкарват като говеда накъдето поискат...

И така, дами и господа, какво правим с всичките тези сармати (като материална култура), живеещи в пустата по времето на атила, които са директно върху както съвременните, така и средновековните български образци? А. Правим си лимонада. Б. Изпадаме в подозрението, че, ако прабългарите са наследници на тая какафония от сармати, съюъзници на атила, с щипка източни хуни, то тоя етнос, прабългарите, се е формирал конкретно от тях, а съвременните българи са със значително по-голям прабългарски компонент, отколкото обичайно си представяме. Ц. Това не са прабългари, а нещо друго - бтдещи южни славяни, примерно. Тогава опираме до проблема "славянизирани сармати" ли са славяноезичните от южнославянската група. Въпрос на вкус е кое от трите ще изберем. Но, което и от трите да е, унгарските сармати от епохата на атила са генетично най-близката група до съвременните българи, поне докато не излязат официално образците от аспарухова България; но от това, което виждаме, някои от тези "хуни" (със сарматска материална култура) са по-близо до съвр. българи, отколкото са няколкото средновековни български образци, което е куриозно. И стигаме до 5 годишните пледоарии на всевъзможни тракомани как "стамов и чобанов си измислили сарматската връзка". Измислили-неизмислии,, всеки новосеквениран образец го потвърждава, а очите на "критиците" се затварят все по широко. Доообре. Надявах се на по-сериозен feedback, който много често съм получавал в този форум, но виждам че такъв няма да има този път, поради което ви пожелавам хубаво време и до нови срещи.

Ето ги хуните на атила от 5-ти век. В едър план. освен тях - съвременни български образци и два средновековни български. Всички тези образци са премахнати от плота на Кухулин, за да скрие г-на връзката българи- "хуни" на атила. Вместо отова е избрал единственитре два унгарски хуна с далекоизточен компонент - евалла. Като е премахнал останалите над 50 хунски побразци. Ами, добре. Всеки си знае своето. На сн. едно -секвенскираните хуни на атила + съвр. българин + 2 та средновековни. На сн. 2 - същите, но с добавени авари, слаб грейв както поиска кухулин и двата хунски образци, които са с някакъв по-съществен далечен изток. Но, въпрос на вкус. Намирам упражнението му (и моето - за безсмислено)> Същия алгоритъм, който е ползвал кухулин:

Та, преживели ли са езикова смяна прабългарите в пбц или не? Толкова трудно ли е да се схване елементарното нещо, което казвам? Абе хора, изтрещяхте ли? Ееее, разочарован съм. Нещо май.. карай да върви, хубава вечер....

Тантине, прабългарите в ПБЦ преживяват ли езикова смяна или старославянския си го говорят изначално? На какъв език говори Хан Аспарух и на какъв - Цар Петър?

обратното. добре, я и обясни, защо славянизирани тюрки може, а славянизирани сармати -не? Междувпрочем, маджаризирани славяни може ли или и там стреляш с пушката?

В действителност са сармати от унгария, смесени с черняхов и кавказки алани, които не са виждали саргат и на снимка, с етногенезис протекъл от втората половина на 5-ти век в унгарската пуста до първата половина на 7-ми век в понтийската степ, където са инкорпорирали каквото е останало от старите понтийски популации основно през наследниците на черняховската култура, които за какви са считали себе си, не е напълно ясно, за разлика от насаледствеността им, която е. Ако искаме можем да кръстим унгарската група "българи" - кутригури (все пак там са споменати за пръв път) и българи-оногури (ирано-кавказката аристокрация от степта, към която принадлежи Аспарух). Имат родова, културна и генетична връзка със западните хуни и се хвалят, вероятно неоснователно, с произход от атила. Възможно е да имат лидерски фамилиии, действително принадлежали на хунската аристокрация, управляващи обеднели сарматски маси, чудещи се накъде да хванат след рухването на западно-хунската империя, системните загуби от германските племена в централна европа и рухването на кубратова велика българия; вероятно са познавали славяните от векове, споделяли са донякъде обща минало с тях още от хунските времена, както и донякъде общ произход и не са мислили два пъти, преди да се заселят в славянска среда, на всичкото в компанията на славянски съюзник, който водят със себе си - северите. Всичко това е напълно видимо генетично и напълно неприемливо от академична и политическа гледна точка. Ако от 200 образци общо от унгария и понта от хунската епоха 198 са сармати и двама са полухуни-полу от саргат, ние нямаме какво да дискутираме. на един полухун се падат сто сармата. разбира се, можем да тръгнем по полухуна, но, едно-към сто, хубаво, но за мен не струва.

Значи, ако много, ама наистина мног, отчаяно, от душа и сърце искаме българите да са дошли от азия, трябва да кажем, че първоначално те са източни скити от саргат, заселили се в горното течение на иртиш около 1000 г. пр. х. като търговска колония на мигранти от андроново, която прави бизнес с местните угри и останалите пампайци от тайгата. През периода 2 в. пр. х. -2 в. сл. х. колонията претърпява светкавична езикова тюркизация и бившите източни скити са понижени в чин западни хуни и го удрят на разбойничество (от мъка). след първата езикова смяна обаче следва втора, и след тюркизацията следва сарматизация в района на украйна и панония, и от тюркизирани скити българите се превръщат в сарматизирани хуни, а накрая, след още една езикова смяна, в славянизирани сармати.След всичките тези сато-морталета обаче не съм сигурен какво да мисля за произхода им, въпреки, че генерално ми е напълно ясен.

Или, с други думи, ако наистина саргат и тагар са локацията на етногенезиса на западните хуни, Рашев и Бешевлиев са донякъде прави, че прабългарите са тюркизирани иранци. Само дето не са българите, а хуните на атила. До българите има още 6 века и 5000 километра.

На графиката горе - елитният унгарски хун (който унгарците разнасят напред назад по медиите две години като доказателство какви са монголоиди само) всъщност е само 60% далечен изток и останалите 40% е скитски саргат (Ancient genomic time transect from the Central Asian Steppe unravels the history of the Scythians | Science Advances )Т.е. ако това са бъдещите хуни, те генерално са източни скити, смесени с угри (20% палеолитен сибир) преживели езикова смяна (даже две), като авторите предлагат една любопитна хипотеза - това не са сюнну (хунну) а преследвачите им, сянбей, т.е. монголците, които преследват хунну и санбей, а не хунну, превземат саргат и поставят с това началото на западните хуни. защо така са го завъртели, не съм чел с подробности, но, може би да обяснят примитивизацията на културата и примитивизма на хуните, ако ги сравним с хунну.

нищо не им пречи - контактът на прото-угри с ирнаци и по-късно с прото-тюрки може да е в района на саргат - the ancestry found in Sargat is compatible with the known intense Iranian influence found in all Ugric dialects, and the eastern origin of most patrilines points to the Proto-Turkic interactions with Proto-Samoyedic, Sakan, and “Proto-Ob-Ugric”, which might be ultimately related to Janhunen’s proposal of a “Pre-Proto-Oghuric” split first attested slightly later in some Hunnic ethnonyms and anthroponyms. Скитксия саргат от 3-ти в. пр. х. вс е 80% скити + 20 сибиряци; "хунския саргат" от 3-ти в. сл. х. Унгарския хун от елитното погребение е 60% скитски саргат и 40% манджурия. Има рязка промяна в саргат в погребалния ритуал от 2-ри век нататък (погребения север-юг, изкуствени черепни деформации..); мързи ме да постна хиперлинкове. В същото време с хилядолетия саргат е в контакт с угрите ловци от региона и по-късно с хунну; но през 2-3-ти век цялата им икономическа система се разпада и го обръщат на разбойничество и походи на юг и запад с цел грабежи. Не знам. Мирише ми на бъдещите хуни. Промените в начина на живот започват баш по времето, когато китайците са разгромили хунну. "The vast majority of these mortuary elements are located around two “royal” (tsar) mounds №1 and №2 belonging to the Pazyryk Culture. The materials obtained during the field work presents direct analogies with the monuments of Transbaikal, southern Siberia and the adjacent territories of the Altai. Some suggests that the analogies hold only with the cultural elements from the East Baikal region, and therefore it may indicate that the Xianbei monuments of Berel were made by tribes who came directly from there, in pursuit of the defeated Xiongnu. The ethnocultural variability of these monuments is indicated in particular by differences in the orientation of the deceased (the deceased were laid elongated on their backs, their heads oriented mainly to the east-north-east in 26 cases, in four cases to the west-southwest and north-northwest); specific characteristics of burial structures and rituals (the deceased were buried in a simple soil pit, in a stone box or in a wooden structure); or the co-occurrence of horses in the burial (sometimes a horse was buried together with deceased either next or above it). An interesting set of weapons were found in these burial grounds, which characterize a lightly armed equestrian warrior for offensive remote and close combat (arrowheads and bow fragments, some horse equipment). These are the main chronological marker highlighting the Xianbei-Hun period in the early medieval history of the Kazakh Altai. These Berel materials and their chronological layouts fit into the broad framework of the so-called era of the Great Migration of Peoples (II century BC - VI century AD) (80)" - за мен, там са сготвени хуните на атила като етнос и това са първите изяви на бъдещата западнохунска култура и идентичност.

въпрос на икономика. ако е базирана на лов и риболов, за изхранването на селейство са меобходими близо 70 кв. км. ако е мобилно животнопвъдство - по-малко, но монголците днес са все така два милиона души на половин милион квадратни километра. 20 градуса по на юг, в китай, на половин милион кв. км сигурно живеят 500 милиона души. виж при топъл климат и земеделие работата е друга - демографска експлозия.

хунну приключват св елитизма през 1-ви век преди н.е. Тия, които се появяват в Саргат през 2-ри век след н.е. и му виждат сметката, (обилно документирано археологически) не са особено елитни. По-скоро са леко изпаднали.

Любопитна е съдбата на тези унгарски хуни-сармати. 100 години по-късно, някои от тях все още са в унгария, в качеството си на субекти на лонгобардите - виждаме, че субектната лонгобарска група е носител почти изцяло на далечните потомци на степните страшилища, хуните и сарматите - животът е курва - По-късно, ще видим част от тях последвали лонгобардите в коленьо, северна италия. а през това време панония попада под властта на новите господари - аварите. те тия са истински монголци. вероятно не им е било лесно да разпознаят в пустата далечните потомци на хуните, които вече са били неузнаваемо далеч от предшествениците си, във всяко отношение, и дисциплиниран субект на лонгобардите.Въобще, за прабългарите можем да си говорим до утре.